Бенханан

Каяфа

— Седнете, драги Бенханан, аз цял съм на ваше разположение. Вие значи искате да знаете дали, според мене, тоя човек бе правилно разпънат на кръст. Работата е много проста, скъпи господине. Преди всичко нас тая работа никак не ни засяга, ние не сме го осъдили на смърт, ние само го предадохме на господин римския прокуратор3, нали така? Защо да поемаме ние каквато и да било отговорност върху себе си, нали? Ако осъждането му е било правилно, хубаво; ако по отношение на него е била извършена несправедливост, тогава това е по вина на римляните и ние един ден можем да им го пишем на сметката. Така е, драги Бенханан; към тия неща отношението ни трябва да бъде политическо. Аз поне като архиерей трябва да държа сметка за това, каква политическа оценка трябва да получи всяко събитие. Сам преценете, приятелю; римляните ни освободиха от едно лице, което — как да кажа? — което по известни съображения не беше желано за нас; а в същото време отговорността пада върху тях…

Как? Питате кои са тези съображения? Бенханан, Бенханан, виждам, че днешното поколение не е достатъчно съзнателно и патриотично. Нима не съзнавате каква вреда ни нанася този, който напада признати авторитети като фарисеите4 и книжниците? Какво ще си помислят за нас римляните? Та така се руши националното ни единство! Ние, напротив, от патриотични съображения трябва да укрепваме авторитета им, ако искаме народът ни да не изпадне под чуждо влияние! Който разколебава у израилтянина вярата във фарисеите, той помага на римляните. А ние нагласихме така работата, че го премахнаха самите римляни: ТОВА се казва политика, Бенханан. А сега се намират объркани глави, които са се загрижили дали е бил законно екзекутиран или не! Помнете, млади човече, интересите на родината стоят по-високо от всяко право. Аз по-добре от всеки друг зная, че нашите фарисеи си имат грешки; между нас казано, те са едни дърдорковци и шмекери — но нима ние можем да си позволим да допуснем някой да подкопава авторитета им! Зная, Бенханан, вие сте били негов ученик; харесвало ви е учението му, според което трябва да обичаме своите ближни и враговете си, и тям подобни; но преценете сам, какво може да ни помогне това на нас, евреите?

И още нещо. Той не трябваше да казва, че е дошъл да спасява света и че е месия и син божи, и не знам какво още. Та ние нали знаем, че е от Назарет — моля ви се, какъв ти спасител! Живи са още хората, които помнят момчето на дърводелеца — тоя ли човек ще оправя света? Какви са тия мании? Аз, Бенханан, съм добър евреин, но никой не може да ме убеди, че някой от нас би могъл да спаси света. Не бива толкова да се надценяваме. Не бих казал нищо, ако беше римлянин или египтянин; но някакво си еврейче от Галилея — та това е смешно! Тия той да ги разправя на други, Бенханан, че бил дошъл да спаси света. Не на нас. На нас не.