Работниците в нюйоркското метро го наричаха Къртицата — обикновен локомотив, превърнат в метачна машина, само че на релси.
Късно нощем, когато влаковете в метрото бяха най-рядко, Къртицата минаваше по тунелите и въртящите се четки в предния й край събираха боклуците, нападали по релсите през деня. В края на маршрута събраният боклук се изсипваше в една пещ и се изгаряше.
По-късно тази нощ Къртицата мина по обичайния си път в тунела покрай градската библиотека. И докато минаваше покрай подстанцията на „Кон Едисън“, машинистът задряма.
И така и не забеляза отворената врата, нито порутената й вътрешност — засипана с отломки от бетон и тухли.
Не забеляза също и тихото подрънкване на метал в метал под Къртицата, когато тя минаваше покрай подстанцията.
Къртицата продължи по тунела и единственото, което остана след нея, беше чифт белезници, закопчани за релсата.