Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Шери Сонтаг (ч. notes)

1

Морски вълк (англ.). — Б. пр.

2

Енола Гей е името, но не кодово, на самолета, пуснал бомбата върху Хирошима. Пилотът Пол Тибитс го нарекъл на майка си Енола Гей Тибитс. През Втората световна война е било обичайно екипажите да дават имена на самолетите си и да ги изписват на носовете им. — Б. пр.

3

Greater Underwater Propulsion Power. — Б. пр.

4

От Western Pacific (Западен Тихи океан). — Б. пр.

5

От Гренландия, Исландия и Обединеното кралство. — Б. пр.

6

Sound Suxveilance System (Система за звуково наблюдение). — Б. пр.

7

Кокошка (англ.). — Б. пр.

8

SSBN — Submersible Ship, Nuclear power, Ballistic missiles. — Б. пр.

9

SSBN — Satyrday, Sunday and a Bunch of Nights. — Б. пр.

10

Въпреки че дори и президентът не знаеше къде патрулират във всеки определен момент, подводниците с ракети „Поларис“ имаха своите предписани оперативни райони, или карета, състоящи се от стотици квадратни мили, в които първите ракетоносни подводници оставаха в диапазона от 1000 мили за удар по своите цели.

11

Американската общественост нямаше представа колко се страхуваше нейното правителство, че руснаците ще ескалират конфронтацията в морето. Само преди няколко месеца един руски дезертьор беше представил документ, станал известен като „Желязната банка“, или подробностите на съветските планове за използване на тактическо ядрено оръжие срещу американски кораби и подводници в случай на война в морето. Съветниците на президента Джон Ф. Кенеди се бояха, че руснаците може и да са започнали първите недодялани стъпки от изпълнението на този план. Разбира се, Кенеди се опасяваше, че всяка морска схватка ще засили кризата, независимо дали се стреля с ядрени оръжия. По време на наредената от него военноморска блокада на Куба откриха съветска подводница близо до два съветски търговски кораба. Като узнал това, Кенеди запитал помощниците си:

12

Навигационна будка. — Б. пр.

13

Малко след провала при залива Кочинос през 1961 г. командоси на ВМС използваха дизелови подводници, за да осигурят бягството на известни кубинци от режима на Кастро. В продължение на няколко седмици командоси излизаха от подводниците и с гребане върху надуваеми салове отиваха до брега. Кубинците, които те водеха до подводниците, често пъти трябваше да се гмуркат на дълбочина четири до осем метра в тъмните води, за да влязат в подводницата през специални отсеци под налягане. Според бивши американски моряци, участвали в операцията, много от спасените вероятно са щели да идат в затвора или да бъдат екзекутирани заради заговора срещу Кастро.

14

Точно както в Корейската война, по време на конфликта във Виетнам не се водеха много боеве по вода. Подводници бяха изпращани на няколко разузнавателни операции и с дизели докарваха командоси. „Пърч“ и две бивши подводници от клас „Регулус“ — „Тъни“ и „Грейбек“ — докарваха „тюлени“ по бреговете при няколко тайни нашествия от 1965 до 1972 г.

15

Курортен район в Хавайските острови в югоизточната част на Хонолулу. — Б. пр.

16

Докато Крейвън и компания започваха да търсят съветската подводница и възможността да проучат съветската технология чрез подводни снимки отблизо, други снимки от подводните сили бяха оставили адмирал Рикоувър с убеждението, че националната сигурност на САЩ е значително компрометирана. Като за свръхсекретни снимки тези бяха доста безопасни. Няколко подводничари от „Барб“ — същата, която беше подслушвала как руснаците търсят собствената си подводница — бяха създали албум, запечатващ месеците в открито море от предишната мисия през 1967 г. На някои от снимките хора от „Барб“ се бяха снимали на фона на двигателя или на части от ядрения реактор. Когато Рикоувър чул за това, пощурял. Казал, че всички снимки на неговите реактори, на всяка тяхна част, са строго секретни. Не след дълго целият флот пощуря. Адмиралите започнаха трескаво търсене на 112-те албума. Обаждания и записки полетяха през Тихия океан от капитана на „Барб“ до командващия подводните операции за Тихия океан, до висшите служители от подводния флот във Вашингтон и до Рикоувър. Привлякоха и следствената лаборатория на ФБР, за да реши дали е възможно снимките да бъдат затъмнени, за да се скрият частите от реактора. ФБР решиха, че е възможно с химически процеси да се отстрани черното петно и частите отново да станат видими. Накрая, почти девет месеца от началото на кризата, ВМС решиха, че секретният фон може да бъде механично изтрит от снимките и хората от „Барб“ да си получат албумите.

17

Имаше и друга тънка ирония във факта, че „Халибът“ излизаше да търси подводницата. Руснаците вече бяха убедени, че подводницата им е загубена при сблъсък със „Сордфиш“ (SSN-579), единствената друга подводница, получила някои от специалните способности на „Халибът“ през 60-те години. Руснаците бяха забелязали, че „Сордфиш“ влиза в Йокосука с повреден стабилизатор и перископ не дълго след като загубиха контакт със своята подводница. Десетилетия по-късно, когато капитанът на „Сордфиш“ Джон Т. Ригсби чу това, остана доста изненадан. Не беше и помислял, че руснаците изобщо са забелязали, че „Сордфиш“ е с повреда, нито пък, че ще сметнат, че е имало сблъсък. Настоя, че подводницата му е ударила къс лед в Японско море, далеч от мястото на руската подводница. Всъщност изненадан беше, че изобщо някой е забелязал огънатия перископ на „Сордфиш“, защото тогава му се струвало, че всички погледи били обърнати към планината Фуджи, която изглеждала особено величествена през този ден. Изглежда, че руското разузнаване не е зяпало към хоризонта.

18

Часови пояс, с пет часа назад от Гринуичкия. — Б. пр.

19

Карти на водните дълбочини. — Б. пр.

20

Военноморска база югоизточно от Нюфаундленд, Канада. — Б. пр.

21

Докладът на Техническата консултантска група приема констатациите на следствената комисия по един философски начин — и в двата доклада се говори, че няма сведения за нападение над „Скорпион“. И все пак остават слухове и периодични статии във вестниците, според които загубата на „Скорпион“ се дължи на нападение от руснаците.

22

През 1986 г. беше направен нов опит за проучване на разрушената подводница. Този път изпратиха потопяемия съд „Алвин“ на Удс Хоул, снабден с „Язон младши“ — камера с дистанционно управление. Докладът от тази експедиция е все още секретен, но информираните хора казват, че камерата не е успяла да проникне в торпедното помещение. Екип, анализирал тази експедиция, казва същото в писмо с дата 14 януари 1987 г., разсекретен през 1998 г. заедно с доклада на Техническата консултантска група.

23

Саксън и други двама на борда на „Триест“ смятат също, че са забелязали нещо, прилично на тяло с оранжева спасителна жилетка, близо до „Скорпион“. Видели са го мимоходом и не са можели да се върнат веднага, защото батискафът „Триест“ не е лесно подвижен. По-късно никой не е открил предмета. Крейвън казва, че е напълно възможно някой да е опитал да се измъкне в последния момент през авариен люк. Ако е имало торпедна експлозия, тя трябва да е възникнала близо до повърхността, иначе акустичните звуци няма да се доловят. Освен това той твърди, че по океанското дъно постоянно се виждат неща, които се оказват различни от онова, на което приличат. Саксън твърди, че не може да е сигурен, но е съгласен с предположенията, че „Скорпион“ е била близо до повърхността, когато е претърпяла фаталния инцидент — мачтите изглеждат напълно вдигнати, сякаш командирът й е искал да изпрати последно съобщение. Възможно е обаче мачтите да са издигнати от механичното сътресение или експлозията, разкъсала подводницата.

24

Координирайки отблизо действията си с американските подводници, британските подводници понякога помагали в непрекъснатото наблюдение на съветските пристанища в Баренцово море. Само две британски подводници били обучени за такава задача и плавали към съветските брегове единствено през пролетта и есента, но пък били предназначени за шпионаж и точно в това специализирали командирите и екипажите им. Те се справяли добре и били агресивни. Британските кралски военноморски сили просто нямали нищо против да се изправят срещу съветските.

25

Doodle — драсканици (англ.). — Б. пр.

26

Марка кафе без кофеин. — Б. пр.

27

Някои от тези мисии бяха също така необичайни, както и въображаемият подводен кабел на Брадли, и не всички успяваха. В началото на седемдесетте години изпратиха серия подводници в Сицилийския пролив, за да разгледат един кабел, с който според американското разузнаване руснаците опитваха да поставят подводна система, която да работи като SOSUS. Тя изглеждаше дори по-добра от хидролокаторните шамандури, потопени от англичаните преди няколко години. Най-напред изпратиха „Тълибий“ (SSN-597) и тя се натъкна на един подозрителен кабел, увиснал над морското дъно. След това изпратиха „Лапон“, за да опита да се прикачи към кабела, но не успяха. Същото опитаха „Сийхорс“ (SSN-669) и NR-1 на Рикоувър. „Сийхорс“ използва хидролокаторите си, за да намери кабела, а после насочи двучленния екипаж на NR-1 до мястото, където миниподводницата щеше да изпълни първата си разузнавателна мисия. Накрая NR-1 се доближи достатъчно до кабела, за да установи, че ВМС са правели салтоморталета заради италиански телефонен кабел, останал от Втората световна война.

28

Наименование за надуваемите спасителни жилетки на американската армия, по името на Мей Уест (1982–1980), американска актриса с щедър бюст. — Б. пр.

29

Число, указващо съотношението на скоростта на един предмет към скоростта на звука в средата, в която се движи предметът. По името на Ернст Мах (1838–1916), австрийски физик. — Б. пр.

30

Цувмалт имаше и друго предимство. Шпионажът с подводници беше се издигнал в очите на Кисинджър и Никсън в средата на 1972 г., когато американски наблюдателни подводници откриха един от редките опити на Съветския съюз открито да се намеси във Виетнамската война. Малко след като Никсън обяви минирането на пристанище Хайфон, съветските ВМС изпратиха три подводници клас „Ехо“ към Виетнам. След като бяха засечени от американски подводници, Вашингтон изпрати предупреждение до Москва, в което по същество се казваше: „Върнете ги обратно или ще влязат в историята“. Подводниците се върнаха.

31

Лодката на прилепите, по аналогия с батмобил, колата на Батман. — Б. пр.

32

Букв. — ужасното дете (фр.). Човек, шокиращ другите с постъпките си. — Б. пр.

33

Военноморското разузнаване откри, че руснаците, изглежда, експериментират с идеята да крият ракетните си подводници под леда през 1979 г. Пробивът настъпи през лятото на 1981 г., когато капитан Леонид Куверски закара ядрената си подводница клас „Делта“ в пустия Арктически океан, за да опита да изплава през леда и да изчисли възможна траектория за шестнадесетте си балистични ракети. Куверски успя напук на всички очаквания. За своята инициатива и смелост получи званието „Герой на Съветския съюз“, най-високата почест на страната. Куп ордени и медали се изсипаха върху екипажа. Учените и оръжейните специалисти, пътували с него, получиха различни държавни награди на церемония, проведена през октомври.

34

Няколко предишни министри на отбраната и секретари на ВМС бяха правили опити да пенсионират Рикоувър, но поддръжниците му в Конгреса и президенти като Картър винаги ги спираха. Рейгън обаче застана твърдо зад своя секретар на ВМС, независимо че Рикоувър се обърна нахално към президента по време на среща в Овалния кабинет, като нарече Леман „пикльо“ и попита Рейгън:

35

Сега ВМС бяха променили и двете най-нови миниподводници „Търтъл“ и „Сий клиф“ за много по-големи дълбочини от първоначалните им 1980 метра. Освен другите им задачи, те трябваше да помагат при изваждането на намерените от „Сийулф“ парчета от ракети, които радари на ВВС или ВМС бяха проследили точно в океана. „Търтъл“ бе преустроена през 1979 г. да слиза на 3000 метра. „Сий клиф“ получи титанова сфера в началото на 1980 г., с която можеше да достига шест километра и така стана първият плавателен съд на ВМС след подводниците „Трайдънт I“, достигнал такава дълбочина, както беше предвиждал Джон Крейвън в мечтите си през 60-те години за флот от дълбоководни съдове за издирвания. И все пак за разлика от предвижданите от Крейвън дълбоководни съдове тези трябваше да се возят на кораби до местата за гмуркане.

36

Сред цялото това напрежение руснаците изпратиха една подводница от клас „Виктор III“ някъде между Каролинските и Бермудските острови. Американците парираха, като пратиха стражевия кораб „Макклой“ и подводницата „Филаделфия“ (SSN-690) да я следят. Преди да се усети някой, подводниците се сдърпаха или пък може би просто си играеха? Това се случи на 31 октомври 1983 г. и наградата беше една от най-добрите хидролокационни технологии на американците. Съветската подводница се приближи до фрегатата и случайно закачи влачената от кораба хидролокаторна система. Но след миг подводницата изплава на повърхността и започна да се люлее — наградата й се беше омотала около винта. Остана обездвижена от собствения си разузнавателен трик. Толкова излезе в американските вестници. Но случилото се след това не е съобщавано. Екипажът на „Филаделфия“ се приближи до руската подводница и се пъхна близо под нея, за да я огледа. Докато се усетят, хидролокаторът се омота около „Филаделфия“. Американците неволно си го върнаха.

37

Свещен индуски текст, част от епичната поема „Махабхарата“ (санскритски: песен на благословения). — Б. пр.

38

Изгубената подводница „Комсомолец“ представляваше 6400-тонен прототип от нов клас, известен като „Майк“, проектирана да се спуска много по-дълбоко от другите многоцелеви подводници. Тя беше четвъртата съветска ядрена подводница, потънала по време на Студената война.