Легенда за разблудната царкиня

IX

И ето — отново три деня в растяща тревога

безцелно изнизваха своите болни лъчи,

и ето — отново над нея, печална и строга,

последната нощ се надвеси…

— Морето мълчи.

О, радост жадувана, радост сънувана, де си?

— Морето бездушно мълчи.

Умора надмогва безсилните свилни ресници,

дим мътен пребулва изгрели за радост очи

и смъртно встревожени вечерни птици

пищят пред незрими завеси…

— Морето мълчи.

О, смърт усмирителна, смърт утешителна, де си?

— Морето бездушно мълчи.