Гоце Делчев

1. От днешните Солунски, Битолски и Скопски вилаети да се образува една област със седалище Солун. Пограничната линия на тая област ще почва от сръбската граница срещу Враня, ще върви по северозападните межди на каазите Прешовска, Кумановска, Качанишка и Тетовска, ще съвпада с билото на Карадаг и от върха Лоботрън по билото на Шар планина ще достига до Кораб — най-високия връх на Дешат; от Кораб тя ще отива по потока Велешица, на който се намира голямото село Радомир, до вливането на тоя поток в Църни Дрин; от туй място тя ще следва по последната река до с. Нидрет и оттам, минувайки по западните межди на каазите Охридска и Корчанска, до самия връх Грамос, ще върви по южните межди на каазите Костурска, Кайлярска, Воденска и Караферийска до онова място, дето междата на последната кааза се пресича от потока Бистрица; от тая точка тя ще върви по течението на последния поток до вливането му в Егейско море и сетне, като извива на изток по крайбрежието и като обгърща Халкидическия полуостров, ще отива до устието на р. Места, оттук по същата река тя ще върви иа североизток до онова място дето се влива в нея притока, на който се намира с. Радибош; а оттам по тоя приток ще пристига до границите на източна Румелия, откъдето по-нататък ще съвпада с границите на Българското княжество и Сръбското кралство.

2. Да се назначава за главен управител на тази област със срок за 5 години лице, напълно удовлетворяващо условията на справедливост и толерантност и принадлежаще на преобладавашата в областта народност.

3. Главният управител да управлява областта с помощта на едно областно събрание, което да се избира непосредствено от самото население при строго съблюдение правата на меншествата и да решава всични въпроси, отнасящи се до вътрешната уредба на областта.

4. Личността и жилището да бъдат еднакво неприкосновени за всички граждани на областта. Цензура на печатното слово да не съществува.

5. Всички областни чиновници да се вземат от оная народност, която преобладава в тяхното местослужение. Висшите от тях да се назначават от султана по предложение от главния управител, а останалите да се назначават направо от самия главен управител.

6. Езикът на главните народности в областта да бъде офицален наравно с турския във всичките областни учреждения, като се предостави правото на административните единици да избират един от тия езици на своите официални сношения.

7. Учебното дело на християнските народности да се предоставн всецяло на грижите на респективните им училищни организации.

8. За поддържането редът и тишината в областта да се организира една областна жандармерия, основана върху началата на рекрутната система, и непосредствено подчинена на главния управител; тази жандармерия наедно с офицерите й да принадлежи на местните народности съразмерно с числеността им и да не надминава повече от 1% на местното мъжко население; висшите офицери на тая жандармерия да се назначават от султана по предложение от главния управител, а останалите да се назначават направо от самия главен управител.

9. Бюджета и данъците на областта да се определят от областното събрание. 25% от доходите на областта да се внасят в общото държавно съкровище, а останалите да се употребяват за нуждите на областта.

10. Същевременно с назначението на главния управител да се назначи една комисия ad hoc, в която да бъдат достатъчно представени местните народности и която под председателството на главния управител да изработи подробностите на горните реформи.

11. Да се даде обща и пълна амнистия на всички политически престъпници, осъдени или не, както и на всички заподозрени в неблагонадеждност областни уроженци, които са извън родината си.

12. Подобни реформи да се въведат и в одринския вилает.

Статутите на легалната организация определяха и легални средства за постигане целта. Те гласяха: „въздействие върху правителствата и общественото мнение на България и Европа чрез: а) печатно слово; б) агитация и митинги; в) изпращане меморандуми и делегати до европ. дворове; г) преговори с другите балкан. държави за общо действие в полза на автономията; д) поддържане избора за депутати в Нар. събрание на ония лица, които се биха задължили да действуват и за постигане целта на македоно-одринските дружества; и прилагане мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.“

„С придобитото през 96-а и 97-а година единодушие в организацията на македонските дружества на реда си дохождаше въдворяването пълно единство в плановете и действията и с оная половина от организацията за освободителното дело, която по своето положение да се укрепява и развива под строгите преследвания на турската власт не може да се ръководи, що се отнася до формалната страна, от един устав, какъвто е нашият. По-скорошното постигане на това единство ставаше толкова по-наложително от факта, че в кръговете на европейската дипломация се говореше за раздор между организацията от княжеството и оная от вътрешността на Турция, а това мнение нанасяше голяма пакост на освободителното дело. Макар и косвено, тоя слух на недоверие между двете половини на македонската организация обезсърчаваше деятелността измежду много от нашите дружества в княжеството. Ето защо тоя въпрос един вид обуславяше чисто вътрешната деятелност на комитета било по съживяването на дружествата, било по изпросването на обществената лепта чрез осребряването на нашите облигации от патриотическия заем. Това напълно се съзнаваше и от самия конгрес, в решенията на който се бележи: «Най-голямото желание на конгреса е, щото бъдещият комитет да влезе в сношение с вътрешната организация.»“

1) — — –; 2) — — –; 3) — — –; 4) — — –; 5) — — — и 6) приготовлението на едно въстание в Македония и Одринско, за която цел най-напред тряба да се направи всичко възможно за постигане единство с вътрешната организация.

„Започнахме, господа, от последното като най-главното. И ето цяла година изпълнявахме ролята на оня нещастник, който е, имал за задача да тласка по стръмния бряг на една висока планина едно голямо кълбо, което, колкото по-силно нанагоре се тласка, по-бързо нанадоле се повръща. Немалко труд и време изтощихме в това изнурително предначъртание. Няма нужда да обясняваме всички перипетии, обаче положението на в м. комитет е такъво, че той непременно тряба с това кълбо да изкачи брегът и ние се надяваме да сме успели в едно: да сме поставили достатъчно здрави спиралки на кълбото, щото да не може да се възвръща вече назад. Остава бъдещия комитет да довърши заченатото от нас. Окончателното постигане уединението е само върху един въпрос, изравнението на който е в зависимост от материалната помощ, която комитета би могъл да окаже на вътрешната организация; там е само единственото недоразуменне, та ние вярваме с постоянния напредък на нашата организация да може и това недоразумение да се премахне.“

Чл. 1. Четата, като допълнителна част на местната районна организация, обяснява и разпространява между населението идеята, целта и задачите на организацията, определени в нейния устав и правилник.

Чл. 2. В места, дето има съставени организации, подготвя членовете на тези организации за истински народни борци, упътва ги в духа и направлението на организацията и ги закрепва в организационно и дисциплинарно отношение; а в места, дето няма организации, но има почва, организира такива съгласно устава и правилника на организацията и за направеното съобщава на районния комитет (ръководително тяло) за сведение и надлежно разпореждане.

Чл. 3. Прокарва между населението чрез убеждение и морално влияние идеята за самовъоръжаване.

Чл. 4. В допълнение дейността на местните ръководители в селата и градовете четата урежда управителни тела, групи, изпълнителна полиция, тайна поща, нарежда сметките и списъците на членовете в селските местни комитети и изобщо — урежда всичко, което е предвидено в правилника, но не е дотогава нзвършено.

Чл. 5. Четата организира силите на организацията със съдействието на ръководителите по селата и града в боево отношение, обучава момчетата на боево изкуство и ги подвежда под боева дисциплина.

Чл. 6. Четата по разпореждане на районния ръководител сама извършва или подкрепва преноските на боеви материали в района си. Ней се предоставя грижата за раздаване оръжието между населението (членовете на организацията) и запазването му в добро състояние било в складовете, било по работниците.

Чл. 7. Подкрепва ръководителните тела в събирането на пари, като употребява морално и физическо влияние върху посочените от ръководителите лица; въздействието върху разни членове и не членове на организацията за тяхното вразумяване.

Чл. 8. Изтребва по разпореждането на комитета осъдените на смъртно наказание лица.

Чл. 9. Дебне и парализира пренасянето на оръжие, което попада в неприятелски ръце; преследва разбойниците, били те турци или християни, както и всяка чета, непринадлежаща на организацията, и със съгласието на местното районно ръководително тяло взема нужните мерки за изтреблението й или за парализирането на нейните действия.

Чл. 10. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — —

Чл. 11. Четата е предназначена да служи в района като ядка и смъртна дружина във време на въстанието; тя първа тряба да подигне знамето на революцията по разпореждането на централния комитет, да поддържа и съживява духа на борците в самата борба и в най-трудните времена и минути. За постигането на тази й крайна задача през време на подготвителната й деятелност тя тряба да има пред вид: а) с примерното си поведение спрямо населението да му стане обичлива, та да я следва то във време на борбата; б) с думи и дела смели, безкористни и произходящи от искрена преданост към освободителното дело, да бъде при членовете на организацията като образец на истински народни борци за свободата на страната и с това да го насърчи, окуражи и привърже към себе си; в) да се подготвят измежду членовете на организацията колкото се може повече верни другари — способни да издържат докрай борбата, като подканва по-избраните хора да взимат участие заедно с нея в разните рисковани предприятия или ги подбужда и кара те сами да вършат такива.

„Конгреса на македоно-одринската организация, като признава че

1) Движението в Македония и Одринско е революционно — с крайна цел да се премахне сегашния деспотически режим, който убива всяка възможност за едно нормално културно развитие в тая страна, и да установи едно автономно управление — най-добрият залог да се умиротворят духовете и да се обезпечи мир и спокойствие на Балканския полуостров.

2) За постигане на тая цел е необходимо преди всичко да се организират поробените населения в Македония и Одринско и една мощна боева организация, която да буди и повдига политическото и гражданското самосъзнание в тия населения и в същото време да се явява навсякъде, дето може да се нанесе удар на турския деспотизъм, като поддържа и всяко революционно движение в Турция, което има същата цел, без обаче да забравя бъдещето на общото освободително движение.

3) Задачата на македоно-одринската организация в свободна България е не да направлява и ръководи революционното движение на Македония и Одринско, което се развива при особни специални условия и не търпи никакви пресилвания отвън, а само да му съдействува морално и материално, като същевременно изпълнява и тълкува неговите цели и стремежи както пред българското, така и пред европейското общество.

4) Бившия македоно-одрински комитет в лицето на Сарафова и неговите другари се е отклонил от преките задачи на организацията в свободна България и е влязъл в ролята на вътрешната организация, вследствие на което се нанесе голяма вреда на македонското дело.

5) Терора като система на борба е не само безнравствен, но практикуването му в свободна България може повече да компрометира и задържи, отколкото да ускори освободителното дело.

Реши:

1. Подчертава революционния характер на освободителното движение на Македония и Одринско.

2. Осъжда направлението и тактиката на бившия комитет в лицето на С-ва и другарите му.

3. В интереса на освободителното дело в Македония и Одринско и на задачите, които тя си туря към него в свободна вългария, македоно-одринската организация заявява, че наредбите и условията на конституционна България й дават достатъчно широк простор за постигане своите цели и поради това отхвърля всякаква външна намеса на които и да са правителства или партии.

4. За постигане крайните цели на македонското освободително движение организацията ратува за премахване националните и шовинистическите вражди на народите в Балканския полуостров и за солидарна борба против общия враг.“

„Т. ц. м. о. комитет е натоварен от всичките ръководители на революционните райони в страната и от всички видни дейци на т. м. о. организацня да ви извести следното:

1. Т. м. о. организация реши да подигне в недалечно бъдеще на настоящата година въстание в Македония и Одрниско и да се бори с всички средства, докогато не извоюва човешки права на роба.

2. Организацията осъжда домогванията на всички официални и неофициални фактори в България, които мимо нейното съгласие са се старали и се стараят да увличат иарода на въстание, защото тези фактори съзнателно или несъзнателно са подкопавали и подкопават от основи каузата на македоно-одринския роб, като със своите действия са давали на борбата му колорит на външно подстрекателство — обстоятелство, толкова силно експлоатираио от Турция и европейската дипломация.

3. Организацията заявява велегласно, че до денят на въстанието ще се бори с всички комитети, корпорации или частни лица, които с постъпките си би я изнасилили да се хвърли в неравната борба не навреме и би разсипали планът й за действие. Тя ще държи сметка за всички онези, които по какви и да е съображения и влияния би пожелали да използуват борбата на роба за други цели, а не за подобрение на неговата участ.

4. След обявата на въстанието всички борци, готови да подкрепят роба в неравната борба, ще бъдат посрещнати с отворени обятия. Желателно е обаче всички боеви сили да влязат в предварително съгласие с организацията.“