Богословие (Небеса)

За човека

И тъй душата е жива същност, проста и безплътна, по своето естество невидима за телесните очи, безсмъртна, надарена с ум и разум, без форма, имаща като свой орган плътта, на която дава способност да расте, да чувства и да се възпроизвежда, има ум, който съставя не нещо различно от нея, но най-чистата част от самата нея, така щото това, което е окото за плътта, това е умът за душата. Тя е самовластна, надарена със способността да желае и да действа, изменчива, сиреч с твърде променлива воля, поради което тя е и сътворена, като е получила всичко това по естеството си от онзи, който я е създал, придобивайки от него благодат и съществуване и това, че е такава по самата си природа…

Плътта [тялото] има три измерения, сиреч дължина, ширина и дълбочина, или тлъстина. Всяко тяло се състои от четири елемента, а тялото на живите същества — от четири течности. Трябва да се знае, че има четири елемента: земята, която е суха и студена; водата, която е студена и течна; въздуха, който е влажен и топъл; огъня, който е топъл и сух. Също така и течностите са четири, като съответстват на четирите елемента: черната злъч, която съответства на земята, тъй като е суха и студена; слузта, която съответства на водата, като е студена и влажна; кръвта, която съответства на въздуха, като е течна и топла; жълтата жлъчка, която отговаря на огъня, тъй като е топла и суха. И тъй плодовете се образуват от четирите елемента, влагите [течностите] от плодове, а телата на живите същества — от течностите и пак се връщат в тях. Защото всичко съставно се връща в онова, от което се образува. Трябва да се знае, че човекът има общо и с бездушните същества, както и участва в живота на безсловесните същества, а е получил и мисловна способност заедно с разумните същества. Чрез своето тяло той има нещо общо с бездушните предмети, както и по това, че се състои от смес на четири елемента. С растенията има общо това, както и проявата да се храни, да расте и че притежава семе, сиреч способност да ражда. С безсловесните той има общност както в това отношение, така и това, че е надарен с желание, сиреч гняв и похотливост, после по чувстването и по движението, което отговаря на подбуждението.

Сетивата са пет: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Движението, което е свързано с подбуждението, представя способност да се предвижва от едно място на друго, както и да се раздвижва цялото тяло, да се издават звуци и да се диша. Защото от нас зависи да вършим или да не вършим всичко това. Посредством разума човек се съчетава с естествата, които са безплътни и са постижими само чрез ума, като мисли, разбира и разсъждава за всяко нещо, стреми се към добродетелите и обича благочестието, което е върхът на добродетелите. Поради това човекът представя един малък свят.

Трябва да се знае, че разрезът, изтичането и промяната са свойствени само на тялото. Изменението се отнася до качеството, сиреч затопляне или охлаждане, и подобни неща. Изтичането е изтичане чрез опразване, като се изпразва и влажното, и сухото, и въздушното, и има нужда да се запълни. Поради това са естествени гладът и жаждата. За душата са свойствени благочестието и мисленето. Добродетелите са нещо общо за душата и тялото поради това, че те имат отношение към душата, понеже душата помага на тялото.

Трябва да се знае, че разумът по своята природа властва над онова, що е неразумно [у нас]. Душевната сила се разделя на разумна и неразумна. Неразумната част има две страни: едната не се покорява на разума, сиреч не се ръководи от мисълта, а другата се покорява и слуша разума. Непослушната и непокоряващата се на разума част е жизнената сила, която се назовава туптяща [пулсираща], съдържащата в себе си семе, сиреч способност да ражда и да расте, та се нарича и хранеща. Тя е същата, която образува плътта, понеже тази последната се направлява не от мисълта, но от самата природа. Онази част, която се покорява и повинува на разума, сиреч на мисълта, се разделя на желание и гняв. Изобщо неразумната част на душата се нарича възприемаща и способна на желание. Трябва да се знае, че движението, което съответства на подбудата, спада към тази част, която е покорна на разума. Трябва също да се знае, че едни от делата са добри, а други лоши. Онова благо, което се очаква, събужда желание, а когато се постигне, носи удоволствие. Също така и очакваното зло събужда страх, а когато настъпи — скръб. Необходимо е да се знае, че когато ние говорим за благото, ние имаме предвид както онова, което е истинско благо, така и това, което изглежда такова. Същото се отнася и до злото.