Човекът, който някога беше крал - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Ръдиард Киплинг (ч. notes)

1

Новелата е отпечатана за пръв път в сборника „The Phantom Rickshaw and other Tales“ (Рикшата-фантом и други приказки) — 1881 г.

2

Аджмир — древен град в Раджпутан (днес — Раджистан) — област в Северозападна Индия, на чиято територия се е намирала една британска провинция и двадесет и три индийски щата. До Аджмир била прокарана ж.п. линия през 1875 г.

3

Мхау — селище с голям британски гарнизон в индийския щат Индор.

4

„Телилеец“ — (Backwoodsman — дивак, горски човек) — измислено заглавие на вестник или списание.

5

Християнска мисия, която провеждала своята дейност сред индийските жени (от Хепапа /перс.-хинди/ — харем, женската половина на дома, където достъпът на мъже бил забранен).

6

Английското название на пътя, свързващ Делхи с Алихар — крепост в северозападните провинции; построен бил през 1848 г.

7

Има се предвид Уилям Гладстон (1809–1898) — виден държавен деец на Великобритания, лидер на либералната партия, премиер-министър през 1868–1874 г., 1880–1885 г., 1886 и 1892–1894 г.

8

…щита на Мордрът — щита на един от героите на легендата за крал Артур и Рицарите на Кръглата маса. Обикновено Мордрът се представя като коварен злодей и предател, виновник за смъртта на самия Артур. Сравнението на Киплинг представя реминесценция с поемата на Алфред Тенисън „I dylss of the king“ (1859–1885), основаваща се върху сказания от цикъла за Артур. В тази поема за щита на Мордрът се споменава в кн.П, Gareth vc, 1, 402–409, където неговият щит е „празен и пуст, без нито един знак“, докато щитът на Гауейн е богато украсен и ярък.

9

По Фаренхайт, т.е. от 35°С на 29°С.

10

Царе-во-век — игра на думи, мотивираща се върху факта, че през 1841 година за раджа на Сарауок (Sarawak) — малка държавица на остров Борнео, бил провъзгласен английския авантюрист Джеймс Брук (1803–1868), по чийто път се готвят да поемат двамата герои, решили да си извоюват кралство. В оригинала Дрейвът казва: „…two strong men can Sar-a-whack“, заменяйки втората част на името Sarawak с омонима whack — придобивам със сила; буквално изразът би трябвало да се преведе „… двама силни мъже могат да сарауакнат.“ (т.е. да завладеят по примера на Джеймс Брук). С българското царе-во-век преводачът се стреми да наподоби фонетично английската дума, запазвайки ефекта на игрословица.

11

Кафиристан — (от арабско-персийски „кафир“ — неверник) — старото име на област в Източен Хиндукуш (днес Нористан), разположена на територията на изворите на три реки — двата десни притока на река Конар (Бажгел и Пич), както и река Алингар, вливаща се в река Кабул. Изборът на Кафиристан за място на действието се обяснява с необикновената труднодостъпност на този район, където „недостъпни планински долини са свързани помежду си с опасни планински пътеки и проходи, достигащи до височина 5000 м. и проходими за не повече от 3–4 месеца в годината“ (а.л Григонберг, езикът кати, М. 1980, с.6). Това способствало за запазването на уникална езическа култура, обособена напълно от външния свят. По времето на Киплинг за Кафиристан и жителите му се е знаело съвсем малко (едва през 1891 г. там отива първият европеец — английският лекар Д.С.Робъртсън). Сведенията не били достоверни и често съдържали преувеличения и фантастични догадки. Считало се например, че Кафиристан е населен със светлокоои синеоки арийци, въпреки че всъщност сред кафиристанците този антропологичен тип е разпространен твърде слабо (не повече от 10%). Поради оскъдните и неточни сведения у европейците се е наложила представата за Кафиристан като за тайнствена, легендарна страна и затова при Киплинг той изпълнява функцията на едно идеално, полу-фантастично, полуреално пространство, в което са възможни всякакви приключения.

12

Глинастия — отново игрословица. В оригинала е die nasty, което е фонетично равностойно на dinasty (династия), но означава „умирам по отвратителен начин“.

13

Джагдаллак — планински проход, отделящ Афганистан от тогавашна Британска Индия.

14

Има се предвид армията под командването на генерал Фредерик Робъртс (1834–1914), взела участие в Англо-афганистанската война (1878–1882). От 1885 до 1893 генерал Робъртс бил главнокомандващ английските войски в Индия.

15

Става дума за книгата на английския пътешественик Джон Ууд (1811–1871) „Пътуване до изворите на Окс“, в която са приведени откъслечни сведения за Кафиристан.

16

Ашанг (променено) — река Алишанг, която тече по протежение на югозападната граница на Кафиристан и е отделена от него с планински хребети.

17

Хенри Уолтър Белю (1834–1892) — английски военен лекар, дипломат и пътешественик, автор на множество книги и статии за Индия, Афганистан, Иран и други азиатски страни.

18

Хенри Джордж Рейвърти (1825–1906) — офицер от колониалните английски войски, изтоковед-дилетант, географ, лингвист, изследовател на пущунския език и историята на Афганистан.

19

Едно от пущунските племена.

20

Има се предвид Хайберския проход.

21

Руум — арабско-персийското название на Византия и Константинопол, споменаващо се често във фолклора.

22

Почтително обръщение.

23

Има се предвид Колелото на Буда, символизиращо в будизма постоянното изменение и дълбокото единство на всичко съществуващо.

24

Имбра (променено) — Имра — върховен бог в кафиристанската митология. Главният храм на Имра се намирал в централната долина на Кафиристан.

25

сравни: Битие (1:22)

26

сравни: Изход (24:5-8)

27

Цитат от Лука (19:13)

28

Твърдението на героя изглежда абсурдно, тъй като знаменитият пълководец Александър Велики (356–323 пр.н.е.) е живял пет века след легендарната асирийска царица, основателка на Вавилон (9 в. пр.н.е.). Трябва обаче да се отбележи, че според съвременните изследователи войската на Александър по време на похода в Индия вероятно е минала през Кафиристан, така че споменаването му в новелата има някакво основание. И до днес в Кафиристан битуват предания за похода на Александър.

29

Тук и по-надолу — масонско братство, религиозно-философско общество на франк-масони (свободни зидари), възникнало през 18 век в Англия като тайна организация с мистични обряди. Темата за масонството постоянно присъства в творчеството на Киплинг, тъй като писателят, приет в масонска ложа още през 1885 година, до края на живота си остава убеден член на това общество. Споменаваното в новелата познаване на масонските ритуали от кафиристанците е чиста измислица.

30

Знакът — особено ръкостискане, включващо таен масонски знак, по което членовете на братството се разпознават.

31

Английските масони различават три степени: ученик (app-rentice), калфа (felow), и майстор (master) и при всяка степен има различно тайно ръкостискане.

32

На заседанията си членовете на масонската ложа надяват бели кожени престилки на каменоделци. Тази на Великия Магистър (Grand master) е със златна емблема и син копринен кант.

33

Един от главните масонски символи, отнасящ се заедно с чертожната дъска и необработения камък към триадата на така наречените „неподвижни драгоценности“.

34

Още един важен масонски символ.

35

Има се предвид масонското чукче, което председателят на ложата използва по време на събрания и които символизира властта на убеждението над духа и силата, която открива пътя към обединяване на човечеството. За героите на новелата масонските ритуали са лишени от всякакво нравствено съдържание, което е подчертано чрез ироничното заместване на чукчето с пушка.

36

Длъжност в масонската ложа, която отстъпва единствено на Председателя.

37

„Приемна Ложа“ — т.е. събрание, на което се извършва посвещаване на масоните в определена степен.

38

Кафазело — екзотично име, което се среща в доста английски непристойни песни и балади.

39

Тайният съвет — съвещателен орган в монархията, главен юридически орган в държавното управление на Великобритания. В състава му влизат министри, видни политици, представители на духовенството и т.н.

40

„Изгубените колена“ — става дума за така наречените „десет колена Израилеви“, отведени в плен от асирийския цар Саргон II (722 г. пр.н.е.), които, съгласно преданието не се завърнали в Палестина.

41

Брук Раджа — управител на остров Борнео. (вж.9)

42

„…и в Библията пише…“ — става дума за една от Соломоновите притчи: „Не давай силата си на жените, нито нравите си на губителките на царете…“ (притчи Соломонови 31:3)

43

Намеква се за библейското предание, че до потопа „божиите синове като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха…“ (Битие 6:2).

44

„…нашата Петдесет и седма…“ — има се предвид въстанието на Сипаите (1857–59) — индийско народно въстание, при което наемни войници от „местните части“ на англо-индийската армия и селяни излезли срещу английската администрация, изгонвайки я от няколко града и района. Въстанието било жестоко потушено.