Каубои и извънземни

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.

Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.

Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.

Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.

Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.

Неизвестен мъж се събужда сам сред пустинята. Няма шапка и ботуши, наоколо не личат следи, оставени от него. Сякаш е паднал от небето. Колкото и неправдоподобно да звучи, това май е единственото смилено обяснение на нещата. Това, което има, е само загадъчна гривна на ръката си, за която няма спомен как е попаднала там. Всъщност изобщо няма спомени. Никакви. Дори не помни собственото си име. Нищо от това няма особено значение, когато неочаквано попада в битка с трима непознати. Те определено искат да вземат главата му, без той да разбира защо.

Стремителното начало дава тон на следващите му приключения. Едва достигнал до единственото градче сред пустошта, Абсолюшън, някой опира безмилостно пушката си в тила му. Не след дълго е неприятно изненадан от факта, че е преследван както от закона, така и от местния бандитски тартор. Като капак на всичко, градчето и мъжът са изправени пред инвазия — нашествие на зло, каквото никой на Земята не е в състояние да разбере. Изходът е само един — решителна битка на живот и смърт. Но как да се биеш срещу нещо, което умът ти не може да възприеме? Как да откриеш слабите му места?

И докато е в центъра на развиващите се с невероятна скорост събития, отстрани внимателно го наблюдава една загадъчна непозната.

Джейк излезе на улицата. Почти не чуваше писъците и стрелбата, не усещаше прахоляка и дима. Елате, помисли той, покажете се! Елате да ме хванете… убийте ме, ако можете! Той вдигна високо демоничното си оръжие.

Сякаш най-сетне смъртта бе решила да го потърси и Джейк видя целта си. Едно от летящите чудовища свърна, а обгърнатата му в сенки форма направи невъзможен завой в небето, после се спусна и започна да стреля по всеки, който все още се опитваше да стреля. Разкъсваше ги с мълнии. Нещото напредваше над улицата, право към Джейк, все едно търсеше само него. Примигващи светлини покриваха тялото на чудовището — като демонични очи, светнали в тъмното.

Хайде, подкани го Джейк наум, като не бе сигурен дали говори на демона или на странното си оръжие. Стоеше на улицата без да мърда. Хората около него бягаха, разчиствайки пътя. Внезапно над китката му просветна подобното на мерник устройство. Джейк се прицели и помогна на оръжието да намери целта си.

Този път то стреля почти без откат. Синият лъч описа сияйна траектория и удари летящия звяр. Джейк дори не успя да мигне. Изстрелът попадна в демона почти от упор. Експлозията стъписа Джейк.

Демонът се килна, разлюля се, полетът му стана нестабилен и той започна да пада от небесата право към Джейк, сякаш искаше да го погребе под себе си.

Джейк се наведе, а звярът профуча току над главата му. Мъжът се обърна и видя как чудовището се срива на земята с оглушително скърцане и как разорава утъпканата пръст на улицата. След него се посипаха жупел и отломки.

Другите демони в небето изчезнаха внезапно, по-бързо, отколкото бяха дошли. В същия миг звук като от разцепващо се небе изпочупи прозорците по цялата улица. Последва тишина — всепомитаща, като вихрещия се допреди малко ад.