Човекът сянка

33

Пристигна преди час — казва тя. — Адресирано е до теб, агент Барет, а не до мен. Предположих, че… — млъква, но всички разбираме какво има предвид. Кой друг би пратил нещо за мен на адреса на Мерилин?

Всички сме се събрали около бюрото и гледаме пакета, но от време на време хората ми хвърлят любопитни погледи към дъщерята на Кали. Колежката ни забелязва това и раздразнението ѝ взема превес над притеснението ѝ относно пратката.

— О, да го вземат мътните — казва тя. — Това е дъщеря ми, Мерилин Гейл. Мерилин, запознай се с Джеймс, Алън и Лио, които са дребни чиновници.

Дъщеря ѝ се ухилва.

— Здрасти — поздравява ги тя.

— Ти ли го получи? — питам полицая, който се представи като сержант Олдфийлд.

— Не, госпожо. — Той е едър мъж. Не изглежда обезпокоен нито от мен, нито от факта, че се намира във ФБР. — Нашата задача беше да наблюдаваме къщата. Разбира се, трябваше да следваме госпожица Гейл, когато излезе. — Полицаят сочи с палец Мерилин. — Тя дойде при нас с пакета, обясни ни какви са притесненията ѝ и ни помоли да я докараме тук.

Обръщам се към дъщерята на Кали.

— Не си го отваряла, нали?

Лицето ѝ отново става сериозно.

— Не. Не мислех, че е редно. Имам предвид, че едва първа година уча криминология… — виждам как Алън и Лио си разменят погледи при тези думи — но дори да не беше така, от телевизията знаем, че не бива да унищожаваме уликите.

— Браво, Мерилин — отвръщам аз. Избирам следващите си думи много внимателно. Не искам да я плаша прекалено много, но трябва да ѝ го кажа. — Това не е единствената причина. Какво щеше да стане, ако беше решил да направи нещо шантаво? Като да изпрати бомба в пакета?

Очите на младата жена се разширяват. Леко пребледнява.

— О… аз… Господи. Имам предвид, че не ми хрумна… — Става още по-бледа. Обзалагам се, че мисли какво би се случило с бебето ѝ.

Кали слага ръка на рамото ѝ. Виждам, че в очите на приятелката ми се преследват гняв и загриженост.

— Вече няма за какво да се тревожиш, сладкишче. Било е проверено на рентген, преди да се качите, нали?

— Да.

— Там търсят точно такива неща.

Цветът се връща в лицето на Мерилин. Бързо се възстановява.

Какво имаме тук, мисля си аз, вероятно нещо ново и вълнуващо? Нещо, което може да не е много приятно за окото.

— Кали, защо не заведеш Мерилин на обяд?

Приятелката ми веднага схваща намека ми. Имам намерение да отворя пакета, а в него може да има нещо, което Мерилин не бива да вижда.

— Добра идея. Хайде, сладкишче. — Хваща дъщеря си за ръката и я бута към вратата. — Къде е малкият Стивън между другото?

— Майка ми го гледа. Сигурна ли си, че можеш да излезеш точно сега?

— Няма проблем — уверявам я аз и ѝ се усмихвам, макар въобще да не ми е до усмивки в този момент. — Благодаря ти, че донесе това. Ако нещо подобно се случи отново, веднага ни се обади. Не докосвай пакета.

Очите ѝ се ококорват и тя кима. Кали я извежда навън.

— Нещо против да остана, госпожо? — пита сержант Олдфийлд. Свива рамене. — Искам да видя какво има в пакета. Да усетя престъпника.

— Разбира се. Докато в списъка на задълженията ти влиза получаването на пратки, няма проблем. — Поглеждам го. — Не е забележка, а по-скоро молба.

Той кима.

— Смятайте го за сторено, госпожо.

Отварям едно от чекмеджетата, изваждам латексови ръкавици от него и си ги слагам. Насочвам вниманието си върху пакета. Добре познатите дебели черни букви в предната му част гласят: на вниманието на: агент смоуки барет. Пакетът е дебел около сантиметър.

Обръщам го и проверявам дали е запечатан. Не е. Затворен е с кламер. Вдигам поглед. Всички са затихнали и чакат. Отварям го.

Писмото е най-отгоре. Преглеждам набързо цялото му съдържание. Присвивам очи, когато забелязвам няколко страници с принтирани снимки. На всяка от тях има жена, която е гола от талията нагоре и носи прашки. Някои са завързани за столове, други за легла. На всяка от снимките на главите на жените има качулки. Има още нещо в плика и при вида му сърцето ми се свива. Компактдиск.

Отново се връщам на писмото. „Сега какво?“, мисля си мрачно.

Здравей, агент Барет!

Знам, че пратката малко се отклони, но нарочно беше изпратена на госпожица Гейл. Целта за това беше една: да продължа да потвърждавам твърдението си, че хората, които обичате, не са в безопасност. Реша ли… ще ги докопам.

Въпреки това всичко е за теб, агент Барет. Просто ми следвай мисълта. Зад всичко това си има философски смисъл, малко предистория, която трябва да научиш, ако искаш да разбереш нещата в тяхната цялост.

Знаеш ли коя е най-търсената дума в интернет? „Секс“. След като вече си наясно с това, знаеш ли коя е следващата най-търсена дума? „Изнасилване“.

Сред милионите, които влизат в интернет, независимо от всичката налична информация, двете най-търсени, най-желани неща са секс и изнасилвания.

Какво ти говори това? Човек може да предположи, че точно сега милиони мъже стоят в домовете си и си мислят за изнасилване. Дланите им са потни, а панталоните им — издути. Цифрата е сериозна, нали?

Позволи ми да ти посоча още една подобна пътека. Нов вид уебсайт е започнал да се множи в интернет пространството. В него мъже обсъждат омразата си към жените. Да предположим, че този сайт се казва revengeonthebitch.com[16]. На него изоставени мъже публикуват компрометиращи снимки на бившите си приятелки или съпруги. Голи фотографии. Сексуални фотографии. Всичките го правят с една-единствена цел: унижение и морално падение. Всеки има възможността да напише мнението си под всяка снимка. Приложих ти примери. Погледни ги.

Намирам приложението, за което говори. Най-отгоре е снимката на усмихната жена с кестенява коса. Тя е на двадесет или двадесет и пет години, гола и с разкрачени крака. Надписът гласи: Тъпата ми, изневеряваща приятелка. Тя е една миризлива, шибана мастия. По-долу са коментарите от другите членове на сайта. Зачитам ги.

калифорнийскипич: ама че боклук! радвай се, че някой друг шиба миризливата ѝ путка!

джейк 28: трябваше да ѝ дадеш няколко руфита[17] и да я пуснеш на мен и шайката ми да ѝ скъсаме задника от чукане! курва!

риззо: руфитата са върхът!

данибой: бих я забърсал!

тнинч: яка дуда. жалко, че е курва.

хънгнхард: прави като мен! наври си кура в устата ѝ и ѝ кажи да млъкне!

Оставям снимките настрана. Прочетох достатъчно. Безсмислената омраза е отвратителна.

— Уха — подсвирква Лио. — Това е изключително неприятно.

Продължавам да чета.

Проникновено, не мислиш ли? Та, какво се вари в казана? Я да видим: секс, изнасилвания и омраза към жените, ей така, за забавление. Ако забъркаме всичко това заедно, какво ще получим?

Перфектна среда за сблъсък на умове. Умове като моя, агент Барет.

Права си, повечето от тези умове са инфантилни и безполезни. Но ако си направиш труда да потърсиш, както сторих аз, да придумаш, да приласкаеш, да подмамиш… можеш да намериш неколцина, които са готови да минат от другата страна. В повечето случаи им липсва единствено малко окуражаване. Ментор, ако така повече ти харесва.

Усещам как стомахът ми се присвива. Част от мен знае накъде отива всичко това.

Вярвам, че съм достатъчно изчерпателен, за да ме разбереш какво имам предвид. Но сега да се върнем на снимките, какво ще кажеш? Вероятно вече им хвърли един поглед. Разгледай ги много внимателно.

Изпълнявам нареждането. Жените са общо пет. Поглеждам ги по-внимателно.

— Какво мислиш? — питам Алън. — Леглото и столът едни и същи ли са на всичките снимки?

Мъжът взема страниците от ръцете ми и ги преглежда.

— Да. — Присвива очи, след което оставя листовете един до друг на бюрото ми. Посочва към килима на една от снимките. — Виж.

Правя го. Виждам петно.

— После тук — посочва към друга от снимките.

Същото петно.

— Мамка му — казва Лио. — Различна жена, един и същи пич.

— Но не е Джак, нали? — пита Джеймс, като нарушава налегналата тишина. — Джак не е човекът. Може би е настоящият му спътник.

Отново настъпва тишина. Връщам вниманието си на писмото.

Много си прозорлива, агент Барет. Сигурен съм, че вече си разбрала, след като си прегледала снимките, че тези млади жени се намират на едно и също място. Причината е проста: всичките пет бяха убити от един и същ човек!

Ругая. Част от мен знаеше, но той потвърждава подозренията ми. Тези жени вече са мъртви.

Вероятно ти или някой от колегите ти вече сте стигнали до отговора. Мъжът, убил тези жени, не съм аз. Ако е така, позволи ми първи да те аплодирам.

Намерих този талантлив млад човек, който направи тези снимки, в обширните, мрачни владения, които наричам Световната интернет мрежа. Разпознах глада и омразата му и въобще не беше нужно много, за да мине от другата страна. Той бързо се отказа от светлината и прегърна мрака.

Разбира се, мога да ви будалкам, нали? Гледайте диска, който съм ви приложил, и когато приключите, не се притеснявайте да се обадите на агент Дженкинс от нюйоркския офис на ФБР. Питайте го за Рони Барнс.

О, ако у вас се пробужда надеждата, че господин Барнс може да ви осигури някаква следа, трябва да ви разочаровам, защото той вече не е сред нас. Гледайте диска. Ще разберете.

Но да се върнем на важното, тъй като е време да приключвам за момента. То си остава същото: преследвайте ме. Преследвайте ме с всички сили и помнете: Рони Барнс е само един от многото, които изпитват този специален глад. А аз винаги търся подобен сблъсък на умове.

От Ада,

Джак-младши

— Господи — казва Алън отвратен.

— Интересно — размишлява Джеймс. — Прилича на жив компютърен вирус. Точно това иска да ни покаже, че се репликира върху други.

— Да — съгласява се Лио. — И продължава да ни дразни, като ни казва, че няма да спре да ескалира, докато не го хванем.

Прекалено изморена и разстроена съм, за да отговоря. Подавам диска на Лио.

— Пусни го.

Нареждаме се зад него, докато вади сидито и го поставя в компютъра. Всички виждаме нещо познато — видео файл. Лио ме поглежда.

— Давай.

Кликва два пъти върху него. Видео и звук. Виждаме жена, завързана за стол. Този път е напълно гола, а на лицето ѝ няма качулка. Забелязвам, че е брюнетка. Хубаво момиче на двадесет и няколко години. Толкова е изплашена, че е на прага на лудостта.

Един мъж се приближава до нея. Ухилен, гол. Преглъщам отвратена, като забелязвам, че е надървен. Възбуден е от страха. Предполагам, че това е Рони Барнс.

— Прилича на зубър — отбелязва Олдфийлд.

Няма как да не се съглася. Рони Барнс е пъпчив, мършав и с дебели очила. От типа, който често отнася подигравки от глупавите жени. Той би мастурбирал при мисълта за тях, независимо че ги мрази заради нещата, които му казват. Ще ги желае и това ще го кара да ги презира още повече. Знам всичко това не защото е мършав и пъпчив, а защото държи нож в ръката си и това го надървя.

Барнс поглежда към някого, когото не можем да видим.

— Искаш ли да го направя сега? — пита той. Не чувам отговор, но той кима и облизва развълнуван долната си устна. — Супер.

— На кого говори? — чуди се Алън.

— Две възможности — отговарям аз.

Барнс се навежда, като че ли иска да се вземе в ръце. Онова, което прави, е толкова решително, толкова брутално, че всички се отдръпваме назад шокирани.

— Шибана курва! — крещи той. Вдига ловния нож и го стоварва с всичката жестокост, на която е способен. Острието като че ли изчезва в младата жена. Барнс не просто го изважда, той го изтръгва дивашки. Вдига го отново над главата си и го стоварва обратно.

Влага цялото си тяло и мускули. Жилите по врата му са изпъкнали от усилието.

Отново.

Това тук не е методичният начин на работа на Джак-младши. Това тук е неконтролируемото безумие на един луд.

Отново.

— Курва! — крещи Барнс. И продължава да крещи.

— Шибаняк! — казва Лио. Става и хуква към кошчето за боклук, където повръща.

Никой от нас не го подиграва.

Всичко свършва бързо. Жената умира по гръб. Не прилича на човешко същество. Барнс е на колене, извил е гръбнак назад, ръцете му са разперени, а очите затворени. Покрит е в кръв и пот. Изпотил се е в блаженството си. Ерекцията му е спаднала.

Отново поглежда настрани. Изражението му е като на поклонник.

— Вече мога ли да го кажа? — Обръща се към камерата и поглежда право в обектива ѝ. Усмихва се. Няма нищо човешко или разумно в него. — Тази е за теб, Смоуки.

— О, човече… — стене Лио.

Не казвам нищо. Част от мен е изключила. Продължавам да гледам.

Барнс отново поглежда настрани.

— Добре ли се справих? Както искаше? — Виждам, че изражението му се променя. Първоначално е изненадан. След това се ужасява. — Какво правиш?

Чува се изстрел и мозъкът на Барнс опръсква килима. Стряскам се и бутам стола зад мен, който се преобръща.

— Мамка му! — крещи Алън, той също се е стреснал.

Навеждам се напред и се хващам за бюрото. Ръцете ми треперят. Знам какво следва. Да. Не би пропуснал възможността. Не съм разочарована. Маскираното лице застава пред камерата, очите му се свиват леко от усмивката, която не можем да видим. Вдига палци към нас.

Видеото свършва.

Всички са шокирани и мълчаливи. Лио избърсва устата си. Ръката на сержант Олдфийлд е върху оръжието му, неволен рефлекс.

Усещам ума си като празно и кухо място, в което расте трева, подухвана от вятъра.

Трябва да се взема в ръце почти буквално.

Гласът ми е нажежен, когато заговарям, имам чувството, че бълвам пушек от устата си:

— Да се връщаме на работа — казвам аз.

Всички ме поглеждат, сякаш съм полудяла.

— Хайде! — скастрям ги. — Вземете се в ръце, хора. Това е поредното нещо, което има за цел да ни разсее. Той се ебава с нас. Стягайте се и се връщайте на работа. Ще се обадя на този агент Дженкинс. — Гласът ми е твърд, но продължавам да треперя.

Необходимо им е известно време, докато ме разберат какво им говоря. Раздвижват се. Вдигам телефона, обаждам се на оператор и го моля да набере централата на ФБР в Ню Йорк. Правя всичко някак си автоматично. Главата ми се върти. Когато от другата страна отговарят, моля да ме свържат с агент Дженкинс. Изненада, изненада, той също работи в „НЦАЖП Координационен“.

Телефонът звъни и някой го вдига веднага.

— Специален агент Боб Дженкинс.

— Здрасти, Боб. Обажда се Смоуки Барет от „НЦАЖП Координационен“ — Лос Анджелис. — Нормалният тон в гласа ми ме изненадва. Здрасти, как си, току-що гледах как кормят една жена, какво ново при теб?

— Здрасти, агент Барет. Знам коя си. — Усещам любопитството в гласа му. Аз също бих била любопитна, ако местата ни бяха сменени. — Какво има?

Сядам. Поемам си въздух. Сърцебиенето ми като че ли се успокоява.

— Какво можеш да ми кажеш за Рони Барнс?

— Барнс? — Дженкинс звучи изненадан. — Уха, доста стар случай. Преди шест месеца, че и повече. Уби и осакати пет жени. Сериозно ги осакати. Ако трябва да бъда честен, беше голям удар за нас. Някой усетил миризма и се обадил да докладва за нея. Ченгетата отишли в апартамента му, намерили една от мъртвите жени и него с дупка в главата, която си направил сам. Случаят е закрит.

— Имам новини за теб, Боб. Не си е направил дупката сам.

Дълга пауза.

— Слушам те.

Запознавам го със ситуацията с Джак-младши и пакета, който ни изпрати. С видеото. Когато приключвам, Дженкинс остава мълчалив за известно време.

— Мисля, че съм на служба също толкова дълго, колкото и ти, Смоуки. Някога да си попадала на нещо подобно?

— Не.

— Нито пък аз. — Въздиша. Това ми е добре познато. Той също осъзнава, че чудовищата продължават да мутират и стават все по-лоши. — Мога ли да помогна с нещо?

— Ще ми изпратиш ли копие от досието на Барнс? Макар че се съмнявам да открием нещо полезно в него. Моят човек е много, много внимателен. Но все пак…

— Разбира се. Трябва ли ти нещо друго?

— Да. Питам от любопитство. Кога умря Барнс?

— Задръж. — Чувам го как трака по клавиатурата. — Да видим… тялото му беше намерено на двадесет и първи ноември… Според разлагането и други фактори съдебният лекар предположи, че е умрял на деветнадесети.

Имам чувството, че въздухът е изсмукан от дробовете ми. Не си усещам ръката, с която държа слушалката.

— Агент Барет? Там ли си?

— Да. Благодаря ти за помощта, Боб. Ще чакам досието. — Гласът ми е някак си далечен и механичен. Дженкинс като че ли не забелязва това.

— Ще ти го изпратя утре по куриер.

Затваряме. Усещам, че се взирам в телефона.

19 ноември.

Не мога да повярвам.

Докато Рони Барнс се беше гаврил с това момиче, Джоузеф Сандс опропастяваше живота ми. Същата вечер. Не само същата дата преди година или десетилетие, а в същия ден.

Съвпадение? Или зад всичко това се крие друг смисъл, който все още не мога да видя?