Огнян

Част трета:ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

Огнян се прибира в къщи. Звъни и отваря баща му. Гледат се няколко секунди, после баща му го прегръща:

— Сине — казва развълнуван, — ти си си изпрал дрехите.

Огнян кима сериозно. Баща му бърка в джоба си. Подава му телефона бавно с трепереща ръка.

— Заслужаваш го. Прощавай, че постъпих така! — шепне баща му.

— Направи каквото трябваше, тате — стиска зъби Огнян и вади няколко GSM-а от джоба си, падат банкноти, които той не си прави труда да събере. — Исках да ти кажа, че вече не ми трябва — замисля се, — но го приемам като жест.

Баща му го кани да влезе и казва:

— Влез, сине! Трябва да ми разкажеш как постигна всичко това, моето момче! Направо се гордея с теб!

Двамата минават през коридора и влизат в стаята, а Огнян започва замислено:

— Какво да ти кажа, тате! — Леко се усмихва. — Просто бях коректен. Винаги когато съм демонстрирал каквото и да било! — Преди да седне се плясва по челото: — О! — повдига показалец Огнян. — За малко да забравя. Когато става въпрос за коректност, не бива да се забравя и уважението. Крайъгълният камък на обществото ни. — Огнян смига на баща си и тръгва към коридора. — Ти стой тук, а аз ще ти приготвя нещо за хапване. Само не бързай да ми благодариш преди да си го опитал!

Бащата сяда усмихнат и с леко просълзени очи. Обръща сияещ поглед към телевизора.

Снимки от тоалетната, където Огнян пъшка над няколко чинии.

5 септември 2004 г.