Цитатите тук и в редица други случаи са по бележките към т.XV на академичното „Полное собрание сочинений в тридцати томах“, където са приведени, обобщени издирванията на поколения изследователи. — Б.а.
Ф. М. Достоевский в русской критике, М., 1956, с. 408, 430.
Б. Бурсов, Личность Достоевского, Ленинград, 1974 г., с. 406.
М. Бахтин, Проблемы поэтики Достоевского, изд, третье, М. 1972, 0. 156—7. Всички цитати, които привеждам, са от това издание.
Преди да пристъпи към писане на „Карамазови“, Достоевски посещава в края на юни и началото на юли 1878 г. прочутия манастир Оптина обител, гдето се среща с популярния тогава старец Амвросий и бил, според спомените на Ана Григориевна, дълбоко развълнуван от словото му; разказал му и за нещастието, сполетяло семейството. Отец Амвросий предал по Достоевски благословия на Ана Григориевна и думите, които Зосима казва в романа на една скърбяща за детето си майка.
Вж. у Б. Бурсов, Личность Достоевского. с. 205—6.
Вж. Русские писатели о литературном труде, Ленинград, 1955, т.3, с.145.