Изчезналите

С благодарност

Тази книга не би могла да бъде написана без помощта и професионалните познания на криминалистката Сюзън Флеърти. Тя не само бе така любезна да ме запознае с работата си в Бостънската криминална лаборатория, но с колосално търпение отговори на безброй мои въпроси. Всички грешки в това направление са си моя заслуга.

Благодарности на Джийн Фаръл, който ме улесни страшно много да навляза в рутината на полицейските процедури, както и на Джина Гало. Джордж Дазкевич ми помогна да поразбера едно-друго в областта на компютрите, без при това да се смее прекалено гръмогласно.

Специални благодарности на Денис Лиейн за неуморната подкрепа в течение на годините, съветите и вярната дружба.

Огромна благодарност на колегите писатели и прекрасни приятели Джон Конъли и Грег Хъруиц, които търпеливо четяха многобройните чернови на тази книга, за да предложат съвет и помощ.

И накрая, но не на последно място, благодаря на издателката ми, Маги Грифин, за всичко. Велика си, Магс!

Писането — моето поне — носи повече мъка, отколкото удоволствие. „Изчезналите“ — най-вече.

Следните лица заслужават особено голяма признателност заради техния принос и проявеното спрямо мен търпение: Джен, Ранди Скот, Марк Алвс, Рон и Барбара Кондък, Ричард Марек, Робърт Пепин и Пам Бърнстийн. Мел Бъргър ми помогна да преодолея особено недодяланите пасажи и търпеливо прочете всяка буква от тази книга. Редакторката ми, Емили Бестлър, на свой ред ми даде съвети, които я направиха по-добра. Благодаря ти, Емили, за пословичното търпение.

Трябва да благодаря и на Стивън Кинг заради възхитителната му книга „За писането“, както и на U2 за песните им, най-вече за албума „Как се обезврежда атомна бомба“, който ми вдъхваше сили през дългите месеци писане и преписване.

Книгата в ръцете ви е художествено произведение — всичко в нея е измислица.