Амба

СМЪРТТА НА РИНГ

На другия ден след като свърших работата си, тръгнах да навестя професор Вагнер.

— Мога ли да вляза? — попитах, като се спрях пред палатката.

— Кой е? Какво искате? — обади се някой на немски. Вратата на палатката се открехна, в образувалия се отвор видях лицето на рижия млад човек.

— А, вие ли сте? Влезте, моля — рече той. — Седнете. В момента професор Вагнер е зает, но след малко ще се освободи.

И приказливият германец подхвана разговор с мене.

Името му е Решер. Хенрих Решер. Асистент е на известния ботаник професор Турнер. А Турнер е стар приятел на професор Вагнер. Двамата — Турнер и Вагнер — пристигнали заедно в Африка. Вагнер тръгнал към басейна на Конго да изучава езика на маймуните, Турнер заедно с Алберт Ринг и водача тръгнал на експедиция в областта Тигре.

— Турнер и професор Вагнер се разделиха в Адис Абеба, като се разбраха да се съберат отново там — продължаваше Решер. — В Адис Абеба беше основната база на професор Турнер. Аз също работех там. Турнер ми изпращаше колекции от растения, аз правех хербарии, изследвания с микроскоп. Вагнер и Турнер обещаха да се върнат преди започването на летните дъждове, които, както знаете, тук валят през юли и август.

Вагнер пристигна навреме — в края на юни. Появи се с голям багаж и цяла менажерия. Чувате ли как крещят маймуните? Професор Вагнер каза, че в горите на Конго срещнал експедицията на някакъв английски лорд, който скоро след това умрял. На Вагнер му се наложило да поеме грижата за имуществото на починалия — и решил да изпрати багажа и маймуните на роднините му.

В края на юни вече започва да превалява. Ако Турнер не е искал да рискува и да бъде настигнат от тропическите проливни дъждове в планините, той е трябвало да побърза. Очаквахме го всеки ден. Не се появяваше и Ринг — посредникът между мене и Турнер, който от време на време ми носеше колекциите. Отмина юли. Дъждовете се изливаха като из ведро. Дори нашите отлични палатки не издържаха и пропускаха вода. Все пак в тях беше по-добре, отколкото в жилищата на туземците. Тревогата за съдбата на професор Турнер, Алберт Ринг и водача се увеличаваше. Нима са загинали?

Веднъж — това беше вече в началото на август — на развиделяване през шума на пороя дочух някакъв стон или вой зад брезента на палатката. Знаете, че улиците на абисинските градове са пълни с кучета. А нощем и чакалите и хиените често се промъкват в града. Нали заедно с кучетата те са единствените чистачи и санитари на тия мръсни полуградове-полусела. Приглушеният стон се повтори. Облякох се бързо и излязох от палатката. Пред входа й видях човешко тяло. Това беше Алберт Ринг, но в какъв вид! Калната му изпокъсана дреха едва се държеше на него. Цялото му лице беше в синини, а на главата му се виждаше дълбока рана. Вмъкнах Ринг в палатката. Вагнер никога не спи и затова веднага чу, че в моето отделение става нещо. Видял ранения, Вагнер започна да го свестява. Но нещастният Ринг като че ли вече издъхваше. Силите му бяха стигнали само да се добере до нашата палатка. Вагнер му инжектира камфор, за да подкрепи сърдечната дейност — нищо не помогна.

„Чакай малко, ей сега ще ми проговориш!“ — рече Вагнер, пъхна се под завесата в другото отделение и се върна бързо със спринцовката. Той инжектира на Ринг някаква течност и нашият мъртвец отвори очи. „Къде е Турнер? — извика Вагнер. — Жив ли е?“ „Жив е — едва чуто отвърна Ринг. — Помощ… Той…“

И отново изгуби съзнание, и дори Вагнер не можеше вече нищо да направи.

„Загубил е прекалено много кръв — каза Вагнер. — Да предположим, че му прелеем кръв — ще вземем от една от маймуните. Но черепът му е пробит и мозъкът му е повреден. Повече нищо май няма да измъкнем от него. Ех, защо не беше поживял още поне пет минути! Така и не можах да разбера къде е приятелят ми Турнер“. „Ще го погребем ли?“ — попитах аз. „Разбира се — отвърна Вагнер, — само че преди това ще го аутопсирам. Може би това ще ни даде някакви сведения. Помогнете ми да пренеса трупа в лабораторията ми.“

Трупът беше толкова лек, че и един от нас би могъл лесно да го пренесе, но би било неприлично да го мъкнем като заклано животно. Пренесохме трупа и го сложихме на масата за аутопсии. Отдалечих се, а професорът започна работа. Вероятно родителите на Ринг не биха позволили аутопсирането на трупа — те са толкова религиозни! Но нали бяха далече, а Вагнер… не би ме послушал и пак би направил това, което е решил.

Тоя ден го видях едва вечерта, когато излезе да вземе някакъв буркан от нашия склад, намиращ се в съседната палатка. „Научихте ли нещо?“ — попитах. „Научих, че раната в черепа на Ринг има неравни краища, в косата му намерих парченца тиня, а цялото му тяло е покрито със синини и кръвоизливи. По всяка вероятност Ринг е бил настигнат от потоците на проливния дъжд в някой каньон и е бил завлечен от водата. Тялото му се е удряло в камъните и отвесните скали. По някакъв начин е успял да се измъкне от потока и да се добере до нас. Учудващо силен организъм. Трябвало е да извърви много километри с такава рана на главата.“ „А професор Турнер?“ „За него знам толкова, колкото и вие. Но Ринг успя да ни каже, че Турнер е жив и, изглежда, чака помощ от нас. Трябва веднага да потеглим към Тигре да го търсим.“ „Това е безсмислено — възразих аз. — Тигре е огромна област в старата Абисиния с хиляди амби и хиляди каньони. Къде ще го търсим?“

— Кажете ми, не бях ли прав? — попита ме Решер — Вашият професор Вагнер — продължи той — има малко груби обноски. Рязко ми отговори, че щом не съм искал, можел съм да остана в Адис Абеба. Аз, разбира се, отвърнах, че тръгвам с него. И същия ден, по-точно същата вечер погребахме Ринг и тръгнахме на път. Багажа и всички маймуни на покойния лорд оставихме в Адис Абеба, а ние потеглихме без багаж. Впрочем това е условно казано. Професор Вагнер не може да диша без лабораторията си. Взе със себе си доста голяма палатка — вие я видяхте. А аз взех тази за мене.

— И вашето търсене увенча ли се с успех?

— Не, разбира се — отвърна Решер като че ли с известно злорадство.

Стори ми се, че той не се отнася много дружелюбно към Вагнер.

— В къщи ме чака годеница — призна си Решер, — а тук ми се налага да бродя безцелно из планините. Горкият Ринг! И той си имаше годеница.