Дръзката разведена жена

ГЛАВА 16

Съдията Фалън свали съдийската си мантия, окачи я на една закачалка в гардероба, обърна се към Хамилтън Бъргър и го запита:

— Какво е вашето отношение по този въпрос, господин Бъргър?

Възмутен, Бъргър отговори:

— Това просто е някакво объркване. Свидетелката Елвина Митчел очевидно изпитваше някакъв страх да се яви в съдебната зала пред толкова много хора. Господин Мейсън се възползва от това и направи една благоприятна реклама на своята клиентка.

Съдията се обърна към Мейсън:

— Вие сигурно имате някаква теория по въпроса?

— Да, имам господине.

— Добре, моля, седнете и двамата и нека господин Мейсън изложи своята теория.

Мейсън започна:

— Гарвин Хейстингс е бил убит, докато е спял.

Съдията кимна с глава.

Мейсън продължи:

— Ако моята клиентка е невинна, Гарвин Хейстингс нямаше да бъде убит през нощта или тя щеше да чуе изстрелите. Той сигурно е бил убит сутринта, след като тя е напуснала къщата, за да спази уговорената със Симли Бейсън среща за закуска. Това ще рече, че смъртта е настъпила между шест и осем часа сутринта. Чантата на жената с фаталния револвер беше оставена в кантората ми около обяд. Лицето, което е наело самолета за Лас Вегас, е отлетяло в 5:30 часа в понеделник след обяд. Банър затваря кантората си, както това правят много от адвокатите, в 4:30 часа след обяд. Следователно имаме три периода на дейност: времето преди отваряне на службите сутринта, часовете по обяд и времето след затваряне на службите след обяд. Това се отнася до дейността на лице, което е назначено на служба, и затова не смее да отсъства през работно време.

В нашия случай имаме два револвера. Единият е притежавал Гарвин Хейстингс, а другия — Адела Хейстингс. Тя не е погледнала номера на своето оръжие, но съвсем естествено е да предположим, че Гарвин е дал на жена си новозакупения револвер. Убийството е било извършено със стария, който се намира в чантата на Адела. Това означава, че някой е трябвало да проникне в апартамента й, за да вземе нейния револвер, преди властите да пристигнат там и направят обиск. Чантата на Адела Хейстингс е била открадната, след като тя е пристигнала в Лос Анжелос, отишла е във Вентура и се отправила на уговорената със съпруга й среща, като преди това си е купила цигари.

Чантата е била открадната от някой, който е знаел за навика й да носи тъмни очила и който е искал да се сдобие с ключовете от нейния апартамент.

— Но защо тази личност не е отлетяла за Лас Вегас в неделя през нощта и, като използва ключовете, да влезе в апартамента и да вземе револвера на Адела? — запита съдията Фалън.

— Защото — отвърна Мейсън — тази личност не е била сигурна, че убийството ще бъде извършено така, както е било планирано. Тя не е била уверена, че Адела Хейстингс ще стане рано и ще излезе, за да се срещне със Симли Бейсън. Тя е знаела, че Адела ще направи всичко това, но не е била абсолютно сигурна. Лицето, което е откраднало чантата на Адела, е направило дубликат от ключовете, които са били в чантата в неделя вечерта, и дочакало, докато Адела напусне къщата рано сутринта, оставяйки Гарвин да спи. Тогава това лице се е вмъкнало внимателно и тихо в къщата и за да се увери напълно, че той е мъртъв, изстреляло два куршума в главата на спящия мъж. След това въпросното лице е сложило фаталния револвер в чантата на Адела и решило да я остави в кантората ми при такива обстоятелства, че служителката в приемната да има основание да се закълне, че Адела е тази, която е донесла чантата си там.

— Но защо тази личност не е направила всичко това преди обяд? — запита пак съдията Фалън.

— Защото е било невъзможно да го стори — отвърна Мейсън. — И това е един от ключовете за разрешаване на нашия случай.

— Защо мислите така? — запита отново съдията. Мейсън продължи:

— Нека хвърлим един поглед върху условията, на които трябва да отговаря убиецът. Преди всичко той трябва да бъде някой, който познава основно работите в предприятията на Хейстингс и освен това познава обичаите в къщата му и накрая, той работи там.

— Имате предвид трите периода за действие, за които вече споменахте? — запита съдията Фалън.

— Точно така — отговори Мейсън.

— О, Ваша милост — намеси се Хамилтън Бъргър. — Това е само нов опит за объркване на нещата.

Съдията отвърна:

— Един момент, господин Бъргър. Ще изслушам и вашето становище по въпроса, но съм много заинтересуван да чуя теорията на господин Мейсън докрай.

Мейсън продължи:

— По начина, по който чантата е била оставена в кантората ми, може да се съди, че съучастникът е бил жена, макар че убиецът би трябвало да бъде мъж. Възможността за съучастничество се свежда до следните три лица: Елвина Митчел, секретарката на Банър, Минерва Хейстингс или Розалия Блякбърн, секретарката на Бейсън. Трябва да призная, че след като разгледах възможността за всяка една от тях, бях склонен да приема, че съучастничката е била Розалия Блякбърн. Неочаквано Банър ми съобщи, че ще ми изпрати важни книжа по секретарката си, но тя отказала да направи това. Първоначално отказът й ме изненада, но сега трябва откровено да призная, че не обърнах достатъчно внимание на този факт. Бях отново учуден, когато вместо секретарката му сам Банър застана на свидетелската скамейка, за да докладва за завещанието. Това той направи поради обстоятелството, че секретарката му се страхува да не я види Гърти, служителката, която приема моите посетители. Затова аз казах на Гърти да седне тук заедно с една друга млада жена. Когато в залата се появи развълнувана Елвина Митчел, аз я помолих да предаде тъмните очила на моята служителка и тя го направи. И сега въпросът ми е: как госпожица Митчел можа да познае коя е моята служителка, ако не я е виждала преди това в кантората ми?

— Добре — каза съдията Фалън, — да допуснем, че Елвина Митчел е замесена в това дело. Но по какво съдите, че Хънтли Банър не е главният ръководител на всичко това?

— Ако е така — отвърна Мейсън, — то нямаше да има никаква причина, която да накара Елвина да използва всички възможности, за да бъде в службата си в понеделник. Тя щеше да отлети за Лас Вегас веднага след като остави чантата в кантората ми.

— А какво ще кажете за мотивите по това дело? — запита съдията.

— Мотивът не е така очевиден, както самоличността на убиеца — отговори Мейсън. — Засега не бих желал да изказвам някакво предположение. След като се доберем до госпожица Митчел, мисля, че ще мога да открия и мотива, който може да се окаже също много сложен. Бих желал полицията да извърши разследване и тогава на разпита Елвина Митчел ще ни разкрие всичко.

Съдията Фалън погледна към Хамилтън Бъргър, който поклати глава.

— Аз все още съм на мнение, че това е един опит за объркване на нещата така, че да предизвика подозрения и да оневини обвиняемата. Пери Мейсън е в състояние да изтъкне всички фактори, които са в неин интерес, и в случая той прави това твърде драматично. Мисля обаче, че основанията му са погрешни. Той успя да накара съдебния пристав да се затича след Елвина Митчел по такъв начин, че да изплаши бедното момиче до смърт. И даже тя да не е извършила нищо, Мейсън докара нещата дотам, че тя започна да тича.

Съдията Фалън се намръщи.

— Не съм съгласен с вас. Искам Елвина Митчел да бъде намерена и доведена в съда. Не е трудно тя да бъде арестувана. Полицията може да наблюдава апартамента й, да открие къде паркира колата си и да я намери. След като я открият, искам да бъде доведена пред мен. Искам да говоря с лейтенант Траг и да му наредя да намери госпожица Митчел.

— О, много добре — каза уморено Хамилтън Бъргър. — Все пак това е едно объркване на нещата, в което Мейсън успя да ви убеди и би могъл да убеди и журналистите. А аз ще трябва да разследвам неговата теория по този случай.

— Моля, направете го — рече съдията студено, — но не мислете, че съдът е толкова лековерен и наивен, както вие искате да го изкарате с вашето изказване.