Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)

1

Търсенето на Светия Граал, „Изток-Запад“, превод от старофренски Владимир Атанасов, 2013, София, с. 400.

2

Ferdinand Lot, Étude sur le Lancelot en prose, Paris, Honoré Champion, 1918, nouvelle édition de 1954, p. 8.

3

Робер дьо Борон, Роман за Граала, „Изток-Запад“, превод от старофренски Владимир Атанасов, София, 2012.

4

Ще напомня, че на старофренски думата означава първоначално „съдина“, „тава“.

5

Фердинан Ло, цит. съч., с. 7–8. Преводът мой — С. А.

6

Пак там, с. 107.

7

За аргументирано изложение на тезите на Фрапие вж. изследването му, посветено на Смъртта на крал Артур: Jean Frappier, Etude sur le Mort le Roi Artu, Genève, Droz, 1936, по-специално стр. 27–146. Основните си изводи от тази книга Фрапие формулира отново синтезирано в своето Въведение към френското издание на романа, по което е работил българският преводач.

8

Eugène Vinaver, „La création romanesque“ in À la recherche d’une poétique médiévale, Paris, Nizet, 1970, p. 136.

9

Ще напомня няколко обстоятелства, свързани с този роман. Действителният Робер дьо Борон е автор на творба в стихове. Успял е да напише (в края на XII или началото на XIII в.) две части — „Йосиф Ариматейски“ и „Мерлин“, достигнала до нас само в първите петстотин стиха. Десетина години по-късно творбата на Робер дьо Борон бива адаптирана в проза, като към нея е добавена и трета част — „Персевал“. Въпросната адаптация се свързва условно с името на Робер дьо Борон, макар че е дело на друг, анонимен автор, когото е по-правилно да споменаваме като Псевдо-Робер дьо Борон или най-малкото да ограждаме името му в кавички. За повече подробности по въпроса вж. моя предговор към българския превод на творбата: Робер дьо Борон, Роман за Граала, „Изток-Запад“ София, 2012.

10

Редица конкретни заемки съм посочил в обяснителните бележки към българския превод на романа.

11

Шарл Мела обръща специално внимание на рапсодийния характер на фабулата в артуровския роман: „Артуровската материя оказва дезориентиращо въздействие върху читателя, който постоянно има усещането, че някъде вече е чел тази история, но не знае точно къде. Изглежда, че всеки нов роман подхваща същите основни елементи, но всеки път те са осветлени различно, сякаш авторите, които се четат толкова внимателно помежду си, изваждат от този общ фон нещо, оставено в сянка от друг и разкрито сега под нова външност. Така по-късната творба може да изяви онова, което предишната е прикривала и в същото време да се окаже нейно продължение“ (Charles Méla, La Reine et le Graal, Paris, Seuil, 1984, p. 30).

12

Jean Frappier, „Introduction à La Mort le roi Artu“, Genève/Droz, Paris/M. J. Minard, 1964, p. XIII.

13

Тук използвам понятията „аристотелова трагедия“ и „единство на действието“ като анахронизми. Европейското Средновековие не познава Аристотеловата Поетика с нейните дефиниции за трагедия и за единство на действието. Трактатът на Аристотел е преведен на латински в Италия едва в края на XV в. (1498 г.).

14

Бащинството на Артур също е плод на недоразумение.

15

Jean Frappier, „Introduction“, op. cit., p. XXVII.

16

Томас Малори, Смъртта на Артур, „Народна култура“, библиотека „Ариел“, София, 1989, т. I-II.

17

За по-пълна и систематизирана информация по въпроса вж. встъпителната студия на Александър Шурбанов „Безсмъртието на Артур“, цит. съч., с. 5–27.

18

Вж. също обяснителната бележка към фрагмент 53**** в края на настоящия превод.

19

Вж. Eugène Vinaver, The Works of Sir Thomas Malory, London, Clarenton Press, 1947.

20

А. Шурбанов, цит. съч., т. I, с. 24.

21

В това отношение ще приведа само един пример. По адрес на васалите, преминали на служба при Мордред — предателя на Артур, — Малори възкликва: „О, вие, англичани, виждате ли какво злодейство извършили те [васалите на Мордред — С. А.]? Това бил най-благородният крал и рицар на света [Артур — С. А.], тоз що най-високо ценял братството на храбрите рицари и поддържал всички тях, ала тези англичани не били доволни и от него. Ето такива били някога нравите и обичаите в тази страна. А казват хората, че ние и днес не сме отхвърлили тези нрави и обичаи. Уви, голям порок е туй у нас, англичаните, че нищо не ни задоволява задълго“ (Т. Малори, цит. съч., том II, с. 485).

22

Тук следваме номерирането на фрагментите според изданието, редактирано от Жан Фрапие. Обяснителните бележки в края на книгата започват с номера на фрагмента, а броят на звездичките след този номер отговаря на реда на бележката в съответния фрагмент. — Б.р.

23

Пролог* Името Уолтър Мап очевидно е литературна мистификация. До нея анонимният автор прибягва и в края на романа. Уолтър Мап, английски духовник и висш служител в двора на Хенри II Плантагенет, умира през 1209 или 1210 г. Автор е на съчинението Разкази за хората от кралския двор (De nugis curialium), съдържащо ценни наблюдения за нравите на царедворците от онова време. Творбата на Уолтър Мап е сатира както на съвременните нрави в кралския двор, така и на куртоазната етика, утвърждавана от рицарските артуровски романи. Тя става известна едва в Късното средновековие. Запазена е в един-единствен ръкопис от XIV в. В нея няма и намек за събитията, описани в романа Смъртта на крал Артур, сътворен между 1230 и 1235 г. До същата мистификация прибягва и анонимният автор на Търсенето на Светия Граал (1225–1230). Вж. Търсенето на Светия Граал, изд. „Изток-Запад“, 2013, с. 9, бел. 7. Впрочем от факта, че авторът на въпросните два френски романа се крие зад името Уолтър Мап, може да се предположи, че става дума за един и същи анонимен писател.

24

Пролог** Хенри II Плантагенет, съпруг на Алиенора Аквитанска и крал на Англия от 1154 до 1189 г., превръща своя двор в най-значителния за времето център на литературата и изкуствата. В обкръжението и под меценатството на Хенри II работят видни английски и нормандски книжовници: Джон от Солсбъри, Гервас от Тилбъри, Томас Бекет, Вас, Мари дьо Франс, Беноа дьо Сент Мор и др.

25

Пролог*** Жирфлет, рицар на Кръглата маса. Появява се като епизодичен герой в редица рицарски романи. Най-значителната му роля е в настоящата творба: след битката в Солсбъри и смъртоносната рана, която Артур получава, Жирфлет остава до последния миг на краля. Той изпълнява, макар и с нежелание, последната воля на Артур — да хвърли меча му Ескалибур в морето, за да не попадне славното оръжие в недостойни ръце (§ 192–193).

26

Заглавията на главите и частите са заимствани в голямата си част от изданието La mort du roi Arthur, Union Générale d’Editions, 1983. — Б.пр.

27

2* Романната фикция конструира сложен механизъм за достоверност на разказа. Повествованието приема формата на верижно свидетелство: Боорт и останалите участници в търсенето на Граала разказват своите преживелици като очевидци; дворът на Артур е обществото, което слуша за пръв път разказите и където те ще бъдат записани като хроника по заръка на краля.

28

3* Романът продължава християнската перспектива, поета от Търсенето на Светия Граал: рицарските победи са грях, ако се отнели човешки живот.

29

3** Бодемагю, крал на Гор и баща на Мелеаган в романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата и в епизода „Отвличането на Гениевра“ от Роман за Ланселот в проза, е приет за рицар на Кръглата маса. Участва в търсенето на Граала, по време на което бива убит от Говен. В Търсенето на Светия Граал Ланселот открива гроба на Бодемагю с надпис, че той е бил убит от Говен. Никъде обаче обстоятелствата около това убийство не са споменати. В Роман за Ланселот Бодемагю е един от най-близките приятели на Говен. Очевидно в сложната плетеница на трите романа не всички епизоди са обвързани и осветлени взаимно.

30

4* Става дума за Търсенето на Светия Граал, който предхожда Смъртта на крал Артур в цикъла Ланселот-Граал.

31

4** Изразът „извор на всички красоти“ се среща по адрес на Гениевра и в Роман за Ланселот. Той се явява калка32 на друг, широко разпространен на времето израз по адрес на Богородица — „извор на всички добродетели“. Еволюцията на Гениевра в Смъртта на крал Артур следва логиката на прехода от светската красота към християнското целомъдрие.

32

Дума или израз, образувани чрез буквален превод от чужд език. — Бел. Dave

33

5* Боорт и Лионел са братя и първи братовчеди на Ланселот; Хектор е брат на Ланселот. Тримата формират семейния клан на Ланселот, когото подкрепят безрезервно при всички обстоятелства.

34

11* Тук под „замък“ следва да се разбира укрепено селище, включващо повече сгради и съоръжения.

35

20* Прозвището на Ланселот „от Езерото“ идва от детството на героя. След смъртта на баща му — крал Бан — Ланселот бива отгледан от една езерна фея до осемнадесетгодишната си възраст.

36

22* Повтарящите се формули от този тип маркират т.нар. преплетено повествование, което следва последователно приключенията на множество герои, прехвърляйки се ту към едни от тях, ту към други.

37

24* Усмивката на краля като жест на човек, който знае повече от това, което казва, както по-късно и тази на Говен (фрагм. 45, 46 и т.н.), са показателни за пределния лаконизъм и дискретен психологизъм на повествованието.

38

25* Топонимът се споменава за първи път в артуровските романи. Вероятно идва от галската дума tanno — елха.

39

26* За разлика от повечето рицари, които отдават сърцето си на една-единствена дама, в масива от артуровски романи Говен е известен с множеството си галантни връзки.

40

26** Госпожицата от Ескалот е дъщеря на дребен васал (vavasseur).

41

27* Според изтъкнатия специалист по средновековна хералдика Мишел Пастуро (Michel Pastoureau, Armorial des chevaliers de la Table Ronde, Paris, Le Léopard d’or, 1983, p. 82) гербът на Ланселот, изрисуван на неговия щит, се отличава с най-постоянно изображение сред гербовете на рицарите на Кръглата маса, докато гербът на Говен се променя често според епохата, областта или конкретната творба. Гербът на Ланселот е бял с три червени ивици. Във фрагм. 82 обаче ивицата на щита му е само една. Историята му е разказана в Роман за Ланселот, епизода „Агравен“. Когато Ланселот попада в омагьосания замък „Стражата на Мъките“, една девойка му дава последователно три бели щита, съответно с една, две и три червени ленти, които даряват героя със сила на един, двама и трима бойци. Благодарение на тези щитове Ланселот побеждава многобройните си противници в омагьосания замък.

42

28* Куртоазният етичен кодекс изисква любовното чувство да се пази в тайна. В своя Трактат за любовта, писан през 80-те години на XII в., Андре Капелан формулира 12 правила в любовта, шестото от които гласи: „Избягвай да доверяваш на мнозина за твоята любов“ (кн. I, гл. VI).

43

30* Епизодът „Агравен“ от Роман за Ланселот в проза описва как Ланселот, пребивавайки в замъка на Граала, под влияние на сънотворна напитка спи с Елан, дъщерята на крал Пелес. Девойката зачева Галаад — непорочния рицар, комуто е отредено да проникне в тайните на Граала (вж. Търсенето на Светия Граал).

44

36* Гон е родна земя на Боорт и на Лионел, а Беноик е владение на крал Бан — бащата на Ланселот. Роман за Ланселот ситуира тези области в Западна Франция, но те всъщност нямат географски аналози.

45

43* Медиевистът Жан Фрапие сочи следните четири кралства: Шотландия, Ирландия, Уелс и Северен Уелс.

46

48* В предишни романи въпросният замък не е споменаван.

47

48** В Роман за Ланселот (епизода „Тайнствената гора“) магьосницата Моргана държи в плен две зими и едно лято Ланселот с надежда той да приеме любовта й. По това време героят рисува по стените на стаята-затвор сцени от своите подвизи и от любовната си връзка с Гениевра. В крайна сметка Ланселот успява да изтръгне с ръце металните пръчки на своя прозорец и да избяга.

48

48*** Сагремор Щуравия или Безмерни (Desrée) — рицар от двора на крал Артур. Появява се епизодично в няколко романа на Кретиен дьо Троа (Ерек и Енида, Клижес, Персевал или разказ за Граала), както и в по-късни творби от XIII в.

49

50* По същия начин и Тристан, далеч от своята любима, поръчва статуи на Изолда, Бранжиен и дори на кучето Хюсден. Вж. Тристан и Изолда, Томас, фрагм. „Залата със статуите“, изд. „Изток-Запад“, София, 2013.

50

50** Моргана е заварена сестра на Артур, дъщеря на Игерна (майката на Артур) и на херцога на Тинтагел.

51

50*** В артуровските романи остров Авалон се свързва с Другия свят на келтите. В края на романа вероятно там Моргана отвежда със своята ладия смъртно ранения Артур. Въпросните дами са очевидно феи. Според латинския разказ на Джефри Монмутски Животопис на Мерлин (Vita Merlini, 1148) Моргана обитава остров Авалон с осем свои сестри. Всички те владеят изкуството на преобразяването и са посветени в магическата медицина. Краят на Смъртта на крал Артур не споменава остров Авалон — за разлика от Джефри, Вас и Робер дьо Борон (частта „Персевал“ от трилогията Роман за Граала), които уточняват, че Моргана ще излекува ранения си брат именно там.

52

50**** Понятието за час през Средновековието съответства на по-едри отрязъци от дневното време: първи час — 6–7 ч. сутринта, момента на развиделяване; трети час — 9 ч. сутринта; шести час — пладне; девети час — към 3 часа следобед.

53

51* Изобразителното средновековно изкуство (иконография, стъклописи, скулптури, миниатюрни рисунки в ръкописите) не е реалистично. Оттук и необходимостта от надписи, указващи идентичността на изобразената фигура.

54

52* Разказът намеква за първата любовна среща между Ланселот и Гениевра, осъществена с посредничеството на Галео.

55

52** Резюме на епизод от Роман за Ланселот. Замъкът „Стражата на Мъките“ е омагьосан. Всеки рицар, попаднал там, остава затворник, ако не победи последователно двадесет съперници. Единствен Ланселот успява. От този момент замъкът ще се нарича „Стражата на Радостта“.

56

52*** Според Роман за Ланселот, описващ раждането на любовта на Ланселот към Гениевра, през един продължителен период героят не издава с нищо страстта си по кралицата. Сублимира чувството си в многобройни рицарски подвизи.

57

53* В Роман за Ланселот Галео, крал на Далечните острови, надарен с исполинска сила, нахлува с многолюдна армия във владенията на Артур, когото иска да направи свой васал. След първоначалните загуби, претърпени от Артур, настъпва обрат в момента, когато в сражението се намесва анонимно Ланселот, облечен в черни доспехи. Така героят печели възхищението на Галео, който става най-преданият му приятел.

58

53** И тук разказът споменава за прочутата сцена от Роман за Ланселот, когато Ланселот и Гениевра разкриват чувствата си благодарение на посредничеството на Галео и кралицата целува за пръв път своя любим. Данте обезсмъртява тази сцена в епизода с Паоло и Франческа (Ад, песен V, ст. 127–138).

59

53*** В романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата — първата запазена творба, чийто протагонист е Ланселот — героят изтръгва с голи ръце решетката на прозореца, за да проникне в стаята, където Мелеаган държи в плен кралица Гениевра.

60

53**** Повествованието е осяно с времеви маркери. В това отношение авторът на Смъртта на крал Артур се придържа до стилистиката на Роман за Ланселот, който наподобява историческа хроника. В действителност хронологията в Смъртта на крал Артур е фиктивна. Тя създава впечатление за отмерване на времето по чисто условен начин. В конкретната сцена не е възможно разговорът между Агравен и Артур, описан в началото на романа (фрагм. 5), да е протекъл „завчера“: само оздравяването на Ланселот от раната, нанесена му по недоразумение от Боорт, трае повече от месец. Освен това, след като е пронизан от стрелата на ловец докато спи, Ланселот се лекува при един отшелник-лечител още петнадесет дни (фрагм. 65).

61

56* Жестът на Ланселот е изключение за рицарските практики в артуровския роман. Обикновено рицарите не носят нито материални блага, нито пари в себе си. Отплащат се за оказаното гостоприемство с воински услуги. В образа на Дон Кихот Сервантес довежда до краен предел тази рицарска особеност.

62

57* Повествованието често прибягва до анонси. Всички те се отнасят за бъдещи злощастия и в този смисъл допринасят за трагическата атмосфера в романа.

63

59* Средновековните писатели често описват римската богиня на съдбата Фортуна като своенравна жена с непредвидим характер. В средновековния контекст богинята олицетворява не толкова непредотвратимия ход на събитията, колкото повратностите в живота на хората.

64

59** Намек за Авесалом, един от синовете на израилския цар Давид. Вж. Втора книга Царства, 3:3; 13:19; 15:1; 18:9.

65

59*** Средновековната публика познава героите на Омировата епопея главно от „античния“ Роман за Троя (1165), чийто автор Беноа дьо Сент Мор работи в двора на Хенри II Плантагенет. За популярността на този роман съдим по големия брой негови ръкописи — над четиридесет.

66

59**** Разказите от XII в. за Тристан и Изолда не уточняват кога са живели героите. И тук авторът прибягва до псевдохронология. Но като споменава тези герои, очевидно текстът цели да обхване личности както от древността, така и от съвременността. Тирадата на Боорт е изкуствено пришита към повествованието и съдържа мотиви, типични за тогавашния антифеминизъм. Средновековните писатели често прибягват до подобни реторически похвати и изграждат своя разказ като рапсодия. За автора на Смъртта на крал Артур, който постига забележително единство на фабулата, този похват е изключение.

67

68* В средновековната литература срокът от 40 дни е традиционен за решаване на спорни въпроси.

68

70* Лайтмотив в Търсенето на Светия Граал е краят на вълшебствата и приключенията. Възклицанието на Говен се явява своеобразна реплика на този лайтмотив. Но светът в Смъртта на крал Артур вече е разомагьосан: вълшебствата и чудесата се оказват илюзорни, а свръхестествените явления са сведени до минимум.

69

70** Произходът на мотива за ладията с мъртвец на борда се свързва с келтската традиция. Той получава широко разпространение в артуровския роман. Вж. например Търсенето на Светия Граал (ладията с мъртвата сестра на Персевал), а преди това се среща и в романи от началото на XIII в. като Първото продължение на Персевал (т.нар. Продължение на Говен), Отмъщението на Рагидел и др.

70

71* В артуровския роман обикновено тези качества са алтернативни и биват олицетворявани от различни — най-често противопоставяни — персонажи. В Смъртта на крал Артур никой не въплъщава абсолютната добродетел, нито абсолютния порок. Двойствената природа на героите е залог за трагическия развой на събитията.

71

72* Смъртната опасност, за която говори Гениевра, вероятно се отнася за времето, когато кралят я е прокудил от царството и в продължение на две години живее с мнимата Гениевра — доведена сестра на кралицата, която успява да узурпира мястото на истинската кралица. Ланселот възстановява правата на Гениевра в дуел срещу трима противници, защитници на мнимата кралица. Епизодът „Мнимата Гениевра“ е част от Роман за Ланселот.

72

76* Вж. бел. към фрагм. 50****.

73

83* Текстът не уточнява естеството на залозите. Най-вероятно става дума за символни предмети, части от рицарските доспехи — ръкавица, копие, меч.

74

87* Описаната ситуация е отзвук от сцена в Роман за Тристан от Берул, когато джуджето Фросен и тримата барони устройват на влюбените капан, за да покажат на крал Марк как те му изневеряват.

75

92* Със същото прилагателно (felons) Берул квалифицира тримата барони — отявлени врагове на Тристан и Изолда. В случая с въпросното прилагателно авторът на Смъртта на крал Артур взема дискретно страната на Ланселот и Гениевра. Подобна оценъчна позиция е изключение за повествованието, в което авторът не коментира поведението на своите герои и не се намесва в разказа.

76

93* Според келтските обичаи жената, обвинена в прелюбодеяние, се наказвала със смърт на кладата. Този мотив свидетелства и за влиянието на разказите за Тристан и Изолда върху Смъртта на крал Артур. В романа за Тристан и Изолда от Берул крал Марк устройва капан на влюбените и се сдобива с доказателства за плътската им връзка. Веднага след това решава — без съд и присъда — Изолда да бъде изгорена на кладата. Клада застрашава и Люнет, героиня от романа на Кретиен дьо Троа Ивен, Рицаря с лъва (стих 3715) — в случая не за прелюбодеяние, а по обвинение в измяна на нейната господарка.

77

93** И тук приликата с романа за Тристан и Изолда от Берул е очевидна. Когато жителите на Корнуел, кралството на Марк, научават, че в своя гняв крал Марк праща Изолда на кладата, те оплакват с подобни думи участта на своята кралица. (Вж. Тристан и Изолда. Ранни творби, Берул, ст. 1070–1082).

78

94* Авторът обича да уточнява с цифри хода на времето или броя на рицарите. Но тези цифри нямат стойност на количествени показатели — изпълняват по-скоро орнаментални функции за симетрия, така както в скулптурните орнаменти на катедралите се наблюдават елементи, чиято единствена роля е да кореспондират с други в общото пространство на дадена композиция или фасада. От началото на романа (фрагм. 2) научаваме, че в търсенето на Светия Граал са загинали 32 рицари. Между тази бройка и броят на хората от дружината на Ланселот няма никаква смислова връзка. Числото 32 не е натоварено и с определена символика. Чисто и просто бива възпроизведено от далечно разстояние, сякаш за да постави авторът на изпитание вниманието и паметта на своята публика. Същото може да се каже и за числото 72, споменато веднъж за броя на новоприетите рицари на Кръглата маса (фрагм. 107) и повторно — за броя на рицарите на Кръглата маса, с които Артур разполага за битката при Солсбъри (фрагм. 187).

79

96* Вж. бел. към фрагм. 52**.

80

99* Келтската традиция да се полага върху щит като на носилка ранен или убит воин е често срещан мотив в рицарския роман. Вж. например Ерек и Енида, ст. 3671.

81

103* Трагичното чувство, което изпитва Артур, е непреодолимо, защото е предизвикано от Ланселот, когото кралят възприема като част от себе си. По принцип в трагичното съзнание се противопоставят ценности, които човек не може да степенува. Единствено страданията, приемани като израз на Божията воля — върховна ценностна инстанция — не са трагични.

82

104* Мадор дьо ла Порт намеква за епизод от Роман за Ланселот, когато героят слага край на магията в замъка „Стражата на Мъките“. Оттогава мястото променя името си и занапред ще се нарича „Стражата на Радостта“. Но авторът на Смъртта на крал Артур допуска неточност. Мадор и неговите приятели са били пленени в друг замък — „Затвора на Мъките“, — откъдето Ланселот ги освобождава. Въпросният замък-затвор („Douloureuse Chartre“) се намира на половин ден разстояние от „Стражата на Мъките“ („Douloureuse Garde“), а името му звучи подобно на него.

83

107* Сто и петдесет са рицарите, които предприемат търсенето на Светия Граал. Вж. също Търсенето на Светия Граал, с. 53.

84

107** В Търсенето на Светия Граал Опасното кресло е мястото около Кръглата маса, на което може да седне и остане невредим само най-добрият рицар. Това е Галаад, синът на Ланселот.

85

109* Според Ланселот братята на Говен са виновни за собствената си смърт. Всяка от враждуващите страни вижда различно първопричината за нещастията. Оттук и невъзможността за помирение.

86

110* Девойката напомня за епизод от Роман за Ланселот: Говен прониква в замъка на Граала в Корбеник, при Краля Рибар, но не преодолява изпитанията в Двореца на приключенията; през нощта Говен вижда на сън битка между змей и леопард, а от устата на змея излизат малки змийчета, които го нападат. На сутринта Говен се събужда и се оказва в една каруца на позора, която го развежда из цялото селище; по-късно отшелник му обяснява смисъла на нощното съновидение — предзнаменование за война между Артур и рицар, когото той не може да победи; отшелникът предупреждава, че в тази битка ще намери смъртта си и Говен.

87

112* Змеят или драконът, изобразен върху шатрата на Артур, препраща към името на баща му — Утерпандрагон. Историята на Джефри Монмутски (глава 147) описва златния шлем на Артур, на който също има изображение на дракон.

88

117* Намесата на папата е в съзвучие с епизода „Мнимата Гениевра“ от Роман за Ланселот, когато папата също настоява Артур да приеме отново законната си съпруга. Жан Фрапие и други медиевисти долавят в този мотив отзвук от исторически факт: през 1200 г. папа Инокентий III заплашва с анатема френския крал Филип-Август, задето е прогонил (още след злополучната първа брачна нощ) съпругата си Ингеборг Датска. През XII в. бракът се утвърждава като религиозен обред. Оттогава папската институция се явява гарант за неразтрогваемия характер на кралските бракосъчетания. Разбира се, по отношение на епохата на Артур (V-VI в.) този исторически отзвук е анахронизъм.

89

119* Размяната на пръстени между влюбени в момента на раздяла е често срещан мотив в артуровския роман. Историята с пръстена, който навремето Гениевра дава на Ланселот, е описана подробно в Роман за Ланселот. Докато е в плен на Моргана, Ланселот носи неизменно този пръстен, въпреки че магьосницата му го иска многократно. От друга страна, Моргана е получила преди време от Гениевра подобен пръстен; двата пръстена си приличат по това, че на скъпоценните им камъни се виждат две целуващи се фигури. Но се различават, доколкото пръстенът за Ланселот изобразява мъж, който държи сърце в ръка, докато върху пръстена за Моргана се виждат две сключени ръце. С хитрост магьосницата успява да размени своя пръстен с този на Ланселот. После го праща в двора на Артур като доказателство, че кралицата изменя на Артур. Ала Гениевра отхвърля обвинението с твърдението, че просто е дала на един лоялен рицар дар от лоялна дама.

90

119** Вж. бел. към фрагм. 53*.

91

119*** Пореден намек за епизод, разказан от Роман за Ланселот. Ланселот убива Карадок, господар на Скръбната кула, и освобождава Говен, когото Карадок е хвърлил в затвор, гъмжащ от отровни змии.

92

125* В края на Роман за Ланселот Артур завладява Галия във война срещу нейния владетел Клодас и неговите съюзници Фрол от Германия и римляните. Тогава Артур предлага Галия на Ланселот, но той отказва и моли кралят да дари Беноик на брат му Хектор, Гон — на братовчед му Боорт, а Галия — на Лионел. И тримата отказват дарението, за да продължат да живеят като странстващи рицари.

93

129* Нова антиципация за трагичната развръзка на предстоящите събития.

94

131* Вж. бел към 110*. Относно идентичността на старицата Филип Валтер изказва предположението, че това е преобразената Моргана. Нищо в текста не дава основание за подобна хипотеза. Старицата е анонимен персонаж със строго определена функция в повествованието — да предсказва бъдещето. С тази си роля тя се вписва отлично в множеството анонси на бъдещи нещастия. От друга страна, старицата се родее типологически с персонажите на отшелници от Търсенето на Светия Граал, чиято основна роля е да тълкуват случилото се и да предсказват бъдещи събития.

95

134* Мотивът за влюбването на Мордред в Гениевра е заимстван от Роман за Брут (1155) на Вас. Между двете творби съществуват редица прилики: Роман за Брут е сред основните източници на Смъртта на крал Артур. Ала по отношение на еволюцията на артуровския роман двете творби емблематизират началото и края на жанра. Роман за Брут — адаптация на Историята на Джефри Монмутски — се явява междинно звено между историческата хроника и романа, между епичното и романното повествование. Смъртта на крал Артур изобразява залеза на рицарството, а в известна степен и на рицарския роман, доколкото характерна черта на жанра е неизменно щастливата развръзка на интригата, за разлика от трагичната атмосфера в Смъртта. Нещо повече, с финалните батални сцени при Солсбъри и Уинчестър романът сякаш отстъпва място на епопеята. В този смисъл Смъртта на крал Артур бележи завръщане към епическия жанр — изходно начало на Роман за Брут по пътя му към романа.

96

135* Истината, че Мордред не е племенник, а син на Артур, е известна на основните заинтересовани страни. Тук тя бива огласена публично за пръв път от самия Мордред — истинския автор на фалшивото писмо. В частта „Агравен“ от Роман за Ланселот Мордред научава — макар и неразкрито по ясен начин — от един божи човек кои са истинските му родители. По-късно в Смъртта на крал Артур за това споменават и Гениевра (пред братовчеда й Лабор — фрагм. 141), и Артур (фрагм. 161).

97

145* Думите на Ланселот по адрес на Говен резюмират морала, въплъщаван от героя: всички негови бойни подвизи са в името на любовта — върховна добродетел, чиито проявления са любовната страст (към Гениевра), предаността към владетеля (Артур), лоялното приятелство (в случая към Говен).

98

151* Легендарният меч на Артур, Ескалибур, е част от воинското снаряжение на краля още от най-ранните разкази. В уелския разказ „Кулхух и Олуен“ — най-стария текст, в който Артур играе решаваща роля — мечът се нарича Каледвулх (вж. „Кулхух и Олуен“ в Мабиногион, келтски легенди, „Г. Бакалов“, Варна, 1986, с. 116 и 145). В Историята на Джефри Монмутски мечът се нарича Скалибур (глави 147, 155, 174). С него току-що коронясаният петнадесетгодишен Артур убива в едно-единствено сражение срещу саксонците 470 неприятели! Говен не за пръв път си служи с Ескалибур. В романа на Кретиен дьо Троа Персевал, или разказ за Граала (80-те години на XII в.) Говен е въоръжен с Ескалибур в епизода, описващ галантната авантюра на Артуровия племенник в Ескавалон (стих 5903).

99

153* Влиянието на слънцето от позиция на зенит върху силите на Говен е отзвук от езически мит за слънчев герой. Същият мотив се среща в друг роман, чийто герой е Говен — Първото продължение на Персевал (20-те години на XIII в.).

100

154* Според някои критици Говен е родом от Оркнейските острови, на които баща му Лот е владетел. Подобна хипотеза влиза обаче в противоречие с автори като Джефри Монмутски и Вас, които говорят за бащата на Говен като за крал Лот от Лодонезия (име, вероятно измислено от Джефри, назоваващо област в Шотландия) или за Лот от Лоноа (Вас има предвид областта в Западна Франция, днешна Бретан), където би следвало да е отрасъл и племенникът на Артур. Оркни е по всяка вероятност измислен топоним, каквито изобилстват в цикъла Ланселот-Граал.

101

158* За пръв път научаваме възрастта на протагонистите. Годините с нищо не са отслабили воинските им способности. От своя страна, Гениевра, въпреки своите петдесет години, си остава най-красивата дама в кралството (фрагм. 4). Причините за упадъка на артуровата епоха не са биологични.

102

160* Град Мо е разположен на границата между областите Ил дьо Франс и Шампан. Споменава се и в Търсенето на Светия Граал. Според френския медиевист Фердинан Ло оттам по всяка вероятност произхожда анонимният автор на трилогията (Роман за Ланселот в проза, Търсенето на Светия Граал и Смъртта на крал Артур). Двукратното споменаване на малкото градче прави особено впечатление на фона на мъглявата география във въпросните романи. В подкрепа на своята хипотеза Ло напомня, че най-старият ръкопис на Роман за Ланселот е на шампански диалект. (Вж. Ferdinand Lot, Etude sur le Lancelot en prose, Paris, Honoré Champion, 1954, pages 140–159.)

103

160** Епизодът за войната на Артур срещу римляните се съдържа в четири творби, които са сред основните източници за автора на Смъртта на крал Артур: История на британските крале (Джефри Монмутски), Роман за Брут (Вас), Роман за Граала, частта „Персевал“ (Робер дьо Борон) и Роман за Ланселот в проза.

104

160*** В края на „Агравен“ (Роман за Ланселот) по време на похода си в Галия срещу Клодас, съюзник на римляните, Артур убива германския граф Фрол. Имената на Клодас и на Фрол са измислени.

105

164* Въпросното съновидение на Артур е описано в „Агравен“ (Роман за Ланселот).

106

164** Джефри Монмутски и Вас не споменават за това бащинство. Роман за Ланселот („Агравен“) само намеква за него, но обстоятелствата по зачеването на Мордред са премълчани. Само един роман, писан след Смъртта на крал Артур — към 1235 г. — и известен под заглавието Продължението на Вулгатата за Мерлин, описва въпросните обстоятелства. Мордред, най-малкият брат на Говен, е син на Артур и на заварената му сестра (Ана, според Роман за Брут от Вас), дъщеря на Игерна и на херцога на Тинтагел, съпруга на Лот и кралица на Оркни. Артур извършва кръвосмешението, без да знае за кръвната си връзка с Ана. Авторът на Смъртта на крал Артур е запазил за края на повествованието разкритието за връзката между Артур и Мордред като кулминация в трагичния развой на събитията. Два века и половина по-късно Томас Малори (Смъртта на Артур, 1485) повтаря — без подробности и без коментар — казаното от анонимния автор на Смъртта на крал Артур: „Ала понеже крал Артур обладал съпругата на крал Лот, която била негова сестра, и тя заченала от него Мордред, крал Лот се опълчил против крал Артур“ (Т. Малори, Смъртта на Артур, т. I, с. 97.).

107

172* Жалбата на Артур срещу Фортуна е набор от общи места на тема превратностите и капризите на съдбата. С подобни думи в битката при Солсбъри Артур ще оплаква загубата на Ивен, убит от Мордред (фрагм. 190).

108

174* Никой друг текст не споменава за любовта на дамата от Белое към Говен. Неочакваната поява на този персонаж вероятно е продиктувана от стремежа на автора да вмъкне в повествованието фигура, симетрична на госпожицата от Ескалот. Тук обаче формалната симетрия влиза в разрез с психологическата правдивост.

109

176* Средновековната алегория за колелото на Съдбата често бива обвързвана с мотива за смяната на царствата (translatio regni). Този мотив е отзвук от пророческото тълкуване, което Даниил прави на съня на вавилонския цар Навуходоносор (вж. Книга за Даниил).

110

178* За висока скала, на която е изписано пророчеството на Мерлин, че кралството на Артур ще осиротее, споменават Джефри Монмутски (История, глави 127–130) и Вас (Роман за Брут, стихове 7993–8178). Въпросната скала се свързва с мегалитите от Стоунхендж в близост до Солсбъри, които Мерлин с вълшебство е пренесъл от Ирландия, за да издигне паметници на британските князе, загинали във войната срещу саксонците.

111

178** Артур обяснява сполетялата го трагедия от две гледни точки — християнска и куртоазна. По отношение на християнската ценностна система Артур е грешник. А според куртоазната етика изискване към добрия рицар е да има чувство за мяра (mesura у провансалските трубадури). Тъкмо него Артур е престъпил в своята неумереност (outrage) — аналог на гръцкото понятие за „хюбрис“.

112

181* Равнината край Солсбъри е разположена на хълмисто плато, северозападно от днешния град Солсбъри. Там се намират и мегалитите на Стоунхендж.

113

182* Според Историята на Джефри Артур води три сражения срещу Мордред. По време на третото Мордред бива смъртно ранен, но не от Артур. Кралят също получава тежка рана и бива отведен на остров Авалон, където оздравява. Авторът на Смъртта на крал Артур обединява трите сражения в едно, описано в жанровата стилистика на епопеята. Ще отбележа също, че Историята на британските крале не споменава за Ланселот.

114

190* В християнската традиция Христос често бива отъждествяван със слънцето или със слънчев лъч. Откровение на апостол Йоан (1:16) го описва с двуостър меч в уста и с лице, сияещо като слънце. Мотивът се среща в редица средновековни стъклописи и миниатюри от епохата на романския стил (XI-XII в.). Вж. Marie-Madeleine Davy, Initiation à la Symbolique Romane (XII^e siecle), Paris, Flammarion, 1964, p. 217–220. Търсенето на Светия Граал описва появата на Светия Дух сред артуровото общество като слънчев лъч, изпълнил залата с рицарите (с. 42).

115

192* Артур оплаква със същите думи смъртта на племенника си Говен (фрагм. 172).

116

192** В Търсенето на Светия Граал (с. 330–331) въпросният меч, чийто първи притежател е бил израилският цар Давид, е предаден на Галаад, съвършения рицар, комуто е отредено да завърши търсенето на Граала.

117

192*** Авторът на Смъртта на крал Артур с положителност познава Песен за Роланд (II пол. на XI в.) — най-популярната епическа поема във Франция. Там в предсмъртния си час героят се опитва да счупи в една скала меча си Дюрандал, за да не попадне той във вражески ръце. И в двете творби мечът се явява символичен двойник на героя. Затова трябва да сподели неговата съдба — да изчезне заедно с него.

118

192**** Мотивът за меча на Артур, хвърлен в езерото, не се среща в творбите на Джефри Монмутски, Вас, Робер дьо Борон и Лайамон. Той кореспондира обаче с мотива за небесната ръка, която в края на Търсенето на Светия Граал (с. 399) отнася Граала, и за копието, с което Христос е бил прободен на кръста.

119

200* Според някои ръкописи на Роман за Ланселот епископът на Кентърбъри посредничи при помиряването между Артур и Гениевра, след като кралят е живял две години с мнимата Гениевра, а кралицата пребивава в едно от именията на Галео.

120

200** Оттеглянето на Ланселот в монашеска обител протича по схемата, характерна за редица герои от епическите поеми: след като цял живот са водили битки и са убили множество врагове, воините завършват дните си благочестиво в някой манастир.

121

202* Според Роман за Ланселот именно по заръка на Ланселот тленните останки от приятеля му Галео биват пренесени и погребани в замъка „Стражата на Радостта“. Друг епизод от същия роман описва как там Ланселот повдига надгробна плоча с надпис, който разкрива името на героя (дотогава той не го знае!) и че един ден той ще бъде положен в същия гроб.

122

203* И тук разказът заимства похват от агиографията — възпоменателни разкази за живота на неотдавна починал човек, посветил се изцяло на Бога.

123

204* Относно името Уолтър Мап вж. бел. към Пролог**. Озаглавявайки тук творбата си Историята на Ланселот, авторът подчертава факта, че романът е фокусиран върху Ланселот. Така той подсказва за дълбоката връзка между Роман за Ланселот в проза и Смъртта на крал Артур. По същия начин в началото (фрагм. 1) представя своя разказ като продължение на Търсенето на Светия Граал.