Цербер: Вълк в кошарата

Осемнадесета глава Новаторски проекти и компромисно решение

Съобщих на Боген, че съм влязъл във връзка и остава да чакаме резултата. Знаех какво ще бъде напрежението дотогава. Но се радвах, че Дилън е много по-свежа, жизнена, сякаш изцяло възстановена. Да не беше надвисналата над нас примка, следващите три дни сигурно щяха да са най-щастливото ми време на Цербер.

В края на третия ми се обади някой, когото не познавах, а и не разбрах откъде точно ме търси. Боген не само бе заповядал подслушването на видеофона, но наоколо бе просто претъпкано с какви ли не следящи устройства. Въпреки това се съмнявах, че ще научи много.

Нямаше образ, само звукова линия.

— Куин Жанг?

— Аз съм.

— В предложението ви има несъмнен смисъл, но нищо не може да се направи, без да получим проби от тъкани.

Затаих дъх.

— Какво количество е необходимо?

— Около петдесет кубически сантиметра мозъчна и още петдесет от каквато и да е друга тъкан. Възможно ли е.

— Ще видим — казах на незнайния си събеседник. — Как да ви уведомя?

— Пак ще се чуем.

Връзката прекъсна и точно тогава влезе Дилън.

— Кой беше?

— Сещаш се. Време е да се отбия в канцеларията на Сигурността, за да информирам Боген.

Той настоя да говори лично с мен и аз седнах пред техния видеофон.

— Обадиха ми се. Искат две проби от тъкани.

— Очаквахме нещо подобно — кимна координаторът. — Интересувам се само от любопитство — как се свързаха с тебе? Не си излизал през целия ден, нито имаш регистрирани разговори. Пък и никой не ти е гостувал.

— Говорихме по видеофона. Мислех, че сте записали всичко.

Той не прие новината спокойно.

— Да, всичко се следи. Ще проверя пак, но от контролните служби не са ми съобщили за проведен разговор. Това никак не ми допада. Не би трябвало хората на Конфедерацията да са толкова неуязвими тук.

Боген стана, а аз не помръднах от стола си. Не се съмнявах, че скоро ще се върне.

— Какво показа проверката?

— Никакви обаждания. Пуснахме записите и от следящите устройства във вашето жилище. Жанг, нали не се опитваш да си правиш майтапи с нас? Не се чува нищо освен фонови шумове. Накрая влиза жена ти и пита: „Кой беше?“, а ти отговаряш: „Сещаш се“.

Подсвирнах. Бях впечатлен поне колкото него, макар и не по същите причини.

— Е, какво решихте?

— Ще получиш тъканта.

— Аз ли да я взема или ще ми я доставите вкъщи?

— Много смешно… Ще трябва да си я вземеш сам, защото искам да проследя как ще попадне у агентите на Конфедерацията.

— Ей сега ще кажа да приготвят един катер.

— Не. Председателят Лару заповяда да предприемем предпазни мерки спрямо теб и ти повече няма да стъпиш на острова. Опиташ ли се, ще те очистим.

— Хей, не сме се разбирали така! — възмутих се съвсем искрено, а стомахът ми тревожно се сви.

Ако Сигурността на Конфедерацията одобри плана, непременно трябваше да съм на острова в решителните дни!

— Променихме правилата, Жанг. Сам призна, че си убиец, а ние не подценяваме уменията ти. Няма да рискуваме излишно.

— Но нали трябва да дойда, ако ми изпратят нещо?

— Не се налага. Ще го пренесе жена ти. Все още й е внушено да не посяга на човешки живот, затова присъствието й е по-безопасно.

— Няма да набърквам и нея! Тогава… забравете за уговорката ни.

Боген се ухили гадно.

— Нямам нищо против, щом толкова искаш и двамата да умрете веднага. Още отначало ти беше ясно — ще се подчиняваш на поставените от нас условия. Не се инати. Искаме тя да бъде тук точно след два часа.

— Добре де… — въздъхнах. — Засега съм съгласен. Я почакай! Тя е професионална майка. Забранено й е да пътува по вода заради борките.

— Кой ще възрази? По лична заповед на председателя Лару тази забрана в момента не важи за Дилън. Ако някой вдигне пушилка, прати го да си поприказва с мен.

— Аз пък си мислех, че и това й е внушено.

— Думония вече се погрижи да премахне внушението. Не беше чак толкова трудно. Хайде, побързай, че губим време!

Прекъснах връзката. Промяната в правилата ми вдъхваше тежки предчувствия. Макар че Дилън нямаше нищо против да се разходи.

— Нали сме заедно във всичко?

Какво да направя? Изпратих я до катера. Тя видимо се зарадва, защото наистина обичаше морето. Нямаше я около пет часа и аз все повече се изнервях.

— Нищо ли не ти сториха? — попитах веднага, щом я зърнах.

— Не — засмя се жена ми. — Бях на руля почти през цялото време, прекарах си много приятно. Замъкът е разкошен. Е, пуснаха ме само до първия етаж, връчиха ми ей онази запечатана хладилна кутия и ме изпъдиха.

Взирах се напрегнато в нея. Как да разбера дали не са я подменили с робот? Ще доловя ли промяна, ако набързо са я пъхнали в психомашините за някое ново внушение.

Успокоих се с мисълта, че засега не биха дръзнали да ми пратят робот. Нали всяка нощ с Дилън можехме да си разменим телата? За другото трябваше да разчитам на Думония… но можех ли да му имам доверие?

Внесохме кутията в апартамента и зачакахме новите указания, които — чудно защо — се бавеха. Накрая ни омръзна, свършихме малко от всекидневната работа на фирмата и си легнахме.

На сутринта кутията липсваше. Веднага се обадих на Боген за кражбата и той изобщо не се зарадва. Бяхме обкръжени от охрана, камери, алармени системи… но и този път те не му послужиха за нищо! Друг факт обаче го вкисна окончателно. В кутията имало пет отделни следящи устройства, дето и досега работели съвсем нормално. Според данните им тя още била в нашия апартамент.

Само че никой не успя да я открие. Ченгетата намериха единствено някакъв дребен излъчвател, натикан в пролука между дъските на пода. Чудесно имитираше сигналите на всичките пет устройства.

Боген хем се вбеси, хем провеси нос. Бях уверен, че до Лару ще стигне силно фризирана версия на случката.

Аз пък се възхищавах на резидента на Конфедерацията в района, който явно се извисяваше с цял ръст дори над мен, поне по безумното си нахалство. Изгарях от нетърпение лично да се запозная с него.

Пробите от тъкани бяха изчезнали в неизвестна посока преди девет дни и Боген не пестеше заплахите. Накрая и аз, и Дилън трудно контролирахме нервите си.

Когато дочакахме обаждането, двамата отпътувахме веднага и ми се стори, че зловещият координатор и хората му дори не подозират причината.

— Пък аз все се чудех защо говорите тук без никакви притеснения — рекох след малко на агента, оказал се добър наш познат.

Доктор Думония се подсмихна.

— О, всичко се дължи на две-три чудеса на съвременната техника. Всъщност Боген и в момента си мисли, че ни подслушва. Само че чува съвсем друг разговор. Толкова приятно се работи в технологична среда, изостанала поне с три десетилетия…

— И тези ваши анархистки настроения срещу Конфедерацията… Знаех си, че нещо не е наред, но така и не отгатнах на чия страна сте.

— Естествено работя преди всичко за себе си. Както впрочем постъпвате и вие двамата. Не съм мошеник и онова, което сте чули от мен досега, е самата истина. Конфедерацията ме отвращава. Ако можех да бъда сигурен, че пришълците няма да погубят цялата човешка раса, пръв бих ги насъскал към разправа с онова закостеняло общество. Няма по-добра стимулираща инжекция за човечеството от една разтърсваща и опустошителна война, стига то да оцелее в нея, за да продължи развитието си. Освен това искам да се наслаждавам на своята професия и на лукса, с който съм свикнал.

— Тогава защо… защо работите за тях? — озадачено промърмори Дилън.

— Аз не работя за тях в точния смисъл на тези думи. На Цербер всъщност представлявам Конфедерацията и това ми се струва много изискана шега. Куин може да ви разкаже повече за възгледите ми, понеже сега нямаме много време за философски беседи. Само да добавя, че с Конфедерацията сме си взаимно полезни. По същия начин използвам Лару, хората му и цялата тукашна система. Всичко е подчинено на стремежа ми да живея както ми харесва и да се отдавам на любимите си занимания.

— Изобщо не разбираем защо пратиха и мен тук — казах откровено, с цялото уважение на един професионалист към друг. — Можехте сам да свършите всичко, почти без да рискувате.

— Е, не е точно така. Ако припаря до Лару, особено пък до неговия остров и проекта, ще се изложа на прекалена опасност, а аз се пазя от това. Вече казах, че действията ми са част от намерението да поддържам личното си блаженство възможно най-дълго време. Надявам се — безкрайно дълго! Затова не си падам по дръзките акции. А и Лару не би ме допуснал до себе си или до роботите, защото… го познавам твърде добре. — Думония се ухили зъбато. — Той продължава да живее с илюзията, че и аз съм бил подложен на частично промиване на мозъка. Само затова ме търпи. Е, има и втора причина да не възложат задачата на мен. Твърде отдавна съм тук, твърде добре познавам местните хора. Липсва ми безпристрастност. Нуждаеха се от нов ум с аналитични способности, за да отсее плявата и събере действително съществената информация. Пък и така Куин рискува главата си, а не аз своята…

Дилън обаче не мирясваше.

— Току-що заявихте, че не ви интересува дали пришълците ще нападнат Конфедерацията. Защо тогава помагате да бъдат спрени?

Докторът изведнъж стана много сериозен.

— В техните създания е скрита най-страшната опасност. Съвършени организми, превъзхождащи човека във всичко. И изцяло поддаващи се на програмиране. Разбира се, ние също сме програмирани донякъде от онова, което наричаме наследственост и социална среда. Но имаме и способността да надмогваме натрапените ни ограничения, тоест да се отклоняваме от програмата. Затова нито едно тоталитарно общество в човешката история не е успявало да смаже окончателно независимия дух на отделната личност. Роботите са първата истинска заплаха за свободата ни, с която се сблъскваме. Те не могат да надраснат своята програма. Меко казано, плашат ме до полуда.

И двамата кимнахме. Не бяха нужни повече обяснения.

— Сега какво ще правим? — попитах Думония.

— Анализирахме пробите; доста си поиграхме. Веднага ще ви кажа истината — доктор Мертън е права. Нямаме и най-смътна представа как можем да повторим тези структури. Просто не ни е по силите. И според мен това е чудесно. Не бих искал и ние, хората, да се захванем с такива проекти, а дори Господ не би ме разубедил, че Конфедерацията ще се откаже да положи неимоверни усилия в тази посока. Добрата новина за нас е, че въпреки неспособността ни да разберем как функционират роботите, поне открихме начин да ги подхлъзнем. Не знам дали ви е ясно какво искам да кажа?

— Ни най-малко — уверих го аз.

— Добре, ето един пример — макар да не мога да си направя молив, ясно ми е за какво служи той, нали? В момента си имаме работа с несравнимо по-сложен вариант на същото положение. Ако основната програма за подчинение беше в самата химическа структура, здравата щяхме да загазим. За щастие съществува отделно програмиращо устройство във всяка квазиклетка. Доста сложно е и изобщо не го разбираме. Само че можем да добавяме информация и сме сигурни, че тя ще се предава и съхранява чрез микробите на Уордън така, както ние тук си разменяме съзнанията.

— И до какво водят вашите наблюдения? — нетърпеливо попита Дилън.

— Половината проби бяха изпратени на друго място, останалите задържах в своята лаборатория, където и свърших цялата практическа работа. Важно беше да имам изобилие от местната разновидност. Просто очарователно! Използвах организъм, чиято същност не проумяваме, за да повлияя на друг, който пък не бихме могли да възпроизведем. Но с помощта на компютрите във външния свят накрая все пак разгадахме информационната схема. Езикът на химическото кодиране е заплетен и няма нищо общо с човешката логика, затова работата се проточи, ала накрая се справихме. Имахме късмет и с друго — основните програми за подчинение се повтарят във всяка клетка. Оказа се, че независимо дали са взети от мозъка или от друга тъкан, клетките са едни и същи. Просто се превръщат в необходимото…

— Добре де, можете ли да премахнете ненужната ни програма? — не се стърпях и аз.

— По никакъв начин. Но пък ще направим същото, което преди време предложих спрямо дълбоко заложените внушения. Не забравяйте, че клетките се поддават на допълнително програмиране. Ще добавим наши команди, които да обезсилят основните програми. И накрая ще имаме необременено съзнание в свръхчовешко тяло.

— Мертън няма как да не се е сетила за подобна възможност.

— Уверен съм, че е — съгласи се Думония. — Но са й липсвали възможностите на компютрите в Конфедерацията, за да разчете напълно кодовете, още по-малко пък да си изясни езика, на който са написани. Затова проектът „Феникс“ е закъсал. Дори не подозирате какви мощности бяха впрегнати, за да успеем! Лару е налучкал истината — никакви връзки не биха му помогнали да си осигури толкова машинно време, без да привлече Сигурността като с магнит.

— Значи ще му дадем каквото иска — въздъхна Дилън. — А ние печелим ли нещо?

— О, преди да се захванем с решителния етап, ще трябва да се погрижим вие двамата да сте напълно защитени. Просто е — ще закодираме у вас необходимата му информация като сложно внушение чрез методите на Конфедерацията. Никой от хората на Лару не може да се справи с тези кодове. Ако греша, значи вече сме загубили войната. С други думи, можете да им съобщите информацията само доброволно, иначе нищо няма да си спомняте. При това ще знаете единствено какво трябва да се направи, но не и защо. Ще се погрижим също тъй за необходимостта процесът да се повтаря при обработката на всеки изкуствен организъм…

— Но той допуска само мен на острова — натърти Дилън. — Няма ли веднага да ме превърне в робот, за да има информацията когато пожелае, въпреки всякакви предпазни внушения?

— Ще се справим и с тази опасност. Можем да добавим още една психоблокировка, като десетките, с които Конфедерацията е натъпкала главата на Куин през годините. Не е трудно от всекиго да се изтръгнат сведения чрез изтезания или химическо въздействие. Затова си служим със същите средства, за да сме застраховани, че подобни груби опити ще бъдат безсмислени. Ето кое е възпряло Лару да превърне моментално Куин в робот! Хората от неговата служба за сигурност веднага биха разпознали направеното и ще се примирят, защото разбират, че в такива случаи упорството е безполезно. Най-общо казано, в психиката се влага информация, която изтрива други данни още при първия опит за насилие над носителя им или дори по собственото му решение. Лару не би се осмелил да ви пипне с пръст. Ще има нужда от вашето пълно и доброволно съдействие. Така сте защитени и вие, и ние.

Дилън го гледаше недоумяващо и аз се намесих.

— Думония ни обяснява, че командата за заличаване на информацията може да се задейства не само при насилие, но и по желание на носителя, а дори и от външен източник — да речем втори агент на Конфедерацията. Май нашият мил доктор си е послужил с нещо подобно спрямо Лару, за да осигури собственото си благополучие.

Психиатърът се ухили до уши и кимна.

— Но нали все пак ще му дадете отговора, към който се стреми толкова стръвно! — избухна жена ми.

Докторът вече с мъка сдържаше кикота си.

— Моля те, Дилън, положи още малко усилия — казах спокойно. — Вече познаваш нашия начин на мислене. И си припомни, че в онези квазиклетки може да се вкара каквато и да е допълнителна програма.

Тя млъкна и се намръщи. Тъкмо смятах, че ще трябва да й поднеса всичко сдъвкано, когато видях как изведнъж долната й челюст увисна.

— Олеле!…

— Съжалявам, че ще го свършиш сама — промърморих след малко. — Мразя да пропускам най-сладките моменти в подобно голямо надлъгване. В края на краищата, идеята е моя.

— Има начин да избегнем и това — невинно напомни докторът, но аз забелязах пламъчетата в очите му. — Подготвил съм всичко, в случай че се съгласите.

Дилън ни погледна смутено.

— Аз… не знам дали ще се престраша.

— Да, рискът е голям — призна Думония. — Напълно разбирам предпазливостта ви. Двамата можете да се окажете едновременно и в двете си тела. И какво? Нали и без туй ви се иска да сте вечно заедно. Или пък ще се слеете в една нова личност… Истински страшното за вас е изведнъж да осъзнаете, че не си допадате особено. Важи повече за Куин, който преди да попадне тук и открие, че е що-годе добър човек, бил един крайно неприятен особняк.

— Знам — промълви Дилън. — Това ме плаши най-много. Обичам го какъвто е сега, но едва ли бих понесла предишната му личност. Май твърде много е приличал на Уогънт Лару.

Вторачих се стъписан в нея. И тя ли?!

— Има още една възможност — неохотно добави психиатърът, явно разочарован от нейната неотстъпчивост. Подозирам, че гореше от професионално любопитство да наблюдава как съзнанията ни се сливат или каквото там още можеше да стане. — Да наглася внушенията така, че и двамата да сте необходими за препрограмирането на роботите.

Погледнах го с укор.

— Онези от Конфедерацията са препоръчали точно това, нали? За да не се превърне никой от нас в заложник.

Той се прокашля, вдигна рамене и се засмя.

— Кой добър лекар не предлага всички възможности?

— Значи ще отидем заедно — твърдо изрече Дилън, — колкото и да не им се хареса. Добре… — Тя се поколеба. — Но не е ли все едно, че сме ви посочили с пръст? Няма ли да се досетят кой е вложил информацията в нас?

— Ако успеем, това няма никакво значение. Пък обърка ли се нещо, е… имам и резервни варианти. Не се тревожете за мен. Винаги си осигурявам добро прикритие.

— Убеден съм — подхвърлих сухо. — Да започваме тогава.

Както и очаквах, новият план ядоса Боген.

— А аз какво можех да направя? — попитах простодушно. — Слизаме си с асансьора от кабинета на Думония и хоп!… Падаме в несвяст. Събуждаме се след половин час в другия край на града и всичко вече е в главите ни. Вашите хора, дето ни следиха, са ни изтървали от поглед.

И това не му харесваше, но му оставаше само да беснее.

— Поне знаете необходимото, нали?

— Да.

Бях му обяснил подробно и недвусмислено условията и предпазните мерки.

— Шефът ще се раздразни здравата — изръмжа Боген. — Има твърде голяма вероятност нещо да тръгне накриво. Както и да е… Вие двамата идвате на острова днес следобед. И си вземате каквото ви трябва. Май ще ни гостувате дълго.

Кимнах и прекъснах връзката.

— Как мислиш, Лару ще захапе ли стръвта? — неспокойно попита Дилън. — Та той направо се оставя в ръцете на Конфедерацията!

— Ще отстъпи засега, но много ще внимава. Няма друг избор, както ни увери… знаеш кой.

— Представи си само! Най-могъщият човек на Цербер, единият от Четиримата владетели на Диаманта и вероятно сред най-страшните властници в човешката история, а се бои до смърт!

— Или пък от смъртта — отвърнах аз. — Време е да си събираме багажа.