Студентът от Лайпциг

В Лайпциг

И ето нашия студент в Лайпциг, града на университетите, на книжарниците, на печатниците и на поетите…

Той живееше в един голям дом, пълен със студенти. От всички етажи кънтяха магнетофони: тук се слушаше едновременно и арабска, и виетнамска, и индуска, и испанска, и българска музика… Беше много весело. И на студента му харесваше. Само го тревожеше мисълта за врабчето, което остана в Берлин. Ами ако някоя берлинска котка, която няма представа за дружбата между народите, го е схрускала? Ами ако се е заблудило по пътя? А зимата беше вече дошла, една такава сурова, снежна и дълга зима, че докато момчето учеше в топлата си стая, отвън по прозорците се изписваха бели гори и невиждани ледени градове… Тежко и горко на врабчетата без покрив!

Но нека да оставим нашия студент да си учи и да отговаря с дълги писма на майка си. Да, ще ви кажа, че неговата майка му пише много често писма, които имаха вид на въпросници. Въпросите бяха номерирани също като ония съдбовни въпроси, които българският княз Борис задавал в своите послания до римския папа.

Ето едно такова писмо:

1. Къпеш ли се редовно?

2. Преписваш ли по десет пъти всяка нова дума?

3. Переш ли си в три води чорапите?

4. Ставаш ли при първия звън на будилника?

И така до 20…

Момчето отговаряше съвестно и търпеливо.