30.

Шарлът Вилие се бе настанила удобно в стола си в кабинета на мисис Ейбрахамс. Чантата ѝ стоеше на бюрото на директорката, ръцете ѝ почиваха в скута, а краката ѝ бяха кръстосани благопристойно при глезените.

— Мис Вилие ще те вземе от училище — произнесе мисис Ейбрахамс с тона на човек, чийто авторитет просто и ефикасно е бил надскочен, в собствения ѝ кабинет, на собственото ѝ бюро.

— Ще го докарам обратно веднага щом приключим — поясни Шарлът Вилие. — Еверет?

— Може ли първо да отида до тоалетната?

— Бих предпочела да използва вашата? — обърна се Шарлът Вилие към мисис Ейбрахамс с тънка усмивка. — Съображения за сигурност. — Победният удар. Злоупотреба с тоалетната на изпълнителния директор.

Еверет М заключи вратата и извади бързо телефона си. Текстово съобщение: контакти: НУМИ: НЕ МОГА ЗА КАФЕ — РБТИ ОКОЛО БАЩА МИ. ЧЕНГЕТА. Истина, честност, загриженост: вместваше се по всички точки на Нуми. В определен смисъл.

Текстово съобщение: контакти: РАЙЪН: ШВ МЕ ИЗТЕГЛЯ. СЛЕДВАЙ МЕ ПРЗ GPS. Палецът му се поколеба над бутона за изпращане. Ами ако Шарлът Вилие подслушваше телефона му. Беше във възможностите ѝ. Беше длъжна да го направи. Ако го правеше, значи така или иначе ѝ бе известно за Райън. Когато се намесват други хора, нещата стават сложни: Райън, Нуми. Лора, Виктъри-Роуз. Какво ли искаше от него? За поредната мисия на друг свят ли ставаше дума? Трябваше му свидетел, някой, който да си отбележи, някой, който да знае.

Изпращане.

На училищния портал ги чакаше такси.

— Къде е мерцедесът? — попита Еверет М.

— Останах без шофьор — отговори Шарлът Вилие.

Тя огледа грима си в джобното огледалце. Еверет М забеляза злокобния малък пистолет в ръчната ѝ чанта. Точно това се очакваше от него.

— Помислих си, че е добра идея да обядваме — продължи Шарлът Вилие. — Гладен ли си? Обилният обяд е предпоставка за успешен ден. — Шофьорът се впусна в обедния трафик по „Стоук Нюингтън Чърч стрийт“ и надолу по „Албиън роуд“. Еверет М хвърли поглед към фасадата на къщата на Нуми. — Поне вече не ми се налага да си проправям път от онази мухлясала дупка в Кент всеки път, когато трябва да поговоря с теб. Построихме нов портал, малко по-близо до властовите центрове.

Този свят беше Първият контакт за Шарлът Вилие, но от Екипа по присъединяването, работил по приобщаването на Земя 9 към Целостта, беше научила, че политиците му са изненадващо лесни за манипулиране. Доведи ги до Портала на Хайзенберг и им дай възможност да погледнат през него до онова, което лежи отвъд. Съзнанието, че техните грижи и амбиции са по-малки от атом в сравнение с необятната шир на мултивселената, им даваше правилните ориентир и перспектива за това колко са важни всъщност.

Шарлът Вилие щракна кутийката си с гримове.

— Целостта е в опасност.

Това накара Еверет М да се поизправи. Научила е за Наан.

— Твоето копие предаде всички ни — продължи Шарлът Вилие.

Сърцето на Еверет М отново започна да бие. Твоето копие. Не той. Не той.

Шарлът Вилие продължи:

— Твоят собствен свят, моят свят… дори този свят. Всеки човек в десетте свята е в непосредствена опасност. Достатъчно интелигентен си, така че няма нужда да ти обяснявам подробностите, а само най-необходимото. В нашите светове динозаврите са изчезнали като вид преди десетки милиона години. Представи си вселена, в която това не се е случило. А сега си представи еволюция, продължила шейсет и пет милиона години. До какви заключения те навежда тази мисъл?

Главата на Еверет М се въртеше от мисълта, че не става дума за Наан. Струваше му се трудна мисъл. Някъде там имаше друга заплаха? По-голяма от Наан. Какво искаше да каже тя? Супер-еволюирали динозаври?

— Разполагат с преднина от шейсет и пет милиона години?

— Правилно. Двайсет пъти по цялото съществуване на човечеството като вид. Работата е сериозна.

Трафикът по „Есекс роуд“ и „Ъпър стрийт“ спираше и тръгваше, спираше и тръгваше.

— Един момент обаче — обади се Еверет М. — Ако са толкова напреднали, защо вече не са ни посещавали?

— Добро момче. Защото са агресивни и свирепи… и разделени. На войнолюбиви фракции. Всеки път, когато някоя от фракциите получи преимущество, останалите се съюзяват за известно време, за да я унищожат, преди сами да бъдат унищожени. Цивилизацията на Джиджу е била разрушавана и изграждана хиляди пъти. Десетки хиляди пъти.

— Джиджу?

— Все пак трябва да ти разкажа част от секретната история на Целостта. В ранните ѝ дни… преди да има официално сформирана Цялост и преди голямата карантина… когато са съществували само Земя 1 и Земя 2, З1 разпраща изследователски сонди до случайни дестинации. Картографират няколкостотин равнини. Една от тях е била равнината на Джиджу. Наложило се е да унищожим тази сонда, преди Джиджу да научат прекалено много от нея, но сами сме извлекли достатъчно информация, за да си отбележим никога повече да не припарваме до тяхната равнина. Твоето копие се е озовало там, докато е издирвал баща си. И е позволил Инфундибулумът да попадне в ръцете на Джиджу.

— Едва ли е щял да го направи, ако е имал друг избор — каза Еверет М.

— Откъде се появиха тези симпатии към твоето копие? — попита Шарлът Вилие.

— Той е мое копие. Аз съм той, той е аз. Аз никога не бих постъпил така. Не и ако въпросът не е бил на живот и смърт.

— Както сам казваш, ти си неговото копие.

Поеха по „Пентънвил роуд“, през още по-голямо задръстване. Точно когато светофарите на „Кингс крос“ светнаха в червено, от вътрешната страна на таксито се появи велосипедист в сигнално жълт екип.

— Къде отиваме?

— Да обядваме. Президиумът е в състояние на тревога, макар че нямам представа какво бихме могли да сторим, ако Джиджу решат да дадат начало на инвазия.

— Разумът на Трин — още докато произнасяше последната дума, Еверет М почувства как имплантите му, странни и чуждоземни, се отделят от собствената му плът. — Мадам Луна може да ги спре.

— Проучваме тази възможност.

Пълният смисъл на ставащото най-после започваше да връхлита Еверет М. Мадам Луна. Земя 4, домът му:

— Мама, Вики-Роуз… Баба Синг, баба Брейдън!

— Ще направим всичко по силите си за защитата им, Еверет. Нямай опасения по този въпрос.

Ако зависеше от него, Еверет М би изскочил мигновено от колата, жегнат от страх и гняв; за да побегне някъде, където и да е, никъде; за да изкрещи на висок глас онова, което чувства, на никого. Само че малките червени светлинки на вратите светеха. Вратите бяха заключени. Беше заключен заедно с Шарлът Вилие.

— Изключително важно е да останеш тук, Еверет. Ако Джиджу нахлуят, истинският… — Шарлът Вилие се улови навреме. — Другият Еверет ще се върне за семейството си. Нуждаем се от теб, за да го посрещнеш.

— Мама, Вики-Роуз — каза отново Еверет М.

— Орденът ще направи най-доброто по силите си.

Велосипедистът се качи на тротоара и избегна няколко минувачи, преди да се добере до „Грейс Ин роуд“. Флотилия от автобуси тъкмо спираха на стоянките пред гара „Кингс крос“. След няколко дни сняг и суграшица небето беше ясно и острият ветрец изсушаваше улиците и тротоарите. Светлината се отразяваше от стъклената пристройка до „Кингс крос“ и крещящите пластмасови реклами на евтини бангладешки ресторанти. Гара „Сейнт Панкрас“ приличаше на малък Готам, спуснат в средата североизточен Лондон. Еверет М опита да си представи как това синьо небе се изпълва с нашественици: въздушни кораби, междузвездни кораби, кораби майки, втори луни, звезди на смъртта; милиони пикиращи космически изтребители. Трикраки бойни машини. Гигантски годзили, газещи градове. Какви превозни средства караха супер интелигентните динозаври?

— Това не е истина.

— Най-истинското нещо, което може да съществува, Еверет. Той ще дойде. Каквото и да се случи, бъди готов за него. И този път никакви грешки.

Таксито се хвърли стремително по „Юстън роуд“ и зави наляво по „Тауър стрийт“.

— Къде ме водиш?

— Обичаш ли японска храна? — попита Шарлът Вилие. — Приятелят ти Райън обича — таксито отби пред малък японски ресторант. На прозорчето до вратата помахваше една котка манеко неки. — Всъщност той трябва да е… а, ето го и него.

Вратата се отвори. Райън излезе навън. Носеше училищната си униформа. Изглеждаше малък, блед и изплашен. В рамката на вратата зад Райън пристъпи мъж. Беше нисък, малко тантурест, с пригладена назад коса. Изглежда, не се чувстваше комфортно.

— Какво става? — попита Еверет М.

— Ще обядваме — произнесе Шарлът Вилие. — С приятели. Трябва да доизясним няколко неща. Приятелят ни Райън е много лоялен, но позволи на любопитството да го надвие. Не го бива много в проследяването на хора. Дори не си помисля, че някой може да следи него. Това не е детективска черта. Кутията на Пандора никога повече не може да бъде затворена. Което е жалко. Ти поне прояви дискретност с приятелката си… Нуми, определено не е истинското ѝ име… това говори много за момчетата и на кого се доверяват, не мислиш ли? Разбираш ли, трябва да съм сигурна, че мога да имам доверие на хората, с които работя. Ти, приятелят ти Райън, приятелката ти, Колет Харт… той е разговарял с Колет Харт. Аз бих го посъветвала друго. Разбираш ли, можем да предложим защита. Или да я оттеглим.

— Ако приближиш Нуми, ще те убия.

— Няма да го направиш, Еверет. Престани да фучиш. Виждаш ли моя колега Хеер Дауде? Той е близнак от Земя 7. Сигурна съм, че в училище си учил за тях. Всичко, което той вижда и чува, всичко, което почувства и помисли се споделя от неговия близнак на Земя 7, Еббен Хеер. С малката подробност, че Еббен Хеер не се намира на Земя 7, а на Земя 4, в североизточен Лондон. „Роудинг роуд“, Стоук Нюингтън. Номер 43. Бърз си, Еверет, но не си по-бърз от квантовото оплитане. Сега вече и двамата знаем къде стоим. Суши.

Загрузка...