Човекът сянка

15

Прави сте — казва Лио и поглежда двама ни с Джеймс с недоумение. Току-що е приключил с преглеждането на видеото. — Това потрепване е заради лошото свързване на кадрите.

Кали, Джени и Чарли също са тук, събрали сме се около монитора. Запознахме ги с новата информация, която им подейства като хвърлена бомба.

Дженифър ме поглежда.

— Уха.

— Попадали ли сте на нещо подобно преди? — пита Чарли. — Двама да работят заедно?

Кимам.

— Веднъж. Макар че нещата стояха по различен начин. Мъжко-женски отбор, при който мъжът беше доминиращ. Много е необичайно двама мъже да работят заедно. Онова, което правят, е лично. Интимно. Повечето не искат да го споделят с друг.

Всички са мълчаливи и обмислят чутото. Кали първа нарушава тишината.

— Трябва да проверя за отпечатъци по леглото, сладкишче.

— Трябваше да се сетя за това — намесва се Джени.

— Да, трябваше — скастря я Джеймс. Отново е възвърнал нормалното си държание.

Дженифър го поглежда изпепеляващо. Той не ѝ обръща внимание. Вместо това насочва поглед към Кали, която разопакова ултравиолетовата лампа и всичките ѝ добавки. Благодарение на това устройство и на ултравиолетовите му филтри можем да намираме отпечатъци. Лампата излъчва наситена светлина в УВ спектъра. Тази светлина се отразява равномерно по гладките повърхности. Когато попадне на някакво отклонение — като улеите и заврънкулките на отпечатъците, тя ги откроява от еднаквостта на повърхността, върху която се намират. След това е лесно да се направят кристално ясни снимки с УВ фотоапарат, които помагат за сравняването на отпечатъците и идентифицирането им.

Лампата разполага с три неща: дисплей, който предпазва окото от ултравиолетовите лъчи, ултравиолетов емитер и ултравиолетов фотоапарат. Лампата невинаги върши работа, но хубавото при нея е, че не наранява по никакъв начин повърхността, която изследва. Пудрите, лепилата… веднъж приложени, не могат да се махнат. Светлината оставя повърхностите недокоснати.

— Всичко е готово — казва Кали. Прилича на създание от фантастичен филм. — Изгасете лампите.

Чарли изпълва нареждането, а Кали ляга по гръб и се навира под леглото. Виждаме сиянието на УВ емитера, докато обхожда всяка повърхност с него. Пауза, бърникане, няколко щракания. Още няколко щракания. Светлината на емитера изгасва и Кали излиза изпод леглото. Чарли пуска отново лампите.

Кали е ухилена.

— Три добри отпечатъка от лявата ръка и два от дясната. Съвсем ясни са, сладкишче.

За първи път, откакто научих за смъртта на Ани, изпитвам нещо различно от гняв, мъка и хлад. Чувствам се развълнувана.

— Пипнах те — казвам аз и се ухилвам в отговор на Кали.

Джени поклаща глава.

— Вие сте наистина много, много странни, Смоуки.

Просто се возим на черния влак, Дженифър, казвам си наум. Той ни показва къде са сгрешили убийците.

— Въпрос — намесва се Алън. — Как така никой не се е оплакал от музиката? Нивото ѝ е било доста високо.

— Имам отговор на въпроса ти, сладкишче — отвръща Кали. — Просто се ослушай.

Правим го и веднага разбирам причината. Чуваме ритъма на силен бас, примесен с високи, които идват от различни места под и над нас.

Кали свива рамене.

— Тук живеят млади хора, които обичат да слушат музиката си доста високо.

Алън кима.

— Съгласен съм. Втори въпрос. — Той обхваща с жест стаята. — Убийците са били изцапани. Доста при това. Нямало е как да излязат оттук целите покрити с кръв. Първо е трябвало да се почистят. Банята изглежда непокътната. Смятам, че са се почистили там, след което са я излизали, за да прикрият всичко. — Обръща се към Джени. — Криминолозите провериха ли сифоните?

— Ще разбера. — Мобилният ѝ телефон иззвънява и тя приема обаждането. — Чанг. — Поглежда ме. — Наистина? Наистина. Ще ѝ кажа.

— Сега пък какво? — питам аз.

— Обади се моят човек в болницата. Каза, че Бони проговорила. Само едно изречение, но си помислил, че ще искаш да знаеш.

— Какво е казала?

— „Искам Смоуки.“