Бесове

1

… с една дума, не беше направил кой знае какво в науката и май че съвсем нищо не беше направил. — Подобна оценка дава на Т. Н. Грановски реакционно настроеният московски професор В. В. Григориев.

2

Успя да изнесе <…> няколко лекции и май като да беше за аравитяните; успя също да защити блестяща дисертация относно започналото сякаш да покълва гражданско и комерсиално значение на немското градче Ханау… — През 1840 година Т. Н. Грановски чете лекции по средна история, които се ползват с успех. Достоевски иронизира, обявявайки, че това били лекции за аравитяните. А дисертацията на Грановски действително е посветена на историята на средновековните градове. Ханау е старо немско градче на река Майн.

3

… месечното и прогресивно списание, което превеждаше от Дикенс и проповядваше Жорж: Санд… — Има се предвид сп. „Отечественные записки“, чийто редактор е А. А. Краевски, а впоследствие Н. А. Некрасов. В него сътрудничат както идеолозите на либералното дворянство (Т. Н. Грановски, П. В. Аненков, К. Д. Кавелин), така и привърженици на революционно-демократичното направление (В. Г. Белински, А. И. Херцен). В края на краищата списанието взема определено революционно-демократично направление (в него работят М. Е. Салтиков-Шчедрин, Н. К. Михайловски, Д. И. Писарев и др.), поради което през 1884 година е забранено и спряно.

3

… успя да напечата <…> изследване — май за причините на необикновеното нравствено благородство на някакви рицари от не знам коя си епоха. — Ироничен намек за статиите на Т. Н. Грановски „Рицарят Баярд“ и „Предания за Карл Велики“, посветени на средновековното френско рицарство

4

… било заловено <…> някакво писмо <…> вследствие на което някой бил поискал от него някакви обяснения. — Грановски действително се оплаква, че неколкократно били правени доноси по негов адрес, в резултат на което московският митрополит Филарет му поискал обяснения.

5

… противоестествено и противодържавно съдружие <…> Разправяха, че ония уж се канели да превеждат самия Фурие. — Има се предвид кръжокът на М. В. Петрашевски през 1846–1859 година, чийто член е и Достоевски.

6

… в Москва залавят и поемата на Степан Трофимович, написана <…> на най-млади години… — Възможно е Достоевски да намеква за младежката поема на Т. Н. Грановски „Сцена от живота на Калиостро“. Но твърде възможно намекът да се отнася за поемата на младия В. С. Печорин, публикувана от А. И. Херцен и Н. П. Огарьов в кн. 6 на техния алманах „Полярная звезда“ (1861).

7

… да стои <…> като жив упрек пред отечеството, както го е казал народният поет. — Има се предвид Н. А. Некрасов, когото приживе са наричали „народен поет“; иронията е адресирана към Т. Н. Грановски.

8

… страшно си падаше по картите… — Съвременниците на Т. Н. Грановски съобщават, че в годините на реакцията той се бил пристрастил към картите, търсейки в играта забрава, че често губел и правел големи дългове.

9

… още при първите слухове за разкрепостяването… — Слуховете за намерението на правителството да разкрепости селяните започват да циркулират усилено още през 1840 година и оттогава това е главна тема на „мислеща Русия“. Премахването на крепостното право се осъществява едва двайсет години по-късно, през 1861 година.

10

… приличаше на… портрета на поета Куколник… — Има се предвид портретът на Н. В. Куколник, гравиран от К. П. Брюлов. Куколник е съученик на Гогол, приятел на Глинка и автор на текстовете на много от неговите романси. Пише драми, разкази и стихове, характеризиращи се с приповдигнатия си тон.

11

… вземе със себе си в градината Токвил, а скришом пъхне в джоба си Пол дьо Кок. — Токвил (Tocqueville Alexis-Charles-Henri — Clerel, 1805–1859), либералнобуржоазен френски историк и политически деец, автор на съчиненията „Демокрацията в Америка“ (La démocratie en Amérique), преведена на руски през 1860 година, и „Старият ред и революцията“ (L’ancien régime et la révolution). И двете са твърде актуални за предреформена Русия. Четенето им се превръща донякъде в мода за ония, които искат да минат за напредничави хора. Пол дьо Кок (Paul de Kock, 1793–1871), френски романист — битоописател. Името му се свързва с тъй наречената фриволна, еротична литература и в известен смисъл е станало нарицателно. Реакционната руска литературна критика се отнася крайно отрицателно към него, обвинявайки го, че пишел „мръсотии“. В случая Достоевски противопоставя Пол дьо Кок на Токвил, иронизирайки Степан Трофимович, но всъщност отношението му към този писател не е отрицателно (вж. романа „Бедни хора“).

12

Бяха едни особени времена <…> освен фактите се бяха явили и някакви съпътстващи ги идеи, и най-важното, в голямо количество. — Достоевски има предвид 50-те години на XIX век, които наистина са преломни за Русия. Тези години са годините на кризата на дворянския период на освободителното движение в Русия (започнал с декабристкото въстание през 1825 година), когато вече зрее революционно-демократичното направление. В криза са и двете основни направления на либералнобуржоазното, опозиционно на николаевщината обществено движение в Русия — славянофилството и западничеството. Славянофилството се формира като идейно течение през 40-те години на XIX в. Негови най-ярки представители са А. С. Хомяков, И. В. Киреевски, Ю. Ф. Самарин, К. С. Аксаков, И. С. Аксаков, Н. М. Язиков. Славянофилите са за премахване на крепостното право, за просвещение, за освобождаване на изкуството от бюрократичния държавен апарат. Но те са противници на европейските политически форми за постигане на тия цели. Съзнавайки недостатъците на европейската буржоазна цивилизация — оеснафяването, отчуждаването на човека, липсата на нравствени устои, господство на индивидуализма и т.н., — те се обявяват против поевропейчването на Русия, залагайки на самобитните руски традиции (православието, самодържавието, народността) като път за постигане на своите цели. Отричайки европейската култура и европейския път на развитие, те естествено се обявяват и срещу социалистическото учение, срещу революционното движение, като атрибут на развратена Европа. Тяхна трибуна е списанието „Московитянин“ и алманасите „Московский сборник“.

13

… че дори току-що почналите да нашумяват прокламации… — Имат се предвид прокламациите, издавани от А. И. Херцен в Лондон, в основаната от него Свободна руска печатница (1853).

14

… тия истински и съвсем безспорни знаменитости <…> се умилквали около цялата тая новоизлюпена сган и позорно й се подмазвали. — С тази фраза започва серията намеци и нападки по адрес на Н. С. Тургенев. Повод да обвини Тургенев в „умилкване около новоизлюпената сган“ Достоевски взема от писмото му до поета К. К. Случевски, което е всъщност обръщение към руската студентска младеж в Хайделберг. В това писмо Тургенев, стреснат от критичните отзиви на Добролюбов и демократично настроените кръгове по повод на „Бащи и деца“, пише, че романът му бил насочен „срещу дворянството“ и че Базаров бил революционер, макар и „нихилист“. Върху отношението и оценките на Достоевски за Тургенев слагат силен отпечатък и антипатията на автора на „Бесове“ към западничеството, чийто ярък представител е Тургенев, и някои лични конфликти между двамата.

15

Накарали го бяха да подпише два-три колективни протеста… — Колективните протести на литераторите са една от характерните черти на общественото движение през 60-те години.

16

… за някакъв скандал в Пасажа… — В петербургския Пасаж освен магазини имало и зала за лекции и концерти. Там през 1859 година се организират редица литературни четения на радикално настроените среди.

17

… за ползата от раздробяването на Русия по народности със свободна федеративна връзка, за унищожаването на армията и флота <…> за правата на жените… — Явен намек за основните пунктове на програмата, изложена от П. Г. Зайчневски в прокламацията „Млада Русия“ (1862).

18

… за къщата на господин Краевски… — А. А. Краевски, собственик и редактор на сп. „Отечественные записки“, успял да натрупа значително състояние като издател на гърба на авторите, в това число и Достоевски. Достоевски го обвинява, че успял „от литературата да си построи къща“.

19

Поражение (итал.).

20

… ботушът стои по-долу от Пушкин… — Казано е по повод утилитаризма на Д. И. Писарев, В. А. Зайцев, Салтиков-Шчедрин и др., които, застъпвайки тезата за „гражданската“ позиция на литератора, за обществената полезност на писателското дело, стигат дотам, че заявяват: „Всеки обущар е сто пъти по-полезен от Пушкин.“ Достоевски непрекъснато воюва срещу тази теза.

21

Отнесоха се с мен като със стара нощна шапчица (фр.).

22

Век и Век и Лев Камбек… — Чрез безсмислено съчетаване заглавието на в. «Век» и името на третостепенния журналист Лев Логинович Камбек Достоевски осмива състоянието на част от тогавашната журналистика и печат, които се занимават с безсмислени теми по безсмислен начин.

23

Може да разбие живота ми (фр.).

24

Където и да било (фр.).

25

В страната отвъд гори Тилилейски (фр.) — (Намек за Сибир.)

26

Аз съм един най-обикновен храненик и нищо повече! Да, н-н-нищо повече (фр.).

27

У тези семинаристи (фр.).

28

… Великия ден деветнадесети февруари… — На 19 февруари 1861 година излиза царски манифест (на император Александър II, приемникът на Николай I), с който се обявява „Великата реформа“. Великата реформа премахва крепостното право, макар че за различните категории селяни освобождението се разточва цели десет години; създава „нови съдилища“, основани на европейските принципи на гласността, състезателността и независимостта на съдопроизводството (дотогава съдиите са подчинени на административната власт, а има и съсловни съдилища), въвежда института на съдебните заседатели, института на адвокатурата (дотогава няма защитници); облекчава се цензурата — премахва се предварителната цензура за някои видове издания, в това число периодиката (но се въвежда тъй наречената наказателна цензура, цензура постфактум); ограничава се властта на губернаторите и се разширяват компетенциите на тъй наречените земства — местни органи за управление на образованието, здравеопазването, комуналните нужди, благоустройството и пр. Реформата обаче е крайно половинчата, положението на народа не се подобрява. Революционната ситуация, в която е изпаднала Русия след злополучната Кримска война и в навечерието на реформата, продължава. Тази картина на разклащане на всички устои у всички слоеве на обществото, безпътицата, в която е изпаднала Русия, преминава през романа от край до край. Достоевски безспорно не симпатизира на революцията, но романът му е просто едно историческо свидетелство, че революцията е неизбежна.

29

Скъпи приятелю (фр.).

30

… цял раздел на литературата години наред се захласваше по тях… — Степан Трофимович тук полемизира с Белински, който призовава писателите да изобразяват мужика („Взгляд на русскую литературу 1847 года“. Вж. Белинский, т. 10, стр. 300). И действително през периода 1850–1860 година най-големите руски писатели се обръщат към селската, „мужишката“ тема: А. И. Херцен („Кой е виновен?“, „Крадливата сврака“, „Доктор Крупов“); Н. А. Некрасов („Тройка“, „На път“, „Градинар“, „Родина“, „Лов с кучета“); Д. В. Григорович („Село“, „Сиромах Антон“); И. С. Тургенев („Записки на ловеца“).

31

Народна песен и танц.

32

„Не давам Рашел за мужика!“ — Елиза Рашел (1821–1858), френска драматична актриса, гастролирала в Русия. Достоевски иронизира по повод писанията на реакционната критика (Ф. Булгарин) против нахлуването на „грубата реалност“ в изкуството. Същевременно откликва на стихотворението „Балет“ на Некрасов, в което той се възмущава от това, че на императорската сцена известна балерина танцува народен танц по прищявка на дворцовата публика.

33

„Букетът на императрицата“, популярен френски парфюм (фр.).

34

… лели сълзи, четейки „Сиромах Антон“… — Повестта „Сиромах Антон“ на Д. В. Григорович получила извънредно висока оценка от страна на Белински: „Нито една руска повест не ми е правила такова страшно, гнетящо, мъчително, задушаващо впечатление“ (вж. Белинский, т. 12, стр. 445). Самият Достоевски високо цени Григорович, който е негов приятел още от годините на Инженерния корпус.

35

… тъкмо подир слуховете за Антон Петров… — Селянин от Казанска губерния, който след манифеста за премахване на крепостното право (1861) вдига селяните на въстание за завземане на помешчическите земи. Въстанието е жестоко потушено. Антон Петров е разстрелян по решение на военния съд.

36

На святата ни Русия (фр.).

37

Но трябва да се разграничим (фр.).

38

… Белински от странство прати на Гогол прочутото си писмо… — Има се предвид знаменитото писмо на Белински до Гогол от 15 юли 1847 година, в което го критикува за преминаването му на реакционни църковнически позиции.

39

Между нас казано (фр.).

40

… Белински точ в точ като Криловия Любопитко не забелязва слона в музея, а цялото си внимание насочва към френските социални буболечки… — Любопитко е персонаж от едноименната басня на И. А. Крилов; под „френските социални буболечки“ се подразбират социалистите утописти Е. Кабе, П. Льору и други последователи на Фурие.

41

През шейсет и трета година беше успял някак да се отличи; окачиха му кръстчето и го произведоха подофицер… — Очевидно намек за участието на Ставрогин в потушаването на полското въстание през 1863 година.

42

… приличаше да е дворянски предводител от доброто старо време… — Дворянският предводител се избира от дворяните в дадена губерния и ръководи дворянството, решава спорове, тъжби и т.н. До отмяната на крепостното право властта му е твърде реална, понякога по-голяма от тази на губернатора. След 1861 година ролята му става все по-малка и почти символична. Обикновено дворянският предводител е най-богатият помешчик.

43

Административна единица, нещо като околия или район. — Б.пр.

44

… и четял „Голос“. — Петербургски вестник, издание на А. А. Краевски.

45

… томчето на Консидеран… — Консидеран (Considérant — 1808–1893), френски социалист утопист. Книгата му „Обществено назначение“ (Destinée sociale) представлява едно от най-систематизираните изложения на възгледите на Фурие.

46

… Vernex-Montreux… — Курортна местност, разположена на североизточния бряг на Женевското езеро.

47

Превъзходни друже (фр.).

48

Тия безкрайни руски думи!… (фр.).

49

Вие знаете у нас… С една дума (фр.).

50

За да ви покаже своята власт (фр.).

51

Не, това е голям куриоз (фр.).

52

Едни очарователни дами (фр.).

53

Знаете тези псалми и книгата на Йов (фр.).

54

И им показал властта си (фр.).

55

Що за хрумване! (фр.)

56

Знаете (фр.).

57

С такова високомерие (фр.).

58

Нима? (фр.).

59

Добри ми приятелю (фр.).

60

Прекрасно дете! (фр.).

61

И тъй като човек среща монаси по-често, отколкото здрав смисъл (фр.).

62

Наистина (фр.).

63

И после (фр.).

64

Скъпа, скъпа приятелко! (фр.).

65

Сприхав, но добър (фр.).

66

О, това е една глупава история! Аз ви чаках, скъпа приятелко, за да ви разкажа… (фр.).

67

Всички талантливи и напредничави хора в Русия са били, са и винаги ще бъдат комарджии и пияници, които пият и преливат (фр.).

68

Между нас казано (фр.).

69

Драги мой, аз съм един (фр.).

70

Та това е дете! (фр.).

71

… тъкмо се каня сега да се заловя с моите „Разкази из испанската история“… — Отново намек за Т. Н. Грановски, който е автор на редица съчинения по испанска история.

72

Да, сгреших думата. Но… това е равносилно, (фр.).

73

Да, да, аз не съм в състояние! (фр.).

75

Скъпото дете (фр.).

75

Скъпият син (фр.).

77

Е толкова ограничен! (фр.).

77

Все пак това е една жалка личност (фр.).

78

Най-сетне това е смехотворно… (фр.).

79

Je suis un forçat, un Badinguet… — Баденге се казва зидарят, под чието име и с чиито дрехи принц Луи Наполеон Бонапарт (бъдещият император Наполеон III) избягва от Хамската крепост. По-късно противниците на Наполеон III използват това име за насмешки срещу императора.

80

Аз съм един каторжник, един Баденге, един (фр.).

81

Довереник.

82

Описваше гибелта на един параход… — Явен намек за И. С. Тургенев, който посвещава два разказа на подобни произшествия („Наказанието на Тропман“ и „Пожар на море“).

83

… моя Тениер… — Давид Тениер-младши — фламандски живописец (1610–1690). През XIX век с неговото име се свързват представите за нахлуване на простонародните страни на живота в изкуството.

84

Плюя аз на това! (фр.).

85

… „L’homme qui rit“ — „Човекът, който се смее“ (фр.), роман от Виктор Юго (1802–1885).

86

Плюя на това и декларирам своята свобода. По дяволите тоя Кармазинов! По дяволите тая Лембке! (фр.)

87

Нали няма да ми откажете съдействие като приятел и свидетел? (фр.)

88

Именно тъй (фр.).

89

Нещо от тоя род (фр.).

90

Това го помня. Най-сетне (фр.).

91

Приличаше на малко идиотче (фр.).

92

Какво! (фр.).

93

На бедния ни приятел (фр.).

94

Нашият сприхав приятел (фр.).

95

… а се придържа към най-новия принцип на всеобщото разрушение… — Теорията за всеобщото разрушение, така както я излага Липутин, показва, че Достоевски е бил добре запознат със съдържанието на Бакуниновия „Катехизис на революционера“.

96

Но това ще мине (фр.).

97

На произшествието. Ще ме придружите, нали? (фр.)

98

О, боже, велики и милостиви! (фр.)

99

И започвам да вярвам (фр.).

100

В бога ли? Във всевишния Бог, който е толкова велик и толкова милостив? (фр.)

101

… моята бавачка Альона Фроловна… — Альона Фроловна се е казвала бавачката на Достоевски.

102

Той прави всичко каквото поискам (фр.).

103

Боже, боже! Най-сетне един миг щастие! (фр.)

104

Вие и щастието, вие дойдохте заедно! (фр.)

105

Бях тъй развълнуван и болен, и освен това… (фр.)

106

Това е тукашният фантазьор. Това е най-добрият и най-нервният човек на света… (фр.)

107

И вие ще направите едно благодеяние… (фр.)

108

Друже мой (фр.).

109

Макар да не съм бил в Севастопол и безрък не съм дори… — Намек за отбраната на Севастопол (1854–1855) през Кримската война.

110

Най-сетне това е смешно (фр.).

111

Този Морис (фр.).

112

Добро момче всъщност (фр.).

113

Горката приятелка (фр.).

114

Скъпата приятелка (фр.).

115

Непреводна игра на думи. Името на героинята на Гогол от „Мъртви души“ — Коробочка — означава кутийка. — Б.пр.

116

Горката (фр.).

117

Този Липутин, всичко това, което аз не разбирам (фр.).

118

Аз съм един неблагодарник! (фр.)

119

Всичко е решено (фр.).

120

Това е ужасно (фр.).

121

Това е ангел (фр.).

122

Наистина (фр.).

123

Най-сетне (фр.).

124

Двайсет години (фр.).

125

Това чудовище; и най-сетне (фр.).

126

Тези хора си представят природата и човешкото общество не такива, каквито ги е създал бог и каквито са в действителност (фр.).

127

Но да поговорим за друго (фр.).

128

В Швейцария (фр.).

129

Глупаво беше, но какво да се прави, всичко е свършено (фр.).

130

С една дума, всичко е свършено (фр.).

131

Добрият господ (фр.).

132

Ако стават чудеса (фр.).

133

И нека всичко да свърши (фр.).

134

Тъй наречено (фр.).

135

Оставете ме, приятелю (фр.).

136

Виждате ли (фр.).

137

Литературното начинание се състоеше… пълна характеристика на руския живот за цялата година. — Подобно „литературно начинание“ е замисляно от самия Достоевски по време на пребиваването му в чужбина. Това се вижда както от писмото му до неговата племенница С. А. Иванова от 25 януари 1869 година, така и от спомените на А. Г. Достоевска.

138

… клуб на човеколюбието към едрия рогат добитък във висшето общество в Петербург… — Има се предвид Руското дружество за покровителство на животните, основано в Петербург през 1865 година. Явен намек за разгърналата се полемика около въпроса за покровителството на животните и положението на мужика.

139

Ида с радостния вик, да ти кажа: слънце грее… — Лебядкин перифразира стихотворението на А. А. Фет „Ида с радостния вик…“

140

Но какво ви е, Лиза? (фр.)

141

Мила братовчедке (фр.).

142

Но, скъпа, благородна приятелко, в каква тревога… (фр.).

143

Болезнен тик (фр.).

144

… изобщо това е един пропаднал човек, нещо като избягал каторжник (фр.).

145

Това е безчестен човек и мисля дори, че е избягал каторжник или нещо подобно (фр.).

146

… една зелена банкнота… — Трирублева банкнота.

147

… дядо й, убит в Кавказ пред очите на самия Ермолов… — А. П. Ермолов (1772–1861), руски генерал, герой от Отечествената война, 1812 година. През 1817–1827 година е главнокомандващ руските войски в Кавказ.

148

Мълчи безнадеждно сърце!… — От популярния романс на Глинка по стихотворението „Съмнение“ на Н. В. Куколник.

149

… княз Дьо Монбар… — Може би Достоевски има предвид знаменития на времето си пират Монбар (Monbars или Montbars), който впоследствие става герой на няколко драми и романи.

150

… великият баснописец Крилов, на когото самият министър на просвещението му издигна паметник за забава на невръстните деца… — Паметникът на Крилов (скулптор П. К. Клод) е поставен през май 1855 година на детската площадка в Лятната градина в Петербург, което не е посрещнато добре от съвременниците. Парите за паметника са събрани по подписка по времето, когато министър на просветата е С. С. Уваров.

151

… старата хусарска бутилка, възпята от Денис Давидов. — Д. В. Давидов (1784–1839), герой от Отечествената война през 1812 година, един от създателите на тогавашното партизанско движение. Поет и военен писател, родоначалник на тъй наречената хусарска лирика. Наред с Пушкин и Белински и Достоевски го цени извънредно много като „поет литератор и най-честен руски човек“.

152

Пиер, дете мое (фр.).

153

Николай Всеволодович наричаше тогава тоя господин своя Фалстаф. — Герой на Шекспировата хроника „Крал Анри IV“ и на комедията „Веселите уиндзорки“ — пияница, самохвалко, развратник, страхливец, но наред с това добродушен и остроумен веселяк.

154

Шут(фр.).

155

Той се шляеше под сводовете на Гостинния двор… — Специално построени покрити базари с множество малки и големи дюкянчета, магазинчета, лавки. Петербургският „Гостинний двор“ е строен от знаменития архитект Растрели, автор на много сгради и паметници в Русия, през 1758 година и е запазил вида си до днес, намира се в самия център на града.

156

И имате право (фр.).

157

Възвишено (фр.).

158

Разправя се например за декабриста Л-н… — М. С. Лунин (1787–1845), декабрист, осъден на 20-годишна каторга, където и умира. Човек с изключително силен характер, изключително смел, предизвикателно търсещ опасностите. Една от най-привлекателните фигури сред декабристите; единственият от арестуваните, който не прави никакви признания (вж. за него: Н. Эйдельман. Лунин, изд. „Молодая гвардия“, М., 1970).

159

… знаеше се, че в столицата не гледат на земството в нашата губерния с много добро око. — Има се предвид, че тверското дворянство проявява известен радикализъм при подготовката на реформата от 1861 година (разкрепостяването).

160

„Сине, скъпи сине“ (фр.).

161

Той се смее (фр.).

162

Да оставим това (фр.).

163

Тоя негов Базаров е някакво фиктивно лице… някаква мътна смесица от Ноздрев и Байрон. — Базаров — главен герой на „Бащи и деца“, представлява по замисъла на Тургенев типичен революционер. Докато част от критиците (Д. И. Писарев) му дават висока оценка, други (кръгът около списание „Современник“ — Н. А. Некрасов, М. А. Антонович, И. И. Панаев и др.) — рязко отрицателна. Достоевски споделя гледната точка на „Современник“.

164

Точно така, това е думата (фр.).

165

Да вдигнат шум около името си (фр.).

166

Той се смее. Той много, твърде много се смее (фр.).

167

Той винаги се смее (фр.).

168

Толкова по-добре. Да оставим това (фр.).

169

Исках да го предупредя (фр.).

170

А тази бедна леля хубави неща има да чуе (фр.).

171

Тук има нещо тъмно и подозрително (фр.).

172

Те са чисто и просто лентяи (фр.).

173

Вие сте лентяи. Вашето знаме е един парцал, едно въплъщение на безсилието (фр.).

174

… трополенето на каруците, които возят хляб на човечеството, е по-полезно от Сикстинската мадона… — Отклик на спора между А. И. Херцен и В. С. Печорин през 1853 година. Достоевски е противник на Херцен по въпроса за утилитаризма в изкуството и литературата.

175

Глупост от тоя род (фр.).

176

Вие не разбирате. Да оставим това (фр.).

177

… в тукашния уезд има скопци… — Религиозната секта на скопците е основана през втората половина на XVIII век от орловския селянин Кондратий Селиванов, който се представя за цар Пьотър III и за Христос. Сектата проповядва скопяването на мъже и жени като средство да не се допуска грехът на прелюбодеянието. Обредът на скопяването е изключително жесток, извършва се крайно примитивно и често завършва със смърт за подложеното на операция лице (особено при изрязването на двете гърди и външните полови органи на жените и половите органи на мъжете — тъй нареченият „царски печат“, — съпроводено с изгаряне на оперираните места с нажежено желязо). Сектата е била най-строго преследвана от закона.

178

Нали разбирате? (фр.)

179

Интернационалът (фр.).

180

Пушкин писа на Хекерн… — Л. Хекерн — холандският посланик в Русия, чийто осиновен син Ж. Дантес убива Пушкин на дуел през 1837 година. Непосредствен повод за дуела е писмото, отправено от Пушкин до барон Хекерн на 26 януари 1837 година.

181

В Апокалипсиса ангелът се кълне, че вече няма да има време. — Става дума за следния текст: „И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръце към небето и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него — че не ще вече да има време“ (Откр. 10:5, 6).

182

Вярно ли, че маркиз Дьо Сад би могъл да се поучи от вас? — Маркиз Дьо Сад (1740–1814), френски писател, автор на еротични романи, пълни с описания на сексуални извращения, кошмарни еротични видения и прочие патологични състояния. От неговото име произлиза думата садизъм. През XIX век творчеството му се смята за патологично явление. Сюрреалистите през 20-те години на XX век и екзистенциалистите след Втората световна война възраждат интереса към творчеството му. Някои критици намират известно влияние на маркиз Дьо Сад върху творчеството на Достоевски. В България подобна теза развива професорът от Софийския университет П. М. Бицили (вж. „Към въпроса за вътрешната форма на романа на Достоевски“. Приложение III: Дьо Сад, Лакло и Достоевски. В сборника „Годишник на Софийския университет“, ИФФ, т. XII, 1945–1946, стр. 59–63). В Русия Н. Н. Страхов след смъртта на Достоевски подхвърля недостойни намеци по негов адрес, а в едно свое писмо до Салтиков-Шчедрин И. С. Тургенев направо го нарича „маркиз Дьо Сад“.

183

Чувайте, идете при Тихон. — Достоевски отново използва реални исторически лица. Известният като Тихон За донски руски владика е бивш архимандрит на един от единайсетте манастира в град Твер. Споменатият от Шатов Ефимовско-Богородичен манастир също е реалност, но всъщност се казва Спасо-Ефимиевски манастир.

184

… живея като Зосима. — Има се предвид основателят на Соловецкия манастир (XV век) аскет Зосима; в случая се използва като синоним на отшелник.

185

Нощем шляя се бездомен… — Лебядкин преиначава и по форма, и по смисъл стихотворението на П. А. Вяземски „В памет на живописеца Орловски“, изразяващо тъгата на поета по стара, „непонемчена“ Русия.

186

… аз съм роб, червей, но не и бог, това ни е разликата с Державин. — Лебядкин има предвид стихотворението на Г. Р. Державин „Бог“, в което поетът казва: „Аз съм цар — аз съм роб, аз съм червей — аз съм бог!“

187

Библията (сектантски жаргон) — Б.пр.

188

… царят е можел да налага на руския болярин телесни наказания… — Телесните наказания в Русия се прилагали по отношение на аристократите чак до втората половина на XVIII век. Свещениците са освободени от телесни наказания едва при Александър I, през 1808 година, а по-нисшите църковни служители (дякони, клисари и пр.) едва през 1862 година.

189

Гаганов веднага вдигна пистолета и на петата или шестата крачка стреля <…> гръмна встрани, към дърветата. — В сцената на дуела между Ставрогин и Гаганов почти изцяло се възпроизвежда описаният от съвременници дуел между декабриста М. С. Лунин и граф А. Ф. Орлов.

190

И не го помъква в новото съдилище… — и убий майка си. Моментално си оправдан. — Тук е отразено отношението на дворянството към съдебната реформа, извършена в Русия през 1864 година. Тя безспорно носи демократични черти: отменен е съсловният съд, делата са публични и се гледат от съдебни заседатели, въвежда се адвокатурата и т.н. Достоевски се отнася положително към съдебната реформа, но практиката на „новите съдилища“, които са подкупни, издават малки присъди за сериозни престъпления и т.н., предизвиква възмущението му. На съдебната практика той посвещава много страници в „Дневник на писателя“ (вж. т. 10 и т. 11 на настоящото издание).

191

Романът „Какво да се прави“… и аргументи от самия им „катехизис“ — „Какво да се прави?“ на Н. Г. Чернишевски (1828–1889) действително е настолна книга, книга „катехизис“ на напредничавата младеж. Достоевски не отхвърля някои от нравствените принципи, провъзгласени в романа, но остро възразява срещу атеизма и срещу утилитаризма, проповядвани от Чернишевски. Всъщност отношението на Достоевски към Чернишевски е твърде сложно и не може да се свежда до простото отрицание. Достоевски неведнъж е декларирал уважението си към него и като гражданин, и като литератор, независимо от „радикалното разминаване на мненията“. Впрочем в „Дневник на писателя“ от 1873 година, в „Нещо лично“ Достоевски подробно и определено изказва мнението си за Чернишевски, разграничавайки се категорично от официозната и реакционната критика.

192

… увертюрата на „Фра Дявало“. — „Фра Дяволо“ — комична опера от френския композитор Д. Ф. Обер, написана през 1830 година.

193

Протеже (фр.).

194

Бясна активност (фр.).

195

Добродетелен грубиян (фр.).

196

… загубила цели петнайсет рубли… — 15 рубли представляват повече от половината месечна заплата на един армейски поручик, за какъвто става дума в случая.

197

Нека нечистата кръв напои нашите ниви! (фр.)

198

Моят мил Августин (нем.).

199

Парчето <…> се наричаше „Френско-пруската война“ <…> пошлите звуци на „Mein lieber Augustin“… — Става дума за загубената от Франция френско-пруска война през 1870 година. Песента отразява перипетиите на войната, самохвалството на френските управници (Жюл Фавр, министър на външните работи) и просташкото самодоволство на Бисмарк. Песничката действително съществува, това е популярна немска песничка; Достоевски използва импровизацията на Лямшин на тема „Марсилезата“ и „Мой мили Августин“, за да осмее отново омразните му черти на немеца — войнстващото еснафство, шовинизма и бруталността заедно с пошлата сантименталност.

200

Нито педя от нашата земя, нито камък от нашите крепости! (фр.)

201

… нашият градски луд и ясновидец Семьон Яковлевич… — По думите на А. Г. Достоевска Ф. М. Достоевски описва тук посещението си при известния московски юродивец Иван Яковлевич Корейша.

202

… „Шато д’икем“… — Сорт бяло вино.

203

Да, това сравнение е допустимо. Като донски казак, който играе на собствения си гроб (фр.).

204

Да оставим това (фр.).

205

Капфиг… — Капфиг (Capefige, 1802–1872), френски историк и литератор, автор на компилативни исторически съчинения. Достоевски не го споменава случайно. Известно е, че Т. Н. Грановски се е интересувал от неговите трудове.

206

Забравил съм (фр.).

207

Опитайте се да нарисувате ябълка и поставете до нея една истинска ябълка — коя ще вземете? — Чрез Варвара Петровна Достоевски излага по пародиен начин тезата, която Н. Г. Чернишевски развива в своята дисертация „Естетическите отношения на изкуството към действителността“. Чернишевски пише, че „творбите на изкуството стоят по-ниско от прекрасното в действителността“.

208

Aléa jacta est! — Жребият е хвърлен! (лат.) — Фраза, която според легендата произнесъл Цезар, преминавайки с легионите си Рубикон, за да влезе в Рим.

209

„Пълен с тая чиста обич…“ — Стихове от Пушкиновото „Съществувал рицар беден…“ (1928).

210

… онази, над която лумна свещеният „пламък“… — И тук Достоевски цитира Пушкин, стихотворението „Герой“ (1830).

211

… съчиненията на Фохт, Молешот и Бюхнер… — Карл Фохт (1817–1895) — немски естественик, Якоб Молешот (1822–1893) и Лудвиг Бюхнер (1824–1899) — немски физиолози, са едни от най-видните представители на тъй наречения вулгарен материализъм, едно от важните философски течения през XIX век. Техните произведения са оказали голямо влияние върху разпространението на материализма в Русия. Достоевски се отнася към тях крайно отрицателно.

212

Безцеремонност (фр.).

213

Без да го показвате (фр.).

214

… „Светлата личност“. — Пародия на стихотворението на Н. П. Огарьов „Студент“, посветено на Сергей Нечаев.

215

За сведение на читателя (фр.). В случая в смисъл: предупреден сте!

216

… най-обикновен колежки асесор… — Осмият поред чин в Русия, равняващ се на военното звание „капитан“. В Русия от времето на Петър Първи съществува строга система на звания: граждански, военни и придворни, които със специален указ са приведени в съответствие. Съществуват 14 класа: I — Канцлер, респ. генерал-фелдмаршал; II — Действителен таен съветник — респ. пълен генерал във войската и съответстващ на дворцовите чинове оберкамерхер, оберхофмаршал, оберщалмайстер и т.н.; III — Таен съветник — генерал-лейтенант, респективно в двореца — хофмаршал, щалмайстер, камерхер и пр.; IV — Действителен статски съветник — генерал-майор; V — Статски съветник — няма точно съответствие във войската, в дворцовата листа това е церемониалмайстер; VI — Колежки съветник — полковник; VII — Надворен съветник — подполковник; VIII — Колежки асесор — капитан; IX — Титулярен съветник — щабскапитан; X — Колежки секретар — поручик; XI — Корабен секретар; XII — Губернски секретар — подпоручик; XIII — Сенатски (или кабинетен) регистратор — прапоршчик; XIV — Колежки регистратор; гражданските чинове (звания) са от огромно значение за тогавашното руско общество и затова, защото съобразно чина се дава и заплатата на държавните служители, различните чинове се ползват с едни или други привилегии и т.н.

217

„Merci“ — Целият „разказ“ на писателя Кармазинов представлява пародия на различни произведения на Тургенев, при това аналогията е съвсем неприкрита, особено за съвременниците.

218

… онзи уж посяга да се целува, но всъщност само подлага бузата си… — През 1867 година Достоевски пише на А. Н. Майков, че не може да понася този „аристократично-фарисейски“ маниер на Тургенев.

219

… а по Покров всичко ще е свършено… — Покров богородичен се празнува на 1 октомври. (Празникът е свързан с църковната легенда за явяването на Богородица, която покрива със забрадката си човечеството.) Достоевски не е избрал датата случайно. От материалите по „нечаевския процес“ става ясно, че въстанието трябвало да започне през пролетта на 1870 година и да завърши до есента (октомври).

220

И да не е истина… (итал.)

221

… колони от алуминий… — Ироничен намек за утопичните представи на Чернишевски за организацията на бъдещото общество. В четвъртия сън на Вера Павловна („Какво да се прави?“) кристалните дворци са украсени с колони от алуминий.

222

Пръст (лат.).

223

Афилиация. — Приобщаване, приемане на някого в някаква организация. Думата се среща в Нечаевия „Катехизис на революционера“ и в „Проекта“ на петрашевеца Н. А. Спешнев. Достоевски я въвежда като жаргон на нихилистите.

224

… Колумб без Америка… — Достоевски използва характеристиката, която А. И. Херцен дава на Михаил Бакунин в „Минало и размисли“.

225

Нов самозванец ще обявите? — Самозванщината, сиреч присвояването на чуждо име и чужд сан, е твърде разпространено в Русия явление. То е израз на народното недоволство от властта. Обикновено се създава легенда, че някой от починалите членове на царското семейство е жив и внезапно се е появил и е готов да поведе народа в борба за свобода и правда. По-известните самозванци в Русия са Лъже-Дмитрий I (1604), Лъже-Дмитрий II (1607), Лъже-Ивашка I (1630), Лъже-Ивашка II (1644), Лъже-Пьотър III (за Пьотър III се е представял и Пугачов) и др. Планът на Пьотър Степанович Верховенски да обяви Ставрогин за укриващ се наследник на престола не е безпочвен, като се има предвид руската традиция на „самозванщината“.

226

… Иван Филипович не го ли видяха, че се възнася като бог Саваот… — Една от легендите на скопците (вж. по-горе) гласи, че Данаил Филипович (другаде Иван Тимофеевич), сиреч слезлият на земята бог Саваот, се възнася пред целия народ на небето с каляската си, впрегната в бели коне.

227

Най-накрая, приятелю! (фр.)

228

Нали разбирате? (фр.)

229

Пардон, забравих му името. Не е тукашен (фр.).

230

Във физиономията му има нещо тъпо и немско. Казва се Розентал (фр.).

231

Познавате ли го? Има нещо тъпо и твърде самодоволно във външността му, впрочем твърде сурова, непристъпна и важна (фр.).

232

Познавам ги (фр.).

233

Да, спомням си, точно тази дума употреби (фр.).

234

Беше резервиран (фр.).

235

Накъсо, сякаш си мислеше, че веднага ще се нахвърля отгоре му и ще почна безпощадно да го бия. Тия долните чинове са все такива (фр.).

236

От двайсет години вече се готвя за това (фр.).

237

Държах се достойно и спокойно (фр.).

238

Изобщо всичко това (фр.).

239

И някои от историческите, критическите и политическите ми бележки (фр.).

240

Да, точно тъй (фр.).

241

Сам беше, съвсем сам (фр.).

242

В антрето, да, спомням си, и после… (фр.).

243

Аз, знаете ли, бях твърде развълнуван. Той говори, говори… сума неща (фр.).

244

Бях твърде развълнуван, но се държах достойно, уверявам ви (фр.).

245

Драги мой… Знаете ли какво, спомена името на Телятников (фр.).

246

Който впрочем още ми дължи петнайсет рубли на карти. Накъсо, не разбрах добре (фр.).

247

Как мислите? Накрая се съгласи (фр.).

248

И нищо повече (фр.).

249

По приятелски, аз съм напълно доволен (фр.).

250

Враговете ми… и после, за какво ми е прокурорът, тая свиня нашият прокурор, който два пъти вече се държа с мен зле и когото миналата година хубавичко натупаха у очарователната и прелестна Наталия Павловна, когато се беше скрил в будоара й. И освен това, друже мой (фр.).

251

Когато имаш такива неща в стаята си и идват да те арестуват (фр.).

252

Отпратете я (фр.).

253

И после, това ми досажда (фр.).

254

Вижте какво, човек трябва да бъде готов (фр.).

255

Всеки момент (фр.).

256

Вижте какво, драги (фр.).

257

Това датира от Петербург (фр.).

258

Вие ме поставяте на една дъска с тия нищожества! (фр.)

259

С тия глашатаи на подлостта! (фр.)

260

Знаете ли (фр.).

261

Че ще направя там някакъв скандал (фр.).

262

Днес идва краят на пътя ми, чувствам го (фр.).

263

Кълна ви се (фр.).

264

Какво знаете вие (фр.).

265

Боят — каза той <…> подът внезапно се отваря под краката ви, хлътвате до кръста и <…> Това е всеизвестно. — Подобни слухове циркулират по това време в Русия. Подобно нещо се описва и в Херценовия „Колокол“.

266

Моята е вече свършена (фр.).

267

Какво ще каже тя (фр.).

268

Тя цял живот ще ме подозира (фр.).

269

Това е неправдоподобно… И после жените… (фр.).

270

С Лембке трябва да се държите достойно и спокойно (фр.).

271

О, повярвайте ми, ще запазя спокойствие! (фр.)

272

Да вървим! (фр.)

273

„Tous est pour le mieux dans le meilleur des mondes possibles“, Voltaire, „Candide“. — „Всичко е за добро в тоя най-добър от възможните светове.“ Волтер, „Кандид“ (фр.). Думи на философа Пангалос, учител на Кандид, които изразяват същността на оптимистичната философия на Лайбниц. Волтер осмива тази философия в своята философска повест „Кандид“ (1875).

274

Долу шапките! — Пародира се поведението на император Николай I през 1831 година по време на един бунт в Санкт Петербург. За случая съобщават и граф А. Х. Бенкендорф, и Херценовият „Колокол“.

275

За мен часът удари (фр.).

276

Вършите само глупости (фр.).

277

Превъзходни друже (фр.).

278

Тоя мил човек (фр.).

279

Драги господин Кармазинов (фр.).

280

И тъй като човек среща монаси по-често, отколкото здрав смисъл (фр.).

281

Чудесно е това за монасите (фр.).

282

И да завършим с това, драги мой (фр.).

283

… Интернационалката… — Основаният от К. Маркс I Интернационал. През описаната в романа епоха в Русия е било разпространено названието „Интернационалка“ не в смисъл на пренебрежителност, а поради това, че на френски е в женски род (L’Internationale).

284

… тентетниковци… — Тентетников е персонаж от II том на Гоголевите „Мъртви души“. Това е просветен помешчик, либерал и волнодумец, който постепенно деградира в умствено и нравствено отношение.

285

… балтазаров пир… — Синоним на весел, разпуснат и лекомислен живот по време на някакво бедствие. Идва от библейското предание за пиршеството на халдейския владетел Балтазар, по време на което на стената се появили „огнените“ пророчески слова — „мене, текел, фарес“, и същата нощ Балтазар бил убит, а на престола съгласно пророчеството се качил Дарий. (Книга на Данаила, гл. 5).

286

Изцяло, буквално (фр.).

287

Това е глупостта в най-чистия си вид, нещо като най-простия химичен елемент (фр.).

288

Впрочем (фр.).

289

Господа (фр.).

290

Агент-провокатор (фр.).

291

… на подиума изскочи третият участник в утрото, онзи маниак… — За прототип на Достоевски е послужил либералният петербургски професор по руска история и история на изкуствата П. В. Павлов, чиито „бунтовни“ речи по случай хилядагодишнината на Русия са предизвикали овациите на слушателите и са му навлекли преследване от правителството (бил е заточен за седем години). Според съвременниците Павлов е умен и талантлив човек, но очевидно с някакви психични разстройства.

292

… е навечерието на войната с половин Европа… — Кримската война (1853–1856) между Русия и коалицията — Турция, Англия, Франция и Сардиния, завършила с тежко поражение за Русия.

293

Литераторите станаха цензори, в университетите се въведе маршировка, войската се преобрази в балет… — Достоевски всъщност много жлъчно иронизира николаевския режим в Русия, когато въпреки повсеместната военизация на живота армията се оказва небоеспособна (Кримската война).

294

Железниците… опасаха Русия като паяжина… — Явно преувеличение. По това време (към 1870 година) в Русия има едва 1600 километра железопътни линии (Москва–Петербург, Петербург–Варшава и някои по-второстепенни). По същото време жп линиите в Англия са близо 17 000 км, в Германия 11 000, във Франция 10 000, в Белгия 1700 и т.н.

295

… в Новгород срещу древната и безполезна „София“ тържествено бе поставено колосално бронзово кълбо… — Тук намира отражение общественото негодувание, предизвикало в Русия издигането на паметник по случай хилядолетието на Русия срещу Софийската катедрала в гр. Новгород през 1862 година.

296

Да ви прости и закриля бог, приятелю (фр.).

297

След време (фр.).

298

Колкото до мен (фр.).

299

У тия бедни хора понякога се срещат прелестни, пълни с философски смисъл изрази (фр.).

300

Дете мое (фр.).

301

О, това са жалки нищожества и нищо повече, жалки глупци — точно така! (фр.)

302

О, вчера той беше толкова остроумен (фр.).

303

Какъв срам (фр.).

304

… кореспонденции в „Голос“ и „Ведомости“. — Популярните в края на 60-те години вестници: „Голос“ и „Биржевне ведомости“.

306

Вие ще ме извините, нали, прелестна госпожо? (фр.)

306

На децата (фр.).

307

Ще ме извините, нали… (фр.)

308

Горката майка (фр.).

309

… този пресипнал глас трябваше да покаже, че това е един от известните вестници. — Намек за А. А. Краевски, издател на в. „Голос“ (вж. по-горе за отношението на Достоевски към Краевски).

310

„Честната руска мисъл“. — Има се предвид списание „Дело“ (Петербург, 1866–1888); фразата за „разпечатаното писмо“ е намек за връзките на „Дело“ с революционната емиграция, а „веригата“ — за преследванията, на които са подложени най-ви дните сътрудници на списанието Н. В. Шегулнов и П. Н. Ткачов от страна на правителството.

311

Насреща (фр.).

312

… непетербургското, но страшно издание… — Очевиден за съвременниците намек за „Московские ведомости“ на М. Н. Катков, където редовно се поместват провокационни статии срещу прогресивния печат.

313

Па-дьо-дьо (фр.) — фигура от кадрила.

314

Календарите лъжат… — Цитат от „От ума си тегли“ на А. С. Грибоедов.

315

Глас народен, глас божи (лат.).

316

Лизавета Николаевна, чели ли сте „Полинка Сакс“? — „Полинка Сакс“ (1847), повест от А, В. Дружинин (1824–1864), написана под влиянието на Жорж Санд. Великодушният герой научава, че жена му обича друг, и не само не й пречи, но й помага да се събере с любимия си.

317

Нещастна сте, нали? (фр.)

318

Всички сме нещастни, но трябва да им простим. Да им простим, Лиза (фр.).

319

Трябва да прощаваме, да прощаваме и да прощаваме (фр.).

320

Двайсет и две години (фр.).

321

У тоя търговец, стига да съществува тоя търговец (фр.).

322

Вие сте нещастна (фр.).

323

Знаете ли колко е часът сега? (фр.)

324

Но дали съществува Русия? Ба, това сте били вие, драги капитане (фр.).

325

… възнамерявам да отворя тук книговезница на разумните начала на съдружието. — Ироничен намек по адрес на Чернишевски и неговата идея за „производствената асоциация“ (работилниците на Вера Павловна в „Какво да се прави?“).

326

Помните ли за стомната на Мохамед… — Става дума за мюсюлманската легенда, че една нощ Мохамед скочил от леглото, яхнал кон, литнал за Ерусалим и се върнал толкова бързо, че водата от стомната, която бил бутнал при ставането си, още не била изтекла.

327

… извънредно мрачно място в края на огромния парк на Ставрогини. — В главата „Усилната нощ“ се пресъздава природата и обстановката в парка на Петровската академия в Москва, където действително е било извършено убийството на Иванов.

328

Да живее републиката (фр.).

329

Да живее демократичната социална и световна република — или смърт! (фр.)

330

Свобода, равенство, братство или смърт (фр.).

331

Кирилов, руски дворянин и гражданин на света (фр.).

332

Руски дворянин-семинарист и гражданин на цивилизования свят (фр.).

333

По баща е Гарина (фр.).

334

Настася (фр.).

335

Като един (фр.).

336

Този търговец (фр.).

337

Да живее главният път (фр.).

338

Този Маврикий (фр.).

339

Имам всичко на всичко четирийсет рубли; ще ми вземе рублите и пак ще ме убие (фр.).

340

Слава богу (фр.).

341

И после (фр.).

342

Това започва да ме успокоява (фр.).

343

Това е много успокоително (фр.).

344

Това е във висша степен успокоително (фр.).

345

Аз съм съвсем друго нещо (фр.).

346

Но най-сетне (фр.).

347

Чудесно (фр.).

348

Да, това би могло да се преведе тъкмо така (фр.).

349

Още по-добре, аз имам всичко четирийсет рубли, но… (фр.)

350

Сиреч (фр.).

351

Драги мои (фр.).

352

Тя го пожела (фр.).

353

Но… това е чудесно (фр.).

354

Мъничко водка (фр.).

355

Съвсем мъничко (фр.).

356

Съвсем съм болен, но не е чак толкова лошо да си болен (фр.).

357

Наистина имаше виц на дама (фр.).

358

Е… това е, струва ми се, Евангелието? (фр.)

359

Вие сте това, на което му казват… (фр.)

360

Нямам нищо против Евангелието и… (фр.)

361

„Животът на Иисус“ (фр.).

362

Изглежда, че целият свят се е запътил за Спасов… (фр.).

363

Но това е дама, и то твърде изискана (фр.).

364

А тая захар, това нищо не значи (фр.).

365

Във висша степен изискана (фр.).

366

Нямате и трийсет години (фр.).

367

Но, боже мой (фр.).

368

Тия нищожества, тия мизерници (фр.).

369

О, аз ставам егоист (фр.).

370

Но какво иска този човек? (фр.)

371

Боже мой, приятели мои (фр.).

372

Но, моя мила и нова приятелко (фр.).

373

Но защо не, аз съм очарован (фр.).

374

Нали? (фр.)

375

Аз обичам народа, това е необходимо, но имам чувството, че никога не съм го виждал отблизо. Настася… дума да не става, че и тя е от народа… но истинският народ (фр.).

376

Скъпа и несравнима приятелко (фр.).

377

Мила наивнице. Евангелието… Видите ли, занапред ние ще го проповядваме заедно (фр.).

378

Нещо съвсем ново по рода си (фр.).

379

Това е факт (фр.).

380

И на тая скъпа неблагодарница (фр.).

381

Скъпа и несравнима, за мен жената е всичко (фр.).

382

Става твърде студено. Апропо, аз имам всичко четирийсет рубли, ето ви ги тия пари (фр.).

383

Да не говорим вече за това, защото то ме огорчава (фр.).

384

Защото имаме да си поприказваме. — Да, аз имам да ви кажа много работи, скъпа приятелко (фр.).

385

Как, вие ми знаете вече името? (фр.)

386

Стига, дете мое (фр.).

387

Стига, стига, вие ме измъчвате (фр.).

388

Нищо, ще почакаме (фр.).

389

Двайсет години (фр.).

390

Вие сте благородна като маркиза (фр.).

391

Като във вашата книга (фр.).

392

… проповедта от планината. — В тази проповед се съдържат основните заповеди на Христос (Матей, гл. 5–7, и Лука, гл. 6).

393

Стига, стига, дете мое (фр.)

394

Знаете ли (фр.).

395

Нима съм толкова болен? Няма нищо сериозно (фр.).

396

О, да, спомням си, да, Апокалипсиса. Четете, четете (фр.).

397

Ще заминем заедно (фр.).

398

Онези свине (фр.).

399

Тая книга (фр.).

400

Едно сравнение (фр.).

401

Да, Русия, която съм обичал винаги (фр.).

402

И другите с него (фр.).

403

После ще разберете (фр.).

404

После ще разберете… Заедно ще разберем (фр.).

405

Я гледай, езеро (фр.).

406

И ще проповядвам Евангелието (фр.).

407

Тя е ангел… За мен тя беше нещо повече от ангел (фр.).

408

Мила… мила (фр.).

409

Аз ви обичах! (фр.)

410

Обичал съм ви цял живот… двайсет години! (фр.)

411

Час(фр.).

412

Бульон, чай… най-сетне той е тъй щастлив (фр.).

413

Да, приятели мои (фр.).

414

Цялата тази церемония (фр.).

415

Благодаря ви, отче, много сте добър, но… (фр.).

416

Ето го моето верую (фр.).

417

Цял живот съм лъгал (фр.).

418

… на самото място на убийството била намерена шапката на Шатов… — При убийството на студента И. И. Иванов от нечаевци Нечаев в бързината взел шапката на Иванов, а неговата собствена шапка останала на местопрестъплението.

419

… и аз като Херцен се записах за гражданин на кантона Ури… — Ури — швейцарски кантон. През май 1851 година лишеният от права и руско гражданство Херцен става гражданин на швейцарския кантон Фрайбург.