Спасителят в ръжта

ГЛАВА XXVI

Това е всичкото, което ще ви разкажа. Бих могъл да ви разкажа какво направих, като се върнах у дома, как се разболях и така нататък и в какво училище ще отида идущата есен, след като изляза оттук, но нямам настроение. Наистина нямам. Тези работи не ме интересуват много точно сега.

Много хора, особено този психоаналитик, дето е тук, непрекъснато ме питат дали ще бъда прилежен, като отида на училище през септември. Според мен това е такъв глупав въпрос. Искам да кажа, как можеш да знаеш какво ще правиш, преди да си го направил! Отговорът е, че не знаеш. Мисля, че ще бъда прилежен, но зная ли аз? Глупав въпрос, дума да няма!

Д. Б. е по-добър от другите, но и той ми задава куп въпроси. Той идва миналата събота с тази млада англичанка, която играе във филма, дето пише. Доста се занася, но е много хубава. Както и да е, веднъж, докато тя беше в тоалетната чак в другото крило, Д. Б. ме запита какво мисля за всичките тези неща, които току-що ви разказах. Съвсем не знаех какво да му кажа, дявол да го вземе. Право да си кажа, сам не зная какво да мисля. Съжалявам, че го разказах на толкова много хора. Едно само зная, че ми е мъчно за всички тези, за които ви разказах. Дори за Страдлейтър и Акли например. Като че ли и за проклетника Морис ми е мъчно. Странна работа! Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли, ще ви стане мъчно за всички.