Анатомия на плашилото

Ако човек беше птица или по-точно, ако в един миг му пораснеха крила, с които успешно да се издигне във въздуха, той може би щеше да лети неуморно и безразсъдно, докато му се схванат крилата и изпита непозната болка в плешките. Той щеше да кръжи лек и свободен, възторжен и радостен, чуващ единствено свистенето на вятъра в маховите пера. Опиянен от летежа, той сигурно ще забрави, че неговото призвание е да ходи по земята.

От висотата на своя странен и непредвидим в последствията полет човекът щеше да види, че кръстопътят под него прилича на главна буква Ж. Тая буква лежи на земята, разперила ръце и крака до хоризонта, сякаш разпъната по всички посоки на света. Но в това разпъване не личи никакво насилие, защото тая буква е изписвана в продължение на много години и нейното начертание е вървяло с нуждите на времето.

Пътят от града до изоставената кариера се пресича от новия асфалтов път, свързващ селото и града. Мотелът остана встрани от главната магистрала, но както гражданите, така и селяните редовно го посещават.

Точно в пресечната точка на двата пътя минава средната чертица на буквата. Тя е бродирана от копитата на кошута, спечена следа от гумен цървул напомня за отпечатък върху камък от птицата археоптерикс. Дори лекоатлетическа спортна обувка е ръфнала голата земя с гумените си зъби. Човекът, който е имал щастието да се сдобие с крила, вижда, че действително не са го излъгали, че наистина кръстопътят прилича на главно Ж. Но това е поглед отгоре. Тръгналият с лозарска помпа на гърба, бегачът, който тича за здраве, или шофьорът не се интересуват от това. Твърде често те не забелязват и самия кръстопът, дори не спазват предимството, защото за всеки е важно да държи избрания от него път, а не да се заглежда и отбива тук и там.

Ъгълът, образуван от пътя за кариерата и пътя за града, е изпълнен с лозя. Долу в ниското, на две крачки от мотела, като калайдисана тава блести малко изкуствено езеро.

Голото възвишение е припечено, гладко и плодородно. В най-високата точка, сред едно от лозята, стърчи ТО. Отдалече прилича на замислен, меланхоличен човек, защото къртица е ровила в основата му и се е килнало на една страна. Всъщност това са няколко непотребни дрехи, които вятърът от време на време издува, без да ги пълни със сила. Дори от главата му, направена от кратуна, е извадено семето, за да даде живот на нови кратуни. Това чучело трябва да създава представата за човек и да държи настрана крадливите птици. Всичко по него е чуждо и непотребно и ако е вярно, че дрехите правят човека, то за НЕГО това се отнася с пълна сила. За НЕГО дрехите са въпрос на съществувание, защото само те правят плашилото.