1

Agelus — Молитва, която се изпълнява от папата веднъж на 76 години по случай преминаването на Халеевата комета.

2

Свети апостол Павел — Първо послание до коринтяни 6 : 9–10

3

Ad maiorem dei gloriam (A. M. D. G.) — За все по-голяма слава на Бога (лат.) — девиз на йезуитския орден.

4

Свети апостол Павел — Второ послание до коринтяни 9:10.

5

Филип ІІ Август (1180–1223) — крал на Франция, взел участие в Третия кръстоносен поход, участвал в превземането на крепостта Акра на средиземноморското крайбрежие, през 1202–1214 г. водил успешни войни срещу Англия и възвърнал на Франция почти всички френски земи, отнети от Англия — Нормандия, Анжу, Турен, Поату и др.

6

Свети апостол Павел — Първо послание до Тимотей 1:2.

7

Миланският едикт — с него през 313 г. императорът на Западната римска империя Флавий Валерий Константин и императорът на Източната римска империя Валерий Лициний признават християнството за равноправно с всички други религии.

8

Флавий Клавдий Юлиан (361–363) император на Източната римска империя (Византия), лишил християнското духовенство от привилегиите, получени от Миланския едикт и опитал да върне езичеката гръцка религия, за което е наречен от по-късните християнски автори „Апостат“ — Отстъпник.

9

Личен сервитут. Вешно право върху чужда вещ.

10

Usus — ползване (лат.), (юр.).

11

Ususructus — плодоползване (лат.), (юр.).

12

Accessio — съединение (лат.), (юр.).

13

Свети апостол Павел — Първо послание до Тимотей 1:4.

14

Corpus iuris civilis — „Сборник граждански закони“ (лат.) — Кодификация на император Юстиниян І (527–565), сборник, състоящ се от 4 части — „Кодекс“ (12 книги с най-важните закони на императорите от Адриан до Юстиниян І), „Дигести“ (50 книги със сентенции и авторитетни мнения на изтъкнати римски юристи), „Институции“ (кратко ръководство по римско гражданско право) и „Новели“ — т. е. „нови закони“ (сборник със закони, издадени от самия Юстиниян І). Любопитно е, че първата книга, отпечатана от Гутенберг, веднага след Библията, е „Дигести“.

15

От епохата на ранния Принципат, чак до края на Западната Римска империя, императорът е бил върховена съдебна инстанция.

16

Луций Апулей (124–180) — римски писател, неоплатонист. Автор на романа „Златното магаре“.

17

„Gaudeamus, igitur, iuvenes dum sumus!…“ — Да се радваме, да се веселим, докато сме млади (лат.) една от най-известните популярни песни на латински език, позната днес като химн на студентите.

18

Аnimus passendi — вътрешно намерение, умисъл (лат.), (юр.).

19

Urbi et orbi — на града (Рим) и на света (лат.) С тези думи папата и до ден днешен известява вярващите католици за важни събития в католичиския свят. Папата произнася всичките си молитви на официални католически празници Urbi et orbi. Прогласяването на канонизирането на всички католически светци се извършва Urbi et orbi.

20

Ян Хус (1371–1415) — национален герой на Чехия, идеолог на чешката реформация, борец за свободата на мисълта, обявил се срещу търговията с индулгенции и критикувал пороците на католицизма. Обявен за еретик и изгорен жив на клада през 1415 г. на събора в Констанц.

21

Това не е точно така. Всъщност враждата между западната и източната църква пламва заради разпределението на територии за влияние. Поводът за разделянето на църквите е, че през 1054 г. папските легати предават на византийския патриарх Михаил Керуларий проклятие от името на папа Лъв ІХ. Той, от своя страна през същата година свиква църковен събор, на който проклел папските легати. От този момент двете църкви са разделени „по взаимно съгласие“.

22

През 1981 г. турският терорист Мехмед Али Агджа се опитва да убие папа Йоан Павел ІІ, като стреля по него на площад „Св. Петър“ в Рим. След това се опитва да припише престъплението на България — че уж българските тайни служби са му били платили да извърши убийството. Никой и никога не успява да докаже това. 20 години по-късно всички замесени в разследването т. нар. „българска следа“ са покойници. Подозрението е, че атентатът е замислен и осъществен от папската канцелария, за да не бъдат разкрити крупни финансови злоупотреби.

23

Четвъртият кръстоносен поход (1199–1204) завършва с превземането на Константинопол и основаването на Латинската империя на значителна част от европейската територия на Византия, просъществувала до 1261 г.

24

Исторически факт. Латинската империя е била подкрепяна от Франция и Германската империя.

25

В началото на ХІІІ в. Филип ІІ Август сключва договор с германския император Хенрих VІ, насочен срещу Англия. Военните победи на Филип ІІ Август срещу английските крале Ричард І Лъвското сърце (1189–1199) и Йоан Безземни Плантагенет (1199–1216) и пълното подчиняване на последния на папа Инокентий ІІІ (1198–1216) през 1213 г. предопределят началото на ограничаването на кралската власт в Англия от страна на Кралския съвет (предшественик на Камарата на лордовете), подписваненето на Magna harta libertatum (Велика харта на свободите) през 1215 г., което в крайна сметка довежда до съвременния вид на монархията във Великобритания. Във Франция — обратно — тези победи водят до засилване на властта на краля, предопределя се пътя на Франция като абсолютна монархия, което пък довежда до Френската революция от 1789 г. и налагането на републиканска форма на управление. (Така, че ако някой си мисли, че събитията от ХІІІ в. нямат връзка със съвремието, определено се лъже. Още повече — този разказ препраща само до малък отрязък от онази епоха и само до няколко исторически личности от нея — които са негов обект на разглеждане. А колко много не са!)

26

През 1212 г. е бил предприет „кръстоносен поход“ на деца от Франция и Германия, организиран от Католическата църква, която била на мнение, че „Гробът Господен може да бъде превзет само от невинни деца“. Недобросъвестни търговци от Венеция и Генуа откарват децата до Александрия, където ги продават в робство. Загиват десетки хиляди деца.

27

„Декреталиите на епископ Исидор Севилски“ — по-популярни като „Лъжеисидоровите декреталии“, фалшифицирани от канцеларията на папа Николай І (858–867), използвани в борбата му срещу Източната църква — списък с над 100 измислени послания и фалшиви документи за решения на църковни събори, лъжливо приписани на епископ Исидор Севилски (VІ –VІІ в.).

28

„Константиновият дар“ — една от най-известните фалшификации на папството, дело на папа Стефан ІІ Пипин в средата на VІІІ век. Според този документ, уж още през ІV век император Флавий Валерий Константин бил подарил на папата знаците на императорската власт, „град Рим, градовете на Италия и страните целия Запад“. Уникален по обем и майсторска изработка фалшификат, от който Римокатолическата църква официално се е ползвала в продължение на цели седем столетия — чак до ХV век, когато фалшификацията е разкрита от италианския хуманист Лоренцо Вала (1407–1457 ). Но „Константиновият дар“ е намерил толкова дълбоко отражение в политиката на папството и прогласените от него права на Римокатолическата църква дотолкова са се вкоренили в съзнанието на масите, че чак до наши дни, много след разобличаването на фалшификацията, Римокатолизмът до голяма степен се опира на влиянието си, придобито по силата на „Константиновия дар“.

29

Целта оправдава средствата — фраза, чието авторство често се приписва на йезуитите.

30

Чистилище — място, където, според католиците, отиват душите на покойниците преди Рая или Ада за да се молят за опрощение за извършените през живота си грехове.

31

Според католиците Света Богородица също е била зачената непорочно, както Христос.

32

Според католиците Светия дух изхожда не само от Бог Отец, но и от Бог Син.

33

Indulgentia — състарадание, милост (лат.). 1. Индулгенция — каноническа молитва въведена от папа Бонифаций VІІІ (1294–1303) на юбилея на Римокатолическата църква през 1300 г., която и до ден днешен се изпълнява на повечето големи католически празници; 2. Индулгенция — специална грамота, въведена от папа Бонифаций VІІІ в същата година и по същия повод, която грамота се е продавала за пари и е „гарантирала“ опрощение на съответните грехове, за които е издадена, облекчаване на „страданията в Чистилището“ и в крайна сметка — отиване в Рая. Индулгенциите са били издавани за различни грехове, имали са различна цена и са се продавали във всички католически държави. Търговията с индулгенции е била широко организирана от католическата църква, продължила е чак до ХVІІІ век и е донесла на папството огромни печалби.

34

Конклав (Cum clave) — под ключ (лат.) — изборна сесия на кардиналите за избор на нов папа, след смъртта на предишния. Съветът заседава при пълна изолация от външния свят. Ако избраните да участват в конклава кардинали до три дни, след свикването му, не изберат нов папа, през следващите пет дни получават за храна само по едно блюдо за обяд и вечеря. В случай, че и след този срок не са стигнали до окончателен избор, остават на хляб и вода до избора на нов папа. През цялото време кардиналите не получават доходи от своите църкви. Правилата за това са утвърдени на Втория Лионски събор през 1274 година и действат и до наши дни.

Загрузка...