Владетелят

ГЛАВА IIЗА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ МОНАРХИИ

Тук няма да разглеждам републиките, защото съм го сторил обширно другаде.4 Ще се спра само на монархиите и, като се придържам към гореспоменатите класификации, ще анализирам как да се управляват и запазват тези държави.

Ще кажа, че в наследствените владения, свикнали с управляващата ги владетелска фамилия, трудностите при запазването им са много по-малко, отколкото в новите. Достатъчно е владетелят само да спазва реда, установен от предшествениците му и в поведението си да се съобразява с обстоятелствата, за да може, дори и да не е способен и енергичен, да запази държавата си, ако тя не му бъде отнета от някой изключително силен неприятел. Но и тогава ще може да си я възвърне отново, когато завоевателят претърпи и най-малките несполуки.

Например в Италия дукът на Ферара5 можа да издържи на нападението на венецианците през 1484 г., както и на папа Юлий6 през 1510 г., защото беше представител на стара управляваща династия. Владетелят по рождение има по-малко причини и необходимост да угнетява поданиците си и може да спечели обичта им и, ако някои негови изключителни пороци не станат причина да го ненавидят, естествено е народът да е благоразположен към него. Продължителността и непрекъснатостта на едно управление заличават спомените за станалите промени и премахват причините за тях, защото всяка промяна влече след себе си нова промяна.