Арктическият инцидент

Артемис Фоул: психологическа характеристика

Към тринадесетгодишна възраст нашият субект Артемис Фоул демонстрираше интелект, надминаващ този на всички човешки индивиди от времето на Волфганг Амадеус Моцарт насам. Артемис беше победил в онлайн турнир европейския шампион по шах Еван Кашоги, бе патентовал над двадесет и седем изобретения и спечелил архитектурния конкурс за проектиране на новата опера в Дъблин. Освен това бе създал компютърна програма, отклонила милиони долари от сметки в швейцарски банки към неговата собствена, бе фалшифицирал близо дузина картини на импресионисти и изтръгнал с измама от феиния народ значително количество злато.

Въпросът е: защо? Какво тласка Артемис към престъпни деяния? Отговорът е свързан с живота на баща му.

Артемис Фоул старши беше глава на престъпна империя, която се простираше от доковете на Дъблин до предградията на Токио, но имаше амбициите да се утвърди като почтен бизнесмен. Купи товарен кораб, натовари го с 250 000 кутии кола и пое към Мурманск, Северна Русия, където беше уредил делова сделка с перспективи за печалби десетилетия напред.

За съжаление руската мафия реши, че не желае някакъв ирландски магнат да захапе парче от техния пазар и потопи „Фоул Стар“ в Колския залив. Артемис Фоул Първи беше обявен за изчезнал, вероятно мъртъв.

Сега Артемис младши стоеше начело на империя с ограничени средства. За да възстанови семейното богатство, той се посвети на престъпна кариера, която само за две години успя да му донесе близо петнадесет милиона лири.

Това богатство бе похарчено главно за финансиране на спасителни експедиции до Русия. Артемис не искаше да повярва, че баща му е мъртъв, макар и с всеки изминал ден оцеляването му да изглеждаше все по-малко вероятно.

Артемис странеше от другите момчета и не обичаше да ходи на училище, като предпочиташе да прекарва времето си в кроене на планове за бъдещи престъпления.

Затова макар че по време на четиринадесетата си година щеше да се намеси във въстанието на гоблините — дръзко, страховито и опасно начинание, — вероятно това бе най-доброто, което можеше да се случи. Така поне щеше да прекарва повече време на открито и да се срещне с нови хора.

Жалко само, че повечето от тях искаха да го убият.

Докладът е съставен от: доктор Дж. Аргон, Б. Душ, за архивите на Академията на ПНЕ1.