7

— Ангелче.

Гласът на Гидиън и допирът на ръцете му ме събудиха. Измърморих нещо в знак на протест, когато ме обърна на една страна и усетих топлината на тялото му зад гърба си. Силната му мускулеста ръка ме прегърна през кръста и ме притисна към гърдите му. Гушната в него, положила буза върху коравия му бицепс, отново потънах в дълбок сън.

Когато се събудих, имах чувството, че са минали дни. В продължение на няколко дълги минути лежах на дивана със затворени очи, наслаждавах се на топлината на силното тяло на Гидиън и вдишвах аромата му. След малко реших, че ако продължавам да спя, съвсем ще объркам биологичния си часовник. Откакто се бяхме събрали, вечер лягахме късно, а сутрин ставахме рано и сега умората си казваше думата.

— Плакала си — прошепна той и зарови лице в косата ми. — Кажи ми какво се е случило.

Обвих ръце около ръката му и се притиснах в нея. Разказах му за часовника.

— Може би наистина реагирах прекалено бурно — признах накрая. — Бях уморена, а това винаги ме прави раздразнителна. Но, господи… ужасно ме заболя. Нали разбираш, че това напълно съсипва подаръка, на който толкова много държах?

— Мога да си представя. — Пръстите му не спираха да описват кръгчета по корема ми, нежно галейки ме през копринената блуза. — Съжалявам.

Погледнах към прозорците и видях, че е станало тъмно.

— Колко е часът?

— Малко след осем.

— Ти кога се прибра?

— В шест и половина.

Завъртях се и се обърнах с лице към него.

— Доста рано.

— Когато разбрах, че си тук, не можех да стоя далеч. Исках да съм с теб още от момента, в който получих цветята.

— Харесаха ли ти?

Той се усмихна.

— Трябва да ти призная, че да видя твоите думи, написани с почерка на Ангъс, беше доста… интересно.

— Опитвам се да съм предпазлива.

Целуна върха на носа ми.

— Но едновременно с това продължаваш да ме глезиш.

— Приятно ми е. А и искам да направя така, че да не поглеждаш друга жена.

Гидиън допря възглавничката на показалеца си до долната ми устна.

— Направи го още в мига, в който те видях.

— Много те бива в сладките приказки. — Простичкият факт, че в момента съм с Гидиън и той е насочил целият си фокус единствено към мен, беше достатъчен, за да разсее лошото ми настроение. — Отново ли се опитваш да влезеш в панталоните ми?

— Не носиш панталони.

— Това „не“ ли означава?

— Това означава „да“, наистина искам да се мушна под полата ти. — Погледът му се премрежи, когато леко захапах палеца му. — Както и в топлата ти, влажна и стегната малка катеричка. Искам го цял ден. Искам го всеки ден. Искам го и в момента, но ще изчакаме, докато се почувстваш по-добре.

— Можеш да ме целунеш и да ме накараш да се почувствам по-добре.

— Къде по-точно да те целуна?

— Навсякъде. Целуни ме навсякъде.

Знаех, че лесно мога да свикна да го имам само за себе си както сега. Бях сигурна, че го искам. А това, разбира се, беше невъзможно.

Хиляди малки частици от него бяха отдадени на хиляди други хора, проекти и начинания. Ако бях научила нещо от браковете на майка ми за успешни бизнесмени, това беше фактът, че съпругите на такива хора често са по-скоро любовници — с почти неизбежно отредена второстепенна роля, тъй като мъжете им са венчани и за работата си. Винаги има причина някой да се изкачи до върха в своята сфера и тя е в това, че отдава на заниманието цялото си внимание и време. Жената в живота му получава само остатъците.

Гидиън подпъхна косата зад ухото ми.

— Искам всеки ден да е така. Да се връщам вкъщи и ти да си тук.

Винаги се стрясках, когато реагираше така, сякаш е прочел мислите ми.

— Нямаше ли да е по-добре, ако ме бе заварил боса в кухнята.

— Нямаше да имам нищо против, но предпочитам да те заваря гола в леглото.

— Умея да готвя нелошо, а ти ме искаш само заради тялото ми.

— То е прекрасната опаковка, в която се съдържа всичко, което искам — усмихна се той.

— Ще ти го покажа, ако и ти ми покажеш своето.

— С най-голямо удоволствие — отвърна той и прокара пръст по бузата ми. — Но първо искам да се убедя, че си в подходящо настроение след разправията с майка ти.

— Ще ми мине.

— Ева. — От тона му веднага стана ясно, че няма да успея да го заблудя.

— Ще й простя, винаги така става — казах с въздишка. — Нямам особен избор, тъй като знам, че ме обича и че го прави за мое добро, макар че невинаги подбира правилните средства. Но тази случка с часовника…

— Продължавай.

Разтърках с ръка гърдите си, опитах се да премахна болката, събрала се в тях.

— Нещо в отношенията ни се пречупи. И независимо какво ще стане в бъдеще, винаги ще усещам тази пукнатина. От това боли най-много.

Дълго време Гидиън не каза нищо. Едната му ръка се плъзна в косата ми, а другата притисна властно бедрото ми. Чаках да сподели мислите си.

— Аз също отворих пукнатина в нашата връзка — каза той мрачно накрая. — Страхувам се, че това винаги ще стои между нас.

Тъгата в очите му ме прободе, предизвиквайки почти физическа болка.

— Пусни ме да стана.

Направи го с нежелание, наблюдаваше ме внимателно, докато се изправях. Поколебах се, преди да разкопчая ципа на полата си.

— Сега знам какво е чувството да те изгубя, Гидиън. Каква ужасна мъка ми причинява. Ако се опиташ да се отдръпнеш от мен, вероятно ще изпадна в паника. Ще трябва да внимаваш това да не се случва, а аз ще трябва да повярвам, че любовта ти няма да изчезне.

Той кимна, даваше ми знак, че напълно разбира и приема думите ми, но не можех да не забележа, че те го измъчват.

— Магдалин дойде при мен днес — казах, за да отвлека вниманието му от породилата се дистанция между нас.

Той се напрегна.

— Казах й да не го прави.

— Няма проблем. Вероятно се е безпокояла, че тая злоба към теб, но мисля, че осъзна, че те обичам прекалено много, за да искам да те нараня.

Той седна на дивана, а аз съблякох полата си. Оставих я да падне на пода и останах само по жартиери и чорапи, с което си осигурих просъскана през зъби въздишка от страна на Гидиън. Върнах се отново на дивана, седнах в скута му, обкрачих бедрата му и го прегърнах през врата. Горещият му дъх, който усещах през копринената си блуза, накара кръвта ми да забушува.

— Ей! — казах аз, прокарах ръце през косата му и залепих буза до неговата. — Престани да се тревожиш за нас. Според мен трябва да се замислим за Диана Джонсън. Кой е най-неприятният факт, който би могла да изрови за теб?

Той отметна глава и присви очи.

— Тя е мой проблем. Аз ще се справя с нея.

— Мисля, че се опитва да намери нещо наистина пикантно. Няма да й е достатъчно да те покаже като безсърдечен плейбой.

— Престани да се тревожиш. Изобщо не би ми пукало за нея, но не искам да завира факти от миналото ми в лицето ти.

— Не бъди толкова самоуверен.

Пръстите ми започнаха да разкопчават жилетката на костюма му. Стигнах до ризата и развързах вратовръзката, след това внимателно я преметнах на облегалката на дивана.

— Ще говориш ли с нея?

— Не, просто ще я игнорирам.

— Смяташ ли, че това е най-правилният подход? — попитах аз и започнах да разкопчавам ризата му.

— Тя иска вниманието ми, но няма да го получи.

— Тогава ще потърси друг начин.

Той се отпусна на облегалката и изви глава, за да ме погледне в лицето.

— Единственият начин една жена да привлече вниманието ми е да се превърне в теб.

Шампионе. — Целунах го и започнах да дърпам краищата на ризата му. Той се размърда, за да мога по-лесно да ги измъкна от панталона. — Трябва да ми разкажеш за Диана — измърморих аз. — Какво толкова си направил, че си я настроил срещу себе си?

— Беше грешка във всяко отношение — въздъхна той. — Предложи ми се веднъж, а аз имам желязното правило да нямам втори път отношения с жени, които са прекалено настоятелни.

— И според теб това не е поведение на надменен задник?

— Не мога да променя случилото се — отвърна той хладно.

Ясно се виждаше, че се чувства неудобно. Можеше да се държи не по-малко отвратително от всеки друг мъж, но поне не се гордееше с това.

— Случи се така, че Диана отразяваше едно събитие, на което Ани Лукас се опита да ме постави в неудобно положение — продължи той. — Използвах Диана, за да държа Ани далеч. Не ми беше особено приятно да го правя и не се държах много добре с нея след това.

— Започвам да разбирам.

Разтворих ризата му и отдолу се показа прекрасната му топла кожа.

Спомних си как се държа към мен първия път, след като бяхме правили секс, и можех да си представя как се е отнесъл към Диана. Тогава, след секса, той изведнъж се затвори и ме изолира, което ме накара да се чувствам евтина и използвана. След това трябваше да положи огромни усилия, за да ме спечели отново, но репортерката не е имала моя късмет.

— Не искаш да я подвеждаш с какъвто и да е контакт — обобщих ситуацията аз. — Тя вероятно все още си пада по теб.

— Съмнявам се. Мисля, че не съм й казал повече от десетина думи.

— И към мен се държа отвратително, но въпреки това се влюбих в теб.

Прокарах с любов ръцете си по мускулестите му гърди, погалих черните косъмчета, които се виждаха тук-там, след това се плъзнах надолу по тъмната копринена пътечка, която се скриваше под колана на панталона му. Мускулите му се раздвижиха при допира ми, дишането му се ускори.

Смъкнах се надолу в скута му и впих очи в тялото му с наслада. Палците ми започнаха да описват кръгообразни движения около зърната на гърдите му и той постепенно се предаде на удоволствието, което му доставях. Наведох се и го целунах по врата, усетих как вената пулсира под устните ми, поех дълбоко мъжествения аромат, който се излъчваше от кожата му. Никога не можех да му се насладя толкова, колкото ми се искаше, защото той винаги обръщаше нещата и започваше да доставя наслада на мен.

Изпъшка, вдигна ръка и стисна косата ми.

— Ева.

— Обожавам начина, по който реагираш на допира ми — прошепнах аз, възбудена от това, че един толкова откровено сексуален мъж като Гидиън в момента се е оставил изцяло в ръцете ми. — Сякаш не можеш да ми устоиш.

— Наистина не мога — отвърна той и прекара пръсти през разчорлената ми от съня коса. — Докосваш ме така, сякаш ме боготвориш.

— Боготворя те.

— Чувствам го в допира на ръцете ти… на устата ти. В начина, по който ме гледаш. — Той преглътна, а аз проследих движението с очи.

— Никога не съм желала нещо повече — погалих тялото му, прокарах пръст по мускулите и после проследих очертанията на всяко ребро. Бях като ценител, който се възхищава на съвършенството на някоя картина.

— Искаш ли да играем една игра?

Езикът му бавно се плъзна по устните ми и вагината ми се сви от ревност. Той също го усети. Разбрах го по опасното пламъче, което проблесна в очите му.

— Зависи от правилата.

— Тази вечер ще бъдеш изцяло мой, шампионе.

— Винаги съм твой.

Разкопчах блузата си и я съблякох, останах само по дантелен сутиен и прашки.

— Ангелче — прошепна задъхано. Погледът му беше толкова горещ, че го усетих по кожата си.

Протегна ръце да ме докосне, но аз го хванах за китките и го спрях.

— Правило номер едно — ще те смуча, галя и дразня цяла нощ. Ще свършиш толкова пъти, че накрая ще започнеш да виждаш звезди пред очите си. — Обхванах члена му през панталона и започнах да галя възбуденото му тяло. — Правило номер две — ти просто ще лежиш по гръб и ще се наслаждаваш.

— И няма да ти върна услугата?

— Не.

— Няма да стане — заяви той решително.

Нацупих се.

— Моля те!

— Ангелче, да те накарам да свършиш, е деветдесет и девет процента от удоволствието за мен.

— Но тогава съм толкова заета със свършването си, че не мога да ти се насладя — оплаках се аз. — Искам поне веднъж — една нощ — да се държиш като егоист. Искам да се отпуснеш, да бъдеш животно, да свършиш просто защото ти е приятно и си готов.

Той сви устни.

— Не мога да постъпя така с теб. Трябва да усещам, че си с мен.

— Знаех, че ще кажеш така. — Веднъж бях споделила с него, че когато някой мъж ме използва само за собствено удоволствие, в съзнанието ми се отключват болезнените спомени за Нейтън. Изпитвах нужда да усещам, че мъжът до мен ме обича и ме иска. Че не съм просто поредното женско тяло, в което да се изпразни, че съм Ева — жената, която има нужда от истински чувства, когато става дума за секс. — Но това е моята игра и аз определям правилата в нея.

— Не съм се съгласил да играя.

— Изслушай ме.

Гидиън въздъхна дълбоко:

— Не мога да го направя, Ева!

— Могъл си да го правиш с други жени.

— Не съм бил влюбен в тях.

Разтопих се. Нищо не можех да направя.

— Миличък… искам го — прошепнах тихо. — Много го искам.

Гидиън въздъхна звучно.

— Можеш ли да ми обясниш защо.

— Не мога да усетя как бие сърцето ти, докато аз самата се боря за въздух. Не мога да усетя как се разтрисаш, докато аз самата се треса. Не мога да усетя вкуса ти, защото устата ми е пресъхнала от молби да ме доведеш до оргазъм.

Чертите на красивото му лице омекнаха.

— Направо се побърквам всеки път, когато свършвам в теб. Това трябва да ти е достатъчно.

Поклатих глава.

— Ти самият си казвал, че аз съм олицетворение на мокрите ти сънища. Не може тези сънища да са били за това как задоволяваш някое момиче. Ами френската любов? Ами задоволяването с ръка? Твърдиш, че обожаваш гърдите ми. Не искаш ли да ги чукаш и да се изпразниш върху тях?

— Господи, Ева!

Усетих как членът му още повече се втвърди в ръката ми.

Разтворих устните си и докоснах неговите, като в същото време ловко разкопчах панталона му.

— Искам да съм най-мръсната ти сексуална фантазия — прошепнах аз. — Искам да бъда разкрепостена и необуздана заради теб.

— Ти си това, което искам — отвърна той мрачно.

— Наистина ли?

Прокарах нокти по гърба му, прехапах долната си устна и го чух как изсъска.

— Направи го заради мен. Обичам онези моменти, когато вече си ме задоволил и с всичка сила се стремиш да достигнеш собствения си оргазъм. В този миг ритъмът ти се променя, съсредоточаваш се върху себе си и те обзема ярост. Знам, че тогава мислиш единствено за това, колко добре се чувстваш, колко си възбуден и как мощно ще се изпразниш. Чувствам се толкова добре, когато те наблюдавам в това състояние! Искам цяла нощ да се чувствам така.

Гидиън стисна бедрата ми.

— При едно условие.

— Какво е то?

— Ти получаваш тази нощ, следващият уикенд е мой ред.

Зяпнах от изненада.

— Значи аз получавам една нощ, а ти цял уикенд?

— Ммм… цял уикенд да те боготворя.

— Хм — промърморих, — доста е трудно да се пазари човек с теб.

Усмивката му беше остра като бръснач.

— Това е планът.

* * *

„Мама казва, че татко е истинска секс машина.“

Двамата с Гидиън седяхме на пода, той вдигна поглед към мен и се засмя.

— Прекрасната ти главичка е пълна с много странни реплики от филми, ангелче.

Отпих от бутилката с минерална вода и изрецитирах следващата реплика от „Ченге в детската градина“:

— Баща ми е гинеколог и цял ден гледа вагини.

Смехът на Гидиън ме накара да се почувствам толкова щастлива, все едно бях на седмото небе. Беше отпуснат и очите му светеха така, както не бях ги виждала досега. Сигурно част от доброто му настроение се дължеше на бързата свирка, която му направих на дивана, последвана от бавна, продължителна и хлъзгава работа с ръка под душа. Но знаех, че в основата съм самата аз.

Когато бях в добро настроение, той също се чувстваше добре. Удивително беше, че имах такова силно въздействие върху мъж като него. Гидиън беше като природна стихия, притежаваше такова невероятно самообладание, че всички около него се губеха в сянката му. Виждах прояви на силния му характер всеки ден и бях наистина впечатлена, но далеч повече ме удивляваше чаровния и забавен любовник, който ми принадлежеше изцяло в интимните моменти, когато бяхме само двамата.

— Ей — подвикнах аз, — няма да ти е толкова смешно, когато децата ти кажат на учителките си нещо подобно.

— Тъй като ще трябва да са го чули от теб, ще съм съвсем наясно кого да напляскам.

Извърна глава и продължи да гледа филма така, сякаш не ме беше оставил без дъх. До този момент Гидиън беше живял като абсолютен единак и въпреки това ме бе приел така дълбоко в живота си, че вече говореше за бъдеще, което аз не смеех дори да си представя — прекалено много се страхувах, че сърцето ми ще бъде разбито и няма да го преживея.

Той забеляза мълчанието ми, постави ръка върху голото ми коляно и отново вдигна поглед към мен.

— Гладна ли си още?

Останах загледана в отворените кутии с китайска храна на холната маса и в тъмночервените рози, които Гидиън беше донесъл от офиса си, за да им се наслаждаваме през уикенда. Не исках да приписвам на думите му по-голямо значение, отколкото самият той влагаше в тях, затова отговорих:

— Само за теб.

Поставих ръка в скута му и усетих нежната тежест на члена му под черните боксерки, които бях позволила да облече за вечеря.

— Ти си опасна жена — измърмори той и се намести по-близо до мен.

Извърнах се бързо, целунах го и засмуках долната му устна.

— Налага се — прошепнах аз, — за да съм в крачка с теб, господин Тъмен и Опасен.

Гидиън се усмихна.

— Трябва да проверя какво прави Кари — казах с въздишка, — и да видя дали майка ми си е тръгнала.

— Добре ли си?

— Да — отвърнах и отпуснах глава на рамото му. — Нищо не може да ме разведри така, както малко от специалната терапия на Гидиън.

— Споменах ли, че правя посещения по домовете? Двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.

Впих зъби в бицепса му.

— Изчакай да видя какво става и после ще те накарам да свършиш отново.

— Благодаря, но и така съм си добре — отвърна той, очевидно разговорът ни много го забавляваше.

— Но все още не сме си поиграли с момичетата.

Той се наведе и зарови лице между гърдите ми.

— Здравейте, момичета.

Разсмях се, бутнах го по рамото, а той ме притисна назад, докато се озовах по гръб на пода между дивана и холната масичка. Надвеси се над мен, а мускулите на ръцете му се стегнаха под тежестта на тялото. Погледът му се плъзна по сутиена ми, след това по голия корем и се спусна към прашките и жартиерите. След душа бях избрала бельо в яркочервен цвят, за да поддържам огъня в Гидиън.

— Ти си моят талисман — заяви той.

Стиснах мускулестите му ръце.

— Наистина ли?

— Да — отговори той и прокара език по разголената част на гърдите ми, — и си невероятно апетитна.

— О, господи! — разсмях се аз. — Това е ужасно клише.

Очите му се смееха закачливо:

— Предупредих те, че не съм особено романтичен.

— Излъга. Ти си най-романтичният мъж, с когото някога съм излизала. Не мога да повярвам, че си закачил онези хавлии от „Крос трейнър“ в банята.

— Как да не ги закача? И въобще не се шегувах, когато казах, че ми носиш късмет — заяви той и ме целуна. — От доста време се мъча да се отърва от акциите си в едно казино в Милано. Розите пристигнаха точно в момента, когато на борсата се появи една малка винарска изба в Бордо, на която отдавна бях хвърлил око. И знаеш ли как се казва тя… „Черната роза“.

— Казино за винарска изба, значи? Пак си оставаш бог на секса, порока и забавленията.

— Все неща, които ми помагат да те задоволя, богиньо на страстта, удоволствията и пиперливите цитати от филми.

Прокарах ръце по гърба му и плъзнах пръсти под ластика на боксерките.

— Кога ще опитам виното?

— Когато ми помогнеш да създам концепция за рекламната му кампания.

Отвърнах с въздишка:

— Май никога не се отказваш?

— Не и когато искам нещо — каза той, застана на колене и ми помогна да се изправя. — А аз искам теб. Много, много силно.

— Имаш ме — отвърнах аз.

— Имам сърцето ти и невероятното ти секси тяло. А сега искам и ума ти. Искам всичко.

— Трябва да остане нещо и за мен.

— Не може. Вземи мен в замяна. — Гидиън се протегна, обхвана с ръце голото ми дупе и продължи: — За съжаление, трябва да призная, че замяната не е равностойна.

— Днес се пазариш като луд.

— Жиро остана много доволен от сделката. Обещавам ти, че и ти също ще останеш доволна.

— Жиро ли? — изненадах се аз и сърцето ми започна да бие като лудо. — Има ли някаква връзка с Корин?

— Това е съпругът й. Макар че, както знаеш, не живеят заедно и в момента са в развод.

— Не мога да повярвам. Сключил си сделка със съпруга й?

Устните му мрачно се изкривиха:

— За първи път и най-вероятно за последен, въпреки че съвсем ясно му заявих, че в живота ми има много специална жена и това не е съпругата му.

— Проблемът е в това, че Корин все още е влюбена в теб.

— Тя изобщо не ме познава — каза той, хвана ме за тила и потърка носа си в моя. — Хайде побързай и се обади на Кари. Аз ще разчистя след вечерята. След това ще се помляскаме.

— Маниак.

— Секс бомба.

Изправих се и отидох за чантата и телефона си. Гидиън дръпна ластика на жартиера ми и го пусна рязко, изпращайки болезнена тръпка по кожата. За моя най-голяма изненада осъзнах, че ми е подействала възбуждащо. Плеснах ръката му и се отдалечих, за да не може да ме достигне. Кари вдигна телефона на второто позвъняване:

— Здрасти, бебчо. Добре ли си?

— Добре съм. А ти си най-добрият приятел, когото някога съм имала. Майка ми още ли е там?

— Не, тръгна си преди повече от час. При тайнствения си любовник ли ще останеш?

— Да, освен ако нямаш нужда от мен.

— Не, всичко е наред. Трей идва към нас.

Новината леко притъпи вината, която чувствах за това, че втора поредна вечер няма да се прибера.

— Поздрави го от мен.

— Разбира се, и ще го целуна от теб.

— Ако ще е от мен, нека не е прекалено страстно.

— Винаги разваляш нещата. Между другото спомняш ли си, че ме помоли да се опитам да открия нещо за добрия доктор Лукас? Досега не можах да изровя нищо. Изглежда, той не прави особено много неща, освен да работи. Няма деца. Жена му също е лекар. Психоаналитик.

Хвърлих предпазлив поглед към Гидиън, за да се уверя, че не може да чуе разговора ни.

— Наистина ли?

— Защо? Толкова ли е важно?

— Мисля, че не. Просто… Предполагах, че психолозите умеят да проникват в характера на хората.

— Познаваш ли я?

— Не.

— Какво става, Ева? Напоследък се държиш много потайно и това започва да ми лази по нервите.

Седнах на един от високите столове и се опитах да му обясня, доколкото можех:

— Запознах се с доктор Лукас на една благотворителна вечеря, след това се срещнахме отново, докато ти беше в болницата. И двата пъти каза някои доста неприятни неща за Гидиън и се опитвам да разбера какъв му е проблемът.

— Стига, Ева. Какво друго може да е, освен че Крос е изчукал жена му.

Замълчах, не можех да споделя нещо, което не беше моя тайна.

— Ще се прибера утре следобед. Вечерта е излизането ни по женски. Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш?

— Браво, успя да смениш темата — заяде се Кари. — Сигурен съм, че не искам да дойда. Още не съм готов. Тръпки ме побиват само като си помисля за клубове.

Нейтън беше нападнал Кари пред един клуб и Кари все още се възстановяваше след физическите травми от побоя. Бях забравила, че на съзнанието му трябва по-дълго време за лечение. Кари се опитваше да се държи така, сякаш няма нищо, но аз трябваше да се досетя какво изпитва всъщност.

— Искаш ли по-следващия уикенд да вземем самолета до Сан Диего? Ще видим баща ми, старите приятели… може дори да се отбием при доктор Травис.

— Много хитро от твоя страна, Ева — отговори той сухо. — Но, да, звучи добре. Може да се наложи да ми заемеш малко пари, тъй като в момента нямам никаква работа.

— Няма проблем. Аз ще уредя всичко, а после ще си оправим сметките.

— А, чакай да ти кажа, преди да затвориш. Една твоя приятелка се обади по-рано — Диана. Забравих да ти кажа преди. Има някакви новини за теб и иска да й се обадиш.

Обърнах се към Гидиън. Той улови погледа ми и очевидно нещо в изражението ми ме издаде, защото в очите му се появи добре познатият суров блясък. Тръгна към мен с широки, пъргави стъпки, като носеше в ръка остатъците от вечерята в плика, в който ни я бяха доставили.

— Ти каза ли й нещо? — попитах Кари тихо.

— Да й кажа нещо? Какво например?

— Например нещо, което не би казал пред някой репортер, защото тя е точно това.

Лицето на Гидиън се превърна в каменна маска. Отиде да изхвърли боклука в кофата, след това се върна при мен.

— Сприятелила си се с репортерка? — попита Кари. — Да не си полудяла?

— Не ми е никаква приятелка. Дори нямам представа откъде знае домашния ми телефон, освен ако не се е обадила от рецепцията.

— Какво, по дяволите, иска?

— Да й разкажа за Гидиън. Започва сериозно да ми играе по нервите. Така се е заяла с него, че няма отърваване от нея.

— Ще я разкарам, ако се обади отново.

— Недей — възпрях го аз, вперила поглед в Гидиън. — Просто не й давай абсолютно никаква информация за нищо. Къде й каза, че съм?

— Казах, че си излязла.

— Чудесно. Благодаря ти, Кари. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.

— Пожелавам ти приятно прекарване в леглото.

— Господи, Кари — въздъхнах аз, поклатих глава и затворих телефона.

— Диана Джонсън ли е звъняла? — попита Гидиън, скръстил ръце на гърдите си.

— Да. И възнамерявам да й върна обаждането.

— Няма да го направиш.

— О, я млъквай и не се дръж като робовладелец. Нямам намерение да се връзвам на глупости от типа на „Аз съм Крос, големият мъж, и ти ще ме слушаш, женичке!“ — срязах го аз. — В случай че си забравил, държа да ти напомня, че сключихме споразумение. Аз съм твоя, ти си мой. А аз защитавам онова, което е мое.

— Ева, не е необходимо да водиш битките ми заради мен. Мога сам да се грижа за себе си.

— Знам това много добре. Справял си се сам цял живот. Сега аз съм с теб. Остави този проблем на мен.

Нещо в изражението му се промени толкова бързо, че не можах да разбера дали думите ми не го ядосаха.

— Не искам да се занимаваш с проблемите от миналото ми.

— Но реши проблемите от моето.

— Беше съвсем различно.

— Заплахата си е заплаха, шампионе. Тя се отнася и до двама ни. Диана се опитва да достигне до мен, което означава, че аз най-добре бих могла да разбера какво е наумила.

Той метна с ръка в израз на безсилие, след това прекара пръсти през косата си. Трябваше да си наложа да не се разсейвам от гледката на тялото му, което видимо реагира на тревогата — коремните му мускули се стегнаха, бицепсите му станаха като камък.

— Хич не ме интересува какво си е наумила да прави. Ти знаеш истината, а за мен това е единственото, което има значение.

— Много грешиш, ако мислиш, че ще си стоя спокойно, докато тя те разпъва на кръст в пресата.

— Не може да ме нарани, освен ако по някакъв начин не нарани теб. И може би в крайна сметка точно това е целта й.

— Няма как да го разберем, докато не разговарям с нея.

Извадих от чантата си визитната картичка на Диана и й позвъних, като преди това скрих номера на мобилния си телефон.

— По дяволите, Ева!

Включих високоговорителя на телефона и го оставих на плота.

— Диана Джонсън — обади се тя отривисто.

— Диана, на телефона е Ева Трамел.

— Здрасти, Ева! — Тонът й веднага се промени и стана приятелски, макар че отношенията ни съвсем не бяха такива. — Как си?

— Добре, а ти?

Наблюдавах внимателно Гидиън, опитвах се да разбера какво е въздействието на гласа й върху него. Той също ме погледна с неустоим ядосан поглед. Май трябваше да се примиря с факта, че в каквото и настроение да беше, за мен винаги бе неустоим.

— Нещата се раздвижват. А в моята работа това винаги е добър знак.

— Значи започваш да си подреждаш фактите?

— Това е една от причините, заради която ти се обаждам. Мой източник твърди, че Гидиън те е заварил да правиш групов секс със съквартиранта ти и още един мъж и е побеснял от яд. Мъжът се е озовал в болница и в момента е повдигнал обвинение срещу Гидиън. Вярно ли е?

Замръзнах на място, а бесният ритъм на сърцето ми заглуши всичко друго. В нощта, в която се запознах с Корин, се върнах вкъщи и заварих Кари в оргия с няколко души, между които бе и мъж на име Иън. Когато голият Иън съвсем безсрамно ми предложи да се присъединя към тях, Гидиън отхвърли предложението му с юмрук.

Погледнах към Гидиън и стомахът ми се сви. Беше вярно. Срещу него наистина беше повдигнато обвинение. Можех да видя доказателството по лицето му, макар че в момента то бе напълно безизразно, скрито зад безупречна маска.

— Не, не е вярно — отвърнах аз.

— Кое по-точно не е вярно?

— Нямам какво повече да ти кажа.

— Освен това имам информация от първа ръка за сбиване между Гидиън и Брет Клайн, защото, както се твърди, Гидиън те е заварил в страстна прегръдка с Клайн. И това ли не е вярно?

Кокалчетата на ръката ми побеляха, така силно бях стиснала плота.

— Съквартирантът ти наскоро е бил нападнат — продължи тя. — Гидиън има ли нещо общо и с това?

О, господи!

— Ти си напълно откачила — отвърнах студено.

— Записите от камерите в Брайънт парк показват, че по време на разпрата ви Гидиън се е държал грубо и агресивно с теб. Има ли насилие във връзката ти с Гидиън Крос? Има ли той неконтролируеми изблици на гняв? Страхуваш ли се от него, Ева?

Гидиън се завъртя на пета и бързо се отдалечи, мина по коридора и влезе в кабинета си.

— Майната ти, Диана — изругах аз. — Готова си да стъпчеш в калта репутацията на един невинен човек, само защото имаш проблем със секса за една нощ? И претендираш да си изискана съвременна жена.

— Вдигна телефона — просъска тя, — преди да свърши. Вдигна шибания телефон и започна да говори за ревизия в едно от заведенията си. По средата на разговора ме погледна, докато лежах там и го чаках, и каза: „Можеш да си ходиш“. Просто така! Отнесе се с мен като с курва, само дето не ми плати. Дори не ми предложи нещо за пиене.

Затворих очи. Господи!

— Съжалявам, Диана. Казвам го съвсем искрено. В живата си и аз съм попадала на гадняри, а изглежда, с теб той се е държал точно като такъв. На това, което правиш, не е редно.

— Редно е, щом отговаря на истината.

— Но не отговаря.

— Съжалявам, че те замесвам в това, Ева — въздъхна тя.

— Изобщо не съжаляваш. — Затворих телефона и останах с наведена глава. Хванах се здраво за плота, докато стаята се въртеше около мен.

Загрузка...