Леда — според гръцката митология жена на спартанския нар Тиндарей, прелъстена от Зевс, който й се явил в образа на лебед, когато се къпела.
Вук Караджич (1787–1864) — бележит сръбски възрожденски деец, реформатор на сръбския литературен език, създател на съвременния сръбски правопис и прославен събирач на народни песни.
Сантер. Антон Жозеф (1752–1809) — участник във Френската буржоазна революция, достигнал до генералски чин. Бил е притежател на пивоварна.
Жребият е хвърлен!
С прилагането на езиковата реформа на Вук Караджич от сръбската азбука са отпаднали ъ и ь. — Б. а.
Като хамелеон.
ЮС — малък и голям юс се наричат два гласни звука в старославянската азбука.
Успретезен — египетска династия (XX–XIX в. пр.н.е.).
Чандрагупта — владетел на Северна Индия през втората половина на IV в. пр.н.е.
Кудурнагупта — староиндийски владетел.
Артаксеркс — персийски цар, живял в IV в. пр.н.е.
Сладолед (тур.).
Клеомброт — под това име са известни няколко спартански царе.
Асерхедон — асирийски цар (VI в. пр.н.е.).
Сенохариб — асирийски цар.
Сезострис — под това име са известни няколко египетски фараони.
Каракала — римски император от III в. н.е.
Асурбанипал — асирийски цар от VII в. пр.н.е.
Навуходоносор — име на вавилонски царе.
Тиглатполисар — под това име са известни няколко асирийски царе.
Набополасар — вавилонски владетел.
Агесилай — спартански цар.
Аменемхат — древноелипетска династия.
Десетерац — метрическа стъпка, широко разпространена в южнославянския юнашки епос. Петостъпен хорей с цезура между четвъртата и петата сричка.
Воевода във въстаническите войски на Караджордже.
Турска административна единица.
Докога най-после ще подлагаш на изпитаиие нашето търпение?
Всеки сам си прави съдбата.
Гълъбът няма да падне сам в устата ги.
Каквото ти дойде на устата.
Ние учим не за училището, а за живота.
Който преуспява в науката, а изостава в добрите нрави, по-скоро изостава, а не преуспява.
Винителен падеж с неопределена форма на глагола — синтактическа форма в латинската граматика.
Пасивна и активна перифрастична конюгация — синтактическа форма в латинската граматика.
Съгласуваност на времената — правило в латинската граматика.
Нека бъде задоволена правдата, дори и светът да загине!
О, колко нищожни са земните дела!
Така минава земната слава!
Квинтилий Вар, върни ми легионите!
Най-близък на себе си — съм аз.
За вкусовете нищо — освен добро.
За мъртвите не се спори.
Не желаете ли, колега, да отидем да изпием по една бира?
До довечера предпочитам да пия сливовица.
С лоши тикви от водата (изреждане на латински думи без връзка).
По-малкият вол се учи да оре от по-големия!
Еднаква е възможността за художниците и поетите, когато поискат да дръзнат в нещо.