Арктическият инцидент

Глава 4: Фоул значи почтен

Артемис се събуди в стаята за разпит в Полицията на Нисшите елементи. Можеше да се намира в стаята за разпит на който и да е полицейски участък по света. Същите неудобни мебели, същата неизменна рутина.

Кореноплод влетя в стаята.

— Хайде, Фоул, говори.

Артемис изчака секунда, за да събере мислите си. Зеленика и Кореноплод седяха от другия край на ниска маса с пластмасово покритие и го гледаха. Високоватова крушка светеше право в лицето му.

— Наистина, началник! Това ли било? Очаквах нещо повече.

— О, има и повече. Но не за престъпници като теб.

Артемис забеляза, че ръцете му са приковани с белезници за стола.

— Да не би още да ми се сърдите за миналата година? В края на краищата аз победих. Би трябвало да се примирите, както пише в собствената ви Книга.

Кореноплод се надвеси над масата, докато върхът на пурата му спря на няколко инча от носа на Артемис.

— Това е напълно различен случай, малко Кално създание. Затова не се преструвайте на невинен.

Момчето не се смути.

— Вие от кои ченгета сте — от добрите или от лошите?

Кореноплод се разсмя с цяло гърло и върхът на пурата му започна да описва странни фигури във въздуха.

— Добро ченге, лошо ченге! Не ми е приятно да ти го казвам, Дороти, но вече не си в Канзас.

Началникът обичаше да цитира „Магьосникът от Оз“. Във филма участваха трима негови братовчеди.

От мрака се отдели силует. Имаше опашка, четири крака, две ръце и държеше нещо, което приличаше на обикновени кухненски лъжици с дълги дръжки.

— Добре, Кално създание — каза силуетът. — Само се отпусни и може да не те боли много.

Вихрогон постави вакуумните накрайници върху очите на Артемис и момчето веднага изгуби съзнание.

— Приспивателното е в гумените уплътнители — обясни кентавърът. — Прониква през порите на кожата. Изобщо не усещат кога се унасят. Кажете, че не съм най-умното същество във Вселената.

— О, не съм сигурен — невинно отговори Кореноплод. — Онази фея Гномски има изключително остър ум.

Вихрогон ядосано тропна с копито.

— Гномски? Гномски! Последните й крила са направо смешни. Ако питате мен, напоследък използваме прекалено много технически изобретения на Гномски. Не е добре да позволяваме на една компания да снабдява цялата полиция.

— Освен ако не става дума за теб, разбира се.

— Говоря сериозно, Юлиус. Познавам Опал Гномски още от университета. Не е благонадеждна. Във всички нови модели на „Неутрино“ има нейни чипове. Ако лабораториите „Гномски“ фалират, ще останем само с ДНК-оръдията в Централното полицейско управление и няколко кашона електрически паралитични оръжия.

Кореноплод изсумтя.

— Гномски усъвършенства всеки модел оръжие и превозно средство. Три пъти по-голяма мощност, наполовина по-малко отделяне на топлина. Това е по-добре от последните статистически данни от твоята лаборатория, Вихрогоне.

Вихрогон включи към компютъра чифт фиброоптични кабели.

— Да, може би ако Съветът ми отпусне приличен бюджет…

— Стига си хленчил, Вихрогоне. Видях какви средства са ти отпуснали за тази машинария. Май че става само за отпушване на тръби.

Вихрогон махна с опашка, сериозно засегнат.

— Това е Ретимаг, след това изобретение мога да се пенсионирам.

— И за какво точно служи?

Вихрогон активира плазмения екран на стената в килията.

— Виждате ли тези черни кръгове? Това са ретините на човека. Всеки образ оставя тънък отпечатък, нещо като фотографски негатив. Можем да вкараме в компютъра което изображение пожелаем и да търсим съвпадения.

Кореноплод не ахна от възторг.

— Изглежда удобно.

— Да, наистина е удобно. Вижте.

Вихрогон извика изображение на гоблин и го съпостави с базата данни от Ретимага.

— Съпоставяме последователно всяка точка от изображението. Нормално е да има около двеста съвпадения. Грубо очертание на главата, черти на лицето и така нататък. Всеки резултат, който значително надвишава средното число, говори, че човекът вече е виждал този гоблин.

На екрана се появи числото сто осемдесет и шест.

— Тестът с гоблина е отрицателен. Да опитаме със зурла.

Отново се появи число под двеста.

— Отново отрицателен резултат. Съжалявам, капитане, но в този случай господарят Фоул е невинен. Никога не е виждал гоблин, така че няма начин да върти търговия с Бюа Кел.

— Може да са заличили паметта му.

Вихрогон свали гумените накрайници от очите на Артемис.

— Това му е хубавото на моето изобретение. Заличаването на паметта не върши работа. Ретимаг оперира с реални физически доказателства. Трябва да се остърже ретината, за да не остави следи.

— Нещо интересно в човешкия компютър?

— Много неща — отговори Вихрогон. — Но нищо, което да го уличава в престъпление. Никъде не се споменава за гоблини или батерии.

Кореноплод се почеса по четвъртитата брадичка.

— Ами здравенякът? Той може да е посредникът.

— Вече го проверих с Ретимага. Нищо. Откажете се, Полицията на Нисшите елементи е заловила не когото трябва от Калните създания. Заличете паметта им и ги върнете у дома.

Зеленика кимна. Началникът — не.

— Почакай малко. Мисля.

— За какво? — попита Зеленика. — Колкото по-бързо махнем Артемис Фоул от тук, толкова по-добре за работата ни.

— Може и да не е така. И без това са тук…

Зеленика зяпна от учудване.

— Подполковник! Не познавате Фоул така добре, както го познавам аз. Дадете ли му и най-малката възможност, ще ни създаде повече проблеми от гоблините.

— Може да ни помогне да намерим Калните създания, които ни трябват.

— Налага се да възразя, подполковник. На тези човеци не може да се има доверие.

Лицето на Кореноплод несъмнено аленееше в тъмното.

— Мислите ли, че ми харесва, капитане? Мислите ли, че ми допада идеята да се моля на това невръстно Кално създание? Ни най-малко. По-скоро бих глътнал жив червей, отколкото да моля Артемис Фоул за помощ. Но някой снабдява Бюа Кел с батерии за оръжията им и аз трябва да разбера кой. Затова да се залавяме за работа, Зеленика. Тук има по-важни неща от вашата жалка вендета.

Зеленика прехапа език. Не можеше да противоречи на началника, не и след всичко, което беше направил за нея, но да моли Артемис Фоул за помощ не й се струваше редно, независимо от сериозността на положението. Нито за миг не се съмняваше, че човекът може да разреши проблема им, но на каква цена?

Кореноплод пое дълбоко дъх.

— Добре, Вихрогоне, доведи го. И му сложи електронен преводач. Разговорите с Кални създания ми причиняват главоболие.

Артемис разтриваше зачервената кожа под очите си.

— Приспивателно в гумените накрайници? — попита той и погледна към Вихрогон. — С микроигли?

Кентавърът остана поразен.

— Доста сте досетлив за Кално създание.

Артемис докосна малкия сърповиден предмет, поставен над ухото му.

— Преводач?

Вихрогон кимна към началника.

— Някои получават главоболие, когато разговарят на чужди езици.

Артемис оправи ученическата си вратовръзка.

— Разбирам. Добре, с какво мога да ви услужа?

— Какво те кара да мислиш, че имаме нужда от помощта ти, човече? — изрева Кореноплод и задъвка пурата си.

Момчето се подсмихна самодоволно.

— Имам предчувствие, началник. Ако не искахте нещо от мен, щях да се намеря в собственото си легло, без да си спомням абсолютно нищо от срещата ни.

Вихрогон прикри усмивката си с космат крайник.

— Имаш късмет, че не се събуждаш в килия — каза Зеленика.

— Още ли се сърдиш, капитан Бодлива Зеленика? Не можем ли да заровим томахавките?

Злобният поглед на феята беше достатъчно красноречив отговор.

Артемис въздъхна.

— Много добре. Ще се помъча да отгатна. Човеци търгуват с Нисшите елементи. И вие искате Бътлър да проследи търговците. Близо ли съм до истината?

Феите млъкнаха за миг. Като чуха това от устата на Фоул, изведнъж се върнаха в действителността.

— Доста близо — призна Кореноплод. — Добре, Вихрогоне, осведоми Калното създание за положението.

Консултантът извика един файл от централния сървър на ПНЕ. На плазмения екран се появиха записи на телевизионни новинарски емисии. Репортерът беше елф на средна възраст с перчем с размерите на вълна от крайбрежието на Хонолулу.

— Централната част на Убежище — заговори той. — Поредната полицейска операция по залавяне на контрабандисти. Холивудски лазерни дискове на улична стойност петстотин златни грама. Подозрението пада върху гоблинската триада Бюа Кел.

— Става по-лошо — мрачно отбеляза Кореноплод.

Артемис се усмихна.

— И по-лошо ли има?

Репортерът се появи отново. Този път зад гърба му се виждаха пламналите прозорци на някакъв склад. Перчемът му изглеждаше малко разчорлен.

— Тази вечер Бюа Кел разпростряха територията си до Източния насип, като подпалиха склад, използван от лабораториите „Гномски“. Очевидно феята със златна пръчица е отказала да им плати такса за защита.

Пламъците отстъпиха място на поредния отрязък от новинарска емисия, която този път показваше разгневена тълпа.

— Днес пред Централното полицейско управление се състоя митинг като израз на обществения протест срещу полицията, която не може да се справи с гоблинския проблем. Много стари фамилии са разорени от рекета на Бюа Кел. Най-чест обект на изнудване са лабораториите „Гномски“, пострадали шест пъти при опити за саботаж само през последния месец.

Вихрогон натисна пауза. Тълпата не изглеждаше доволна.

— Трябва да разберете, Фоул, че гоблините са глупави. Не ги обиждам, това е научно доказано. Умствените им способности не са по-големи от тези на плъховете.

Артемис кимна.

— И кой ги организира?

Кореноплод смачка пурата си.

— Не знаем. Но става все по-лошо. Бюа Кел се разрастват от дребни престъпници до военизирана групировка, обявила война на полицията. Миналата нощ заловихме пратка с батерии от повърхността. Тези батерии се използват за захранване на незаконно оръжие — лазерите „Зурла“.

— И капитан Бодлива Зеленика реши, че аз може да съм Калното създание, което осъществява другата част от сделката.

— Можеш ли да ме обвиняваш за това? — промърмори Зеленика.

Артемис не обърна внимание на забележката й.

— Откъде знаете, че гоблините не обират складове на едро? В края на краищата батериите рядко се охраняват.

Вихрогон се изкиска.

— Не, струва ми се, че не разбирате колко тъпи са гоблините. Ще ви дам един пример. Един от босовете на Бюа Кел — при това най-главният — бил заловен при опит да използва фалшива кредитна карта, защото се подписал със собственото си име. Не, който и да стои зад това, със сигурност би осъществил контакт с човеците, за да се увери, че нещата ще вървят гладко.

— Значи вие искате да разбера с кого от човеците е осъществен този контакт — каза Артемис. — И което е по-важно, какво знае за Народа.

Докато говореше, умът му работеше. Можеше да обърне цялата ситуация в своя полза. Способностите на Народа можеха да бъдат неоценими при воденето на преговори с гангстерите. В главата му започна да зрее план.

Кореноплод неохотно кимна.

— Така е. Не мога да рискувам, като изпратя агенти от Гноморазузнаването на повърхността. Кой знае какви технологии са продали гоблините на човеците. Мога да вкарам хората си в капан. В качеството си на човеци вие двамата можете да останете незабелязани.

— Бътлър да остане незабелязан? — попита Артемис и се усмихна. — Съмнявам се.

— Поне няма четири крака и опашка — отбеляза Вихрогон.

— Разбрах какво имате предвид. А няма съмнение, че ако някой може да открие вашия търговец, това е Бътлър. Само че…

„Започна се — помисли си Зеленика. — Артемис Фоул не прави нищо без изгода.“

— Само че какво? — додаде Кореноплод.

— Ако искате да ви помогна, ще трябва да ми дадете нещо в замяна.

— Какво точно? — предпазливо попита началникът.

— Трябва ми транспорт до Русия — отговори Артемис. — До Полярния кръг, ако трябва да бъдем точни. Нуждая се от помощ, за да спася един човек.

Кореноплод се намръщи.

— Северна Русия не е подходящо място за нас. Там не можем да ползваме щитовете си заради радиацията.

— Такива са моите условия — обяви Артемис. — Човекът, когото искам да спася, е баща ми. Доколкото знам, вече може и да е късно. Затова наистина нямам време за преговори.

Калното създание изглеждаше искрено. Дори сърцето на Зеленика трепна за миг. Но с Артемис Фоул никога нищо не се знае, това можеше да е част от поредния план. Кореноплод взе окончателно решение.

— Споразумяхме се — каза той и подаде ръка.

Те си стиснаха ръцете. Фея и човешко същество. Историческо събитие.

— Добре — отсече Кореноплод. — А сега, Вихрогоне, събуди здравеняка и направи бърза проверка на системите в онази гоблинска совалка.

— Ами аз? — попита Зеленика. — Пак ли да се връщам в Надзора?

Ако Кореноплод не беше началник, сигурно щеше да се разсмее.

— О, не, капитане. Вие сте най-добрият ни пилот. Заминавате за Париж.