Безизходна ситуация

V

Вечерята завърши, донесоха виното, задимяха пурите. Оформиха се няколко групи събеседници. Капитанът на търговската флотилия бе в центъра на най-голямата. Кристалнобялата му униформа направо заслепяваше слушателите наоколо.

— Пътуването ни беше направо играчка — заяви той самодоволно. — Преди този полет съм имал под мое командване повече от триста кораба. Но все пак никога не бях превозвал такъв товар. Какво ще кажете за пет хиляди флуоритни кълба в тази пустиня, а? Пустата му Галактика!

— За нехуманоидите — засмя се Лудън Антиох и разтърси рамене. — Надявам се товарът не ви е затруднил.

— Не, никак. Но е обемист. Крехък е и на един кораб не можеха да бъдат натоварени повече от двайсет кълба, според всичките правителствени норми за пакетиране и предпазни мерки. Но парите са си на държавата, нали?

— Това първото ви изпитание с правителствени норми ли е, капитане? — усмихна се криво Замо.

— Велика Галактико, не! — избълва капитанът. — Винаги се опитвам да избягвам такава работа, но понякога не е възможно да не попаднеш в мрежата. Неприятна работа е, това е истината. Бюрокрация! Бумащина! Тя е в състояние да спре развитието ти, да смрази кръвта ти! Тя е един тумор, раков тумор на Галактиката. Аз бих ликвидирал цялата тази сган.

— Не сте прав, капитане — намеси се Антиох. — Не разбирате някои неща.

— Така ли? Тогава, като един от тези бюрократи — усмихна се онзи, — надявам се да ни обясните каква е вашата роля в операцията, администраторе.

— Ами, вижте — Антиох изглеждаше смутен, — правителството е сериозна и сложна институция. Имаме да се грижим за хиляди планети в нашата империя и за милиарди хора. Цялата тази работа без здрава организация е непосилна. Мисля, че в наше време само в Имперската административна служба има около четиристотин милиона хора. За да бъдат координирани техните действия и за да бъдат направлявани техните знания, непременно трябва да съществува така наречената бюрокрация и бумащина, както я наричате. До последното звено, колкото и да ви се струва безумна, тежка, тя е необходима. Всяко парченце хартия обвързва усилията на четиристотин милиона хора. Ако унищожите администрацията, вие унищожавате и империята, а заедно с нея унищожавате и междузвездния мир, ред и цивилизация.

— Хайде де… — реагира капитанът.

— Не казвайте така. Точно това имам предвид — Антиох бе искрено развълнуван. — Правилата и системата на администрацията трябва да са всеобхватни и строги в случай, че има някои некомпетентни официални лица. Понякога се намира един… на вас може и да ви е смешно, но има некомпетентни учени и репортери, и капитани също… Ако има некомпетентни оторизирани лица, може някоя малка неприятност да е неизбежна. Но в най-лошия случай системата сама се грижи за себе си.

— Да — засмя се кисело капитанът. — Ами ако бъде назначен някой кадърен администратор? Той рано или късно попада в жестоката мрежа и няма как — върви надолу към посредствеността.

— Съвсем не е така — отвърна Антиох дружелюбно. — Един способен човек работи по правилата и постига каквото пожелае.

— Как? — запита Банърд.

— Ами… ами… — Антиох изведнъж бе хванат натясно. — Единият начин е да добиеш правото на проект със степен на значимост „А“ или „АА“, ако е възможно.

Капитанът се канеше да се изсмее с все сила, но не успя, защото вратата изведнъж се отвори с трясък и в залата нахълтаха изплашени служители. В началото от виковете им нищо не се разбираше. Но после…

— Сър, корабите са отвлечени. Онези нехуманоиди ги завладяха със сила.

— Какво?! Всичките?!

— До един. Няма ги и корабите, и съществата…

Два часа по-късно четиримата мъже бяха в стаята на Антиох.

— Няма грешка — отбеляза хладно администраторът. — Не е останал и един кораб, дори и тренировъчният, Замо. А в рамките на половината сектор няма никакъв правителствен кораб. Докато организираме преследване, те ще са извън Галактиката, ще са на половината път до Магелановата мъглявина. Капитане, ваше задължение бе да осигурите необходимата охрана.

— Ние се приземихме едва днес след толкова дълго пътуване в космоса — изрева онзи. — Вие трябваше да знаете…

— Чакайте малко, капитане — прекъсна го яростно Замо. — Започвам да разбирам. Антиох — заговори ученият рязко, — ти си измислил всичко.

— Аз? — изражението на Антиох оставаше все така странно хладно, дори безразлично.

— Ти ни каза тази вечер, че един оправен администратор ще се сдобие с проект със степен на значимост „А“ и ще постигне, каквото пожелае. Ти си го направил, за да помогнеш на нехуманоидите да избягат.

— Аз да съм го направил? Прости ми, но как би могло да стане това? Ти самият в един от своите доклади повдигна проблема за ръста на раждаемостта сред нехуманоидите. А Банърд беше онзи, който със сензационните си дописки изплаши Бюрото и го принуди да ни разреши проект със степен на значимост „АА“. Аз нямам нищо общо с това.

— Ти предложи да напиша за ръста на раждаемостта — викна освирепял Замо.

— Аз ли? — запита Антиох сдържано.

— И заради това — ревна изведнъж Банърд — ти предложи да спомена в статиите си ръста на раждаемостта.

Тримата наобиколиха плътно администратора. Антиох се облегна на стола си и отговори спокойно:

— Не зная какво имате предвид. Ако ме обвинявате, моля да ми дадете доказателства… законни доказателства. Законите на империята се защитават с писмени, с филмирани материали или със свидетели. Всичките ми писма в качеството ми на администратор са в папките на Бюрото и на други места. Аз никога не съм молил за проект от степен на значимост „А“. Бюрото ме натовари с него, а Замо и Банърд са отговорни за тази работа. Така е черно на бяло.

Звуците, които излизаха от гърлото на Замо, бяха кажи-речи нечленоразделни:

— Ти ме подмами да обуча съществата как да се справят с кораба.

— Това си беше твое предложение. Аз пазя твоите доклади, предложенията ти реакциите на цефеанците да бъдат изследвани с апаратурата на хората. Бюрото също ги пази. Доказателството… официалното доказателство е ясно, черно на бяло. Аз нямам нищо общо със случая.

— И с кълбата ли? — настоя Банърд.

— Ти умишлено повика моите кораби тука — викна неочаквано и капитанът. — Пет хиляди кълба! Ти си знаел, че за тях ще са нужни стотици кораби!

— Никога не съм молил да докарвате кълба — каза спокойно Антиох. — Това беше идея на Бюрото, макар че, според мен, приятелите на Банърд от Философското сдружение помогнаха много.

— Ти запита оня вожд от Цефей дали може да разчита мисли — Банърд пребледня като платно. — Ти му каза да прояви интерес към кълбата.

— Хайде, моля ви. Вие сами изготвихте дешифровката на разговора ни. Тя също е в папките. Не можете да докажете обвиненията си — изправи се администраторът. — Ще трябва да ме извините. Необходимо е да приготвя рапорта си за Бюрото.

На вратата Антиох се спря:

— Както и да е, проблемът с нехуманоидите е разрешен, макар и само в тяхна полза. Сега те ще имат потомство, ще имат свят, който са постигнали сами. Те искаха точно това. И още нещо. Не ме обвинявайте за такива глупости. Аз съм на администраторска служба от двайсет и седем години и ви уверявам, че от досието ми е видно колко стриктно съм изпълнявал всичките си задължения. Капитане, ще се радвам да продължим нашата дискусия тази вечер, за да ви убедя и да ви обясня как един кадърен администратор може да работи с бюрократи и да постигне, каквото пожелае.

Удивително е как такова кръгло, нежно, бебешко лице може да се усмихва така саркастично.