Стихотворенията от 01 до 68 за първи път били публикувани в авторския сборник на Крейн — The Black Riders and Other Lines by Stephen Crane. Boston, 1895.
В „Американска антология 1783-1893“ (1900) на Едмънд Кларънс Стедмън стихотворението носи названието „Черните конници“ („The Black Riders“). През септември 1894 год. Крейн потвърдил решението си да нарече така всичките си стихове, подготвяни по онова време за печат. Първият ред от стихотворението в първоначалният вариант изглеждал така: „Black Riders Rode Forth“ — „Черни конници яздеха напред“. Прието е да се счита, че това стихотворението е парафраза на библейският текст за четиримата конници на Апокалипсиса, но Томас Бийр (Thomas Beer) в книгата си „Stephen Crane: A Study in American Letters“ (New York, 1928) разказва за това, че в детството си Стивън Крей имал сън, в който видял „черни конници на черни коне, идващи към него от прибоя.“
Това е версията на Крейн за сътворението на света. Доста иронична.
Томас Бийр представя писмо на Крейн до Хелен Трент (най-вероятно от 20 септември 1891 год.), в което може да се проследи аналогия със стихотворението: „Такива красиви ръце, като вашите няма никой. Вие трябва да ходите винаги с палто без ръкави. Ако можех винаги да виждам вашите ръце! Нека тогава се лиша от последната надежда, нека изчезне целият свят — какво от това?…“
Епиграф е парафраза на библейски текст (Изход): „…аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, наказващ децата за вината на бащите до трети и четвърти род“.
В „Американска антология“ стихотворението носи името „Ancestry“ — „Предци“ или „Произход“
В „Американска антология“ носи названието „Why?“ — „Защо?“
В „Американска антология“ названието на стихотворението е „Удовлетворен“ („Content“).
Най-вероятно поради недоглеждане това стихотворение било публикувано и в двата сборника на Крейн, излезли докато бил жив.
Стихотворението е иронична перифраза на популярна в Англия и Америка книга с нравопоучения „Новоанглийски буквар, или Мляко за кърмачета, извлечено от свещените завети“. Книгата била съставена през 80-те години на XVII век и преиздавана многократно.
В „Американска антология“ стихотворението носи названието „Отлетелите“ („Scaped“)
Според някои изследователи стихотворенията от 69 до 73 са били предназначени за публикуване в книгата „Черните конници“, но няма убедителни доказателства за това. Този цикъл за първи път бил печатан в сп. „Bookman“ през май 1896 год.
За първи път стихотворението било отпечатано в сп. „Philistine“ през юни 1898 год. През същата година то било публикувано, под названието „Сините батальони“ („The Blue Battalions“) в сборника „Песни за испанско-американските войни. Събрани стихове, публикувани в периодиката по време на войните с Испания“, съставен от Сидни А. Уизърби (Детройт, 1898). След смъртта на Крейн, заради тематиката стихотворението било многократно включвано в книгата „Войната е добра“.
Названието „Сини батальони“ идва от синя цвят на мундирите на армията на Севера по време на американската гражданска война 1861–1865 год.
За първи път стихотворението било отпечатано на обложката на сп. „Philistine“ през декември 1898 год.
За първи път било отпечатано в сп. „Bookman“ през февруари 1896 год. под названието „Войната е добра“ („War is Kind“). Както и в първия сборник, първото стихотворение на новата книга на Крейн дало нейното название — „War is Kind by Stephen Crane“. New York, 1899.
Черновата на стихотворението е датирана 28 декември 1895 год., но според изследователите е написано по-рано. За първи път било публикувано в сп. „Philistine“ през февруари 1896 год.
Това е едно от ранните стихотворения на Крейн; за първи път то било публикувано в сп. „Philistine“ през април 1896 год. Без да се търсят спекулации, трябва да се каже, че сякаш тук автора е предусетил, че ще попадне в корабокрушение.
За първи път било публикувано в сп. „Bookman“ през октомври 1896 год. под названието „Редове“ („Lines“). Стихотворението има много общи неща с няколко реда от писмо на Крейн до Кори Етел Стюарт, която по-късно станала негова съпруга.
Стихотворението има необичайна съдба — за първи път то било отпечатано върху красиво… меню! То било за обед, подготвен от редакцията на сп. „Philistine“ в чест на Стивън Крейн. По-късно списанието публикувало стихотворението в броя от януари 1896 год.
За първи път било отпечатано в сп. „The Roycroft Quarterly“ през май 1896 год.
За първи път било отпечатано в сп. „Philistine“ през 1898 год. на задната страница.
За първи път било отпечатано в сп. „Philistine“ през 1898 год. под названието „Редове“ („Lines“).
В „Американска антология“ носи названието „Пътникът“ („The Wayfarer“).
За първи път било отпечатано в сп. „Philistine“ през декември 1895 год.
Стихотворението е писано не по-късно от 1897 год. Според изследователите — в град Хартфорд, щата Ню Йорк, където братът на Крейн — Уилям бил съдия.
За първи път било отпечатано в сп. „Chap-book“ през март 1896 год. под названието „Строфи“ („Verses“). В „Американска антология“ носи названието „Върхове“ („The Peaks“). Една от черновите на стихотворението е на пишеща машина — Стивън Крейн бил един от първите писатели възползвали се от новото изобретение.
За първи път било отпечатано в сп. „Philistine“ през август 1895 год.
За първи път било отпечатано в сп. „Philistine“ през февруари 1898 год. на задната страница под название, което условно може да се преведе като „Някои подробности“ („Some Things“).
В „Американска антология“ носи названието „Теменужките“ („The Violets“)
За първи път било отпечатано в сп. „Philistine“ през октомври 1895 год.
103. Стихотворението е написано, очевидно, през 1898 год. в Куба. Крейн бил кореспондент на няколко вестници и следял за тях развитието на Испано-американската война. Това стихотворение има множество варианти преди окончателния в сборника „Войната е добра“.
Ръкописът на това и следващите две стихотворения бил открит през 1928 година в Джексънвил сред други вещи на Крейн. След смъртта му, неговата вдовица Кора Крейн, дала ръкописите на негов приятел, за да ги публикува, но, очевидно, това не е станало. Ръкописите били открити от Карл Боненбергер, библиотекар в местната библиотека. Трите стихотворения се появили за първи път в сп. „Bookman“ през април 1928 год. под общото название „Три стихотворения от Стивън Крей“.
За първи път стихотворението било отпечатано през февруари 1934 год. в алманаха „The Golden Book“. Ръкописът бил сред откритите през 1931 год. от Харви Тейлор (водещ рубрика във в. „Ню Йорк Хералд Трибюн“, в който работил по-рано и самия Крейн) непубликувани ръкописи и записки на автора.
Стихотворението е писано в началото на 1899 год. То послужило като епиграф за разказа „Безименният род“ („The Clan of No-name“) от сб. военни разкази „Рани под дъжда“, издаден за първи път през 1900 год. от ню-йоркския издател Фредерик А. Стокс.
Според Коруин Кнап Линсън, приятел на автора това е едно от първите стихове, написани от Крейн. Датира се най-често — декември 1892 година. За първи път било публикувано през 1957 год. в сб. „Поезията на Стивън Крейн“ (Ню Йорк, 1957), под редакцията на Даниъл Дж. Хофман. В същият сборник за първи път се появили и стихотворенията от 119 до 135.
Изследователите считат, че стихотворението отразява някои от взаимоотношенията на Крейн с Кори Етел Стюарт. Преди да се оженят тя била омъжена за друг. Някой дори предполагат, че се e омъжила за Крей още преди да оформи развода си. Както се вижда и от други стихове темата за „любовния триъгълник“ е била винаги актуална за поета.
Тук по много особен начин Крейн преосмисля библейския епизод с изкушението — Адам заема мястото на Ева. Според Крейн, човекът изначално бил създаден от Бога с всички негови слабости, и следователно, ако успее да ги превъзмогне той ще стане равен на своят създател.
Стихотворението е написано през април-май 1894 год. като епиграф към статията „Благодарност, чувство на дълг“, която Даниъл Дж. Хофман пебликувал през 1957 год. в еднотомник с избрана проза на Крейн. Самата статия, според критиците е слаба.
Според Даниъл Дж. Хофман, Крейн е написал стихотворението през 1895 год. след пътешествие в Мексико.
Най-вероятно написано през март 1896 год. По странен начин настроението на стихотворението съвпада с текст от последното писмо на Крейн към Нели Круз, след като вече се е отчаял да я покори.
Написано в края на 1898 или началото на 1899 год., след като Крейн се връща от театъра на военните действия. Според други изследователи — написано в Англия, където Крейн отишъл през февруари 1899 год.
Те подивяват при вида на Испанеца — стихотворението е писано в годините на Испано-американската война, типична война за завоюване на колонии, предизвикала в официалните и делови кръгове на Америка не напълно изчезнал и до днес шовинизъм.
Написано, вероятно, в края на 1898 год.
В машинописното копие на стихотворението с ръката на Кори Крейн е написано: „Този ръкопис е открит в сумката на Стивън Крейн по време на последната война с Испания“. Сумката открил Чарлс Майклсън от „Ню Йорк Джърнъл“ и го изпратил на Кори, пишейки, че там е намерил „ръкопис на боен химн, очевидно, написан от вашият мъж, когато е бил в Куба“. Майклсън предложил стихотворението на „Пал Мал Газет“, но те отказали да го публикуват, очевидно забелязвайки горчивата ирония и дори присмех, които присъстват в текста. Писмото на Майклсън дава възможност да се датира стихотворението — 1898 год. В книгата на Даниъл Дж. Хофман „Поезията на Стивън Крейн“ то носи названието „Бойният химн“ („The Battle Hymn“).
Машинописния екземпляр на стихотворението е отпечатан от Крейн в началото на 1899 год.
Черновата е напечатана от Крейн на машина в началото на 1899 год.
Крейн отпечатал стихотворението в началото на 1899 год.
Написано e в края на 1899 или в началото на 1900 год. Това е пародия на известно стихотворение на американския поет Хенри Уодсуорт Лонгфело (1807–1882) „Псалм на живота“, което започва така — „Не твърди в унили строфи…“).
Машинописните екземпляри, защото са два, са отпечатани, по всяка вероятност през 1899–1900 год.