Пощоряване

Пролог — Преди един месец

Има една… болест, която понякога хващат щраксаджиите. Тя прилича на болестта, известна като „калентура“, сполетяваща някои моряци, които след няколко седмици безветрие под безпощадното слънце, внезапно решават, че корабът е заобиколен от зелена морава и прескачат през борда.

Е, на щраксаджиите пък понякога им хрумваше, че могат да летят.

От една от големите семафорни кули до друга имаше по около осем мили, а като се изкачиш на самия й връх, се озоваваш на близо петдесет метра над земята. Разправят, че ако работиш там твърде дълго без шапка, току-виж кулата ти се сторила по-висока, а съседната кула по-близка и може да си помислиш, че като нищо можеш да скочиш от едната на другата, или пък да яхнеш невидимите съобщения сновящи между кулите, вероятно можеш да си помислиш, че си съобщение. Може би, както казват някои, това не е нищо повече от смущение в мозъка, причинено от вятъра в такелажа. Никой не знаеше със сигурност. Хора, които тръгват да се разхождат по въздуха на сто и петдесет стъпки височина, обикновено не споделят преживяванията си впоследствие.

Кулата плавно се клатеше от вятъра, но в това нямаше нищо нередно. В тази кула имаше много нововъведения. Тя впрягаше вятъра да задвижва механизмите й, гънеше се вместо да се прекършва и изобщо се държеше не толкова като крепост, колкото като дърво. Можеше да бъде сглобена почти цялата на земята и после да бъде издигната за няма и час. Погледнеш я и виждаш изящество и красота. А благодарение на новата система от кепенци и разноцветните лампи тя можеше да предава съобщения четири пъти по-бързо от старите кули. Най-малкото, щеше да може само веднъж да се доизкосурят още шепа досадни подробности…

Младият мъж се изкатери пъргаво до самия връх на кулата. През по-голямата част от пътя го обгръщаше лепкава сива утринна мъгла, и в следващия момент ето, че се издига огрян от сияйна слънчева светлина, а мъглата се простира под него чак до хоризонта, като море.

Той изобщо не обърна внимание на гледката. Никога не беше мечтал да лети. Това, за което мечтаеше той, бяха механизми и как да направи нещата да работят още по-добре от преди.

Точно сега искаше да разбере причината, поради която кепенците от новия модул пак бяха заяли. Той смаза плъзгачите, провери опъна на жиците и се океси надолу в свежия въздух за да провери самите кепенци. Това не беше много редно да се прави, но всеки линейчик знаеше, че няма друг начин да се оправят нещата. Да не говорим, че е напълно безопасно, стига да…

Нещо изщрака. Той се озърна и видя, че карабинерът на обезопасителното му въже се въргаля на площадката, зърна сянката, усети ужасната болка в пръстите си, чу крясъка и падна…

… като котва.