Наследството на завоевателите

17.

— „Повелителен“ го е засякъл преди около три стоудара — докладва воинът при монитора. — Ето го — точно там.

— Виждам го — кимна Трр-мезаз и се взря отблизо в монитора. Както беше винаги при преките лазерни връзки, образът беше малко нефокусиран. Но беше достатъчно добър, за да се види, че корабът, който бавно приближаваше Доркас, не е с характерния за хората-завоеватели дизайн. — Какво им е мнението?

— Ще трябва да се доближат още, за да научат със сигурност. Но предварителният анализ сочи, че прилича много на кораба, заловен от Какк’рр на Каталогизиран свят петстотин деветдесет и две.

Трр-мезаз се намръщи.

— Мрачански кораб.

— Или поне мрачанска изработка — кимна воинът.

Зад Трр-мезаз се чу някакъв звук и той се обърна. Беше Клнн-вавги.

— Нещо е станало навън ли, втори? — попита Трр-мезаз.

— Не, засега всичко е спокойно. Отредите са в пълна готовност. Всички старейшини обикалят в периметрите си и наблюдават.

Не че това бе най-доброто възможно наблюдение. Зрението на старейшините не бе кой знае какво на слънчева светлина. Още по-лошо беше положението нощем.

— И никакво раздвижване в базата на хората-завоеватели?

— Нищо, което да сме в състояние да забележим. — Клнн-вавги кимна към монитора. — Мислиш, че нашият посетител е неочакван ли?

— Не зная. Честно казано, не виждам никакъв смисъл в цялата тази история с мрачанците.

— Не е чак то лакова трудно да се разбере — сви рамене Клнн-вавги. — Мрачанците са подчинена на хората-завоеватели раса и искат да им помогнем.

— Да, така твърдят те — съгласи се Трр-мезаз. — Въпросът е доколко това е истина. Само погледни хронологията. За първи път се натъкваме на мрачански кораб преди около половин цикъл, когато изследователски кораби на Какк’рр обикалят около Каталогизиран свят петстотин деветдесет и две. Същите изследователски кораби се връщат там петнадесет завъртания след първия сблъсък с хората-завоеватели и попадат на друг мрачански кораб, който съответно открива огън с оръжия срещу старейшини.

— И нашите съответно отговарят на огъня — продължи Клнн-вавги. — Раняват екипажа и повреждат кораба. После са били необходими известни поправки, за да може той отново да бъде приведен в движение.

— Твърди се, че екипажът е бил ранен — напомни му Трр-мезаз. — Последното, което научих, е, че правителствените медици до последния момент не са били в състояние да определят дали именно контраатаката на Какк’рр е била причина за това. Но ето я и интересната част. Какк’рр прехвърлят част от екипажа си на борда на мрачанския кораб и го придружават до Базов свят дванадесет, когато получават зов за помощ от старейшините на Изследователски свят осемнадесет. Корабите тръгват натам, като остават мрачанския кораб без ескорт, и стигат до Изследователски свят осемнадесет точно навреме, за да си поиграят на гоненица с няколко кораба на хората-завоеватели. Междувременно мрачанският кораб пристига съвсем сам на Базов свят дванадесет. Което ще рече, че ако човекът-пленник на Трр-гилаг беше успял да го приведе в движение, в района нямаше да има нито един зхиррзхиански кораб, който да е в състояние да го спре.

— Интересно — промърмори Клнн-вавги. — Всъщност воините копърхед наистина се появили на сцената едва след като пленникът се е провалил с опита си да издигне кораба. Сякаш са предполагали, че това може да се случи.

— Именно — кимна Трр-мезаз. — А фактът, че са били там, означава, че или целият район е бил претъпкан с техни кораби — а в такъв случай щяхме да ги засечем, — или са знаели точно къде да търсят. Събери всичко това заедно и ще ти заприлича подозрително много на добре координирани действия.

— Би могло — каза Клнн-вавги. — Но това означава, че мрачанците би трябвало да съобщят вектора към Базов свят дванадесет на хората, преди да са напуснали Каталогизиран свят петстотин деветдесет и две. И то по такъв начин, че корабите на Какк’рр не са го засекли.

— Вероятно рентгенов лазер. Или нещо по-просто — визуален светлинен сигнал под такъв ъгъл, който да е бил невидим за корабите и старейшините на Какк’рр.

— Има още една възможност — бавно каза Клнн-вавги. — Може да се окаже, че хората-завоеватели са успели по някакъв начин да решат проблема с проследяването на кораби през хиперпространството.

Трр-мезаз отново погледна към изображението на монитора. Завладя го чувство на несигурност. Полушеговито Трр-гилаг беше предположил същото малко след нападението над Базов свят дванадесет. Тогава той му беше отговорил, че концепцията е невъзможна и това е доказано.

Но хората-завоеватели вече бяха показали, че тяхната технология е различна от зхиррзхианската. Ако бяха намерили начин да направят невъзможното…

— Командире? — обади се един от воините. — Съобщение от Върховен командир Дклл-кумвит. Иска незабавно да се качите на борда на „Повелителен“ на командно съвещание. Совалката ще пристигне след петнадесет стоудара.

— Потвърдете. — Безпокойството на Трр-мезаз се засили. Явно ставаше въпрос за нещо, свързано с кораба. — По-добре вдигни два изтребителя във въздуха, втори.

— Слушам. — Клнн-вавги направи знак на воина пред съответния монитор.

— И не изпускай от очи планината — тихо добави Трр-мезаз. — Ако мрачанците и хората-завоеватели работят заедно, сега е моментът да нападнат.

— Изхвърленото устройство продължава бавно да се приближава към нас — каза командирът на „Необходим“, като посочи с език един от мониторите в стратегическата зала на „Повелителен“. Явно все още е закрепено за мрачанския кораб с някакъв дълъг кабел. Изследователите и старейшините докладват, че прилича на малко различен модел на записващото устройство, открито сред останките на човешките кораби от онази първа битка. Установихме пряка връзка с интерпретатора на „Необходим“ и скоро очакваме резултат.

— Човешко записващо устройство — коментира един от другите командири. — Доста странен начин за комуникация.

— Не чак толкова — промърмори Върховният командир Дклл-кумвит. — И доста находчив, трябва да призная. Не забравяйте, че те нямат начин да разберат на каква честота работят нашите комуникационни лазери.

— Освен ако не са го научили от избягалия затворник — обади се друг командир, като хвърли многозначителен поглед към Трр-мезаз.

Трр-мезаз не му обърна внимание.

— Въпросът е дали можем да повярваме на онова, което искат да ни кажат — каза той.

— Точно това е въпросът — съгласи се Дклл-кумвит. За щастие, предполагам, че не ние сме онези, които трябва да решават тора. Върховното командване и Върховният съвет ще трябва да се заемат с него. Старейшините успяха ли да научат нещо?

— Нищо съществено — каза командирът на „Необходим“. — По-голямата част от външния корпус е метален, а секциите, направени от друг материал, са с метал от вътрешната страна.

Конзолата пред него издаде звуков сигнал.

— Имаме превод на мрачанското съобщение — обяви той. — Пристига.

Трр-мезаз погледна монитора си. Съобщението, което пробяга по него, беше съвсем кратко.

„Ние сме мрачанци. Не сме ваши вратове. Моля, не ни атакувайте. Моля, разрешете ни да говорим лично с вас.“

— Няма кой знае какво, че да се тревожим дали да вярваме, или не — отбеляза един от командирите. — Просто и ясно.

— Така е — каза Дклл-кумвит. — Свързочник?

Реещият се наблизо старейшина се спусна към него.

— Да?

— Съобщение до върховното командване. Опиши им ситуацията и изискай инструкции.

— Слушам — каза старейшината и изчезна.

— Ще получим отговора след няколко стоудара — каза Дклл-кумвит, като огледа присъстващите в залата. — Дотогава ви съветвам да се преместите във военната зала, където ще можете да наблюдавате събитията по-отблизо. — Погледът му спря върху Трр-мезаз. — Командир Трр-мезаз, вие можете да се върнете в базата си. Ще ви правя компания, докато совалката бъде готова.

— Слушам.

Останалите си събраха нещата и излязоха.

— Интересен обрат — каза Дклл-кумвит, когато двамата останаха насаме. — Как мислите, защо мрачанците дойдоха именно тук, а не на някой от другите светове, с които воюваме?

— Сигурно това им е било най-лесно — сви рамене Трр-мезаз. — Или може би от съображения за сигурност.

— Какво имате предвид?

— Ами, с изключение на онова кратко нападение и посещенията на онзи разузнавателен кораб, хората-завоеватели са оставили Доркас сам да се оправя — каза Трр-мезаз. — Ако мрачанците са подчинена раса, за каквато се представят, това е логичното място за осъществяване на контакт с нас, без да се сблъскат със завоевателите си.

— Казвате го така, сякаш не вярвате кой знае колко — отбеляза Дклл-кумвит. — Мислите, че мрачанците лъжат ли?

— Мисля, че това е напълно възможно. Изоставянето на Доркас от хората-завоеватели може да е хитрина, в която мрачанците да играят някаква роля.

— Наистина е допустимо. Но има и друга възможност. Върховното командване анализира данните от заловеното записващо устройство. Според тях хората се управляват от един клан, наречен Севкоорд. Но няма причина мрачанците да са също толкова единни.

— В такъв случай може да се окажат два различни клана — замислено кимна Трр-мезаз. — Един, който работи за хората-завоеватели, и още един.

— Или и двата да действат срещу хората-завоеватели, но и един срещу друг. Достатъчно е само да се прегледа зхиррзхианската история, за да се види колко объркани могат да станат нещата.

Трр-мезаз хвърли поглед към монитора с мрачанското съобщение.

— Съветвам ви, върховен командир, да уведомите правителството преди мрачанската мисия да напусне Оакканв.

— Точно това възнамерявах. — Дклл-кумвит вдигна поглед, когато пред него се появи старейшината. — Да?

— Съобщение за вас, върховен командир Дклл-кумвит. „Върховното командване до Върховен флотски командир Дклл-кумвит. Мрачанските пленници да се държат на Доркас, докато не направим съответните приготовления за разпит. В никакъв случай да не се допуска качването им на борда на някой от корабите или изпращането им на някой зхиррзхиански свят.“

— Разбрано. Приблизително колко време ще отнемат тези приготовления?

Старейшината кимна и изчезна.

— Дотук с идеята да се завладее корабът и да се прати на Оакканв — коментира Дклл-кумвит.

— Да — съгласи се Трр-мезаз. — Сякаш върховното командване също има своите подозрения.

— Това е съществена част от работата им — отбеляза Дклл-кумвит. — В такъв случай възниква въпросът какво да правим с мрачанците дотогава.

Старейшината се появи отново.

— „Предполагаме забавяне в рамките на няколко завъртания — изрецитира той. — Не желаем да се повтори историята с Базов свят дванадесет.“

— Напълно разбираемо. — Дклл-кумвит хвърли поглед към Трр-мезаз. — Но това ме поставя в неудобна позиция. Съгласен съм, че не е разумно да ги държим на борда на някой от корабите. Но не ми харесва и идеята да ги оставим на борда на собствения им кораб с вероятен достъп до непознато оборудване и въоръжение.

Трр-мезаз кимна, като потисна гримасата си. Вече бе ясно защо Дклл-кумвит го беше поканил на това събрание. И защо бе отпратил останалите в другата зала и беше останал насаме с него.

— Сигурен съм, че върховното командване вече е обмислило всичко това — каза той. — Трябва ли доброволно да предложа да ги взема долу в базата, или да изчакам официалната заповед?

Дклл-кумвит кисело се усмихна.

— Предполагам, че можете и да се предложите като доброволец. Разбира се, при положение, че няма да имат никакъв достъп до зхиррзхианска техника.

— Това няма да бъде проблем — каза Трр-мезаз. — Има няколко сгради, които не използваме. Една от тях много лесно може да се охранява. Ще ги сложим там.

— Достъпна ли е за старейшини?

— Да. Това е нещо като склад, с метален скелет и метални части по вратите, покрива и прозорците. Но останалото е дърво. Можем да я направим достатъчно удобна, за да не ги обидим ако се окаже, че наистина са пратеници.

— Добре казано. Но има и още нещо, което трябва да имаме предвид. — Той се поколеба и Трр-мезаз можеше да види по изражението му как политиката се бори с воинските му разбирания. — Няма да крия, командир. Всичко това може да се окаже много опасно за вас и за базата изобщо. Ако сте прав и мрачанците целят нещо, това може да изложи наземните части на сериозна опасност. В качеството си на действащ Върховен командир тук, аз мога да пренебрегна инструкциите на върховното командване.

— Оценявам това, върховен командир. И ви благодаря за предложението. Но в края на краищата излагането на опасности е част от работата ни. — Трр-мезаз махна с език. — Освен това съм любопитен да видя каква ще бъде реакцията на хората-завоеватели при вида на мрачански кораб, кацащ в лагера ни.

— Наистина би било интересно — неохотно се съгласи Дклл-кумвит. — В такъв случай… — Той направи знак на старейшината. — Информирай върховното командване, че мрачанският кораб ще бъде приземен в зхиррзхианската база на Доркас.

— Слушам. — Старейшината изчезна.

— Е, в такъв случай нещата са ясни. — Дклл-кумвит се изправи. — По-добре се върнете на повърхността, командир Трр-мезаз, и се пригответе да приемете посетители. Совалката вече е готова.

— Слушам. — Трр-мезаз също се изправи. — Има ли още нещо, което трябва да знам?

— Нищо, което да не е очевидно — каза Дклл-кумвит. — Ще бъде установена линия преди пристигането на мрачанците, така че да има постоянна връзка между Доркас и върховното командване. Можете да им задавате общи въпроси относно целта на посещението им, но аз ще съм единственият, който ще има право да проведе пълен и официален разпит. Освен ако правителството не реши да изпрати официален екип от специалисти-ксенолози — този въпрос още се уточнява. И, разбира се, трябва да се поддържа същата политика по отношение на старейшините, каквато и при пленника на брат ви — не трябва да им се дава никакъв повод да заподозрат тяхното съществуване или наличие.

— Разбрано.

— Добре. В такъв случай ви желая късмет. Пазете се.

Измина още един тентарк преди другопланетният кораб да се появи от запад. Двигателите му издаваха необичаен звук. Пред него летеше една от совалките на „Необходим“. От двете му страни го ескортираше двойка от изтребителите на Трр-мезаз. Всички летателни средства бяха във въздуха и напрегнато следяха за всяко евентуално движение от страна на хората-завоеватели. Трр-мезаз очакваше човешкият командир да предприеме нещо.

До момента наистина се беше появил един коптер, който почти случайно се доближи до разширения отбранителен периметър, очертан от изтребителите, но после се оттегли към планинската база, без да предприеме никакви враждебни действия. За щастие, не се появиха никакви копърхед.

Трр-мезаз чакаше. Към ухото му беше прикрепен приемник, свързан с преводача. Говорителят се намираше на рамото му. Този кораб беше значително по-голям от кораба, заловен от Какк’рр на Каталогизиран свят петстотин деветдесет и две. Той тревожно си помисли какво ли въоръжение носи. Ако истинската му цел беше да се добере до зхиррзхианския лагер и да се опита да го унищожи…

Но корабът кацна без инциденти в средата на светлинния кръг, който техниците бяха подготвили специално за целта. От едната страна се отвори люк и се появи рампа. Докато Трр-мезаз крачеше към рампата, на върха й се появиха двама другопланетяни.

Докладите за първия мрачански кораб бяха пристигнали на Доркас през миналото завъртане, така че Трр-мезаз имаше известна представа какво да очаква. Но въпреки това мрачанците донякъде го шокираха. Бяха високи приблизително колкото зхиррзхианците, слаби, а главите и вратовете им бяха покрити с къса козина, подобна на козината на някое дребно животно. Лицата им бяха плоски и приличаха повече на човешките, отколкото на зхиррзхианските. Изглеждаха безобидни, дори някак дружелюбни.

С изключение на това, че техни представители вече бяха открили огън срещу зхиррзхиански кораб. Не беше зле да го има наум.

Мрачанците слязоха от рампата и заговориха. Трр-мезаз чакаше, като от време на време хващаше по някоя дума, която беше чул по време на краткия експресен курс по човешки език. Най-накрая преводачът се свърза с приемника му.

— Носим поздрави на зхиррзхианците. Аз съм Лахетилас, представител на народа на Мрач. Ние не сме ваши врагове. Ние сме ваши приятели. Ние желаем да обсъдим възможността за съвместна борба срещу нашите общи врагове — Мирначийм-хайийя.

— Разбирам — каза Трр-мезаз. Това за „Мирначийм-хайийя“ беше споменато в доклада на Върховния съвет. Завоеватели без причина, както го беше превел друг мрачанец. Хората-завоеватели. — Аз съм Трр-мезаз — Кеера’рр. — Той направи знак на чакащите воини. Трима от тях пристъпиха напред й подадоха кавра на него и на двамата мрачанци. Трр-мезаз проби своя плод и зачака.

Реакцията на другопланетяните беше интересна и съвсем различна от онази, която беше наблюдавал Трр-гилаг на Базов свят дванадесет. Докато Фелиан Кавана просто беше показал, че езикът му не е като езика на зхиррзхианците и бе върнал плода, двамата мрачанци изглеждаха решени да повторят действието на Трр-мезаз. Езикът им беше също толкова безполезен за това, колкото и на човека-завоевател, но въпреки това те не се предадоха. Като използва подобните на нокти продължения на пръстите си, Лахетилас успя да издълбае малка и доста плитка дупка в кората на плода, докато другият мрачанец направи същото с помощта на зъбите си. Трр-мезаз наблюдаваше усилията им с интерес и се опитваше да реши кое би предпочел — техните опити да действат като зхиррзхианци или по-достойното и прямо поведение на Фелиан Кавана, открито признал ограничеността си.

Измина цял стоудар, но в края на краищата мрачанците сякаш решиха, че са удовлетворили изискванията на ритуала, каквито и да са те. Трр-мезаз подаде своя плод на воините и двамата другопланетяни направиха същото.

— Добре — започна Трр-мезаз, като изтръскваше на земята капките сок от ръцете си — нека да поговорим. Вие предлагате на зхиррзхианците своята помощ. Кажете ми защо мислите, че имаме нужда от нея.

Говорителят на рамото му предаде превода. Трр-мезаз внимателно наблюдаваше двамата другопланетяни и забеляза как козината им внезапно настръхна. Реакция на въпроса? Лахетилас заговори отново…

— Зхиррзхианците със сигурност не могат да се изправят сами срещу хората — последва преводът. — Не и срещу оръжието КИОРО.

Трр-мезаз се намръщи. КИОРО? Никъде в докладите не се споменаваше оръжие, наречено КИОРО.

— Зхиррзхианците също имат мощни оръжия — започна той, като се чудеше дали да ги пита за това КИОРО, или да се престори, че знае всичко за него. — Може би трябва…

— Командир Трр-мезаз! — Точно над мрачанците се беше появил един старейшина. — Незабавно спрете тази тема.

По реакцията на мрачанците стана очевидно, че са чули думите. За щастие, докато двамата успяха да се обърнат и да погледнат нагоре, старейшината беше изчезнал.

— Но това не е място за подобен разговор — импровизира Трр-мезаз, като направи знак на воините, благодарен, че микрофоните не са в състояние да улавят думите на старейшините. — Мястото, където ще ви настаним, се намира от другата страна на летището. Последвайте ни.

Воините ги обкръжиха и всички заедно прекосиха откритото пространство, следвани от светлините на прожекторите. Клнн-вавги ги очакваше заедно с още воини, строени до вратата на склада, който бяха преоборудвали набързо в квартирно помещение за новодошлите.

— Това… — Трр-мезаз спря и се обърна, за да види как лъчът на преводача го настигна със закъснение.

— Това е мястото, където ще пребивавате — отново започна той. — Двама воини ще стоят на входа в случай, че се нуждаете от нещо. Ако имате нужда от нещо от кораба ви, можете да ми кажете и то ще ви бъде донесено.

— Благодарим ви — произнесе преводачът. — Всичко, от което се нуждаем, се намира в пет сандъка. Намират се точно до входа на кораба. Нямаме нужда веднага от него.

С други думи, Лахетилас очакваше зхиррзхианците да претърсят багажа им. И не само го очакваше, а и най-великодушно им разрешаваше да го направят.

Което нямаше особено значение. Трр-мезаз беше решил да претърси сандъците независимо дали има, или няма разрешение.

— Ще ви донесем багажа колкото е възможно по-скоро — обеща той. — Воините ще ви разведат из сградата. По-късно ще имате посетител.

— И тогава ли ще се проведе разговорът? — попита Лахетилас.

— Да — каза Трр-мезаз. — Тогава ще се проведе разговорът.