История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (Софийски университет 2001–2007 г.)

1. Информация за Българската параолимпийска асоциация

До учредяването на Българската федерация „Спорт за инвалиди“, спортът за хората с увреждания у нас се развива без самостоятелна спортна структура — към някои спортни дружества за хора без увреждания и към социалните организации на хора с увреждания в България — Съюза на слепите и Съюза на глухите.

През 1981 г. се учредява републиканска секция „Спорт сред инвалидите“ към Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС), която през 1992 г. се преименува в Българска федерация „Спорт за инвалиди“. Като единствена организация, представляваща Международния параолимпийски комитет в България, през 2003 г. Българска федерация „Спорт за инвалиди“ приема името Българска параолимпийска асоциация.

Активната дейност на организацията в последните две десетилетия е свързана с много успехи — шампионски титли, медали и други призови класирания на българските спортисти с увреждания на престижни международни прояви: параолимпийски игри, световни, европейски и регионални първенства.

България участва за първи път на Параолимпийски игри в Сеул през 1988 г. В своите участия в параолимпийски игри досега българските спортисти са завоювали 4 златни, 4 сребърни и 1 бронзов медала и многобройни класирания в призовата шестица.

От участието си на световни и европейски първенства за мъже и жени българските спортисти имат 9 златни, 21 сребърни и 20 бронзови медала и са подобрили 8 световни и 17 европейски рекорда.

Много внимание и грижа полага БПА за развитието на спорта сред децата и младежите с увреждания. В резултат на това в последните години младите спортисти параолимпийци постигнаха значителен ръст на спортните резултати и много добри класирания в световните и европейски първенства за младежи, юноши и девойки. В тези състезания те завоюваха 15 златни, 21 сребърни и 26 бронзови медала, което е гаранция и добра перспектива за бъдещето на българския параолимпийски спорт.

Освен със селекцията и подготовката на състезатели с увреждания за високо спортно майсторство, Българската параолимпийска асоциация (БПА) е ангажирана и с развитието и разширяване на възможностите за практикуване на масов и рекреационен спорт за хората с увреждания от всички възрасти.

В Асоциацията членуват повече от 30 спортни клуба на хора с увреждания (СКХУ) от цялата страна. Клубовете са многоспортови, а основните видове спорт, които развиват са лека атлетика, тенис на маса, плуване, вдигане на тежести, бадминтон, шахмат, петанка, ски бягане, голбал, джудо, спортна стрелба, баскетбол с инвалидни колички, тенис на корт с инвалидни колички и отскоро и ситинг волейбол.

Липсата на достъпна спортна база е основен проблем за развитието на спорта за хората с увреждания у нас. Поради архитектурни бариери, повечето от съществуващите спортни обекти и съоръжения са трудно достъпни или напълно недостъпни, особено за лицата с тежки увреждания и тези на инвалидни колички. Някои от общинските спортни бази осигуряват безплатен достъп и възможности за спортна дейност и физическа активност на хора с увреждания в страната, което отговаря на нормативните изисквания на българското законодателство по отношение на правата и интеграцията на хората с увреждания. За съжаление лошите условия или липсата на условия за спорт и оскъдните финансови средства за тази немалка социална група са причина за недостатъчното използване на възможностите на спорта и физическата активност, като средство за постигане на по-добър здравен статус, по-високо качество на живот, профилактика на вторичната инвалидност и преждевременното стареене, социалната интеграция и благополучието на хората с увреждания у нас.

Дългогодишен председател на БПА е Илия Лалов, човекът, без когото реновирането на родния голбал не би се осъществило в кратките хронологически граници, очертани в настоящата книга.

Илия Лалов е бивш национален състезател по плуване и водна топка. Републикански шампион и рекордьор на 100 и 200 м бруст, майстор на спорта.

Дългогодишен старши треньор по плуване на ЦСКА и треньор на националния отбор. През 1996 подготвя за Параолимпийските игри в Атланта състезателката по плуване Полина Джурова, която завоюва сребърен медал.

Със спорт за хора с увреждания се занимава от 1985 г. като зам.-председател на ЦСКА.

През 1986 г., със съдействието на Министерството на отбраната, организира Първото държавно първенство по ски за спортисти с увреждания в местността Паничище, в което участват и спортисти от Норвегия.

От 1986 г. е член на УС на БПА — тогава Републиканска секция „Спорт сред инвалидите“ към БСФС.

През 1991 г. се учредява БФ „Спорт за инвалиди“. От 1992 г. Илия Лалов е председател на Федерацията, която по препоръка на Международния параолимпийски комитет се преименува на Българска параолимпийска асоциация.

БПА безспорно изигра, играе и ще играе положителна роля за реновацията и развитието на българския голбал. Това най-ярко се доказва от нейната перманентна подкрепа, която ежегодно оказва на СКХУ „Витоша“ СУ. Това е един от най-младите клубове, членуващи в БПА.

А това е също и една от организациите, в която членуват предимно млади хора и студенти.

2. Информация за „България Ер“

Национална организация за спорт и интеграция „Витоша“ изказва своята специална благодарност на авиокомпания „България Ер“ за качествената и навременна подкрепа на българския голбал, като максимално допринесе за това 2007 година да стане най-силната година от възраждането на този спорт. Благодарение на съдействието на авиопревозвача, който предостави изключителни преференциални цени на билетите, отборът по голбал получи възможността да участва на маратона в Бреда — Холандия, където завоюва престижното вицешампионско място.

„България Ер“ подкрепи българската делегация, която взе участие на конференцията на IBSA Европа, където имаше възможност да си свери часовника с европейските тенденции и да обмени опит със своите колеги от другите страни участнички.

„България Ер“ е социално ангажирана компания, защото тя предоставя безвъзмездно самолетни билети на хора, нуждаещи се от лечение зад граница.

3. Информация за Департамента по спорт към СУ „Св. Климент Охридски“

През 1888 г., когато е поставено началото на първото висше училище у нас, спортът не е бил застъпен. През годините е имало различни проекти за спортни мероприятия, но като че ли спортът за повечето от университетските ръководни кадри е нещо, без което висшето училище може да се развива. За тази ситуация допринася и крайно неблагоприятната финансова действителност. Университетът много често изпада в положение на недоимък и мизерия. На малко хора в такова положение им идва на ум, че трябва да се устрои университетски спорт, който да обхване младите хора.

Спортното университетско начало се поставя на 30 май 1929 г. Тогава се учредява Студентски спортен клуб към Държавния университет. До тази дата са правени различни опити за университетска спортна дейност, но по една или друга причина те излизат неуспешни. Много от студентите преди 1929 г. участват в различни спортни клубове като например „Славия“, „Левски“ и др.

Най-напред Студентският спортен клуб прави футболен отбор. През октомври 1929 г. на игрище „Левски“ бива поставено началото на традиционните междустудентски лекоатлетически игри. Дейността на студентския клуб се разширява като започват занимания и състезания по ски, волейбол, баскетбол, плуване и др.

По-късно спортният клуб се разраства до Студентско академично спортно дружество — САСД. През 1934 г. част от студентите в Софийския университет учредяват свой шах-клуб. Младите шахматисти участват в редица прояви със състезателен характер. През 1939 г. български студенти участват на международните студентски състезания във Виена. Това безспорно е голям успех за университетския спорт, но Втората световна война осуетява последващото развитие на спорта, а и не само на него.

След 9 септември 1944 г. в България се установява коренно различен политически режим, чиято основна цел е централизираното управление на всички сфери от битието на обикновения човек, в това число и спорта.

На 28 август 1949 г. ЦК на БКП излиза с решение, отнасящо се до физическата култура и спорта. Решението предвижда „Комитетът за наука, изкуство и култура“ да назначи във всички ВУЗ преподаватели по физическо възпитание.

В унисон с партийната линия през 1949 г. се създава катедра „Физическо възпитание“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Първият ръководител на катедрата е Иван Цветанов. Започват работа и четирима преподаватели, обучаващи студентите в следните видове спорт: лека атлетика, гимнастика, плуване.

През 1979 г. в състава на катедрата има 25 преподаватели по лека атлетика, спортна и художествена гимнастика, плуване, баскетбол, хандбал, волейбол, футбол, тенис, ски и фехтовка.

През 1991 г. се създава Университетският спортен център, който обединява катедра „Спорт“, Спортния рехабилитационен център и Университетския спортен клуб „Академик“.

Днес Департаментът по спорт обединява катедра „Индивидуални спортове и рекреация“, катедра „Спортни игри и планински спортове“, Университетски спортен център и Университетски спортен клуб „Академик“.

Обучението на студентите се осъществява в три форми:

• редовни занимания по спорт;

• спортно усъвършенстване, формиране на представителни отбори и участие в състезания, общостудентски игри, шампионати, турнири и републикански ски-първенства;

• участия в учебно-спортни игри.

Ежегодно Софийският университет „Св. Климент Охридски“ номинира и тържествено награждава десетте най-добри студенти спортисти и преподаватели треньори на Алма Матер. Признанието да носиш титлата „Спортист на годината на Софийския университет“ е престижна награда за спортните усилия на студентите. Церемонията традиционно се провежда тържествено, а наградите се връчват от Ректорското ръководство, държавни лица, преподаватели от Университета и спонсори-спомоществователи — все хора преминали през университетските отбори и обичащи спорта…

Днес двете катедри на Департамента по спорт развиват над 25 вида спорт като: лека атлетика, гимнастика, баскетбол, волейбол, ски, футбол, плуване, спортно катерене, бойни изкуства, стрелба с лък, модерни танци, акробатичен рокендрол, пилатес, йога.

В многогодишната си история Департаментът по спорт на СУ „Св. Климент Охридски“ е постигнал значителни спортни успехи както на студентско, така и на държавно и международно равнище. Представителните университетски отбори по над 20 вида спорт са оставили трайна следа в спортното развитие на страната. Студентите спортисти на Алма Матер традиционно се класират на призови места.

Въпреки финансовите затруднения ежегодно се организират и провеждат учебно-спортни практики през лятото и зимата за студентите, на които се предоставя изключителната възможност да придобият умения в спортовете ски, плуване, ориентиране, водомоторни спортове.

Департаментът по спорт обръща специално внимание на незрящите студенти и перманентно подкрепя спортния отбор по голбал „Витоша СУ“, който участва в първенството на страната и в международни турнири у нас и в чужбина. Софийският университет е съорганизатор на традиционния международен турнир в София.

Софийският университет е домакин на международни студентски спортни форуми. Департаментът по спорт поддържа контакти с университети и спортни клубове от Турция, Македония, Полша, Япония.

Връзката между младия спортен клуб „Витоша“ и Департамента по спорт осъществиха Илия Лалов като председател на БПА и Людмил Симов, който по това време беше на ръководен пост в „Академика“ и оказа съдействие за принадлежността на клуба към Алма матер.

Дългогодишен директор на Департамента по спорт е доц. д-р Емил Прокопов, човекът, който изигра най-позитивната роля за приобщаването на СКХУ „Витоша“ към университетския спорт. Неведнъж Департаментът е давал своята решаваща подкрепа за много от спортните проекти на „Витоша“.

Емил Прокопов е специалист по джудо, има множество публикации в областта на бойните изкуства. Той е дългогодишен състезател, треньор и преподавател, може би именно поради факта, че целият му живот преминава под знака на източните бойни изкуства, притежава изключително балансиран и благ характер.

4. Информация за Литекс

ЛИТЕКС КОМЕРС стартира дейността си през 1990 г. в гр. Ловеч като дружество с ограничена отговорност. След разрастването си през 1999 г. дружеството е трансформирано в акционерно. През 2002 г. седалището и адресът на управление на ЛИТЕКС КОМЕРС АД се премества в столицата София. Първите стъпки на ЛИТЕКС КОМЕРС са в търговията с петролни продукти. Авторитетът и стабилността му се утвърждават особено силно в периода на тежката икономическа криза и срива на пазара на горива у нас през 1997 г. Литекс е една от малкото български компании, които не се оттеглят от страната и не прехвърлят инвестициите си в чужди банки и предприятия зад граница. С това компанията доказва дългосрочните си и сериозни намерения за развитие на бизнеса и стимулиране на пазарната икономика именно на родния пазар. Компанията се разраства и започва своята бизнес експанзия не само в търговията с петролни продукти, но и в редица други отрасли: енергетика, хранителна промишленост, транспорт, туризъм, финанси, недвижими имоти и др.

Днес Литекс е един от най-големите инвеститори в страната, като общата стойност на инвестициите надхвърля 150 000 000 лв.

Президент на Литекс е Гриша Ганчев, който е известен със своята благотворителност. Той е бивш състезател по борба. Роден е в гр. Ловеч, има две висши образования — счетоводство и контрол и право. За него може спокойно да се даде дефиницията, че е един български спортен меценат и филантроп, без чиято подкрепа немалко инициативи, биха били обречени на провал. Гриша Ганчев даде своя принос за провеждането на Отворения турнир по голбал на република България през лятото на 2006 г.

5. Информация за Национална потребителна кооперация на слепите в България

След края на Втората световна война спекулата е изключително разпространена, а едни от най-потърпевшите от недоимъка са незрящите граждани. Техният статут е твърде незавиден. Държавата по никакъв начин не им предоставя условия за препитание или оцеляване посредством социална подкрепа. Така председателят на Дружеството на слепите в България Стефан Ненков достига до идеята да се учреди кооперация, чиято мисия да бъде осигуряването на поминъка на хората със зрителни проблеми. Така на 25 февруари 1945 г. е учредена Първа българска кооперация за общи доставки на слепите в България, с председател Ст. Ненков. През 1949 г. тя е преименувана от Първа българска кооперация за общи доставки на слепите в България в Народна потребителна кооперация на слепите в България. През м. ноември същата година в центъра на София се открива първият магазин на кооперацията, а през 1950 г. се разкрива първият клон на кооперацията в гр. Сливен. Кооперацията играе важна роля за социалната и трудова интеграция на своите членове. Член-кооператор може да стане всеки незрящ човек, който е с над 90 % загубено зрение, или ако неговото зрение е под упоменатия процент, но има съпътстващо заболяване. Всеки член-кооператор при своето приемане в редиците на НПК на СБ внася дялов капитал в размер на 40 лв. Кооперацията е източник на финансови дивиденти за студентите, които въз основа на своя семестриален и годишен успех получават в различен размер месечни финансови бонуси. Ежегодно НПК раздава на своите членове талони на определена стойност, даващи им възможност да закупят от търговските обекти на кооперацията различни битови стоки. Също така кооперацията предоставя възможността на своите членове, които нямат трудов стаж да го придобият в нейните структури, което от своя страна ще им даде право на пенсия за трудов стаж. Защото хората без достатъчен трудов стаж получават единствено социална пенсия. Така че Националната потребителна кооперация на слепите в България е имала и продължава да има изключително позитивна визия за хората с тежки зрителни увреждания. Именно кооперацията и нейният председател Михаил Кърлин през лятото на 2001 г. дадоха първата и навременна подкрепа на новоучредения Спортен клуб „Витоша“, предоставяйки средства за екипиране на отбора по голбал, който се отблагодари спечелвайки шампионската титла на страната.

6. Информация за Национално читалище на слепите „Луи Брайл“

Читалището е основано на 29 април 1928 г. в гр. София. Неговата поява е предшествана от назрялата необходимост слепите да имат свои книги. По това време в повечето европейски страни вече са действали библиотеки, които са предоставяли литература на брайлово писмо. С основаването на института за слепи в София през 1905 г. е положено началото на образованието на слепите у нас. За това дело има заслуга големият български учен проф. Иван Шишманов. Учебното заведение създава условия за написването на първите учебници и кратки разкази на брайл. Това е ставало ръчно с шило и плоча от самите преподаватели и по-големите ученици. Малко по-късно се прилага и брайлова пишеща машина с 6 клавиша и интервал, изобретена от немския инженер Оскар Пихт.

С часове учениците са слушали прочита на книги от техните учители и у тях е нараствала жаждата и желанието самостоятелно някога те да четат. Така се е достигнало до деня, когато няколко десетки слепи, преподаватели от института и неколцина виждащи интелектуалци, сред които писателите Асен Разцветников, Димитър Подвързачов, Денчо Марчевски и проф. Константин Пашев се събират в салона на Трета прогимназия „Граф Игнатиев“, за да учредят читалището. Избрано е настоятелство и проверителна комисия. За председател е утвърден вече придобилият популярност български композитор Петко Стайнов. Секретар става председателят на Дружеството на българските слепи, познат в българското есперантско движение Стефан Ненков.

Истински шанс за читалището е, че тъкмо творецът и общественикът Петко Стайнов в годините до края на Втората световна война е бил негов председател. Благодарение на енергията и връзките му той е привлякъл около себе си широк кръг от писатели, учени и културни дейци. Още в годината на учредяването си читалището става член на Върховния читалищен съюз. Назначен е незрящият Димо Кирев, който започва да пише книги на брайлов шрифт и така е положен камъкът на националната брайлова библиотека. Успоредно с нея се събират и книги на обикновен печат. Пристъпва се към издаването на списание „Съдба“ съвместно с Дружеството на слепите. Това списание заема позиции в културния живот на страната и в него публикуват свои статии и литературни произведения Елин Пелин, Йордан Йовков, Фани Попова-Мутафова, Людмил Стоянов, Стилян Чилингиров, Константин Константинов, поетите Елисавета Багряна, Дора Габе, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Младен Исаев, литературните критици Петър Динеков, Георги Цанев, професорите Асен Златаров, Хаджийолов и още много имена от българската култура и наука. Сред тях е бил и слепият писател Траян Траянов-Тъмен. От началото на трийсетте години редактор на списанието става Димитър Пантелеев.

Читалището заедно с ръководството на Дружеството организират многобройни прояви, с които пропагандират възможностите на слепия човек. Уреждат предавания по току-що създаденото българско радио с участието на Зорка Йорданова, Олга Кирчева, Владимир Трендафилов, Константин Кисимов и др. През 1932 г. настоятелството с ръководството на Дружеството на слепите намира един оригинален начин за издаване на списание на брайлов шрифт. По това време в страната все още няма печатаща машина, на която то да се копира.

Благородният сляпоглух есперантист Харолд Тиландер от Стокхолм, Швеция, редактор на международното есперантско списание за слепи „Лигило“ приема да печата това списание, наименовано „Вестител“. То се е получавало при него на български език и се е набирало буква по буква. Всеки брайлов знак представлява една комбинация от 6 точки. Това е универсален код за всички езици по света. След издаването на списанието в тираж около 30 бройки се изпращало до абонатите в България. То е излизало до началото на Втората световна война.

Днес „Вестител“ отново се издава от читалището. От 1999 г. то се публикува на брайлов и електронен формат и може да се прочете в Интернет. Съдържа информации и статии от страната и чужбина. През 1958 г. се правят първите опити за запис на книги върху магнетофонна лента, а през 1962 г. е направено малко студио в едно от помещенията на читалището, където започват професионално да се записват книги на магнетофонна лента. С това се развива голям раздел в библиотеката — на говорещата книга. Създават се филиали в Пловдив, Варна и Дряново. Интересът към този формат на книги е много голям и са необходими изключително много средства, с които читалището не разполага въпреки помощта на Съюза на слепите. Затова през 1971 г. говорещата книга му е прехвърлена. За дейността на уникалната българска културна институция е характерен новаторският дух и инициатива.

Благодарение на фондация „Отворено общество“ през 1994 г. е въведена за пръв път в България съвременна технология за брайлов печат. Това става чрез компютър и специален принтер. Програмата и този способ вече са разпространени навсякъде у нас, благодарение на тази първа разработка. Читалището обслужва своите читатели от цялата страна пряко, чрез колетни пратки или чрез филиалите си. В София книгите се доставят чрез малък микробус до домовете на читателите. Брайловите книги са обемисти, тежки и скъпи. По тази причина е невъзможно да се състави лична библиотека и затова е от изключително значение ползването на читалищния фонд. С въвеждането на компютърния печат на бял свят се появи и тъй наречената електронна книга. Читалището също има голям набор от електронни книги, които в по-голямата си част са предоставени любезно от различни издателства. Тези книги се ползват от всички зрително затруднени, които имат желание за това.

През десетилетията са положени и основите на самодейността и творческата работа. Понастоящем читалището подкрепя осем певчески и музикални състава. Има девет колективни членове — това са обществени организации, фондации и сдружения, свързани с живота и потребностите на незрящите хора. Национално читалище на слепите „Луи Брайл“ има определени заслуги за образованието, културата и обществената интеграция на слепите хора у нас.

Това дело е съзиждано от 3 поколения слепи и виждащи деятели. Следовници на Петко Стайнов стават десетки участници в читалищното настоятелство и проверителна комисия. Трудно е да се изброят имената на всички дейци, но сред тях могат да бъдат откроени Никола Димитров, Минчо Минчев, Елена Живкова, Димо Кирев, Коно Горанов, Димитър Донков, Стойчо Милчев, Кирил Костов, Йордан Павлов. По случай 30 години от основаването на читалището му е дадено името на създателя на релефното писмо Луи Брайл, а във връзка с 50-годишнината то е удостоено с орден „Кирил и Методий“ I степен. Дейците са се погрижили и за малка музейна сбирка по делото на слепите.

В годините след Втората световна война до промените през 1989 г. читалището се е финансирало от централните държавни и обществени органи. От 1993 г. неговата издръжка се поема от Столична община — район Средец. Библиотеките за зрително затруднени от този тип във всички напреднали страни се радват на широко обществено признание, на солидна бюджетна издръжка и грижа. Висока чест за читалището беше участието на президента на България Георги Първанов на юбилейното честване по случай 75 години от основаването на читалището. Тържеството се състоя през месец ноември 2003 година. По случай празника на славянската писменост 24 май 2007 г. Президентът на България Георги Първанов награди председателя на читалището Спас Карафезов с орден „Св., св. Кирил и Методий“ за неговия голям принос в просветното и читалищно дело в България. Ето дословно текста на самия указ:

С присъщата си скромност г-н Карафезов заяви, че това е признание за всички членове и дейци на читалището.

В известен смисъл читалището има и заслуги в областта на спорта за незрящите хора. През 60-те години на миналия век негови членове са участвали във физически упражнения в салона на тогавашния ВИФ на улица „Тина Киркова“ под ръководството на негови преподаватели. Това са и първите стъпки на организирани спортни занимания.

Читалището подкрепя дейността на спортния клуб, като предоставя средства за закупуване на награди, които се връчват на организираните от „Витоша“ голбални турнири.

Председателят на читалището г-н Карафезов се отличава със своята жизненост и всеотдайност, за която много млади хора могат само да му завиждат. Той има богата биография, доказваща по безусловен начин неговия принос за по-добрия статус на зрително затруднените в България. Един от най-ярките примери за позитивната му дейност е извоюваното право на зрително затруднените да изучават и упражняват професията на масажисти.

Спас Карафезов е роден в Габрово на 6 юли 1934 г. Учи в техникум. На 12 септември 1952 г. изгубва зрението си при мозъчна операция. Завършва Априловска гимназия и Юридическия факултет на Софийския университет. Постъпва на работа в Съюза на слепите, в неговото софийско предприятие — отначало като работник, после като юрисконсулт. Избиран е като заместник-председател на тази организация на регионално и национално ниво. В областта на спорта оглавява физкултурния съвет на предприятието. Тогава се прави първата спортна площадка за слепи в България на улица „Найчо Цанов“ 172. Участва в организирането на първата спартакиада за слепи през 1962 г.

Заедно с Петко Стефанов и Лазар Марков е инициатор за създаването на първата национална спортна организация за хора с увреждания през 1981 г. Бил е и заместник-председател на тази организация и председател на нейния контролен съвет.

От 1992 г. е председател на Национално читалище на слепите „Луи Брайл“. Участвал е в многобройни форуми в страната и чужбина. Посветен е и на спорта на хората с увреждания. Писал е материали на тази тема. Преплувал Дунава 1962 г. Изкачва Мусала с придружител 1966 г., апропо, по това време все още не е изграден лифт. Завършил е успешно 25-ия международен маратон в Ню Йорк през 1994 г.

7. Информация за поделение „Социално-битово обслужване“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“

ПСБО е университетската структура, отговаряща за студентските общежития и столове. Това е едно от най-важните университетски звена. Хората с увреждания имат преференции за ползване на общежития, а хората с първа степен на увреждане имат право и на придружител, който също може да обитава студентско общежитие. Друго удобство за студентите в неравностойно положение е и фактът, че по тяхно желание те се настаняват в персонални стаи, което им дава възможност за безпроблемна подготовка. Управителният съвет на ПСБО се състои от 5-ма членове. Двама от тях са представители на студентите и докторантите и се предлагат от Студентския съвет. Сред правомощията на УС на ПСБО е разглеждането на възражения срещу решенията на КСБВУ за настаняване в общежитията.

Поделение „Социално-битово обслужване“ при СУ „Св. Климент Охридски“ разполага с 6300 легла в Студентски град, София.

По отношение на студентите с увреждания в Наредбата за ползване на студентските общежития и столове е заложен преференциален режим за настаняване на общежитие — те не участват в класацията, а се настаняват по право. Този режим засяга и размера на задълженията им — заплащат 30% от определените наемни такси и не дължат семестриален депозит.

Заложените преференции в нормативната рамка не изчерпват дейностите, които ПСБО провежда за интеграцията на студентите с увреждания.

Поделението си взаимодейства с техните сдружения и ги подпомага организационно и материално. Такива са НОСИ „Витоша“, които ползват адаптиран офис в бл. 52, вх. А, Фондация „Хоризонти“, на която е предоставено помещение за звукозаписно студио в бл. 57, вх. А. При поискване от страна на тези и други организации на хора в неравностойно положение, ПСБО винаги се е отзовавало с готовност.

Изпълнителен директор на ПСБО е Петко Горанов.

Изпълнителният директор ръководи непосредствено дейността на Поделение „Социално-битово обслужване“.

Именно тази университетска структура и нейният директор са в основата на най-големите организирани събития на „Витоша“. Във всеки един момент ПСБО и Петко Горанов са подкрепяли инициативите на младите ентусиасти. Петко Горанов има висше образование по политология, завършено в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е бил два мандата общински съветник, което безспорно е допринесло положително за интеграцията на хората с увреждания в столичния град.

За своята дейност като изпълнителен директор на ПСБО, П. Горанов е носител на Благодарствена грамота от НОСИ „Витоша“, а за дейността си като общински съветник е носител на Сертификат за активна позиция като член на Столичен общински съвет от Център за психологически изследвания. На П. Горанов също е връчена Грамота от Фондация „Очи на четири лапи“.

Горепосоченото идва да покаже, че в лицето на П. Горанов хората в неравностойно положение имат един свой верен приятел, който по всяко време е готов да ги подкрепи.

8. Информация за Постоянната комисия за „Децата, младежта, спорта и туризма“ към Столичен общински съвет

Постоянната комисия за „Децата, младежта, спорта и туризма“ (ПК за ДМСТ) започва дейността си като Временна комисия за младежта и спорта през 1996 г. През 1997 г. с решение на Столичен общински съвет е създадена Постоянната комисия по младежта и спорта, която от 1999 г. е трансформирана в Постоянна комисия за Децата, младежта, спорта и туризма. ПК за ДМСТ подпомага и развива спортни, младежки и детски инициативи, които се реализират на местно ниво. Основен механизъм за реализация на политиката на СОС по отношение на децата, младите хора, спорта и туризма са приетите Програми през периода 1998–2003 г., 2004–2007 г. и 2007–2010 г. Постоянната комисия утвърди Програми за развитие на младежките дейности, спорта и туризма на територията на Столицата. Програмата доказа своето място в структурите за местно самоуправление на територията на столицата, като реално действащ механизъм за осъществяване на политиката на местната власт по отношение на младежките организации, спорта и физическото възпитание.

През 2005, 2006 и 2007 г. ПК за ДМСТ солидно и навременно подкрепи провеждането на най-грандиозния ежегоден турнир за купата на България по голбал. Дейците на „Витоша“ вярват, че в лицето на комисията са спечелили един силен фактор за стабилността на голбала. Хората, работещи в ПК, са изключителни професионалисти, отзивчиви и приятни хора, което трябва да послужи като пример за останалата администрация, била тя общинска или държавна.

9. Информация за Професионална футболна лига

Българската професионална футболна лига е създадена през 1991 г. От 27 юли 2007 г. е пълноправен член на европейската професионална футболна лига.

Тя осъществява дейност в обществена полза за развитието на професионалния футбол и издигане на неговото равнище в Република България като част от националната система за физическа култура.

Обединява футболните клубове от професионалните лиги, представлява интересите на членовете си пред органите на БФС, организира и администрира държавните първенства по футбол, купата и суперкупата на България с решение на ИК на БФС, при условията и реда, определени във вътрешните актове на БФС за държавните първенства, подпомага футболните клубове при лицензирането им, както и при подготовката и осъществяването на договори за централизирана продажба на рекламни и телевизионни права върху срещите от професионалните групи, участва със свои представители в постоянните комисии на БФС.

Настоящият президент на ПФЛ е един от основателите на „Сдружението на националните футболисти ветерани“, като за набирането на средства за тях е организирал в пет поредни години благотворителни търгове, от които са събрани над 300 000 евро. Лигата подпомага много и различни дейности, като най-много до момента се набляга на работата с детско-юношеските школи. За целта тя осигурява екипировки, спонсори и помага в организацията на детските турнири в страната. Сериозно внимание се отделя и на работата с футболното хулиганство, тема, която вълнува целия свят. През пролетта на 2007 г. бе организирана съвместна кръгла маса с представители на полицията, кметството и вътрешното министерство на Република България, които изгледаха и филм специално създаден по темата от един от най-добрите български режисьори.

Президент на БПФЛ е Валентин Михов.

Валентин Михов е роден на 18.01.1954 г. в гр. София и е единственият българин извървял целият път на футболната йерархия. Стартира футболната си кариера в ЦСКА (като юноша), играе в Локомотив (ГО), Академик (Свищов), Червено знаме (Павликени). Завършил икономика на труда и социалното дело в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов и международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство.

Работил е в министерство на транспорта — Автокомбинат София-окръг, като началник на отдел ТРЗ. По-късно е директор на кантора Външен транспорт и застраховки във външно-търговското предприятие „Кореком“.

Президент на ЦСКА от 1990 до 1993 г.

Президент на БПФЛ от 1991 г. до 1993 г., а след това на БФС — 1993–1994 г.

Изпълнителен директор на ФК Ловеч.

Изпълнителен директор на ФК Славия.

От 1995 г. е изключителен партньор в България на германския медиен концерн „Спорт файв“ чрез фирмата „S.V.-RSA Bulgaria“.

Президент на Българската професионална футболна лига от 1996 година и до днес е неин ръководител.

Вальо Михов перманентно оказва подкрепа на българския голбал като предоставя средства за организирането на силните международни турнири, провеждащи се в българската столица. Неведнъж е присъствал на домакинските турнири по голбал и лично е награждавал призьорите.

10. Информация за Сдружение с идеална цел „Зрение“

От 2000 г. екипът на Сдружение „Зрение“ подпомага незрящи млади хора и студенти като с различни методи и средства се стреми да ги интегрира в обществото.

Пълноценното интегриране и реализация на хората с нарушено зрение в българското общество е сериозен проблем. Младите незрящи хора срещат емоционални и психологически пречки при комуникацията и приобщаването към дадена среда (работна, образователна, социална). Причините се крият както в неразбиране и дезинформираност от страна на обществото, така и в трудности при адаптацията и контактите на незрящите хора. Физическата неравнопоставеност се превръща в психологическа и емоционална бариера, поради липсата на специализирана подкрепа и консултации за хора с нарушено зрение.

В България няма добри възможности за образователни услуги, адаптирани към потребностите и особеностите на незрящите младежи. Нарушени са връзките между работодателите, трудовите консултанти и незрящите хора. Социалната интеграция на незрящите се усложнява и от формално-юридически проблеми, за чието решаване те нямат подготовка и подкрепа от квалифицирани специалисти.

Тези проблеми многократно се потвърждават и разпознават от незрящите в анкетите, които Сдружение „Зрение“ провежда при свои дейности. Изводите, които се обособяват въз основа на анкетите, са следните:

1. Налице е проблем в областта на намиране на професионалист, който да обучи незрящия в мобилност и ориентиране, което води до допълнителна социална изолация на младежите.

2. Преобладаващата част от представителите на целевата група срещат огромни трудности при овладяването на съвременните технически средства и чужди езици, поради липсата на специфични програми и подходи за тяхното обучение.

3. Липсата на мотивация, социално разбиране и психологически бариери от страна на работодателите да назначават младежи с нарушено зрение води до силна социално-икономическа криза и засилва неспособността на тези хора да се интегрират и да бъдат полезни за себе си и обществото. Това поставя в неравнопоставено положение голяма група от млади хора, които имат потенциал и желание за пълноценна реализация, но нямат предоставен шанс за нея.

Сдружение „Зрение“ извършва периодично това анкетиране и прави впечатление, че изводите, които се налагат, не се променят през годините. Тоест проблемите, които се наблюдават, все още не са намерили своето решение и Сдружение „Зрение“ работи в тази насока, като подготвя свои предложения до общинските администрации, Народно събрание и до политици.

Председател на сдружението е Ели Станишева, която е завършила педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Една от най-големите придобивки за младежите с нарушено зрение, а и не само за тях, е изградената с много усилия от страна на Ели Станишева мобилна група към „Глобул“, която включва стотици незрящи хора, имащи възможността да комуникират помежду си безплатно. Сдружението има зад гърба си проведени не една дарителска акция. Могат да се посочат като примери набирането на средства за създаване на консултативно-образователен център „Зрение“, даряването на средства за осиновяване и обучение на куче-водач на незрящ човек, даряването на бели бастуни, дискове, дискети, компютри и пр. За осъществяване на своята дейност и за подпомагане на хората с нарушено зрение, Сдружение „Зрение“ всяка година организира благотворителен концерт, съпроводен с конкурс на тема „Равни възможности за всички“. От 2007 г. Сдружението започна да организира и благотворителни балове, с които да подпомогне набирането на средства за изграждането на функционален, съвременен център, който да предоставя необходимите услуги и обучения на хората с нарушено зрение — обучение в мобилност, адаптирани към техните потребности обучения по чужди езици и компютърна грамотност, социална и психологическа подкрепа, професионално обучение. Изграждането на този център е поредната голяма стъпка, която Сдружение „Зрение“ ще завърши при осъществяването на основната си цел и дейност — интеграция на хората с нарушено зрение в българското общество, пълноценна интеграция на пълноценни хора в развито гражданско общество.

11. Информация за сладкарници „Неделя“

Сладкарска къща „Неделя“ е основана на 01.04.1993 г. в град София от Радослава и Георги Минчеви. През същата година е открита и първата сладкарница на площад „Баба Неделя“, откъдето идва и името на веригата. От самото начало философията на фирмата е изградена върху две основни направления.

1. Първото засяга ръчното изработване на торти по стари домашни рецепти, съчетано със съвременните технологични методи в производството.

2. Второто предвижда предлагане на сладкарски произведения в приятно обзаведени, комфортни сладкарници с гарантирано добро обслужване, които клиентите с удоволствие да посещават.

През 1996–1997 г. по време на финансовата криза и масовите фалити, сладкарска къща „Неделя“ доказва жизнеността на философията си и начина на управление като насочва пътя на развитие към създаване на собствена верига с утвърдено име по пътя на франчайзоотдаването. В момента компанията е най-големият производител на торти, както и най-голямата и известна сладкарска верига в България.

„Неделя“ е първият изцяло български франчайзинг. Днес повечето от обектите на „Неделя“ се развиват на този принцип.

Същност на франчайзинга на „Неделя“:

Франчайзодателят предоставя франчайзингов лиценз за организиране, управление и експлоатация на сладкарница под регистрираната марка „Неделя“.

Така всеки партньор на веригата сладкарници „Неделя“ придобива правото да работи с търговската марка на една доказала се компания.

Сладкарници „НЕДЕЛЯ“ се утвърдиха, като най-голямата сладкарска верига в страната.

От малка сладкарничка на площад „Баба Неделя“, днес веригата притежава 20 салона, 16 от които франчайз.

Повече от 10 000 души дневно се наслаждават на уникалните сладкарски произведения, дело на дългогодишен опит в бранша.

„НЕДЕЛЯ“ — галено наречена работилница за вълшебства.

Съчетание от бутикови торти. Всичко по една рецепта — вкус и красота.

Новаторския дух на компанията е следван от непрекъснат интерес от чужбина към франчайз „НЕДЕЛЯ“.

Годишно компанията открива между 3 и 5 сладкарски салона в страната и успява да остане едноличен лидер в най-консервативния бранш в България и Европа.

Сладкарници „Неделя“ перманентно подкрепя дейността на „Витоша“, като за всяко събитие с охота предоставя своите вкусни изделия. С голяма доза увереност може да се каже, че „Неделя“ е един от най-постоянните подкрепители на организацията. Няма случай, в който „Витоша“ да се е обърнала с молба за подкрепа към веригата и тя да не е била удовлетворена. Г-жа Минчева абсолютно винаги с широкото си сърце задава следните кратки и точни въпроси: Какво количество ви е необходимо? Къде и кога да бъдат доставени тортите?

Младите зрително затруднени спортисти имат усещането, че в лицето на най-мощната сладкарска верига имат верен приятел, който не би ги изоставил и за напред.

12. Информация за Съюза на слепите в България

На 28 март 1921 г., в малкия салон на „Градското казино“ в присъствието на Н. Диклич, Ст. Орозов, Ст. Ненков, Ф. Методиев, П. Манев и В. Ангелов, се провежда заседание, което се смята за учредително.

Уставът на новоучреденото дружество е утвърден на 25 август 1921 г. от Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Председателят Никола Диклич (Никица Драгутин Диклич е неговото кръщелно име) е сърбин от Загреб, музикант със солидно образование, добър пианист, човек със западноевропейска култура. Никола Диклич е назначен за учител по музика в Софийското девическо педагогическо училище и е командирован също да преподава пиано в Държавния институт за слепи. ДБС започва дейността си с летящ старт да реализира всички свои приоритетни задачи, съдържащи се в неговия Устав. Организира две киноутра с томболи и с участието на професионални актьори, които преминават много успешно и осигуряват достатъчно парични средства за наемане и обзавеждане канцелария и общежитие на дружеството. Първата канцелария и първото общежитие на Дружеството са разположени в две съседни стаи на ул. „Веслец“ 55. Едната стая, наречена общежитие е оборудвана с девет легла. Председателят Диклич успява да намери и едно пиано в плевенските казарми съвсем здраво, само дезакордирано и олющено, което Военното министерство също предоставя безвъзмездно на новосъздаденото дружество. Н. Диклич подбира и дружеството закупува 20 партитури репертоар. Закупува се и необходимата брайлова хартия, които се изпращат на Николай Бехтеров в Никопол, за да копира на релефно-точков шрифт партитурите. Още през септември 1921 г. неговото Настоятелство решава да създаде библиотека. ДБС замисля и на 20 февруари 1922 г. създава Дружество за покровителстване на слепите в България, организация за благотворителна дейност и за връзка с широката българска общественост. Най-главната задача на това новоучредено сдружение е да разкрие Дом-работилници за слепи мъже. Тази институция е със задача да подпомага и слепите извън обсега на Държавния институт за слепи, сиреч ослепелите над 14 години и ония, които по различни причини не са могли да минат през този институт. От месец април 1922 г. ръководството на ДБС започва много усилено да работи за създаване на професионален оркестър от слепи, който в края на месец юни 1922 г. е подготвен и постъпва на работа в бирария „Черната котка“ в Княжево, където работи само един сезон. Оркестърът се състои от четири цигулки, виолончело, флейта, кларнет и пиано. Сред музикантите фигурират имената на почти цялото тогавашно ръководство на ДБС. Но скоро оркестърът остава без работа и тогава той се насочва към концертиране из страната. Настоятелството на дружеството организира различни благотворителни акции за набиране на парични средства най-вече в Деня на слепия. Отначало този ден се е отбелязвал на Томина неделя, първата неделя след Великден, а след 1929 г. на Димитровден — 8 ноември. Приходите на дружеството идват най-вече от дарения на банки, търговски фирми и частни лица. Издават се няколко вида календари, които също носят известна печалба. Организират се лотарии и томболи. През 1933 г. с печалбата от специално проведена лотария е купен един от апартаментите на пл. „Славейков“ 1, който сега е собственост на Съюза на слепите в България.

В състава на Дружеството на българските слепи има пет категории членове: активни, почетни, благотворителни, спомагателни и пасивни. Активен член е могъл да бъде всеки сляп, завършил Държавния институт за слепи или пък по свои пътища да е станал работоспособен. Почетен член е могъл да бъде онзи, който с дейността си допринася за преуспяването на дружеството. В началото дружеството има само двама почетни членове: Атанас Топлийски и Димитър Ангелов. Атанас Топлийски предоставя за безвъзмездно ползване на ДБС четиристаен апартамент от своята къща, намираща се на ул. „Любен Каравелов“ 42 за негова канцелария и общежитие. Атанас Топлийски много често е придружавал и подпомагал оркестъра от слепи музиканти в неговите турнета из страната. През 1948 г. за почетни членове са приети и Георги Димитров — тогавашният министър председател, и очния лекар д-р Иван Василев. Първият — за приноса му за уреждането на въпроса за професионализацията на хора на слепите. Благотворителен член е могъл да бъде всеки, който подари на дружеството пари или предмети най-малко над 5000 лева. Дружеството тогава има също двама благотворителни членове — Димитър Кудооглу и Хаим Бакиш. Димитър Кудооглу е пловдивски предприемач и виден меценат. Хаим Бакиш е собственик на една от първите в България фабрики за каучукови изделия. Спомагателен член е всеки виждащ, който плаща минимален членски внос 12 лева годишно и работи за преуспяването на дружеството. Пасивни членове са: всички неработещи слепи, които изкарват прехраната си чрез просия или се издържат от близките им. Те не плащат никакъв членски внос и нямат никакви права и задължения към дружеството. За тях дружеството се грижи да бъдат подпомогнати с обществени средства, като приютяване, пенсии и др. Дружеството на българските слепи е многократно по-голямо от всички останали организации на слепи взети заедно. ДБС е модерна за времето си организация — широко отворена за своите приятели и спомоществователи. Особено показателна в това отношение е структурата на членския състав, от който почти 40% са виждащи лица. Първите десетилетия 1920–1951 г. слепите в България са се сдружавали по различни признаци: причина за слепотата, професионална ангажираност, културни интереси. Съществували са седем организации с различна численост, повечето от които с национален периметър на дейност. С установяване на тоталитарния режим и премахване на политическия плурализъм (1944–1948 г.) много сдружения с идеална цел са разпуснати и имуществото им е иззето в полза на държавата, каквато е съдбата на няколкото организации на хора с увреждания. Други пък са били принудително обединявани, каквато участ сполетява организациите на слепи. С решение на Националния съвет на Отечествения фронт от 5 февруари 1950 г. се препоръчва дружествата „Тъмнина“ и „Мрак“ и Съюзът на слепите в България да се обединят в един общ съюз. Осъществяването на тази препоръка на Националния съвет на Отечествения фронт не става никак лесно. Ръководствата на дружествата „Тъмнина“ и „Мрак“ оказват силна и упорита съпротива. Представители на НС на ОФ полагат многократно големи усилия да ги убеждават в необходимостта от обединението. Налага се дори намесата на висши органи на комунистическата партия.

За реализиране на обединението са били необходими повече от осем месеца. Това доказва, че съпротивата срещу обединението е била много силна и упорита. Но за една от трите обединяващи се организации — Съюза на слепите в България, обединението е било лелеяно повече от две десетилетия. И в края на краищата то става факт! На 13 март 1951 г., в София в салона на Дома на правниците на ул. „Пиротска“ 7 се провежда обединителният конгрес на гореспоменатите сдружения на слепи. На 12 март 1951 г. в отделни помещения се провеждат годишните отчетни събрания на дружества „Тъмнина“ и „Мрак“ и XI редовен конгрес на Съюза на слепите в България. След приключване на отчетите и трите организации вземат решение за обединение. Избрани са съответният брой делегати за обединителния конгрес, а XI конгрес на Съюза на слепите в България не избира делегати, понеже те са избрани още през юли 1950 година. На обединителния конгрес присъстват 126 делегати, от които: 91 — от страна на Съюза на слепите в България, 19 — от дружество „Тъмнина“, 16 — от дружество „Мрак“. Конгресът провъзгласява обединението на всички категории слепи в Общ съюз на слепите в България. Приет е Устав, който предвижда Управителният съвет на съюза да се състои от 11 членове и да включва най-малко по двама застъпници на всяка категория слепи. Така е приет принципът на паритета. Останалите петима членове са избирани независимо от причината за тяхната слепота. Приета е резолюция за основните насоки на дейност и развитие на Общия съюз на слепите в България и неговите клонове по места. За председател на новата организация е избран Стефан Ненков, а за подпредседатели Кирил Костов от бившия ССБ, Константин Гайдаров от бившето дружество „Тъмнина“ и Стефан Бучакчиев от бившето дружество „Мрак“. Благотворително културно-просветно дружество „Черен поглед“ не участва в обединението, защото се установява на 5 януари 1949 г., че дружеството съществува дотогава незаконно, тъй като от 1938 г. то не е утвърдено според Закона за дружествата. Обединителният конгрес не засяга Читалище на слепите в България и Народната потребителска кооперация на слепите, които продължават своето самостоятелно съществуване. Оттогава на сетне до 1989 г. Съюзът на слепите в България е най-мощната организация за зрително затруднени. ССБ управлява цялата трудова и спортна дейност в страната. Това управление може да се квалифицира като добро, но трябва да се има предвид, че и политическата конюнктура е била твърде благоприятна за подобен род управление. Голбалът е бил добре развит, провеждали са се регулярно републикански първенства, както в А, така също и в Б групи. Националният отбор редовно е участвал на силни европейски и световни състезания. Като един от големите успехи може да се посочи участието на голбалните национали на олимпийските игри в Сеул, 1988 г. Повечето от голбалистите са работили към предприятията към ССБ „Успех“, което обстоятелство допълнително е улеснявало тяхната спортна дейност, тъй като безпроблемно им е бил отпускан служебен отпуск за подготовка и участие в голбалните турнири. След настъпването на т. нар. демокрация възникнаха множество неправителствени организации, които се профилираха в една или друга област на зрително затруднените хора. Но това явление не е случайно, а то произлезе от факта, че ССБ загуби част от позициите си в различните дейности, засягащи хората със зрителни увреждания. Именно поради това се наложи появата на различни НПО, които трябваше да запълнят празнината оставена от съюза. Разбира се, ръководството на ССБ едва ли желаеше да загуби монопола си над хората, имащи зрителни нарушения, но нямаше какво да стори. На моменти ръководството би тотален отбой и от присъщи нему дейности като напр. случая с голбала. ССБ или по-скоро неговото ръководство нямаше право през 90-те години да изостави голбала на произвола на съдбата, а не бе трудно да се предположи, че неговата съдба би била пагубна без съюзната подкрепа. В защита на ССБ може да се посочи коренната промяна в държавната политика спрямо подобен род организации. В условията на тежка икономическа стагнация, Съюзът буквално се задъхваше, но фактът, че бе натрупал немалък имуществен фонд му спомогна да преодолее кризата. Също така е факт, че организацията най-малкото по отношение на спорта не винаги е имала най-далновидните ръководители.

Броят на председателите на Дружеството на слепите в България, на Общия съюз на слепите в България и на Съюза на слепите в България е едва 17 души. Като от 1990 г. до момента ССБ креслото е заемано от 4 души.

Първият председател на Дружеството на българските слепи е сърбинът Никола Диклич. Най-дълго управлявали председатели са Иван Илиев, който е председател от 1959 до 1975 г., а на второ място е Янаки Градев заемал председателския стол от 1976 до 1990 г.

Към момента председател на ССБ е Васил Долапчиев, който заема този пост от 1999 г. Роден на 26 февруари 1953 г. в гр. Елхово. Завършва Техникум по електротехника в Сливен. Загубва зрение по време на отбиване на военната си служба през 1974 г. От 1975 до 1979 г. е студент по право в СУ, а през 1986 г. завършва специализация по икономика и управление на промишленото производство в УНСС — София. Работи като юрисконсулт в ПП „Успех“ — Сливен (1981–1990). Депутат е във 7-то ВНС (1991–1992). Директор е на ПП „Успех“ — Сливен от 1991 г. Избиран е за председател на ЦРК (1990–1994) и за член на ЦС и неговия ИС (1994–2000). От 1996 до 2003 г. е член на Комисията по човешки и социални права към ССЕ, 2003–2007 г. е член и на Бюрото на ССЕ. От 1999 г. е член на Управителния съвет на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ при МТСП, а от 2002 г. е член на НС по рехабилитация и социална интеграция към МС.

Васил Долапчиев е човек, който неимоверно много допринесе за възраждането на голбала в България. Той перманентно дава своята подкрепа за инициативите на студентската организация „Витоша“ и за отборите по голбал, шахмат и т. н. Неведнъж съюзният микробус е преодолявал стотици, а дори и хиляди километри, за да закара голбалистите на много състезания зад пределите на страната.

И в наши дни няма спор, че ССБ си остава най-многолюдната организация за зрително затруднени хора, но неговата социална функция е силно свита. Все по-трудно е за ССБ да успява да даде опора и реална подкрепа на своите членове. Едно от основните предизвикателства за съюза е липсата на способни млади кадри, които биха могли да тласнат организацията в руслото на съвременните тенденции, както в социално отношение, така също и в трудово, образователно и пр. Със сигурност все повече млади и способни хора ще играят в бъдеще съществена роля, за развитието и устойчивостта на най-голямата организация за зрително затруднени, защото без млади и свежи сили просперитетът на ССБ би бил застрашен. А в последното десетилетие се изградиха не малко способни и образовани млади незрящи хора, които биха били само от полза за стабилитета на съюза.

13. Информация за Център за психологически изследвания и психотерапия

Центърът за психологически изследвания е мощна лобистка организация в социалната сфера. Той е една от водещите национално представени организации, одобрени от Министерски съвет, член на Националния съвет за шнтеграция на хората с увреждания към Министерски съвет, където участват водещите министерства, национално представени синдикати и работодателски организации. Националният съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет е върховния орган на гражданските организации в социалната сфера. След почетната позиция на ресорния министър, ръководна позиция всеки мандат в този съвет има един от председателите на национално представените организации. За втори пореден път за председател от страна на национално представените организации на/и за хора с увреждания е д-р Диана Инджова, Ph.D., ръководител на Център за психологически изследвания.

ЦПИП е пълноправен член на Американската асоциация на хората с увреждания, Американската психологическа асоциация и Европейския форум на младежите с увреждания. Организацията работи с Конгреса и Сената на САЩ и Европейската комисия и Европейския парламент. Дейностите на организацията са насочени в посока гарантиране и защита на човешките права на хора с физически, сензорни и ментални увреждания и в неравнопоставена позиция, чрез законодателни инициативи, мащабни медийни промоции, национално значими събития, високо професионални обучения, както и Национални програми за промяна на обществените нагласи.

ЦПИП е водеща обучителна организация с международен Департамент и обучители. Център за психологически изследвания прави две от най-големите социални събития в България — Европейското рали за хора с увреждания и балът на хората с увреждания с Президента на републиката.

Център за психологически изследвания е организация чадър с подчленски организации и регионални центрове с многохилядна членска маса.

Организацията работи по програми на Американска демократична комисия към Конгреса на САЩ. Партньори са Американска демократична комисия към Конгреса на САЩ, Американска търговска камара, Корпус на мира, Международни бизнес организации, Европейска комисия и други. Партнира успешно с всички посолства в Република България.

ЦПИП изигра своята роля за реновацията на голбала у нас. Особено осезателно организацията подкрепи „Витоша“ за първия турнир, който студентите със сизифовски трудности организираха. Но разбира се, че ЦПИП остана партньор на младежката организация и за последващите мероприятия.

ЦПИП е национално представена организация, т.е. тя ежегодно разчита на държавен бюджет, който допринася за ползотворната ѝ дейност. Центърът е изградил своя мрежа от регионални структури, които работят по места за прокарване на идеологията за равен шанс между всички хора, без значение дали са с увреждане или не.

Ръководител на Център за психологически изследвания е д-р Диана Инджова, интелигентна и твърде напориста дама, която нееднократно е доказвала, че може да се разчита на нейната подкрепа. С нейните широки контакти и мироглед тя е желан партньор от много НПО, а и от други формирования.

14. Информация за 55 СОУ „Петко Каравелов“

Училище „Петко Каравелов“ съществува от 1879 година.

Училището първоначално не разполага със собствен сграден фонд. То се помещава в различни частни къщи в с. Дървеница.

1899–1900 г. — първият випуск е факт.

1921 г. — Учителският съвет приема за патрон на училището името на Петко Каравелов.

1934 г. — с. Дървеница е присъединено като квартал на с. Слатина.

1937 г. — с Указ №40 от 16.04.1937 г. на Министъра на народното просвещение д-р Н.П.Николов са одобрени плановете и са осигурени средствата за строежа на първата училищна сграда.

1938 г. — с. Дървеница става квартал „Царица Йоана“ към Столична голяма община. Училището е с № 33.

1948–1952 г. — училището е именувано основно.

1951–1952 г. — появява се новопостроената сграда от 3 учебни стаи, канцелария, приземен салон и избено помещение; двор от 2000 кв.м, 111 ученика. Училището се именува 33 основно училище „Петко Каравелов“. Прогимназиалните класове са слети.

1955 г. — училището получава № 55 на 10.11.1955 г. Обучението се провежда на 3 смени.

1959 г. — достроени са две класни стаи и една за учителите.

1960–1963 г. — учениците са над 450, паралелките са 14; занималните — 2; група детска предучилищна градина.

1963 г. — нова учебна сграда, за първи път се разкриват паралелки 8 клас.

1968 г. — към сградата се дострояват още 9 класни стаи.

1970 г. — по случай 90 години от основаването си училището е наградено с орден „Кирил и Методий“ — II степен.

1971–1972 г. — училището обучава 950 ученици.

1978 г. — сградата е свързана с ТЕЦ „Трайчо Костов“.

1979 г. — училището чества 100-годишен юбилей. С Указ №570 на Държавния съвет е наградено с орден „Кирил и Методий“ — I степен за постигнатите високи резултати в учебно-възпитателната работа.

1986 г. — Училището става ЕСПУ. Довършена е новата сграда с 4615 кв.м. застроена площ, 20 класни стаи, 10 кабинета, плувен басейн и 22 242 кв.м двор.

1989 г. — завършва първият випуск зрелостници на 55 ЕСПУ.

1989–1990 г. — разкрити са две паралелки в горен курс с профил биология и химия.

1996–1997 — положено е началото на съвместната работа на училището със сдружение „Шилер“, чиято програма подпомага усвояването на немски език.

2001–2002 г. — в горната образователна паралелка се разкрива паралелка технологичен профил.

55 СОУ „Петко Каравелов“ е разположено в централната част на кв. „Дървеница“, на територията на Студентска община. Двете триетажни сгради на училището са с обща застроена площ 4615 кв.м, а дворното пространство около тях — 17627 кв.м.

Малката сграда е построена през 1963 г. В нея се обучават учениците от началните класове. Класните стаи са просторни и уютни. В тази сграда е кабинетът по труд и техника, както и модерен езиков кабинет за обучението по чужди езици.

В голямата модерна сграда на 55 СОУ се обучават по-големите ученици в 9 класни стаи и 22 кабинета по отделните предмети.

Училището разполага с библиотека с над 13 500 тома, две зали и читални за начален и среден курс, както и отделно хранилище за употребявани учебници.

Плувен басейн с размери 16/8 м дава възможност за учебна и извънкласна дейност на 120 ученици дневно. В него ежегодно се провеждат училищните състезания по плуване между класовете.

Учениците разполагат с модерна, просторна и добре обзаведена спортна база. Всяка от сградите има физкултурен салон, дворна площадка с игрища за футбол, волейбол, баскетбол.

Малко са училищата, които имат самостоятелна зала за представления и концерти. Актовата зала на 55 СОУ дава възможност на около 300 ученици да присъстват на различни постановки, училищни концерти, дискотеки. В залата се подготвят състезатели по спортни танци.

От 2003 г. училището е оборудвано с модерен асансьор, тоалетна и сервизно помещение, предназначени за деца с увреждания. Те са изградени по проекта за интеграция на деца със специални образователни потребности, който училището осъществява вече четвърта година.

Добре обзаведени лекарски и зъболекарски кабинети обслужват учениците. В сградата има утвърден логопедичен кабинет, който работи с нуждаещите се деца от районите „Студентски“ и „Младост“.

В отделен блок, с топла връзка към училището, е разположен столът-бюфет, където се хранят около 350–400 деца дневно.

Именно 55 СОУ бе институцията, която подаде ръка на прохождащия спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“, още през есента на 2001 г. От този момент ръководството на училището в лицето на директора г-жа Петкова и на административния директор г-жа Димитрова, абсолютно безвъзмездно ежегодно осигуряват достъп до спортната училищна зала на голбалния отбор. Но това не е всичко, ръководството перманентно дава своето съгласие „Витоша“ да организира спортни събития в сградата на училището, като напр. голбални състезания, обучения и др. В спортната зала неведнъж са се провеждали междуучилищните състезания, между двете училища за деца с нарушено зрение от София и Варна. Също голям принос на училището към популяризирането на голбала е неговата позитивна политика по отношение на достъпа на медиите на територията на училището, които многократно отразяват голбалните занимания. „Витоша“ активно работи за по-широко медийно отразяване на спорта сред зрително затруднените. Училищното ръководство оказва тотално съдействие на студентите в тяхната работа. В сградата на училището голбалистите ползват помещение, в което се съхраняват голбалните врати, мрежите за тях и други голбални аксесоари.

55 СОУ е едно от водещите столични училища, то разполага освен със спортна зала, така също с басейн и фитнес.

Училището е пример за модерно и елитно българско образователно заведение.

15. Кратка историческа справка за планината Витоша

Наименованието „Витоша“ на тракийски и/или старобългарски означава „двувърха, двуделна“. В древността планината е била известна с имената Скопиус, Скомброс, Скомиос и всички те имат общото значение „стръмната, острата планина“ и произлизат от старогръцки. Пръв древногръцкият историк Тукидит споменава за планината през V век преди Христа. Сегашното ѝ име се появява през средновековието, а за първи път се среща с името „Витоша“ в документ от XI в. Две са основните версии за името:

• Първата е, че произлиза от тракийски и/или старобългарски и означава „двуделна“, „разделна“, „двувърха“ планина.

• Втората версия е, че произлиза от личното име Витош.

Витоша е разположена в центъра на Югозападна България между Стара планина и Рило-Родопския масив. Тя е единствената купеста планина у нас, като билото ѝ е образувано от най-високите и разположени близко един до друг върхове — Черни връх и Резньовете. Най-високата точка на Витоша е връх Черни връх, който се извисява на 2290 м надморска височина. Така планината се нарежда на 4-то място по височина в България, след Рила, Пирин и Стара планина.

През 1934 г. е обявен Национален парк Витоша — първият в България и на Балканския полуостров. Витоша е люлката на организираното туристическо движение в България. Неговото начало е поставено от знаменитото изкачване на Черни връх на 27.08.1895 година. По призива на Алеко Константинов 300 души от 77 населени места напускат „прашните улици“ и „душните кафенета“, за да подишат чистия и свеж планински въздух и се порадват на красивата природа.

16. Стихотворения, посветени на организацията

17. Химн