България или Мафията?

За „дребните“ неща

Която и страна да посетите, вие неминуемо ще ползвате тоалетна. По чистотата на отходните места можете да направите преки изводи за хигиената и битовата култура на жителите на тази страна. Можете да правите Косвени заключения и за манталитета им, гражданската дисциплина в обществото, най-често срещаното поведение на хората… Така този периферен показател, нефигуриращ в никакви статистически справочници, ви създава не само устойчиви впечатления, но и доста правдоподобно мнение за един народ.

Грижливо поддържаните гробища говорят много: потомците на погребаните тачат своите предци, следователно своя род, значи и своята история и родина; това са хора с устойчива ценностна система, придържащи се към традициите и разграничаващи вечното от преходното и сериозното от лековатото. За мъртвите може да е безразлично, но живите се възпитават от спомена, поддържат връзката между поколения-та и не загубват историческата си памет. Занемарените гробища, без да има война или тежко природно бедствие, са признак на разпадащо се общество и на деградиращ и изчезващ народ. Не разложението и деградацията се дължат на неподдържаните гробища, а запустелите гробища са резултат от разложението и деградацията. Й този „дребен“ показател не се съдържа в справочниците, но колко много информация дава!

Често гледаме футболни мачове — на стадиона или по телевизията. Преди срещите на национални отбори се изпълняват химните на страните. Нормално е да видите как строените на терена играчи запяват своя химн. Но често никой не пее — никой не знае текста дори на първия Куплет. „Мила родино, ти си земен рай, тра-ла-ла-ла, ра-ра-ра-ра, ра-ра-ра-му-у…“ никой не е успял да научи думите на химна нито в училище, нито в Къщи. Научаването се затруднява, Когато всяка власт сменя химна. Полезно е да се знае, че французите имат „Марсилезата“ повече от 200 години, а „Дойчланд юбер алес“ е написан още преди създаването на германския райх и е бил национален химн и при Кайзера, и при ваймарската република, и при Хитлер, и сега — той не е обвързан с никакъв политически ре-Жим. Когато всички пеят химна си, те (може и несъзнателно)

Спонтанно изразяват принадлежността си към здрава национална общност. Незнаенето на химна — един формален, но емоционален стожер на нацията — е белег на национален упадък и разпадане на обществото. И отново: нацията се разпада не защото не знае химна, а не знае химна, защото се разпада.

Германци, англичани, скандинавци и други са прочути със своята точност. Те идват на уговорената среща на минутата и е изключено някой от тях да не се яви на уговореното място дори ако става въпрос за развлечение — неявяването означава, че на човека се е случило тежко произшествие. При това никой не смята, че точността е някакъв подвиг, както не смята за подвиг дишането. Има и народи, за които поетият ангажимент има само пожелателен характер, а точността се счита за лукс, Каприз или подвиг. Това е проява на социален инфантилизъм у възрастни хора. Инфантилизмът не води пряко до разпадане на обществото, но такова общество е не-ефективно. Обърнете внимание, че „точните“ нации са силни и в икономиката, и на война, и в други дейности, при това постигат всичко с по-малко усилия и с по-малки загуби. „Неточните“ народи често не постигат нищо и се мятат от катастрофа към катастрофа. И тук изводът е в тази насока: обществата са инфантилни не защото са „неточни“, а са „неточни“, понеже членовете им са инфантилни.

Българската национална телевизия (БНТ) е задръстена с реклами. В началото плахо (пробно), а после редовно с рекла-ми се прекъсват игралните филми, обикновено на най-интересното място. Телевизионните зрители в началото мърморят недоволно, след това се примиряват („какво можем да направим!“) и свикват. Някои домакини даже са доволни от принудителната пауза, понеже могат да отскочат до Кухнята и да погледнат дали готвеното ядене не е загоряло. При това положение не може и дума да става за художествено въздействие, пречистване на душата или елементарно възпитателно влияние. Навярно от „сапунените опери“, завладели екрана, не се очаква такова въздействие.

Тъй като жаждата за печалба е ненаситна, трябва да се очаква, че ескалацията на рекламния тероризъм ще продължава. Нищо чудно в скоро време арията на Крал Филип от „Дон Карлос“ или хорът на евреите от „набуко“ да бъдат прекъсвани от реклами на кока-кола. Какво пречи да се прекъсва и националният химн? Нали парите са по-важни от всичко!

А защо да не бъдат прекъсвани и църковните служби? Как 8и изглежда едно такова съчетание между реклама и евангелието от Марко: „Като настана събота, той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у него това? (6:2)… А Иисус им казваше: (6:4)… Използвайте само дамски превръзки «Либрес»; те поддържат терена винаги сух и готов за действие; … Пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.“ (6:4)

Какво пречи да се прекъсне и обръщението на президента към нацията? Нали от рекламата се ражда печалба, а печалбата е за благото на фирмите, т.е. За нас (това ни внушават). „българската нация ще върви уверено към демокрация само ако… Употребява презервативите «Лайф Стаил»… Приобщаването ни към Европа ще се ускори, Когато всеки българин… Консумира «Делта» — върха на сладоледа…“

Навярно измислените примери изглеждат абсурдни. Засега. Но въпрос на време е да се превърнат в действителност. Когато в едно общество богатството е бог и стои над всич-Ко, а културата проси подаяния (спонсориране) от него, обществото необратимо се разпада и е обречено да загине. Иначе Казано, онова общество, което прекъсва игралните филми с реклами, е обречено да загине, колкото и парадоксално и пресилено да изглежда подобно твърдение. Обществото ще загине не защото прекалява с рекламите, а приоритетността на ре-Кламите е симптом на опасно заболяване, водещо към гибел. Макар че съществува и обратна връзка — доминирането на рекламите над културата допринася за гибелта на обществото.

В страни като Швеция, Където капиталът все пак е под обществен Контрол, чак такава вакханалия на печалбарството не се допуска. Телевизията има два държавни Канала (не мислете, че богата Швеция не може да си позволи 20 Канала!) И нито един частен (в Англия Каналите са четири). А в много селища на България се приемат 12 телевизионни програми. В „изостанала“ Швеция всички реклами са отделени в двайсет-минутен блок веднъж на ден — обществото не позволява повече. И въпреки това шведските фирми преуспяват и намират начини да рекламират продукцията си. БНТ е залята с рекла-ми и въпреки това финансовото й положение, по думите на ръководствата й, винаги е катастрофално. Навярно реклами-те не я стабилизират, а облагодетелстват отделни лица.

Разискваните тук „дребни“ неща говорят много. Те по-Казват безпътицата, отчаянието, примирението, разлагането и деградацията на народа и обществото, за кой ли път поставени в режим на оцеляване. Германците, чехите, поляците, французите и други народи, макар и подложени на силно манипулиране, все още не са (напълно) зомбирани или превърнати в пещерни хора, и спонтанно оказват отпор на всеки опит да се посегне на правата и интересите им. Без да са се наговаряли и без да има организация за съпротива, по силата на унифицираното си възпитание, обща ценностна система, вкоренено свободолюбив и достойнство, те светкавично и по еднакъв начин реагират на увеличаване на цените на млякото с 10%, на вноса на американска риба на дъмпингови цени, на опитите за възраждане на нацизма, на въвеждането на извънредно положение… Реагират с демонстрации, погроми (над внесената риба) и най-често с бойкоти. Бойкотът на някаква стока, персона, избори и други мероприятия е мощно оръжие в ръцете на по-слабата (най-вече във финансово отношение) страна, защото изолира и поставя в глупаво положение силната страна.

Макар че народът в България е мачкан от управниците по най-драстичен и нагъл начин, няма дори наченки на някакъв отпор. „Дребните“ неща, обсъждани по-горе, показват, че масов отпор не може да има — едно разложено (атомизирано) общество няма ценности, които си струва да бъдат защитавани. Членовете на това общество само оцеляват, всеки сам за себе си. Също като дивите животни.