Човекът сянка

34

Останалата част от деня минава като сън. Кали се върна, Мерилин е добре. Преди да си тръгне, сержант Олдфийлд ме увери, че за нищо на света няма да позволи Джак-младши да ѝ стори нещо подобно на деянията на Барнс на видеото. Всичко е готово за пратката на Джак-младши, която очакваме утре. Продължаваме да си вършим работата.

Цялата треперя, докато шофирам към дома на Алън и Елейна. Мислите ми продължават да витаят около съвпадението на датите. Имам чувството, че съм попаднала в друга реалност. По времето, когато Рони Барнс се е усмихвал на камерата, аз съм пищяла, а Мат е умирал. Докато Барнс е ръгал с ножа си бедната жена, Джоузеф Сандс е работил с острието си върху лицето ми.

По онова време Джак-младши вече е запрятал ръкави.

Вече е знаел за мен.

Това ме разтърсва най-много. Колко време е мислил за мен? Дали той не е поредният Джоузеф Сандс?

Страхувам се. Честно казано, направо съм ужасена.

— Да го вземат мътните! — крещя и удрям волана достатъчно силно, за да ми изтръпне ръката. Цялото ми тяло се тресе.

— Така е по-добре — изръмжавам. — Дръж се, Смоуки.

Продължавам да подхранвам яростта си и да се гневя все повече и повече на Джак-младши, че ме кара да изпитвам подобен страх.

Страх, от който не мога да се отърва.

Но поне ще успея да го преживея.