Български народни приказки (Том 1)

Слепият и куцият

Тръгнали на път двама души: единият бил сляп, а другият — куц. Стигнали до една река и спрели на брега. Куцият рекъл:

— Стигнахме до дълбока река и няма да можем да минем отвъд, защото няма мост. За газене дума да не става. Аз имам само един крак, а ти нямаш очи. Речем ли да нагазим — ще се удавим в дълбокото.

Слепият се замислил. Подир малко попитал другаря си:

— Погледни хубаво и виж дали няма наблизо брод?

— Брод има хе долу, при завоя на реката, но там водата е бърза и трябват здрави крака.

— Заведи ме там! — казал слепият.

Куцият го хванал за ръката и го повел. Когато стигнали до речния брод, слепият рекъл:

— Аз имам два здрави крака, а ти имаш две здрави очи. Качи се на гърба ми и казвай къде да стъпвам. Аз ще те пренеса през реката.

Речено — сторено. Със съгласие и взаимна помощ слепият и куцият прегазили водата и продължили пътя си.