Мрачна красота

Четвърта глава

Маркъс наблюдаваше величественото оттегляне на Катрин по стълбите. Очите му обходиха снажните й извивки и се зачуди дали знаеше колко прилепнала беше мократа й рокля към гърдите и колко го беше възбудило това.

Изпъвайки гръб, той се върна до бюфета, за да си налее още скоч. Кристалната чаша отразяваше изражението му и той се замисли над резкия, неочакван обрат, по който беше поел животът му. След няколко минути щеше да лежи до жена си в леглото, в което я беше любил за пръв път. В което й беше шептял неприлични думи, които я бяха карали да се изчервява и на което беше стигала до върха с викове на екстаз. Където любовта му към нея беше пулсирала по тялото му като опиат и всяка негова мисъл беше свързана с нея. Спомняше си всяка секунда, всеки момент и всяка глътка въздух, поета в това легло. Това бе неговият рай, преди да падне в ямите на ада.

Маркъс знаеше, че Катрин вярваше, че е бил с други жени, откакто бе изстинало брачното им ложе, но за разлика от приятелите си, които открито се хвалеха със завоеванията си и жадно търсеха нови, бе запазил целомъдрие. Ако не можеше да има жена си не искаше да има никоя друга, тъй като тя щеше да му даде едно жалко подобие на удоволствието, което бе получил в обятията на съпругата си.

Колко ли други мъже бяха изпитали същото удоволствие? Колко бяха опитвали сладкият нектар на устните й, бяха докосвали нежната кожа на бедрата й? Колко бяха докосвали това, което по право се полагаше единствено на него? С яростно проклятие Маркъс пропъди лошите мисли от главата си. Прокара длан през косата си, приглаждайки назад тъмните кичури коса от челото в жест на тревога, който Катрин би разпознала на секундата, ако го беше видяла.

За един кратък миг се зачуди дали да не довърши скоча и да изпадне в безсъзнание до камината, но бързо пропъди идеята. Не, скъпата му съпруга нямаше да прекара и една нощ повече без него. Най-накрая щеше да получи това, което искаше — Катрин да си плати за непростимото предателство.

Маркъс чувстваше краката си като направени от дърво, докато се изкачваше по стълбите. Беше си отделил достатъчно време да се приготви в една от стаите за гости в другия край на коридора, наслаждавайки се мрачно на факта, че Катрин вероятно вече беше в леглото му и ставаше неспокойна с всяка една изминала секунда, в която него го нямаше. Изхлузи ризата през глава с едно умело движение и изрита ботушите за езда в ъгъла. Облечен единствено с износен чифт бричове, които прилепваха плътно по бедрата му и ясно очертаваха нарастващата издутина между краката му, той прекоси коридора и пристъпи в спалнята.

Стаята беше тъмна, като изключим една-единствена свещ, която блещукаше на малката масичка до леглото. Огряваше всичко с мека светлина и Маркъс успя само да забележи беглите очертанията на фигурата й под завивките. Когато я приближи, тя се размърда и премести, а изпод жълтото одеяло се показа главата на Катрин.

— Толкова се забави, та помислих, че си припаднал долу — каза тя язвително. Раздразнението в очите й му показваше, че се беше надявала наистина да е така, и Маркъс не можа да сдържи усмивката, която повдигна крайчетата на устните му.

Наистина ли бе мислил, че жена му ще го очаква трепереща от страх? Катрин можеше и да е много неща, но страхливка не бе едно от тях. Щеше да се бие със зъби и нокти, преди да отдаде и инч от себе си, и, Господ да му е на помощ, не би се примирил с нещо по-различно.

— Изгарям от нетърпение да видя колко си научила за изкуството да доставяш наслада на един мъж. Преди беше доста неопитна — каза той. Вдигайки едното си коляно на леглото, той се приведе напред, разтваряйки ръце встрани на одеялото в идеалната поза за нахвърляне.

Катрин му изсъска като попарена котка, след което дръпна завивките до брадичката си.

— Сигурна съм, че червенокосата ти курва те е задоволявала добре.

— Не съм бил с друга, откакто бях с теб, Катрин — каза спокойно.

Тя изсумтя.

— Сякаш ще ти повярвам?

Той присви рамене.

— Вярвай в каквото искаш.

Мяташе му мълниеносни погледи, докато той се отмести назад, като започна да развързва връзките на бричовете си бавно и преднамерено. Когато приключи, те се свлякоха надолу по голите му крака и той пристъпи извън тях, за да се изправи неподвижно пред жена си, оставяйки я да му се наслади. Тя задържа погледа си върху лицето му, но руменината по бузите й му подсказа, че беше напълно наясно с настъпилите промени в тялото му много по-долу от носа и брадичката му. Една твърда и тъжна усмивка се появи на устните му и той се плъзна по леглото с премерената грация на лъв, който всеки момент щеше да се нахвърли върху жертвата си. Катрин се опита да се премести заедно със завивките до ръба на леглото, но той хвана одеялото с едната си ръка и го дръпна надолу с такъв замах, че я накара да ахне от възмущение.

— Със сигурност вече не си толкова срамежлива? Или може би мъжете, с които си спала, харесват преструвките ти на девица — подигра се той, дори когато очите му изпиваха всеки инч от изкусното й тяло. Беше се съблякла по една много тънка и мокра долна риза, преди да се мушне в леглото. Тънката материя прилепваше като втора кожа по всяка извивка на тялото й и зърната на гърдите й настръхнаха под жадния му поглед. Той се засмя гърлено, когато тя скръсти ръце пред гърдите си и се намръщи.

— Просто приключвай вече — сепна му се тя, но Маркъс поклати глава бавно и се премести напред, докато не хвана скованото й тяло в капан под своето, карайки сапфирените й очи да се ококорят.

— Не — отвърна нежно той, — няма да го направя толкова лесно за теб. — Привеждайки глава, той зарови лице в очарователното място между рамото и шията й, където знаеше, че е най-чувствителна, и я усети как потръпна. Дъхът му секна в отговор и той потърси трескаво устните й, покривайки ги със своите с пламенна страст, която предаде отчаяния му копнеж.

Но вместо да се разнежи и да се отдаде на целувката му, тя остана скована като дъска със стиснати зъби и очи.

— Разтвори устни — изръмжа той.

Тя поклати глава.

— По дяволите, Катрин, не ми върти номера — предупреди той. След което със зловещо нежен глас каза: — Няма да ти харесат последствията. — Ръката му се плъзна между телата им, за да обгърне гърдата й и палеца му започна да прави бавни и мъчителни кръгове около зърното й.

Тя ахна и изви гръб под допира му, а той завладя устата й с триумфално ръмжене. И все пак тя продължи да се бори, отказвайки да му се отдаде напълно, докато не беше вкусил всеки инч от меките й устни. С лек стон те се разтвориха и езикът му се плъзна в тъмните тайни на устата й, вкусвайки я така, както трябваше да бъде вкусена. Тя отвърна на целувката му, колебливо в началото, след което със същата страст като неговата, докато стенеше, въздишаше и скимтеше в отворената му уста. Повече. Той искаше повече.

С неистова сила Маркъс откъсна устни от нейните, за да издърпа нетърпеливо ризата й, дърпайки деликатната материя с пръсти, а след това със зъби, докато не разкри гърдите й.

— Толкова красива си, колкото си спомням — каза дрезгаво, когато погледът му се спусна надолу по порцелановата й кожа, спирайки се върху тъмнорозовите й зърна и леката руменина на гърдите й.

Катрин го погледна срамежливо изпод вежди, захапвайки притеснено долната си устна в жест, който беше едновременно сладък и изключително еротичен.

— Маркъс? — прошепна тя.

— Да, сладка моя?

— Би ли… би ли ме целунал отново?

С дрезгав смях той наведе глава и улови устните й в изпепеляваща целувка, която остави и двама им без дъх и с копнеж, за който нямаше да си признаят. Плъзгайки устните си греховно бавно надолу по изящната извивка на шията й, той спираше да захапва и облизва тук и там, докато зъбите му не попаднаха на лявото й зърно, което пое между устните си и засмука диво. Тя се изви под него и извика, стискайки косата му с пръсти, които след това прокара го по гърба му като котка, карайки кожата му да потръпва.

Устните му се плъзнаха надолу до ръба на ризата й, а след това още по-надолу, докато чевръсто отместваше мокрия плат от кожата й я откри изцяло. Беше перфектна — от сладките извивки на гърдите й до изваяната форма на бедрата й. Изпиваше я цялата, първо с очи, а след това й с устните си. Тя се опита да затвори крака и да се извие настрани, когато усети дъхът му върху най-интимната част от тялото си, но той спря трескавите й движения, като притисна стройните й крака към леглото.

— Позволи ми — каза дрезгаво. — Просто ми позволи, Кат.

Предавайки се, тя отпусна тяло, след което извика в почуда, когато езикът му си проправи път през меките й къдрици до чувствителната й женственост. Той ближеше, захапваше нежно, целуваше и въздъхваше, докато тя не започна да се гърчи безпомощно под него и със задъхано ридание свърши в устата му.

Не можеше да издържа повече. Едно властно ръмжене избуча от гърдите му и той я повдигна, притискайки я плътно до себе си. Когато навлезе в нея, тя го посрещна с ръце, увити около тялото му, и устни, които извикаха името му, а нарастващият ритъм между двете им тела, преди да се понесат към блаженството, им беше познат до болка.

Когато Катрин се събуди на следващата сутрин, беше сама. За няколко скъпоценни минути бе останала неподвижна, с отпаднало тяло, вглеждайки се в дървените греди и измазания таван, докато се опитваше да събере мислите си. Какво беше направила? Беше спала с мъжа си отново, това беше сторила. И, Бог да й е на помощ, беше й харесало. Не, поправи се тя, когато устните й се разтвориха в безпомощна въздишка. Не беше й харесало просто. Беше се наслаждавала, стенела и чувствала обичана.

Обичаше Маркъс.

Мърморейки една от любимите ругатни на мъжа си под нос, Катрин стана от измачканото легло и започна да търси разхвърляните си дрехи. Ненавиждаше идеята да облече отново мръсната си риза и още по-мръсната пътническа рокля, но освен ако Маркъс не беше отишъл да прибере нещата й, докато тя спеше…

— О, божичко — изрече в почуда, когато очите й попаднаха върху трите познати куфара, наредени спретнато до големия орехов шкаф, който бяха получили като сватбен подарък от някакъв отдавна забравен далечен роднина.

Без да обръща внимание на голотата си, Катрин полетя през стаята и коленичи пред най-големия сандък. Отвори се лесно под чевръстите й пръсти и тя ахна от истинско удоволствие, когато видя пластовете с меки, чисти ризи, сгънатите чорапи и сплесканите бонета. Другият куфар беше пълен с роклите й, а последния със значителната й колекция от обувки. „А Ана каза, че съм прекалила с багажа“, намръщи се Катрин. В нейните представи не съществуваше такова нещо като прекаляване с багажа.

Избра една бледожълта рокля, чиято семпла кройка й позволяваше да я сложи без помощ и се облече набързо, като замени обичайното бельо с риза и жартиери с цвят на слонова кост.

Безнадеждно заплетената й кичури представляваха проблем, който Катрин разреши, като безмилостно откъсна една от копринените панделки на бонетата си и я използва, за да върже косата си на опашка. Не беше спретнатият и сръчно направен кок, с който беше свикнала, но щеше да свърши работа. Както обичайно, пощипа бузите си, за да придаде малко цвят на бледата си кожа и с това вече беше готова да се изправи пред съпруга си.

Намери Маркъс да седи на масата в кухнята с опънати напред крака и ръце, поставени лениво до преполовена купа с овесена каша. Погледна към нея, когато влезе в стаята и веждите му се свиха образувайки едно зловещо „V“ в горната част на носа му.

— Здравей — каза Катрин, усмихвайки се колебливо. В стомаха й пърхаха пеперуди, а кожата й ставаше неестествено топла, когато се сетеше в детайли какво беше й направил Маркъс миналата вечер… Как устните му я бяха докосвали и засмуквали. Как пръстите му знаеха точните места, които да й доставят удоволствие. Колко сладострастно беше чувството от плъзгащото му се тяло по нейното и неговият…

— Какво искаш? — попита рязко той.

Внезапно пеперудите й се превърнаха в кълбо от отчаяние и Катрин изби от главата си всяка една блудкава мисъл за любеното им. Беше ясно, че съпругът й не споделяше нежното й настроение, а и защо да го прави? Наистина ли бе такава глупачка да вярва, че една нощ в Рая ще ги избави завинаги от Ада? Маркъс не искаше нищо друго от нея, освен наследник, и тя не можеше да си позволи да изгуби контрол над строго сдържаните си емоции, не и сега, когато беше толкова близо да се освободи от него.

Повдигайки брадичка, тя сплете ръце пред тялото си и го изгледа надменно.

— Щях да ти благодаря, че си донесъл куфарите ми, но вече се отказах.

— О, отказала си се, а? — попита той.

Внушаваше ли си, или той се опитваше да не се засмее? Тя се намръщи. Маркъс не се усмихваше, смееше или радваше на нищо друго, освен на проклетите си счетоводни книги. Мъжът, в който се беше влюбила, вече го нямаше и нищо нямаше да го върне обратно. Не го ли беше разбрала по трудния начин? „Бъди сдържана“, напомни си строго. „Не си позволявай да чувстваш нищо. Ако чувстваш, той може да те нарани, а ти няма да преживееш повече болка.“

— Да, точно така — отвърна хладно тя. — Защото трябваше да ми донесеш нещата още снощи, за да не си лягам в леглото с мокри дрехи. Без съмнение ще се разболея от пневмония или друга ужасна болест, и то заради вродената ти мързеливост.

— Вродената ми мързеливост, а? — повтори той и този път нямаше как да сбърка усмивката, която изви устните му и повдигна ъгълчетата на очите му. — Предполагам същата тази моя, ъ, „вродена мързеливост“ те накара да викаш името ми снощи?

— Маркъс! — Бузите й станаха яркочервени.

— Какво? — попита той невинно.

— Не б-бива да говориш така — заекна тя.

Хваната неподготвена от необичайно закачливото му настроение тя прекоси малката кухня и се загледа през прозореца. Стъклото беше замъглено и в отчаяна нужда от почистване, но все пак успя да види, че на ясното небе нямаше и облаче. Полетата, обсипани с диви цветя, които растяха на всички посоки, правеха пейзажа красив като картина. Беше забравила колко прекрасно беше тук, далеч от суматохата и суетата на Лондон. Играейки си разсеяно с един кичур коса, който се беше изплъзнал от копринената й панделка, се зачуди какво ли правеха трите й най-добри приятелки без нея. Захапа устна, за да сдържи усмивката си. Греховни неща, без съмнение.

Имаха си шега помежду си, че измежду тях четирите, въпреки репутацията си, Катрин беше най-непорочната. Само Маргарет, Грейс и Жозефин знаеха, че бе останала вярна на Маркъс. Беше й по-лесно, като знае, че приятелките й разбираха безкрайната й преданост, за разлика от мъжа й. Всички те я бяха съветвали да му разкрие истината, но упоритостта й беше препятствие, което не можеше да преодолее. Ако Маркъс я беше попитал дали е прелюбодействала, щеше да му отвърне с истината, но той никога не го бе направил. Въпреки това той продължаваше да вярва на слуховете и спекулациите, вместо на жена си, и затова — което бе по-сериозно и от факта, че я беше напуснал — Катрин никога нямаше да му прости.

— Харесвам косата ти така — прошепна внезапно Маркъс в ухото й и тя подскочи, тъй като не го бе чула да става от масата. Големите му ръце обхванаха тънката й талия и я придърпаха назад, докато дупето й не се притисна леко в слабините му. Можеше да усети твърдостта на възбудата му дори през полите си и с всички сили успя да се овладее, въпреки че предателското й сърце заби учестено. — Пусната и развяваща се, както я носеше преди — продължи той, прокарвайки устни по извивката на ухото й, а след това по челюстта й.

Тя затвори очи и се хвана за перваза на прозореца.

— Маркъс, моля те, не го прави.

— Кое? — Ръцете му се повдигнаха бавно нагоре по тялото й и обхванаха гърдите й, като пръстите му започнаха да правят малки кръгчета по жълтата материя, докато зърната й не се втвърдиха. — Ухаеш на теменужки и слънце — прошепна той.

Тя захапа устна, за да спре въздишката си на безпомощно предаване и така се беше сковала на място, че се страхуваше да не се счупи на парчета. Но щеше да е по-добре да се разпадне на хиляди парченца, отколкото той да видеше несподелената любов в очите й.

— Ако искаш да се забавляваш, намери си някоя курва, Маркъс — сопна се тя. — Някоя, която ще се наслаждава на докосването ти, защото аз не мога да го понасям! Съгласих се да споделям леглото ти, но няма да допусна да бъда… опипвана в кухнята!

Той я завъртя толкова бързо, че зъбите й изтракаха болезнено. Очите му блеснаха и за пръв път тя усети трепкащ страх ниско в корема си.

— Маркъс, аз…

— Защо ми е да си търся курва, като си имам една точно пред мен? — попита ехидно, като премести тежестта си напред и я улови в капан между твърдото си тяло и прозореца. Сега ръцете му не бяха нежни, докато се плъзгаха нагоре по тънката й талия и тя извика, когато стиснаха гърдите й болезнено.

— Спри! Маркъс, какво те прихвана? Пусни ме веднага!

— Защо? Нали даваш на другите мъже да те докосват. Не ти ли харесва точно това — да се държат с теб като с курва каквато си? — изръмжа той и наведе глава, за да обладае устата й с целувка, която бе предназначена да нарани. Придържайки я към прозореца с тялото си, той пусна една ръка, за да постави длан на най-интимната й част през роклята в грозно преувеличение на удоволствието, което й бе доставил изминалата вечер. Сега пръстите му й доставяха единствено болка, не удоволствие, а когато се опита да се измъкне, той уви дългата й коса с другата си ръка и разкъса копринената панделка.

Сълзи, породени от паника и болка, запариха в очите й. От устните й се отрони стон. Беше останала без опции да се защити от Маркъс, затова захапа езика му с всичка сила.

С едно грубо проклятие Маркъс я пусна незабавно и залитна назад с очи толкова потъмнели, че на фона на бледата му кожа бяха като черни. Той преглътна с усилие.

— Катрин… Кат… аз… никога… съжалявам… не знам какво ми стана… моля те, аз… — Той протегна ръка към нея, но тя му се изплъзна и задъхвайки се, се втурна към входната врата.

— Ти си чудовище. Чудовище! И аз те м-мразя! — изрева измъчено. Отвори вратата толкова рязко, че се тръшна в стената, и избяга, сякаш хрътките от Ада бяха по петите й.

Маркъс си пое дълбоко въздух, когато входната врата се затвори с трясък. Избърса уста с ръкава на ризата си и забеляза петната кръв, които изцапаха белия плат. Като в транс се запрепъва из всекидневната и удари ръце върху бара, карайки бутилките да подскочат и да се разклатят. Погледна ръцете си така, сякаш принадлежаха на друг, тъй като със сигурност не бяха неговите ръце, които държаха жена му с гняв и жестокост. Не бяха неговите ръце тези, които щипаха и нараняваха нежната й кожа. Не бяха неговите ръце тези, които напълниха сапфирените й очи със страх и омраза.

Той стисна длани в юмруци. Катрин беше права. Той бе чудовище.

Бутилката със скоч беше на мястото, където я беше оставил предната вечер. Изгълта първата чашка без да мигне даже и си наля отново. Алкохолът му се подиграваше, като го караше да се чувства недосегаем, и с проклятие Маркъс засили чашата към стената, където се разби на парчета. Краката му затрепериха от тежестта на вината, той се строполи в кожения стол и зарови лице в дланите си.

Какво се беше объркало? Бяха толкова щастливи. Толкова сигурни в любовта си един към друг. Не беше си представял, че ще открие някоя като Катрин. Някоя толкова мила и любяща. Добра и сърдечна. Но я беше открил и след това изоставил. Изостави я, когато го умоляваше да остане, само за да се завърне и да я изостави отново. Той я беше подтикнал в обятията на други мъже. Тя беше млада и наивна, невинна булка на осемнадесет. Беше я оставил на вълците, за да трупа богатство, и какво му беше донесло това? Парите му не го топлеха през студените нощи. Не го целуваха за добро утро. Нямаше да сложат бебе в детската стая. Беше глупак. Егоистичен, арогантен глупак.

Маркъс се изправи рязко. Това беше шансът му, осъзна той, като си пое въздух. Шансът му да оправи нещата. Да поправи щетите, които беше нанесъл. Имаше нужда от Катрин в живота си. Дори с буйния й нрав, нюхът към драматизма и глупавите й настроения тя правеше живота му по-добър. По дяволите, правеше него по-добър човек.

Искаше да види нослето й да се набръчква отново от смях. Да я придърпа към себе си и да я целува до припадък по средата на деня, без да има причина. Да я носи до спалнята, когато заспи пред камината с книга в ръце, и да я събужда с езика си. Искаше жена си обратно… и каквото и да му струваше, щеше да я получи.