Човекът сянка

20

Джеймс влиза и затваря вратата след себе си. Сяда на стола до леглото ми. Мълчи и аз не мога да го разчета. Не че някога съм можела.

— Кали ми каза, че си искал да говориш с мен, преди да решиш дали да ме изпортиш на заместник-директора.

Не отговаря веднага. Просто си седи на стола и ме гледа. Това е изключително вбесяващо.

— Е?

Свива устни.

— Противно на онова, което вероятно си мислиш, нямам проблем да се върнеш на активна служба, Смоуки. Наистина. Добра си в това, което правиш, и компетенцията ти ми е достатъчна.

— Тогава?

— Проблемът ми е, че си само наполовина тук. — Посочва към мен и леглото. — Ето ти пример. Опасна си, защото не може да се разчита на теб.

— О, я се таковай!

Не обръща внимание на заяждането ми.

— Така е. Помисли си. Когато бяхме в апартамента на Ани Кинг, видях старото ти аз. Компетентното. Както и всички останали. Кали и Алън започнаха отново да те слушат, да разчитат на теб. Заедно намерихме улики, които щяха да бъдат пропуснати. Но след това получи едно писмо и се срина.

— Малко по-сложно е от това, Джеймс.

Той свива рамене.

— Не и според мен. Или ще се върнеш напълно, или въобще няма да се връщаш. Защото, ако продължаваш да се държиш така, ще ни бъдеш в тежест. И това ни отвежда до моето заключение.

— Което е?

— Или ще се върнеш оправена, или ще си стоиш у вас, мамка му. Ако се опиташ да се върнеш, докато все още си прецакана, отивам право при заместник-директора и ще продължа да настоявам, докато някой не ме послуша и не те прати да пасеш.

Яростта ми е горещо бяла.

— Ти си един арогантен тъпак.

Не е трогнат от обидата ми.

— Така стоят нещата, Смоуки. Имам ти доверие. Ако ми дадеш дума, знам, че ще я спазиш. Само това искам от теб. Върни се оправена или въобще не се връщай. Не подлежи на обсъждане.

Гледам го втренчено. Не виждам съжаление или укор в погледа му.

Осъзнавам, че наистина не иска много. Думите му са разумни.

Мразя го.

— Давам ти думата си. Сега се разкарай оттук, мамка ти.

Той става и напуска стаята, без да погледне назад.