За щастието

7. Щастието и Съществуването.

Ако гореизказаното е вярно, значи не съществува такова нещо като еволюция, или тя е толкова объркана, че само „Бог“ може да я разбере. Ако предположението ни е правилно, какво ще стане с измислените от човека закони на Вселената — трябва ли да изхвърлим на боклука? Ако хипотезата е вярна, то кое става движеща сила на Съществуването — може би щастието? Тогава тази абстракция е най-основната от всичко — вероятно затова мислим за нея непрестанно?