Хитър Петър

МОКЪР ОТ ДЪЖД СЕ НЕ БОИ

Веднъж Хитър Петър отишел в гората за дърва. Цял ден дъжд го квасил и той се върнал в селото вирвода. Затова гледал по-скоро да влезе вкъщи и се подсуши край огнището. Но до огъня намерил жена си, която се била тъй разположила, че обзела цялото огнище.

— Иих, Петре — казала му тя, — да знаеш, че днес от дъжда — да се не видял, макар! — от прага навън не можах да се покажа и да донеса вода. Ето и бобът не можа да се довари, като нямаше вода да му прелея. Я ти, тъкмо си намокрен, икакто е рекъл онзи, „Мокър от дъжд се не бои“ — грабни кобилицата и изтичай да донесеш завчас две ведрици вода!

Хитър Петър се ядосал, но не казал нищо-Взел ведриците, отишел и ги напълнил на чешмата с вода. Върнал се и както жена му се била припекла край огъня, излял ведриците върху нея. Тя станала като мокра мишка.

— Сега, жена, и ти можеш да идеш за вода, че си мокра, а мокрият, както е рекъл онзи, от дъжд се не бои! Хайде по-скоро, че подир ведриците да не заиграе и кобилицата!

Жена му грабва кобилицата с вецриците и тичешком отива на чешмата за вода.