Погнусата - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Жан-Пол Сартр (ч. notes)

1

Оставено място за една дума. — Бележка на издателя.

2

Задраскана дума (може би „измислям“ или „изсилвам“), друга е добавена, но е нечетлива. — Бележка на издателя.

3

От пасажа личи, че е изминало доста време от предидущите бележки. Предполага се, че е написан най-рано на другия ден. — Бележка на издателя.

4

Текстът от страницата без дата свършва дотук. — Бележка на издателя.

5

Ожие П., за когото често ще се споменава в дневника. Бил е писар или съдебен пристав. Рокантен се е запознал с него през 1930 г. в Бувилската библиотека. — Бележка на издателя.

6

Воазнон, Клод-Анри дьо Розе (1708–1776) — френски абат, приятел на Волтер, автор на стихове и драми. — Б.пр.

7

Известна скандална афера във Франция (1784–1786), предизвикана от самозваната графиня Дьо Ла Мот — мошеничка, внушила на дворцовия свещеник кардинал Дьо Роан, че Мария Антоанета желаела да притежава едно обявено за продан огърлие на стойност над милион и половина лири. Убеден, че така ще си спечели благоволението на кралицата, кардиналът от нейно име взел накита от бижутерите и го връчил на графиня Дьо Ла Мот, която уж трябвало да го предаде на Мария Антоанета. Огърлието обаче изчезнало и тъй като не било платено, избухнал скандал, на който била дадена широка гласност. Кардиналът бил изпратен на заточение, а графиня Дьо Ла Мот — хвърлена в тъмница. Според една разпространена теория случаят е бил скалъпен от дворянин, враждебно настроен към Мария Антоанета, за да бъде тя злепоставена в очите на краля и на поданиците. — Б.пр.

8

Мирабо, Андре Бонифас Луи Рикети (1754–1792) — по прозвище Тоно (Бъчва) заради склонността си към пиянство и дебелината си. Депутат в Генералните щати, той впоследствие емигрира и заговорничи против Франция. — Б.пр.

9

Нерсия, Андре-Робер (1739–1800) — френски писател, волнодумец. — Б.пр.

10

Жермен Берже — „Мирабо-Тоно и неговите приятели“, стр. 406, бележка втора. Издателство „Шампион“. — Бележка на издателя.

11

Граф Д’Артоа (1757–1844) — брат на Луи XVI, след реставрацията крал на Франция под името Шарл X. — Б.пр.

12

Фуше, Жозеф (1759–1820) — френски политически деец и държавник, министър на полицията при Наполеон I. — Б.пр.

13

Чертков, Владимир Григориевич (1854–1936) — руски обществен деец, приятел на Л. Н. Толстой, автор на материали, бичуващи самодържавието. — Б.пр.

14

Граф Па̀лен, Пьотр Алексеевич (1745–1826) — петербургски военен губернатор, един от организаторите на заговора против Павел I. — Б.пр.

15

Дьо Шариер, Агнес ван Зюилен (1741–1860) — френска писателка от холандски произход, авторка на епистоларни романи („Калист“, „Писма от Лозана“ и др.). — Б.пр.

16

Абат Мабли, Габриел Боно (1709–1785) — френски литератор, принадлежащ към групата на „философите“. — Б.пр.

17

Маркиз Дьо Сегюр (1724–1801) — маршал на Франция, министър на войната през 1780 г. — Б.пр.

18

Графиня Дьо Жанлис, Фелисите-Стефани (1746–1830) — френска писателка, авторка на романи („Адел и Теодор, или Писма за възпитанието“, „Седенки в замъка“ и др.). — Б.пр.

19

Грим, Фридрих-Мелхнор (1723–1807) — немски писател и критик, живял във Франция. — Б.пр.

20

Дьо Данжвил, Шарл-Етиен Бото (1707–1785) — виден френски актьор. — Б.пр.

21

Някой ден ще ти липсвам, мили (англ.). — Б.пр.

22

И когато ме напуснеш (англ.). — Б.пр.

23

В германската митология — общо название на трите девици, които решават съдбините на смъртните (Урдхри — миналото, Вердханди — настоящето, и Скул — бъдещето). — Б.пр.

24

Герой от едноименен роман на френския писател Льо Саж (1668–1747), който под формата на приключенията на един младеж в Испания предлага сатирична картина на тогавашното френско общество. — Б.пр.

25

Беноа, Пиер (1886–1962) — френски писател, нашумял между двете войни, автор на сантиментално-приключенски романи. — Б.пр.

26

Думер, Пол (1857–1932) — политически деец, президент на Франция в края на живота си. — Б.пр.

27

Бордо, Анри (1870–1963) — френски писател. — Б.пр.

28

Оноре дьо Балзак. „Йожени Гранде“. Превод Ерма Гечева, „Народна култура“, 1972 г. — Б.пр.

29

Барес, Морис (1862–1923) — писател, член на Френската академия, автор на романи („Изкоренените“, „Одушевеният хълм“, „Колет Бодош“ и др.). — Б.пр.

30

Дерулед, Пол (1846–1914) — френски политик, председател на Лигата на патриотите и автор на „Песни за войника“. — Б.пр.

31

Стипендия за Френското училище в Рим, отпускана на млади творци, класирали се първи в годишните конкурси по живопис, скулптура, архитектура, графика и музика. — Б.пр.

32

Палиси, Бернар (1510–1590) — керамик, учен и писател, един от създателите на керамиката във Франция. — Б.пр.

33

Бурже, Пол (1852–1935) — писател, член на Френската академия, автор на есета и психологически романи („Възпитаникът“, „Жестока загадка“, „Андре Корнелис“ и др.). — Б.пр.

34

Рьонан, Ернест (1823–1892) — френски писател, автор на произведения, в които изразява вярата си в науката и рационалистическите си схващания („История на произхода на християнството“, „Детски и младежки спомени“ и др.). — Б.пр.

35

„Безмерно дело“ (лат.). — Б.пр.

36

Комб, Емил (1835–1921) — френски политически деец, един от ръководителите на Радикалната партия. — Б.пр.

37

„Ще бъдеш въпреки всичко, Марцел! О, подайте ми лилии с пълни длани…“ — Вергилий, „Енеида“, песен VI, 890–892. Превод Борис Тонков. „Народна култура“, 1979 г. Има се предвид Марцел, племенник на Октавиан, определил го за свой приемник. Младежът обаче починал на двадесетгодишна възраст. Цитатът се използва, за да се предначертае някому бляскаво бъдеще. — Б.пр.

38

Щом нощем от ниско засвети луната,/ във все един блян се унасям (англ.). — Б.пр.

39

Пиеса от Юджин О’Нийл. — Б.пр.

40

О’Кейси, Шон (1883–1964) — ирландски драматург, който пресъздава в творчеството си с известен патетизъм политическите и социалните проблеми на своята страна. — Б.пр.

41

Синг, Джон Милингтън (1871–1909) — ирландски драматург, в чиито пиеси се преплитат реалното и фантастичното. — Б.пр.

42

Трагедия от Жан Расин. — Б.пр.

43

Мишле, Жул (1798–1874) — виден френски историк, автор на „История на Франция“, „История на Френската революция“ и на белетристични творби. — Б.пр.

44

Анри II (1519–1559) — крал на Франция, загинал в турнир от удар на копие в окото. — Б.пр.

45

Анри I, херцог Дьо Гиз (1550–1588) — френски велможа, един от подбудителите на клането на протестантите през Вартоломеевата нощ (24 август 1572 г.). За да заеме престола, той се опитва със заговор да детронира Анри III, по чиято заповед бива убит от личната гвардия на краля, т.нар. Четиридесет и петте. Сцената с убийството е послужила за сюжет на известната гравюра от онова време. — Б.пр.

46

Анри IV (1553–1610) — крал на Навара, а по-късно и на Франция. След Вартоломеевата нощ се отказва от протестантската религия и приема католицизма. Признат от Анри III за законен наследник на трона, той се възкачва на него през 1589 г. Допринася за укрепването и процъфтяването на Франция и за края на религиозните войни. Убит е от Раваяк, фанатизиран католик. Тук става дума за влизането му в Париж след смъртта на Анри III, за да заеме престола. — Б.пр.