Персевал, или Разказ за Граала

1

Вж. Кретиен дьо Троа. Клижес, превел от старофренски Атанас Сугарев, ИК „Колибри“, София, 1995.

2

Кретиен дьо Троа, Ланселот, Рицаря на каруцата, изд. „Народна култура“, библиотека „Ариел“, София, 1986.

3

Вж. по-специално Франсоа Артог, Режими на историчност (Презентизъм и изживявания на времето), изд. Нов български университет, София, s.d..

4

Позволяваме си да препратим към нашата обзорна студия за алегорията в средновековната литература: Стоян Атанасов, „В светлата гора на алегорията“, en. Vax iitterarum, № 4, 2005, 6–22.

5

Независимо от съществуването на т.нар. „огамическо или клинообразно писмо“, чиито най-ранни форми така и не са разчетени, ранната келтска култура отпреди Христа и от първите векове на новата ера не е оставила писмени паметници.

6

Вж. Мабиногион (Келтски легенди), превод от английски Саркис Асланян, „Г. Бакалов“, Варна, 1986.

7

Вж. например Питър Бересфорд Елис, Кратка история на келтите, „Унискорп“, София, 2008, 187–188.

8

Предпочитаме израза „Другия свят“ пред по-често срещаните форми на български „Отвъдното“, „Отвъдния свят“, за да запазим отликата между келтското Отвъдно и онова, за което става дума например в българския фолклор. Синтагмата „Другия свят“ е буквален превод на английското Other World и на френското Autre Monde, с които критиката назовава келтското Отвъдно.

9

Питър Б. Елис, цит.съч., 191–192.

10

Jean Frappier. Chrétien de Troyes, Paris, Hatier, coll. „Connaissance des Lettres“, 1968, 56–57. Преводът е мой — С. А..

11

За повече подробности по този въпрос, вж. нашата статия: Стоян Атанасов „Мотивът за Другия свят в рицарския роман като сцена на кипрокво“. — В: Да отгледаш смисъла (Сборник в чест на Радосвет Коларов), Издателски център „Боян Пенев“, София, 2004, 411–25.

12

Вж. Мабиногион, цит.съч., 126–127. Невинаги следваме транскрипцията на имената, предложена в българския превод на Асланян. Той следва английската транскрипция, ние се придържаме до уелската, която е по-близо до фонетичната.

13

Joseph Vendryès, „Les éléments celtiques de la légende du Graal“, in Études celtiques, V, 1945, p. 17–39.

14

Вж. Jacques Le Goff, „Le merveilleux“, in L’imaginaire médiéval, Paris, Gallimard, 1985, ново издание от 1991 г., 17–39. Вж. също: Daniel Poirion, Le merveilleux dans la littérature française du Moyen Âge, Paris, P.U.F., „Que sais-je?“, 1982.

15

Tzvetan Todorov. Introduction a la Littérature fantastique. Paris, Seuil, 1970.

16

Jean Frappier, „Jeuncsse de Chrétien de Troyes“. in Amour courtois et Table ronde, Genève, Droz. 1973, 132–133 (преводът е мой — C.A.).

17

Jean Marx, La légende arihurienne et le Graal, Paris, PUF. 1952; Nouvel/es recherches sur la littérature arlhurienne, Paris. Librairie C. Klineksiek, 1965.

18

René Girard, Mensonge romantique et vérité romanesque (първо издание от Ï961 r.) in De la violence à la divinité, Paris, Bernard Grasset, 2007, p. 36. (Тук и в следващите цитати от френски източници преводът е мой — С. А.)

19

René Girard, La violence et le sacré, цит.съч., с. 645.

20

Ето най-важните: La violence et le sacré, op. cit., Des choses cachées depuis la fondation du monde, in De la violence à la divinité, op. cit. ; Le houe émissaire, in De la violence à la divinité, op. cit. ; Видях Сатаната как падна от небето като светкавица, изд. „Изток-Запад“, София, 2006.

21

Вж. Рене Жирар. Видях Сатаната…. цит.съч., 149–185.

22

Те са разгледани прецизно от английския медиевист Юджейн Винавер: Eugène Vinaver, „Regards sur la conjointure“. — In: A la recherche d’une poétique médiévale, Paris, Librairie Nizet, 1970, 105–128.

23

Е. М. Мелетинский, „Средневековый роман. Вопросы типологии“. — В: Художественный язык Средневековья, изд. „Наука“, Москва, 1982, 250–266.

24

Pierre Gallais, Perceval et l’initiation, 2 édition, Orléans, Paradigme, 1998, p. 26. Първото издание е от 1972 г.

25

Ако такова провансалско име е съществувало, то би трябвало да бъде Гиот или Гизот. Слабите познания на Волфрам по френски обясняват впрочем някои разлики между неговия роман и творбата на Кретиен.

26

Съществуват множество редакции на този сложен мозаечен роман. Най-ранна е т.нар. „кратка версия“ от 9500 стиха, датирана малко преди XIII в., най-късна е „дългата версия“ (около 19 600 стиха), писана вероятно след 1220 г. Между тях има и трета, т.нар. „смесена версия“ от приблизително 15 300 стиха.

27

Двете посещения се съдържат само в „дългата версия“. В другите се говори само за едно.

28

Вж. Йоан, 19, 34, а също и апокрифната версия на Никодимово Евангелие: Evangile de Nicodème. — In: Écrits apocryphes chrétiens, t.II, Paris, Gallimard, coll. de la Pléiade, 2005, p. 278.

29

В изданието на „Изток Запад“ текстът на „Персевал, или Разказ за Граала“ е компактен, т.е. няма разделение на глави. Има само разделение с празни редове според предложените във въведението на Стоян Атанасов 16 епизода. Това удобно за читателите разделение го предлагаме в електронния вариант на книгата в Читанка, като прилагаме и заглавията на епизодите. — Бел. NomaD.

30

Ст. 6: Кретиен започва с парафраза на прочутата мисъл на Цицерон: „Каквото посееш, това ще пожънеш“ (За оратора, LXV, 261). Вж. също апостол Павел, Второ послание до коринтяни, гл. 9, 6: „Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.“

31

Ст. 10: В началото на XII в. с прилагателното „романски“ се назовават говорите в Северна Франция. Така те са разграничавани от латинския. Съществителното „роман“ се появява към 1140 г. във връзка с новия повествователен жанр в стихове, писан на простонароден език по сюжети от гръко-римската Античност или от т.нар. „бретанска материя“ за крал Артур и рицарите на Кръглата маса.

32

Ст. 13: Филип Фландърски (1142–1191), След овдовяването през 1181 г. на Мари Шампанска, покровителка на Кретиен дьо Троа и поръчителка на неговия роман Ланселот, Рицаря на каруцата, Филип предлага женитба на графинята, но получава отказ. Взема активно участие в Третия кръстоносен поход и загива в Палестина през 1191 г. По тези хронологични ориентири може да се смята, че Кретиен работи над Разказ за Граала през 80-те години на XII в. Филип Фландърски е ярък представител на феодалния елит, който се противопоставя на централизиращата политика на монархията, по-конкретно на Филип-Август и на съюза му със забогатяващата буржоазна прослойка.

33

Ст. 29: Добродетелите на граф Филип Фландърски като съвременна историческа личност са въплъщение на ценностите, чийто символ е легендарният крал Артур. По такъв начин историческият пласт се явява потвърждение, а в известен смисъл и производна величина, на митологичното. От друга страна, по логиката на коренните противопоставяния Кретиен ще изобрази впоследствие група персонажи — сенешала Ке, Червения рицар, Грозната девойка с магарицата, Надменната девойка и др., — които са антиподи на граф Филип Фландърски и на крал Артур.

34

Ст. 50: Тук очевидно Кретиен цитира по памет, каквато е тогавашната практика. Казаното е от Йоан, гл. IV, ст. 16, а не от Павел. Все пак в Първо послание до коринтяни, гл. 13, апостол Павел развива сходна идея.

35

Ст. 64: Въпреки че редица авторитетни критици вярват в съществуването на въпросната книга, при липсата на каквито и да било следи от нея не ни остава друго, освен да напомним, че препращането към стари авторитети или книги е типичен за онова време реторически похват за легитимиране на романа. Литературният топос за връзката с традицията като предпоставка за качество на новата творба не изключва обаче наличността на устни разкази, от които Кретиен по всяка вероятност е черпил материал за своя сюжет.

36

Ст. 68: Изхождайки от метафорите за сеитбата, жътвата и плодородието, Кретиен дьо Троа умело обвързва, а вероятно и степенува, три ценностни категории: християнското милосърдие (апостол Павел), куртоазната щедрост (граф Филип) и художественото творчество (Кретиен).

37

Ст. 72: Разказът започва с мотива за пролетното пробуждане (reverdie), почти задължително общо място в куртоазната лирика като прелюдия към разкриването на любовното чувство на поета.

38

Ст. 77: Става дума за къси копия (javelot), използвани главно за лов, докато рицарят си служи с дълго копие (lance). Вж. също ст. 200–201.

39

Ст. 173: Посредством реакцията на простодушния момък Кретиен иронично отъждествява рицарството с божественото. Развитието на сюжетната линия не само ще опровергае подобно оприличаване, но и ще внуши идеята за невъзможното извисяване до божественото със средствата на традиционното рицарство.

40

Ст. 290: Рицарските доспехи са стрували приблизително колкото едно малко земеделско стопанство. Встъпващият в рицарски сан мъж принадлежи обикновено към най-бедната прослойка от аристокрацията и разчита на материалната помощ на сеньора, за да си осигури кон и оръжие. Артур дарява с тях новопосветените рицари — доказателство за прословутата му щедрост.

41

Ст. 334: За разлика от благородническите титли рицарското звание не е наследствено. По принцип то е признание за лични качества, но на практика отговаря на нуждите на феодала от постоянна армия.

42

Ст. 409: Родителите на Персевал се застъпват за две противопоставящи с идеологии: бащата — за рицарската, майката — за християнската.

43

Ст. 454: След тежката рана бащата на Персевал е носен на носилка, подобно на Крал Рибар от замъка на Граала.

44

Ст. 650: Мотивът за шатрата с изображение на птица, огряна от слънцето, в рицарските романи обикновено е последван от среща на героя със самотна девойка или фея. Вж. например поемата „Песен за Ланвал“ от Мари дьо Франс (1170) или Първо продължение на романа за Персевал (нач. на XIII в.).

45

Ст. 727: Героят очевидно има известен опит с момичетата, но е далеч от куртоазните норми на поведение спрямо дамите.

46

Ст. 808: Разказът на девойката споменава трите обидни жеста на Персевал в последователност, обратна на тяхното извършване. Това е един от многобройните примери за инверсия, чрез които се проявява естетизмът на Кретиен. Понякога естетизмът прераства в маниеризъм. Тук обаче той, струва ми се, има своите идейни основания. Редът на трите постъпки на Персевал не е случаен. Насилствената целувка, изтръгнатият пръстен (по принцип даряван в знак на взаимна вярност) и почерпването би следвало да протичат в обратен ред според куртоазните правила. В този смисъл може да се каже, че разказът на девойката поставя действията на Персевал в техния правилен порядък. С други думи, разказът тук отразява не случилото се, а етичния кодекс.

47

Ст. 825: В келтската митология и в романите от Бретанския цикъл конят има привилегирован статут. Кон и ездач биват често отъждествявани. Съдбата на коня е анонс за съдбата на ездача. Затова и в случая наказанието, наложено на девойката, започва с малтретирането на нейния кон.

48

Ст. 910: Кралската трапеза е централно място в Артуровия двор. Нещо повече: в двора — идеализирано пространство на власт — пиршеството, веселието и игрите около тях се явяват основно занимание на Артур и рицарите на Кръглата маса. Пиршеството е тясно свързано с приключението. В редица романи Артур сяда на масата, но отказва да яде, докато не научи за — или докато не се случи — ново приключение. Така кралският банкет се явява генератор на една специфична събитийност.

49

Ст. 931: Изисканото говорене е важна рицарска добродетел. Мълчанието на краля е абсурдно, защото е несъвместимо с рицарския кодекс, олицетворяван от него. Очевидно Кретиен се стреми да разчупи застиналия образ на суверена. Впоследствие рицарското безмълвие като признак за незрялост и несъвършенство ще бъде илюстрирано от неадекватното поведение на Персевал в замъка на Бланшфльор (ст. 1860–1864) и в замъка на Граала (ст. 3243–3253).

50

Ст. 962: Крал Артур олицетворява рицарската общност, но не отстоява с дела нейния морал. Той е по-скоро абстрактен принцип на рицарството и често проявява изненадваща пасивност. Затова честта на двора или на кралицата трябва да бъде защитавана от други рицари. Подобна е също изходната ситуация в Ланселот, Рицаря с каруцата, когато дръзкият Мелеаган отвлича кралица Гениевра пред очите на Артур и на целия двор. Тогава от краля се очаква не да отговори лично на предизвикателството, а да определи шампиона на общността, т.е. рицаря, който ще брани и отмъщава за обруганата кралска чест.

51

Ст. 1001: Сенешал (от лат. Senescalus — най-възрастният) — най-високата длъжност в кралския двор през Ранното средновековие. Сенешалът ръководи интендантството, администрацията, а при отсъствие на краля го замества като главнокомандващ армията. Филип-Август премахва тази длъжност в края на XII в. (1185).

52

Ст. 1008: Според История на британските крале от Джефри Монмътски (1135) Ке е млечен брат на Артур. По съвет на вълшебника Мерлин, Игерна, майката на Артур, поверява извънбрачния си син на грижите на родителите на Ке. В романите на Кретиен дьо Троа Ке е своеобразен антикуртоазен герой, отличаващ се с невъздържаност, самохвалство, грубост, присмехулство — все качества, несъвместими с представата за куртоазната рицарска етика.

53

Ст. 1062: Девойката, която не се е смяла шест години, и шутът са две скачени фигури — на вечната меланхолия и на вечния смях. Девойката стои типологично по-близо до келтската традиция, доколкото е подвластна на своеобразна забрана (келтското „гейс“) да не се смее, докато не се появи най-добрият рицар. Шутът е по-скоро продукт на християнското схващане за лудостта като последица от Божията благодат, изпратена на грешника за неговото спасение. Така се обясняват пророческите способности на лудия, който предсказва бъдещото наказание за Ке(ст. 1264–1273).

54

Ст. 1175: Персевал надява рицарските доспехи върху грубите дрехи, ушити от майка му — бурлесков жест, с който Кретиен намеква за несъвместимостта между майчините съвети и рицарското призвание.

55

Ст. 1382: Авторовите намеси при Кретиен най-често са от този тип: отказ да повтаря подробно вече описани събития или ситуации (битки), които протичат по предварително определен начин, добре известен на публиката. Фактът, че писателят получава „видимост“ в момента, в който се отказва да говори, показва силната роля на традицията и на общото място, които сякаш изключват индивидуалната инвенция. Вж. също ст. 2228, 2685–2687, 3277–3278, 3923–3925.

56

Ст. 1555: Гостоприемството, оказвано на странстващия рицар, включва ритуални жестове: поднасяне на съд с вода за измиване, кърпа, риза за преобличане и евентуално нова горна дреха, както в случая тук с наметалото. Вж. също ст. 3068–3074, 3254–3258.

57

Ст. 1566: Индивидуалните прибори за храна, главно вилицата, и отделната чиния стават масова практика в Западна Европа едва през XV в.

58

Ст. 1587: Първата мисъл на героя за майка му може да се тълкува като проява на новата етика, която той усвоява при рицаря Горнеман.

59

Ст. 1636: Кретиен е първият куртоазен писател, който обвързва рицарството с християнската религия.

60

Ст. 1656: Персевал ще се придържа буквално до този съвет в залата с Граала. Последиците от мълчанието му ще се окажат фатални.

61

Ст. 1692: В това заключение има нотка ирония: не е достатъчно Персевал да постави уроците на Горнеман на мястото на майчините. Доброто възпитание изключва непрекъснатото позоваване на нормата, на модела и на учителя. Тази идея ще намери своето пълно развитие като нравствен идеал в педагогическия трактат на ренесансовия писател Балтазар Кастилионе Царедворецът (1528). С понятието sprezzatura („непринуденост“) Кастилионе назовава доброто светско възпитание и маниери, които трябва да изглеждат като естествени.

62

Ст. 1699: Обучението на героя в бойното рицарско изкуство трае един ден, сякаш Горнеман не толкова изгражда нови умения, колкото пробужда наследствената рицарска природа на Персевал.

63

Ст. 1823: Описанието на физическата красота на героинята следва указанията на тогавашните трактати по реторика. Там се препоръчва низходящ порядък при изреждане на чертите: коса, чело, очи, бузи, устни, брадичка и т.н. Красотата и облеклото на Бланшфльор контрастират с бедността и разрухата в замъка. Свежестта на девойката е от порядъка на свръхестественото, дело на Божията воля (ст. 1806, 1826). Досегът с физическата красота на жената е очевидно етап от пътя на героя към божественото. Тук Кретиен следва тенденцията, която се долавя вече в поезията на трубадурите и която Данте ще разгърне най-мащабно и най-радикално.

64

Ст. 1899: Свети Рикие, абат на градчето Сантюа (днешно Сен Рикие) в Пикардия, през VII в. Прочут със застъпничеството си за трудни спорове, Св. Рикие е покровител на юристите. Името му често се споменава в тестимониални изрази като този от стих 1899.

65

Ст. 2268: Чисто нравственият характер на рицарския двубой проличава най-ярко в мотива за доброволното пленничество на победения. Неговият статут е вече друг: от смъртен враг той се превръща в „говорител“ на своя победител. От друга страна, мотивът за пленничеството на победения рицар в двора на Артур разкрива една от основните функции на краля в рицарските романи. Вместо да управлява страната, Артур живее в очакване на най-малкия признак за приключение, към което тласка някой рицар, или пък, както в случая, слуша с удоволствие разкази за последните приключения. Дворът на Артур — генератор на сюжети за разкази и пръв техен консуматор — е своеобразна Литературна република.

66

Ст. 2280: Почти всички рицари в този роман са замесени в минали убийства. Единствен Персевал е с „чисто“ минало. Неговият грях — извършен в хода на повествованието — е, че става неволна причина за смъртта на майка си.

67

Ст. 2315: С градацията за трите възможни места на пленничество — при Бланшфльор, при Горнеман, при Артур — Кретиен утвърждава модел, който ще бъде имитиран от редица писатели през следващите поколения: пленникът трябва да измине в обратна посока пътя на своя победител.

68

Ст. 2387: Добри пристан (Beaurepaire) — името на замъка на Бланшфльор, приятелката на Персевал.

69

Ст. 2529: Кретиен наслагва дискретно две форми на свръхестественото — келтската (с често срещания мотив за кораба, направляван от невидима ръка) и християнската (Исус и чудото с двете риби и петте хляба).

70

Ст. 2742: Мотивът за освободените пленници, които се завръщат радостни в двора на Артур, е познат от Ланселот, Рицаря на каруцата. Тук обаче той е вмъкнат без връзка със сюжетната линия.

71

Ст. 2791: Християнският празник Петдесетница е важно указание за хронологията на действието. За този празник и неговото значение в романа на Кретиен, вж. бел. към стих 8889.

72

Ст. 2814: Според естетическия канон на рицарския роман физическата красота е признак за морално съвършенство. Физическият портрет на сенешала Ке на пръв поглед разчупва този канон, но по същество го потвърждава като изключение, потвърждаващо правилото.

73

Ст. 2929: За разлика от Говен, който, загрижен да поддържа реномето си на образцов рицар, се „разпилява“ и се вживява във всевъзможни ситуации, Персевал следва неотклонно целта си: първоначално — рицарското поприще, а след това — завръщането при майка си.

74

Ст. 2990: Другият свят обикновено е разделен от тукашния с море или река.

75

Ст. 3051: Въпреки привидната си близост Другият свят е достъпен само за избраници. Кретиен подчертава, че допреди малко героят още не е бил такъв (ст. 3037–3038). Едва след като Персевал вижда замъка, на него можем да гледаме като на избраник за необикновеното изпитание. Там външностите са подвеждащи: замъкът от Другия свят впечатлява посетителя със своя лукс и с радушния прием, които с нищо не подсказват истинското премеждие, очакващо героя.

76

Ст. 3180: Мечът е сред най-често срещаните вълшебни предмети от Другия сват. Магическо оръжие, той е ефикасен и в същото време уязвим. Счупеният меч може да се поправи само от ковача, който го е направил (вж. ст. 3661–3685). Според някои романи за Граала от XIII в. достъп до тайната на Граала може да има само рицарят, способен да слепи двете части на поломения меч.

77

Ст. 3198: Кървящото копие е друго вълшебно оръжие в келтската устна и писмена традиция. В един ирландски разказ бог Енгус има копие — Gaifhuilech, „Кървящо копие“. Друг герой от ирландския епос, Селчар, също е прочут с кървящото си копие, чиято разрушителна сила може да се неутрализира само ако то се потопи в котле с отровна кръв. В уелския разказ за Килхух виночерпецът Бедуир има копие, чийто връх също е кървящ.

78

Ст. 3221: Френската дума graal навлиза в писмения език към средата на XII в. Произлиза от медиолатинската gradaiis — „широка, леко вдлъбната паница“. Такова е и значението на думата в романа на Кретиен. Впоследствие научаваме от вуйчото на Персевал, че Граалът съдържа просфора, но би могъл да побере най-различни риби (ст. 6425–6432).

79

Ст. 3418: Експулсирането на героя от замъка на Граала е знак за неговия неуспех да разбере тайната на Кървящото копие и на Граала.

80

Ст. 3452: Тъгата на девойката (братовчедка на Персевал) по убития й приятел следва топос от куртоазната лирика, многократно използван и от романите в периода XII-XIV в. Тук този мотив не се интегрира органично в интригата.

81

Ст. 3511: Раната на Крал Рибар напомня за тази на бащата на Персевал. Вж. ст. 437–438.

82

Ст. 3520: Названието Крал Рибар не се среща преди Разказ за Граала. Келтски предтечи на персонажа можем да търсим в лицето на ирландския бог Нуаду („рибар“). Той притежава талисмани от Отвъдния свят: сребърен меч, който поразява всеки неприятел, и котле на изобилието. Ала най-безспорното митично родословие на Крал Рибар препраща към келтския бог Бран. Бог на морето, крал на Отвъдното кралство, притежател на рог на изобилието и на вълшебно котле, Бран е прочут и със своето гостоприемство. След като бива ранен с копие в крака, Бран се отказва от властта.

83

Ст. 3575: Неправдоподобната ситуация е знак, че имаме работа със символична сцена. Символизмът може да се търси на различни равнища. В най-общ план посещението на героя в замъка на Граала представлява това, което от антрополога Ван Женеп насам наричаме „обред на преминаване“ (rite de passage). Характерно за новопосветения е състоянието на неопределеност, което предхожда въпросния обред: той не знае нищо за своето минало, за родствените си връзки, не съзнава и собствената си идентичност до степен да не си знае дори името. Обредът на преминаване се явява преход от въпросната неопределеност към една по-ясна социална детерминираност и по-високо самосъзнание. Кретиен търси връзка между грях, самосъзнание и собствено име. Именно в момента, в който осъзнава своя грях, героят ще „открие“ и името си. Въвеждайки задължителното изповедание, Латеранският църковен събор (1225) обвързва чувството за грях с осъзнаването на индивидуалния житейски опит. Разбира се, при Персевал самопознанието е не просветление, а продължителен процес. Неслучайно още в момента на неговото „откриване“ името на героя „Персевал Уелски“ ще претърпи корекция. Братовчедка му го нарича „Клети“. Закъснялото назоваване на героя е похват, който Кретиен вече е използвал в два свои предишни романа: Ивен и Ланселот. Но в тях периодът на анонимност на героя отговаря на социалното му низвергване или липса на признание, докато тук е фаза в процеса на самопознание. Тук следва да отбележим едно привидно противоречие в текста на Кретиен. Сред съветите на майката на героя е и наставлението да не говори с непознати, преди да е разбрал тяхното име, защото, казва тя, „по името си личи човекът“ (ст. 555–560). Ала противоречието отпада, ако тълкуваме факта, че героят още не си знае името като знак, че не познава себе си. Фактически съветите на майката са уроци за поведение сред хората, а не за самопознание. Името Персевал е френско, макар героят да е уелсец. Два предишни романа на Кретиен — Ерек и Енида и Клижес — споменават Персевал Уелсеца сред рицарите от двора на крал Артур. Нищо в тях обаче не загатва за бъдещата изключителна съдба на младия уелсец.

84

Ст. 3589: Поведението на Персевал — мълчание пред загадката — се различава типологично от това на Едип например (който задава въпроси на оракула или разгадава гатанката на Сфинкса) или на традиционния герой от приказките, който нарушава обета за мълчание.

85

Ст. 3875: Тирадата на Надменния рицар против жените има донякъде самостоятелен характер. Подобна реторика, която вероятно води началото си от Овидиевите псевдодидактични поеми Любовно изкуство и Лекове срещу любовта, се среща често в куртоазните романи. В повечето случаи тя е външно пришита и не се вписва в контекста на творбата. Вж. по-нататък назидателното слово на един васал от замъка Ескавалон, ст. 5848–5860. Доводът на Надменния рицар, че склони ли на целувка, жената е готова на всичко, контрастира с поведението на Персевал спрямо Бланшфльор. Там плътската връзка не надхвърля фазата на целувките.

86

Ст. 3882: И тук последователността на случилото се между Персевал и приятелката на Надменния рицар не отговаря на действителната сцена. Това внушава косвено, че Надменния не е бил свидетел на случилото се и следователно не е първа инстанция на истината. Малко по-долу (ст. 3901–3904) Персевал възстановява точния ред на своите действия.

87

Ст. 3957: Тук Персевал си присвоява прозвището на Червения рицар, първия противник, от когото се сдобива с кон и доспехи.

88

Ст. 4005: Карлион (Carleun), град в Южен Уелс. В продължение на две седмици — толкова трае приблизително действието от началото на романа (вж. ст. 4545) — Артур и свитата му пребивават в три различни резиденции: Персевал бива посветен в рицарски сан от Артур в Кардуел (Carlisle) (ст. 336), изпраща първите си пленници Ангингерон и Кламадьо в друга кралска резиденция (Диназдарон или Диснадарон, ст. 2738), а Надменния и неговата приятелка — в Карлион. Въпреки че по времето на историческия Артур (VI в.) кралете и феодалите често сменяли своите резиденции, Кретиен едва ли „мести“ кралския двор от загриженост за историческата достоверност. Текстът не дава обяснения за тази висока мобилност. Ще отбележим само, че тя съответства на мотива за странстването на рицаря.

89

Ст. 4135: Мотивът за постоянната смяна на мястото за нощуване е част от темата за странстването. Вж. също 4726–4731.

90

Ст. 4138: Още в първия си роман Ерек и Енида Кретиен описва как кралят вдига целия си двор и тръгна да търси героя в знак на върховно признаване на неговите качества. Така центърът, седалището на рицарството престават да бъдат статични величини. Походът в търсене на героя замества военната експедиция, безспорен знак, че етиката измества политиката, тоест признаването на героя е по-важно от завладяването на чужди земи или победата над врага. Подобни мотиви свидетелстват за нов идеал: романът търси своята територия в морала, епосът — в териториалната експанзия. Впоследствие находката на Кретиен ще бъде многократно имитирана.

91

Ст. 4161: Минала е Петдесетница, тоест петдесет дни след Великден. Очевидно този „летен сняг“ има друго значение: да изгради декора на следващата сцена с подчертано символен заряд.

92

Ст. 4211: Описаната сцена е била предмет на множество коментари и тълкувания. Натрупването им в геометрична прогресия ги тласка към все по-екстравагантни интерпретации. Тук ще посочим най-убедителните наблюдения. За пръв път героят, съзерцаващ капките кръв по снега с мисъл за своята любима, проявява признаци за вътрешен живот. И тук Кретиен прибягва до обичайния си способ на обърнатата перспектива: обикновено описанията на женския лик сравняват белотата на кожата със сняг, а румените бузи и алените устни — с кръв, докато тук кръвта и снегът са описани в тяхната материалност, преди да подействат като мнемоничен символ на любимата. Позата на Персевал, опрян на своето копие (ст. 4197 от френския текст), забито до окървавения сняг, сякаш препраща визуално към сцената с кървящото копие в замъка на Граала, което героят съзерцава също така безмълвно. Сцената може да бъде успоредена и с първата среща на Персевал с приятелката на Надменния рицар: орелът, изобразен върху палатката на девойката, е анонс на ястреба, спуснал се върху една от гъските. Друг ефект на хиазъм: нахлувайки в палатката на девойката, Персевал се държи с нея както хищният орел с гъската, докато в сцената с капките кръв по снега той е застинал като изображението на орела върху палатката. Персевал съзерцава неподвижно на коня си капките кръв и хората на Артур решават, че той спи на коня си (ст. 4216, 4229, 4238). Тук позата на героя може да се уподоби с един вече утвърден иконичен образ на поета. В лириката на първия трубадур Гийом IX Аквитански срещаме често асоцииране на поетичното творчество със съновидението. Гийом описва себе си като спящ конник (песен IV). За разлика от сцената с Граала, където загадъчните предмети интригуват героя, но не будят никакви асоциации у него, тук Кретиен описва Персевал в момент на любовно мечтание, напомнящ за ониризма на лирическия аз в куртоазната поезия. Там любовното слово е реминисценция или поетическо видение за любимата.

93

Ст. 4505: Говен, племенникът на Артур, е образец на рицарско съвършенство. Той съчетава воински и светски добродетели. В романите на Кретиен олицетворява нормата, към която героят се стреми. Ако Разказ за Граала следваше същата логика, романът би могъл да свърши тук.

94

Ст. 4645: Докато женската красота (например на Бланшфльор) е Божие творение и се доближава до божественото, грозотата е отстъпление от човешкото, принизяване до животинското. И в двата случая е налице морално оценностяване на физическото начало.

95

Ст. 4683: Упреците на девойката подхващат и разгръщат — този път публично — упреците, отправени вече от братовчедката на Персевал. Героят не е задал два основни въпроса: Защо кърви копието? За кого е предназначен Граалът? Въпросите биха излекували болния Крал Рибар, биха възвърнали плодородието на земята и раждаемостта в страната. Кретиен дьо Троа използва — съзнателно или не — ирландския мотив за забраната („гейс“): магическа сила, която може да се преодолее по строго определен начин, в случая чрез подходящите въпроси. Загадъчната девойка с магарицата напомня за пратениците от Другия свят. Тяхната роля е да оповестят някоя „гейс“ или нечия воля на владетел от Другия свят. Както обикновено при Кретиен, и тук свръхестественото е приглушено.

96

Ст. 4714: От типологическа гледна точка девойката с магарицата е често срещан персонаж в рицарските романи. Ролята на тези анонимни персонажи, появили се изневиделица, е да нарушават празненството в кралския двор и да отправят предизвикателства, от които да произтичат нови приключения. В случая девойката изпълнява двойна функция: от една страна, тя оповестява провала на необикновената мисия на Персевал (подтиквайки го да опита отново), от друга, насочва вниманието на Артуровото рицарство към приключения от конвенционален характер. В този смисъл може да се каже, че девойката задава две насоки на романното действие: към загадъчното непознато (Граала) и към „познатото“ непознато (традиционните приключения).

97

Ст. 4724: Очевидно Зли връх и Монт Есклер са едно и също място.

98

Ст. 4731: Този вид обет е също традиционен за героите от келтския епос, които приемат дадено предизвикателство.

99

Ст. 4774: Говен все пак не отрича да е извършил въпросното убийство.

100

Ст. 4795: По-големият брат на Персевал получава рицарски сан в двора на краля на Ескавалон (ст. 466) и загива същия ден. Този трагичен епизод от семейната история на Персевал кореспондира, макар и завоалирано, с простъпката на Говен.

101

Ст. 4810: Обикновено рицарят се впуска в търсене на приключение сам или евентуално със своя оръженосец. Тук пищното снаряжение и многобройната свита подсказват за нежеланието на Говен да излага живота си на опасност.

102

Ст. 4870: И тук Кретиен инверсира познатата митологична схема за бащата като препятствие за любовта на дъщеря си. Условно можем да наречем тази митологема „Магарешка кожа“ (по прочутия разказ на Шарл Перо). Срещаме я в келтския роман за Килхух и Олуен (края на XI в.), както и в поемата „ле“ на Мари дьо Франс Двамата влюбени (1170). В романа на Кретиен препятствие е не бащата (Тибо от Тентажел), а взискателността на дъщерята към своя възлюбен. Така в скалата на ценностите, които девойката отстоява, пътят към рицарското съвършенство минава през победа над бащата на дамата. Ще отбележим, че тази конфликтна линия не получава своята развръзка в романа на Кретиен.

103

Ст. 4900: Описаните предпазни мерки подхождат повече за подготовка за война, отколкото за турнир. По всяка вероятност Кретиен следва традиционната представа за турнира, който първоначално (XI в.) се вписва във вътрешнофеодалната война.

104

Ст. 4937: Очевидно въпросният васал е видял двата щита на Говен, окачени на бряста, и е решил, че рицарите са двама. За същия подвеждащ ефект, с който Кретиен сякаш внушава на читателя да търси смисъла зад привидностите, вж. ст. 4964 и следващите.

105

Ст. 4974: Излишъкът на атрибути, с които Говен се огражда (два шита, седем коня), буди недоумението на хората на Тибо. От този момент Артуровият племенник ще бъде постоянен повод за недоразумения (вж. ст. 5058–5065, 5226–5231).

106

Ст. 5015: Спорът между двете сестри напомня за друг подобен спор. В Ивен Кретиен описва конфликта между две сестри, дъщери на сеньора на Ноарепин. В Разказ за Граала за разлика от Ивен, където сестрите си оспорват бащиното наследство, спорът има подчертано „спортен“ характер. Въпросът, противопоставящ сестрите, е: кой е най-добрият участник в турнира? Освен това, докато в Ивен Говен защитава голямата сестра, тук той взема страната на малката.

107

Ст. 5328: Както вече отбелязахме, странстващият рицар никога не пътува с хранителни запаси. Акцентът върху тях е в съзвучие с останалите излишни атрибути на Говен и може да се тълкува като „обуржоазяване“ на Артуровия племенник.

108

Ст. 5416: Обикновено рицарят окачва на копието си дар от своята любима. В случая късият ръкав става метафора на невръстното дете, на което Говен посвещава участието си в турнира.

109

Ст. 5653: Епизодът с Девойката с късите ръкави внася непознат елемент в описанията на рицарските турнири, доколкото рицарят брани честта на едно дете. Как да си обясним тази уникална ситуация? Средновековната литература, общо взето, не говори за деца и това се обяснява с факта, че детето не присъства в тогавашната ценностна система, отразявана по един или друг начин от литературата. Дали пък Кретиен не иска да разшири територията на рицарските благодеяния? Ако изхождаме обаче от основната смислова линия на романа и приемем, че приключенията на Говен илюстрират идеята за безпътицата на светското рицарство, размяната на галантни признания между Говен и момичето могат да се тълкуват като пародия на куртоазната етика, легитимираща рицарския турнир.

110

Ст. 5679: Мотивът за бялата кошута се среща често в романите от Артуровия цикъл. Белият цвят е знак, че животното идва от Другия свят. Но при Кретиен свръхестествените и фееричните елементи са силно приглушени и подчинени на конкретния художествен замисъл.

111

Ст. 5687: В светлината на предстоящите изпитания за Говен тази злополука с коня може да се тълкува като лошо предзнаменование.

112

Ст. 5737: В поведението на този персонаж има нещо екстравагантно. Разбира се, чрез него Кретиен постига драматизъм вследствие на напрежението между моменталното благоразположение и факта, че то се отнася за убиеца на баща му. По-странно е, че младият господар желае сестра му да приеме непознатия рицар, т.е. Говен, толкова безрезервно, колкото приема и него самия. В светлината на последвалата любовна интрига между Говен и въпросната сестра думите на брата звучат като признание за кръвосмесителна връзка. Ако възприемем такава линия на тълкуване, трябва да добавим и друг кръвосмесителен полъх около Говен: в края на романа срещата на героя със сестра си, която не познава, става повод за предположения, че двамата биха били чудесна двойка. Според нас подобни алюзии следва да се тълкуват не като инцест, а като криворазбрано придържане към куртоазната етика.

113

Ст. 5782: Това описание на оживена градска дейност е в съзвучие с разцвета на занаятите и търговията в гр. Троа по времето на Кретиен.

114

Ст. 5832: За разлика от повечето герои на рицарски романи, които имат една-единствена дама, Говен с лекота отдава сърцето си на мнозина. Някои критици говорят за „донжуанството“ на Артуровия племенник.

115

Ст. 5903: Говен носи меча на Артур, прочутия Ескалибур, и се отбранява с шахматна дъска вместо с щит. По-късно и шахматните фигури ще влязат в бойна употреба. Критиката с основание тълкува тези две обстоятелства като бурлескови елементи, доколкото са изградени върху контраст между целта и средствата. Бурлескова е и изходната ситуация на епизода: младият господар на Ескавалон едва ли не тика сестра си в ръцете на Говен, предполагаем убиец на баща му.

116

Ст. 5949: Изразът „tuer la limace“ („убивам охлюва“) се среща често в текстове от XII и XIII в. и съответства на българския израз „На умряло куче нож вади“. Още по онова време ломбардците имали лошата слава на страхливци.

117

Ст. 5957: Епитетите са показателни за класовата ненавист на аристокрацията към буржоазията и простолюдието.

118

Ст. 6064: Някои критици (напр. Пол льо Ридер) правят връзка между агресивността на градската тълпа на Ескавалон и зачестилите бунтове на градските комуни във Фландрия. Срещу подобни бунтове строги мерки през 1178 г. и следващите е взимал граф Филип Фландърски, поръчителят на Разказ за Граала.

119

Ст. 6078: От думите на краля на Ескавалон се вижда, че в куртоазния морален кодекс задължението за гостоприемство стои над по-архаичното чувство за мъст.

120

Ст. 6167: Така Говен трябва да предприеме търсенето, в което се е ангажирал и Персевал. Мотивът за преследването на едно и също приключение от двама или повече рицари се среща често. Пръв го използва Кретиен в романа си Ланселот, Рицаря на каруцата, където Говен и Ланселот се заемат с освобождаването на Гениевра, отвлечената съпруга на Артур. Най-мащабно развитие мотивът получава в анонимния роман от XIII в. Търсенето на Светия Граал, когато всички рицари от двора на Артур се впускат да търсят свещения съд.

121

Ст. 6172: Разрушителната сила на Кървящото копие е мотив от ирландската митология (вж. бел. към ст. 3198). Видяхме как в ст. 4662–4682 Грозната девойка с магарицата обвинява Персевал, че заради мълчанието му цялата страна ще опустее. Според Вас, автор на Роман за Брут (1155), първия френски роман за крал Артур и рицарите на Кръглата маса, Логър (Lloegur — равнинна страна) е царството на великаните. Артур убива един от тях — Ритон.

122

Ст. 6208: Гренгалет (от келтския израз Kein caled — „красив и силен“), любимият кон на Говен, се среща в редица по-късни романи. Понякога е надарен със свръхестествена сила.

123

Ст. 6219: Редуващото се повествование, което Кретиен въвежда тук, проследявайки приключенията ту на единия, ту на другия герой, ще стане основен способ в романите в проза през следващия XIII в. Т.нар. „преплетено повествование“ (récit entrelacé) стои в основата и на романа Търсенето на Светия Граал (1220).

124

Ст. 6223: Този период от пет години не се вмества в общата хронология на романа. Затова и някои критици са изказвали мнението, че въпросната част е дело на друг автор и е вмъкната допълнително. Подобна теза влиза обаче в разрез със стиловото и езиковото съответствие на този епизод спрямо останалата част на романа. Смятаме, че най-вероятно Кретиен е имал нужда да спомене по-продължителен период от време, за да илюстрира идеята си за забравата на Бога, в която изпада героят. А идеята за „забравата“ е важно продължение на темата за целеустремеността на Персевал, която често го прави сляп и глух за околните. Така героят предизвиква и смъртта на майка си. С други думи, липсата на християнско милосърдие води героя до забрава на Бога.

125

Ст. 6243: Тази среща е огледално — и следователно преобърнато — отражение на първата среща на Персевал с рицарите. Тогава групата е от пет рицари, които търсят други пет, плюс три дами. Други ръкописи на романа (например ръкопис № 12576 от Френската национална библиотека, издаден от Уилям Роч) или друг вариант на ръкописа Guiot, по който е направен българският превод, споменават във въпросния пасаж за трима рицари и десет дами. Така втората среща (3 рицари + 10 дами) се явява точна инверсия на първата (10 рицари + 3 дами). Ала зад формалната прилика между двете срещи откриваме дълбоката смислова разлика. При първата героят открива рицарството, при втората — Бога.

126

Ст. 6318: Героят плаче за първи път, знак за дълбоко покаяние в християнския смисъл на думата. Вж. също ст. 6348–6355.

127

Ст. 6428: Думите на отшелника са показателни за подмяната в символиката на Граала: от съд, побиращ много риба (своеобразен рог на изобилието), Граалът се превръща в потир, съдържащ просфора — едно от фундаменталните тайнства в християнството. Духовната храна, чийто материален израз е Светото причастие, се явява сублимация на земната храна, така както т.нар. „мистично тяло“, тоест тялото на възкръсналия Христос, което вече е нетленно, е победа над смъртта. Обобщено може да се каже, че при Кретиен Граалът е двойствен символ: езически (келтски рог на изобилието) и християнски (духовната храна на нетленното тяло).

128

Ст. 6432: След срещата на Персевал с неговата братовчедка, след упрека от страна на Грозната девойка с магарицата това е третото и по същество първо обяснение за Граала. Едва сега научаваме за истинското му предназначение на съд за просфора — свещената храна, която поддържа живота на стария крал. Благодарение на Светото причастие тялото на бащата на Крал Рибар живее нетленно от петнадесет години. По същество тук Кретиен заимства от агиографията — най-широко разпространения по онова време словесен жанр — възгледа за тялото на светеца, което Божията благодат е освободила от биологичните закони. За отбелязване е, че бащата на Крал Рибар няма аналог в келтските митове. Този персонаж отсъства и в повечето романи за Граала от XIII в. Второто важно откритие се отнася до родствените връзки на героя с Крал Рибар, с баща му и с отшелника. Става ясно, че Кретиен обвързва всяка важна истина, която героят научава, с разкрития за неговото родословие. Схематично погледнато, житейският опит на Персевал преминава през четири етапа, всеки от които съчетава нова духовна ценност с непозната досега роднинска връзка: 1) Откриването на рицарството става повод героят да научи историята на своето семейство (смъртта на баща му и на двамата му братя); 2) Откриването на любовта става повод Персевал да научи за роднинската връзка на Бланшфльор с Горнеман. Ще отбележим също, че Бланшфльор подобно на Персевал има двама вуйчовци: единият е Горнеман, другият е свещеник; 3) Персевал научава за своя провал в замъка на Граала от братовчедка си, която преоткрива; 4) Предназначението на Граала се разкрива едновременно с важните роднински връзки на героя по майчина линия. Биографията на Персевал се оказва тясно преплетена с агиографията на стария крал на Граала. Така линиите на родословието се разкриват успоредно с уроците по богословие.

129

Ст. 6514: Епизодът с християнското покаяние на героя бележи кулминация в християнизирането на Граала и на рицарското поприще на Персевал. До този момент, а и след него препратките към християнската религия и обредност са бегли и най-общи.

130

Ст. 6536: Копието, щитът и малкото конче съставляват гледка — или система от знаци — с несъвместими елементи. Формално погледнато, тази особеност се нуждае от разгадаване, така както и триадата Кървящо копие, Граал, Сребърен поднос, която се показва демонстративно в замъка на Граала. Странната комбинация от копие, щит и малко конче е първата и най-безобидната от поредицата аномалии, на които ще се натъква занапред Говен.

131

Ст. 6548: Срещата на Говен с девойката, оплакваща под дъба своя приятел, напомня за срещата на Персевал с братовчедка му, която също се е подслонила под един дъб {ст. 3430) и оплаква убития си любим. Но докато в първия случай информатор е братовчедката, тук тази роля изпълнява раненият рицар.

132

Ст. 6585: И тук е възможно да се потърси аналогия между сцената с привидно спящия Персевал, опрян на копието си и съзерцаващ кръвта в снега, и Говен, който събужда с копието си обления в кръв рицар.

133

Ст. 6602: Топонимът Галвоя препраща към полуостров Галоуей (Galloway) в Югозападна Шотландия или към местността Голуей (Galway) в Ирландия.

134

Ст. 6605: Темата за опасното място, от което никой не се завръща, се среща и в предишните романи на Кретиен. Тук обаче тя получава най-радикална трактовка с посещението на Говен в Замъка на двете кралици — баба му (майката на Артур) и майка му, починали преди много години. Тази тема е тясно свързана с Другия свят. Вж. също 8221–8222.

135

Ст. 6667: И тук откриваме географията на Другия свят: река, море, чуден замък.

136

Ст. 6680: Както ще стане ясно по-нататък, това традиционно описание на девойка с огледало и венец в косата — по принцип подготвящо читателя за среща с любим — тук цели да подведе както Говен, така и читателя.

137

Ст. 6692: И тук симетрията с приключенията на Персевал бие на очи. Братовчедката на Персевал познава по-добре героя, отколкото той себе си. В сравнение с нея девойката под тисовото дърво е бледо копие на мотива за непознатия, който знае повече за случайно срещнатия герой, отколкото последният знае за себе си. Тези женски персонажи могат да се тълкуват като рационализиран отзвук на феи и обитатели на Другия свят.

138

Ст. 6830: Контрастиращите цветове също навяват на идеята за Другия свят.

139

Ст. 6865: Сценарият, очертан от Надменната девойка, при който тя ще се движи на разстояние зад Говен до окончателното му опозоряване (ст. 7198–7200), има своя обратен аналог в първия роман на Кретиен, Ерек и Енида. Там героят, обвинен в рицарско бездействие, ще доказва себе си в нова поредица от приключения. Жена му Енида трябва да язди на разстояние пред него и да не проговаря без негово разрешение — до възвръщане на загубената слава. Една от видимите разлики между Персевал и Говен в Разказ за Граала е, че първият се движи винаги сам, докато вторият, обратно, непрекъснато е придружаван. Лошата девойка е злонамерен „свидетел“ на премеждията на Говен. Нещо повече, тя ще ги тълкува целенасочено, за да опетнява системно образцовия рицар. В този смисъл този женски персонаж би могъл да се тълкува като двойник на автора, с разликата, че Лошата девойка огласява и преувеличава онова, което Кретиен внушава единствено по косвен път, чрез логиката на събитията, а именно, че рицарството, олицетворявано от Говен, вече се изпразва от съдържание. Вж. също ст. 7188–7190.

140

Ст. 6958: Бързото възстановяване на ранения рицар в критично състояние вероятно е впечатлявало средновековната публика по-малко от днешната. Рицарските романи изобилстват с подобни ситуации на мигновено оздравяване. Колкото медицината от онова време е по-безсилна, толкова литературата описва (компенсаторно) чудотворни лекове.

141

Ст. 7056: Желанието на рицаря да се изповяда и причести, преди да умре, контрастира с внезапното му оздравяване. Слабата логическа връзка между мотива за причестяването и физическото състояние на персонажа навежда на мисълта за аналогия с епизода за причестяването на Персевал на Разпети петък. Но във втория случай желанието за последно причестяване от страна на човек, който внезапно възвръща силите си, може да се тълкува като пародийно препрочитане на епизода с покаянието на Персевал.

142

Ст. 7175: Описанието на коня е реторическо. То има своята относителна самостоятелност — темата „дръгливо животно“. От друга страна, дръгливият кон е аналог на своя ездач (ст. 6985–6996) и на коня на приятелката на Надменния рицар (ст. 3694–3708).

143

Ст. 7189: Унижението, на което девойката подлага Говен, е в същото време пародия на идеализираната връзка на рицаря с Дамата.

144

Ст. 7227: Реката често се явява граница с Другия свят. Вълшебният замък, в който попада Говен, е своеобразна реплика на замъка на Граала.

145

Ст. 7258: Въпросният замък и гледката около него не приличат на грубоватите и твърде малки по размери замъци от края на XII в. Най-вероятно Кретиен следва идеализираните представи за замък — от Другия свят и от християнската иконография (Небесния Йерусалим).

146

Ст. 7312: Лошата мома убеждава Говен да се качи в лодката не толкова за да го спаси, колкото за да го унизи и упрекне в малодушие.

147

Ст. 7368: Девойката изчезва така както благочестивите разкази от епохата описват изчезването на Дявола след провал на опитите му да съблазни праведния. Неслучайно местните жители асоциират Лошата мома със Сатаната (ст. 6756, 7459, 8605).

148

Ст. 7372: Фигурата на лодкаря разкрива нов аспект от Другия свят, доколкото този персонаж се родее с лодкаря Харон, превеждащ душите през река Стикс в царството на сенките (Вергилий, Енеида, песен VI).

149

Ст. 7521: Неведението на лодкаря е привидно и се опровергава от неговите обяснения пред Говен за вълшебния замък. Типичен случай на второстепенен персонаж, чиято функция в разказа е по-важна от противоречивото му поведение. В това отношение лодкарят се родее с братовчедката на Персевал. И двамата изпълняват функцията на персонажи информатори, и двамата си противоречат: братовчедката сякаш забравя за дълбоката си скръб по убития любим; лодкарят също забравя за предварителните си изисквания спрямо Говен.

150

Ст. 7529: В рицарските романи бойните автомати и самострелните оръжия са общо място. В случая Кретиен изтъква свръхестествените атрибути на замъка: стрелите и магически охраняваната зала (ст. 7546).

151

Ст. 7530: Игерна, майката на Артур.

152

Ст. 7537: Съпруга на крал Лот, майка на Говен и на Кларисан.

153

Ст. 7541: Става дума за Кларисан, сестрата на Говен.

154

Ст. 7559: Типичен пример за морализирано феерично. Редица разкази прибягват до вълшебни предмети или до изпитания, които единствено нравствено безупречният герой може да завладее или преодолее.

155

Ст. 7561: Толкова са и прозорците на замъка, и девойките, застанали на тях. Едва ли числото петстотин има някакъв фигуративен смисъл. Кретиен го използва най-вероятно като хипербола за мащабите на замъка (петстотин са и ваните в него — ст. 9173), а броят на девойките и на войните е еднакъв просто от съображения за симетричност. Подобни похвати на симетричност откриваме и в зараждащия се готически стил.

156

Ст. 7607: Тук идеята за героя освободител се преплита с идеала за добрия управник, способен да възроди страната. По същество на очаквания спасител се възлагат същите надежди като на Граала и на Кървящото копие.

157

Ст. 7628: Бездействието (recreantise) е истинско социално падение за рицаря. Този мотив заема важно място в два предишни романа на Кретиен дьо Троа, Ерек и Ени-да; Ивен, Рицаря с лъва.

158

Ст. 7671: Този загадъчен персонаж може да бъде поставен в поредицата ранени герои: бащата на Персевал, Крал Рибар. Раната на бащата на Персевал довежда до упадъка на неговото имение. Бащата на Крал Рибар живее единствено с духовната сила от просфората, докато луксозната протеза — анонс на разкоша в двореца на двете кралици — навежда на мисълта за духовна деградация. Според някои медиевисти еднокракият е отзвук на фигури на осакатени мъже, срещащи се в скулпторите на романските черкви. Там те са алегории на езичници или просто на грешници: физическата недъгавост е признак за духовно несъвършенство.

159

Ст. 7682: Тук очевидно Кретиен следва Вергилий. В песен VI от Енеида героят посещава подземното царство и излиза от него през две порти на съня — едната е рогова, другата е от слонова кост (Енеида VI, ст. 893–896). Същото описание четем и в средновековния Роман за Еней (1160), ст. 3084–3085. Мотивът за съновидението при посещението на света на мъртвите присъства, макар и бегло, също в романа на Кретиен (ст. 7258).

160

Ст. 7750: Мотивът за „Опасното легло“ се среща за пръв път в Ланселот, Рицаря на каруцата. Редица автори от XIII в. го използват с незначителни варианти, които не спасяват мотива от банализиране.

161

Ст. 7871: Схватката с лъва е очевидна реплика на прочутия епизод от Ивен, Рицаря с лъва: героят помага на лъв, застрашен от огромна змия, след което звярът става негов верен другар и помощник в изпитанията. Независимо от различния контекст двата епизода внушават сходен смисъл: лъвът е емблема на воинските качества на рицаря. Но в Разказ за Граала мотивът сякаш е загубил първичното си внушение: забитите нокти в щита на Говен превръщат звяра в боен трофей, в притурка към герба, изобразен върху рицарския щит, докато в Ивен лъвът е своеобразен двойник на героя. Този епизод е в съзвучие с първия подвиг на Херакъл: удушаването на Немейския лъв. Гръцкият герой използва лъвската кожа за наметало, а главата му — за шлем.

162

Ст. 7937: С присъщия си вкус към двусмислените ситуации Кретиен представя Кларисан, сестрата на Говен, като негова почитателка и поданица.

163

Ст. 8021: Фееричният замък очевидно се намира в Другия свят. В келтската митология Другият свят е в по-непосредствена близост до тукашния и преходът от единия към другия, въпреки препятствията и забраните, е сравнително лесен.

164

Ст. 8064: Отказът от храна, докато не дойде важна вест, е обичайна реакция на крал Артур. Вж. също бел. към ст. 910.

165

Ст. 8154: В романа на Кретиен Ивен, Рицаря с лъва приятелството между Ивен и Говен е важен смисловообразуващ елемент от интригата. Всъщност Ивен и Говен са първи братовчеди: крал Уриен е брат на крал Лот.

166

Ст. 8171: Макар че в тази реплика Кретиен влага известна ирония, тя е в унисон с природата на странстващия рицар, неподвластен на времето и пространството, а в известен смисъл и на материалните условия на живот. Неподвластен на времето е и крал Артур, който въпреки стоте си години е още „дете“.

167

Ст. 8349: За разлика от загадъчния Ланселот Говен е известен с това, че никога не крие името си (вж. също ст. 5622–5627, 8829–8830). На този фон временната анонимност, която героят афишира тук, подчертава необикновената ситуация.

168

Ст. 8488: Мотивът за опасния брод се среща за пръв път в Роман за Тристан и Изолда от Берул. Кретиен дьо Троа го използва първоначално в Ланселот.

169

Ст. 8626: Името Гриномалан или Гиромелан според някои ръкописи не се среща в други романи.

170

Ст. 8765: Излиза, че майката на Кларисан се е преселила бременна в Другия свят, където е родила своята дъщеря. Затова Говен не познава сестра си. Ето как в Другия свят мъртвите съжителстват с живите. Нещо повече, мъртвите не са съвсем мъртви, след като могат да раждат. Доколкото келтите са вярвали в безсмъртието на душата, Отвъдното не е свят на мъртвите. Филострат от Тиана (III в.) отбелязва, че за келтите раждането на този свят е повод за тъга, защото е последица от нечия смърт в Другия свят, и обратно, те приемат смъртта с радост, защото от нея в Отвъдното ще последва нов живот. Вж. Питър Б. Елис, Кратка история на келтите, изд. Унискорп, София, 2008, с. 192.

171

Ст. 8780: Според някои коментатори въпросният братовчед, убит от Говен, е кралят на Ескавалон, за когото Генганбрезил иска да отмъсти. Така поредицата от убийства, приписвани на Говен, препраща към един и същи род.

172

Ст. 8889: За читателя, който следи внимателно хронологията на повествованието, това споменаване на християнския празник Петдесетница влиза в противоречие със стих 2791, където се казва, че Персевал изпраща Ангингерон и Кламадьо като пленници в двора на Артур (в Карлион) за Петдесетница. Приключенията на Говен започват четири дни по-късно и до този момент продължават не повече от пет дни. А крал Артур ще свика отново двора си (този път в Оркания) след седмица за Петдесетница. Така излиза, че някакви 15–16 дни делят Петдесетница в Карлион от Петдесетница в Оркания! Едва ли трябва да се задоволим с обяснението, че Кретиен е допуснал недоглеждане или че не се е препрочел, както някои критици смятат, предполагайки, че причина за незавършеността на романа е внезапната смърт на автора. По принцип романите за крал Артур от XII в. споменават основните християнски празници Коледа, Великден, Петдесетница, Св. Йоан Кръстител (24 юни) като хронологически маркери, изпразнени от християнското си съдържание. Тези ключови дати от християнския календар отмерват всъщност ритъма на приключенията (изпитанията) и на празненствата. Затова не е чудно, че всяко важно събитие, което Артур трябва да ознаменува, се свързва с Петдесетница. Идеята на средновековните разказвачи за хода на времето поражда една по-скоро качествена и циклична, отколкото количествена и линейна темпоралност.

173

Ст. 8967: След тези признания садизмът на Лошата мома се оказва маска на своеобразен мазохизъм. Вместо да търсим психологическа правдивост в признанията на Надменната, ще отбележим поредния неочакван обрат, който Кретиен поднася на своята публика.

174

Ст. 9069: Любовната връзка, която двете кралици пожелават, е иронична кулминация на всички абсурдни отношения с жени, които Говен установява в този роман: с невръстното момиче с Късите ръкави, със сестрата на господаря на Ескавалон, с Надменната девойка.

175

Ст. 9230: Неизвестна до този момент героиня, вероятно придворна дама на кралица Гениевра. В един роман от XIII в., Чудесата на Ригомер, Говен има любовна връзка с фея на име Лора.