Черният списък

49

Дан Макгрийви изпрати на Кейси и на Роудс лаконично съобщение: „Идвайте тук“. След двайсет минути те застанаха на прага на кабинета му.

Мегън Роудс видя първа Харват.

— Виж кой е тук! — възкликна развълнувано, но замълча, забелязала изражението му.

Гретхен Кейси веднага усети, че нещо не е наред.

— Защо си дошъл?

— Заради Райли.

Установяването на самоличността му бе приключило. Дан Макгрийви покани жените да влязат и им предложи да поговорят насаме в кабинета му. Предвидил следващите думи на Харват, той вдигна ръка да го спре.

— По някое време властите трябва да разберат какво се е случило. Според мен — колкото по-скоро, толкова по-добре. Но иначе ви оставям да прецените вие — тримата.

— Какво е станало, по дяволите? — попита Кейси. — Добре ли е Райли? Къде е?

Гретхен Кейси или Грет, както я наричаха колегите й, бе отрасла в Източен Тексас. Учила право в Тексаския юридически университет. Майка й била що-годе прилична художничка, а баща й — бивш армейски рейнджър, който я обучавал да стреля от деня, когато успяла да хване пистолет. Гимназиалното й увлечение по ски бягането и умението й да стреля й помогнали да стане биатлонистка от световна класа. Отказала се от спорта, когато се влюбила в мениджър на хедж фонд и се преместила в Ню Йорк. Дипломирала се в Нюйоркския университет, но се върнала в Тексас и подновила спортната си кариера, когато връзката им приключила. Осем месеца по-късно скаут на „Делта Форс“ я забелязал и й отправил предложение, на което не успяла да устои.

Кейси имаше кестенява, дълга до раменете коса и зелени очи. Беше по-ниската от двете жени в стаята — едва метър и седемдесет — но ръстът не спъваше лидерските й качества, довели я в „Проект Атина“.

Мегън Роудс беше типичното „американско“ момиче — русокоса и синеока. Майка й починала, когато тя била съвсем малка, и баща й — ченге — я отгледал в чикагските предградия.

Роудс постъпила в Илинойския университет, където участвала и в състезания по плуване. Заради забележителните й северняшки черти и височината я нарекли „Викингската принцеса“ и прякорът я придружил до „Делта“. Познатите й обожаваха прякора. Мегън беше викинг до мозъка на костите си, но у нея нямаше нищо изнежено. Наложеше ли се, убиваше хладнокръвно и понасяше всички тежести на мисиите, без да се оплаква. И Кейси, и Роудс бяха на около трийсет, атлетични и много привлекателни.

Харват не се чувстваше спокоен в кабинета на Дан Макгрийви. Не се знаеше дали има подслушвателни устройства. Когато не беше сигурен, предпочиташе да предполага най-лошото. Сподели опасенията си и предложи:

— Да отидем да поговорим на сигурно място?

Когато излязоха от козметичния салон, Харват смени СИМкартите и върна телефона на Майк Стрибър. Стрибър изгледа двете привлекателни, но сериозни жени в отсрещния край на паркинга, но не каза нищо. Знаеше, че срещата е делова.

Стрибър имаше много клиенти в Браг и околностите, при които да се отбие. Каза на Харват само да набере мобилния му телефон, щом реши какво ще прави. Харват му благодари и когато Майк се отдалечи от паркинга с белия ван, се качи в колата на Кейси и Роудс.

След петнайсет минути седяха в дневната на Кейси. Роудс се върна от кухнята и му подаде бира.

— Няма да ти се отрази зле.

Харват я взе, отвори я и продължи да им разказва всичко, което се бе случило. Когато Кейси го попита за снимките, той извади мемори-картата от джоба си и й я подаде.

Тя я пъхна в телефона си, а Роудс се надвеси над рамото й да погледне снимките. И двете бяха силни жени, но останаха покрусени от видяното.

— Не знаем кой го е направил? — попита Кейси.

Харват поклати глава.

— Не знаем. Разбрах само името на човека, който е изпратил отряда — полковник Чък Бремър.

— Действащ военен? — попита Роудс.

— Доколкото ми е известно. Беше представител на Министерството на отбраната в Белия дом и в Националния съвет по сигурност, когато служех в специалното звено на президента.

— И тогава ли изпращаше отряди за мокри поръчки?

— Двамата не бяхме близки.

— Значи нямаме представа — прекъсна го Кейси — дали Райли е била на прицел, или се е оказала на погрешното място в погрешния момент.

Харват я погледна.

— Говори ли с Купър и Ериксън?

— Разговарях и с двете снощи. Джули е в отпуска и е при семейството си на Хаваите, а Купър е на обучение в Ню Мексико.

— А Родригес?

— Добре е. Все още се възстановява, но е добре — отвърна Кейси.

— Ако никой от вашата част не е пострадал, значи са убили Райли заради мен.

— Какво търсехте двамата в Париж между другото? — попита Роудс.

— Карлтън има израелски сътрудник там. Изпрати ме да му предам информация. След срещата израелецът ми подаде плик. Вътре намерих адреса на убежището в Париж, написан с почерка на Карлтън. Когато открих сградата, Карлтън ми изпрати текстово съобщение с номера на апартамента. Натиснах звънеца, отвориха ми да вляза и изкачих стълбите. Райли отвори вратата на апартамента и тогава откриха стрелба от стълбището.

— Знаеш ли защо е била там?

— Не успях да я попитам.

Кейси извади мемори-картата от телефона си и му я подаде.

— Къде е сега Рийд Карлтън? Има ли начин да се свържеш с него?

— Да, но не се знае дали е безопасно. По всичко личи, че го наблюдават.

— Кой го следи? АТС?

Харват кимна.

Мегън Роудс подпря бирата си върху коляното.

— Освен че не знаем дали Карлтън е жив или мъртъв, не знаем и кой дърпа конците?

— Точно така. Нямаме никаква представа.

Кейси погледна към колежката си, а после към Харват.

— Явно на този етап само един човек може да отговори на въпросите ни. Мисля, че трябва да посетим Чък Бремър.

— Съгласен съм — каза той. — Но преди това трябва да направим няколко други неща.