Дръзка любов

1

Ниско наведена над кипящия чайник с вода, здраво забила зле обутите си стъпала в калнокафявата твърда земя на Сидни, Кейси О’Кейн прокара мокра длан по окъпаното си в пот лице. Работеше заедно с няколко друга затворнички зад бараките на сто и втори полк, познат като Корпуса на Нов Южен Уелс, но по-известен с прозвището Корпусът на рома заради незаконната му дейност, свързана с тази стока.

Дълги кичури червена коса прилепваха мокро към бузите на Кейси, луничките по лицето й се губеха в ярката червенина, предизвикана от свирепото лятно слънце. Само блестящите й зелени очи издаваха колко е нещастна, докато се превиваше над възложената й работа — да пере мръсните дрехи на мъжете от Корпуса на Нов Южен Уелс.

Кейси беше така потънала в угнетението си, че не забеляза двамата мъже, които стояха наблизо и си говореха с лейтенант Потър, но внимателните им погледи се отклоняваха към нея по-често, отколкото би й харесало. Потър имаше грижата за затворничките и обикновено го виждаха единствено когато раздаваше заповеди или ги ругаеше за мързела им.

— Какво имате предвид, господин Пенрод? — запита лейтенантът, оглеждайки внимателно двамата мъже.

— Ани напуска след две седмици — отвърна по-възрастният от двамата. — Присъдата й изтича и тя иска да се омъжи и да се установи на своите тридесет акра заедно със съпруга си, който вече излезе. Търся някоя жена да я замести.

Все още красив въпреки своите петдесет и две години, Рой Пенрод безмълвно оглеждаше групата жени, заети с различни работи в непоносимата лятна жега. Застанал до него, синът му Деър също се взираше внимателно в разнородната групичка, но по едно време отвърна очи, намръщвайки се с едва скривано презрение.

— Нямаме кой знае какъв избор, татко — осмели се да подхвърли той. — Измамнички, крадли, убийци, повечето изглеждат полумъртви от глад и сигурно са пълни с въшки. Имахме късмет да намерим жена като Ани, но много се съмнявам, че ще откриеш подобна на нея сред тази сбирщина.

Изпращайки строг поглед към сина си, Рой изрече укорително:

— Въпреки това имаме нужда от жена, която да готви и да чисти, освен ако ти или брат ти не искате да се заемете с тази задача.

— Страхувам се, че задълженията ми в крепостта не ми позволяват да отделям време за работа в домакинството — проточи лениво Деър, вдигайки добре оформена тъмна вежда.

Отплавал към Сидни през 1792 г., придружен от седемгодишния си брат Бен и от болнавата си майка, Деър Пенрод изглеждаше и се държеше като роден в австралийските храсталаци. Но той беше живял в Нов Южен Уелс само четиринадесет години, след като се присъедини към баща си, цивилен правителствен служител, който беше дошъл тук с капитан Филипс и първия контингент затворници още през януари 1788 година.

Моментално осъзнавайки важността на заселниците в тази сурова нова земя, Рой Пенрод поиска и получи пет хиляди акра заедно с четиридесет затворници, които да ги обработват. Земята му беше разположена покрай река Хоксбъри, близо до новопостроения град Парамата, и той отглеждаше с голям успех пшеница, царевица и други зърнени култури. Следвайки примера на капитан Джон Маккартър, който неотдавна се беше уволнил от Корпуса на Нов Южен Уелс, Рой Пенрод внесе овце и експериментираше с различни породи. Макар че стадото му не можеше да се сравнява с това на хитрия Маккартър, Рой беше смятан за важен фермер, който снабдяваше селището с месо и зърно. Губернаторът Уилям Блай имаше високо мнение за семейство Пенрод и често канеше членовете му да заемат различни служби в управлението.

Рой извърна поразвеселеното си лице от сина си и отново го обърна към лейтенант Потър.

— Само това ли са жените?

— Да — изръмжа малко недоволно Потър. — Вие какво очаквахте? Всички здрави ги пратиха другаде, макар че и тук сигурно ще се намерят една-две, които може и да ви свършат работа. Огледайте ги, Пенрод, и си подберете някоя.

— Какво ще кажеш за тази, татко? — запита Деър, сочейки една кльощава жена на средна възраст, бореща се с прането.

Деър вече беше привлякъл вниманието на жените, които позираха пред погледа му, а дори и по-възрастните с любопитство се взираха в мъжествените атрибути на привлекателния млад човек. Облечен в полева униформа, с плътно прилепнали панталони, които стягаха стройните му крака и мускулести бедра, с ботуши до коленете и жакет от груба зелена материя, Деър разтуптяваше не едно женско сърце, включително това на дъщерята на губернатора Блай, на дъщерите на заселниците и на затворничките, които жадно го проследяваха с очи.

Косата му беше черна, толкова черна, че блестеше в синкав оттенък под ярките слънчеви лъчи. Превъзходно сложен и агресивно красив, той хвърляше наоколо погледи със стоманеносивите си очи, засенчени от гъсти черни мигли — очи, които не пропускаха нищо. Беше висок, с яки кости, гладко обръснат, широките му рамене уверено изпълваха жакета. Държеше се самоуверено и авторитетно, дори малко арогантно.

Лицето му беше загоряло от вятъра и слънцето, с плътни и чувствени устни. Брадичката говореше за вродена упоритост. Макар че профилът му беше суров и мрачен, често се смекчаваше от внезапна усмивка или смях. Всеки можеше да види бликащата енергия, която личеше в движенията му, и силата, кипяща в него.

Рой проследи погледа на Деър, насочен към въпросната жена — кокалеста селянка на около четиридесет години. Облечена в парцалива дреха и боса, тя изглеждаше достатъчно способна да върши каквато и да било къщна работа.

— Какво е престъплението на тази жена, лейтенанте? — запита Рой, посочвайки с пръст към нея.

— Това е Марта Комбс — каза с уморен глас Потър. — В присъдата й пише, че е откраднала парче шунка и три наденици.

— За да нахрани гладуващото си семейство, предполагам — добави Рой с лек сарказъм, издаващ пренебрежението му към английското правосъдие.

— За короната престъплението си е престъпление и крадецът си е крадец — сви рамене Потър с явно безразличие. — Жената е откраднала чужда собственост и е била осъдена на заточение.

— Ако се измие и се облече подходящо, мисля, че ще може да ни върши работа — забеляза Деър, сподавяйки една прозявка. — Поне не е убийца — добави той разсеяно.

Лейтенант Потър погледна младежа с любопитство.

— Има и няколко по-млади жени — намекна той лукаво. — С трима здрави мъже в семейството и при липсата на жени може да решите да си изберете от тях. Марта едва ли би била подходяща да топли леглото на някой мъж. Но човек не може да съди за вкуса на другите — добави той презрително.

— Да не би да си мислите, лейтенанте, че баща ми, аз или брат ми ще легнем с някоя от тези… нещастници? — запита Деър, отправяйки леден поглед към войника. — Сред тях едва ли има и една, която да не е курва, заразена бог знае с какво.

— Престани, Деър — предупреди го Рой, познавайки избухливия темперамент на сина си. После се обърна към Потър: — Ние не злоупотребяваме с нашите прислужнички. Ако държите на поста си, ще се изразявате с приличен език в наше присъствие. Не гарантирам, че синът ми ще прояви достатъчно чувство за хумор, при тези глупости, които му говорите.

Изчервявайки се, Потър кипна вътрешно, недоволен от публичното мъмрене. Никога не беше харесвал високомерния Деър Пенрод или семейството му, а сега имаше още една причина да мрази този човек. Никои не се задяваше безнаказано с Корпуса на Нов Южен Уелс. Знаеше се, че семейството е в приятелски отношения с губернатора Блай и толерира свободомислието. А освен това мнозина от заселниците търсеха своя водач в лицето на Деър.

— Ако Марта е жената, която искате, ще се погрижа да я прехвърлят — изрече той донякъде троснато.

Вниманието на Деър изведнъж беше привлечено от една слаба фигура, която се клатушкаше в полезрението му, помъкнала кофа с мръсна вода. Свела очи към земята, Кейси се бореше с кофата, смятайки да я изпразни в тясната дупка, изкопана за целта. Пътят й минаваше точно към мястото, където стояха тримата мъже, но тя нарочно държеше очите си наведени, защото не искаше нищо и никой да се меси в задълженията й или в тежкия товар, който носеше. Но съдбата пожела да стане другояче.

Крехкото и тяло, вече изтощено отвъд предела на слабите си сили, не можа да се справи с невъзможната задача и ръцете просто отказаха да й служат. Тя се спъна и отчаяно се опита да задържи кофата, но тя се оказа твърде тежка за нея. Кофата излетя от ръцете й с трясък и мръсната вода оплиска безупречно чистите панталони и ботуши на Деър, тъй като той стоеше най-близо до нея.

— По дяволите! — изрева той, отскачайки назад, докато Кейси губеше опора и последва кофата, стоварвайки се на земята.

Тя се търкаляше безпомощно в получилата се рядка кал, докато Деър я оглеждаше с едва скривано презрение.

— Непохватна кучка такава! — изръмжа лейтенант Потър. — Направи го нарочно.

Взирайки се объркано в изкаляните си панталони, Деър почти не обръщаше внимание на лейтенанта, който грубо издърпа Кейси да стане, впивайки пръсти в меката плът на раменете й. Тънките му устни се извиха презрително, докато дясната ръка се вдигна и се стовари върху лицето на затворничката с такъв оглушителен удар, че тя се олюля. Щеше да падне, ако той не я стискаше грубо. Когато отново вдигна ръка, за да я удари още веднъж, усети, че китката му е хваната от нечии яки пръсти.

— Да не сте полудели, Потър? — изрече Рой с нетърпящ възражение глас. — Не виждате ли, че момичето е твърде слабо, за да я удряте така? Пуснете я.

Изненадан от това, че баща му така явно защитава затворничката, Деър насочи вниманието си към жалката фигура, бореща се с желязната хватка на Потър. Чертите й почти не се виждаха от наслоената мръсотия и кални пръски, но личеше, че е млада. Кичури яркочервена коса се спускаха по гърба и превитите й рамене, увиснали чак до кръста. Дрехите й приличаха по-скоро на парцали и спокойно можеше да тръгне боса, толкова малко полза имаше от износените си обувки. Беше слаба, прекалено слаба, но това, което се виждаше от нея, му хареса.

Наскоро пристигнала в наказателната колония Нов Южен Уелс, Кейси чакаше да бъде изпратена при някого от заселниците, предимно фермери, които имаха нужда от домашна прислужничка или обща работничка. Не беше по-лошо от онова, което беше очаквала, помисли тя с тъжна въздишка. Беше отнела живота на човек и законът изискваше да бъде наказана. Майка й беше починала много отдавна, баща й беше обесен, задето вдигнал бунт срещу короната, така че нямаше почти никакво значение, че ще доживее остатъка от дните си в някаква сурова страна, обитавана от диваци, шепа военни и цивилни служители, малко заселници и стотици закоравели престъпници.

Тогава тя изведнъж погледна към Деър с очи, зелени като искрящи изумруди, обградени с гъсти и неприлично дълги мигли. Не можейки да направи нищо, той й отвърна със суров поглед. Нещо в нея го смущаваше. Не беше сигурен какво е, но знаеше, че това чувство не му харесва. Защо един поглед на закоравяла престъпничка, а може би и курва, ще го разстройва толкова много, запита се той разсеяно.

Зле облечена в тежка вълнена рокля, с петна от пот под мишниците и с почти неприличен вид от многото скъсани места по нея, слабата фигура на Кейси не даваше вярна представа за силата, която я беше крепила през месеците нескончаем ад. Този ад не беше започнал в онзи съдбоносен ден, когато тя се беше качила на борда на затворническия кораб, за да тръгне на шестмесечното пътуване към наказателната колония Австралия, а седмици преди това, когато любимият й баща беше арестуван в Дъблин по обвинение в подстрекаване към бунт против короната.

Истината бе, че Шеймъс О’Кейн, преподавател в университета, не беше извършил престъплението, в което го обвиняваха. Той само беше дал съвет на неколцина млади мъже, които искаха да се борят срещу неправдите, причинявани на ирландците от англичаните, като съветът му беше да изчакат и да не правят никакви глупости. Шеймъс О’Кейн беше кротък човек, учен и благороден, обичаше дъщеря си и я учеше на повече неща, отколкото някои мъже учеха синовете си — повече, отколкото се смяташе уместно за едно момиче.

Грешката на Кейси беше, че се забърка в цялата тази работа, като отиде при съдията, за да го моли да пощади живота на баща й. Съдията, пленен от младостта и невинността й, предложи да осъди баща й на депортиране, ако тя се съгласи с някои негови искания. Ужасена, Кейси реагира на неприличните предложения на съдията, поклащайки глава в неверие. Как може един такъв уважаван човек дори да си помисли за такива гадости? Наивна, що се отнася до мъжете, въпреки двадесетте си години, Кейси имаше още много да учи.

Беше твърде шокирана, за да протестира, затова съдията взе мълчанието и за съгласие. Страстта, която младата червенокоса красавица беше разпалила у него, го направи извънредно нетърпелив. В мига, когато тежките му ръце се залепиха върху младото й тяло, Кейси реагира инстинктивно и започна да се бори с огромната му тежест, докато той я дърпаше към един диван, късайки дрехите й и лигавейки с целувки пребледнялото й лице. Тя се бореше яростно, но усилията й не даваха никакъв резултат освен още и още синини. Тогава Кейси забеляза една голяма ваза, на масата. Пресегна се, успя да я грабне и я стовари с трясък върху огромната глава на съдията.

Това, което Кейси нямаше как да предвиди, беше, че съдията падна, удряйки главата си в ръба на мраморния плот на масата, и умря. При тези обстоятелства обяснението, че е защитавала честта си, не й донесе никаква полза. Тя беше арестувана, затворена, съдена за убийство и понеже бе красива жена, осъдиха я на депортиране вместо на обесване. Много по-труден за възприемане беше фактът, че баща й бе обесен наред с водачите на бунта и всичките й добри намерения се оказаха напразни.

И ето я сега тук, парцалива и почти боса, обезсилена от дългото морско пътуване, работеща до припадък наред с другите жени, които също чакаха да бъдат пратени някъде да служат. През тази година, 1807, храната в наказателната колония все още беше оскъдна, дрехите, сечивата и изобщо средствата за живот не достигаха и на практика почти липсваха — само не и за малцината щастливци, които имаха пари да си ги купят от търговските кораби. Поради някаква причина правителството непрекъснато изпращаше затворници, но не предприемаше почти нищо за издръжката им или за да направи съществуванието им по-поносимо. Когато кораб с припаси пуснеше котва в Порт Джаксън, Корпусът на рома веднага връхлиташе, за да изкупи и контролира най-търсените стоки, налагайки собствени цени, осигурявайки си по този начин доста големи печалби.

— Защитавате неподходящ човек, господин Пенрод — обърна се Потър към фермера, докато Рой продължаваше да се взира ядосано в него. — Тя е убийца. Убила е един съдия в Ирландия. Баща й вдигнал бунт против короната и бил обесен за това престъпление. Освен това тя е и курва. Опитала се да съблазни съдията. Когато отказал да се поддаде на женските й хитрини, тя го убила съвсем хладнокръвно.

Деър се взря смутено в крехкото момиче, чиито зелени очи сега излъчваха ярост и омраза, насочени към Потър. Ако погледът можеше да убива, лейтенантът щеше да падне мъртъв. Как това окаяно създание беше намерило сила открито да се противопостави на някого — ето какво упорито убягваше от въображението на Деър.

— Как й е името? — запита любопитно Рой.

Етикетът убийца някак си не прилягаше на това момиче. Курва — може би, но не и убийца.

— Кажи му, момиче — подкани я Потър. — Кажи му как се казваш.

Вдигайки глава, за да срещне погледа на мъжа, който й бе заговорил с мек тон и се интересуваше от нея дотам, че да се обяви в нейна защита, тя изрече с напевния си ирландски акцент:

— Казвам се Кейси, господине. Кейси О’Кейн.

— Вярно ли е? Убийца ли си, Кейси? — изненада я Рой с въпроса си.

— Аз… убих един човек — призна тя, вирнала предизвикателно брадичка. — Но…

Каквото и обяснение да се готвеше да даде, то така и не излезе от устата й, когато лейтенант Потър се намеси грубо:

— Искате ли Марта Комбс или не? Тази ми я оставете. Скоро ще й избия всички дяволи от главата. Няма вероятност някой да иска да вземе за прислужница една убийца. Тя може да изтрепе хората в леглата им.

Похотливият му поглед се задържа върху изпъкналите гърди на Кейси, едва прикривани от разнищената й рокля, и Рой веднага разбра как точно Потър възнамерява да я опитоми.

— Ще взема нея. — Рой шокира Потър с тези неочаквани думи. — И нея, и Марта Комбс. Ще имаме нужда от още една жена да помага на Мег с работата.

— Татко! — избухна Деър, взирайки се в баща си, сякаш той си бе изгубил ума. — Момичето вече е убило човек и е много вероятно пак да го направи. Нима искаш такава жена да влезе в дома ни? Според лейтенанта няма да можем да спим спокойно.

— Само я погледни, Деър — укори го Рой с небрежно кимване. — Кейси не ми прилича на човек, който може да нарани и муха, какво остава за трима здрави мъже. Освен това, ако е убила някого, сигурно е имало причина. Нали така, Кейси?

Кейси бавно кимна, благодарна за първите добри думи, отправени към нея от месеци насам.

— Разбира се, тя няма да си признае, че е убила човек — възрази кисело Деър. — Много си мек, татко. Не се оставяй да те заблуди с тъжните си зелени очи. Остави я. Само да я доведеш у дома, ще поквари всичките ни работници с курвенските си номера.

Кейси избухна гневно. Беше стояла достатъчно дълго, слушайки тези надути задници да говорят за нея така, сякаш я нямаше тук.

— Аз не съм курва! — изсъска тя възмутено. — Убих човек, но това беше нещастен случай. Не съм искала да го убивам.

— Значи котката имала и нокти — изфуча Потър. — Не можа да ме заблудиш и за минута с покорството си. Знаех си, че у тебе има повече, отколкото се вижда с просто око. Върви да си вършиш работата, момиче, няма място за тебе в приличните домове.

— Казах, че ще я взема — повтори твърдо Рой. — Пригответе документите за двете жени.

Потър го изгледа стреснато и отвори уста, за да възрази, но премисли, кимна късо и се запъти към бараките. По пътя спря, за да поговори с Марта Комбс. Когато се отдалечи достатъчно, Деър се обърна сърдито към баща си, без да обръща никакво внимание на Кейси, която стоеше близо до тях, сякаш издялана от камък.

— Господи, татко, да не си си изгубил ума? Как можа да вземеш тази… тази убийца в къщата ни? Знаеш колко е впечатлителен Бен. Да не искаш да бъде прелъстен от тази курва? Освен това трябва ни само една жена, за да замести Ани, а Марта изглежда годна да се справи. Мег може да върти домакинството и без чужда помощ.

— Повярвай ми, Деър. Имам предчувствие за това момиче. Нещата не винаги са такива, каквито ни изглеждат. Погледни приятеля си Робин. Беше осъден и депортиран за толкова дребно престъпление, че бе смешно. И при това в онзи момент е бил съвсем младо момче.

— Престъплението на Робин не беше убийство. Момичето призна, че е убило човек. Какви още доказателства са ти необходими?

— Не съм знаел, че съдиш хората така сурово, Деър — укори го троснато баща му. — По принцип се въздържаш от прибързани заключения. Какво те притеснява у Кейси?

Тя трепна под хладния, оценяващ поглед на Деър, но не отстъпи. Да не би този мъж да си мисли, че е самият господ бог, че да я съди така строго? Не беше по-различен от останалите, които отказваха да й повярват. Но по-възрастният мъж, баща му, някак си й се струваше различен. А беше ли? Беше ли това, за което се представяше, или напротив, беше същият като съдията, който я искаше за долните си цели?

— Аз… имам ужасното чувство, че ще сбъркаме — заекна Деър, не можейки да обясни неприязънта си спрямо Кейси.

— Времето ще покаже — отговори Рой. Обърна се към Кейси и нареди: — Върви се измий, момиче. Скоро ще тръгваме. Кажи на Марта да си събере нещата. Аз се казвам Рой Пенрод, а това е синът ми Деър. Имаме ферма близо до Парамата, на река Хоксбъри. Надявам се там да ти бъде добре.

— Всичко ще е по-добро от тук, господин Пенрод — махна благодарно с ръка Кейси. — Няма да ви разочаровам, господине. Не съм курва. Няма да съжалявате, че сте ме взели на работа.

После тя се обърна и изчезна сред вихър от развети дрипави поли и пръски кал, хвърляйки сърдит поглед към Деър през тясното си рамо.

Макар че Кейси беше достатъчно жена, за да забележи, че Деър Пенрод е потресаващо хубав, не й убягна и това, че е доста опасен, със студени и безгрижни маниери, които едновременно я плашеха и привличаха. Тези негови стоманеносиви очи се забиваха безмилостно в нея, прониквайки през защитната броня, разкривайки всичките й несъвършенства. Слава на бога, че трябваше да отговаря пред бащата, а не пред сина, защото в сърцето на Деър Пенрод сигурно нямаше и капчица милосърдие.

Присвил замислено сивите си очи, Деър наблюдаваше как Кейси се отдалечава, забелязвайки грациозното полюшване на тялото и гордо вдигнатата глава, въпреки мръсотията, покриваща цялата й фигура от горе до долу. Внезапно една тъмна мисъл влезе в ума му — мисъл, която не можеше да прогони, колкото и да се опитваше. Баща му май искаше да… Когато мисълта го завладя, той не можа да сдържи бързия си език.

— Татко, за какво точно ти е притрябвала Кейси? Нали не… не смяташ да спиш с нея?

Идеята беше толкова комична, че Рой избухна в смях. Но не за дълго. Само докато гневът смени веселостта.

— Ако не беше мой син, Деър, щях да те набия заради тази ти забележка. Това, което изпитвам към Кейси, е състрадание и жалост. Ти много ме обиди.

— Прощавай, татко — извини се плахо Деър. — Не знам какво ми стана да допусна такова нещо. Просто не ти е присъщо да действаш така… така неразумно.

— А на тебе не ти е присъщо да се инатиш така без никакво основание — възрази Рой.

— Не смяташ ли, че убийството е достатъчно основание?

Рой се вгледа замислено в лицето на сина си, питайки се как така едно младо момиче беше успяло да предизвика у сина му такава реакция, каквато изобщо не подхождаше на неговия характер. Грешеше ли относно Кейси О’Кейн? Прав ли беше Деър да предполага, че момичето ще предизвика катастрофа в дома му? Или Кейси беше в душата му докоснала чувствителна струна, чието съществуване Деър отказваше да признае? Така или иначе, Рой беше сигурен, че домът му след този ден няма да бъде същият. Прав или не, той беше взел решение и каквото и да се случеше, щеше да го приеме.

2

Утъпканият път, водещ към Парамата беше неравен, горещината беше почти непоносима, а биволът, който теглеше фургона, вървеше толкова бавно, че Кейси би могла да ходи по-бързо от него. Единствените коли в колонията принадлежаха на губернатора и висшите офицери като полковник Джонстън, командващ Корпуса на рома. Дори конете бяха рядкост, но Деър Пенрод някак си беше успял да осигури един за себе си и го яздеше така, сякаш се беше сраснал със седлото.

След като изми калта, която покриваше кожата й, Кейси нямаше време да изпере единствената си дреха, затова бе принудена да я облече, за да отпътува към новия си дом. Оскъдните й принадлежности включваха една четка за коса и един медальон, който носеше на шията си и който някога бе принадлежал на майка й. Марта пътуваше също толкова скромно, с изключение на това, че дрехите й бяха сравнително чисти.

В сегашното си състояние Кейси не се смяташе за привлекателна и не можеше да обвинява Деър Пенрод, че я мисли за нещо не по-различно от другите крадли и измамнички, пратени в наказателната колония. Тя се закле да се държи далече от него през годините, в които щеше да служи, и не искаше да има нищо общо с този арогантен заселник, макар че не беше сляпа, за да не забележи мъжествената му физика и привлекателните му черти. Твърде красив и самонадеян, реши тя презрително. По нищо не приличаше на почтените момци от любимата й Ирландия.

Макар в родината си да беше популярна и много търсена, Кейси още не се беше влюбвала в младеж. Макар че предпочиташе Тимъти О’Мали пред всички останали. Този едър и здрав момък беше поискал ръката й и се предполагаше, че един ден ще се оженят, докато бунтът не промени живота й. Тим бе арестуван заедно с други бунтовници и депортиран на един и същи кораб с нея. Макар че почти не го виждаше, откакто бяха слезли на суша, по време на дългото пътуване се бяха срещали случайно, въпреки че жените и мъжете бяха отделени едни от други и това правило, наложено от англичаните, строго се спазваше. Ако не беше Тим, тя нямаше да понесе пътуването.

— Господин Пенрод изглежда добър човек.

Гласът на Марта изтръгна Кейси от размишленията й и тя се обърна към по-възрастната жена, усмихвайки се стеснително, задето се беше така вдълбочила в собствените си мисли, че не й беше обърнала достатъчно внимание.

— Ще видим — заяви тя, не искайки да се обвързва прекалено рано. — Понякога първите впечатления лъжат.

— И все пак мисля, че извадихме късмет, че напускаме Сидни. Особено със семейство като Пенрод. Можеше да бъде и по-зле, нали разбираш. Независимо дали го съзнаваш или не, лейтенант Потър ти беше хвърлил око. Ако имаше начин да постигне своето, ти щеше да свършиш в леглото му.

— Едва ли — намръщи се Кейси, свеждайки очи.

В действителност тя много добре знаеше какво има наум за нея лейтенант Потър — всеки път, щом й метнеше алчен поглед. Точно затова винаги гледаше да разубеждава хората, които искаха да я наемат.

Кейси заоглежда по-възрастната жена изпод полуспуснатите си клепачи. Не беше грозна, но костеливата й фигура беше толкова слаба, че изглеждаше като умираща от глад. Кейси не знаеше много за нея, с изключение на факта, че е била депортирана тук заради кражба. Понеже бяха все заедно, двете разговаряха от време на време, но не споделяха нищо лично. Марта изглеждаше над четиридесетте, с мека кестенява коса, прошарена с бели нишки. Уморени кафяви очи гледаха от костеливото лице, видимо познало глада и лишенията. Кейси се питаше как ли щеше да изглежда приятелката й, ако яде по три пъти на ден и се облече в малко по-привлекателни дрехи.

— Този младия господин Пенрод си го бива — забеляза лениво Марта, отправяйки поглед към Деър, който яздеше редом с фургона, яхнал черния си жребец.

— Ако мислиш, че арогантността е привлекателна — изсумтя Кейси, осмелявайки се да погледне към широкия гръб на Деър. — Той се отнася с нас така, сякаш сме някакви отрепки.

— О, не, Кейси, сигурна съм, че грешиш — отвърна Марта. — Беше самата любезност, когато поговори с мене, докато ти се миеше. Вие с него май не сте подходили както трябва един към друг. Признавам, че като го изпръска с кал, не му стана особено приятно. Дай му време, ще се осъзнае.

— Съмнявам се — отбеляза Кейси, изпращайки убийствен поглед към Деър.

За неин лош късмет той избра точно този момент, за да се обърне към двете жени.

— Искате ли да ми кажете нещо, госпожице О’Кейн? — запита той студено, вдигайки тъмната си вежда.

— Н-не — заекна тя и стисна устни.

— Надявам се, че не отправяхте този отровен поглед към баща ми — отвърна той с цинично измляскване.

Преди тя да успее да измисли подходящ отговор, конят му препусна рязко напред, вдигайки след себе си облак прах.

— Този мъж е непоносимо нагъл — измърмори мрачно Кейси. — Меринос с меринос — добави тя, използвайки презрителния прякор, често прилаган към заселниците.

Марта беше достатъчно умна да задържи езика си зад зъбите, отмествайки погледа си от Кейси към Деър, като се питаше на какво ли се дължи тази враждебност между двамата.

Макар че разстоянието между Сидни и Парамата беше само петнадесет мили, неравният път и бавно движещият се бивол означаваха продължително и тягостно пътуване. Кейси се вгледа пред себе си, но не видя нито Деър, нито дори облак прах, който да показва къде се намира той. И тогава, надделявайки над монотонното скърцане на колелата, някакви странни звуци привлякоха вниманието й към високите дървета, растящи край пътя. Видя разноцветни папагали, които си бъбреха и цвърчаха. Изглеждаха като летящи украшения в жълто, сапфирено, зелено и алено. Това беше първото излизане на Кейси извън Сидни и жадното й любопитство я държеше в плен на омаята.

Откъм едно високо евкалиптово дърво долетя крясъкът на сврака. После друг звук я стресна. Неколцина мъже с груба външност изскочиха от храстите от двете страни на пътя с викове и крясъци, размахвайки здрави тояги. Рой реагира веднага и грабна заредената пушка. Стреля, но преди да успее да зареди наново, двамата мъже скочиха върху него и го събориха на земята.

— Разбойници! — изкрещя Марта с обезумял поглед.

Това бяха избягали затворници, укриващи се в храсталаците. Убежището им се намираше в подножието на Сините планини; оттам те излизаха на своите редовни набези, за да ограбват и убиват, а понякога и да изнасилват.

Двете жени се притиснаха една до друга в дъното на фургона. Това бяха отчаяни, преследвани мъже, борещи се за оцеляването си. Двете жени с право се опасяваха, защото, съдейки по алчните погледи на разбойниците, те отдавна не бяха виждали жени.

— Я виж ти какво сме имали тук, братлета! — каза единият от мъжете, явно водачът, заобикаляйки фургона.

— Тези жени са ми поверени — извика Рой, борейки се с двамата разбойници, които го бяха притиснали към земята. — Не ги докосвайте!

Водачът на разбойниците дори не го удостои с поглед.

— Гоуд, Бърт, я погледнете тая рижата! — ахна единият разбойник, зяпайки Кейси с отворена уста. — Ама че красавица, а?

— Така си е, Арти, така си е — потвърди Бърт. — Измъкни я от фургона, докато Сам и Уайти разпрегнат бивола. Може да му намерим някаква употреба на това животно. Колкото до жената, знаем за какво служи.

Недвусмислената му усмивка показа на Кейси какво я очаква.

Когато Арти посегна към нея, тя реагира инстинктивно, хващайки го неподготвен, когато го блъсна настрана и скочи от фургона, втурвайки се през храстите и високите треви към закрилата на дърветата. Чуваше преследвачите зад себе си, но не се осмеляваше да погледне назад. Тръни се забиваха в кожата й, захващаха се за полите й и раздираха нежната й плът, но болката беше нищо в сравнение с това, което я очакваше от ръцете на тези отчаяни мъже.

— Бягай, Кейси, бягай! — извика Рой със задавен глас.

От насърчителните му думи на краката й пораснаха криле и тя буквално полетя през храсталаците.

Дробовете й горяха, дъхът засядаше в гърлото й, но в края на краищата всичките й усилия се оказаха напразни. Заради малкото сили, с които разполагаше, тя не можа да се изплъзне от якия си преследвач. Тъкмо беше стигнала оттатък дърветата, когато устремът й беше рязко спрян от една жестока ръка, която силно дръпна дългата й коса, вееща се като червено знаме зад нея. Тя изпищя от болка, когато Бърт я повали на земята и я повлече към горичката.

— Хванах те, момиче — изръмжа той, спирайки внезапно.

— Пусни ме, чудовище такова! — изписка Кейси, борейки се да се изтръгне от него. — Не знаеш ли, че и аз съм затворничка като тебе?

Нямаше нужда да си хаби думите, защото Бърт не й обърна почти никакво внимание.

— Но си жена, нали? Ирландка, ако не се лъжа. Винаги съм харесвал червенокоските. Дивачка, а?

И той се изсмя.

Заета да се брани диво, Кейси не чу виковете и изстрелите, идващи откъм фургона. Но Бърт, свикнал постоянно да бъде нащрек, ги чу и реагира моментално. Изруга цветисто и пусна Кейси, защото усети заплахата. Колкото и да беше апетитно, никакво момиче не може да го накара да стане толкова непредпазлив, че да си загуби живота.

— Още не сме свършили с тебе, момиче — изсъска той, хвърляйки злобен поглед към нея. — Знам къде да те намеря и мога да се обзаложа, че един ден ще те имам.

Кейси, изплашена до смърт, не можеше да направи нищо, освен да му хвърли поглед, изпълнен с омраза. Той внезапно се обърна и изчезна сред дърветата, сподирен от истеричния кикот на птица, който почти заглушаваше звука от приближаването на конник, напредващ с оглушителен шум през храсталака.

Деър скочи от седлото, приземявайки се до малката сгушена фигурка.

— Госпожице О’Кейн! Кейси, добре ли си? Какво ти направи този негодник?

— Аз… нищо ми няма — отвърна Кейси, опитвайки се да запази достойнството си. Поради борбата с Бърт и дивия бяг през бодливите храсти корсажът й се беше скъсал на няколко места, оставяйки оголени изкушаващи гледки. — Пристигнахте навреме.

Деър изведнъж осъзна, че раздраният й корсаж е почти безполезен. Смаяно се вгледа в нея, сякаш омагьосан. Никога, дори в най-дивите си сънища не беше мислил, че ще види нещо толкова съвършено. Тялото й, разголено под остатъците от дрехата, беше бяло и гладко като алабастър. Гърдите й бяха малки, но деликатно оформени, увенчани с две пъпки с цвета на узрели череши. Макар че беше прекалено слаба, Деър съзнаваше, че всичко в дребното тяло на Кейси О’Кейн му харесва. Когато най-накрая вдигна очи към лицето й, те блестяха като полирано сребро.

Изчервявайки се сърдито, Кейси задърпа съсипаната материя на дрехата, за да прикрие оголените си гърди, но разбра, че корсажът й е непоправимо разкъсан.

— Не знаете ли, че не е прилично да зяпате така? — изсъска тя, когато очите на Деър залепнаха на гърдите й. — Дайте ми жакета си.

Безсрамно ухилен, той смъкна дрехата и я наметна на раменете й, стреснат от крехкостта на костите, които върховете на пръстите му допряха. Кейси неволно потръпна при неочакваната горещина на ръцете му, които се задържаха на раменете й малко по-дълго, отколкото беше необходимо. Тя усети как по тялото й преминава тръпка от неочаквания контакт и се запита дали и Деър го е почувствал. Сякаш в отговор, ръцете му се дръпнаха и челото му се набръчка озадачено.

— Благодаря — измърмори тя и се уви плътно в жакета, благодарна за защитата, която дрехата й осигуряваше срещу горещия му поглед.

Кейси знаеше достатъчно за мъжете, за да разпознае желанието. Инстинктивно отстъпи една крачка. Не се беше отървала от изнасилване от страна на разбойниците само за да падне жертва на някакъв си „меринос“. Особено такъв като Деър Пенрод, който я смяташе за не по-добра от калта, по която тъпчеше. В последните месеци тя отчаяно се беше борила да запази девствеността си и в момента това беше единственото ценно нещо, което притежаваше. Никой нямаше да я убеди да се откаже толкова лесно от нея.

Усещайки как Кейси се отдръпва, Деър запита:

— Страх ли те е от мене?

— Не се страхувам от никого — заяви тя войнствено. — Но не съм глупачка. Напълно осъзнавам слабостта си и вашата сила.

Внезапно засрамен от изблика на желание и сексуално напрежение, което изпитваше още от мига, когато беше спрял погледа си върху Кейси О’Кейн, всепризната убийца, Деър се обърна отвратен.

— Няма нужда да се страхуваш от мене, Кейси. Твърде взискателен съм, за да се поддам на твоите доста съмнителни чарове.

— Но вие…

За щастие думите на Кейси замряха в гърлото й, когато друг ездач пристигна в галоп през храсталаците.

— Деър, всичко наред ли е?

— Няма нищо, Бен — увери го Деър. — Как са татко и Марта?

— Татко се отърва с малко порязвания и синини, иначе е добре. Не са докоснали Марта. Ами… ами…

— Казва се Кейси, Бен. Кейси О’Кейн — подсказа му Деър, забелязвайки възхитения поглед на брат си.

Малко по-млад от Деър, който беше на двадесет и девет години, Бен притежаваше небрежно красивата външност на баща си и брат си. С изключение на това, че сивите очи на Деър често бяха замислени и напрегнати, докато в погледа на Бен искряха хумор и веселие. Малки бръчици излизаха от ъгълчетата на очите му, а устата му като че ли всеки момент щеше да се извие в усмивка. Не толкова висок като Деър, но не по-слаб от него, той носеше черната си коса вързана на опашка с кожена връвчица.

Очите на Бен се разшириха в оценяващ поглед, докато оглеждаха Кейси от глава до пети, явно харесвайки видяното. Макар че тя се изчерви под неприкрития му поглед, не усещаше лоши чувства зад него.

— Не си споменавал, че е толкова хубава, братко — укори го той, привидно разсърден.

— Не съм я споменавал изобщо — отвърна Деър, поради някаква неясна причина ядосан от интереса на брат си към Кейси. — Кейси, това младо кутре е брат ми Бен. Срещнах го по пътя, когато се отдалечих от фургона. Той и няколко от работниците ни били излезли на лов. Когато чухме изстрелите, побързахме обратно към фургона.

— За щастие, пристигнахме навреме — допълни Бен. — Това едва ли е посрещането, което заслужаваш, Кейси, но се надявам да бъдеш щастлива при нас — прибави той с леко намигване.

— Кейси не е гостенка, която да сме длъжни да забавляваме — напомни Деър на брат си. — Тя е просто прислужница. Една от осъдените, депортирани заради извършено престъпление. Заведи я обратно във фургона, Бен. Аз смятам да претърся наоколо за разбойника, който я нападна. Какво стана с другите? Измъкнаха ли се?

— Без двама. Том Хийли и Бък Конрой ги водят към Сидни. Сигурен съм, че Корпусът с голяма радост ще ги тикне зад решетките. Внимавай, Деър. И не се тревожи за Кейси, аз ще се грижа добре за нея.

Деър се понамръщи и кимна, качвайки се сръчно на коня си.

— Ще ви изпратя до дома. И, Бен — намекна той многозначително, — трябва да говоря с тебе по-късно.

После дръпна юздите и се отдалечи сред храсталаците. На Кейси не й трябваше кой знае колко въображение, за да разбере за какво ще иска Деър да говори с брат си. Разбира се, Бен ще бъде осведомен за нейното престъпление и ще получи предупреждение да стои далече от нея. Лошо, защото тя имаше нужда от приятел, а това младо момче й изглеждаше човек, на когото би могла да се довери.

— Не обръщай внимание на Деър — каза Бен, пораздразнен от резкия тон на брат си. — Той понякога е доста суров, но по принцип е добър. Всички го харесват. Най-добрият му приятел е еманципант. С повечето осъдени се държим добре, за да ги насърчаваме да работят, затова няма от какво да се страхуваш. Татко не е лош господар.

— Благодаря, господине — измърмори Кейси, ободрена от приятелските забележки на Бен.

— Казвай ми Бен. — Младият мъж се ухили дяволито. — Ако ме наричаш „господине“, ще ми се струва, че говориш на баща ми. Сега хайде да тръгваме към фургона.

Той я метна със забележителна лекота на седлото на коня си и скочи зад нея, цъквайки с език, като същевременно дръпна юздите.

Останалата част от пътуването, след като Кейси отново се качи във фургона при Марта, мина без произшествия. Макар и пострадал от нападението, Рой се справяше без проблеми, докато Бен яздеше край него като стража. Разбойниците вече бяха изчезнали в храсталака и не представляваха заплаха, фургонът влезе в Парамата преди стъмване, но не спря. Кейси забеляза, че градът се състои от малка групичка тухлени и дървени постройки, издигнати с труда на осъдените от двете страни на утъпкания път.

Не след дълго стигнаха имението Пенрод. На Кейси то й се стори като безкрайна земя, прочистена от всякаква дива растителност, на запад и изток покрай река Хоксбъри, докъдето стигаше погледът й.

Фургонът изведнъж спря пред голяма къща, обградена от жив плет, край която пасяха овце, пръснати по близките възвишения. В двора се виждаха пилета, кълвящи нещо по прашната земя. Огромно дърво хвърляше пъстра сянка върху правоъгълната двуетажна постройка. На Кейси всичко това й се видя внушително, особено в тази пустош, където почти никой фермер не преуспяваше.

Бен помогна на жените да слязат от фургона и всички влязоха в къщата през предната й врата. Кейси забеляза, че централният коридор минава през цялата ширина на къщата, от предната врата чак до задната, с по три стаи от всяка страна. Едва бяха влезли, и една закръглена жена с приятна външност се запъти към тях с бързи крачки.

— Тъкмо взех да се притеснявам, господине — каза тя, обръщайки се към Рой, — че закъснявате с връщането от Сидни. Виждам, че сте довели две жени, които да заемат мястото ми. — Изведнъж стреснатият й поглед се спря върху синините по лицето на Рой. — Господи, какво се е случило?

— Разбойници — каза той сухо. — Донеси нещо за дезинфекция.

— Веднага, господине. Но… но къде е Деър? — запита тя, поглеждайки към Бен. — Не е ранен, нали?

— Сигурен съм, че брат ми ще оцени загрижеността ти, Ани — засмя се Бен. — Но нищо му няма. Остана, за да проследи един от разбойниците, който нападна Кейси.

След като Рой запозна жените, Кейси реши, че Ани й харесва. На около тридесет и пет години, тя изглеждаше престъпничка не повече, отколкото самата Кейси. След като Ани се погрижи за нараняванията на Рой, жените бяха отведени в кухнята и нахранени, докато семейството вечеряше в трапезарията. Кейси нямаше представа дали Деър се е върнал, а и беше твърде уморена, за да попита.

Марта получи стая под задното стълбище, близо до кухнята, но Кейси беше отведена на втория етаж, в една малка стаичка в далечния край на коридора. Докато Ани не си заминеше след две седмици, нямаше да има други свободни стаи на долния етаж. Килерчето до кухнята се ползваше от Мег, още една осъдена, приблизително на възрастта на Кейси, с която тя също се запозна.

Мег не й се стори приятелски настроена. Едра, руса и пищна, тя напомняше на Кейси за една прислужничка, която беше видяла в някакъв Дъблински хан. Лесно можеше да си представи как жадният сребрист поглед на Деър се впива в момичето, добре надарено от природата и съзнаващо привлекателността си, докато сервира в трапезарията. Не че това има някакво значение, каза си тя.

Твърде изтощена, за да направи нещо повече от това, да плисне малко вода на ръцете и лицето си, Кейси свали жакета на Деър и се тръшна на леглото, заспивайки веднага. Последната й съзнателна мисъл беше за безкрайните години служба, които й предстояха, и за арогантния Деър Пенрод, който сигурно щеше да направи всичко по силите си, за да я унижава още повече.

3

— Събуди се, Кейси. Господин Рой пита за тебе. Марта стана преди няколко часа.

Кейси се обърна и отвори очи, виждайки надвесената над себе си Ани.

— Ау, успала съм се! Моля те, кажи на господин Пенрод, че идвам веднага.

Тя посегна към жакета на Деър, оставен при долната част на леглото.

— Господин Рой ми каза първо да те заведа в дрешника — спря я Ани. — Там има няколко сандъка с дрехи, останали от покойната му жена. Каза да избереш нещо прилично, което да носиш. Никоя от нас не можеше да ги носи, преди да дойдеш ти. Двете с Мег сме по-пълни и доста надарени на някои места, но тези дрехи сигурно ще ти станат, каквато си дребничка.

— Слава богу — възкликна Кейси. — Чудех се как да се прикрия с тези парцали. Кажи ми къде е дрешникът и ще ида, само да се измия. Няма нужда да ме чакаш.

— Последната врата вдясно в края на коридора — каза Ани. — Точно до стаята на Деър. Избери каквото ти трябва, после ела долу на закуска. Можеш да се видиш с господин Рой, след като се нахраниш.

Когато чу името на Деър, Кейси се напрегна и зелените й очи се изпълниха със страх.

— Аз… ще побързам — обеща тя.

Тълкувайки погрешно страха й, Ани каза приветливо:

— Няма от какво да се боиш тук, Кейси. Стига да работиш както трябва и да се подчиняваш на правилата, ще ти бъде добре. — Тя се поколеба, преди да продължи. — Мег каза, че си убила човек. Не знам дали това е истината, а и не ми е работа, но всички тук, с изключение на семейство Пенрод, са осъдени. Някои са извършили престъпления, по-лоши от тези на другите, но в очите на закона всички сме еднакви. Ако искаш да ти е добре, прави каквото ти казват и времето ще мине бързо. Аз откраднах, за да помогна на семейството си, и си платих. Ние с Мат, за когото ще се омъжа, ще съберем неговите и моите тридесет акра земя и ще започнем нов живот. Можеш да направиш същото, след като ти изтече присъдата.

— Ще запомня думите ти, Ани — усмихна се Кейси. — И благодаря за съвета. Със сигурност не смятам да причинявам неприятности. Но кажи ми, искам да знам кой е осведомил Мег за престъплението ми. Господин Пенрод ли? Или някой от синовете му?

— Смятам, че е бил Деър — каза Ани, някак смутена. — Мег много си пада по Деър, ако разбираш какво искам да ти кажа — наблегна тя, поглеждайки нагоре. — Може би го е измъкнала от него още преди той да се е усетил какво става. По-добре сега да тръгвам, че семейството си чака закуската. Не забравяй, слез в кухнята веднага щом се облечеш прилично.

Петнадесет минути по-късно Кейси намери дрешника и застанала на колене, щастливо започна да се рови в няколкото сандъка, подредени до стената. Те съдържаха всякакви дрехи, каквито една жена можеше да си пожелае, и момичето изпадна в екстаз, защото изглеждаха точно като за нея, както беше предрекла Ани. Явно, госпожа Пенрод е била доста слаба като млада. Кейси се запита кога ли е починала тя и от какво.

Внимателно подбирайки само най-обикновените и практични дрехи, тя ги трупаше на спретната купчинка на пода до себе си, когато изведнъж попадна на най-красивата рокля, която беше виждала в живота си. Беше от зелен сатен с богато разкроена пола, къси буфан ръкави и ниско изрязано деколте, Кейси не можа да устои на импулса да я пробва. Ани бе казала, че семейството сега закусва. Събличайки бързо робата, която Ани й беше донесла снощи, Кейси се вмъкна в блестящата рокля. Жалко само, че нямаше как да се огледа.

Изведнъж тя си спомни за малкото огледало, което висеше над мивката в стаичката й. Прибирайки купчинката рокли, Кейси се обърна и отвори вратата, като смяташе да изтича до стаята си, да се огледа за момент в огледалцето и да се върне, за да остави роклята в сандъка. Но налетя право в ръцете на Деър Пенрод, който тъкмо минаваше по коридора на път към стаята си.

— Какво, по дяволите… — изръмжа той, олюлявайки се от сблъсъка с нежното тяло, което се бутна в него.

Грижливо сгънатите рокли излетяха от ръцете на Кейси, за да се приземят в ярка купчина пред краката й. Веждите на Деър, смаяно се вдигнаха, докато очите му оглеждаха съвсем неприкрито тялото й, облечено в яркия сатен. Никога не беше виждал по-красива гледка. Но тази жена беше облечена в роклята на майка му! Без да се смята целият гардероб, който малката крадла се канеше да отмъкне.

— Какво правиш с дрехите на майка ми?

Кейси пребледня. Той изглеждаше бесен, сякаш обзет от сто демона.

— Аз… аз… — заекна тя, преди да си възвърне гласа. — Баща ти ми каза да взема каквото ми е необходимо.

— Ти си и лъжкиня, освен че си крадла! — обвини я той разгорещено. — Тук си само от един ден и вече си вземаш каквото ти скимне.

Кейси преглътна, стегнатото й гърло едва пропускаше думите.

— Не съм крадла. Не съм и лъжкиня. Питай баща си, ако не ми вярваш.

Изведнъж тя се намери натикана обратно в дрешника, последвана от страховито намръщения Деър, който затвори плътно вратата зад себе си.

— Сваляй я! — заповяда той рязко. — Нещата на майка ми са за такава като тебе.

Кейси отвори уста да протестира против възмутителното му поведение, но смелостта отлетя с крилете на страха, когато си даде сметка за неумолимо стиснатите му челюсти и студените сиви очи.

— Първо излез и тогава ще я сваля — възрази тя, като го изгледа със съмнение.

— Виждал съм те и преди — отговори той със самодоволна усмивка, която разтегна устните му. — Много си слаба за моя вкус.

— Предполагам, че Мег ти харесва повече.

Защо ли го каза, запита се Кейси, смаяна от смелостта си. Честно казано, неговите предпочитания спрямо жените изобщо не я интересуваха.

Хвърляйки й ослепителна усмивка, Деър призна най-безсрамно:

— Може да се каже. Мег поне не е убила никого.

— Защо не ме харесваш? — намери Кейси смелостта да запита. — Не ми даваш шанс да се докажа. Не съм искала да убивам никого. Не съм убийца.

Тя изглеждаше така мила, толкова безпомощна, че Деър едва не забрави, че е убийца. И курва. Без съмнение вече си беше направила планове как да съблазни баща му, а може би и брат му. На него се падаше да я разобличи, защото явно никой друг от семейството не виждаше в нея друго освен младостта и красотата й. Може пък, замисли се той, сега подхождаше неправилно към нея. Може би трябваше да й даде възможност да изпробва върху него чаровете си, само за да покаже на всички, че е точно такава, за каквато я смяташе. Ако проявеше интерес към нея, тя сигурно щеше да остави на мира податливия му баща и младия му брат, защото той се смяташе за единствения член от семейството, способен да устои, ако тя решеше да съблазни някого.

Кейси погледна предпазливо към Деър през ореола на полуспуснатите си клепачи; любопитството й се събуди, когато бавна усмивка замени циничното извиване на устните му.

— Не те мразя, Кейси. Напротив, намирам те доста… интригуваща, както и приятна за гледане.

Те стояха с лице един към друг, почти докосвайки се, когато ръката му се стрелна напред и обгърна талията й, привличайки я в прегръдката му. В един миг на лудост той повдигна брадичката й и я опари с лекото докосване на устните си. Вълна от емоции се разля в нея, докато устата му жадно пленяваше нейната, и Кейси се смая от собствената си бурна реакция. Кръвта нахлу в мозъка й и накара коленете й да се разтреперят. Никой никога не я беше целувал по такъв начин. Когато настоятелният му език разтвори устните й и се пъхна зад бариерата на зъбите, светът се изплъзна от контрола й.

Движейки се като собствена воля, ръката на Деър обхвана малката, стегната гърда, опипвайки твърдостта й. Зърното щръкна под дланта му, докато той го галеше под гладкостта на сатенения корсаж, и очите й се отвориха смаяно. В слабата светлина на дрешника те изглеждаха като тъмни изумруди, мистериозни и пленяващи. Тръпнеща възбуда я обхвана от главата до петите, нежен стон се изтръгна от разтворените й устни. Този звук обаче върна Деър към студената действителност.

Това, което беше започнало като експеримент, бързо се бе развило в смъртоносна игра, в която той можеше да загуби повече, отколкото беше предвиждал. Кейси О’Кейн беше умела съблазнителка, която едва не го накара да забрави само за секунди кой е и какво иска. Беше използвала тялото си, за да го подмами, да го накара вместо прост интерес да изпита толкова силна възбуда, която сериозно да разклати самоконтрола му. Как би му харесало да я блъсне на пода и да я вземе насила. А съдейки по реакцията й на целувките му, тя би посрещнала това твърде охотно.

Той грубо я отблъсна, с объркани мисли, грижливо прикрити под маската на безизразна физиономия. Хрумна му, че всъщност реагира на Кейси като някакво неопитно момче. Някак си беше забравил какво целеше. Как така целувката й успя толкова да го изнерви, запита се той смутено. За нищо на света нямаше да позволи на Кейси да види колко силно му е въздействала. Нямаше да се поддаде на чаровете на една закоравяла престъпничка и курва.

Налагайки си маската на учтиво безразличие, Деър изрече хладно:

— Ти си забележително отзивчива, за да се правиш на невинна. Или говореше само за обвинението в убийство? Мисля, Кейси, че съвсем не си невинна. За убийството или… за каквото и да било друго. А сега ще съблечеш ли роклята на майка ми, или трябва да го направя вместо тебе?

И на устните му се изписа хищна усмивка.

Кейси прехапа долната си устна, за да възпре потока от горчиви възражения. Очите й блеснаха в прилив на омраза и тя мълчаливо го прокле заради коварния му допир, заради опитните целувки и проклетите му дръзки милувки. Искаше да му се озъби, но се страхуваше от наказание. Беше обвързана с тези хора, докато наказанието й не изтечеше или не бъдеше отменено. Едва ли можеше да си позволи да оскърби сина на своя работодател.

— Какво става тук?

Настръхнали един срещу друг, и двамата не бяха чули как Рой влиза в дрешника.

Деър се обърна рязко към баща си, раздразнен, че го е заварил в такова компрометиращо положение.

— Казах ти, че е грешка да довеждаш у дома тази жена, татко. Хванах я да краде от мамините сандъци.

— Трябваше да поговориш най-напред с мене, Деър, преди да обвиниш Кейси в кражба. Аз й разреших да избере каквото й трябва. Дрехите на майка ти само събират прах, натъпкани в сандъците. Радвам се, че й стават така добре. — И се обърна към Кейси. — Мисля, че трябва да избереш нещо, което ще ти служи по-добре. Тази рокля ти отива, но трябва да я запазиш за специални случаи.

Кейси почувства как прилив на червенина се надига от голите й рамене и плъзва по бузите й.

— Не смятах да взема тази рокля, господине — обясни тя плахо. — Беше толкова красива, че не можах да устоя да не я пробвам. Никога не съм виждала нещо толкова изящно. Веднага ще я върна.

— Няма нужда, Кейси, можеш да я задържиш, както и всичко друго, което ти хареса. Само че тази я запази за по-подходящи случаи.

— Да, господине — съгласи се тя, осмелявайки се да хвърли поглед към навъсеното лице на Деър.

Той изглеждаше готов да избухне и Кейси побърза да излезе, като спря само за да събере дрехите, които беше изпуснала.

— След като закусиш, ела в кабинета ми и ще поговорим за задълженията та — извика Рой след нея. — Вече говорих с Марта.

След това се обърна към сина си с почервеняло от гняв лице.

— По дяволите, Деър, остави това момиче на мира! Да не мислиш, че не съм забелязал как я преследваш? Какво толкова те дразни у нея?

Деър изгледа дръзко баща си и семенцето несигурност избуя в огромно съмнение. Веднъж му беше задал въпрос относно Кейси, но трябваше да се увери.

— Какви са твоите планове за Кейси, татко? Ти си още в силата си, а не може да се отрече, че тя е красива.

Сивите очи на Рой блеснаха във внезапен гняв.

— По дяволите, Деър! За последен път ти казвам, че нямам никакви намерения спрямо нея. Усещам, че у Кейси има нещо повече от това, което и двамата забелязваме. Смятам да разбера защо е убила и когато го направя, сигурен съм, че и двамата ще се изненадаме.

— Виждам, че тази малка вещица вече те е омагьосала, татко!

— Не мисля, че аз съм омагьосаният от това момиче — забеляза наблюдателно Рой. — Дръж си ръцете далече от нея, Деър. Тя не е като Мег. Досега не съм казвал нищо против това, че спиш с нея, защото и тя като че ли го иска. И докато това е изборът на Мег, ще продължа да си затварям очите.

— Колко благородно, татко — усмихна се нахално Деър. — Мег е курва, Кейси също. Но няма защо да се тревожиш, Кейси не ме привлича. Можеш ли да кажеш същото?

— По дяволите, Деър! — избухна саркастично Рой. — Дръж си долните мисли за себе си. Очаквам да се държиш прилично с Кейси и Марта. Нямаш неприятности с Ани и Мег, защо Кейси да бъде проблем? Сигурен съм, че имаш задължения, затова, ако ме извиниш, и аз ще ида да изпълнявам своите.

Господи, помисли Деър, наблюдавайки как баща му се оттегля с бавна стъпка. Какво, по дяволите, е станало с него? От първия момент, когато погледът му се беше спрял на Кейси О’Кейн, усещаше нервите си стегнати на възел. Изруга перверзното усещане, което го беше накарало да я целуне. Може би трябваше да спи с жена. По дяволите, ако Мег не е свободна тази вечер, ще иде до имението на Маккензи, където знаеше, че Марси ще го посрещне с отворени обятия. Баща й доста често намекваше, че на един съюз между дъщеря му и Деър не би се погледнало с лошо око. Самата Марси като че ли очакваше това. Може би беше време да се ожени!

Облечена в прилична сива рокля, по-подхождаща на положението й, Кейси влезе в кухнята, където намери Мег, Марта и Ани да закусват, седнали около квадратната кухненска маса. Тя седна при тях и Ани веднага стана, за да й донесе чинията, която бе държала на топло на плочата на огнището. Усмихната я постави пред Кейси.

— Виждам, че си намерила подходяща дреха — каза Ани, оглеждайки одобрително роклята, избрана от Кейси.

— На мене господин Рой никога не ми е предлагал дрехите на жена си — нацупи се Мег.

— Не можеш да влезеш в тях — изкикоти се Ани. — Нито аз, нито Марта. За щастие господин Рой има няколко топа плат и Марта може да си ушие нещо прилично, както направихме ние с тебе.

— Нищо, ушито от мене, не може да стане толкова красиво, колкото роклята на Кейси — оплака се Мег. — Не е честно.

— Стига, Мег — предупреди я остро Ани, прибягвайки до трудно спечеления си авторитет, за да запази дисциплината. — Трябва да се научиш да работиш с хората, без да се оплакваш.

Мег хвърли към Кейси неприязнен поглед, но не каза нищо повече и не продължи да противоречи на Ани. След като Ани си отиде оттук, нещата ще тръгнат различно, обеща си тя мълчаливо. Тогава ще отговаря само пред мъжете от семейство Пенрод, а тя знаеше точно как да се спогажда с тях.

След малко Кейси почука на вратата на кабинета.

— Влез, Кейси — каза Рой, който вече я очакваше.

Тя го намери седнал зад резбованото бюро в малката стая, обзаведена с красиви и стилни мебели. Фактически цялата мебелировка, която беше видяла досега, беше направена от осъдените, също както къщата и пристройките. За щастие, Рой Пенрод имаше капитала, необходим за управлението на преуспяващата му ферма, а то беше повече от онова, с което разполагаха повечето заселници.

По-голямата част от фермерите покрай река Хоксбъри страдаха от честите наводнения, от малкото пари, които имаха в наличност, и от постоянните искания от страна на Корпуса на Нов Южен Уелс да изкупи земите им. След пристигането на губернатора Уилям Блай през 1806 г. нещата лека-полека започнаха да се подобряват. Но Корпусът на рома имаше твърде силни позиции и конфликтът между правителството и личните интереси се задълбочаваше. Блай се опитваше да прокарва британската политика, но търпеше поражение от Корпуса на Нов Южен Уелс, чийто командващ, полковник Джонстън, в тясно сътрудничество с Джон Маккартър се държеше враждебно спрямо заселниците.

Рой махна на Кейси да седне на един стол с права облегалка и на лицето му се изписа замислено изражение. Бяха изминали много години, откакто за последен път бе видял съпругата си в сивата рокля и тя събуди отдавна забравени чувства.

— Изглеждаш много добре — изрече накрая Рой. — Радвам се, че дрехите най-накрая влязоха в употреба.

— Благодаря ви — отвърна искрено Кейси. — Съпругата ви сигурно е била стройна жена, дрехите ми лягат съвършено.

— Бих казал, по-скоро крехка — въздъхна Рой със съжаление. — Ако бях осъзнал колко е слаба, никога нямаше да я моля да дойде при мене тук в Австралия. Починала в морето и я погребали там. Слава богу, че Деър и Бен оцеляха. Оттогава сме само тримата.

— Аз… съжалявам — прошепна Кейси.

— Е — каза Рой и се прокашля, — това беше преди много години. Нямаме време да гледаме назад. Да поговорим за твоите задължения.

Кейси кимна предпазливо. След случая със съдията се беше научила да не вярва на мъжете, затова зачака думите на Рой със свито сърце.

— Марта призна, че не я бива много като готвачка, затова предпочита да върши друга работа. Мег също няма желание да готви. Оставаш ти, Кейси. Можеш ли да готвиш?

Тя се отпусна видимо и широка усмивка изкара една трапчинка на бузата й.

— Татко се кълнеше, че съм най-добрата готвачка в Дъблин — похвали се тя. — Може да е преувеличавал, но не само той харесваше готвенето ми. Ами например Тим все успяваше да си изпроси покана за вечеря, почти всяка неделя.

Тя спря да си поеме дъх и изведнъж осъзна, че се е разбъбрила. Розовина обагри бузите й и изведнъж Рой си пожела да беше двадесет години по-млад.

— Значи се разбрахме — каза той доволен. — Марта може да се заеме с чистенето и с градината, тя така и така предпочита, както ми каза. Мег може да продължи да изпълнява задълженията на икономка.

Кейси взе думите му за край на разговора и се надигна да си върви, но Рой я подкани с жест да остане на стола си.

— Кейси, макар и само за да успокоя Деър и да прогоня страховете му, че може да бъдем заклани в леглата си, мисля, че трябва да поговорим за твоята присъда.

— Вече знаете защо съм депортирана — отвърна смутено Кейси. — Какво още искате да знаете, освен това, че страховете на сина ви относно мене са неоправдани?

— Това го знам — отговори Рой. — Но имам чувството, че в твоята история има нещо повече от онова, което ни каза лейтенант Потър. Не искаш ли да ми разкажеш? Трудно ми е да мисля за тебе като за убийца.

— Нека синът ви смята каквото си иска — каза упорито Кейси.

Проклета да бъде, ако позволи на Деър Пенрод да задоволи болното си любопитство. Ако той не можеше да я приеме такава, каквато е, няма защо да я приема изобщо. Това арогантно копеле заслужаваше да смята, че може да стане нейна жертва. Бащата изглеждаше добър човек, но тя още си имаше едно на ум относно плановете му за нея. Реши да остави преценката си за по-късно, когато нещата се изяснят.

— Оценявам загрижеността ви, господине — изрече тя накрая. — Но бих предпочела сега да не говорим за това. Може би някой ден…

— Кейси, за тебе има големи възможности тук, в Нов Южен Уелс. Можеш да си създадеш добър живот. Ако беше останала в Англия, сигурно щеше да изгниеш в затвора или да увиснеш на бесилката. Заради войната между Англия и колониите осъдените вече не могат да бъдат пращани в Америка, затова Англия избра Австралия. Не бързай, момиче, един ден и ти като Ани ще бъдеш свободна и ще живееш собствения си живот. Надявам се да ме послушаш. Ако някога искаш да поговорим, на драго сърце ще те изслушам.

— Благодаря ви, господине — отвърна Кейси, усещайки се малко по-уверена.

— Моля те, наричай ме господин Рой. Така се обръщат към мене всички работници. И, Кейси, едно предупреждение. Дръж се далече от Деър. Той по принцип е добър, но поради някаква причина не те харесва.

— Ще го запомня, господин Рой — съгласи се Кейси на драго сърце.

„Не харесва“ беше слаба дума, що се отнася до реакциите на Деър спрямо нея. Но, помисли си тя, защо я беше целунал така, сякаш го привличаше силно? Твърде объркващо беше да мисли по този въпрос, реши тя, докато излизаше от кабинета, за да се заеме със задачите си. Каквито и да бяха чувствата на Деър, те бяха твърде сложни, за да се задълбочава в тях.

Кейси прекара следващите няколко дни в запознаване с новия си дом и новите си задължения. Ани я научи как да приготвя любимите ястия на семейството и всичко тръгна добре. Тя успяваше да се държи далече от Деър и го виждаше доста рядко. От друга страна, Бен се отбиваше при нея в кухнята винаги щом задълженията му позволяваха.

Кейси харесваше момчето. Бен беше любезен, забавен, внимателен и изобщо не приличаше на мрачния си брат. Тя научи, че работи във фермата, докато Деър управляваше процъфтяващото овцевъдно стопанство, експериментирайки с животни за разплод и вълна. Рой се грижеше за финансите на семейството и за осъдените, които работеха в имението.

Не след дълго Кейси откри, че почвата край Хоксбъри беше плодородна и повечето посеви се развиваха добре. Много по-добре, отколкото в черния пясък на Сидни, чиято земя беше почти безплодна. В Сидни нямаше нито плодове, нито ливади, само пълчища огромни мравки и комари, чиито ухапвания бяха много болезнени. Дори около Парамата, с изключение на речните долини, почвата беше бедна и измита. Често се случваха наводнения, дължащи се на бързо течащите потоци, които се спускаха по тесни корита от върховете на Сините планини. Оттатък тясната долина се издигаха Австралийските Алпи, простиращи се по цялата дължина на континента.

През тази година, 1807, животът в Нов Южен Уелс беше съсредоточен в тясната ивица земя, широка петдесет и дълга сто и петдесет мили, намираща се между Сините планини на запад и океана на изток. Макар че бяха високи едва 2 400 метра, още никой не беше прекосил тези заплашителни върхове и не беше се върнал. Дори аборигените не знаеха какво има от другата страна на извисяващите се до небето хребети.

Една сутрин, няколко седмици след пристигането си, Кейси работеше в кухнята съвсем сама. Ани вече си беше заминала, а Марта имаше работа в градината. Мег, както обикновено, не се виждаше никаква. Потънала до лактите в тесто, Кейси не чу как вратата на кухнята се отваря и се затваря. Не чу и стъпките зад себе си. Трепна силно, когато един гръмлив глас прогони мислите й.

— Значи ти си жената, дето кара Деър да се мотае като муха без глава! Сега, като те видях, вече не мога да кажа, че го обвинявам. Обикновено нищо не може да накара приятеля ми да излезе от кожата си, но нещо го мъчи и подозирам, че това нещо си ти.

Кейси се извърна рязко, разпилявайки брашно по пода.

— Ух… изплашихте ме! — намръщи се тя. — Кой сте вие?

— Робин Флечър, на вашите услуги — усмихна се мъжът, отмервайки пресилен поклон. — Бивш затворник, а сега горд собственик на тридесет акра първокачествена земя на север оттук.

Кейси усети, че не може да се разсърди на Робин Флечър. Усмивката му беше толкова приветлива, че и тя отвърна със същото. Имаше нещо топло и очароващо в хумора му. Той беше висок и слаб, неособено мускулест, но тя би се заклела, че е силен, стегнат и жилав. Строен — това беше думата, която й дойде на ум. Пясъчнорусата коса и искрящите сини очи му придаваха донякъде вид на женкар, но Кейси помисли, че видът може и да лъже. Тя си представи, че когато обстоятелствата го наложат, този мъж би могъл да стане враг, с когото човек би трябвало да се съобразява.

— Аз съм Кейси О’Кейн — изрече тя с плаха усмивка.

— Знам — отвърна Робин. — Ирландско девойче с малко от старата Ирландия в гласа. И истинска красавица. Добре дошла в Нов Южен Уелс, Кейси О’Кейн.

Изтривайки ръце в престилката си, Кейси запита:

— Искате ли чаша чай, господин Флечър? Макар че е намалял, все още имаме достатъчно запаси, докато дойде корабът с доставките.

— Не, момиче, но благодаря. Деър знае, че вече съм дошъл, и се пита къде ли съм се дянал. Той се отби у нас миналата седмица и оттогава нямах търпение да дойда тук и да ти хвърля един поглед. И името ми е Робин. Бях затворник, също като тебе, така че няма нужда от церемонии.

— Не ми приличате на човек от лондонските затвори — избъбри Кейси, преди да се усети какво казва. — Какво беше престъплението ви?

— И аз бих могъл да те попитам същото, момиче. Както ти е добре известно, повечето осъдени, изпратени в Нов Южен Уелс, са отрепките на Лондон и провинциалните градове, но някои са депортирани и за по-дребни провинения. Моето престъпление беше, че бракониерствах в горите на една от големите английски фамилии. Тогава бях още момче. Деър пропусна да спомене твоето престъпление, макар да наметна, че е сериозно. Сега, след като се запознахме, вярвам, че е преувеличил.

— Вярно е — призна бавно Кейси. — Изненадана съм, че Деър не ти е казал, че съм убила човек. Той като че ли много обича да разказва за това.

Милиарди емоции се отразиха на лицето на Робин, в това число и неверие.

— Трябва да има някаква грешка — възрази той. — Макар че едва-що се запознахме, искрено се съмнявам, че си способна на такова ужасно престъпление.

— Винаги си преценявал погрешно хората, Робин. — Деър беше стоял небрежно облегнат на рамката на вратата достатъчно дълго, за да чуе част от разговора. — Свидетелствата срещу Кейси са изцяло доказани и документирани, а както току-що чу, и тя си призна, че е убила човек. Има ли още нещо, което да искаш да узнаеш?

— Понякога си отвратителен, Деър — нападна го Робин, хвърляйки извинителен поглед към Кейси. — Даде ли си време да изслушаш историята на момичето? От собствен опит съдя, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

— Говориш също като татко — намръщи се Деър. — Не съм изцяло лишен от състрадателност. Естествено, Кейси ще има същите възможности, каквито са предоставени и на другите осъдени, които работят при нас. Тя ще има възможността да се реабилитира и да получи помилване.

Кейси изстреля сноп зелени искри по посока на Деър. Напрежението помежду им беше осезаемо. Нещо повече от неприязън се беше настанило между тези двамата, усети прозорливо Робин, докато наблюдаваше как искрите пламват и разпалват нещо, която и двамата отказваха да си признаят.

— Много си суров с Кейси, приятелю — каза Робин, търсейки как да разсее напрегнатата атмосфера.

Кейси изглеждаше готова да експлодира и Робин знаеше, че Деър няма да се сдържи, ако момичето даде воля на потискания си гняв.

— Деър, нека да намерим Бен и да идем на лов. Можеш да си починеш един ден, аз също. Корпусът на рома тази седмица два пъти посещава фермата ми. Искат земята ми, и то упорито, затова ме тормозят да се откажа от нея. Няма да спрат, докато не се сдобият с контрол над всеки акър, независимо колко заселници трябва да изгонят, за да получат това, което искат. Какво казва губернаторът Блай за тези нечестни действия, на Корпуса, Деър? Може ли да направи нещо?

Почти забравил за Кейси, Деър изпита съчувствие към приятеля си.

— Губернаторът прави всичко, което му е по силите, за да помага на заселниците, но Корпусът на рома командва тук много отдавна, за да бъде пречупен за една нощ. По принцип те са регистрирани в Англия като сто и втори полк, който да действа като войска и полиция в колонията.

— А сега правят всичко, за да затрудняват работата на Блай, като всяват раздори — изсъска Робин. — От една страна, имаме свободни хора с привилегии и пари, които искат да получат контрол над осъдените, които да им работят като роби, и над всички търговски дейности. От друга — правителството, което носи отговорността да осигурява работа и реабилитация на осъдените. Проблемът не е лесен за разрешаване. Горките фермери търпят всекидневна експлоатация от страна на Маккартър и Корпуса на рома. Само да имаше повече съвестни хора като тебе и баща ти.

— Всеизвестно е, че всички от Корпуса на рома са забогатели и са се сдобили с власт най-вече защото са имали възможност да злоупотребяват със закона или да го прилагат в своя изгода — продължи мисълта му Деър. — Срамно е, че са се докопали до монопола във вноса на стоки, особено на ром.

— Ром — повтори Робин с горчивина в гласа. — Основата на нашата икономика. Корпусът на рома единствено притежава злато и сребро, затова го купува от корабите. Принуден съм да приемам ром вместо заплащане за земеделската ми продукция и бавно, но сигурно ме изтикват от земята ми.

Слушайки шокиращия разговор, Кейси внезапно се оживи.

— Но това не е честно! Осъдените, на които са им изтекли присъдите, имат право върху земята, която са спечелили.

Робин се обърна към нея с тъжна усмивка.

— Освободените имат право на много малко неща. Ако зависеше от Корпуса на рома, щяхме да си останем роби. Точно сега живеем в „разменна икономика“, основана на тиранията и рома.

Малко след това Робин и Деър излязоха, за да потърсят Бен, а Кейси се върна към задълженията си, погълната от мисли за привидно непреодолимите проблеми пред тази сурова нова граница.

Кейси вече се беше оттеглила за през нощта, когато на вратата й се почука. След заминаването на Ани тя вече заемаше приятната стаичка, долепена до кухнята. Беше точно по вкуса й с голям прозорец, от който се виждаше река Хоксбъри. Мислейки, че Марта е дошла да й пожелае лека нощ, Кейси не сложи робата си, а направо отвори вратата, облечена в строгата си бяла нощница, която някога беше принадлежала на госпожа Пенрод. Никой освен Марта не посещаваше стаята й.

Вратата се отвори под пръстите й и когато разпозна посетителя, тя ахна смаяна. Беше благодарна за полумрака, който скриваше зачервените й бузи, но когато се съвзе, смущението се превърна в ярост.

— Ти! — изсъска тя. — Какво искаш?

Деър не беше подготвен за гледката, която се представи пред стреснатите му очи. Очертано от смътната светлина на лампата, светеща зад Кейси, тялото й блестеше като светла слонова кост под тънката материя на нощницата. Всяка пищна извивка, всяка ямка и заобленост се впиваха в сетивата му и караха кръвта му да бушува във вените. Сребристите му очи станаха пепелявосиви, когато усети пламъци на разпалено желание да пълзят нагоре по гърба му.

— Искам да поговоря с тебе — изрече той с дрезгав глас и внезапно пресъхнало гърло.

И без да чака покана, влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.

С протестен вик Кейси грабна робата и я метна на раменете си.

— Не може ли да почака до сутринта?

— Не, заминавам за Сидни още на разсъмване. Двамата е Робин се надяваме да се срещнем с губернатора и да поговорим за несправедливото отношение на Корпуса на рома към освободените. Блай е почтен човек и съм сигурен, че ще помогне с каквото може.

— Добре — каза Кейси намръщено. — Но какво е толкова важно, че не може да почака до сутринта? — Кършейки нервно ръце, тя погледна към затворената врата, а после пак към Деър. — Моля те, побързай, чакам Марта да се отбие.

— Марта вече спи, никаква светлина не се вижда под вратата й. Не се тревожи, Кейси, никой няма да ни смущава.

Думите му не успяха да разпръснат съмненията, които се таяха у нея. Тя не вярваше на Деър. И нещо по-лошо, не вярваше на себе си. Той беше прекалено красив, прекалено самоуверен и й въздействаше по начини, с които тя не знаеше как да се справя.

— Нещо лошо ли съм направила? — запита Кейси, пожелавайки си той да каже бързо за какво е дошъл и да си върви. — Да не би готвенето ми да е незадоволително, господин… Деър?

— Само Деър, Кейси, няма нужда от „господин“. И да, направила си нещо. Накара ме да те искам. Прекалено силно. Не мога да спя нощем.

Седмици наред копнежът по Кейси беше кипял скрит у него и Деър най-накрая беше стигнал точката, в която нищо друго освен действието не би могло да излекува болестта му. Тази нощ беше погълнал достатъчно ром, за да разкрие на Кейси желанието си.

— Какво? — ахна тя, сигурна, че не е чула добре. — Какво каза?

— Искам да се любя с тебе, Кейси, Още от момента, когато погледът ми се спря на тебе, между нас пламна нещо. Погрешно сметнах, че това, което съм почувствал към тебе, е антипатия, но не след дълго разбрах, че то няма нищо общо с чувствата ми. Беше нещо много по-различно от обикновена неприязън. Колкото повече мислех над взаимното ни привличане, толкова повече разбирах, че единственият начин, по който мога да се откъсна от тази странна зависимост е да се любя с тебе и да те изкарам от себе си веднъж завинаги.

— Ти си полудял! — извика Кейси, изплашена от неумолимата решителност, изписана по лицето му. — Нямам намерение да… да се любя с тебе.

Отговорът й като че ли го развесели и една усмивка смекчи чертите му.

— Кейси, ще излъжеш, ако отречеш, че ти въздействам по същия начин, както и ти на мене. Не знам какво е, не знам дали това привличане си има име, но със сигурност знам, че те искам.

— Това е невъзможно! — възрази разгорещено Кейси. — Ти не си показвал нищо друго освен презрение към мене, още от първата ни среща. Как смееш така спокойно да заявяваш, че искаш да се любиш с мене? Господи, Деър, какъв човек си ти?

— Човек, обсебен от красотата на една опитна жена. Ти си тук вече няколко седмици и никой мъж не е влязъл в леглото ти. Не ми отказвай този шанс да те махна от мислите си. Няма да те разочаровам, Кейси.

— Ти си… ти си… невъзможен! — изсъска Кейси, отстъпвайки една крачка назад. — Намери друга да утолиш жаждата си. Сигурна съм, че Мег няма да има нищо против.

— Да, но аз не искам Мег. Искам тебе. Ти сигурно си ме омагьосала, за да ме накараш да го призная. Думите на Робин днес ме принудиха да осъзная какво искам от тебе. Искам да прочистя кръвта си от тебе, Кейси. Освободи ме от тази магия, за да мога да живея отново.

— Деър, аз не съм те омагьосвала. И… и не искам да… да се любим. Моля те, върви си.

Кейси беше сигурна, че това е някакъв лош сън и тя скоро ще се събуди, за да установи, че се намира в леглото си. Всички мъже ли бяха такива като Деър? Или той беше изключение? Тя знаеше, че той е уникален в много отношения, но не го беше смятала за луд, докато не нахлу в стаята й с невъзможни изисквания.

— Няма да се откажа, Кейси — заяви Деър и изведнъж посегна, за да я сграбчи през кръста. — Мога да те накарам да ме искаш. Не съм нечувствителен към женските чарове. Държеше се достатъчно приятелски с Робин, защо не и с мене?

Арогантните му думи разпалиха пламъчето на гнева, което тлееше в гърдите й. Да не би да я мисли за курва? Това, което му трябваше в действителност, беше незабавно отрезвяване.

— Деър, аз не съм…

Думите заседнаха в гърлото й, когато той я дръпна към мощните си гърди и прилепи уста към нейната в целувка, силно лъхаща на ром.

Тя се задъха, когато горещата му целувка тръгна от устата към скулите, а после към една точка точно зад ухото… сякаш всяко игриво докосване оставяше белег, който щеше да трае вечно. Той отново плени устата й, насилвайки устните й да се разтворят. Беше изгаряща, изяждаща целувка, почти оскърбителна, а тя беше беззащитна пред насилствената му атака.

— Можеш ли да отречеш, че ти въздействам? — запита той, когато най-накрая вдигна лице. Когато тя отказа да отговори, той я разтърси леко. — Кажи ми.

Кейси никак не искаше да си го признае, но въпреки гнева й Деър я привличаше по начин, който никога не беше смятала за възможен.

— Не… не мога да отрека.

Следващата му целувка беше изследваща, търсеща, събуждаща в нея огън, който я накара да се притисне до гръдта му. Той доволно се засмя, когато разкопча горните копчета на нощницата й и я свали от едното й рамо, оголвайки малката, съвършена гърда. Изстена високо, когато нежната плът набъбна и розовото й връхче се отърка в търсещите му пръсти. Кейси с нарастваща паника усещаше как твърдото доказателство за желанието му се притиска към корема й.

— Може да си убийца и курва, но те искам. Борих се със съвестта си достатъчно дълго и се уморих.

Желанието се вихреше като течен огън във вените му.

— Ти си пиян! — нападна го Кейси. Думите му й подействаха като студена вода, плисната в лицето й. — Говориш неща, за които ще съжаляваш утре сутринта. Няма нищо между нас, само взаимна неприязън.

— Възможно е — съгласи се Деър, опитвайки се да освободи другата й гърда от тънката материя на нощницата.

Беше толкова възбуден, че това, което тя говореше, нямаше никакво значение за него.

Призовавайки на помощ цялата си воля, за да устои на магията на ръцете и устните му, както и на собственото си разпалващо се желание, Кейси се дръпна назад, опирайки ръце в гърдите му.

— Няма да се възползваш от мене, Деър Пенрод. Грешиш за мене, ужасно грешиш. Не ми трябва мъж, а ако ми потрябва, ти последен ще узнаеш.

Изненадан, Деър отстъпи, оставяйки Кейси да мине като фурия покрай него и да изхвръкне от вратата, преди той да се сети какво да прави. Без да знае накъде отива, тя изтича през кухнята и хукна по коридора, смятайки да се скрие някъде в сенките, докато Деър не се умори да я търси. Точно когато стигна предната врата, тя се отвори и Бен влезе тъкмо навреме, за да я хване.

— Кейси, какво, по дяволите…

Само с един поглед Бен забеляза разрошената червена коса, която се вееше свободно по гърба й, раздърпаните й дрехи и разкопчаното, дори разкъсано деколте на нощницата, разкриващо горната част на заоблените й гърди. После той вдигна очи и стреснатият му поглед съзря Деър, който тичаше след Кейси. В един миг всичко му стана ясно и момчешките му черти на се вкамениха в неодобрително изражение.

— Господи, Деър, как можа?

— Бен, аз…

Не можейки да намери думи, Деър се видя такъв, какъвто сега го виждаше брат му. И това, което видя, не му хареса.

— Не, Деър, не казвай нищо — предупреди го Бен с намръщено лице. — Ти ме разочарова достатъчно за една нощ. Безсмисленото обяснение само ще те посрами още повече.

Обгръщайки покровителствено треперещите рамене на Кейси, той я поведе покрай Деър и двамата влязоха обратно в къщата.

— Ще те изпратя до стаята ти, Кейси. Не се тревожи за Деър, сигурен съм, че скоро ще се освести и ще ти се извини.

Кейси благодарно се облегна на Бен, сигурна, че безсрамният му брат никога и на никого не се е извинявал в живота си.

4

Кейси прекара една безсънна нощ, изпълнена с мисли и копнежи, на които не се осмеляваше да даде име. През цялата нощ тя се гушеше под завивките, а трескавият й ум извикваше пред нея образа на Деър. В сънищата си отново преживяваше сцената, която се беше разиграла в спалнята й последната вечер. Свирепото му желание, арогантното му пренебрежение към чувствата й, собствената й необуздана страст, припламнала под целувките му. Против волята си Кейси се запита какво ли би било да се люби с Деър. Никога не беше реагирала на целувките на някой мъж с такова отдаване. Не й харесваше мисълта, че почти му беше позволила да постигне своето. За свой огромен срам беше показала желанието си, преди да се осъзнае. Болеше я, като си помислеше, че всеки път, когато той погледне към нея, ще си припомня краткия миг безумие, в който тя се беше притиснала към него, отвръщайки на допира му. В бъдеще щеше да направи така, че Деър да не пробие защитата й.

На следващата сутрин Кейси научи, че Деър е заминал още на разсъмване за Сидни. Поради някаква необяснима причина гневът й се разпали още повече, когато Мег се присламчи към нея, докато тя беше в кухнята, бъркайки тесто за кейк, и каза:

— Не ми харесва, когато Деър заминава нанякъде. Тръгна толкова рано, че бях много уморена, за да го изпратя както трябва.

Тя сподави една преувеличена прозявка, искайки да каже без думи, че Деър е дошъл да я събуди в леглото й.

— Може би няма да отсъства дълго — отвърна Кейси външно безразлична.

Ръката й, която държеше бъркалката, заработи по-бързо; в ума си тя биеше нещо съвсем друго, а не невинното тесто.

— Не си мисли, че можеш да заемеш мястото ми в неговите… м-м… чувства — предупреди я Мег, присвила хитро очи. — Той е красив дявол, който знае как да достави удоволствие на жената.

— Уверявам те, че ако зависи мене, може да ти доставя удоволствие ден и нощ, все ми е едно. Този мъж не ме привлича. — Обръщайки нарочно гръб, Кейси добави: — Масата не трябва ли да се подреди вече?

Мег се накани да отплува, тръсвайки през рамо:

— Деър си има една жена, нали разбираш. Казва, се Марси Маккензи. Баща й се пенсионира от Корпуса на Нов Южен Уелс и се установи край Хоксбъри преди доста години. Сигурно един ден двамата ще се оженят.

Макар да не разбираше защо, това разкритие остави. Кейси с неприятно чувство в дъното на стомаха.

Преди да си тръгне, Ани беше показала на Кейси и Марта едно място в поточето, недалече от къщата, където през дъждовното време се образуваше малко вирче и можеше да се плува. И тъй като тази година беше дъждовна, във вирчето имаше достатъчно вода за къпане. Кейси и Марта обикновено можеха да бъдат намерени там, след като привършеха със закуската и сутрешната си работа. По това време на деня работниците, както и членовете на семейство Пенрод бяха заети с най-различни задължения и не можеха да попречат на двете жени да се насладят на освежаващата баня.

Мег рядко изпитваше нужда да се потопи във вирчето, затова Кейси и Марта обикновено отиваха там сами; вирчето се намираше на мястото, където потокът отделяше изораните поля от дивите храсталаци. Завоят на речното корито ги засланяше и от къщата, и от нежелани наблюдатели. Рой ги беше предупредил да се държат далече от осъдените, които работеха в стопанството, защото повечето от тях бяха закоравели престъпници, които много биха се зарадвали да изненадат двете жени сами и незащитени.

Няколко дни след като Деър замина за Сидни, Кейси и Марта намериха време да си направят една отпускаща баня и се запътиха към вирчето. След като се съблече и остана само по една тънка риза, Кейси влезе вътре и отиде до най-дълбокото, където водата стигаше под мишниците й. Марта влезе по-предпазливо, защото не обичаше особено много водата.

— Не е дълбоко, Марта — насърчи я Кейси, — не е и студено. Всъщност е прекрасно.

— Водата ме изнервя — призна Марта донякъде плахо. — Морето ми отне моя Джереми.

— Джереми е съпругът ти, нали? — запита Кейси с любопитство, но все пак не желаейки да бъде нахална.

— Да — въздъхна Марта със съжаление. — Трудно би могло да се намери по-добър мъж. Той беше моряк и един ден корабът му не се върна. По-късно чух, че „Луси“ потънал в жестока буря.

— Сигурно… сигурно ти е било трудно. Имахте ли деца?

— Да, имахме един син, който живя само годинка. Крехко дете, но Джереми много го обичаше. Макар че искахме, не можахме да имаме друго дете. А сега… сега е много късно. Моят Джереми няма да се върне.

— Нямаш ли роднини?

— Само родителите ми, но те са много болни и не могат да работят. Татко загуби здравето си в каменовъглените мини, а мама работеше, за да го издържа, докато и нейното здраве не се съсипа. Помагах им, докато не ме хванаха с откраднато парче шунка и три наденици; взех ги от богатото семейство, където работех. Но те имаха толкова много, че си помислих, че няма да забележат какво съм взела. Заплатата ми едва стигаше за наема на къщичката ни, какво остава пък за храна. След като Джереми изчезна и вече не получавахме неговите пари, бях принудена да открадна — каза тъжно Марта.

— А какво стана с родителите ти? — запита Кейси с искрена загриженост. — Кой се грижи за тях, след като ти… не си на разположение?

Отчаяно изражение се изписа на лицето на Марта и Кейси съжали, че е запитала.

— Никой — отговори тя с едва сподавен стон. — Най-вероятно и двамата са мъртви. Кой знае, може тъкмо те да са имали късмет, а не аз. Погледни ме. На тридесет години съм, а изглеждам на четиридесет. Джереми го няма, детето ни отдавна е мъртво. На какво да се надявам?

Учудване се изписа за момент на изразителното лице на Кейси. Тя беше предположила, че Марта е над четиридесетте, а като научи, че е само на тридесет, това й подейства като шок. Замълча; собственото й нещастие бледнееше в сравнение с ужасната загуба на приятелката й.

Марта вече се беше облякла и се беше върнала в къщата, но Кейси беше останала да се поплиска още малко във водата, припомняйки си всичките щастливи мигове, прекарани в плуване в ирландските поточета. Накрая, не можейки повече да отлага завръщането си, тя се приготви да излезе на брега, когато един странен звук накара косъмчетата по тила й да настръхнат. Стори й се като вик на ранено животно, идващ някъде откъм гористия бряг на поточето. Но в това, че го издаваше човек, нямаше никакво съмнение.

— Кой е там? — викна Кейси.

Взряна в гъстите храсти, тя не чу нищо друго освен характерното кряскане на папагалите. Мислейки, че умът й си прави шеги с нея, тя се обърна и се накани да излезе от водата, когато звукът отново стигна до слуха й, този път по-ясно. И несъмнено издаван от човек.

Събирайки смелост, Кейси се отправи към отсрещния бряг, цялата нащрек. Забрави факта, че мократа риза прилепваше към тялото й, ясно очертавайки всяка извивка и вдлъбнатинка по нея. След като се изкачи по затревения склон, тя спря пред храстите, готова да се оттегли бързо при първия признак за опасност. Но понеже си беше любопитна по природа, не се отказа и пристъпи напред.

Напрягайки ушите си, Кейси отново чу слабия звук и стигна до заключението, че в горичката има някой — човек или не, — който се нуждае от помощ. Поредица от стонове, издаващи ужасно страдание, я привлякоха към храстите. Някой там лежеше ранен и любопитната й природа изискваше тя да разбере кой е.

Движейки се тихо, стъпвайки почти безшумно по дебелия килим от листа, Кейси навлезе в горичката. Започна предпазливо да си проправя път през високите евкалипти и бодливите храсти. Изведнъж едно сиво кенгуру изскочи сред дърветата и се скри във високата трева, растяща край потока, а сърцето й лудо заби. Тя спря задъхана, опитвайки се да потисне растящата си паника, докато един болезнен стон не раздвижи вкаменените й крайници. Този път вече можеше да разбере откъде идва звукът и решително се запъти наляво, като измина едва няколко крачки, преди да се спъне в тялото.

Паднал по корем, мъжът беше облечен в парцаливи дрехи, едва закриващи изтощеното му от глад тяло. Горе на дървото, удобно разположена сред клоните, една коала с мъдра физиономия дъвчеше спокойно листа, гледайки тъжно към човека. Загнояла, покрита с кървава коричка рана зееше в горната част на гърба му и ако не беше изстенал отново, Кейси би могла да го сметне за умрял.

Действайки инстинктивно, тя го обърна по гръб и потисна един вик на изненада, когато разпозна изпосталялото му лице.

— Тим! Господи, какво са направили с тебе?

Съдейки от състоянието, на раната му, Тимъти О’Мали се беше крил в храстите поне няколко дни. Откъде беше дошъл? От Сидни? Ако беше така, значи беше изминал пеша петдесет мили, и то тежко ранен. Той беше силен мъж, иначе загубата на кръв би могла да го убие. Изглеждаше изтощен от глад, а другите белези по тялото му подсказваха, че е бил често пребиван. За да спаси живота му, се налагаше да действа бързо.

Откъсвайки парче от ризата си, тя отиде при потока, за да намокри плата в студената вода. Върна се бързо и почисти кръвта и коричките от раната. Изстена отчаяно, когато видя отблизо дупката от куршум, която твърде дълго беше стояла без никакви грижи. Толкова дълго, че беше забрала и изпускаше жълтеникава гной. Дори и сега тялото му гореше от треската, дължаща се на инфекцията. Не беше нужно човек да е лекар, за да разбере, че се налага куршумът да бъде изваден, за да се спаси животът на Тим.

Кейси се върна няколко пъти до потока, за да намокри парцала и да измие лицето и врата на Тим с хладка вода, както и да капне няколко скъпоценни капки влага в пресъхналата му уста. След малко той се раздвижи, започна да стене и да се мята диво.

— Тим, лежи мирно — прошепна тя настоятелно. Мятането му можеше само да му навреди още повече и да поднови кървенето.

Звукът на глася й, както и въздействието на студената вода го свестиха и очите му бавно се отвориха. Отначало изглеждаха по-мътени и объркани, но малко по малко разумът в погледа му се завърна и той се втренчи невярващо в Кейси.

— Кейси? Ти ли си, момиче, или сънувам?

— Аз съм, Тим — увери го Кейси с навлажнени от непролетите сълзи очи.

Тимъти О’Мали й беше също толкова скъп по свой си начин, колкото и баща й. Тя го обичаше, не в романтичния смисъл на думата, но като скъп приятел или брат. И той я обичаше. Но любовта му беше по-сложна. Един ден двамата може би щяха да се оженят и да си създадат добър съвместен живот. Но съдбата се беше намесила и ги беше хвърлила в противоположни посоки, в страна, намираща се много далече от родната им Ирландия.

— Откъде се взе? — запита Тим със слаб глас.

— И аз мога да те питам същото. Какво се е случило? Защо избяга, като знаеше, че няма къде да отидеш?

— Познаваш ме, момиче. Упорит съм като муле. По пътя се спречках с един офицер и ме пратиха в Нюкасъл, да работя в каменовъглените мини — обясни Тим. — Но, Кейси, не можех да го понеса. Работиш под земята, в постоянна тъмнина, това е по-лошо от смъртна присъда. След няколко дни в този ад реших да избягам или да умра. И почти успях. Да умра, искам да кажа.

— Но къде щеше да отидеш, Тим?

— При разбойниците. Чух, че живеели в гъсталака и били добре тук, край Хоксбъри.

— Но те са отчаяни, преследвани мъже, Тим. Повечето от тях не са по-добри от зверовете — възрази Кейси, припомняйки си разбойника, който едва не я беше изнасилил.

— Не са по-лоши от повечето войници в Корпуса на рома — изтъкна Тим. — Те третират осъдените като роби.

— Как те раниха? Пеша ли стигна дотук от Нюкасъл?

— Простреля ме един от пазачите, докато бягах. Слава на бога, че беше тъмно, иначе щях да бъда мъртъв, а не просто ранен. Само че не предвидих, че раната ще загнои. Мислех, че няма да застраши живота ми. Бродих дни наред в храсталака. Преследват ме. Пуснали са туземни следотърсачи по следите ми. Не може да са далече оттук.

Умът на Кейси работеше трескаво.

— Не мога да те оставя да лежиш тук и да умреш от загуба на кръв или да те хванат. Но ме е страх да те закарам в къщата. Господин Рой е състрадателен човек, но съм сигурна, че ще застане на страната на закона, ако властите поискат да те предаде. А Деър…

— Господин Рой? Деър?

— Моят работодател и синът му. Това е тяхна земя. Къщата е оттатък потока, зад завоя.

— Освободени ли са или са „мериноси“?

— Заселници от Англия — каза Кейси, не искайки да използва пренебрежителния прякор. — Господин Рой би се погрижил за раната ти, но Деър…

— Кейси! Какво става с тебе?

— О, господи, Деър! — Кейси трепна силно. — Върнал се е. Трябва да вървя, Тим, но ще дойда пак късно вечерта, ще ти донеса храна. Моля те, не мърдай оттук.

— Кейси! Чуваш ли ме?

— По дяволите! — изсъска тя.

Защо Деър се беше върнал точно сега? И защо търсеше точно нея?

— Кейси, кой е Деър? Изглеждаш ми изплашена. Да не би той…

— Казах ти, Тим, Деър е по-големият син на господин Рой. Той… не се разбираме с него — разкри тя в усилие да успокои страховете на Тим. В действителност, отношенията й с Деър не можеха да бъдат обяснени с прости думи. — Трябва да вървя.

Навеждайки се ниско, тя положи бърза целувка на челото на Тим, а после хукна през храстите към потока и се пъхна във водата. Докато Деър се приближаваше с шумни крачки през гъстата трева, тя излизаше на противоположния бряг.

— Добре ли си? — запита той тревожно, когато Кейси излезе цялата мокра от потока.

— Разбира се, защо да не съм? — отвърна тя хапливо, озадачена от видимата му загриженост.

— Когато не се върна навреме за обяд, Марта се обезпокои и каза на татко, че те няма. Аз тъкмо се прибрах от Сидни и предложих да те потърся.

Господи, значи я е нямало твърде дълго! Сигурно е минало наистина много време, щом Марта е решила да каже на господин Рой.

— Не разбрах кога е станало толкова късно.

— Сама ли си? — запита остро Деър, хвърляйки подозрителен поглед към потока и храстите отсреща, замрели в тишина.

— Разбира се! — отговори Кейси, изведнъж заставайки нащрек.

— По дяволите, Кейси, как може да си толкова неразумна? — изръмжа Деър — хващайки я над лактите, за да я разтърси така, че зъбите й затракаха. — Нещо можеше да ти се случи. Не знаеш ли, че тук има змии, крокодили, диви животни и разбойници, които се крият в гъсталака? Като нища ще загинеш. Разтревожи цялата къща. Помисли и за другите, не само за себе си.

— Аз, съжалявам, Деър, не осъзнах, че…

— Сигурна ли си, че си сама?

— Нямам среща с любовник, ако това намекваш — отвърна хапливо Кейси. — Моля те, Деър, причиняваш ми болка.

Тя се надяваше Тим да не ги гледа, защото със сигурност щеше да се обезпокои от заплашителното държание на Деър.

Деър охлаби хватката си, макар че продължаваше да я държи. И тогава, след като гневът му поутихна, сивите му очи се отвориха широко, когато най-накрая забеляза оскъдното й облекло. Бляскавото сребро се превърна в пепел, докато очите му оглеждаха най-безсрамно стройната й фигура от глава до пети.

Фината риза, която някога беше принадлежала на майка му, беше станала почти прозрачна, прилепвайки към заоблените гърди, тънката талия и деликатните извивки на хълбоците. Червеникавият триъгълник, увенчаващ бедрата й, привлече погледа му и го задържа. Необходим му беше целият му самоконтрол, за да не я хвърли на земята и да не засити жаждата си по нея. Това, което го спря, беше парещият спомен как тя го беше засрамила пред брат му само преди няколко дни.

Наистина, беше пийнал малко повече ром онази нощ, но съвсем не беше пиян. Беше просто мъж, нуждаещ се от жена. Не която и да било жена, а една изключителна червенокоска, която беше дразнила сетивата му твърде много дни и нощи. Достатъчно много го заболя, че тя го беше отхвърлила. Но много по-лошо беше осъдителното отношение на Бен! Господи! Какво се беше вселило в него? Още повече го смущаваше фактът, че беше позволил на Кейси да осъзнае жаждата, която го измъчваше.

Тялото му се напрегна, слабините му пулсираха от желание, докато сребристите му очи бродеха свободно по леко облечената фигура на Кейси. Тя беше напълняла в последните няколко седмици и вече не можеше да бъде наречена слаба. Напротив, уместните прилагателни, които му идваха на ума, бяха „добре закръглена“ и „великолепна“.

— Объркваш ме, не знам дали да те удуша или да се любя с тебе, Кейси. Предупреждавам те, много скоро ще разбера какво точно искам от тебе.

Кейси загледа предпазливо как искра на желание припламва в очите на Деър и главата му се приближава към нейната, сякаш имаше намерение да я целуне. Спомни си прекалено ясно как я беше накарал да пламне цялата предишния път, когато устните им се бяха докоснали. Не можеше да позволи това да се случи още веднъж. Събирайки всичките си сили, тя се изтръгна от ръцете му.

— Ако искаш да обядваш, трябва да побързам — измърмори тя, събирайки дрехите си.

Набързо навлече роклята, обувките и чорапите си под горещия поглед на Деър и изтича към къщата. Той я последва със замислена усмивка, извила ъгълчетата на устата му.

Кейси въздишаше, чакайки домакинството да се оттегли за през нощта, за да може тя да отиде при Тим. Замоли се дано не се е отдалечил много от мястото, където го беше оставила, защото раната му беше сериозна и не биваше да се занемарява. Макар че навън ставаше вече много тъмно, часът още не беше подходящ за начинанието й.

Вгледана замислено през прозореца към обсипаното със звезди небе, Кейси не преставаше да се учудва на странния начин, по който се спускаше нощта в Нов Южен Уелс. Нямаше дълги здрачавания, както в Англия. Имаше само ден, а после нощта се спускаше като стоманена завеса, раздвижвана само от нощните насекоми. И тогава започваше симфонията. В тъмнината се разнасяше щракане, квакане и драскане, всяко на различен глас, с различна интонация и ритъм, и всичко това под непрекъснатото стържене на щурците, скрити край близките дървета. Откъм потока се чуваше истеричният смях на кукабарата.

Разхождайки се нервно, Кейси изчака, докато вече не чуваше нито звук от спящата къща, а после прибави още два часа, за всеки случай, преди тихо да напусне стаята си. Спря за кратко в кухнята, където предварително беше скрила торба с храна, лекарства и превръзки. Напъхвайки торбата под наметката, която набързо сложи на слабите си рамене, Кейси се измъкна от задната врата и потъна с обляната от лунни лъчи нощ. Но съдбата пожела излизането й да не остане незабелязано.

Деър стоеше на прозореца на стаята си на втория етаж и уморено се взираше в нощта. Сънят бягаше от него, умът му беше неспокоен, тялото му гореше в огън, който само Кейси можеше да угаси. Как беше позволил на тази червенокоса вещица да завладее целите му дни, да нахлуе в сънищата му? Може би беше време да се ожени. На Марси й трябваше само една негова дума, за да определи датата. Но тя нямаше нито червена коса, нито такова дяволито личице, обсипано с лунички, които танцуваха по бузи, нежни и гладки като слонова кост.

Мислите на Деър изведнъж се пръснаха, когато вниманието му беше привлечено от една стройна фигура, загърната в наметало, която излезе предпазливо от сянката на къщата и се отправи към потока. Несъмнено женска фигура. Твърде дребна, за да е Марта. Може би Мег отиваше на среща с някой любовник. Беше занемарил Мег, особено напоследък, откакто Кейси влезе в живота му, и не можеше да я обвинява, че си търси утеха другаде. Но в този момент яркочервени кичури коса отразиха лунните лъчи. Кейси! Какво, по дяволите правеше тя? Да се измъква така потайно по това време на нощта? Нима си е намерила любовник сред осъдените, които работеха в стопанството? Тази ужасна мисъл предизвика прилив на болка, толкова силна, че я почувства като удар в стомаха.

Първата му мисъл беше да последва Кейси, за да види кой е любовникът й, но Деър бързо се отказа от това, защото гневът му беше толкова силен, че като нищо можеше да ги убие и двамата. Не, реши той, ще изчака, докато тя се върне, и тогава ще се изправи пред нея. Може би си имаше причина да излезе по това време на нощта, макар че за нищо на света не би могъл да се досети каква може да е тази причина.

Кейси се забърза и скоро стигна до потока. Сядайки на брега, тя свали обувките и чорапите си, съблече се по риза и се приготви да прегази. Никога досега не беше излизала навън толкова късно и страхът от неизвестното я правеше непохватна, докато се бореше да разкопчае роклята си. Най-накрая тя влезе във водата, която беше изстинала, защото нямаше слънце да я стопли, и вдигна торбата над главата си, за да не я намокри.

Без да мисли за опасностите, за които я беше предупредил Деър, Кейси излезе на отсрещния бряг, почти на същото място, където беше намерила Тим.

— Тим — извика тя тихо. — Аз съм, Кейси. — Не чу нищо друго освен птичата глъчка. — Тим, моля те, обади се.

Внезапно от храсталака излезе едно привидение, което за малко не накара Кейси да побегне към потока. Докато дрипавата фигура не проговори:

— Тук съм, Кейси.

Отслабнал от глад, измъчван от треска, Тим се просна в краката й и остана неподвижен. Тя коленичи и въздъхна облекчено, когато разбра, че още е в съзнание, въпреки че дишаше тежко от изтощение. Повдигайки главата му, тя бръкна в торбата, извади бутилка ром и я поднесе към устните му. Той отпи голяма глътка, закашля се, после жадно пи още. Когато Кейси остави бутилката настрана, той успя да се надигне и да седне.

— Благодаря, момиче, имах нужда от това — въздъхна уморено Тим. — Случайно да носиш храна в тази торба?

Кейси се усмихна, бръкна отново и извади печено агнешко, студени картофи, хляб и плодова пита, която беше приготвила за вечерята на семейството. Докато Тим се хранеше, тя намаза раната му с мехлем и го превърза криво-ляво.

— Това ще свърши работа, докато намеря лекар.

— Шегуваш се, момиче — изсумтя Тим. — Кой ще иска да ми помогне? Веднага щом мога, ще изчезна пак в храсталаците.

— Ще умреш, Тим! Изгубил си прекалено много кръв, много си слаб, имаш треска и не можеш да се оправиш сам. Куршумът трябва да се извади.

— Нямам избор, Кейси. Сигурен съм, че днес чух следотърсачи някъде наблизо. Не може да са далече оттук.

— Ще дойдеш през потока с мене — настоя упорито Кейси. — Намерих едно място, където можеш да се скриеш, докато си възвърнеш силите.

— Не, момиче, няма да те изложа на опасност. Ами ако работодателят ти разбере? Подпомагането на избягал осъден е сериозно престъпление. Не се тревожи, момиче. Чисто и просто ще се скрия в храсталака.

Зората вече беше близо, когато Кейси най-накрая преодоля съпротивата на Тим. Тя му разказа за изоставената колиба, разположена малко зад бараките на осъдените. През всичките седмици, откакто беше дошла, не бе видяла никого да влиза и да излиза оттам. Беше научила от Мег, че преди колибата е била използвана като затвор за непокорни осъдени, където са ги държали, преди властите да дойдат да ги приберат. Но напоследък била използвана все по-рядко, защото работниците осъзнали, че животът, който имат в стопанството на Пенрод, е много по-добър от онзи, който биха могли да очакват където и да било другаде.

— Можеш ли да вървиш, Тим? — запита тревожно Кейси, докато му помагаше да се изправи. — Скоро ще съмне, хората ще се събудят.

В Австралия денят настъпваше почти толкова драматично, колкото и нощта. Тъмнината внезапно се сменяше със светлина и слънцето изникваше в миг на източния хоризонт. Само за секунди небето се обагряше в светлосиньо.

Ободрен от храната, Тим се изправи неуверено на крака.

— Печелиш, Кейси — въздъхна той уморено. — Да вървим.

Опирайки се тежко на рамото й, той влезе във водата и двамата заедно прекосиха потока до отсрещния му бряг без никакви произшествия.

След като се облече, Кейси отведе Тим до колибата с грубо сковани стени и покрив от греди. От един предишен оглед тя беше разбрала, че вратата не се залоства, затова въведе вътре Тим и го настани на един одър, видимо служил на предишните обитатели.

— Има достатъчно храна в торбата, ще ти стигне за целия ден, Тим, има и вода освен рома — каза Кейси, готвейки се да се сбогува. — Ще дойда пак утре вечер, по същото време. Може би дотогава ще измисля как да ти помогна.

— Кейси, преди да тръгнеш, искам да знам нещо повече за този мъж, за онзи, когото нарече Деър. Не ми харесва начинът, по който се отнася с тебе.

Тя се изчерви, осъзнавайки, че Тим я е видял с Деър.

— Мога да се справя с него, не се тревожи, Тим. Сега вече наистина трябва да вървя.

Уклончивостта й накара Тим да се намръщи, но не я задържа.

— Пази се, любов моя.

— Ще се пазя, Тим, не се притеснявай. Деър е… — Как би могла да му го обясни? — Ще се пазя.

— Все пак този мъж ми изглежда опасен. Внимавай.

След тази забележка Кейси побърза да тръгне. Стигна до задната врата точно когато небето избухна в блестящо синьо.

Естествено, закуската закъсня, но никой нямаше нищо против, с изключение на Деър, чийто остър упрек предизвика леко намръщване на лицето на баща му и възмутено изсумтяване от страна на Бен. Деър не можа да се въздържи да не направи и обидна забележка за вида й.

— Изглеждаш ужасно, Кейси — подразни я той, имайки предвид лилавите сенки под очите й. — Не си ли спала тази нощ?

Многозначителната му усмивка една не извади Кейси от равновесие, но тя успя да прикрие обидата си.

Настроението на Деър не бе добро и поради факта, че беше заспал на стола пред прозореца, преди Кейси да се върне от срещата с любовника си. Изтощен от пътуването до Сидни, той нямаше представа колко време е останала Кейси при другия мъж. Но беше твърдо решен отново да наблюдава движението й тази нощ. Сега вече щеше да остане буден. И знаеше точно къде и как да я изненада.

На Кейси й се струваше, че този ден никога няма да свърши. Дори Марта забеляза изтощението й и предложи да си почине един-два часа след обяда. Идеята за кратка дрямка беше толкова привлекателна, че Кейси реши, че никой няма да забележи отсъствието й, ако последва съвета на Марта. Строполи се на леглото си, заспа моментално и се събуди чак когато Марта дойде да я повика да приготви вечерята.

Докато Кейси спеше, Деър срещна Мег, която го причакваше, след като беше отишъл да нагледа овцете по горните пасища. Времето беше сухо и горещо, овцете бяха обрасли с вълна и се съвокупляваха с огромно желание. Скоро щеше да дойде време да пристигнат пастирите и да ги откарат за стригане.

Мег слезе от предната веранда и се приближи към Деър. Мислите му не му позволиха да я забележи, чак докато тя не положи ръка на рамото му.

— Мег — каза той стреснат. — Съжалявам, не те забелязах. Искаш ли нещо?

— Ти не ме забелязваш от седмици, Деър — обвини го начупено Мег. — Не искаш ли да дойда в стаята ти тази вечер? Моля те, Деър, знаеш колко умея… да ти доставям удоволствие.

— Не тази нощ, Мег — отказа рязко Деър. — Не съм в настроение.

— Какво ти е, Деър? Обикновено винаги си в настроение, но напоследък… — Очите на Мег блеснаха, когато една неканена мисъл се вмъкна в ума й. — Кейси е, нали? Спиш с тази малка курва.

— Това е смешно, Мег — отрече яростно Деър. — Освен това, не е твоя работа какво правя и с коя спя. Нито пък имаш право да наричаш Кейси курва.

— Значи е вярно — изсъска разярена Мег. — Тази червенокоса кучка ти е изпила ума. Ако вече не си спал с нея, въпрос на време е да го направиш. Ще съжаляваш, Деър. Тя е убийца, за бога!

— Предлагам да се върнеш към задълженията си — посъветва я Деър с нетърпящ възражение глас. — И, Мег, може навремето да съм спал един-два пъти с тебе, но това не ти дава правото да ми заповядваш. Най-напред, не беше девствена, а и ако не бе настояла нямаше да те докосна.

Мег кипеше в безсилно възмущение, взирайки се в отдалечаващия се гръб на Деър. Беше сигурна, че Кейси стои зад хладното му отношение към нея, и се закле, че ще намери начин да й го върне тъпкано. Или още по-добре — да се отърве от нея. Дотогава щеше да изчаква, да наблюдава и да бъде нащрек. Един ден Кейси О’Кейн щеше да направи грешка, която да я доведе до провал.

5

Вземайки вързопа с храна и вода, който беше скрила в един шкаф, Кейси излезе от къщата възможно най-предпазливо, също както предната нощ. И точно както предната нощ, Деър я наблюдаваше от прозореца си на горния етаж. Преценявайки, че трябва да е станало полунощ, Кейси излезе полека от сенките и забърза към бараките на осъдените, насочвайки се право към колибата, където беше оставила Тим. Деър излезе след нея и напрегна очи, за да различи малката й фигурка.

Видя я да се промъква зад бараките на осъдените и се спусна след нея, държейки се на достатъчно голямо разстояние, за да не събуди подозрението й. Но когато стигна мястото, където я беше видял за последно, тя беше изчезнала, сякаш се беше стопила във въздуха. Проклинайки липсата на късмет, той спря, за да прецени следващия си ход. Кейси може да беше продължила към потока или пък заобиколила, за да иде при реката, или може би беше влязла в някоя от многото пристройки наблизо. Ако луната беше ярка както снощи, сега той нямаше да изпадне в такова положение. По дяволите! Какъв ужасен късмет! Беше се надявал да я хване, преди с любовника й… Изведнъж една хитра усмивка повдигна ъгълчетата на чувствената му уста и страстен блясък превърна очите му в течно сребро. Кейси нямаше да му се изплъзне този път, разбира се, че нямаше. Обръщайки се рязко, той се запъти към къщата.

Съдбата пожела Деър да не е единственият, който да е наясно със среднощното излизане на Кейси. Скрита в една от бараките на осъдените, Мег също дебнеше. След като се беше върнала от среща с един от осъдените, тя беше видяла Кейси да излиза от къщата и подозрителната й природа я накара да остане скрита, докато Кейси минаваше покрай нея, твърде заета, за да забележи Мег или Деър, който я следваше на известно разстояние. От изгодната си точка за наблюдение Мег видя това, което Деър не успя да забележи. Тя съзря как Кейси се приближава към малката колиба, използвана до преди време като затвор. Видя и Деър да се обръща и да се връща към къщата.

Излизайки от сенките, Мег внимателно се приближи към колибата, прилепяйки ухо до вратата, за да чуе тихите гласове, които се разнасяха вътре. Това, което научи след няколко минути подслушване, извика широка усмивка на устните й. Съдбата беше сложила ценно оръжие в ръцете й. Вече знаеше как да елиминира Кейси от живота на Деър.

Кейси коленичи до Тим, усещайки, че треската му отново е пламнала. Изваждайки съда с водата, която беше донесла, тя изми лицето му, докато в същото време му говореше успокоително. Той обаче като че ли не беше в пълно съзнание и не можеше да й отговаря свързано.

— Как се чувстваш, Тим? — запита тя тревожно.

— М-много зле — изпъшка той, заваляйки думите.

— Трябва да се извади куршумът, и то скоро. Може би ще се наложи да поговоря с господин Рой. Не мога да те оставя да умреш. Той може да те предаде на властите, но поне ще те лекува лекар.

— Не, Кейси, не! — извика Тим, оживявайки се, и се опита да се надигне. — Обещай ми! Обещай ми, че няма да кажеш на твоя работодател. Ако е „меринос“, не мога да очаквам милост от него.

— Грешиш за господин Рой. Сигурна съм, чеше ти помогне — настоя Кейси, макар че изобщо не бе уверена, че казва истината.

— Не, Кейси — повтори тихо Тим. — Искам да ми обещаеш, иначе ще изчезна в мига, когато си тръгнеш.

Кейси се съгласи неохотно, осъзнавайки, че Тим не може да оцелее сам в храсталака в това си състояние. Затова се съсредоточи в задачата да почисти и да превърже отново раната му, както и да го нахрани с поизстиналия бульон, който беше приготвила за него. Когато излезе от колибата след известно време, знаеше, че животът му зависи от бързото й решение. Обещанията не означаваха нищо, когато беше заложен човешки живот. Особено когато човекът беше скъп на сърцето й, какъвто беше Тим.

Мислейки усилено върху дилемата, която се изправяше пред нея, Кейси влезе тихо в стаята си и заключи вратата. Във времето, което й беше необходимо, за да стигне до къщата, тя беше решила, че въпреки молбата на Тим ще разкаже всичко на господин Рой, още сутринта. Облекчена, че е взела някакво решение, тя бавно започна да се съблича на светлината на единствената свещ, която обливаше чувствените й движения в златисто сияние.

Роклята й първа се отдели от тялото й и се свлече като локва в краката й. Тя се наведе, вдигна я и я окачи на една от куките, забити в стената. След това събу обувките и чорапите си. Накрая съблече ризата, окачвайки я до роклята. Разсеяно посегна за нощницата, която беше оставила грижливо сгъната в долната част на леглото само преди няколко часа. Но нея я нямаше там. Не беше на пода, не висеше и на някоя кука. Озадачено сбърчи чело и несъзнателно посегна към ризата, която беше съблякла преди миг.

— Това ли търсиш?

Деър излезе дръзко от тъмния ъгъл с нейната нощница в ръце.

Кейси пребледня, обърна се и срещна греховно красивото лице на Деър, очертано от трепкащата светлина на свещта. Писък се надигна към гърлото й, но от ужас излезе само като задавено изпъшкване. Ръцете й се вдигнаха безпомощно в напразно усилие да скрие голотата си от сребристите му очи. Тогава погледът й падна върху нощницата, която Деър държеше високо вдигната. Тя отчаяно се метна към нея, само за да я види отдръпната моментално и хвърлена в тъмния ъгъл, където не можеше да я стигне. Спъвайки се, Кейси падна право в протегнатите ръце на Деър. Точно където той искаше тя да се озове.

Силният гняв й върна гласа.

— Какво правиш в стаята ми?

— Чакам те, както виждаш — проточи лениво Деър. Усещането за сатенената й кожа в ръцете му разпиля мислите му. Необходима му беше силна концентрация, за да си спомни, че беше дошъл тук поради съвсем конкретна причина. — Твоят любовник има ли си име?

— Какво? Нямам никакъв любовник — възрази разгорещено Кейси. — Махни си ръцете от мене.

Отказвайки да охлаби хватката си, Деър я предизвика:

— Какво, по дяволите, правиш навън вече две нощи подред, ако не се срещаш с любовник?

— Ти… ти си ме шпионирал!

— Може и така да се каже — призна Деър, без изобщо да се смущава от обвинението й. — Кой е той?

— Никой! Говоря ти истината.

Деър беше последният човек, на когото би се доверила.

— Тогава защо излизаш нощем?

— Аз… исках да се изкъпя във вирчето — досети се моментално Кейси. — Беше ми горещо, не можех да спя и… и помислих, че ще ми дойде добре да поплувам малко.

— Забравила си предупреждението ми за опасностите, които те дебнат, ако си сама навън.

— Вярвай каквото си искаш, но това е самата истина. Виждал ли си ме да говоря с някой мъж, откакто съм дошла тук? Моля те, Деър, нека си облека нещо.

Дръзкият поглед на Деър най-безсрамно се разхождаше по голото й тяло.

— Защо? Харесваш ми така. Тялото ти е прекрасно. Но разбира се, ти си го знаеш. Любовниците ти сигурно са ти казвали същото, и то много пъти.

Внезапно и необяснимо у него пламна ревност към всички мъже, които я бяха прегръщали и любили и на които тя беше отвръщала със същото.

— Деър, моля те, пусни ме.

Жадният му поглед се задържа на гърдите й, после се плъзна надолу по закръглените хълбоци и се спря на огнения триъгълник, увенчаващ бедрата й. Може би тя казваше истината, помисли той. Нямаше нищо съмнително в това, че е ходила да се къпе във вирчето.

Страстното желание, което личеше съвсем ясно в очите на Деър, изплаши Кейси. Тя вдигна очи нагоре разтреперана и когато срещна неговите, помежду им премина стряскаща, чувствена светлина. Сексуалният му магнетизъм я привличаше все по-силно и по-силно в плен на изкушението, което се бе опитвала да избегне през всичките тези седмици. Трябваше да се съпротивлява, иначе беше изгубена.

— Деър, аз… искам да си тръгнеш… веднага.

— Кейси, искам да бъда твой любовник… единственият твой любовник — шокира я Деър. Шокира и себе си, ако трябваше да говори честно. — Склонен съм да ти повярвам, що се отнася до причините ти да излизаш навън в последните две нощи. Освен това аз не съм твой пазач. Имаш право да спиш с който мъж пожелаеш. Но ми се иска този мъж да съм аз.

Ръцете му я притиснаха още по-здраво и Кейси поднови усилията си да се отскубне от прегръдката му, но решимостта му правеше бягството невъзможно. Освен ако не прибегнеше към крайни мерки… например да се разпиши. Но поради някаква необяснима причина тя не искаше да привлича вниманието на останалите хора в къщата.

— Пак ли си пиян, Деър? — запита тя, надявайки се да го засрами и той да си тръгне.

— Трезвен съм като камък, любов моя, и те искам. Позволи ми да те любя, Кейси. Ще бъда много нежен. Колкото и да изглежда странно, но искам да ти дам повече удоволствие, отколкото всеки друг мъж досега. Аз… казвали са ми, че съм добър любовник.

Думите му я шокираха.

— Деър, не е…

— Нека довърша, любов моя — прекъсна я той. — Това между нас преобърна душата ми наопаки. Усещам, че ме разяжда непреодолима жажда, която никоя друга освен тебе не може да утоли, и това не ми харесва. И татко, и Бен се чудят на обсебеността ми от тебе. Ако станем любовници, това няма да навреди никому, Кейси, а двамата ще имаме полза. Ще бъдеш щастлива с мене, кълна се. Макар да не искам да си го призная, имам нужда от тебе.

Не! Това не можеше да бъде истина, извика безмълвно Кейси. Фактът, че Деър я мислеше за леко момиче, си личеше съвсем ясно от думите му.

— Аз не съм курва! — изсъска тя разярено.

— Няма значение, Кейси. След като се любя с тебе, няма да искаш друг мъж. Ще принадлежиш само на мене.

Поради някаква странна причина мисълта Кейси да принадлежи само на него, му беше много приятна.

— До гуша ми дойде от твоята самонадеяност — измърмори Кейси под нос, което накара Деър да се засмее. — Защо не си намериш някоя, дето ще оцени усилията ти?

— Не искам друга. Знаеш ли какво е да те виждам всеки ден, но да не мога да… да те докосна? Смятам да поправя това положение още сега.

Гласът му, по принцип беше нисък, дрезгавееше от едва сдържано желание.

Чувствителната й кожа потръпна под лекия допир на пръстите му, когато, се плъзнаха по голия й гръб и седалището й, обхващайки деликатно заоблените полукълба, за да притиснат тялото й до неговото. Не можейки да спре копнежа, който я заливаше, Кейси реагира силно на неговия магнетизъм. Мъжественият му аромат я възбуждаше и я оплиташе още повече в мрежата му.

Той вплете пръсти в косата й, наслаждавайки се на копринените кичури. Огнената й коса, падаща свободно през дългите му, фини пръсти, му доставяше чувствено удоволствие, каквото не беше изпитвал с никоя друга жена. Кейси потръпна, когато очите му потъмняха, ставайки стоманеносиви от страст. С решимост, родена от отчаянието, тя поднови опитите си да се отскубне. Проклета да е, ако позволи на Деър да разбере колко силно й беше въздействал.

— Кейси, не се бори с мене! — замоли я той с глас, измъчен от желание. — Толкова отдавна ме отблъскваш.

В тона му имаше предупреждение, дрезгав сигнал, че самообладанието му е много крехко — в най-добрия случай.

Логиката се срина на парчета в краката й, когато устата му се приближи към нейната и я плени. Езикът му се спусна жадно към устните й, докато Деър търсеше освобождение от мъката, която тя не преставаше да му причинява. Пиян от вкуса й, той продължи да я целува, все по-дълбоко и по-дълбоко. Кейси трепереше, дъхът й излизаше накъсан и плитък. Сърцето й затуптя диво в гърдите, когато ароматът му докосна самата й душа, говорейки красноречиво за жаждата му.

Дрезгав смях прозвуча някъде в гърдите на Деър, когато усети желанието й. Ръката му повдигна брадичката й, а палецът му полека погали деликатната линия на челюстта й. Тази нощ, закле се той мълчаливо, щеше да я атакува с нежност, която тя нямаше да забрави до края на живота си. Щеше да породи у нея жажда, която никой друг мъж няма да може да утоли.

Деър я вдигна като перце от пода и я положи на леглото. Навеждайки се над нея, той докосна с върховете на пръстите си голите й гърди, а очите му блестяха със сребриста светлина, докато нежните й зърна се надигнаха и се превърнаха в стегнати розови пъпки. Усещането беше толкова интензивно, толкова невероятно, че Кейси усети блаженство, каквото не бе очаквала, че съществува. И когато устните му обхванаха набъбналите връхчета, гърлото й се сви и дъхът й започна да излиза на кратки тласъци. Водовъртежът на огнена жажда стана непоносим, когато той леко захапа едното зърно, търкаляйки същевременно другото между пръстите си. Тя се вкопчи безпомощно в гърба му, когато той повтори същото с другата гърда.

Дълбоки звуци прилични на животински стон се изтръгваха от гърлото на Деър, когато той стана и в миг смъкна всичките си дрехи, и я притисна отново с цялата си тежест и същевременно с неподражаема лекота. Голата му кожа допряна в нейната, изтръгна въздишка на удоволствие и търсещите й ръце го притиснаха.

Докато устните му вкусваха отново и отново сладостта на устата й, той изследваше всяка женствена извивка на крехкото й тяло. Блуждаещите му пръсти намериха меката вътрешна повърхност на бедрото й и той описа горещи кръгове около оная част от нея, която тръпнеше за допира му. Спирайки се на хълмчето от огненочервени косъмчета между краката й, Деър най-накрая се поддаде на демоните и потърси топлите, нежни гънки на влажната й плът. Кейси ахна, когато пръстът му продължи навътре и започна да изследва неуморно, докато тя се гърчеше под него. Никой не я беше докосвал по такъв начин и умът й немееше, замаян и потресен.

Кейси се взря с благоговение в дръзкото доказателство за неговото желание. Великолепната му мъжественост стърчеше от тъмната горичка насред слабините му като колона от мрамор върху пиедестал от чист оникс. Мислите й се разпиляха, когато той отново я целуна, а ръцете му продължаваха да изследват скута й, преценявайки готовността й по горещата мокрота. Нежен вик се откъсна от устните й, когато се изви, за да го посрещне.

— Деър!

— Още не, любов моя, но скоро, скоро — изпъшка той. — Не искам да бъде прибързано. Имаме много часове да се наслаждаваме един на друг. Когато стана от леглото ти, ще съм опознал красивото ти тяло като своето собствено.

Под мигащото пламъче на свещта Кейси виждаше страстта в очите му, питайки се дали и нейното желание е също толкова очевидно за него. Но всяка мисъл изчезна, когато Деър отново се посвети на разцъфващото цвете на нейната сексуалност, скрито в триъгълника от огненочервени косъмчета. Ръцете му нежно разтвориха бледите й, треперещи бедра, за да могат пръстите му да продължат бавното си, чувствено обожание на това тайно място. Той целуваше и засмукваше гърдите й, облизваше нежно пъпа й, описвайки кръгове около него с езика си, не преставайки да я подлудява с милувките си.

Изведнъж тялото й се стегна, всичките й сетива се изостриха, когато тя се озова на ръба на първото си сексуално удоволствие. Усещайки напрежението и трепета й, Деър разбра, че тя е близо до кулминацията, когато тялото й започна да трепери и да се мята. Доволството и гордостта го накараха да удвои усилията си, шепнейки в същото време насърчителни думи в ухото й.

— Да, любов моя, да. Не се сдържай. Ти реагираш прекрасно, точно както си знаех, че ще бъде.

Кейси го чуваше, но не можеше да му отговори, защото действителността й се изплъзваше, заменена от жажда, която само този мъж можеше да задоволи. Нищо друго нямаше значение, само ръцете на Деър и устните му, които я тласкаха все по-нагоре и по-нагоре, докато тя търсеше избавление от невъзможно сладостното мъчение, което той й налагаше. И тогава то дойде, изпращайки я с главата надолу в неизмерими бездни. Устата на Деър погълна вика, който излезе от гърлото й, в мига, когато насладата я овладя докрай.

— О, Кейси, толкова те искам. Знам, че ще експлодирам, ако не се заровя дълбоко в твоята мекота. Искам да почувствам топлата ти плът да му обгръща — изстена той, докато преместваше тежестта си, за да се озове между нежните й, подканващо разтворени бедра. — Поеми ме в себе си, любов моя. Нека двамата се отдадем един на друг.

Той се плъзна целия в приканващата й мекота, облекчавайки пулсирането на своята мъжественост в топлата влажност на тялото й. Кейси се напрегна, усещаше, че се разширява и той я изпълва. Деър повдигна хълбоците й и навлезе още по-навътре, а очите й се разшириха от болка. Тя го стресна, като извика и започна да се гърчи, за да избяга от това мъчение, което той й причиняваше. Погрешно вземайки реакцията й за изблик на страст, Деър навлезе рязко навътре, прониквайки се с цялата си забележителна дължина в стегнатата и ножница.

Той усети мембраната да се разкъсва под страстната му атака в същия миг, когато вик на болка се изтръгна от гърлото на Кейси.

— О, господи, не — изстена той, взирайки се в нея със смайване и неверие. — Защо не ми каза?

— Аз… опитвах се.

— Всичко е наред, любов моя. Няма да те боли повече, уверявам те. Само се отпусни.

Кейси се стегна и зачака болката да се повтори. Когато това не стана, тя си позволи да се отпусне, чакайки насладата, която Деър беше предизвикал преди броени мигове, да се върне отново.

Макар че това му налагаше почти свръхчовешко самообладание, Деър остана неподвижен за няколко секунди, за да даде на Кейси време да свикне с размера му и с усещането за него вътре в себе си. Изчака, докато лекото движение на хълбоците й му подсказа, че тя е готова да продължат. Този път, когато той поднови бавния, съблазнителен ритъм, Кейси реагира с готовност, нагаждайки се към движенията му. Дишането й се учести, главата й се замята диво насам-натам, докато той действаше умело и търпеливо, за да отведе и себе си, и нея на ръба, извличайки всяко усещане и емоция, които свързването им можеше да породи. В един миг нежността отстъпи място на свирепата, всепоглъщаща страст, когато самоконтролът на Деър се разпадна. С всеки следващ тласък тялото на Кейси започваше да пулсира от сладко, мъчително удоволствие, докато тя не усети как я обзема някакво непознато усещане, което се надигаше властно в нея.

Деър усети как тялото й започва да вибрира и се опи от мисълта, че той е първият, който я посвещава в акта на любовта и й дарява удовлетворение. Реакцията й не оставяше у него никакво съмнение, че насладата, която тя изпитва, е напълно истинска, докато тялото й се извиваше и устата крещеше, а после ръцете й се вкопчиха в него. В мига, когато Кейси достигна върха, задръжките на Деър отлетяха и той се зарови дълбоко в треперещата й плът, докато екстазът й разпалваше неговия и той се изливаше в нея. Навън луната и звездите падаха от небето, за да озарят света.

— Кейси, мисля, че е време да поговорим — каза Деър, настанявайки я в прегръдките си.

След като се бяха любили дълго и великолепно, сега и двамата мълчаха, смаяни от силата на страстта си, не можейки да изрекат и една смислена дума.

И двамата не направиха никакъв опит да отделят преплетените си ръце и крака; кожата им лепнеше влажно, дишането им полека се успокояваше.

— Чу ли ме, любов моя? — повтори Деър, когато Кейси не отговори.

Устните му докоснаха челото й с нежен жест, който я стресна. Тя беше убедена, че след като й се насити, той ще изпита само презрение към нея.

Накрая тя пророни:

— Чух те.

— Преди да кажеш нещо друго, искам да ти се извиня. Никога не ми е хрумвало, че може да си невинна. Повечето осъдени жени, депортирани в Нов Южен Уелс, са…

— Курви — допълни тя сухо.

— Тъжната истина е, че ако не са такива, когато напуснат Англия, но докато стигнат в колониите, обстоятелствата ги принуждават да станат такива, за да оцелеят. Животът на борда на затворнически кораб е труден, както сама добре знаеш, и повечето жени правят какво ли не, за да облекчат съдбата си. Как успя да стигнеш дотук непокътната?

— Един… приятел ме пазеше. Ние бяхме съграждани в Ирландия, познаваме се добре. Транспортираха ни заедно, озовахме се на един и същи кораб — разкри Кейси. — Ако не беше Тим, не знам какво щеше да стане с мене.

— Ако някога срещна твоя спасител, бъди сигурна, че ще му благодаря както подобава, задето те е опазил за мене — усмихна се нежно Деър.

Кейси не отговори, сигурна, че Тим няма да оцени думите му.

— Къде е сега този човек? — запита Деър заинтересувано.

— Не… не знам — отвърна уклончиво Кейси.

— Нека поговорим за твоето престъпление, скъпа. Разкажи ми за човека, когото си убила — ако наистина си го убила, — и защо.

Кейси мълча дълго време, внимателно подбирайки думите си.

— Той беше съдия, осъди баща ми на смърт. Отидох при него да се примоля за живота на татко. Моят баща не беше бунтовник. Той бе преподавател, учен. Някак се забъркал в бунта, против волята си, не е направил почти нищо. Но според властите това нямаше никакво значение. Имаше процес и го осъдиха на обесване. Опитах се да поговоря със съдията. Помолих го да промени присъдата на баща ми, да го откарат в колониите, както беше сторено с много други.

— И вероятно не си успяла.

— Този човек беше негодник. Каза… каза, че може да помисли над молбата ми, ако… ако стана негова любовница. Това нахално предложение ме смая и не можах да кажа нито дума. Той взе мълчанието ми за съгласие и започна да къса дрехите ми.

Лек стон се изтръгна от гърлото й, когато си спомни ужаса, преживян в онзи момент.

— Беше нещастен случай, Деър! Не съм искала да убивам никого. Блъснах го и той падна, удари си главата в ръба на една маса с мраморен плот. Не помръдна и аз се изплаших.

Кейси започна да хлипа истерично.

— Няма нищо, любов моя, не плачи — зауспокоява я той, изтривайки сълзите от бузите й с върховете на пръстите си. — Вече всичко е свършило.

— Никога няма да свърши, Деър — изплака Кейси. — Винаги ще живея с това. Помня, че се разпищях, заприиждаха хора. Беше толкова ужасно. Отведоха ме в затвора, съдиха ме, качиха ме на един затворнически кораб. Докато чаках присъдата, разбрах, че татко е бил обесен. Беше по-лошо от кошмар, ще живея с това и ще го преживявам до края на дните си.

Ръцете на Деър я притиснаха силно към тялото му; той се задушаваше от яд срещу самия себе си заради жестокостта си към Кейси през последните седмици. Тя си имаше достатъчно проблеми и без той да се държи като непоправим негодник. Едва сега разбираше, че докато я беше осъждал, всъщност бе отричал собствените си чувства. Нямаше представа докъде ще го отведе това разкритие, но беше сигурен в едно — че никоя друга жена не му е въздействала толкова силно като Кейси. Какво имаше в това момиче, че я искаше толкова много? Колко време щеше да трае това?

— Прости ми, Кейси — изрече той искрено.

Странно, тя искаше да му повярва, но суровите изпитания я бяха направили недоверчива.

— Думите идват лесно, Деър.

— Имаш всички основания да се съмняваш в мене, любов моя. Но ако ми позволиш, ще ти се реванширам. Тези чувства са толкова нови, че ще трябва да свикна с тях, преди да… по дяволите, Кейси, дори не мога да мисля, когато си в прегръдките ми. Твърде рано е да давам обещания, които може и да не успея да изпълня.

Преди тя да е осъзнала думите му, той сведе глава и започна да я целува, замайвайки сетивата й. Искрица подновено вълнение припламна у нея, докато той използваше устните и ръцете си толкова умело, че скоро я остави без дъх. Дразнеше, вкусваше и измъчваше, подготвяйки тялото й за новата си страстна атака. Тя отговори на възбуждащите му ласки с нерешителни докосвания — по гърдите, по плоския му корем, мускулестите крака и вътрешната повърхност на бедрата, но още не се осмеляваше да докосне онова място, което й беше донесло толкова много удоволствие.

Внезапно, с едно сръчно движение, което я остави смаяна и ужасена, той вдигна краката й на раменете си и я целуна точно там, между краката. Ръцете му галеха гърдите й, докато устата му я възбуждаше по начин, който не беше смятала за възможен. Езикът му навлизаше дълбоко в кадифената й мекота, карайки я да забрави всичко, с изключение на начина, по който той караше тялото й да вибрира в непоносима жажда.

— Деър! Не! Не бива!

Моля те, Кейси, искам да те любя по всякакъв възможен начин. Всяка част от тебе е толкова красива.

Точно когато тя мислеше, че вече ще умре от удоволствие, Деър разтвори краката й и навлезе полека в нея, а листенцата на нейната женственост го обгърнаха плътно. Тя инстинктивно повдигна хълбоците си, за да почувства горещата му твърд да се плъзва докрай в нея. Този път нямаше болка и Кейси усети как вътре в нея пламва огън, който изгаря в непоносима болка слабините й.

— Кейси, толкова си гореща и стегната, така ужасно хубаво ми е в тебе — изстена Деър и тялото му над нейното се изпъна.

Огън блестеше в сребристосивите му очи.

Думите му не стигаха до слуха й, защото изблици ослепителна светлина избухнаха в главата й. Тогава екстазът ги завладя и те забравиха целия свят.

Слънчева светлина, прашна и разсеяна, проникваше като разтопено злато през прозореца, пролази по лицето на Кейси като нежен шепот и я събуди. Тя остана неподвижна за момент, сякаш увиснала в между съня и будуването. Тялото я болеше, но приятно, попило спомена за неизразимо удоволствие.

Изведнъж очите й се отвориха и ръцете й потърсиха наоколо. Въздъхна облекчено, като разбра, че е сама. Деър сигурно си беше тръгнал преди разсъмване. Как би могла сега да се изправи срещу него, помисли тя, усещайки горещия прилив на кръв в бузите си, след като се беше държала като блудница в прегръдките му? Той трябваше само да я докосне, за да се превърне в гърчеща се страст и огън. Но в сърцето си Кейси знаеше, че никой друг мъж не може да й въздейства така, както Деър. От момента, в който се бяха срещнали, той й бе демонстрирал единствено презрение. Но се беше любил с нея така, сякаш тя бе единствена в света.

Как би могла да опише собствените си чувства към красивия среброок мъж? Нещо странно се бе случило между тях, щом му беше позволила да се люби с нея, без да се съпротивлява дори от приличие. Всичко това беше твърде объркващо и още бе много рано да се определя какво е, реши Кейси и се протегна. Мъжете бяха различни от жените. Търсеха удоволствието си навсякъде, където можеха да го намерят, без да мислят за нищо. Дали Деър само я използваше, за да задоволи страстта си? Смяташе ли да продължи връзката си с нея, докато й се насити?

Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Не беше от жените, които биха позволили да ги използват, а после да ги захвърлят. Ако това бяха намеренията на Деър, нямаше да я намери всеотдайна следващия път. Надигайки се предпазливо, тъй като тялото й протестираше срещу новите усещания, Кейси се изми, облече се и побърза към кухнята. Разбра, че е закъсняла, и се помоли никой да не я смъмри.

Намери Марта, наведена над огнището. По-възрастната жена изтри потта от челото си и каза:

— Слава богу, че си тук, Кейси. Господин Рой заминава за Сидни и иска да закуси веднага. Деър вече излезе. Грабна една питка от килера и изхвърча. Какво, за бога, те забави? Да не си болна?

— Не, аз…

— Късното лягане не върви с ранно ставане — предупреди я загадъчно Мег. Беше влязла в кухнята тъкмо навреме, за да чуе въпроса на Марта. — Трябва да си лягаш по-рано, Кейси.

Кейси пребледня над тигана с яйцата за господин Рой. Какво искаше да каже Мег? Знаеше ли за Тим? Или че Деър е дошъл в стаята й снощи?

— Ако това е закуската на господин Рой, аз ще му я занеса — изрече Мег със сладък глас. — Бен вече е слязъл и също очаква да хапне.

— Какво искаше да каже тя, Кейси? — запита любопитно Марта, след като Мег отплува от стаята, понесла чинията с яйцата.

— Ще ти обясня по-късно — отговори Кейси, заемайки се със закуската на Бен. — След като поговоря с господин Рой.

Мислейки за Тим, тя стигна до неизбежното заключение, че трябва да каже на работодателя си за него. Животът на приятеля й висеше на косъм и имаше голяма вероятност господин Рой да не го предаде на властите.

Щом мъжете свършиха със закуската, Кейси побърза към кабинета на работодателя си, надявайки се да го хване, преди да е заминал за Сидни. Стаята обаче се оказа празна. Хукна към вратата, но се сблъска с Бен, който тъкмо влизаше в кабинета.

— Я, Кейси, за къде си се разбързала? — засмя се той, хващайки я с две ръце.

— Надявах се да поговоря с баща ти, преди да е заминал за Сидни, Бен — избъбри Кейси. — Важно е.

— Закъсняла си, Кейси. Тръгна преди малко. Получи се съобщение, рано тази сутрин, че има бунт, воден от Джон Маккартър и подкрепян от Корпуса на рома; насочен е срещу губернатора Блай. Татко замина, за да види дали не може да направи нещо, за да помогне на губернатора. Деър отиде да каже на Робин, а ние трябва да чакаме тук известие от татко.

— Защо Маккартър и Корпусът на рома ще вдигат бунт? — запита любопитно Кейси.

Бен изсумтя презрително.

— Маккартър е чиста проба капиталист грабител. Хладнокръвен използвач, който принуждава хората да служат на целите му. Корав, безскрупулен и роден заговорник. Губернаторът Блай е застанал на пътя му. Днес Корпусът на Нов Южен Уелс е доминиращата финансова сила в Австралия, а Маккартър е мозъкът зад Корпуса. Губернаторът представлява заплаха за нелегалната им търговия с ром, стоки и работна ръка, следователно трябва да бъде премахнат. Но ако Маккартър успее, Кейси, това ще бъде тъжен ден за колонията.

— Чувала съм много за Джон Маккартър, Бен, изглежда ми като някакво чудовище.

— Чудовище или гений — историята ще прецени, не аз. Целта му е в страната да останат само огромни имения, като съсипе предимно малките ферми, обработвани от освободени затворници. Беше капитан в Корпуса на Нов Южен Уелс и пристигна през 1788 г. Явно тук е намерил големи възможности, затова подаде оставка през 1794, за да трупа земя с учудваща бързина. Пратиха го в Англия през 1801 и го съдиха заради дуел, но нищо не се получи. Той се върна и започна да купува земя и да експериментира с отглеждане на овце за фина вълна вместо за месо. Практически той контролира икономиката. Миналата година беше отворен за рязкото вдигане на цената на овчето месо, защото не пусна своите животни на пазара.

— На чия страна е баща ти, Бен? — запита Кейси. — Той е от малкото преуспяващи заселници в колонията, истински „меринос“.

— Мисля, че баща ми тайно се възхищава от Маккартър, но не одобрява методите му. Ние заставаме зад правителството и усилията му да реабилитира осъдените и да ги използва за доброто на страната. Вече произвеждаме няколко вида манифактурни стоки. Виж Парамата. Градът е пример за това, какво може да се постигне чрез ефикасно използване на осъдените.

Кейси се замисли над казаното от Бен.

— Тъй като и татко, и Деър ги няма, мога ли аз да ти помогна с нещо? — предложи Бен, припомняйки си желанието на Кейси да говори с работодателя си.

— Н-не, това може да почака — заекна тя, решавайки, че не иска да въвлича Бен в своя проблем. — Кога очакваш да се върне баща ти?

— Довечера, ако всичко в Сидни върви добре. Ако не — кой знае?

Мег прекара по-голямата част от деня, обмисляйки откритието си — ранения осъден — и как да използва най-добре тази информация. Можеше да съобщи в Корпуса на рома, но това нямаше да я отърве от Кейси. Не след дълго, когато Деър се върна у дома заедно с Робин, Мег намери търсеното решение. Решение, вдъхновено от дочутия разговор между Кейси и Робин.

С напредването на деня, загрижеността на Кейси за Тим растеше. Беше й се сторил много слаб предната вечер. Тя приготви торба с храна, вода и лекарства, които да му занесе по-късно, и тъкмо я беше скрила в един от шкафовете, когато Деър влезе в кухнята заедно с Робин.

Очите на Деър потърсиха веднага Кейси, зарадвани от гледката на порозовелите й бузи и червената й коса, къдреща се в безредие около красивото лице. Живо си припомни реакцията й, когато тя лежеше в прегръдките му снощи, цялата огън и пламък. Зад тези зелени очи проблясваше спяща страст, която той едва беше започнал да отприщва. Радостта му, че я намери девствена сгряваше сърцето му. Беше шок, но щастлив. А сега мисълта друг мъж да се люби с нея го подлудяваше от ревност.

Неочакваното пристигане на Деър обърка напълно Кейси. Откакто беше станала тази сутрин, се питаше какво ли ще стори той, когато се срещнат след пламенната любовна нощ. Щеше ли отново да бъде заплашителният, студен непознат, когото беше свикнала да вижда? Или щеше да се прояви като страстния любовник от предишната нощ?

Настъпи неловко мълчание, докато двамата се взираха един в друг през стаята. Тя трепна силно, когато Деър най-накрая проговори, и дълбокият му глас докосна една чувствителна струна у нея.

— Кейси, с Робин не сме закусвали тази сутрин. Ще ни приготвиш ли нещо за хапване, докато чакаме да стане обяд?

Премествайки замисления си поглед от Деър към Кейси, Робин се намръщи озадачен. Малко въображение беше нужно, за да осъзнае, че между двамата става нещо особено. Водейки се от по-ранните си впечатления, Робин смяташе, че ще дойде ден, когато Деър ще осъзнае чувствата си. Този ден сигурно беше дошъл, защото никога не беше виждал приятеля си толкова захласнат. Тъжното беше, че при Деър тези неща като че ли не траеха дълго. Не само Марси Маккензи въздишаше по него, но и дъщерята на губернатора Блай. Да не говорим за Мег. На Робин никак не му се искаше да вижда Кейси наранена, но ако се забъркаше с Деър, това нямаше да доведе до нищо друго освен до разбито сърце. Колкото и да не искаше да се намесва в работите на приятеля си, той усещаше, че Кейси трябва да бъде предупредена. В действителност, Робин имаше сериозното намерение лично той да започне да ухажва момичето.

Кейси се освободи от омагьосващия поглед на Деър и най-накрая си възвърна дар слово.

— Има малко студено овнешко и пресен хляб, ако ви е достатъчно. В трапезарията ли ще ядете?

— Ще седнем тук — обяви Деър, настанявайки се до квадратната маса, избеляла от постоянното търкане.

Двамата с Робин започнаха да си говорят тихо, докато Кейси нареждаше масата.

— Мислиш ли, че този бунт ще успее, Деър? — запита Робин.

— Почтените заселници и цивилните служители са на страната на Блай, но Корпусът на рома успява да деморализира колонията. А Джон Маккартър стои зад всичкото това. Досега всеки губернатор на колонията безуспешно се е опитвал да я управлява съобразно с предписанията на правителството, но техните усилия непрекъснато биват осуетявани от капитан Маккартър и Корпуса на рома.

— Докъде ще доведе всичко това? Хора като мене имат ли шанс да оцелеят в такива непоносими условия? Не е честно.

Мъжете замълчаха, докато довършваха късната си закуска, а сивите очи на Деър не се откъсваха от шетащата Кейси. Мисленият му поглед я виждаше гола в прегръдките му, с широко отворените, премрежени от страст очи. Само като си помислеше за розовите връхчета на гърдите й, щръкващи се под дланите му, за женствеността й, разцъфваща под търсещите му пръсти и слабините му започвала да туптят болезнено. Ако не излезеше сега, щеше да се изложи пред приятеля си.

Ставайки внезапно, той изрече:

— Готов ли си, Робин? Май ще седиш цял ден, ако те оставя.

— Ти върви, Деър, ако толкова си се разбързал. От векове не съм говорил с Кейси. Не възразяваш, нали, приятелю? — предизвика го Робин.

— Разбира се, че не — отвърна намусено Деър, хвърляйки неразгадаем поглед към Кейси. — Не се бави. Мисля, че трябва да отидем във фермата на Маккензи и да поговорим с Тед за бунта. Той е голям приятел на Маккартър и полковник Джонстън, може да знае нещо, което ние не знаем.

— И може би да се видиш с Марси, докато сме там? — подразни го Робин, без да обръща внимание на мрачната физиономия на приятеля си.

Кейси нямаше как да не чуе забележката на Робин за Марси Маккензи. Ако можеше да се вярва на Мег, Марси Маккензи и Деър щяха един ден да се оженят. Колко глупаво от нейна страна да мисли, че означава за него повече от едно временно развлечение. Не беше по-важна за него от… от Мег. Много пъти през вълшебната нощ, която бяха прекарали заедно, тя го чуваше да шепне, че я иска, че копнее за нея, дори че има нужда от нея. Но нито веднъж не каза, че я обича или че му е скъпа. Нека си върви при Марси, реши тя. Имаше си достатъчно грижи с Тим и й трябваше помощ.

Тим! Внезапно на Кейси й хрумна как точно ще успее да му спаси живота.

6

— Как си, Кейси? — запита Робин, изтръгвайки я от мислите й. — Добре ли се отнасят с тебе? Аз познавам Рой, той е най-добрият от работодателите. А ти сигурно си навила горкия Бен на пръста си. Колкото до Деър… Е, той е друго нещо. Вие двамата да не би…

— Всичко е наред при мене, Робин — побърза да го увери Кейси, преди въпросите му да станат прекалено лични. — Доволна съм от положението си, като се имат пред вид обстоятелствата.

— Добре! Ако имаш някакви проблеми, ако се нуждаеш от нещо, само ми кажи. Не съм толкова далече оттук.

Кейси обмисля няколко минути думите му, преди да вземе решение. Животът на Тим зависеше от нея и ако трябваше да се довери на някого, това беше именно Робин.

— Робин, има нещо — изрече тя бавно, снишавайки глас, като същевременно се отпускаше на стола, току-що освободен от Деър.

— Кажи — отвърна той. — Ще направя каквото ми е по силите.

— Не е за мене, Робин, а за един приятел, който отчаяно се нуждае от помощ. Много скъп приятел.

— Приятел ли? — повтори Робин озадачен.

— Ранен е и няма вероятност да оживее, ако не получи лекарска помощ. Но ще те разбера, ако ми откажеш. Наказанието за подпомагане на избягал затворник е сурово и не бих те молила да правиш нещо против принципите си.

— Приятелят ти е избягал затворник? И е ранен? Може би трябва да започнеш от самото начало, Кейси.

Отначало колебливо, а след това все по-уверено тя обясни как е намерила Тим преди два дни в храсталаците, а след това подробно описа раната му.

— Много ли е зле?

— Куршумът още е вътре. Не мисля, че е засегнал жизненоважни органи, но раната е инфектирана. Има треска, така го открих завчера.

— Защо е избягал, Кейси? Не искам да задавам толкова въпроси, но ако се заема с това, трябва да знам всички подробности.

— Разбирам те, Робин — отговори Кейси. — Единствената ми молба е да не съобщаваш за него на властите, ако решиш, че не можеш да се замесваш.

— Не се притеснявай, че ще предам приятеля ти. Виждал съм много добри хора, пребити до смърт с камшик или обесени.

— Тим е свикнал да бъде свободен. Привлече вниманието на охраната на кораба, когато ме пазеше от… другите. Спечели си врагове и на кораба, и сред пазачите в колонията. Той е прекалено свободолюбив, не се подчинява на никого. Като наказание бил изпратен да работи в каменовъглените мини на север от Сидни.

— Господи! Не пожелавам такава съдба на никого — измърмори Робин.

— Тим не могъл да го понесе. Каза, че по-скоро би умрял, отколкото да стои заровен под земята ден и нощ. Успял да избяга, но бил прострелян. Цяло чудо е, че е стигнал толкова далече, но ще умре без лекарска помощ.

— Казала ли си това на Рой? Или на Деър?

— Не — призна Кейси с нотка на паника в гласа. — Не съм сигурна за господин Рой, но съм убедена, че Деър би го предал.

— Мисля, че неправилно преценяваш Деър, Кейси. Аз съм еманципант, но Деър винаги е бил най-добрият ми приятел. Той изпитва голямо състрадание към хората. Както Рой и Бен.

— Но ако става дума за избягал затворник? Законът наказва онези, които му помагат. Не, Робин, няма да рискувам. Или ти ще помогнеш на Тим, или… или аз ще измисля нещо.

— Кейси, аз ще помогна на приятеля ти.

Сълзи на благодарност избиха по гъстите мигли на Кейси, дълга, треперлива въздишка се откъсна от полуотворените й устни. На Робин му се стори, че тя е най-красивата жена, която някога бе виждал, и се закле, че няма да позволи на Деър да я направи нещастна.

— Аз… не знам как да ти благодаря, Робин — изхълца Кейси. — Това означава много за мене.

— Знам, Кейси, точно затова се съгласих да ти помогна. Заради това и заради мисълта какво ще се случи с Тим, ако го хванат. Но искам да ми обещаеш нещо в замяна.

— Каквото и да е, Робин.

— Не позволявай на Деър да те нарани. Понякога се държи като истински негодник с жените.

Зелените очи на Кейси се разшириха стреснато. Какво му беше казал Деър? Робин знаеше ли, че тя и Деър са… Боже господи! Да не би Робин да се опитваше да я предупреди относно приятеля си? И тя каза на глас:

— Аз не съществувам за Деър. Не виждам как би могъл да ме нарани.

Робин я изгледа скептично.

— Предупреждавам те, защото не си ми безразлична.

Когато Кейси не отговори нищо, той сви рамене и промени темата. Беше направил всичко според възможностите си, останалото зависеше от Кейси. И той запита внезапно:

— Къде е сега Тим?

— Скрит в бараката, която е служила като затвор. Мога да го навестявам само през нощта, за да му занеса вода и храна. Смених превръзката на раната му, но ми изглежда зле. Куршумът…

— Ще се погрижа, Кейси — прекъсна я Робин. — Има един абориген, който работи за мене и познава билките. Може да намества кости и да вади куршуми. Не се тревожи, ако някой ще излекува приятеля ти, това е Кулонг.

— Поне Тим ще има възможност да оцелее в храсталаците, когато оздравее. А сега, ранен, не би изкарал и един ден. Какво ще направиш, Робин? Как смяташ да му помогнеш?

— Тази нощ двамата с Кулонг ще дойдем след полунощ с фургон. Ще отведем Тим у нас. Ако ми се стори, че е опасно да стои у дома, Кулонг ще го скрие в своето село.

— Благодаря ти, Робин — изрече искрено трогната Кейси, хващайки двете му ръце и навеждайки глава. — Ако има нещо, което мога да направя за тебе, само ми кажи.

— Не ми се иска да прекъсвам такава интимна сцена, но ако смяташ да ме придружиш до фермата на Маккензи, по-добре да тръгваме — изсъска недоволно Деър.

Студеният му поглед прониза Кейси и я превърна в късче лед.

— Деър! — възкликна тя, скачайки на крака. — Не е…

— Не е моя работа с кого се забавляваш, Кейси. Явно снощи съм пробудил у теб жената и сега не можеш да се спреш.

— Внимавай какво говориш, Деър! — предупреди го Робин, ставайки рязко от стола си. — Не знам какво става между тебе и Кейси, но нямаш право да й говориш така. Ако не ми беше приятел…

— Да не се караме, Робин — вдигна рамене Деър. — А Кейси знае много добре за какво говоря. Хайде, време е да тръгваме.

И той излезе, все едно, че не го интересуваше дали Робин ще го последва или не.

— Съжалявам, Кейси — извини се Робин. — Не знам какво му става на Деър напоследък. Обикновено е добър и не е избухлив. Но поради някаква необяснима причина като че ли се е променил в последните няколко седмици. По-добре да тръгвам, иначе ще вземе да замине без мене. И не се тревожи за… това, за което говорихме. Ще се погрижа.

И Робин излезе, за да потърси Деър.

Мег се усмихна доволно, излизайки от скривалището си до кухненския прозорец. Беше отишла в градината да набере цветя, когато гласовете бяха привлекли вниманието й. Присламчвайки се, тя чу всичко и сега разполагаше с жизненоважна информация, която да използва против Кейси О’Кейн.

Застанала на прозореца, който гледаше към обления в лунна светлина двор, Кейси си пожела той да не беше толкова ярко осветен. Тя знаеше, че сигурно наближава полунощ, и очакваше Робин да се появи всеки момент. За да елиминира и най-малкия риск да я разкрият, тя нарочно реши да остане в стаята си. Тъй като всички мъже от семейството бяха заминали след обяда, тя се беше измъкнала, за да посети Тим и да му каже за Робин. Все още твърде болен, за да реагира рационално, Тим все пак разбра, че ще напусне бараката и ще иде на много по-безопасно място, където ще лекуват раната му.

Изведнъж тя замръзна. Окото й долови слабо движение иззад бараките на осъдените. Появи се неясна сянка и Кейси въздъхна облекчено. Робин беше удържал на думата си. Двете смътно очертани фигури се приближиха към колибата, където лежеше Тим. Фургонът не се виждаше, но тя предположи, че Робин го е оставил някъде на скрито място, за да не се издадат със скърцането на колелетата. Затаила дъх, Кейси напрегна очи, взирайки се в двамата мъже, които се приближаваха към вратата на колибата.

Защо Робин не побърза, замоли се тя безмълвно, докато стомахът й се свиваше на възел. Тогава един неясен звук зад вратата й отклони вниманието й от драмата, която се разиграваше под звездите.

Подраскването на вратата беше достатъчно силно, за да го чуе Кейси, но недоловимо за чуждо ухо. Освен това стаята й беше до кухнята и това й осигуряваше малко уединение.

Деър! Господи, какво прави той тук?

— Моля те, Деър, върви си, късно е и съм уморена — изшептя тя през затворената врата.

— Ако не искаш да влизам в стаята ти, ела при мене навън. Топло е и никой няма да ни безпокои.

— Не! — извика Кейси, обзета от паника. — Не навън. Почакай малко и ще ти отворя.

Поглеждайки през прозореца, тя видя два увити в наметала силуета да излизат от колибата, подкрепяйки трета фигура, отпусната безпомощно между тях. Виждаха се съвсем ясно в призрачната лунна светлина. Дръпвайки завесите, Кейси се обърна към вратата с надеждата, че Деър няма да погледне през прозореца.

— Ела — каза тя, подръпвайки нервно ръба на роклята си.

Той влезе вътре, затваряйки тихо вратата зад себе си. Вгледа се в Кейси и я гледа така няколко минути, преди да каже:

— Взех решение.

Тя застана така, че той се озова с гръб към прозореца.

— Какво решение?

— Ти си ме омагьосала, момиче. Не мога да намеря друго обяснение за начина, по който се чувствам.

— Не съм вещица — отрече меко Кейси.

— Когато влязох днес в кухнята и те видях с Робин да си приказвате така интимно, ми се дощя да го убия. Него, най-добрия си приятел! Ту искам да те взема в прегръдките си, а в следващия миг ми идва да те удуша. Дръж се далече от Робин, Кейси. Ти не го искаш.

— Откъде знаеш какво искам?

— Защото искаш същото, което и аз. Признай си, любов моя, признай това мощно привличане, което съществува помежду ни и което те разяжда така, както и мене. Полудявам, когато те видя с друг, мъж. Дори този мъж да е Робин. Искам те само за себе си.

— Ами моите чувства? Аз… аз не те искам.

— Не те бива да лъжеш, любов моя, и ще ти го докажа — усмихна се Деър, скъсявайки разстоянието помежду им. — Остави ме да те любя, Кейси.

Тя се взря в него, смаяна, че го чува да я моли. От досегашния си опит беше научила, че той взема това, което иска, независимо дали тя му го позволява.

— Ти ме молиш?

— Аз… да, моля те. Искам да бъдем любовници. Ще се справя някак с чувствата, които изпитвам към тебе.

— А ако откажа?

— Тогава… може би ще се поразходя до потока за едно среднощно плуване. Може би студената вода ще угаси огъня, който ти разпали у мене.

— Не… не искам да си тръгваш — заекна безпомощно Кейси. Не можеше да допусне Деър да излезе от тази стая, докато Робин и Тим не са се отдалечили достатъчно от фермата.

Очите на Деър станаха пепелносиви от желание, докато полека привличаше Кейси в прегръдките си.

— Няма да съжаляваш, любов моя — прошепна той дрезгаво. — Заминавам за Сидни утре сутрин и когато се върна, надявам се да имам добри новини за тебе.

Една от причините за пътуването му до Сидни беше да разбере доколко сериозен е бунтът срещу губернатора Блай. Другата беше да помоли губернатора да помилва Кейси. Властта на Блай наистина беше огромна — той контролираше всички страни от живота — данъците, назначенията, даването на земи и труда на осъдените. Деър знаеше, че баща му на драго сърце ще се съгласи с молбата му, макар и да не подозираше каква е причината за нея. Това, както и бъдещите си планове той пазеше за себе си, поне докато не сложеше в ръцете на Кейси акта за помилването й.

Преди тя да го попита какво иска да каже, голямата му длан обгърна лицето й и двамата останаха за миг така. Допирът му внезапно стана непоносимо нежен. Тя усети неравния му дъх на бузата си, когато той я прегърна и я притисна към себе си. Целувката му беше бавна и нежна; езикът му разтвори устните й и изпрати тръпки на желание из цялото й тяло.

С мека решимост той смъкна робата и нощницата от раменете й и ги пусна да паднат в краката й. Под трепкащата светлина очите му се взряха в нея за миг, който й се стори цяла вечност. Блясъкът в зениците му говореше красноречиво за неутолимата му жажда.

Едва ли не с благоговение той погали едното бяло хълмче, преди да сведе глава и да докосне зърното с езика си, галейки набъбналата пъпка. Кейси потръпна. Сякаш всичките й нервни окончания се съсредоточаваха в това място, където действаше езикът му. А после, за да не показва предпочитания, той мина на другото зърно и го раздразни, докато и то не щръкна.

Деър полека я положи на леглото, за миг хвърли дрехите си и се настани до нея.

— Ти си най-привлекателната жена, която някога съм срещал, Кейси — дъхна той в ухото й. Ръката му очерта линията на гърдата й, а после се придвижи надолу по копринения й корем. — И сладка… толкова сладка.

— Деър! — ахна тя, изричайки името му като молитва.

Той спря, за да я целуне, шепнейки любовни думи срещу устните й. Ръцете й се вдигнаха, за да погалят твърдата стена на гърдите му, стройните очертания на талията и хълбоците, заоблените полукълба на седалището. Демоните на страстта накараха ръцете й да се плъзнат и да го обгърнат, и тя изпита възхищение пред твърдата му гладкост, която й напомняше на скулптиран мрамор. Не си беше представяла, че той може да бъде толкова топъл и пулсиращ от живот.

В мига, когато Кейси го намери, Деър трепна силно и извика от удоволствие, толкова интензивно, че граничеше с болка.

— Не, любов моя — ахна той, отмествайки ръцете й. — Не искам тази нощ да свърши, преди да е започнала.

Вихрената му страст я завъртя и тя се отдаде на опитните му ръце и устни, смаяна от мощта на собствената си реакция.

— Деър, хайде — изхлипа тя, докарана за пореден път до ръба на екстаза, за да се види лишена от върховното удовлетворение.

— Скоро, любов моя — успокои я той, докато тя не утихна. После отново започна бавно да я възбужда, докато нетърпението й се превърна в неистова жажда.

— Деър!

Когато той почувства, че тя всеки момент ще експлодира от екстаз, се отпусна върху нея и с коляно разтвори краката й. Твърдостта му я наелектризира, тя го прие в себе си и силните му тласъци й донесоха освобождението, което желаеше.

— Обичам те, Деър! — извика тя, когато екстазът я овладя. След това не помнеше нищо повече.

Погълнат от преследването на собственото си удовлетворение, Деър не чу смайващото признание на Кейси. А ако тя в онзи момент беше осъзнала какво изрича, щеше да се ужаси.

Изтръгвайки се от заситената си дрямка, Деър с шок разбра, че от прозореца се лее дневна светлина. По дяволите! Не беше имал намерение да спи до толкова късно. Ако имаше някой в кухнята, щеше да го види, че излиза от стаята на Кейси, а той със сигурност не искаше да я смятат за курва. Тя беше невинна, преди той да дойде и да я съблазни, но никой не биваше да знае какво се е случило между тях… още не, във всеки случай.

Зад него Кейси усети, че той се размърдва, и отвори очи, порозовявайки, като си спомни шокиращото си поведение и страстта, която този мъж събуждаше у нея. Тогава видя слънчевите лъчи, нахлуващи през прозореца, и стреснато се надигна, обзета от тревога.

— Деър! Съмнало е! — завайка се тя с широко отворени зелени очи, пламтящи в безмълвна молба. — Ами ако…

— Знам, любов моя — въздъхна той. — Съжалявам. Нямах намерение да спя до толкова късно. Но не се притеснявай, ще изляза през прозореца, ако се налага.

Очите му се спряха жадно на нежните хълмчета на гърдите й, които се оголиха, когато тя внезапно се изправи. Какво имаше у тази жена, че го караше да изпитва още и още глад за нея, въпреки факта, че бяха се любили два пъти тази нощ?

Кейси едва потисна едно изсмиване, представяйки си го как провира едрата си фигура през прозореца. Смехът предизвика ответна усмивка.

— Трябва да се усмихваш по-често — каза Кейси, възхищавайки се как се променяше лицето му, как светваше.

— Щях да го правя, ако виждах пред себе си нещо толкова красиво през цялото време.

И очите му отново се върнаха към розовите връхчета на гърдите й, което накара Кейси да осъзнае факта, че е гола от кръста нагоре. Тя бързо посегна към чаршафа, но Деър спря ръцете й.

— Не ги прикривай. Имаш красиви гърди.

Кейси веднага разпозна огънчето на желанието във внезапното вцепеняване на тялото му и в погледа му, подобен на разтопено сребро. Тя се пое остро дъх, усещайки как се предава на магнетизма на мъжественото му присъствие.

— Господи, не ме гледай така! — изпъшка Деър на пресекулки, навеждайки се, за да плени устните й с трескава настойчивост.

Започна да я целува жадно, но когато Кейси се свести, той нерешително я пусна.

— Деър, моля те! Трябва да си вървиш. Не можем… не сега. Със сигурност другите вече са станали. Ами ако те видят да излизаш от стаята ми?

Въздъхвайки със съжаление, Деър се отдръпна с явно нежелание.

— Един ден, любов моя, ние…

Не, размисли той, мъдро възпирайки думите. Твърде рано беше да заявява нещо, за което по-късно би могъл да съжалява. Нямаше представа какви са наистина чувствата на Кейси към него. Той повече или по-малко я беше насилил първия път, когато се любиха, нямайки абсолютно никаква представа, че тя е девствена. Кейси беше още твърде неопитна в страстта, за да взема смислени решения. След като постигнеше помилването й от губернатора Блай, щяха да имат достатъчно време да изследват чувствата си.

Кейси му хвърли кос поглед, очаквайки той да довърши изречението. Когато това не стана, тя се намръщи и направи нетърпелив жест с двете си ръце.

— Моля те, Деър, ами ако някой те види?

Вслушвайки се в молбата й, той се измъкна от леглото, безсрамно демонстрирайки голотата си. Омагьосана, Кейси не можа да откъсне очи от този великолепен образец на сила и мъжка красота. Той беше слаб и строен, но мускулите на раменете, ръцете и гърдите се издуваха под кожата, осеяна с тъмни косъмчета. Дори в покой мъжествеността му имаше щедри размери. Когато се обърна с гръб към нея, тя се възхити на двете полукълба на седалището му и на движението им, докато той обуваше панталоните си. Изчервявайки се виновно, тя сведе очи, когато той се обърна, за да я погледне.

Деър се усмихна сардонично. Беше почувствал, че тя го гледа, и знаеше, че видът му и въздейства. Тази мисъл му хареса.

— Кейси, когато се върна от Сидни, ще имаме дълъг разговор за… за… нас. Дотогава ще ми имаш ли доверие?

Тя нямаше представа за какво говори Деър. Освен ако… Не, тя отказваше да мисли за това. Или за тези странни чувства, които бушуваха у нея. Той я караше да чувства неща, за които само си беше мечтала. Сега знаеше, че ако се беше омъжила навремето за Тим, щеше да пропусне нещо невероятно вълнуващо. Тим някак си не би могъл да й ги даде, колкото и да беше привързана към него. Това означаваше ли, че само Деър имаше властта да я издига до невероятни висоти? Че никой друг мъж освен него не би могъл да предизвика подобни противоречиви емоции?

Деър не я запита какво означава мълчанието й, защото в собственият му ум бушуваше вихрена нерешителност. Но понеже беше практичен по природа, той реши да се задълбочи в чувствата си, когато ще има повече време да се посвети на тази материя. По-наложителна беше нуждата да се измъкне незабелязано от стаята на Кейси.

— Ще стоя в Сидни само няколко дни, любов моя — каза той, обръщайки се към Кейси.

— Деър, само внимавай — предупреди го тя.

Открехвайки вратата, той надникна в празната кухня и въздъхна облекчено, когато не видя никого. На отсрещната страна на широката стая се виждаше вратата на Мег, плътно затворена, а стаичката на Марта беше по-нататък по коридора под стълбите. Затваряйки безшумно вратата зад себе си, Деър изтича през кухнята, хукна по коридора и се качи горе в собствената си стая, сигурен, че никой не го е видял.

Очите на Мег се присвиха опасно, докато наблюдаваха потайното излизане на Деър от стаята на Кейси. След като беше излязла рано сутринта, за да огледа колибата, където се криеше Тим, тя остана скрита в сенките до огнището, затаявайки дъх, за да не накара Деър да погледне към нея. Точно в този момент не й беше изгодно да му разкрива, че знае какво става. В мига, когато той се изгуби от погледа й, тя изпусна дъх и впи отровен поглед в затворената врата на Кейси. Изправяйки рамене, със злобна усмивка, тя се запъти извънредно решително към стаята на Кейси.

Завъртайки дръжката, Мег влезе изненадващо в стаята и хвана Кейси да стои по риза, приготвяйки се да се облече.

— Отвори прозореца! — изрече Мег предизвикателно. — Стаята вони на секс.

— Ка… какво? — ахна Кейси, обръщайки се, за да застане лице в лице с неканената гостенка.

— Кучка такава! И ти си курва като мене, само че аз съм достатъчно честна, за да си го призная.

Тя знае, беше първата мисъл на Кейси, някак е научила за мене и Деър. Борейки се да удържи изражението си възможно най-безстрастно, тя запита:

— За какво говориш, Мег?

— Трябваше да станеш актриса, Кейси, с това твое невинно личице. Но мене не можеш да ме излъжеш. Видях Деър да напуска стаята ти преди няколко минути. Колко време според тебе ще мине, преди да му омръзнеш?

Поради горещия си темперамент Кейси не можа да издържи на обидите на Мег и избухна гневно:

— Как смееш да ме съдиш? Какво правим ние с Деър не е твоя работа. Да не мислиш, че той ще се ожени за тебе? Ревнуваш от мене ли? Затова ли вдигаш целия тоя шум? Достатъчно умна си, за да знаеш, че Деър никога няма да вземе жена с присъда.

— След няколко месеца присъдата ми изтича и ще получа земя — изграчи високомерно Мег, — а на тебе ти остават още години. Щом бъда свободна, чувствата на Деър ще се променят. Той много добре знае какво удоволствие му доставям.

— Ами Марси Маккензи?

— Няма никаква уговорка между тях. Бащите им разчитат на този съюз. А аз съм уверена, че мога да отнема Деър от Марси.

— Ти си луда! — заяви презрително Кейси.

Но Мег не се оставяше да бъде победена толкова лесно. Тя имаше да каже още нещо… още много неща.

Кръстосвайки ръце над пищните си гърди, Мег огледа Кейси от глава до пети, горда с женствената си външност. Именно това беше привлякло вниманието на Деър, когато тя беше пристигнала в имението на семейство Пенрод. И никоя червенокоса никаквица нямаше да й го отнеме. Беше дошъл моментът да разкрие, че знае тайната, която Кейси досега беше пазила толкова ревностно. Злобната усмивка, която изви нагоре крайчетата на чувствените й устни, не предвещаваше нищо хубаво за Кейси и тя беше достатъчно умна, за да го разбере.

— Каза ли на Деър за ранения мъж в колибата зад бараките на осъдените?

Кейси замръзна, обзета от лошо предчувствие. Мисълта, че Мег знае за Тим, я разтърси.

— За… за какво говориш? — запита тя със слаб глас, пълен със страх.

— Не вярвам, че има нужда да ти го обяснявам — отвърна сухо Мег. — Много добре знаеш какво е наказанието за подпомагане на избягал затворник. Много ще ми хареса да видя как ти смъкват кожата от гърба. А може и да те обесят на Джордж стрийт.

Тя знаеше! О, господи, Мег знаеше всичко за Тим. Слава на бога, че Робин го беше отвел снощи и така беше намалил заплахата от страна на Мег.

— Мисля, че ще намериш колибата празна — блъфира Кейси с по-голяма увереност, отколкото усещаше.

— Разбира се — съгласи се Мег със сладък глас. — Ти по някакъв начин си уговорила Робин да подслони твоя приятел. Горкият Робин, той вече е затънал в дългове и всеки момент може да изгуби фермата си. Ако се разбере, че е помогнал на избягал затворник, ще загуби всичко, включително и свободата си. Законът е доста стриктен в това отношение.

На Кейси вече й беше извънредно трудно да диша. Явно Мег знаеше всички подробности и планираше да използва тази информация за свои собствени цели, каквито и да бяха те.

— Мег, не знам откъде си научила всичко това, а и няма значение — каза Кейси. — Онова, което има значение, е, че животът на един човек е заложен на карта. Тим не е престъпник в обикновения смисъл на тази дума. Познавам го от цяла вечност. Той е ранен, Мег, а Робин се съгласи да му помогне. Нямаш ли милост? И ти си осъдена, за бога!

Гласът й трепереше от страх; боеше се не за себе си, а за Тим и Робин.

— Сержант Граймз в Парамата е… м-м… мой много добър приятел. Сигурна съм, че ще се заинтересува от това, което знам. За какво ми е да изпитвам милост? На никого не му домиля за мене, когато имах нужда от това. А и чух, че някои висши офицери се интересуват от земята на Робин. Когато той отиде в затвора, имотът му ще бъде лапнат веднага. Виждаш сама, Кейси, една дума от моя страна със сигурност ще ми спечели тлъста награда.

— Мег, не, дори ти не би могла да бъдеш толкова безсърдечна. Робин е приятел на семейство Пенрод, помисли как ще реагира Деър.

Кейси би направила всичко, само и само да попречи на Мег да предаде Тим на властите и да съсипе живота на Робин. Гордостта й излетя през прозореца, когато стана дума за човешки живот.

— Деър няма да узнае — изсумтя гордо Мег, поставяйки Кейси в неизгодна позиция. — Кой ще насочи пръст към мене? Ти ли? Тебе отдавна няма да те има тук. Както и да е, има нещо, което можеш да направиш, за да ме убедиш да си затворя очите за цялата тази работа.

— Ще направя всичко, Мег, всичко — обеща бързо Кейси. — Само да забравиш, че знаеш за Тим и Робин. Ще върша твоята работа, ще…

— Има само едно нещо, което искам от тебе, Кейси — прекъсна я грубо Мег.

— Какво? — запита Кейси, готова да се разплаче, с лудо разтуптяно сърце.

Гласът на Мег беше суров и безмилостен, без никакви следи от съчувствие.

— Трябва да се махнеш оттук. Да изчезнеш безследно. Това е цената за мълчанието ми.

— Със сигурност се шегуваш! Къде да отида? Какво да правя?

— Ти си изобретателна — вдигна рамене Мег с абсолютно безразличие. — Ще оцелееш. Във всеки случай, това не е моя грижа. Искам да те няма… до довечера.

— Ако… ако замина, ще обещаеш ли да не казваш на никого за Тим? — осмели се да запита Кейси, съмнявайки се в добрата воля на тази измамница.

— Имаш думата ми — излъга Мег с лекота. — Но трябва да тръгнеш днес.

Напрегнато, осезаемо мълчание изпълни стаята, докато Кейси претегляше възможностите си. Ако откажеше да се подчини на ултиматума на Мег, Тим и Робин щяха да пострадат. А Робин се беше забъркал в това само за да й помогне. Не заслужаваше да загуби земята и свободата си заради нещо, което не го засягаше. А трябваше да мисли и за Тим. Без лекарски грижи той най-вероятно щеше да умре. В края на краищата, тя нямаше никакъв избор.

— Е? — запита нетърпеливо Мег. — Какво решаваш? Бъдещето на Робин зависи от твоя отговор.

Объркана и отчаяна, Кейси, отговори едва-едва:

— Ще замина утре.

7

Дейси се взря в отдалечаващия се гръб на Мег; по цялото й тяло се разливаше униние. Ужасно съжаление я връхлетя в миг при мисълта, че никога повече няма да види Деър. По всяка вероятност щеше да умре някъде из гъсталака, защото беше зле подготвена да се справи с тази сурова земя, в която я бяха захвърлили без никакви средства, с които да оцелее. Но трябваше да се махне оттук, за да запази Тим и Робин.

Давейки се от сълзите, заседнали на гърлото й, Кейси едва има време да изтрие влагата, събираща се под клепачите й, преди Бен да нахлуе в кухнята. За щастие, той беше твърде възбуден, за да забележи разсеяността й.

— Кейси, отивам в Сидни с Деър — осведоми я той, останал без дъх. — Решихме да не оставаме тук и да чакаме татко да прати известие какво става в града. Искаме сами да се уверим. Когато Деър ми каза, че отива, аз настоях да го придружа.

— Ще имаш ли време за закуска? — запита Кейси.

— Не, точно затова съм тук. Ще ни приготвиш торба с храна, за да хапнем по пътя, нали? Деър не иска да губим време със седене на масата и разни официални закуски. Май смята, че може да има нужда от нас в Сидни. Вие, жените, ще се справите ли без мас? Том Хийли ще остане да наглежда работниците. Той е добър човек и е способен да ръководи работата в наше отсъствие; еманципант, изгонен от земята си от Корпуса на рома, когато не могъл да си плати дълговете.

— Ще се справим — увери го Кейси, докато сръчно събираше храна за пътуването им и внимателно я нареждаше в пътната торба.

— Пази се, Кейси — извика Бен през рамо, бързайки към вратата с торбата, която беше пъхнал под мишница.

— Довиждане… Бен…

Думите й замряха в гърлото, задавени от болезненото съзнание, че това може би е последният път, когато вижда усмихнатото лице на Бен.

Кейси се забави в кухнята, надявайки се Деър да дойде да се сбогува с нея, но когато звукът от конски подкови, нетърпеливо тупащи по земята, отекна в ушите й, тя разбра, че желанието й няма да се изпълни. Деър Пенрод си беше отишъл завинаги от живота й.

Отне й малко време да опакова скромните си вещи в една калъфка от възглавница и да се върне в кухнята, за да се порови в запасите храна, складирани в килера. Сякаш сетила се за нещо, тя прибави към тях и един остър кухненски нож, кремък и тежко мъжко наметало, което висеше на кука зад вратата. Хвърляйки последен тъжен поглед към мястото, за което вече беше свикнала да мисли като за свой дом, тя се обърна, готова да тръгне.

— Кейси, какво правиш?

Когато Марта я видя с тежката торба в ръце, помъкнала и наметало, тя не знаеше какво да мисли.

Изчервявайки се, Кейси се обърна с лице към Марта. Беше се надявала да се измъкне незабелязано, за да избегне всякакви въпроси.

— Аз… аз си тръгвам, Марта.

— Тръгваш? — повтори неразбиращо по-възрастната жена. — Къде ще идеш? Какво ще правиш? Какво се е случило, Кейси? Да не би Деър или Бен…

— Не! — отрече разгорещено Кейси. — Това няма нищо общо с тях.

— Тогава какво? Да бягаш? Не ти е присъщо, Кейси. Изобщо. Моля те, кажи ми какво има. Може да има с какво да ти помогна.

— Никой не може да ми помогне — завайки се Кейси. — Трябва да се махна, Марта. Замесена съм в… в неща, които не разбираш.

— За какво говориш? Какви неща? Неприятности ли имаш?

— Неприятности? Да, предполагам, че може и така да се каже — призна унило Кейси. — И нямам представа къде ще ида, освен че ще е далече оттук.

Всъщност, тя се канеше да отиде при Робин. Не можеше да замине, без да го предупреди за Мег и за заплахите й, че ще го издаде. Иначе тя нямаше ни най-малка представа къде ще отиде. Вероятно в гъсталака, за да чака, докато Тим се поправи достатъчно и се присъедини към нея, предположи тя. Двамата заедно биха могли да оцелеят.

Преглъщайки сълзите си, Кейси се измъкна през вратата, а в ушите й още звучаха енергичните протести на Марта. За неин късмет наоколо нямаше никой и тръгването й остана незабелязано за всички други с изключение на потресената Марта.

— Отиде ли си?

Марта се извърна, за да се озове лице в лице с Мег, която лениво се подпираше на рамката на вратата.

— Какво е твоето участие в това? — запита Марта с възмутен тон.

Тя никак не обичаше Мег и изобщо не го криеше. Мег се усмихна многозначително.

— Всичко, което знам, е, че Кейси има големи неприятности.

— Какви глупости дрънкаш, Мег?

— Бях в кабинета на господин Рой да почистя и намерих сейфа, където държи парите си и скъпоценностите на покойната си съпруга, разбит. Всичките пари липсваха, както и повечето от скъпите украшения.

— Да не обвиняваш Кейси в кражба? — изсъска враждебно Марта. — Тя не би направила подобно нещо.

— Но се махна, нали? Какво още доказателство ти е необходимо?

Хвърляйки пронизващ поглед към Мег, Марта мина покрай нея и без да спира никъде, се озова пред сейфа в кабинета на работодателя си. Точно както беше казала Мег, ключалката беше разбита и съдържанието на сейфа — разпиляно наоколо. Марта можа да прецени само от един поглед, че вътре не е останало нищо ценно.

— Сега вярваш ли ми? — запита Мег от прага.

Макар че доказателството изглеждаше неоспоримо, Марта не можеше да се застави да обвини Кейси. Тя не беше човек, който да открадне ценностите на работодателя си и да избяга с тях. Много повече имаше тук — много повече, отколкото се виждаше на пръв поглед, и Марта беше решена да стигне до дъното на загадката.

— Къде ще иде Кейси? За какво са й парите и украшенията? — запита остро Марта.

— Може с тях да си откупи пътя до Ирландия — подхвърли коварно Мег. — Някой безскрупулен капитан не би се поколебал да помогне на избягала затворничка, която има средства да си плати пътя.

Челото на Марта се набръчка съсредоточено. Ами ако Кейси толкова много беше искала да се върне в Ирландия, че да се е решила да открадне? Познаваше ли я тя достатъчно добре, за да каже със сигурност, че Кейси не би направила именно това, в което я обвиняваше Мег? Доказателството беше наистина уличаващо.

— Никога няма да ме убедиш, че Кейси е крадла — настоя упорито Марта.

— Нека господин Рой да отсъди — отвърна Мег, готвейки се да излезе. — Ако бях на твое място, щях да оставя нещата така, докато не се върнат мъжете — подхвърли тя през рамо.

Останала насаме в тясната си стаичка, Мег заключи вратата, коленичи и изсипа съдържанието на джобовете си в малка кутия, скрита под леглото. Прекара няколко мига да се наслаждава на обсипаните със скъпоценни камъни пръстен, брошка и колие, преди да затвори капака и да пъхне кутията отново под леглото. Малкото пари, които беше намерила в сейфа на господин Рой, бяха скрити в джоба й, намерението й беше да ги похарчи в Парамата. Много хитър ход беше от нейна страна да разбие сейфа, за да направи нещата да изглеждат така, сякаш Кейси е откраднала ценностите на семейство Пенрод.

По-късно през деня Мег побърза към обора, впрегна бивола във фургона и тръгна по утъпкания път към Парамата. Тя знаеше, че сержант Граймз ще прояви интерес, като научи, че Кейси О’Кейн и Робин Флечър са се замесили в бягство на затворник. Смяташе да му разкаже и за кражбата. И тъй като за нея не беше необичайно да ходи сама до Парамата, за да купува провизии за домакинството, никой не й зададе никакви въпроси.

Именно при едно такова пътуване Мег се беше запознала със сержант Граймз, чийто гарнизон беше в Парамата — взвод войници, пратени там да налагат ред. И тъкмо към канцеларията на Граймз в новите казарми се запъти Мег — веднага щом пристигна в града.

Макар че Кейси никога не беше ходила в къщата на Робин, бе чувала достатъчно, за да тръгне покрай река Хоксбъри на север и в крайна сметка да стигне до фермата му. С каруца или на кон пътят беше по-малко от час. Но пеша щеше да отнеме доста повече време. Кейси не само беше плувнала в пот, но беше и изтощена. След първите няколко мили торбата се превърна в такова тежко бреме, че тя поиска да я захвърли, но мъдро премисли решението си, когато си припомни всичките ценни неща, които се съдържаха в нея.

Едва в късния следобед Кейси най-накрая забеляза къщата на Робин. Тя беше много по-невзрачна от фермата на семейство Пенрод и се състоеше от конюшня, краварник и колиби за осъдените, скупчени около малка къща насред двор, потънал в гъста кал.

Къщата — малка според всякакви стандарти — беше построена от греди и заоблени колове. Покривът беше направен от разцепени и кръстосани летви, поддържащи плътно наредени слоеве дървесна кора. Над нея имаше прехвърлени други летви, закрепени при стряхата, за да държат кората на място, и това осигуряваше водонепроницаемостта на покрива.

Кейси мина покрай двама мъже, заети с някакви задачи. Те с любопитство прекъснаха заниманията си и се взряха в нея, докато тя се приближаваше към широката предна тераса и се изкачваше по стълбите. Нямаше нужда да чука на вратата, защото тя се отвори, преди Кейси да успее да вдигне ръка.

— Кейси! Боже мой! Какво правиш тук? Сама ли дойде?

— Аз… да, дойдох сама — заекна уморено тя.

— Дошла си пеша? — зяпна Робин учудено, внезапно осъзнавайки, че в ръцете й има торба, както и че очевидно е съвсем изтощена.

— Влез, момиче, влизай вътре — махна той към хладната вътрешност на къщата. Взе торбата от ръката й и я отведе до един стол. — Седни, Кейси, ще ти донеса чаша студена вода. След това можеш да ми разкажеш за какво си дошла. Сигурно не е заради нашия приятел. Казах ти, че ще се погрижа за него.

Докато Робин й сипваше вода, Кейси огледа оскъдно мебелираната къща. Всичко тук беше като че ли ръчно изработено и доста грубо. Къщата беше едноетажна и дневната изглеждаше предназначена за всичко друго, само не и за спане. Тя предположи, че вратите от двете страни на дневната водят до спални. Макар че беше далече от лукса, къщата подхождаше идеално на Робин. Тя се запита къде ли е Тим, и щеше да зададе същия въпрос и на Робин, ако той в този момент не се беше върнал с чашата вода и не я беше загледал как жадно я изпива.

— Деър знае ли, че си тук? — запита Робин, когато чашата беше пресушена.

Кейси поклати глава.

— Не, той и Бен заминаха за Сидни тази сутрин.

— Щях да ти пратя известие, ако нещо се бе случило с Тим — каза той с лек укор. После погледна многозначително към торбата, която почиваше на пода до краката на Кейси. — Това за какво е?

— Аз… трябва да напусна имението на Пенрод.

— Трябва?

— Може би „принудена съм“ е по-точната дума.

— Принудена? Защо? Деър ли…

— Не! Той няма нищо общо с решението ми да напусна. Заради Тим е.

— Заради Тим? Казах ти, в безопасност е.

— Къде е той? Бих искала да го видя, преди да тръгна.

— Тим беше много по-зле, отколкото ти или аз сме мислили — заобяснява полека Робин. — Кулонг предложи да го отнесем в неговото село, където живее сестра му. Тя е лечителката на племето и е по-опитна по медицинските въпроси. Знаех, че ти би искала най-доброто за Тим, затова се съгласих. Кулонг го откара там тази сутрин и скоро трябва да се върне. Ти не ми ли вярваш, че ще осигуря най-доброто за Тим?

— О, не — възрази Кейси. — Но ти не разбираш. Дойдох да те предупредя. Някой е разкрил Тим и знае, че е бил докаран тук. Не искам да си имаш неприятности заради нещо, което си е моя отговорност. Помислих, че ако Тим е в състояние да върви, ще го заведа в гъсталака и сама ще се грижа за него. Няма да допусна ти да бъдеш наказан заради мене.

— Това няма как да стане, дори ако Тим беше още тук, момиче, защото той е много болен. Не се тревожи за мене, способен съм да се грижа за себе си. Веднага щом си починеш, ще впрегна каруцата и ще те отведа у дома.

— Не! Все още не ме разбираш. Не мога да се върна.

— Някой заплашвал ли те е? — изрева Робин и по лицето му започнаха да се събират буреносни облаци. — Кой е разкрил Тим?

Кейси се поколеба само за един кратък момент, преди да реши да каже всичко на Робин. Доколкото и той беше замесен, имаше право да знае. Но преди да успее да изрече и една дума, се чу силен шум. Вратата се отвори и на прага се показа нисък, набит абориген с лъскава черна кожа и къдрава черна коса.

— Войници идват — изхърка той, останал без дъх.

Изпъшквайки в пристъп на ужас, Кейси скочи на крака.

— Предадени сме! О, господи, трябва да се махаме оттук?

— Колко време имаме, преди да пристигнат, Кулонг? — запита Робин, овладявайки незабавно положението.

— Кулонг тича целия път от селото, веднага щом види. Идват скоро.

— Раненият мъж в безопасност ли е? — запита остро Робин.

— Добре е, при сестра, но много болен.

— Разкрити сме, Робин. Какво да направим? Къде можем да се скрием? — извика Кейси с пресипнал от паника глас.

— Кулонг, отведи Кейси в твоето село. Тя ще бъде в безопасност там, поне засега. Побързай, човече, не бива войниците да я заварят тук.

Кимвайки в знак, че е разбрал, Кулонг сграбчи торбата на Кейси и я хвана за лакътя.

— Идвай — подкани я той, повеждайки я към задната врата.

— Почакай! — задърпа се Кейси. — Ами ти, Робин? Не съм единствената, която е в опасност. Ела с мене.

— Върви, момиче. Ще ги задържа тук, докато вие се отдалечите. Имай доверие на Кулонг.

Въпреки енергичните протести на Кейси той я избута към вратата. Тя нямаше друг избор, освен да последва аборигена и да се моли за Робин.

След по-малко от петнадесет минути отряд въоръжени мъже влязоха в галоп в прашния двор. Робин ги посрещна на предната тераса.

— Какво мога да направя за вас, сержанте?

— Къде е той, Флечър? — запита рязко сержант Граймз. — Знаем, че си подслонил избягал затворник.

Налагайки си озадачено изражение, Робин отговори:

— Тук няма никого, сержанте. Търсете колкото искате, но няма да намерите нищо.

Той безмълвно се замоли дано не са останали следи от Тим и Кейси, но не можеше да бъде абсолютно сигурен.

— Смятаме да направим точно това — изсъска Граймз злобно. Обръщайки се към хората си, той даде няколко резки заповеди, а после слезе от седлото. — Момичето тук ли е?

— Момиче? Говорите със загадки, сержанте. Някой ви е дал погрешна информация.

— Моята информация е безпогрешна, както много добре знаеш. Осведомителят ми е чул и видял достатъчно, за да обесят и тебе, и Кейси О’Кейн.

— Ще ви трябват повече доказателства — блъфира Робин, проклинайки наум дето Кейси не бе имала достатъчно време, за да разкрие името на човека, който ги беше издал.

— Сержанте, вижте тук! — извика един глас от вътрешността на къщата.

— Какво има, Ларсън?

— Намерихме това натъпкано в печката, но неизгорено. Вързоп окървавени превръзки личеше в юмрука на облечената в ръкавица ръка на войника.

Робин изруга под нос горещото време, което му бе попречило да изгори парцалите, след като Кулонг бе сменил превръзките на Тим.

— Това не доказва нищо — беше неубедителното оправдание на Робин.

— Да си се наранявал? — запита с остър тон сержант Граймз. Стиснал здраво зъби, Робин отказа да отговори. Евентуалното нараняване би могло да се докаже или опровергае извънредно лесно. Същото важеше и за всеки от работниците му.

— Сержанте, току-що говорих с двама осъдени, които казаха, че една жена с торба в ръцете е пристигнала пеша тук преди малко и е влязла в къщата.

Тази информация дойде от един от войниците, пратени да разпитват работниците.

— Претърсихте ли къщата внимателно, ефрейтор Ларсън? — запита Граймз.

— Да, сър. Ако жената е била тук, значи си е тръгнала преди нашето идване — отвърна Ларсън. — Претърсихме всяко ъгълче.

— Сега претърсете пристройките и целия двор — излая Граймз. — Искам тази жена. Тя не само е помогнала на опасен престъпник, но е откраднала пари и ценности от работодателя си.

Стряскащите думи на сержанта накараха Робин да трепне силно. Кейси да е откраднала? Не, това беше невъзможно! Човекът, който я беше издал, я изкарваше и крадла.

— Къде е тя, Флечър? — настоя Граймз. — Ще я намерим, нали разбираш, както и мъжа, на когото е помогнала. Знаем, че той е тежко ранен. Колко време могат ранен човек и беззащитна жена да оцелеят в храсталаците?

— Не знам нищо за избягал затворник — продължи да поддържа версията си Робин.

Нищо и никой не можеше да изтръгне името на Кейси от устните му.

Беше почти тъмно, когато прекратиха търсенето на Кейси и Тим по заповед на разгневения Граймз. Махвайки към Робин, той се разпореди рязко:

— Вържете го и го откарайте в Парамата. Вече е време да изпробваме новия затвор. — Двама войници веднага се втурнаха да изпълнят заповедта. — Впрегнете каруцата, ефрейтор Ларсън, сигурен съм, че Флечър няма кон. Ще съобщя още утре на полковник Джонстън. Той може би ще прати някого да се погрижи за фермата, докато стане време за съд. Някои членове на Корпуса доста отдавна са хвърлили око на това място.

Робин можеше да протестира колкото си иска, но войниците го хванаха, вързаха ръцете му на гърба и го поведоха към обора. Той хвърли последен поглед към онова, за което се беше трудил и робувал, откакто отново стана свободен човек. Обвиненията срещу него бяха тежки и той много лесно можеше да изгуби всичко и да свърши точно така, както и беше започнал, когато го депортираха в тази сурова нова земя. Но въпреки загубата не би се поколебал отново да помогне на Кейси. Не й се сърдеше, че го беше въвлякла в тази бъркотия, и горещо се замоли тя да е в безопасност при Кулонг и неговото племе. Но съзнаваше, че рано или късно сержант Граймз и хората му ще се натъкнат на селището, ако продължат претърсването и в гъсталака наоколо. Деър беше единствената надежда на Кейси. По някакъв начин трябваше да му разкаже за проблема на Кейси, за да може той да се погрижи за нея.

Сидни приличаше на разбунен кошер. Улиците гъмжаха от хора, ясно различимите униформи на Корпуса на рома се виждаха навсякъде. Деър и Бен се провираха през гъсти тълпи, за да стигнат до сградата на правителството, но бяха спрени от войници на Корпуса, които пазеха пред входа. Не можаха да научат нищо от мълчаливите стражи. Разпитването на хората по улиците също остана безплодно, защото никой като че ли не знаеше точно какво става.

Говореше се, че имало бунт. Научиха и че бил предвождан от Джон Маккартър. Макар да си беше подал оставката преди няколко години, той още контролираше Корпуса на Нов Южен Уелс, особено по въпросите на търговията, незаконните сделки с ром и придобиваните нови земи. Явно беше, че властта на офицерите от Корпуса, които подпомагаха осъществяването на целите на Маккартър, беше твърде голяма. Губернаторът Блай представляваше заплаха за тях с постоянното си застъпване в полза на „малките хора“ и с опитите си да управлява колонията според правилата на правителството.

Деър смяташе за скандално това, че обществото практически беше в ръцете на шепа фермерстващи офицери, които държаха дребните земевладелци в подчинение и постоянно намираха начини да ги разоряват, а после да откупуват имотите им за жълти стотинки. Дори малцината „фермери благородници“, които бяха емигрирали от Англия, загубваха земите си, защото притежаваха твърде малко знания в областта на селското стопанство и още по-малко капитал, за да управляват успешно владенията си. С изключение на шепа заселници като семейство Пенрод, които подкрепяха Блай по всякакви възможни начини, Корпусът на рома владееше положението във всеки аспект от живота. Те монополизираха доставките на осъдени, които да работят във фермите, безмилостно експлоатираха бедните, разпореждаха се с търговията и определяха цените. Техните офицери участваха в наказателните съдилища като съдии.

След като не успяха да научат нищо по-конкретно за ситуацията, Деър и Бен побързаха към дома на Дрю Стенли, надявайки се да намерят там баща си. Когато трябваше да останат цял ден в Сидни, Стенли, който беше пристигнал тук почти по едно и също време с Рой, отваряше дома си за тях. Този стар ерген не беше фермер, а делови човек; двамата с Рой се бяха сприятелили доста бързо. И двамата бяха безрезервни поддръжници на губернатора Блай. Но Рой не беше в дома му.

— С татко всичко е наред, нали, Дрю? — отправи Бен тревожния си въпрос към слабия мъж с посивяла коса.

Тримата седяха около кухненската маса, споделяйки обяда, който Дрю им бе поднесъл.

— Доколкото ми е известно, с баща ви не се е случило нищо лошо. Той беше в сградата на правителството заедно с Блай точно когато се разрази бунтът. Предполагам, че още е там.

— Никой не можа да влиза и да излиза от сградата — оплака се Деър с навъсено лице. — Маккартър и Корпусът на рома ли държат положението?

— Не си ли чул? Приставите на Блай арестуваха Маккартър. Трябва да бъде съден утре за подстрекателство.

— Ха! — изсмя се презрително Деър. — И ти, и аз много добре знаем, че обвинението ще отпадне. Собствените му хора са съдиите в този съд.

— Ами съдия Адвокейт? Той е определен от губернатора, нали? — вметна Бен.

Преди Дрю да успее да му отговори, вратата се отвори и в стаята с уморена походка влезе Рой.

— Татко! — възкликна Деър, скачайки на крака. — Седни, изглеждаш изтощен. Ще ни кажеш какво става?

— Деър, Бен, радвам се, че дойдохте. Губернаторът има нужда от цялата помощ, която може да получи — каза Рой, отпускайки се на стола.

— Но аз чух, че губернаторът е заповядал да арестуват Маккартър и да го съдят за подстрекателство — възрази Бен.

— Иска ми се да беше толкова просто — въздъхна Рой, приемайки с благодарност чаша чай.

— Разкажи ни какво става в правителството — настоя Деър.

— Съдията Адвокейт току-що подаде оставка. Няма да присъства утре на процеса на Маккартър.

— Но защо? — запита Деър.

— Беше принуден — разкри Рой с глас, изпълнен с презрение. — Изглежда, че има огромни дългове към Маккартър. Или трябваше да се оттегли, или щеше да бъде разорен. Шестима военни, приятели на Маккартър, ще заседават в съда.

Последва напрегнато мълчание, докато всеки размишляваше над изхода от процеса, ако тази подигравка с правосъдието можеше да се нарече процес.

Точно както предсказаха семейство Пенрод, процесът на Маккартър, състоял се на следващия ден, не беше нищо повече от фарс. Съдебната зала беше така препълнена, че те бяха принудени да стоят притиснати до стената заедно с любопитните наблюдатели. Присъдата, която беше произнесена почти веднага след изслушването на показанията, беше в полза на Маккартър. Той бе освободен с решението на шестимата съдии. Ужасно ядосан, Блай веднага нареди на приставите си отново да го арестуват и в съдебната зала настана истински ад, който се разпростря и из улиците сред хората, които не бяха могли да си намерят място вътре. Втори процес беше насрочен за следващия ден.

Въпреки енергичните протести на Блай, Маккартър отново беше освободен от съдиите. Това беше плесница в лицето на губернатора, който не можеше да направи нищо повече. Никой не бе по-отвратен от семейство Пенрод. Те останаха в Сидни само колкото да поговорят с губернатора, преди да поемат пътя към Хоксбъри. По-специално Деър имаше причина да говори с Блай. Надяваше се на частна аудиенция, защото още не беше готов да разгласи плановете си пред своето семейство. Минаха два дни, преди желанието му да се осъществи.

Една сутрин, докато Бен и Рой бяха излезли на покупки, наложили се в последния момент, повикаха Деър в сградата на правителството за среща с Блай. След фиаското от последната седмица губернаторът се беше оттеглил в уединението на собственото си жилище, без да се вижда с никого другиго освен с приятелите си. На почукването на Деър отговори дъщерята на губернатора — Бес. Деър беше стар познат на красивата млада жена, която веднага го покани да влезе. Тя го отведе право в кабинета на баща си, макар че сластните й очи намекваха, че би го приела на драго сърце след това и в своята стая. Макар че Деър беше вкусвал от пищните чарове на Бес достатъчно често в миналото, сега те не представляваха примамка за него. Една червенокоса ирландка го беше отнела завинаги от всички други жени.

След един час Деър излезе от сградата на правителството с лице, грейнало в усмивка. Някак си бе успял да убеди Блай, че Кейси О’Кейн е била погрешно осъдена и депортирана. Въпреки всичките проблеми на губернатора, той обеща да разгледа случая и да отмени присъдата й, ако думите на Деър се потвърдят. Убийството беше сериозно престъпление, но ако наистина е станал нещастен случай и Кейси само е защитавала честта си, тогава във властта на губернатора беше да й даде пълно опрощение. Въодушевен, Деър потегли в еуфорично състояние, нямайки търпение да се върне в имението и да съобщи на Кейси тези добри новини.

Почти седмица след като семейство Пенрод бяха заминали от фермата си на река Хоксбъри, те се завърнаха, за да им се стовари гръм от ясно небе. Мег и Марта бяха излезли да ги посрещнат. Деър не забеляза отсъствието на Кейси, докато Рой не каза:

— Умираме от глад, Марта, помоли Кейси да приготви нещо, за да изтраем до вечерята.

— Аз ще го приготвя, господине — отвърна Марта, свеждайки поглед към земята.

— Кейси болна ли е? — запита остро Деър, усещайки, че нещо не е наред. — Къде е тя?

— Не, не е болна — заекна Марта, въртейки нервно връзките на престилката си.

В следния миг се обърна и си тръгна.

— Марта, почакай! — Остротата в гласа на Деър веднага накара жената да спре. — Какво става с Кейси?

— Ако има нещо, по-добре ни кажи, Марта — прибави авторитетно Рой.

— Тя не го е направила, господине! Не и Кейси! Тя не е крадла! — завайка се жално Марта, с което хвърли и тримата в смущение.

— Какво, по дяволите, говориш? — изгърмя Рой, който вече започваше да губи търпение.

— Няма да научите нищо от тази тук — изсъска Мег. — Затова аз ще ви кажа. Кейси е не само убийца, а и крадла. Отмъкна пари и украшения от сейфа в кабинета, а после изчезна.

— Кейси? Изчезнала? — повтори като ехо Деър. — Не… не разбирам.

— Сигурна ли си в това, Мег? — запита рязко Рой. — Не е ли възможно някой от осъдените да е откраднал ценностите?

Той би се заклел, че Кейси е честна въпреки мрачното й минало.

— Няма такава вероятност — изсумтя Мег. — Защо ще заминава така внезапно, ако не е виновна? Няма друго логично обяснение освен това, което ви казах. Тя със сигурност се радваше на добро отношение от страна на вашето семейство. — Мег спря, хвърляйки обвинителен поглед към Деър. — Питайте Марта, тя може да потвърди, че сейфът беше намерен разбит след изчезването на Кейси.

— Вярно ли е това, Марта? — запита Рой намръщен.

— Аз… да, сейфът беше разбит и съдържанието му го нямаше — призна нерешително Марта. Явно беше, че трудно приема изчезването на Кейси. — Но това не доказва, че тя…

— Тя е виновна — изграчи Мег, извличайки огромно удовлетворение от гледката на смаяната физиономия на Деър. — Всичко в кабинета беше оставено така, както го намерихме.

— Кога е станало това, Мег? — запита Рой, все още опитвайки се да се ориентира във фактите.

— Същия ден, когато Деър и Бен тръгнаха за Сидни.

— Толкова скоро? — изрече Деър, припомняйки си живо нощта на необикновена страст, която бяха споделили.

Тя му беше отдала девствеността си, но той й беше дал нещо много повече. Колкото и да не му се искаше да си го признае, беше й отдал сърцето си. Чувството беше толкова ново за него, че още не можеше да го осъзнае както трябва.

— Ще проверя в кабинета — обяви Рой, изчезвайки във вътрешността на къщата.

— Идвам с тебе, татко — обади се Бен.

Деър реши да остане навън, надявайки се да изкопчи още информация от Марта или Мег.

— Някоя от вас има ли представа накъде е тръгнала Кейси? — запита той и сивите му очи станаха твърди като цимент.

— Не — поклати глава Марта. — Аз… аз я молех да не си отива, но тя каза, че трябвало. Защо, Деър? Защо Кейси ще прави такова нещо?

— Наистина не знам, Марта, но на всяка цена ще разбера.

— Ще ти кажа какво мисля — намеси се съчувствено Мег. — Тя искаше да се върне в Ирландия. Бижутата и парите ще й послужат да си плати пътя. Някой безскрупулен капитан на драго сърце би я взел на кораба си, без да й задава въпроси. Може би е тръгнала към Сидни и се е качила на първия кораб за Англия.

На Деър никак не му се искаше да повярва на това, но в теорията на Мег имаше смисъл. Предвид неспокойната атмосфера в Сидни през последните дни, Кейси съвсем лесно би могла незабелязано да се промъкне в града и да се качи на някой от корабите за доставки, хвърлили котва в пристанището.

— Защо толкова е искала да се върне в Ирландия? — запита той заинтересуван.

— Заради някой мъж, за какво друго? — излъга Мег, отмествайки поглед. — Тя спомена едно име, веднъж-два пъти. Човек, когото много ценяла.

Ревност захапа сърцето на Деър като отровна змия.

— Съгласна ли си с Мег, Марта? — запита той, обръщайки се към по-възрастната жена.

— Аз… аз не… — Тя се поколеба замислено. — Е, чувала съм Кейси да споменава един мъж на име Тим — един-два пъти. Намекваше, че е човек, за когото щяла евентуално да се омъжи, ако нещата се били развили другояче. Но останах с впечатлението, че той не е в Ирландия. — Когато Деър не отговори нищо, взрян някъде в пространството, тя запита: — Може ли сега да си вървя, Деър? Знам, че сигурно си гладен.

Той кимна разсеяно и Марта побърза да се отдалечи. След това Деър се обърна и влезе вътре при Рой и Бен, оставяйки вбесената Мег. Тя се бе надявала, че той веднага ще я прегърне, за да потърси утеха, но разбра, че ще му трябва време, за да преодолее загубата. Нямаше представа, че той така ще се разстрои от внезапното изчезване на Кейси. Нима толкова много я е харесвал?

— Ела, Деър — подкани го Рой, когато видя по-големия си син да стои на прага.

Беше се навел над останките от съдържанието на сейфа и Деър тръгна към Бен, който стоеше наблизо.

— Исусе! — изруга сърдито Деър. — Не е оставила много нещо тук, нали?

— Всички ценни украшения на майка ти липсват — заключи Рой, сподавяйки внезапния пристъп на гняв. — За щастие, прехвърлих всички налични пари с изключение на дребните монети в другия сейф, скрит в спалнята ми, малко преди да тръгна за Сидни. В противен случай и те щяха да изчезнат.

— Значи е вярно — измърмори унило Деър. — Кейси е крадла.

— Не вярвам! — избухна Бен. — Не ми пука за доказателствата. Трябва да има някакво друго обяснение за цялата тази работа.

— Ще съобщиш ли на властите, татко? — запита Деър.

— Би следвало — отговори Рой, взирайки се с празен поглед в празния сейф.

— Недей — посъветва го Деър. — Поне не и докато не намеря Кейси и не разбера какво всъщност става. Моля те, татко.

Рой се вгледа в лицето на Деър, съвършено вярно разчитайки вълнението му. Имала ли е нещо между него и Кейси, за което не е знаел? Синът му никога не се беше тревожил толкова много за някоя жена. Рой интуитивно разбра, че сега не е време да задава въпроси, защото чувствата на сина му бяха все още прекалено неясни.

— Добре, Деър — съгласи се Рой. — Намери Кейси. Много бих искал да се докаже невинността й. Честно казано, и аз се привързах към това момиче.

— Ще ти помогна — предложи с готовност Бен.

— Не, Бен, съжалявам — отказа Деър. — Това е нещо, което трябва… трябва да свърша сам.

— Но откъде ще започнеш? Нямаш представа къде е отишла. Ако се крие в гъсталака, никога няма да я намериш. Това, което ме озадачава, е защо Кейси е взела тези ценности, щом ще се крие в пустошта. За какво ще й послужат там?

— Точно така мисля и аз — отвърна Деър със стегнато гърло. — Обаче Мег намекна, че си е платила пътуването до Ирландия.

— Но ти не вярваш на това — подсказа му хитро Бен.

— Не, имам основания да вярвам, че Кейси бе щастлива тук. Мисля, че още е в колонията. Ако е така, ще я открия. В тая работа има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

— Какво ще правиш, за да я намериш?

— Най-напред утре сутринта ще отида да видя Робин. Той и Кейси се посприятелиха напоследък. Може би знае нещо, което ние не знаем.

Тогава Мег ги повика на трапезата и никой не спомена повече темата. Но последвалото мълчание подсказваше, че всеки от тримата мъже има собствено мнение по въпроса, какво е накарало Кейси О’Кейн да напусне имението на семейство Пенрод, без да каже и дума за обяснение.

8

Като в някаква мъгла Кейси следваше плътно Кулонг, който се стопи сред храстите, движейки се тихо като призрак. Тя не се осмеляваше да погледне назад, страхувайки се, че войниците са по петите им. Нищо обаче като че ли не спираше Кулонг, който се плъзгаше от дърво към дърво, държейки се настрани от утъпканата пътека, която минаваше през високата трева. Само бъбренето на свраките нарушаваше тишината. По едно време те изненадаха няколко сиви кенгура, които пасяха в гъстия листак, и животните избягаха със смешно подскачане.

Все още изтощена от ходенето до къщата на Робин, Кейси започна да се задъхва. Тънките подметки на обувките й, напълно негодни за такъв път, се бяха почти изтрили и тя премигваше от болка всеки път, когато настъпеше някое камъче или трънливо клонче, Но продължаваше напред, вперила очи в широкия гръб на Кулонг. Беше благодарна на аборигена, задето носеше торбата й, иначе отдавна щеше да я захвърли.

Здрачът се спусна внезапно, потапяйки земята в мрак. Кейси вече не виждаше Кулонг и я обзе паника, докато той не проговори тихо на ухото й:

— Вече не далече. Дай ръка.

Разтапяйки се от облекчение, Кейси му подаде ръката си, за да може той да я води като дете. След малко стигнаха на една полянка, където имаше няколко колиби от трева, скупчени заедно за по-добра защита. Огромен огън гореше в центъра и Кулонг поведе Кейси към една от колибите, стояща малко встрани от другите.

Тя се поколеба за кратко, преди да влезе, но аборигенът я подкани, подръпвайки я за ръката. На светлината на малкия огън във вътрешността на колибата Кейси забеляза Тим да лежи пребледнял и неподвижен на рогозката и сдържаността й изчезна.

— Тим! — извика тя, падайки на колене до него. — Мъртъв ли е?

— Много болен, но не мъртъв — отвърна Кулонг.

Докато Кейси се суетеше покрай Тим, той заговори тихо с жената, която Кейси не беше забелязала в сенките. Кулонг я подкани и тя малко неохотно се надигна, за да застане пред Кейси.

— Това е Мантуа — каза той и Кейси се вгледа в дребната, плаха жена, чиято кожа блестеше като полиран абанос под светлината на огъня. — Мантуа не говори английски. Тя казва, че твой мъж оживее с много грижи и лекарства, които тя приготвила.

— Благодаря, Мантуа — каза Кейси с искрен тон. — Много съм ти благодарна за помощта.

Жената заговори на брат си на език, който Кейси не разбираше, после зачака Кулонг да преведе.

— Мантуа пита дали това твой мъж.

— Тим е… много добър мой приятел — отвърна бързо Кейси. — Той ми е като брат.

Кулонг преведе, изчака отговора на сестра си и после каза:

— Мантуа харесва тебе и ще направи добре за твой приятел. Куршум излязъл от него и вече треска по-малко. Сега ти почива. Мантуа приготви храна за тебе.

След два дни Тим си върна съзнанието. Макар и още слаб, той забеляза Кейси и я позна веднага. През тези два дни тя рядко се отделяше от него, хранеше се в малката колиба и общуваше с Мантуа с посредничеството на Кулонг. Веднъж тя запита аборигена дали мисли, че войниците са ги открили.

— След време те идват и търсят тука — каза той след дълго размишление. — Но не страхувай, мой народ пази. Ако войници дойде, ние крием тебе.

— Кейси.

Тя се обърна и извика радостно, когато видя Тим буден. Очите му изглеждаха огромни на отслабналото му лице и жадно следяха всяко нейно движение.

— Тим! Слава богу, че си буден. Мантуа каза, че ще ти стане по-добре.

— Мантуа? — изрече той с тих глас. — Къде съм?

— Нищо ли не помниш?

— Нищо, след като твоят приятел Робин ме откара в дома си.

Поемайки си дълбоко дъх, Кейси разказа на Тим всичко, което се беше случило, откакто той беше откаран от имението на семейство Пенрод.

— Господи, момиче, съжалявам, че те вкарах в този ад — огорчи се Тим. — И твоя приятел Робин. Ако властите са го арестували, както подозираш, той рискува много, за да ти помогне. Не си струва да го правиш за мене, Кейси. И двамата пострадахте много заради мене. Робин може да бъде обесен заради това, че ми е помогнал.

Вик на болка се изтръгна от устните на Кейси.

— О, Тим, не! Със сигурност не!

— Не плачи, момиче. Какъв ти е този мъж?

— Приятел, Тим, просто приятел. Но много добър, който рискува заради мене всичко скъпо. Чувствам се толкова виновна. О, Тим, какво ще стане с нас?

— Ще се грижа за тебе, Кейси, не се страхувай — обеща твърдо Тим. — Ако не бях толкова слаб…

— Ще си възвърнеш силите, много скоро. Мантуа е прекрасна лечителка.

— Мантуа?

— Сестрата на Кулонг. Тя е лечителката на племето. Всички бяха много добри с нас. Ако стане нещо лошо, те ще…

Сякаш като по даден знак точно в този миг Кулонг нахлу в колибата.

— Войници идват — изпъшка той. — Трябва вървим сега.

— Но Тим не е в състояние да пътува — протестира Кейси.

— Ще се справя — изстена Тим, докато Кулонг му помагаше да се изправи. — По дяволите тази проклета слабост.

Нямаше време за повече думи, защото на вратата ги пресрещна още един член на племето, който подхвана Тим от другата страна.

Мантуа се материализира сякаш от въздуха и бутна в ръцете на Кейси една торба — същата, с която беше дошла тук, само че допълнена с нови припаси. Посочи към друга, по-малка торба, в която Кейси откри съдче с лекарството на Тим и листа и мъх, които аборигените използваха, за да покриват раните. Тя й поблагодари и хукна подир Тим.

Беше им необходим по-малко от час, за да стигнат до прикритието, което Кулонг беше избрал. Сгушено в подножието на Сините планини, мястото изглеждаше идеално. То представляваше пещера, издълбана в склона на един хълм. Малкият отвор лесно се закриваше с храсти, а вътре беше равно и сухо. Нямаше много пространство, но Кейси можеше да стои права в единственото помещение, което като че ли имаше само един изход. Тим лежеше прострян на едно одеяло и понеже силите му бяха съвсем изчерпани, скоро потъна в дълбок сън.

— Ще се върнеш ли за нас, след като войниците си отидат, Кулонг? — запита тревожно Кейси, когато аборигенът се приготви да си тръгне.

— Вожд каза по-добре вие не идва повече в село — изрече той със съжаление. — Войници донесат много неприятности на наш народ. Твой мъж скоро оправи, няма повече нужда от помощ.

— Аз… разбирам, Кулонг — отвърна Кейси, като едва не изхлипа. — Благодарна съм за помощта, която ти и Мантуа ни оказахте. Ще се справим.

За свое съжаление в следващите дни Кейси разбра, че войниците не са се отказали да търсят нея и Тим. Свивайки се в мрачината на пещерата, тя чуваше звуци, сочещи, че конници претърсват околностите, което я караше да не излиза от тясното си укритие. Едва когато сушеното говеждо, плодовете и водата, които Мантуа предвидливо беше сложила в торбата й, започнаха да привършват, Кейси се осмели да излезе от безопасното си укритие. По това време Тим вече беше на път да се възстанови окончателно.

Деър наближи малката къща на Робин с някакво предчувствие, което не можеше да разбере. Веднага забеляза, че осъдените, които работеха във фермата, изпълняват задълженията си както обикновено, но не видя нито Робин, нито Кулонг, което не беше необичайно за тях, защото можеха да бъдат къде ли не по всичките тридесет акра на фермата.

Беше все още много рано сутринта, но Деър толкова силно искаше да разпита Робин за Кейси, че тръгна още на зазоряване. Може би дори щеше да я намери жива и здрава тук, при Робин, помисли той с надежда. Но не можа да потисне неясното безпокойство, което не му даваше мира, или предупредителния глас, който шепнеше упорито в главата му. Със свито сърце Деър разбра, че нещо тук не е наред, когато на прага се появи набитата фигура на един мъж, когото той познаваше, но не лично. Знаеше го като спекулант, който наскоро се беше появил в Парамата, и приятел на Джон Маккартър. Макар че никога не ги бяха запознавали официално, Деър знаеше името на мъжа.

— Какво правите тук, Линч? — запита той почти грубо. — Къде е Робин Флечър?

Нейт Линч, нисък, закръглен, хитроват мъж на средна възраст, носеше посивялата си коса грижливо подредена, за да прикрие оплешивяващото си теме. Като спекулант, наскоро пристигнал в Нов Южен Уелс, той бързо се беше сприятелил с Джон Маккартър и с Корпуса на рома. След като се беше запознал с Маккартър през 1801 г., когато капитанът беше изпратен в Англия, за да бъде съден от военен съд заради това, че е извикал на дуел по-старшия от него офицер Уилям Патерсън, Линч се беше убедил, че в Нов Южен Уелс има почва за опортюнисти.

След като Маккартър беше подал оставка и се беше върнал в колонията, планирайки да се занимава със земеделие и животновъдство, Линч беше заминал натам скоро след това, оставяйки съпругата си в Англия, но без да пропусне да вземе цялото си богатство. Откакто беше пристигнал, той се беше превърнал в маша за изгонване на дребни фермери от земите им. Сега, изправен пред буреносните сиви очи на Деър Пенрод, той се питаше дали Маккартър не си е намерил майстора.

— Деър Пенрод, нали? — запита Линч, протягайки ръка, която Деър демонстративно пренебрегна. — Не сме се запознавали официално, но аз съм Нейт Линч.

— Знам всичко за вас, Линч — изсъска Деър, — и Австралия ще бъде по-добро място без хора като вас и Маккартър. Питах ви какво правите тук, в собствеността на Робин Флечър.

— Значи не сте чули — каза загадъчно Линч.

— Какво да съм чул? Нещо случило ли се е с Робин?

— Би могло и така да се каже. Той е в затвора в Парамата. Сержант Граймз го отведе там преди почти една седмица.

Смайване се разля по бронзовото лице на Деър. Какво се беше случило? Всичко вървеше добре допреди една седмица, когато беше видял приятеля си за последен път. Тогава една неканена мисъл го вледени. Това имаше ли нещо общо с внезапното изчезване на Кейси?

— Какво е направил? — запита Деър. — Тук трябва да има някаква грешка.

— Единствената грешка беше допусната от Робин Флечър — обясни Линч подигравателно. — Помогнал е на избягал затворник.

— На кого? Не вярвам.

— Вярвайте каквото си искате, но осъденият е особено опасен и е бил изпратен на север, за да работи в каменовъглените мини. Бил ранен, когато се опитал да избяга, и някак си се добрал дотук. Вашият приятел се погрижил за раната му и му дал убежище. Ще трябва да питате сержант Граймз за подробности, защото аз не знам нищо повече от това, което ви казах.

— Смятам да направя точно това — отвърна Деър със стегнато гърло, — веднага щом ми кажете какво правите тук.

— Някой трябва да надзирава работниците и фермата — обясни Линч с лек сарказъм. — Поне докато Флечър не бъде изправен пред съда. Когато бъде осъден, ща изгуби земята си, разбира се. Може би дори свободата си. Тук съм само за да опазя собствеността му за короната.

— За Маккартър, искате да кажете — изфуча Деър.

Линч красноречиво сви рамене.

— Аз само изпълнявам заповеди. Предлагам да говорите със сержант Граймз. Той арестува Флечър.

Решавайки, че тук няма какво повече да научи от разговора си с упорития Нейт Линч, Деър обърна коня си и се насочи към Парамата. Не само за Кейси трябваше да се безпокои, а и за Робин. Спря само на едно място — за да осведоми Бен и баща си за случилото се с Робин и за шокиращия развой на събитията.

— Настоявам да освободите Робин Флечър, сержант Граймз — настоя Деър, когато се изправи срещу сержанта в кабинета му по-късно същия ден.

— Нямате власт да издавате заповеди, господин Пенрод — отвърна късо Граймз. — Особено що се отнася до Робин Флечър. Освен ако, разбира се — намекна той хитро, — не сте замесен по някакъв начин. Избягалият затворник е бил укриван най-напред във вашата собственост и ако не бяхте в Сидни по това време, щях да бъда склонен да разследвам вашето участие във всичко това.

— Какво! Какво искате да кажете? Да не твърдите, че осъденият е бил намерен в земите на Пенрод?

— Точно така. Но кажете ми, Пенрод — подсмихна се многозначително Граймз, — не липсва ли една от прислужничките ви? Когато се върнахте от Сидни, не установихте ли, че осъдената Кейси О’Кейн я няма? Заедно с вашите ценности?

Смутен, Деър се опита да овладее емоциите си. Откъде Граймз е узнал, че Кейси е избягала? И каква беше връзката й с избягалия затворник?

— Ако знаете нещо за Кейси, Граймз, по-добре ми го кажете. Очевидно това засяга семейството ми.

Сержант Граймз се вгледа в Деър, обмисляйки молбата му. Като взе внезапно решение, той изсумтя и кимна.

— Името на мъжа е Тимъти О’Мали. Опасен човек, не се подчинявал на висшестоящите и си навлякъл сурови наказания. Бил пратен в каменовъглените мини и избягал, стигайки чак до вашата ферма. Не знам дали е било предварително уговорено или не, но Кейси О’Кейн го скрила, докато Робин Флечър не дошъл за него. Тези двамата са виновни в укриване на избягал затворник, което, както много добре знаете, е извънредно тежко престъпление.

— Къде е Кейси сега? Какво сте направили с нея? — избухна Деър. — В затвора ли е?

— За съжаление, малката кучка ни се изплъзна — каза Граймз. — Както и мъжът й, О’Мали. Но хванахме Флечър.

Деър премига, когато Граймз спомена О’Мали като „мъжа“ на Кейси.

— Откъде знаете всичко това?

Макар че Кейси още липсваше, той изпита огромно облекчение, че не се намира под властта на човек като Граймз. Граймз сведе очи, ловко избягвайки въпроса на Деър.

— Имам си начини — намекна той. — Колкото до Флечър, разполагам с достатъчно доказателства, за да го пратя зад решетките.

— Но не сте хванали Тимъти О’Мали.

— Скоро ще го хванем — беше киселият отговор на Граймз. — Както и момичето. Моите хора имат заповед да търсят, докато не ги намерят. Ако стане нужда, лейтенант Потър ще прати още войници, за да подпомогнат търсенето.

— Искам да видя Робин — каза Деър с неотстъпчив тон. — Не съм напълно убеден, че той е виновен за каквото и да било. Бих искал лично да го разпитам.

— О, той е виновен, няма съмнение. Както и момичето. Има свидетел. Но не виждам нищо лошо в едно кратко посещение при затворника. Може би вие ще успеете да измъкнете от него повече, отколкото аз успях.

След няколко минути Деър беше отведен в малката постройка, която служеше като затвор. Вратата се затвори след него и той огледа с погнуса малкото помещение, в което нямаше нищо друго освен един одър и две кофи, сложени в ъгъла. Едната за прясна вода, другата за естествените нужди.

— Деър! Слава на бога!

Когато очите на Деър свикнаха с мрака, той различи Робин, седнал на одъра и превил рамене във върховно отчаяние.

— Робин, какво става тук? — запита той, когато приятелят му се изправи и двамата се прегърнаха. — Това, което сержант Граймз ми каза, е трудно за вярване. Знаеш ли какво се е случило с Кейси?

— Едно по едно, Деър — отвърна Робин. — Какво ти каза Граймз?

— Само това, че ти и Кейси сте обвинени в подпомагане на избягал затворник и че само ти си бил заловен. Какво, по дяволите, става тук, Робин? Със сигурност в това обвинение няма и капка истина.

— Не, Деър, всичко е вярно — призна Робин, снишавайки глас, така че никой извън килията да не го чуе. Шокираното ахване на Деър го накара да добави: — Но почакай и ме изслушай, преди да отсъдиш.

И Робин продължи:

— Тимъти О’Мали е човек, когото Кейси познавала още от Ирландия, Той взел участие в бунта против короната, бил съден, обявен за виновен и депортиран. Не могъл да се примири с условията в каменовъглените мини и избягал. По странно съвпадение на обстоятелствата стигнал чак дотук, въпреки че бил тежко ранен, а Кейси случайно се натъкнала на него. Той бил неин приятел, за бога, не можела да го остави да умре или да го предаде!

— Продължавай, Робин — подкани го Деър с мрачно и решително лице. — Кажи ми защо Кейси е решила да не сподели с мене или с баща ми за този… приятел.

— Мисля, че се е страхувала да не би да го предадеш.

— Този човек сигурно означава много за нея — измърмори Деър под нос.

— Според това, което разбрах, двамата са израснали заедно. Тя е постъпила така, както е сметнала за най-добре — продължи Робин. — Кейси ме помоли да й помогна, защото е знаела, че и аз като еманципант ще съчувствам на премеждията на Тим. Разбира се, аз се съгласих.

— Разбира се — повтори мрачно Деър. — Как са разбрали властите? Според Граймз имало свидетел.

— Проклет да съм, ако знам — отговори Робин. — Кейси намекна че знае кой е този свидетел, но преди да разкрие името му, Кулонг пристигна и съобщи, че видял войници съвсем наблизо.

— Защо Кейси е откраднала украшенията на майка ми? — запита Деър.

— Не мисля, че го е направила. Няма никакъв смисъл. А и тя никога не е споменавала такова нещо пред мене. Страхувам се, че ще трябва да питаш самата нея, макар да се съмнявам, че ще разбере за какво й говориш.

— Ще я питам, стига да я намеря. Бързо, Робин, кажи ми къде е тя?

— Ще ти кажа, Деър, защото ти си единственият, който може да й помогне. Ще го направиш ли, Деър? Ще помогнеш ли на Кейси? — замоли се отчаяно Робин.

— Господи, Робин, мислиш ли, че искам да я видя наказана? Аз… аз много я ценя — призна Деър. — Не искам да й се случи нищо лошо.

Робин кимна доволно.

— Кулонг я отведе заедно с О’Мали в своето село. Знаеш го къде е. О’Мали беше много болен и Мантуа се грижи за него. Но не след дълго войниците ще отидат и там. Върви, Деър, намери я. Тревожа се.

— Смятам да направя точно това, Робин, но не мога да те оставя тук. Не се знае какво те чака, когато те закарат в Сидни. Трябва да те измъкна оттук.

— Деър, изслушай ме внимателно. Нищо няма да ми се случи. Още не, във всеки случай. В Сидни все още е доста неспокойно покрай тези бунтове, за да се занимава някой толкова подробно с мене. Маккартър е зает с губернатора Блай, а Корпусът на рома пази мира. Ще мине време, преди да се занимаят с мене.

— Двамата с Бен лесно можем да те измъкнем оттук — настоя Деър.

— Няма да позволя да се забърквате повече, отколкото сте се забъркали дотук — не отстъпваше Робин. — Ще направиш услуга и на двама ни, ако се погрижиш за Кейси.

— Тя не ти е безразлична, нали, Робин?

Робин се поколеба. Разбира се, Кейси не му беше безразлична, но явно положението и при Деър беше същото. А от това, което беше видял дотук, наблюдавайки ги заедно, чувствата на Деър намираха отговор. Накрая той изрече:

— Кейси ми е приятелка. Ще призная, че… че не ми е безразлична, но се страхувам, че приятелството е единственото, което чувства към мене. Мога ли да разчитам на тебе, Деър, да се погрижиш за безопасността й и за онзи неин приятел?

— Разбира се, Робин, но аз все пак…

— Времето изтече — прекъсна ги пазачът, който беше отворил вратата на килията, за да пусне Деър да излезе, и чакаше отвън в съответствие със заповедите на сержанта.

Деър отвори уста да протестира, но Робин бе по-бърз от него.

— Върви, Деър. Има само един начин да ми помогнеш сега.

— Добре, Робин — съгласи се нерешително Деър. — Ще съумея да ти помогна и да се погрижа за… нашите приятели.

И той излезе, оставяйки Робин да се пита как ли ще свърши всичко това.

Мракът падна като плътна завеса над земята точно когато Деър се върна у дома, където Бен и Рой го чакаха нетърпеливо.

— Видя ли Робин? — запита Рой.

— Да, видях го — отвърна мрачно Деър. — В затвора. Обвинен е, че помагал на избягал затворник.

— Е, вярно ли е?

— Научи ли нещо за Кейси, докато беше в Парамата? — намеси се Бен.

— Ще ви кажа всичко, което знам — въздъхна уморено Деър. — Но първо кажете на Марта да донесе нещо за ядене, че съм прегладнял. След като се измия, ще вечерям в кабинета и там ще поговорим, без никой да ни подслушва.

След малко тримата мъже се бяха разположили удобно, докато Деър поглъщаше лакомо вечерята си, говорейки между хапките:

— Името на осъдения е Тимъти О’Мали. Той е ранен и Робин се почувствал задължен да му помогне.

Объркан, Рой поде:

— Мислех, че има повече разум и че няма да рискува всичко, което притежава, заради един избягал затворник. Заради прибързаните си действия сега има вероятност да изгуби всичко, включително свободата си.

— Направил го е заради Кейси — разкри Деър, преглъщайки последната хапка от студеното овнешко, като побутна чинията си настрана.

— Заради Кейси! — възкликна Бен и скочи на крака. — Какво общо има тя с цялата тази работа?

Деър разказа на Бен и Рой всичко, което беше научил за Кейси, Тим и Робин. Когато спомена факта, че някой в имението е знаел за Тимъти О’Мали и е съобщил на властите, лицето на Бен стана пурпурно от гняв.

— Кой? Кой би направил подобно нещо?

— Робин нямаше никаква представа. Кейси така и не успяла да му каже. Но по един или друг начин аз ще разнищя тази история.

— Защо Кейси ще краде от нас? — запита Рой с лек укор. — Какъв й е този затворник?

— Това е мистерия, която ще разгадая, когато намеря Кейси — отвърна Деър. — Робин ми каза къде са се скрили тя и този О’Мали и отивам право там. Ще тръгна още на зазоряване.

— Значи Кейси не е била арестувана заедно с Робин — възкликна Бен с облекчение.

— Не, тя и приятелят й получили убежище при племето на Кулонг, в подножието на планините. Войниците ги търсят, но доколкото знам, още не са ги открили.

— Тръгвам с тебе — настоя Бен. — Ако войниците са още в околността, ще бъде опасно.

— Бен…

— Той е прав, Деър — намеси се Рой. — Вземи и брат си. Ще се чувствам по-добре, ако знам, че не си сам.

— Татко… — заекна Деър, внезапно не можейки да намери думи. — Не мога да го обясня, но е наложително да намеря Кейси. Не мога да я оставя в ръцете на войниците. Не знам какъв й е на нея този О’Мали, но със сигурност ще разбера.

Рой се вгледа напрегнато в Деър, смутен от изблика на страст, който прозираше в сивите дълбини на очите му. Някак си в последните няколко седмици Кейси беше започнала да означава много за сина му. Той горещо се молеше тя да отвърне на чувствата му и двамата да преодолеят предразсъдъците, които сигурно щяха да се изпречат помежду им. Тоест, ако Деър успееше да спаси Кейси от строгото наказание, което си беше навлякла, подпомагайки избягал затворник. Рой вярваше в способността на Деър да преодолява всякакви трудности. Но понеже губернаторът трябваше да се справя с възникналия бунт, бъдещето на Кейси не изглеждаше много обещаващо.

Но на глас изрече:

— Разбирам, сине, и ти желая късмет.

— Благодаря, татко — усмихна се Деър, стисвайки рамото на баща си. — Има още нещо. Не казвайте нито дума за онова, което ви разправих. Още не знаем кой е издал Кейси, но може да е всеки от прислужниците в къщата или работещите затворници.

След това мрачно заключение Деър отиде да си легне, жадувайки по-скоро да дойде зората, която ще го приближи до откриването на Кейси.

От момента, когато Мег чу, че Деър е отишъл да посети Робин в затвора, тя непрекъснато беше нащрек. Дали Кейси бе казала на Робин кой ги е издал и дали Робин на свой ред беше разкрил името й пред Деър? Когато мислеше за неукротимия гняв на Деър, тя искаше да избяга, но не можеше, защото щеше да спечели много, ако Деър останеше в неведение за нейните интриги. Той беше наградата, която тя се надяваше да грабне за себе си. Затова остана и когато Деър се върна, а не я повика веднага, тя знаеше, че е разкрита.

Мег разбра, че веднага трябва да го атакува, докато е още уязвим и наранен от внезапното изчезване на Кейси. Тя нямаше представа, че Деър знае къде е Кейси, а още по-малко — че възнамерява да я открие.

Мег изобщо не се притесняваше, че беше обещала да се омъжи за сержант Граймз в мига, когато се еманципира. С парите от откраднатите от нея украшения сержантът смяташе да си купи ферма, и то за дребни пари, и да стане богат, отглеждайки овце, подобно на Джон Маккартър. С достатъчно капитал можеше да подаде оставка от Корпуса и започне да изкупува земите на дребните фермери и еманципантите, които постепенно биваха докарвани до фалит поради действията на Корпуса. Но Мег не се интересуваше то плановете на сержант Граймз, защото си беше намислила разни хубави неща. Деър Пенрод беше два пъти… не, десет пъти повече мъж, отколкото Граймз, а тя възнамеряваше да получи за себе си най-доброто.

Беше доста след полунощ, когато Мег, увита в наметало, излезе тихо от стаята си, плъзна се безшумно през тъмната къща и се качи по стълбите. Спря пред вратата на Деър, но само за момент. Натискайки дръзко дръжката, тя се вмъкна в притихналата стая. На нощната масичка имаше груб свещник, а Деър спеше, завити с чаршаф, който се беше набрал на кръста му. Горната част на тялото му лъщеше като течен бронз под трепкащата светлина на свещта и Мег се приближи, омаяна от гледката. Когато стигна до леглото, тя отметна наметалото от пищното си тяло, изгарящо от копнеж. Повдигайки крайчеца на чаршафа, тя се вмъкна в леглото и се сгуши в топлата извивка на тялото му.

Сънищата на Деър никога не бяха изглеждали толкова реални. Топлото, нежно тяло, което се притискаше толкова интимно към неговото, не можеше да принадлежи на друга освен на Кейси. Толкова силно ли я желаеше, че тя му се явяваше като по магия? Изживявайки фантазията си до краен предел, Деър притисна видението в прегръдките си.

— Ах, любов моя — прошепна той, близвайки врата й. — Сладка моя Кейси.

Мег се намръщи, никак не й харесваше да я наричат с името на друга жена, но се страхуваше да не разпръсне заблудата му. Надяваше се, че когато започнат да се любят, той няма да може да спре. Използвайки всичките си забележителни умения, тя го привличаше към заложената от нея клопка.

Служейки си еднакво умело с ръцете и устните си, Мег увличаше Деър все по-дълбоко и по-дълбоко в мрежата на страстта, докато той не обръщаше внимание на нищо друго, освен на копнежа си да обладае жената, която беше пленила сърцето му. С пулсираща и набъбнала мъжественост, Деър се надвеси над любимата си, готов да се слее с нея. Но щом отвори очи, за да види изражението на красивите й черти в мига, когато я обладаеше, зрението му се замъгли при вида на русите плитки, разпилени по възглавницата му.

— Побързай, Деър — настоя Мег, задъхана, докато извиваше хълбоците си към него в няма подкана.

Колкото и да нямаше търпение, Деър се поколеба и едно неясно подозрение проникна в съзнанието му. После внезапно осъзна, че това не е сън и жената в прегръдките му със сигурност не може да бъде Кейси. Не и ако косата й за една нощ се е променила от червена на руса. Бушуващата му страст замря и отмина също така бързо, както се беше възпламенила, и той се дръпна, борейки се да се освободи от стисналите го ръце на Мег.

— По дяволите, Мег, какво правиш тук?

— Не се ли радваш да ме видиш, Деър? — измърка тя съблазнително. — Знаех, че ще бъдеш сам тази нощ и ще имаш нужда от мене. Никога няма да те изоставя, Деър, не като…

Изречението замря по средата, но не беше необходимо тя да произнася името, за да схване той какво има предвид. Изтъркулвайки се по гръб, Деър изстена:

— Върви си, Мег.

— Не бъди глупав, Деър — замоли се Мег. — Аз съм там, където искам да бъда, където ми е мястото. Забрави за Кейси. Люби се с мене. След малко ще те накарам да забравиш всичко освен това, което мога да направя за тебе. Ще се еманципирам скоро и ние…

Скачайки на крака, Деър грабна наметалото на Мег от пода, където го беше захвърлила, и й го метна.

— Облечи се и излизай. Това, което предлагаш, е абсурдно. Знаеше си го още от самото начало. Ще призная, че ми беше приятно да бъдем заедно няколко пъти, но и на тебе ти харесваше. Не съм се възползвал от тебе, Мег. Ти потърси леглото ми доброволно, дори с желание.

— Не ме отблъсквай, Деър — замоли се тя, увивайки се в наметалото, когато видя суровото изражение, по лицето на младия мъж.

Как можаха нещата така да се объркат, запита се тя отпаднало. Беше толкова сигурна, че Деър ще се върне при нея, щом Кейси изчезне. Как е могла така да подцени дълбочината на чувствата му към тази малка вещица? Нищо не ставаше по начина, по който го беше замислила.

Тя вече прекрачваше прага, когато едно ужасно подозрение изпъкна в мозъка на Деър.

— Не си ми казала всичко, нали, Мег? — нападна я той с хладна решимост. — За Кейси, искам да кажа. Кой всъщност открадна онези украшения?

— Аз… не знам за какво говориш — заекна Мег. — Казах ти всичко, което знам.

— Може да си, а може и да не си — изрече загадъчно Деър. — Времето ще покаже.

— Ка… какво искаш да кажеш?

Паниката я овладя като демон отмъстител.

— Нищо. Но когато намеря Кейси, истината ще излезе наяве.

— Да намериш Кейси? — повтори неразбиращо Мег.

Не беше мислила за това.

— Заминавам утре сутрин и няма да се върна без нея.

— Чух, че била издирвана от властите — осмели се Мег.

— Ще мисля за това, когато му дойде времето. В момента нищо друго няма значение, освен да намеря Кейси.

— Значи наистина държиш на нея — каза невярващо Мег.

— Лека нощ, Мег — отвърна троснато Деър. — Впрочем, вярвам, че лесно ще си намериш работа другаде. Вече нямаме нужда от услугите ти. Ще обясня на татко защо си сметнала за необходимо да напуснеш.

И той щеше да затръшне вратата в лицето й, ако тя точно в този момент не беше излязла в коридора.

На следващата сутрин Деър и Бен се отправиха към селото на аборигените в подножието на Сините планини. Знаеха къде се намира то, защото собственият им туземен следотърсач Бърлу беше от същото племе. След като отминаха фермата на Робин, те навлязоха в гъсталака и вървяха на запад, докато на хоризонта не се показа група колиби.

Щом разпозна Деър и брат му, Кулонг излезе да ги посрещне.

— Знаеш защо сме тук, Кулонг — каза Деър и тонът му изискваше незабавно подчинение.

Аборигенът кимна.

— Жена и неин мъж не тук. Много опасно. Войници идва търси много пъти, но не намира.

— Къде са те, Кулонг? В безопасност ли са?

— Безопасно, така мисли. Мъж много болен, трябва грижи. Кулонг отведе тях в пещера.

— Къде точно е тази пещера, Кулонг? — запита тревожно Деър. — Ходил ли си там да ги видиш как са?

— Не ходил. Войници гледа, може върви по следи.

— Кажи ми къде се крият. Аз ще ги намеря.

С много жестикулиране и сочене, помагайки си и със своя беден английски, Кулонг обясни къде се намира пещерата, в която беше отвел Тим и Кейси, а после даде на Деър храна и лекарства, които да отнесе на бегълците. Заради гъстата гора, през която трябваше да вървят, те оставиха конете си в селото. Последните му думи, докато наблюдаваше как се отдалечават, бяха предупредителни — не само да внимават за войниците, които още претърсваха околността, но и да се пазят от разбойниците, които със сигурност лагеруваха някъде наблизо.

9

Колкото и да не искаше да излезе от безопасното си убежище в пещерата, Кейси не можеше да не го стори. Водата им вече беше свършила, а храната намаляваше застрашително. Познати звуци подсказваха, че наблизо трябва да има юда, и тя предположи, че идват от някакъв поток. Може би щеше да успее да прониже някоя риба с ножа, който носеше в торбата си, или да хване някое малко животно, дошло на водопой. В този момент дори горските плодове и корени щяха да бъдат добре дошли. Тя смяташе да събере и дърва за огъня, преди да завали. Дъждът беше съвсем реална възможност. Съдейки по вида на плътните черни облаци, които минаваха над главата й, щом се подадеше от отвора на пещерата, Кейси заключи, че се надига буря. И макар че дотук престоят й в Нов Южен Уелс не беше дълъг, тя знаеше, че бурите могат да бъдат извънредно свирепи. Особено покрай река Хоксбъри, която често наводняваше бреговете си в дъждовни години и унищожаваше стотици акри обработена земя.

Тим седеше облегнат на стената на пещерата, все още слаб, но видимо оздравяващ. Наблюдаваше внимателно Кейси, докато тя се приготвяше да напусне убежището им.

— Кейси, момиче, не ми харесва да излизаш сама.

— Нямаше да го правя, ако не беше необходимо — отговори тя, ровейки в торбата за ножа, който беше взела от кухнята на семейство Пенрод. — Няма да отсъствам много време, а ако имам късмет, ще се снабдим с нещо за ядене за тази вечер.

— Кейси — изрече Тим с треперещ глас, — съжалявам, момиче. Никога не съм искал да те поставя в такова положение. Ти направи толкова много за мене.

— Не ставай глупав, Тим — укори го Кейси. — Ако потрябва, отново ще го направя.

— Сега и двамата сме извън закона.

— Знам — прошепна тя разтреперана.

В действителност, почти не беше мислила за нещо друго в последните няколко дни. Какво щеше да стане с тях двамата? Без съмнение, можеха да оцелеят в гъсталака, но какъв щеше да бъде този живот? Живот без Деър, най-малкото. Не че някога бе вярвала, че двамата с Деър ще имат някакъв съвместен живот.

Любовните им нощи бяха чист екстаз, но не бяха доказателство за нищо друго освен че привличането между тях беше изключително силно. Когато се умореше от нея, Деър щеше да се ожени за Марси Маккензи, онази безлика жена, за която беше чувала, но която не бе виждала. Какво щеше да си помисли Деър, когато разбереше, че я няма, запита се тя разсеяно. Дали Робин му е казал защо си е тръгнала, или и този нещастен човек вече е бил привързан на кола за бичуване, а може би обесен? Потънала в тези невесели мисли, Кейси излезе от пещерата, въпреки слабите протести на Тим, че е достатъчно силен, за да отиде сам на лов. Макар че се възстановяваше много бързо, той още не беше в състояние да броди часове наред из гъсталака. Утеха за тях беше фактът, че войниците вече не претърсваха околността, може би насочвайки усилията си в друга посока. В противен случай тя щеше да бъде по-предпазлива, когато напусна убежището им.

Следвайки звука на течаща вода, Кейси скоро намери потока и извика от възторг, когато забеляза красив водопад, който се спускаше от скалите в плитък басейн. Първата й грижа беше да напълни каната за вода, държейки я под искрящата струя, която се спускаше отгоре. Беше толкова освежително, че тя закопня да хвърли дрехите си и да се потопи до шия в студената вода. Бяха изминали много дни, откакто не се беше къпала, и перспективата за една баня й се стори твърде хубава, за да й устои.

Въпреки надвисналите облаци и далечното ръмжене на гръмотевиците, Кейси изостави всякаква предпазливост и бързо съблече дрехите си, като си пожела слънцето да се върне, за да може тя да изпере и изсуши роклята и ризата си, преди да се върне в пещерата. Но усещайки, че няма вероятност това да се случи, тя реши, че една баня ще й е достатъчна.

Водата под струята на водопада стигаше едва до кръста на Кейси, докато тя щастливо се плискаше във влажната й хладина. Едва когато една светкавица раздра тъмните небеса, тя си спомни причината, поради която беше излязла от пещерата, и я обзе вина, когато помисли за Тим и за безпокойството му задето се бави. Освен това трябваше да улови нещо за вечеря и да събере горски плодове или дърва за огъня.

Прекрасно освежена след банята, Кейси излезе на брега към мястото, където беше оставила дрехите си, но тях ги нямаше. Дали някое диво животно не ги е отнесло, докато се е къпала? Тръпка на неясен страх я прониза, събирайки се на стегнат възел в стомаха й. Макар че не беше видяла или чула нищо, тя усещаше някакви невидими очи да наблюдават всяко нейно действие. Повторният бърз оглед на околностите я убеди, че и дрехите й, и ножът, който беше оставила до тях, наистина липсват. Какво да направи? Имаше само един избор и тя се обърна, за да избяга от невидимата заплаха.

Тогава изведнъж изборът й беше отнет, когато двама мъже излязоха дръзко от прикритието на крайбрежните храсти; единият държеше дрехите й в грубите си ръце.

— Това ли търсиш, момиче?

Кейси ахна, изненадана от появата на двамата мъже, които незабавно разпозна. Разбойници!

— Дай ми ги! — извика тя, посягайки към дрехите, които мъжът държеше извън нейния обсег.

— Я чуй, Бърт, тази млада дама си иска дрехите!

— Разбира се, момиче — изхили се Бърт. — Веднага щом ние двамата с Арти приключим с тебе. Много предвидливо от твоя страна да се измиеш за нас. Макар че малко мръсотия нямаше да ни попречи, нали, приятел? — излая Бърт, смушквайки другаря си в ребрата.

— Така си е, мръсотията нямаше да ни попречи — съгласи се Арти с мръснишко подхилване.

— Какво правиш тук самичка, малката? — запита Бърт и мънистените му очички се разшириха, когато позна кой стои пред него. — Ами че аз те познавам. Ти си онова момиче, дето го гонихме из храсталаците, когато ония мериноси дойдоха и ни развалиха удоволствието. Казах ти, че ще имам още един шанс.

— Май си прав, Бърт — съгласи се Арти, присвил очи, докато съсредоточено изучаваше фигурата на Кейси.

Обгърнала голото си тяло, за да се предпази от погледите им, тя трескаво търсеше как да избяга. Спусна се надясно, но пътят й беше пресечен от Бърт. Наляво се оказа приклещена от огромния Арти.

— Аз… аз не съм сама — предупреди ги тя, надявайки се да ги обезсърчи.

— Да виждаш някой наблизо, приятел? — запита хитро Бърт.

— Няма никой, само това момиче — отвърна Арти, вдигайки очи. — От толкова време не съм имал други освен ония черни туземки, че вече забравих какво е бяла жена.

— Е, напълни си очите, приятел, защото тая наистина си я бива.

И напълно внезапно, без никакво предупреждение Бърт скочи и хвана Кейси съвсем лесно, като ранено птиче.

— Не! — изпищя тя, борейки се напразно, за да се освободи от желязната хватка.

— Побързай, Бърт, че ми се пукат гащите от мерак! — изпъшка Арти, посягайки да опипа дупето на Кейси.

— Махни си мръсните ръце от мене! — извика Кейси, ритайки с босите си крака.

— Помогни ми да я издърпам в храстите, може да има още някой с нея — изгрухтя Бърт, потейки се от усилието да усмири дърпащата се Кейси.

И двамата я повлякоха навътре в гъсталака.

Деър и Бен навлязоха тихо в гъстата растителност, забили очи в пътеката пред себе си, за да не пропуснат знаците, описани им от Кулонг. Всяка пещера, скрита в подножието на хълмовете, би била трудна за намиране, но да открият точно определена пещера беше почти невъзможно, без да следват специфични указания.

— Ето я скалата, прилича на комин! — посочи развълнуван Бен. — Кулонг каза да вървим надясно, докато стигнем до изкривеното дърво. Пещерата трябва да е точно зад него в посока към хълма.

Деър кимна, без да говори, внимавайки в знаците наоколо си.

Изкривеното дърво се появи пред тях, точно както беше казал Кулонг, и два чифта сиви очи се взряха в околните хълмове и скали, търсейки малкия отвор на пещерата. Деър го забеляза пръв. Но ако храстите не бяха отместени, разкривайки тесния вход, двамата можеше и да не намерят пещерата толкова лесно.

— Виждам я! — възкликна Деър. За щастие бяха оставили конете си в селото, при Кулонг, защото беше твърде трудно да яздят през гъстата гора. — Да вървим, Бен. Само внимавай. Както изглежда, някой току-що е влязъл или излязъл оттам.

Зареждайки и насочвайки пистолета си, Деър тръгна напред и спря пред самия отвор на пещерата.

— Кейси — подвикна той и гласът му отекна в празното пространство. — Ако си вътре, моля те, излез. Аз съм, Деър.

Никакъв отговор.

Вътре в пещерата Тим чу глас, който викаше Кейси да излезе. Това някакъв капан ли беше, запита се той отчаяно. Макар че беше чувал Кейси да споменава името на Деър Пенрод, и то много пъти през изминалите дни, това все пак можеше да е някаква хитрост. Да отговори ли? Беше ужасно разтревожен, защото Кейси още не се беше върнала. Деър Пенрод може би представляваше заплаха за свободата им, но му трябваше помощ, в случай че Кейси беше в опасност, както вече подозираше. Изправяйки се неуверено на крака, той се запъти към отвора на пещерата точно когато Деър нахлу вътре.

Отначало той помисли, че пещерата е празна, докато не видя една мършава фигура да излиза от сенките, опирайки се на стената. Осъзнавайки, че мъжът не може да представлява заплаха за него, Деър запита рязко:

— Вие ли сте Тимъти О’Мали?

— Да — отвърна Тим със слаб глас.

— Къде е Кейси? — беше следващият въпрос на Деър.

— Излезе, за да потърси вода и храна — каза Тим, пристъпвайки напред. — Аз съм Тим О’Мали.

— Знам — отвърна Деър със стегнато гърло. — Аз съм Деър Пенрод.

Когато светлината, навлизаща пред отвора на пещерата, падна върху Тим, Деър зяпна шокиран. Видът на мъжа подсказваше, че е бил много болен; беше само кожа и кости, очите му блестяха от треска.

— Седни — заповяда малко троснато Деър. — Седни, преди да си паднал. — Без да чака друго подканване, Тим се подчини. — Сега ми кажи къде да намеря Кейси.

— Не съм сигурен — отвърна Тим, — но ако наблизо има поток, там ще я намерите. Тя каза, че ще се опита да улови риба или някое малко животно, за да имаме какво да вечеряме. Не сме яли нищо освен сушени плодове и сушено месо напоследък. Водата също свърши. Исках аз да отида, но… проклета слабост! Ще ви бъда много благодарен, господин Пенрод, ако отидете да я потърсите, защото доста отдавна я няма.

— Ще я намеря, О’Мали — обеща мрачно Деър. — Не може да е отишла далече.

— Господин Пенрод — поколеба се Тим. — Няма да й сторите зло, нали?

Стреснат, Деър се взря във високия мършав ирландец, питайки се какво му е казала, Кейси за техните взаимоотношения.

— Не, О’Мали, нищо не я заплашва.

— Ще дойда с тебе — предложи Бен.

— Не, оставаш при О’Мали — беше късият отговор на Деър. — Донеси му вода и храна от торбите ни и се погрижи за него. Още много му трябва, докато оздравее напълно.

Излизайки от пещерата, Деър последва звука на течащата вода с надеждата, че бурята няма да се разрази скоро и той ще има време да намери Кейси и двамата да потърсят подслон преди надигащия се потоп. Проклета да е, задето не му повярва! Това нямаше да се случи, ако тя беше дошла при него с проблема си, вместо да замесва Робин. Той някак си щеше да намери начин да помогне на приятеля й.

Светкавица проряза небето, незабавно последвана от силен гръм, което накара Деър да ускори ход. Внезапно той се озова пред потока и забеляза изоставената кана, която Кейси беше напълнила с вода. Един бърз оглед на околността му даде да разбере, че Кейси я няма. Защо ще тръгва, без да вземе водата, която е дошла да налее? После той забеляза роклята и ризата, захвърлени на земята. Тревожни камбани забиха в главата му, ледена тръпка разтърси тялото му. Някакво неясно чувство дълбоко в костите му подсказваше, че на Кейси й се е случило нещо ужасно.

В следния миг, заглушен от гръмотевицата, до ушите му долетя звук, който накара сърцето му да се разтупти бясно в гърдите. Писък. Ранено животно? Не, този звук идваше от човешко гърло; след него той ясно чу шум от борба, а после още един писък. Като огледа бързо бреговете на потока, Деър видя, че нещо е смутило покоя на високата трева, оставяйки неравна следа. Не беше необходимо голямо следотърсаческо умение, за да тръгне по тази следа през гъстата гора. Промъквайки се извънредно предпазливо, той скоро се натъкна на ужасна гледка, която смрази кръвта във вените му и спря дъха му.

Двама мъже влачеха към гъстите храсталаци Кейси, гола и отчаяно дърпаща се. Ужасеният й писък раздвижи вцепенените крака на Деър. Това и непоносимата мисъл, че тези мъже я докосват по такъв начин.

Червена мъгла се спусна пред очите на Деър, когато той извади пистолета си, зареди го, прицели се и стреля. Куршумът се заби в седалището на Бърт.

— Копеле такова! — изръмжа Деър към разбойника, който изрева от болка и шок.

Без да чака Деър да презареди и да насочи вниманието си към него, Арти изхърка, вдигна отчаяно ръце и побягна. Като пусна тутакси плячката си, Бърт го последва, хванал се за раненото място.

Надвесвайки се над Кейси, Деър свали жакета си и го наметна върху треперещите й рамене.

— Любов моя — трепна от вълнение гласът му, — какво ти направиха?

— Деър… не мога да повярвам, че си тук — захлипа Кейси, вкопчвайки се трескаво в предницата на ризата му. — Слава богу, че пристигна, преди тези мъже… преди да…

Той я прегърна здраво и я зауспокоява:

— Всичко свърши, любов моя, тук съм. Няма да допусна да те наранят.

Вятърът свиреше в короните на дърветата покрай тях и бурята която се очакваше цял ден, най-накрая се разрази. Но за мъжа и жената, коленичили в калта, нямаше буря, нямаше дъжд; не съществуваше нищо друго освен тях двамата, увити в пашкул, който не позволяваше никой да наруши усамотението им.

— Кейси, ако се беше случило нещо с тебе, не знам какво щях да направя.

Очите им се срещнаха и останаха така; немият призив на Деър намери отговор в изумрудените дълбини, които отвръщаха на погледа му. Неговият отговор беше нежен и изпълнен с любов и безмълвна ласка. Сякаш тялото му жадуваше за нейното и той пиеше жадно образа й. Хвърлиха се в прегръдките си и се вкопчиха отчаяно един в друг.

Без да мисли за вилнеещите стихии, той започна да обсипва с целувки бузите и устата й, гърлото и чувствителното място, където шията й се срещаше с раменете. Дъждът плющеше в ритъм със сърцето на Кейси, докато Деър продължаваше да я засипва с неимоверно нежни целувки, които ставаха още все по-трескави при мисълта, че можеше да я загуби завинаги.

Устните им се сляха в прилив на кипяща страст, засилена от тръпката на опасността и все по-засилващата се буря. Кейси трепереше, не от страх, а от трескаво желание.

— Ами ако те бях загубил? — изстена Деър и мисълта внезапно го отрезви.

Отговорът й отлетя с порива на вятъра. Въпреки плисъка на дъждовните капки и рева на гръмотевиците, те бяха недосегаеми в своя опасно чувствен свят, където не съществуваше нищо друго освен тях двамата. Когато една светкавица проряза небето, Деър внезапно осъзна, че иска тази жена. Отчаяно. Не само за малко, а завинаги.

Всяко нервно окончание като че ли оживяваше, докато умелите му ръце я дразнеха и докосваха, а устата му изгаряше нейната като горещо клеймо, оставяйки своя отпечатък върху плътта й за вечни времена. Целувката му опустошаваше устата й — изискваща, властна, възхитителна. Ръката му обхвана едната нежна гърда, притискайки зърното между пръстите, и започна да го гали, докато то не се превърна в набъбнало чувствено обещание.

Името му гореше на езика й, неговата жажда ставаше и нейна, когато сякаш по собствена воля пръстите й трескаво затърсиха копчетата на мократа му риза, смъквайки я от раменете му, за да я захвърлят в калта. Объркването за миг замъгли реакцията му, но прошепнатите молби на Кейси скоро го извадиха от вцепенението.

— Кейси, любов моя, сигурна ли си? Толкова много преживя.

— Деър, моля те, аз… имам нужда от тебе, за да премахна ужасните докосвания на онези разбойници от тялото ми. Моля те, люби ме.

Кейси не чувстваше и не чуваше стихиите, бушуващи около нея, когато топлите устни на Деър започнаха да галят полуразтворените й устни, завладявайки горещите, влажни дълбини. Тя ахна, покорена от това усещане. После той плъзна горещи устни по гърдите й, задържайки се с влудяваща бавност върху зърната, като облизваше дъждовните капки, които се събираха на ручейчета в долинката между двете хълмчета.

Милувките му представляваха изтънчено мъчение и тя го подканваше да продължава, казваше му от какво има нужда, изстенваше името му отново и отново. Деър реагира, като смъкна мигновено останалите си дрехи и отново започна възбуждащото галене, докато Кейси не започна да пулсира от желание.

Не остана нито един инч от тялото й, който да не беше подложен на вълшебното мъчение на неговия допир, нито едно ъгълче на душата й, което да не го приветства с преливаща радост. Ласките му стигнаха до вътрешната повърхност на бедрата и тя потръпна под изследващите му пръсти. Без да мислят за мократа земя под тях, двамата се отпуснаха долу, вплетени в огнения танц на страстта.

Той я целуваше цялата, придвижвайки се бавно надолу по тялото й, езикът му затрептя във вдлъбнатинката на пъпа й, стигайки още по-надолу, докато устните му не докоснаха нежните й бедра. Измъчващите върхове на пръстите му галеха вътрешната повърхност на бедрата й, приканвайки ги да се разтворят, докато езикът му се прокрадваше все по-близо… Кейси ахна, когато той сграбчи разтворените й крака, дръпвайки ги към търсещите си устни. Тя потрепери, когато топлата влажност на устата му започна да я гали и разтърсва, а дъхът й започна да излиза на болезнени тласъци. Тогава езикът му се превърна в горещо, мокро острие, което навлизаше навътре в нейните дълбини, и тя изстена, стискайки тила му, за да го привлече още по-навътре в себе си. И тогава насладата избухна като ослепителна светкавица, която съперничеше с тези над главите им.

Деър се плъзна нагоре, за да целуне устата й. Тя усещаше вкуса си по устните му и това отново я възбуди. Внезапно те се превърнаха в борци, а не във влюбени, всеки се бореше за надмощие, всеки изискваше другият да се предаде. Тя извика от удоволствие, когато усети пламтящата му мъжественост да навлиза в нея, а ръцете му повдигнаха лекото й тяло, за да осигурят по-дълбоко проникване. Двамата се търкаляха по мократа земя, дишайки горещо и накъсано. Почвата под тях сякаш трепереше, въздухът наоколо им пулсираше с грохота на бурята и свирепостта на любенето им. Тогава Кейси се предаде под силата на напора му, като обви крака около него и стисна хълбоците му, а вътрешностите й трепереха в конвулсии, докато тя посрещаше вълните от наслада.

Дъждът ги обливаше, рекички се стичаха по телата им, мокреха косите им, пръскаха ги с кал, докато двамата не преставаха да се движат. Бурята наоколо не беше по-силна от тази вътре в тях. Също като вилнеещ порой в тях се набираше напрежение, докато дъждът проникваше от време на време между движещите се тела, които се сливаха в едно. Всички съмнения, всички задръжки изчезваха, докато Кейси подканваше Деър с нисък шепот. Силните му тласъци възвестяваха властта му над нея по най-примитивния начин и тя се надигаше, за да ги посрещне. Тогава Деър усети силата на кулминацията й, дивото трепване на тялото й, и извика, потъвайки дълбоко в нея, после се отдръпна, а след това отново навлезе, докато и той не завърши върховното си пътуване.

Двамата се стовариха на земята с глухо тупване и действителността нахлу в тях с неспирния дъжд, който забиваше игличките си в голата им плът. Кейси потръпна и това накара Деър да прокълне страстта си. Как можа да позволи на жаждата си да се разрази така след изтощителните събития, на които беше подложена Кейси? Треперещата й плът му послужи като сурово напомняне, че те двамата току-що се бяха любили на мократа земя в разгара на страшна буря! И той беше изпитал най-голямото удовлетворение, което беше познал досега в живота си!

Деър стана бързо, събра мокрите си дрехи и трескаво затърси някакво убежище, където да изчакат стихията да отмине. Забеляза това, което търсеше — тясна скална издатина, която обещаваше някакво подобие на подслон. Грабвайки Кейси на ръце, той измина на бегом няколкото ярда и се приюти заедно с нея под издатината; земята под тях беше суха и топла.

— Прости ми, любов моя — прошепна той на ухото й. — Не биваше да се любя с тебе под дъжда, но не можах да се удържа. Никога няма да си простя, ако се разболееш заради моята страст.

— Не се обвинявай, Деър — усмихна се плахо Кейси. — И аз те исках също толкова силно.

Отговорът му се загуби в грохота на гръмотевицата, но Кейси беше доволна, че може да се сгуши в извивката на тялото му и да попие топлината му. И изрече на ухото му:

— Радвам се, че ме намери, Деър.

След това трябва да беше задрямала, защото се събуди след малко от допира на неговите ръце, които я галеха и докосваха чувствителната й плът. Очите му, успокояващи като топла течност, се спускаха по треперещото й тяло, по извивките и ямките, които тръпнеха с подновена страст под чувственото му докосване.

— Ти си съвършена — прошепна той. — Всеки инч от тебе е чиста поезия.

Той положи ръце на раменете й, а после бавно ги спусна надолу, за да обхване пръстите й и телата им се притиснаха едно о друго.

— И ти си красив — прошепна Кейси, прокарвайки ръце по мускулестото му тяло, опипвайки тъмните косми, които се спускаха на тънка линия, докато се изгубят в тъмната горичка по-надолу. Деър ахна и очите му се замъглиха.

— Мъжете не са красиви.

— Но ти си — подразни го тя, а ръцете й внезапно замряха.

— Радвам се, че ти харесвам.

— Така е, наистина. Не мога да опиша колко прекрасно ме караш да се чувствам. Бих искала…

— Какво би искала, любов моя?

— Да ме любиш отново — възкликна тя.

Би било самонадеяно да изрече страстното си желание двамата да останат така завинаги. Тя не само беше осъдена затворничка, на която оставаха много години до изтичане на присъдата, но и я търсеха заради подпомагането на избягал каторжник от каменовъглените мини. Да й помогне бе извън възможностите на Деър.

— Не мога да ти откажа нищо — пошегува се Деър, привличайки я в топлината на прегръдката си.

Непрестанният дъжд мокреше земята около тясното им скривалище, светкавици раздираха небето, гръмотевици отекваха по хълмовете наоколо, но двамата любовници не чуваха нищо друго освен биенето на собствените си сърца, не виждаха нищо друго освен собственото си голо желание, отразено в очите на другия.

Устата му отново плени нейната, езикът му овладя меката й дълбина в същото време, когато мъжествеността му се вмъкна в нейната ножница; горещото им сливане не можеше да бъде охладено от мократа земя и неспиращия дъжд. С бавно и великолепно отдаване телата им се срещаха и сливаха, постепенно достигайки до предела на страстта. Не приличаше на нищо, което Кейси беше изживявала досега. Нарочно сдържайки се, Деър изчакваше, докато не усети първите й тръпки, и едва тогава отпусна юздите на собствената си страст. Двамата заедно преодоляха надвисналите черни облаци, за да се издигнат далече над мястото, обитавано от простосмъртните, а после се спуснаха леко към земята, носени на крилете на еуфорията.

— Кейси.

— М-м-м…

— Защо не ми повярва и не ми разказа за О’Мали?

— Аз… страхувах се — призна тя. — Семейството ти стриктно спазва законите. Не можех да поема риска някой от вас да го предаде на властите.

— Какво точно означава О’Мали за тебе, любов моя? Доколкото разбирам, го познаваш още от Ирландия. Ти… обичаш ли го?

— Да го обичам ли? — повтори замислено Кейси. — Предполагам, че наистина обичам Тим. — Думите й извикаха внезапно сковаване на Деър и студенина в сивите му очи. — Познавам го откакто се помня и може би щяхме да се оженим и да се разбираме добре, ако… събитията се бяха развили другояче. Но сега…

И тя замълча.

— Сега какво? — настоя Деър, изпълнен с надежди.

— Радвам се, че не се оженихме. Тим ми е по-скоро брат, отколкото любим.

Вън от убежището им бурята постепенно заглъхваше, а дъждът преминаваше в ситно ръмене. Но това нямаше никакво значение за Деър, защото думите на Кейси запалиха слънчев лъч в нещастието му. Брат! Какъв сладък звук! Тя обичаше О’Мали като брат! Какъв по-добър момент да й каже какво лежи на сърцето му.

— Кейси, любов моя, трябва да ти кажа…

— Деър! Кейси! Къде сте?

— По дяволите! — изруга Деър, бързо навличайки влажните си панталони. — Точно сега ли Бен намери да ни търси! Толкова дълго ме е нямало, че той може би се е обезпокоил, особено след като не се върнахме, когато дъждът спря.

— Бен е тук? О, Деър, не може да ме види така.

— Ще се погрижа за това, любов моя. Стой тук. Ще го намеря и ще го пратя обратно в пещерата, а после ще ти донеса дрехите. Сигурно са мокри, но по-добре с тях, отколкото без нищо.

Изпълзявайки изпод навеса, под който се бяха подслонили по време на бурята, Деър се напъха в ботушите си, навлече ризата и наметна жакета върху голите рамене на Кейси. Излезе, за да посрещне Бен, който тичаше към него през храстите, размахвайки пистолета си във въздуха.

— Махни това проклето нещо, Бен — изсъска Деър, оставайки на място, за да изчака брат си. — Мисля, че ти казах да останеш при О’Мали.

— По дяволите, Деър, когато не се върна, предположих, че ти се е случило най-лошото. Не можех да чакам бурята да спре, та да тръгна да те търся. Къде е Кейси? — запита той, изненадан, че намира брат си сам. — Намерил си я, нали?

— Тя е в безопасност, братко — увери го Деър. — Потърсихме убежище от бурята и щяхме скоро да се върнем. Върви сега, Бен, ние ще дойдем след малко.

— Нещо се е случило, нали, Деър? — запита подозрително Бен, забелязвайки състоянието на дрехите на брат си. — Кейси е добре, нали?

— За бога, Бен, казах ти, че е в безопасност. Наистина се случи нещо и ще ти разкажа по-късно. Върви в пещерата, преди небето пак да се е отворило и да се намокриш също като нас.

Усещайки странната нотка в гласа на брат си, но не можейки да разбере какво става, Бен, се обърна и тръгна назад към пещерата, където Тим тревожно очакваше вести за Кейси. Междувременно Деър намери дрехите й на брега на потока и се върна при тясното им скривалище. Когато стигна там, беше толкова тих и замислен, че Кейси предположи, че е съжалил, задето се е любил с нея. Вместо да чуе да казва тези думи, тя реши да не го пита, а вместо това се зае да изстисква водата от роклята и ризата си, преди да ги облече.

— Готова ли си, любов моя? — запита накрая Деър, сякаш осъзнавайки за първи път присъствието й.

— Възможно най-готова — въздъхна Кейси, поглеждайки намръщено към мокрите си и измачкани дрехи.

Запита се разсеяно защо той настояваше да я нарича „любов моя“, когато истината май беше доста по-различна.

— Тогава да вървим.

Спряха за малко, за да вземат каната с вода, която Кейси беше оставила край потока, и продължиха към пещерата. Тим ликуваше, че Кейси се е върнала и я стисна в мечешката си прегръдка, което предизвика мрачно изражение но лицето на Деър.

— Слава на бога — изпъшка Тим. — Ние с Бен помислихме, че ти се е случило нещо ужасно. Мокра си до кости, момиче.

— Вали — напомни му Кейси, полека отделяйки се от ръцете му.

Едва сега Тим видя, че има нещо повече от мокрите дрехи на Кейси. Червената й коса беше разбъркана, в гъстите й къдрици се бяха заплели клончета и листа. Драскотини покриваха лицето и горната част на ръцете й, синина личеше съвсем ясно на лявото й слепоочие. Гняв нахлу в сърцето на Тим. Отправен първоначално към Деър, защото не знаеше към кого другиго да насочи яростта си.

— Господи, Исусе, какво си й направил? — извика той.

Огромните му юмруци се свиха в едва потискан гняв и той би се нахвърлил върху Деър, ако имаше достатъчно сили.

— Тим, Деър не ми е направил нищо! — защити го разпалено Кейси. — Той ми спаси живота.

— Спасил ти е… Какво се е случило, Деър? — намеси се Бен.

— Спомняш ли си онези разбойници, които ни нападнаха, когато докарахме Марта и Кейси във фермата?

Бен кимна и очите му се разшириха.

— Затова ли Кейси не се върна по-рано в пещерата? — запита той и гласът му затрепери от гняв. — Копелета! Нараниха ли те, Кейси?

— Двама от тях се натъкнаха на мене, докато… наливах вода. — Тя реши да не казва, че се е къпела и са я хванали гола. — Завлякоха ме в храсталаците и… и…

— Исусе! Ще ги убия! — изрева Тим така, че гласът му можеше да събуди и мъртвец.

— Не, Тим, ти не разбираш — добави бързо Кейси. — Деър дойде навреме. Нищо ми няма. С изключение на няколко драскотини и синини.

Двамата мъже отправиха погледите си към Деър, чакайки той да потвърди думите на Кейси.

— Успях да раня единия и щях да го убия, ако гневът не ми беше попречил да се прицеля точно. Кейси каза, че съм пристигнал навреме, и аз й вярвам.

— Тогава какво, по дяволите, ви попречи да се върнете навреме? — навъси се Тим.

— Аз… — поколеба се Кейси, свеждайки очи, и остави на Деър да обясни нещата така, както намери за добре.

— Тогава дъждът вече беше завалял много силно и реших да намеря подслон, вместо да влача Кейси през целия път дотук. Приготвяхме се да тръгнем, когато Бен ни откри.

Докато Деър говореше, Кейси влезе навътре в пещерата, където Бен беше наклал огън. Той бе събрал доста дърва, преди да започне дъждът, и беше сложил месо да се пече. Тя коленичи пред пламъците и разпери полите си да съхнат, вдишвайки изкусителния аромат на цвърчащото печено.

Обяснението на Деър явно беше задоволително, защото скоро тримата мъже се присъединиха към нея край огъня, очаквайки месото да се опече.

— Убих едно уалаби — каза гордо Бен, потупвайки бумеранга, който всички австралийци носеха със себе си. Той бе ефективно оръжие, когато се използваше както трябва.

Докато си почиваха край огъня, Бен непрекъснато местеше любопитния си поглед от Деър към Кейси. Не беше съвсем доволен от обяснението на брат си защо не са се върнали по-рано в пещерата. А и Кейси не бе потвърдила доста сбитото му обяснение.

Усещайки объркването на Бен, Кейси се намеси с доста притеснен глас.

— Ще направя питки, да хапнем заедно с месото — предложи тя, ровейки в торбата, която Бен беше оставил до огъня.

Наред със соленото говеждо питките бяха основната храна на ловците, изследователите и заселниците в Австралия. Тестото се правеше от брашно, сол и вода, а самите питки се изпичаха в гореща пепел. Обикновено се ядяха, полети обилно с горещ чай.

Вечерята представляваше същинско пиршество след изтощителната диета от сушени плодове и месо през последните няколко дни, затова разговорите се бяха свели до минимум. Особено Деър изглеждаше много зает, прекалено погълнат от собствените си мисли, за да приказва за незначителни неща. Умът му гъмжеше от идеи, някои от които отхвърляше, а други приемаше. Нарочно се въздържаше да говори, докато всичко не се изясни в главата му. Едва тогава разкри мислите си.

— Замислял ли си се за бъдещето, Тим? — запита той внимателно, хвърляйки неразгадаем поглед към Кейси.

— За какво бъдеще? — засмя се Тим. — Нямам планове, освен да оцелявам сред природата, докогато бъде възможно. Ако трябва, ще се присъединя към разбойниците.

— Тим, не, не и при тези негодници! — извика Кейси.

— Какво друго ми остава, момиче? — Очите му станаха нежни и се изпълниха с любов, когато се спряха на нея. — Може би Деър ще успее да ти помогне, но не може да направи кой знае колко за мене. Не мога да те моля да споделяш живота на отхвърлен от обществото човек, но ако нещата стояха другояче…

— Няма нужда да се притесняваш за Кейси — отсече Деър. — Аз ще се погрижа за нея.

Кейси си пое остро дъх, забранявайки си да трепери. Какво искаше да каже Деър? Думите му толкова я смаяха, че тя занемя.

— Понеже това означава много за Кейси, реших да ти помогна, О’Мали — продължи Деър, без да обръща внимание на изуменото изражение на Кейси.

— По какъв начин? — запита заинтересувано Бен. — Какво си намислил? — Каквото и да беше решил Деър, Бен беше уверен, че брат му ще успее във всяко начинание, което би предприел. Ако Деър искаше да помогне на приятеля на Кейси, значи и той не можеше да направи нищо друго, освен да му предложи чистосърдечната си подкрепа. — Какво мога да направя, за да помогна?

— Защо ще ми помагате? — запита Тим неуверено. — Нали сте англичани и изобщо…

— Правя го заради Кейси, О’Мали, не заради тебе — отвърна късо Деър. — Поради някаква причина тя те цени високо. Освен това, разбрах, че именно ти си я опазил на затворническия кораб. Той е онзи човек, нали, любов моя? — отправи той въпроса си към Кейси.

Зашеметена от нежното обръщение, което Деър остави да се изплъзне от устата му, Кейси можа само да кимне замаяно. Само в най-интимните им моменти той я беше наричал така. Какво ще си помисли Бен, а пък и Тим?

Очите на Тим се присвиха замислено, докато мозъкът му осъзнаваше много от нещата, които му се бяха изплъзвали в предишните дни. Макар че Кейси много пъти беше говорила за Деър, нерядко със странна нежност, до този момент той не бе разбрал истинските й чувства. Явно беше влюбена в сина на работодателя си. Като ги наблюдаваше заедно в този момент, Тим разбра, че Кейси е загубена за него. Можеше само да се надява, че намеренията на Деър са почтени.

— Какви са плановете ти, приятелю? — запита полека Тим. — Ще се съглася с всичко, стига Кейси да не е застрашена.

Многозначителни погледи прелетяха между Деър и брат му, защото Бен сега разбра какви са в действителност чувствата на брат му към Кейси. Усети леко огорчение от сдържаността на Деър. Но това не му пречеше да бъде съгласен с всеки план, предложен от него.

— Бен ще тръгне сутринта — каза Деър, снишавайки глас.

— Сам ли? — протестира Бен. — Ами…

— Всичко с времето си, Бен, само ме изслушай — посъветва го Деър със строг тон. — Ти трябва да се върнеш тук с два пълни комплекта мъжки дрехи. Един за мене и още един за Тим. Ще го отведа в Сидни.

— Какво! — избухна Кейси. — Деър, ти каза…

— И говорех напълно сериозно, любов моя. Колко хора в Сидни ще разпознаят Тим? Много малко, обзалагам се. Облечен в прилични дрехи и с коса, боядисана в черно с боровинков сок, дори собствената му майка няма да го познае.

— А после, Деър? — запита с готовност Бен, комуто темата започна да харесва.

— После спокойно тръгваме из Сидни и купуваме на Тим билет за… Франция или Америка. Сигурен съм, че не би искал да се върне в Ирландия. Може да си изгради съвсем нов живот.

— Толкова просто? — запита Тим с лека ирония.

— Точно така — кимна снизходително Деър. — Точно сега в Сидни е напрегнато и не би трябвало да срещнем особени затруднения.

— Откъде знаеш, че на пристанището има някакъв кораб? — запита Тим.

— Забравяш, че бях в Сидни преди няколко дни. Имаше два кораба, но никой не смяташе за отплава в близките десетина дни.

— Наистина ли мислиш, че ще стане, Деър? — запита Бен.

— Не бих го предложил, ако не смятах, че ще стане.

— Ами аз и Кейси? Какво ще правим, докато ти си в Сидни?

— Ще останете тук.

— В тази пещера?

— Само за няколко дни — обеща Деър. — Мисля, че не е разумно да се показваш, докато Тим не замине. Винаги има възможност за грешки. И шанс да те разкрият. — Внезапно му хрумна една мисъл. — Като говорим за разкриване, Кейси, знаеш ли кой е съобщил за тебе и Робин на властите? Робин, струва ми се, не знаеше.

— Беше Мег — изрече огорчено Кейси. — Някак е научила за Тим и за това, че Робин е замесен.

— И аз така подозирах — измърмори Деър мрачно. — Ти всъщност не си откраднала татковите ценности, нали?

— Деър! — извика Кейси. — Как можеш да ме обвиняваш в такова нещо? Наистина, аз заминах, но не съм взела нищо ваше.

— Склонен съм да се обзаложа, че Мег стои зад кражбата — осмели се Бен. — Почакай да се върна у дома. Тя ще…

— Тя вече си тръгна, Бен. Казах й да се събере нещата.

Непроницаемото изражение на Деър накара Бен да се замисли и да не задава повече въпроси. Вместо това той само каза:

— Значи се отървахме. Да кажа ли на татко за плановете ти?

— Мисля, че би трябвало. Това, което правим, засяга и него. Но аз ще използвам парите си, за да купя билет на Тим. Знаеш къде ги държа, Бен. Донеси ги заедно с дрехите.

Двама мъже вървяха, без да бързат, из оживените улици на Сидни. И двамата бяха тъмнокоси, високи и прилично облечени. Макар че единият изглеждаше изключително бледен и едва се държеше на крака, никой като че ли не забелязваше това, защото хората бяха прекалено погълнати от собствените си работи, за да обръщат внимание на двама пешеходци.

Тим О’Мали още отказваше да повярва, че ще напусне този ад по толкова лесен начин. Нищо в живота му дотук не беше ставало лесно. Единствено съжаляваше беше, че ще остави тук Кейси. Когато предложи Кейси да замине с него, заселникът беше изпаднал във войнствено настроение. Но въпреки всичко сърцето на Тим му казваше, че Кейси ще бъде добре, че бъдещето й е с Деър Пенрод. Когато беше говорил насаме с нея, тя твърдо бе отказала да напусне колонията. И Тим разбра, че Деър е виновникът за нейното решение.

— Внимавай, О’Мали, почти стигнахме — предупреди го Деър, тревожно взрян в бледото лице на Тим, за да улови първия признак на прилошаване. — Справи се доста добре дотук за човек, който е бил на прага на смъртта.

— Не се страхувай, ще се оправя — изрече Тим със стиснати зъби. — Само ме качи на тоя кораб.

Само един съд беше останал на пристанището, когато двамата мъже стигнаха там. Американски пътнически кораб.

— Как ти се струва идеята да заминеш за Америка? — запита Деър, докато разглеждаха стройния клипер, закотвен на кея.

— Допада ми — отвърна сухо Тим. — Чувал съм, че там има големи възможности. Особено откакто войната освободи колониите от игото на Англия.

Щом стигнаха до кея, Деър нае една лодка да ги откара до „Галантната лейди“ и след малко вече се пазареше с капитан Гай Флинт. Дори добрият капитан да изпитваше известно подозрение към мъжа, който така бързаше да напусне колонията, не даде вид и взе парите на Деър. В действителност, на капитана му беше все едно дали човекът е избягал затворник или еманципант, защото той изпитваше голямо съчувствие към нещастниците, принудени да живеят в условия, подобни на робство — другата институция, която го отвращаваше. „Галантната лейди“ беше чисто търговски кораб, които рядко вземаше пътници, и той реши да приеме господин Тимъти Нолан, ако така наистина се казваше този човек.

— Никога няма да мога да ти се отплатя, Деър — каза прочувствено Тим. — Ще трябва да се задоволиш с едната благодарност. — Той замлъкна за кратко, преди да продължи: — Относно Кейси… бъди добър с нея. Много обичам това момиче…

— Ще се грижа за нея, Тим — обеща Деър. — И аз наистина много я ценя, както знаеш.

— Бях сигурен! — усмихна се радостно Тим. — Точно толкова сигурен, колкото и че Кейси те обича.

— Надявам се да си прав, Тим, защото залагам бъдещето си за това — отвърна Деър, докато двамата си стискаха ръце на раздяла.

Деър остана дълго време на пристана, докато „Галантната лейди“ се плъзна гладко към хоризонта. Едва когато се увери, че Тим се е измъкнал без неприятни случки, той се обърна и си тръгна. Искаше с чиста съвест да увери Кейси, че приятелят й е напуснал колонията и е в безопасност. Оставаше му да направи само едно нещо, преди да се върне в имението. Трябваше да се увери, че двамата с Кейси имат бъдеще.

10

Деър вървеше из града, шокиран от онова, което хората открито говореха по улиците. Няколко пъти спира, за да се присъедини към някоя група и да обмени мнение, но повечето слушаше. Това, което научи, беше сериозно и смущаващо.

Потушаването на бунта против губернатора не беше решило, проблемите. Джон Маккартър все още работеше усилено зад кулисите, подстрекавайки и разбунвайки духовете. Той и Корпусът на рома искаха Блай да се махне и бяха готови да направят всичко, само и само да постигнат целта си. Ако можеше да се вярва на слуховете, Маккартър се опитваше да убеди полковник Джонстън, командира на Корпуса на рома, да арестува Блай заради „потисническо поведение“. Нещата изглеждаха така, сякаш на горкия Блай му предстоеше да се разправя с нов бунт.

Но Деър не позволи на напрежението в града да го отклони от намерението му и се насочи право към резиденцията на губернатора. Съвместното му бъдеще с Кейси зависеше от срещата с Блай и от това, дали ще може да си осигури помощта му. От опит Деър знаеше, че Блай е човечен мъж, който работеше неуморно за благополучието на осъдените, еманципантите и почтените заселници. Само безскрупулните и нечестните спекуланти си навличаха гнева му. Повечето от тях бяха членове на Корпуса на Нов Южен Уелс.

— Деър, какво те води пак в Сидни толкова скоро? — Бес, дъщерята на губернатора Блай, го посрещна на вратата. — Бях разочарована, когато реши да си тръгнеш от града, без дори да се сбогуваме. Но сега, когато си отново тук… — намекна тя недвусмислено.

— Тук съм, за да се видя с баща ти, Бес, по неотложна работа — обясни Деър, усмихвайки се неловко.

Защото нямаше смислено оправдание за пред Бес, с което да обясни грубото си поведение. Поне не и такова, което би разгласил точно сега.

Лицето на Бес помръкна, докато тя успешно скриваше разочарованието си. С четири години по-голяма от Деър, освен това и вдовица, тя още беше красива жена, макар отдавна да беше отминала първия разцвет на младостта. Сърдечна и великодушна, тя беше привлечена от него още когато го видя за първи път. Не след дълго те съвсем естествено се сближиха и започнаха любовна връзка. Дори когато Деър започна сериозно да се среща с Марси Маккензи, двамата с Бес все още се виждаха от време на време. Добрите мъже бяха малко в тази колония, населена с осъдени. Бес не смяташе да се омъжва за красивия заселник, защото нямаше намерение да се установява завинаги в Австралия. А Деър не би искал да живее никъде другаде.

Накрая тя изрече:

— Ще видя дали татко може да те приеме, Деър. Нещата не вървят добре за него напоследък.

Просто изложена и сериозно омаловажена реалност.

Деър се разхождаше нетърпеливо из приемната, докато Бес не се върна, за да му каже, че баща й ще го приеме. Облекчението му беше толкова голямо, че той едва ли не избута Бес, за да мине покрай нея и да влезе в кабинета на губернатора Блай.

— Седни, Деър — каза Уилям Блай, махвайки му да се приближи. — Надявах се, че ще се върнеш, преди…

Думите му секнаха и той се загледа разсеяно през прозореца.

— Вярно ли е, губернаторе, това, което говорят по улиците?

— Не знам какво точно говорят, но предполагам, че повечето неща са верни. Времето ми тук свършва. Корпусът на Нов Южен Уелс отдавна иска да се махна и няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си. Поставях препятствия пред интересите и алчността им, но един ден те ще стигнат твърде далече. Само си пожелавам да бъда тук, когато този ден настъпи.

Нисък, набит, пооплешивял, с венец от сива коса около задната част на черепа, Уилям Блай беше оцелял, изхвърлен в малка лодка насред открито море след бунта на кораба „Баунти“. С изненадваща издръжливост беше преплавал четири хиляди мили, преди да достигне остров Тимор в Източноиндийския архипелаг. А сега се изправяше пред почти толкова голямо предизвикателство. Грижите и умората му ясно личаха по бръчките, набраздили лицето му, и по дълбоките тъмни сенки под очите.

— Съзнавам, че имахте малко време, за да… размислите над онова, за което ви моля във връзка с Кейси О’Кейн, губернаторе, но е наложително да получа отговора ви. Във… във ваша власт ли е да помилвате напълно Кейси О’Кейн?

— Днес това е в моя власт — сви рамене Блай, — но утре… кой знае.

— И какво решихте?

Външно той беше спокоен, но сърцето му диво туптеше в гърдите.

— Какво означава тази жена за тебе, Деър?

— Аз… аз много я ценя, губернаторе.

— Цениш я? — намръщи се Блай. — Човек цени коня си.

Деър има приличието да се изчерви.

— Обичам я, по дяволите! Обичам я от мига, когато я видях за първи път.

Блай се усмихна.

— Точно това исках да чуя. О, знам, че имаше време, когато мислех, че ти и моята Бес… Но Бес никога няма да се съгласи да остане в колонията. Тя е добро момиче, Деър, и искам най-доброто за нея.

— Тя заслужава най-доброто, губернаторе — съгласи се Деър, питайки се как бяха излезли от темата за Кейси.

— Хм! Да — изкашля се Блай, смутен, че е изложил на показ нежните си чувства. — Но да се върнем към твоята млада дама. Помислих за нея и се разкъсвах между възможностите да й дам пълно помилване или облекчен режим. И още не мога да реша. Нещата много зависят от твоя отговор на следващия ми въпрос.

— Надявам се да отговоря задоволително, според възможностите си — отвърна Деър, изпълнен с надежди.

— Какво ще се случи с госпожица О’Кейн, ако бъде освободена? С други думи, какви са намеренията ти за това момиче?

Деър се поколеба само за миг.

— Ще се оженя за нея, ако ме иска, а имам причина да вярвам, че това е точно така.

— Ти разбираш, Деър, че докато не знам със сигурност какво си намислил, не мога да помилвам момичето и да го пусна самичко в този град на главорези. Разбрах, че е красива, и ако това, което ми каза за нейното престъпление, е вярно, тя е и абсолютно невинна. Но трябва да се оправям и с Корпуса на Нов Южен Уелс. Още я издирват, за да я разпитат във връзка с избягалия затворник Тимъти О’Мали. Казаха ми, че още е на свобода, въпреки че го търсят много щателно. И доколкото знам, Кейси О’Кейн още я няма.

— Губернаторе, този човек е бил тежко ранен. Сега или е вече мъртъв, или се е изгубил в гъсталака, или са го изяли дивите зверове. Кейси не знае нищо за него — излъга той.

— Имало е свидетел — изтъкна Блай.

— Ревнива затворничка, която искаше да дискредитира Кейси в моите очи, защото бяхме станали твърде близки. Ревността на Мег накара Кейси да избяга, от ревност Мег излъга за много неща.

— Всеизвестен факт е, че госпожица О’Кейн е изчезнала.

— Всъщност не е. Знам къде е. И баща ми знае.

— Ами украшенията и парите, които е откраднала?

— Това е лъжа — изфуча Деър. — Имам сериозни основания да смятам, че Мег е взела ценностите и нарочно е хвърлила вината върху Кейси. Малко е сложно, но всички се свежда до факта, че Мег е помислила, че ще си върне моята благосклонност, ако Кейси се махне от пътя й. Страхувам се, че сериозно е сгрешила, защото Мег не означава абсолютно нищо за мене. Вече й казах да си събира нещата.

— Искаш ли да повдигнеш обвинение срещу тази жена? — запита губернаторът Блай.

— Не — беше отговорът на Деър. — Не искам Кейси да пострада от всичко това, а тя вече преживя много. Желая на Мег със здраве да се възползва от нечестно спечеленото си богатство. Сигурен съм, че и баща ми мисли същото.

— Е, Деър, ще помилвам Кейси О’Кейн, макар да не мога да гарантирам за действията на Корпуса, когато там научат за това. Дните ми са преброени, моето момче. Това може да е последният официален документ, който подписвам. Изчакай навън, Деър, докато секретарят ми приготви помилването, за да го подпиша.

— Губернаторе, относно Робин Флечър…

— Не си насилвай късмета, Деър — предупреди го строго Блай. — Жената е едно, но Флечър е съвсем друго, Корпусът ще вдигне страхотен скандал, ако направя същото и за него. Страхувам се, че няма да отстъпят по този въпрос. Явно някой високопоставен иска земята на Флечър и аз не мога да направя почти нищо. Особено като се има предвид несигурното ми положение. Вдругиден е Коледа и съм сигурен, че Корпусът няма да направи нищо по въпроса с Флечър чак до Нова година. Това е цялата надежда, която мога да му дам. Времето трябва да е достатъчно и за да доведеш докрай плановете си относно госпожица О’Кейн.

— Коледа! — възкликна Деър. — Не съм се сетил. Весела Коледа, губернаторе, и ви благодаря. Оценявам всичко, което направихте за мене и Кейси.

Макар че копнееше да остане и да се бори за Робин, Деър разбра, че властта на губернатора не се простира толкова далече, и благоразумно не настоя.

Безброй мисли бяха обсебили ума на Деър, докато яздеше из улиците на Сидни, връщайки се към имението край Хоксбъри. Най-важното беше, че документът за помилването на Кейси беше скътан грижливо във вътрешния му джоб. Но предвид несигурното положение на губернатора той не знаеше дали документът е достатъчен, за да осигури свободата на Кейси. Докато не се оженеха и докато той не й дадеше закрилата на името си, нямаше да си отдъхне спокойно.

Когато двамата с Тим бяха пристигнали в Сидни по-рано този ден, бяха оставили конете си в къщата на Дрю Стенли. Сега той яздеше на север, възседнал собствения си кон, и водеше за юздата коня на Бен, който Тим вече нямаше да използва. Планът на Деър беше да спре първо в Парамата, за да види Робин и да му каже всичко, което се е разкрило междувременно. Робин щеше да бъде облекчен, научавайки, че Кейси е в безопасност и вече е свободна жена. На Деър не му беше приятно, че е получил помилване само за Кейси, докато приятелят му гние в затвора. По дяволите! Никак не му харесваше мисълта, че Робин е във властта на негодниците от Корпуса и е осъден за престъпление, което не е извършил. Който и да искаше земята му, желаеше да я получи на всяка цена, независимо от нечестните средства.

Когато Деър стигна до Парамата, сержант Граймз му каза, че е твърде късно, за да се види с Робин. Ядосан, Деър се запъти към къщи, където Рой нетърпеливо чакаше известие дали синът му е успял, или се е провалил в Сидни.

Рой изслуша без коментар всичко, докато Деър не млъкна. Тогава запита:

— Наистина ли смяташ да се ожениш за Кейси?

— Разочарован ли си, татко? Знам, че ти и Тед Маккензи мислехте, че някой ден ще се оженя за Марси.

— Подозирам, че ако наистина искаше да се ожениш за Марси, щеше да го направиш много отдавна — каза Рой, усмихвайки се. — Харесвам Кейси и с радост ще я приветствам като член на семейството. Ти наистина я обичаш, нали?

— Аз… да, татко, обичам я.

— Тя обича ли те?

— Така мисля… надявам се.

— Тогава със сигурност имаш благословията ми.

— Татко, ти разбираш, че семейството може да бъде отлъчено от обществото, ако се оженя за Кейси. Повечето от приятелите ни ще бъдат шокирани. Знаеш какво мислят семейство Маккензи за еманципантите.

— Сине, това няма да има никакво значение за истинските ни приятели. Сега върви да поспиш, за да можеш утре да доведеш Кейси. Струва ми се, че Бен вече няма търпение. А Кейси без съмнение се тревожи за приятеля си.

— Бих искал първо да се видя с Робин, но това копеле сержант Граймз настоя, че било много късно.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще отида лично до Парамата да видя Робин — обеща Рой.

Бъдни вечер е, мислеше Деър, докато яздеше към подножието на хълмовете на следващата сутрин. Конят на Бен вървеше търпеливо след неговия. Какъв ужасен момент за Робин да стои в затвора без ни най-малка надежда за правосъдие. Но поне Кейси беше в безопасност, помисли той с благодарност — тоест, докогато губернаторът Блай имаше власт. Деър се надяваше, че той ще се справи с този бунт също както и с предишния.

Оставяйки конете в селото на аборигените, за да продължи пеша, Деър стигна до пещерата, нямайки търпение да види Кейси и да й каже, че вече не е затворничка. Тъй като още не беше имал възможността да я помоли да му стане съпруга, той се надяваше да поправи това положение, и то незабавно. Нейното съгласие беше единственият коледен подарък, от който имаше нужда.

Деър със смущение откри, че пещерата е празна, и веднага си помисли най-лошото. Излизайки навън, той започна да вика тревожно и беше възнаграден с отклика на Бен. След секунди младият мъж излезе тичешком от храсталака. Но беше сам.

— Къде е Кейси, Бен? Какво се е случило с нея? Въпросите на Деър заваляха като дъжд.

— Кейси е добре, Деър, не се вълнувай — ухили се Бен извънредно развеселен. — Тя е при потока… къпе се. Аз наблюдавам.

— Какво наблюдаваш? Кейси или евентуални натрапници? — забеляза сухо Деър.

— Хайде, братко, познаваш ме — ухили се хищнически Бен.

— Точно затова питам. Защото те познавам.

— Шегата настрана, Деър — каза Бен, ставайки сериозен, — как беше в Сидни?

— Точно по план. Тим О’Мали е на път за Америка.

— Ами Кейси? Какво ще стане с нея?

— Ще се оженя за нея. Губернаторът Блай реши да я помилва. Надявам се името ми да я пази от по-нататъшни посегателства.

— Ще се жениш! — ахна Бен, стреснат. — Ами Марси?

— Не я обичам, обичам Кейси.

— Винаги съм си знаел, че искаш Кейси, Деър, но никога не съм допускал, че… тоест… предполагах, че само я желаеш.

— Наистина я желая, Бен — призна Деър в рядък изблик на емоция. — Но завинаги, не само като любовница.

Двамата поговориха още няколко минути, най-вече за положението на Робин, и после Деър каза:

— Ти се върни във фермата, Бен. Аз ще доведа Кейси у дома. Оставих твоя кон при Кулонг.

— Но, Деър, защо…

— Искам да прекарам малко време насаме с Кейси. Има много неща, които трябва да й обясня. Плановете за брака ни сигурно ще й дойдат изневиделица. Разбираш, нали?

Сивите очи на Деър блеснаха дяволито.

Ответна искра припламна в братовите му, също така сиви очи.

— Да, братко, дай си достатъчно време. Коледната вечеря ще дочака вие с Кейси да се върнете.

Застанала под водопада, Кейси отметна глава назад и огнените плитки погалиха хълбоците й, докато искрящата вода се разсипваше над тях. Тя беше благодарна на Бен, че й беше позволил тази така желана баня, и й се наслаждаваше на воля, знаейки, че той е наблизо и бди. Но в момента Бен не занимаваше мислите й. Тази чест принадлежеше на Деър.

През седмиците, откогато се бе запознала с него, той беше станал нейна мания. При първата им среща се беше показал арогантен, взискателен и направо отвратителен. А после се беше любил с нея. Горещ пламък прониза тялото й и сетивата й възликуваха при спомена за насладите и усещанията, които той беше извикал у нея. Изпитваше ли Деър същото спрямо нея? Харесваше му да се люби с нея, тя знаеше това, и понякога се беше държал така, сякаш наистина държеше на нея. Не беше ли дошъл да й помогне и не беше ли предложил да помогне на Тим? Само ако я обичаше толкова много, колкото и тя него…

— Глупаво момиче — упрекна се тя на глас. — Аз съм осъдена, няма бъдеще за нас.

Дори да беше възможно, той и семейството му биха станали обект на презрение от страна на приятелите си, които не понасяха затворниците, разсъди тя в безмълвно съзерцание. Щяха да бъдат изгонени от приличното общество, а тя не би могла да понесе това.

Потънала в мислите си, Кейси не чуваше нищо заради рева на водопада, само биенето на сърцето си. Деър… Деър… Деър… така като че ли мълвеше то. Тя обичаше звука на името му. Дръзко име за дързък мъж. И в кулминацията на екстаза си тя чу собственото си име, преобразено от взискателните му устни в кадифена ласка.

— Кейси.

Отначало й се стори, че си е въобразила гласа на Деър от дълбините на копнежа си. Докато едни силни ръце не обгърнаха талията й. Ахвайки, тя се обърна и го приветства с искрящия поглед на зелените си очи. Той стоеше до нея под водопада, а бронзовите му гърди блестяха тъмнозлатисти под слънчевите лъчи.

— Деър, слава богу, че се върна. Толкова се тревожех.

С потъмнели от желание сиви очи на Деър му беше трудно да се съсредоточи върху думите й, толкова привлекателна изглеждаше тя в обръча на прегръдката му. Гърдите с рубинени връхчета, съвършено оформени като от най-фин алабастър, оставяха пламтящи следи, притискайки се към него, и ръцете му като по собствена воля започнаха да бродят свободно по меките, омагьосващи очертания на хълбоците и седалището й. Притискайки тези нежни издутини, Деър я притегли към хълбоците си, накарвайки я да осъзнае растящото му желание.

— Ти си създадена за мен, Кейси — изстена той, а твърдостта му пулсираше от живот. — Бих могъл да се любя с тебе ден и нощ и никога да не почувствам умора.

— Деър, почакай! — възпротиви се Кейси, докато все още имаше сила. — Какво се случи в Сидни? Какво стана с Тим?

— Тим е на път към Америка — отвърна Деър нетърпеливо, вдигайки Кейси, докато краката й не увиснаха безпомощно във водата. — Ще ти кажа по-късно… много по-късно.

Отговорът й се изгуби в плисъка на водата, която се пенеше около тях, докато той похищаваше устата й, изследвайки кадифената топлота по начин, който накара сетивата й да се разлюлеят и я изпълни с тръпнеща възбуда. Когато накрая той вдигна глава, тя се намери оплетена в мрежата на омагьосващия му поглед, запечатал съдбата й за вечни времена.

Когато тя отметна глава назад, за да го улесни, Деър започна да обсипва с огнени целувки красивата й шия чак до всяко розово връхче, увенчаващо гърдите й, докато дръзките му ласки изгаряха бедрата й. Когато той я настани в скута си, див вик на бликнала наслада се откъсна от гърлото на Кейси. Краката й естествено се впиха в него, докато пулсиращата му мъжественост проникваше между бедрата й, търсейки нейния отвор. Подпомаган от пенливата вода, той лесно се вмъкна вътре, а топлата й ножница се стегна около него, приветствайки го. Стиснал здраво седалището й, той се раздвижи, за да я накара да последва силните му тласъци, и зелените очи на Кейси се разшириха в изненада. Тя беше още твърде неопитна в любовната игра и не познаваше разнообразните начини за даване и получаване на удоволствие. Деър забеляза изражението й и се усмихна.

— Ще се любим по хиляди начини, скъпа — прошепна той с глас, натежал от обещание. — Имаме цял живот пред нас. Ах, любов моя, колко добре те чувствам. Ти си гореща и стегната, и мека като кадифе.

Последните му думи прозвучаха като стон.

— Никога не съм мислила, че да се любиш е толкова прекрасно — изпъшка Кейси, вече почти лишена от дар слово. — О, Деър, моля те, моля те…

— Скоро, любов моя, скоро — обеща той, забивайки крака в пясъчното дъно.

След броени секунди желанието й се изпълни и тя се вкопчи отчаяно в широките му рамене, когато тласък след тласък огнен екстаз заразтърсва стройното й тяло. Изгубена във висините на кулминацията си, Кейси почти не осъзна кога Деър достигна своята и извика силно.

Когато бурята в него утихна, Деър излезе на брега, нежно положи Кейси във високата трева и отново започна я да люби. Но този път не толкова настоятелно, по-бавно, много внимателно и изключително нежно. Когато свърши, очите й блестяха от влага, защото тя осъзнаваше, че Деър се беше любил с нея така, сякаш наистина я обичаше. След това те се облякоха и се сгушиха един в друг, говорейки за всички неща, за които не бяха имали време преди експлозивното си сливане.

— Деър, къде е Бен? — запита Кейси, внезапно осъзнала, че той може да е наблюдавал страстната им прегръдка.

Това извика червенина по бузите й и Деър помисли, че тя никога не е изглеждала по-привлекателна.

— Остави страховете, скъпа — ухили се той дяволито, правилно интерпретирайки мислите й. — Пратих Бен у дома.

— О — въздъхна Кейси с облекчение. — Разкажи ми за Тим, Деър, много ли беше опасно?

— Всичко мина гладко — разкри Деър с нотка на гордост в гласа. — Имаше толкова голямо движение в Сидни, че никой не заподозря двама мъже, отправили се към пристанището. Във всеки случай, Корпусът на рома едва ли е очаквал издирван човек да се яви точно сред тях. Освен това те бяха твърде заети да изпълняват заповедите на Маккартър. За наш късмет един американски търговски кораб тъкмо се готвеше да отплава и добрият капитан не възрази да вземе един пътник. И да е подозирал нещо, не го каза, а малко след това корабът напусна необезпокояван пристанището. Сега Тим вече сигурно е близо до Бостън.

— Благодаря на бога — изпусна дъх Кейси с неподправена радост. — И благодаря и на тебе, Деър. Винаги ще ти бъда благодарна. Тим означава много за мене.

Думите на Кейси за миг нараниха Деър, докато той не си спомни, че Тим О’Мали не можеше да се състезава с него за чувствата на Кейси.

— Ти вече ми се отплати, любов моя — ухили се той с дяволска усмивка. — Всъщност, даже два пъти.

Красива руменина изби по бузите на Кейси, когато тя си спомни разюзданото си поведение от преди мигове.

— Аз… имам твърде малко задръжки, когато става дума за тебе — призна тя плахо, отвръщайки поглед.

— Това не е нещо, от което да се срамуваш, любов моя — каза Деър, обхващайки брадичката й, за да повдигне лицето й. — Не отричай чувствата си. Чувстваш нещо към мене, нали?

— Има ли значение? — възрази тя, борейки се с вълнението си.

Сега той я гледаше с очи, край които се бяха появили весели бръчици, със сребрист поглед, който като че ли проникваше право в душата й, докато устните му се извиваха в доволна усмивка.

— Има огромно значение. Бих искал съпругата ми поне малко да ме харесва.

— Съ… съпруга? Деър, какво говориш?

— Току-що те помолих да се омъжиш за мене.

— Защо? Защо ще предлагаш брак на една осъдена затворничка, на която й остават години, докато си излежи присъдата? Ако е защото… защото отне невинността ми, недей. Като се има предвид как живея, това трябваше да се случи, рано или късно.

— По дяволите, Кейси, никога ли не ти е хрумвало, че може да те обичам? — изстреля Деър, силно развълнуван.

— Аз… о, не! Знаех, че ме желаеш, но мъже като тебе не се женят за жени като мене.

— Да му се не види! Повярвай ми поне малко, Кейси. Откъде знаеш какъв мъж съм? Чуй ме, упорито момиче такова. Обичам те! Чуваш ли? Обичам те!

Всяка сричка беше произнесена високо и ясно и Кейси затрепери от щастие.

Но тя беше достатъчно умна, за да разбере, че няма бъдеще за една осъдена и един джентълмен, и точно това му каза.

— Ти не си вече затворничка, любов моя — отвърна Деър, с което я обърка. — Помилването ти е в джоба ми. Губернаторът Блай ми го даде, преди да напусна Сидни.

— О, Деър, Деър, наистина ли? Наистина ли съм свободна? Как го направи?

Радостта й беше заразителна и Деър я прегърна силно.

— Да, любов моя, сега си свободна и можеш да се омъжиш.

Внезапно щастието на Кейси се превърна в загриженост.

— Но твоите приятели — противопостави се тя, не съвсем убедена, — какво ще кажат те? Ами… семейството ти. О, Деър, не можем, не бива…

— Можем и ще го направим, любов моя, остави на мен. Освен това семейството ми е съгласно и никой друг няма значение. Това, което наистина искам да знам, е какви са чувствата ти към мене. Разголих душата си пред тебе, ти няма ли да направиш същото?

— Няма какво да крия, Деър — призна плахо Кейси. — Сърцето ми винаги е принадлежало на тебе. Дори когато мислех, че си арогантен, надут негодник. — Тя се засмя на смутения му поглед, който предизвикаха думите й. — Трябва да признаеш, че почти нямаше какво да обикна у тебе, когато се срещнахме. Много ти харесваше да ме тормозиш.

— Виновен съм — изчерви се Деър. — Това беше моят начин да се боря срещу растящото привличане помежду ни. Не исках да се влюбвам в тебе, но ти някак намери пътя към сърцето ми. Ще се омъжиш за мене, нали, Кейси?

Очите им се срещнаха и едно обещание без думи, обхванало времето и пространството, свърза душите им завинаги.

— Кога? — запита Кейси, усмихвайки се с трепет.

— О, любов моя, скоро. Колкото може по-скоро след Нова година. Знаеш ли, че утре е Коледа? Ти ми поднесе възможно най-хубавия подарък.

Пленявайки устните й, той я притисна към себе си. Тя извика от щастие и отвърна на целувката с безразсъдно отдаване, сигурна в любовта му. Пиейки от сладостта на устните й, Деър я подкани да се изправи.

— Ела, любов моя, стъмнява се. Нека се върнем в пещерата.

— Няма ли да си отидем у дома?

— Не и тази вечер. Аз съм много голям егоист и те искам само за себе си тази нощ. Когато се върнем във фермата, ще трябва да се държим по-прилично, докато не мине сватбата.

— Защо? — подкачи го Кейси. — Това нямаше значение преди.

— Хитруша такава — усмихна се Деър. — Сега ти си моята годеница и искам всичко да е съвършено. Ще направя възможното брат ми да няма за какво да ми прави забележки, докато не се оженим. Колкото и да ми е болно, не можем да бъдем заедно по този начин преди сватбата. Така че ела, любов моя, имаме цялата нощ пред себе си и не искам да пропусна нито миг от нея.

По-късно Деър уби едно уалаби и Кейси направи питки, а вечерята беше полята с обилно количество чай. Споделянето на храната с мъжа, когото обичаше, беше за нея като манна небесна и Кейси се закле, че никога досега не е яла нещо по-прекрасно. Но това, което последва, беше чиста наслада. Деър непрестанно я въздигаше до трепетен екстаз, учейки я на много начини да люби и да бъде любена, да дава наслада и да я получава. Беше невероятна нощ, такава, която и двамата щяха да запомнят. И докато засвидетелстваха един пред друг любовта си така, както всички любовници на света го правят от веки веков, никой от двамата не знаеше какви тъмни сили са се надигнали, за да ги разделят.