Безизходна ситуация

I

Лудън Антиох изслуша внимателно всичко и поклати леко кръглата си глава в знак на несъгласие:

— Иска ми се да ти помогна, друже, но не си попаднал на тоя, дето трябва. По-добре да уредиш тая работа с Бюрото.

Томър Замо се облегна на стола, разтърка силно върха на носа си и помисли какво да отговори:

— Логично е, но не и практично — изрече накрая предпазливо. — Сега не мога да пътувам до Трантър. Ти си представителят на Бюрото за Цефей 18. Нищо ли няма да свършиш?

— Ама дори и да съм граждански наблюдател, аз съм длъжен да спазвам политиката на Бюрото.

— Добре! — изкрещя Замо. — Тогава ми кажи каква е тази политика на Бюрото. Аз оглавявам научно-изследователска организация под прякото управление на Империята, имам огромни правомощия, а на всяка крачка съм ограничаван от цивилни авторитети, които правят едно и също — повтарят като папагали все „политиката на Бюрото“, за да се оправдаят. Какво представлява политиката на Бюрото? Досега не съм получил свестен отговор.

— Според моите разбирания… — погледът на Антиох остана спокоен и непоклатим, — казвам ти личното си мнение, така че не можеш да ме хванеш по никакъв начин, политиката на Бюрото се състои във възможно най-почтено отношение към нехуманоидите.

— Тогава какво управление…

— Ш-ш-шт! Няма нужда да викаш. Трябва да отбележа, че Негово Имперско Величество е хуманист и последовател на философията на Аврелий. Ще ти кажа на ухо едно нещо: общоизвестно е как Императорът лично пръв предложи да бъде създаден този свят. Можеш да се обзаложиш, че политиката на Бюрото се придържа плътно към императорските идеи. И бъди сигурен, че няма да си подлея вода, като тръгна срещу такова течение.

— Е, момче — месестите клепачи на лекаря трепнаха, — щом като си решил да се държиш така, сигурно ще си загубиш работата. Не, няма да ги накарам да те изритат. Изобщо нямам предвид такова нещо. Просто работата сама ще ти избяга, защото тук нищо няма да стане!

— Наистина ли? Защо? — Антиох бе нисък, розов и дундест, а изражението на охраненото му лице бе неизменно любезно и приветливо, но сега помръкна.

— Ти си отскоро тук, докато аз дойдох отдавна — изгледа го навъсено Замо. — Ще имаш ли нещо против, ако пуша? — той запали небрежно грубовата пура от силен тютюн. После продължи безцеремонно: — Тук няма място за хуманизъм, администраторе. Ти третираш нехуманоиди така, сякаш са хора. Не става. И не ми харесва тая дума „нехуманоиди“. Те са си животни.

— Те са интелигентни същества — подхвърли кротко Антиох.

— Добре де, тогава са интелигентни животни. Предполагам, че двата термина не са взаимно изключващи се. Чужд интелект в съседство с човешкия на едно и също място не е работа.

— Предлагащ да ги избием ли?

— О, Галактико, не! — размаха пурата си Замо. — Предлагам да гледаме на тях като на обект за изследване, единствено така. Можем да се научим много неща от тези животни, ако ни бъде позволено. Знания, които биха послужили незабавно на човешката раса, трябва да го отбележа. Ето ти я тук човечността. Ето това ще е добро за масите, щом като оня безгръбначен култ към Аврелий толкова много те интересува.

— Какво имаш предвид?

— Да вземем най-очебийните неща… Предполагам, че си чувал за тяхната химия.

— Да. Прегледах повечето от докладите за нехуманоидите, публикувани през последните десет години. Очаквам още публикации.

— Ами тогава… трябва да ти кажа всичко на всичко, че тяхната химиотерапия е направо съвършена. Например, лично аз видях с очите си как излекуваха счупена кост — онова, което при тях минава за счупена кост. Направиха го с помощта на хапче. Костта възстанови своята цялост за петнайсет минути. Нито едно от техните лекарства досега не е използвано от хората при земни условия. Повечето от тях биха ни убили набързо. Но ако разкрием как те действат на нехуманоидите, на животните…

— Да, да. Разбирам огромната значимост на ефекта.

— Виж ти. Е, това вече ме удовлетворява. Второто нещо е, че тези животни контактуват помежду си по неизвестен начин.

— Чрез телепатия ли?!

— Телепатия! Телепатия! Телепатия! — изкриви устни ученият. — Със същия успех можеш да кажеш и чрез отвара, приготвена от вещици. Никой не знае нищо за тая телепатия, освен името й. Какъв е механизмът на телепатията? Каква е психологията и физиологията й? Искам да разбера, но не мога. Политиката на Бюрото, според твоите думи, го забранява.

— Но… Извинявай, докторе, но не съм съгласен с теб — присви устни Антиох. — По какъв начин ти пречат? Сигурно управата не е направила никакъв опит да попречи на твоите научни изследвания върху тези нехуманоиди. Не мога да кажа същото за своя предшественик, разбира се, но аз самият…

— Няма никаква пряка намеса. Аз не твърдя такова нещо. Но в името на Галактиката, управителю, ние сме възпрепятствани от цялата тази ситуация. Всъщност ни карате да се занимаваме с хора. Позволявате им да си имат свой собствен предводител и вътрешна автономия. Угаждате им, глезите ги, като им предоставяте онова, което според философията на Аврелий се нарича „права“. Не мога да се разбера с техния управител.

— А защо не можеш?

— Защото не ми позволява да действам на воля. Не ме допуска да провеждам експерименти с никое същество, без да получа съгласието на набелязания обект. Онези двама или трима доброволци, които ни дават, съвсем не са от най-умните. Условията са невъзможни.

Антиох присви рамене безпомощно.

— На всичкото отгоре явно е невъзможно да научим нещо стойностно за мозъка, физиологията и химичните процеси в организмите на тези животни без дисекция, без опити, свързани с храненето или с влиянието на различни лекарства върху тях. Знаеш, че научните изследвания са сложно нещо. Там не остава много място за хуманизъм.

— Трябва ли да е чак толкова трудно? — Лудън Антиох потупваше замислено с пръст брадичката си. — Тези нехуманоидни същества са безобидни. Казваш непременно дисекция… Ами ако опиташ да намериш друг подход? Мисля, че предизвикваш у тях враждебно настроение. Може би трябва да покажеш превъзходство, да се държиш властно.

— Властно! Аз не съм от онези самозабравили се психолози, по които хората се увличат в последно време. Не вярвам някой да разреши проблем, за който е необходимо да бъде извършена дисекция, с помощта на така наречения „правилен персонален подход“.

— Жалко, че мислиш така. Обучението по социопсихология е необходимо условие за всички управители от квалификация над А–4.

Замо измъкна парченце пура от устата си, помълча малко, без да се старае да прикрива надменното изражение на лицето си и продължи:

— Тогава по-добре е да упражниш някои от своите прийоми върху Бюрото. Аз имам сериозни приятели в Имперския съд.

— Виж сега, аз не мога да поставя проблема, не мога да го направя открито. Основната насока в политиката не е в рамките на моята компетентност, тези неща са приоритет на Бюрото. Но ти знаеш, че бихме могли да опитаме индиректен подход — усмихна се той. — Някоя стратегия.

— Каква именно?

— Ами виж — Антиох плъзна внимателно пръсти по редицата подвързани в сиво доклади, наредени на пода до стола му, — прочел съм повечето от тях. Пълна глупост, но съдържат някои факти. Например знаеш ли кога се е родило последното нехуманоидно отроче на Цефей 18?

Замо помълча известно време преди да отговори:

— Не зная. А и не ме интересува.

— Но Бюрото би се заинтригувало. На Цефей 18 не се е раждало нито едно нехуманоидно отроче в рамките на две години… откакто техният свят съществува самостоятелно. Знаеш ли какви са причините?

— Възможни са множество фактори — присви рамене лекарят. — Необходимо е изследване, за да се докаже кои са те.

— Добре, да речем, че напишеш доклад…

— Доклади! Написал съм двайсет досега.

— Напиши още един. Дай превес на неразрешените проблеми. После им кажи, че трябва да промениш своите методи. Повтаряй непрекъснато проблема с ръста на раждаемостта. Бюрото няма да посмее да го пренебрегне. Ако нехуманоидите измрат, някой ще трябва да отговаря за това пред Императора. Схващаш ли…

— И така нещата ще се променят? — зениците на Замо се разшириха.

— Аз работя за Бюрото от двайсет и седем години. Зная как да му въздействам.

— Ще си помисля — Замо се изправи и излезе с тежки стъпи от кабинета, като затръшна след себе си вратата. По-късно Замо каза на един от своите сътрудници:

— Той преди всичко е бюрократ. Затова няма да пренебрегне общоприетото правило да изложи първо проблема на хартия, а и няма да поеме открито риска. Сам няма да постигне кой знае какво, но ако ние действаме чрез него, може и да стане нещо повече.