38.

Вратата на монтажната страда беше заключена, но Аким извади от комплекта си някакъв странен на вид инструмент и бързо се справи с ключалката.

— Сега къде? — прошепна Доло, когато влязоха вътре.

— Онази врата, която видяхме, когато ми призля… — Аким стисна устни. — В дъното на коридора, когато майсторът се опита да ни попречим да излезем.

— Ясно — кимна Доло и погледна през прозореца до вратата. По настояване на Аким бяха дошли по обиколен път от жилищния комплекс дотук; сумракът вече беше преминал в непрогледна тъмнина. — Какво да правя?

Аким заключи вратата и каза:

— Ще стоиш тук. Ако някой тръгне да влиза, ми свирни.

— Да свирна? — Доло се намръщи.

— Подсвирването се чува толкова добре в една сграда, колкото и викането, но опасността да се чуе отвън е по-малка — обясни Аким. — И си отваряй очите.

Стъпките на Аким заглъхнаха в коридора. Доло се замисли. Значи все пак Джин грешеше. Не бяха ракети… а може и да бяха? Оставаше обаче оградената със стена част от Мангъс.

И каква беше цялата тази работа с телефоните?

Почукването на прозореца само на сантиметри от лицето му го накара да подскочи. Той сви треперещите си устни да свирне…

— Доло! — Шепотът едва се чуваше през стъклото.

Беше Джин.

Разтреперан, той си пое дъх, отиде до прозореца и го отвори.

— Джин… Божичко, как ме стресна…

— Млъкни и слушай — изръмжа тя и се вмъкна през прозореца. — Оболо Нардин знае за теб и приятелят ти шахни. Радиг Нардин ще дойде тук с група от охраната да ви арестува.

— Ще дойдат тук? Но откъде знаят, че сме тук?

— Оболо се е сетил. Той, изглежда, се намира под влияние на онези стимулатори, които така много обичате вие, квазаманците. — Джин погледна през прозореца. — Още не се виждат… Радиг може би си мисли, че няма нужда да бърза. Къде е приятелят ти шахни?

— Мирон Аким влезе там. — Той посочи вратата в дъното на коридора. — И не ми е приятел.

— Иди го доведи… Хване ли го Радиг тук, мъртъв е. Ако можем да ви скрием някъде, докато излезете от Мангъс…

— Един момент, първо трябва да поговорим. Мисля, че грешиш за ракетите. По-скоро играят някаква игра с телефоните.

— Не е игра, Доло — изсъска Джин. — Предполагам, че инсталират телефони с подслушвателни устройства из цяла Квазама.

— Подслушвателни устройства? — намръщи се Доло.

— Комплектувани с микрофони.

— Боже Господи! — ахна Доло. Аким беше казал, че произведените в Мангъс телефони са много популярни сред високопоставените градски власти. И сред шахни също. — Но дори с микрофони в телефоните… Божичко! Далекосъобщителната телефонна система.

Джин се усмихна мрачно и кимна.

— Това е положението. Вашият чудесен подземен защитен от подслушване вълновод се обърна срещу вас. Той е изграден специално за такова нещо.

Доло стисна зъби толкова силно, че го заболяха. Беше права. При свързаните през естествения вълновод под повърхността на планетата телефони на практика беше детински просто всеки телефонен разговор да бъде записан и копието да бъде изпратено по същия вълновод в Мангъс.

Само селата западно от Азрас бяха защитени от такова подслушване. Значи това беше една от причините, поради която толкова упорито отказваха да го допуснат в Мангъс!

— Милика е в опасност — каза той.

— Цяла Квазама е в опасност — отвърна Джин. — Нима не разбираш, Доло? След като тази система бъде завършена — ако вече не е, — на практика Мангъс ще има достъп до цялата комуникация и предаването на данни на планетата. А този вид информация директно се превръща във власт.

Доло поклати глава.

— Само ако могат да пресеят необходимата им информация. И колкото повече микрофони монтират, толкова повече информация ще трябва да прегледат.

Видя как нещо трепна на лицето й.

— Знам как могат да решат този проблем — каза тя. Гласът й бе натежал от възмущение. — За момента обаче за нас има много по-непосредствена заплаха: мисля, че те се опитват да създадат армия от временните работници. Имал ли е Мирон Аким някаква реакция тази сутрин? Оболо Нардин спомена нещо такова.

— Да. Каза, че бил почувствал предателство в монтажната зала. Излязохме за няколко минути и след това се оправи.

— Вероятно защото са изключили системата. Чувал ли си за подсъзнателни възприятия?

Доло стисна зъби. Предателство…

— Да — каза той. — Ако се смеси един не много силен хипнотичен газ със съобщение, излъчено с инфразвук, може да се промени поведението на даден човек.

— На Авентини не използваме такова нещо, но теорията ни е достатъчно добре позната — каза Джин. — Тук това обичайно ли е?

— Чувал съм да се използва като крайно средство при закоравели престъпници. Предполага се, че не е толкова ефективно. — Изведнъж друг елемент от пъзела дойде на мястото си. — Ама разбира се! Временните работници! Затова непрекъснато наемат нови хора. Стараят се да обработят колкото се може повече хора от Азрас.

— Азрас и Пурма — каза Джин. — Тази сутрин по пътя видях няколко автобуса, натоварени с работници, да се връщат в Пурма. Наемат последователно работна сила от двата града, та никой да не се сети какво правят.

— Мислиш, че са намерили начин да въздействат достатъчно силно на подсъзнателно ниво, за да принудят хората към предателство?

— Не зная — поклати глава Джин. — Надявам се, че единственото, което се опитват да направят, е да предизвикат недоволство сред бедните в градовете. При съществуващия политически климат дори това може да е достатъчно.

— Боже Господи! Трябва да съобщим на шахни.

— Не се шегувай… и ако ми позволиш да ти предложа, първата работа, която трябва да свършиш, е да вземеш приятеля си и да се махнете оттук. Радиг Нардин може всеки момент да пристигне и ако ни намери, навярно няма да имаме никаква друга възможност освен да ги убием. — Тя отново отиде до прозореца и погледна навън.

Доло потрепери. Категоричният начин, по който тя заключи кой ще победи при такава среща…

— Да. Добре, тръгвам…

— Много късно. — Джин се взря през прозореца и изруга през зъби: — Идват.



На шахни наистина щеше да им трябва цялата информация. И Доло беше най-подходящата личност, която можеше да им я даде. Значи трябваше да изведе него и Мирон Аким оттук.

Стиснала зъби, Джин огледа коридора. Нямаше нищо, което би могла да използва в боя; нищо, което на практика би позволило на Доло да се справи с петима добре подготвени мъже, без да ги убие. А Доло беше този, който трябваше да се бие. Ако Аким откриеше, че Доло разговаря с нея, вероятно щеше да обвини цялото семейство Самън в предателство.

Видя на стената електрически контакт. Да, можеше да го използва. А и ако те не разберяха, кой се бие с тях…

Хората на Радиг бяха вече почти до вратата.

— Добре — промърмори тя на Доло. — Махай се оттук… Иди в дъното на коридора… и закрий очи. Добре ги защити.

— И после какво? — попита Доло и покорно тръгна към посоченото място, сложил ръка на очите си.

— Ако имаме късмет, ти ще привлечеш цялото им внимание и те няма да ме видят. Значи аз не съм била тук… разбра ли? Ако някой пита, кажи им, че си самичък. — Подсиленият й слух чуваше стъпките отвън. — Приготви се. Идват.

Тя се прилепи до ъгъла зад вратата, насочи системата за захващане на цели към електрическия контакт и вдигна дясната си ръка в положение за стрелба…

И внезапно вратата се отвори.

— Аха — каза иронично Радиг Нардин. — Кого виждам? Един от доверените работници, изгарящ от нетърпение да започне работа? Не си крий очите от мен, Доло Самън… Да не би да те е срам да ме погледнеш?

Когато и последният от стражите прекрачи прага, Джин затвори очи и стреля с дъгомета.

Дори през затворените й очи блясъкът беше ослепително ярък. Някой ахна, друг изруга… и после Джин скочи сред тях.

Нямаше никаква съпротива. Временно ослепели, изправени пред виждащ противник с подсилени от серводвигателите мускули, петимата мъже паднаха като поразени мишени.

Ехото от тупването на последния още не беше заглъхнало, когато Джин чу ахването на Доло.

— Боже Господи! Джин… ти…

— Не аз. Ти направи всичко това — озъби му се тя. Вратата стоеше отворена. Тя се намръщи, погледна навън, подхвана вратата с крак и я затвори. — Не го забравяй. Това… може да ти коства живота.

— Вярно. — Доло преглътна. — По-добре тръгвай… Мирон Аким сигурно е чул.

— Зная. — Джин се поколеба. Имаше толкова много неща, които искаше да му каже, но в момента не разполагаха с никакво време. — Най-добре двамата с Мирон Аким да направите същото. Ако успеете да излезете от Мангъс преди да разберат, че не са ви хванали, ще имате голям шанс.

— Ами ти? Няма ли да тръгнеш с нас?

— За мен не се безпокой, аз идвам веднага след вас — увери го тя. — Най-напред трябва да проверя нещо друго, а после тръгвам към Азрас с вас. Или след вас… не искам Мирон Аким да ме вижда.

Доло стисна зъби.

— Добре. Късмет.

— На теб също. И не забравяй! Не трябва да използваш никакви телефони в Азрас. — По коридора се чу слаб шум от тичащи крака. — И се пази — изсъска тя, отвори вратата, огледа се и бързо изскочи навън.

Съседният участък също беше безлюден. Тя отиде зад ъгъла, където щеше да бъде скрита от погледите на Доло и Аким, когато излязат, клекна и се огледа. Близо до средата на черната стена, разделяща Мангъс наполовина, имаше някакво движение. Тя включи оптическите си усилватели и фокусира зрението си върху стената.

Беше висока за прескачане… това веднага се виждаше. Макар и наполовина на триетажния жилищен комплекс, тя все пак беше най-малко с един метър над възможностите на нейните серводвигатели. Беше тренирала много техники на катерене, но всички те предвиждаха някакви неравности по повърхността, а бързото оглеждане на стената не й вдъхна особени надежди.

Оставаше стълбището, анкерните връзки или желязната врата. Първите две възможности изискваха специални съоръжения, каквито тя нямаше. Третата, от друга страна…

Това беше очевидният път да влезе и тя сериозно го обмисли. Радиг Нардин беше споменал за доставка на материал и ако отвореха вратата, единственото, което трябваше да направи, за да влезе, бе да се дегизира подходящо.

Само че средствата й за дегизиране бяха на двадесет километра южно от Азрас в изоставената кола на Доло. И във всеки случай, ако подозренията й бяха верни, Оболо Нардин едва ли би поверил тайната си на други освен на най-близките членове на семейството. Един чужденец… особено чужденец от друг свят… веднага щеше да бъде хванат.

Забеляза някакво движение вдясно — Доло и неговият другар вървяха с неестествена небрежност към портата, през която тя и Радиг бяха влезли в Мангъс тази сутрин. За секунда Джин се зачуди дали да не се промъкне след тях и да им помогне да избягат.

Но когато откриеха бягството им, доказателството, което Джин искаше да осигури, можеше буквално да се изпари. И освен това Доло сега имаше защитник. Тя можеше само да се надява, че шахни избират за агенти компетентни хора.

Тя пое дълбоко дъх, приведе се и затича през комплекса към стената.

Загрузка...