Човекът сянка

36

Всички изглеждат така, както се чувствам аз. Лио изглежда дори по-зле.

— Не си се прибирал, нали? — питам го аз.

Поглежда ме с мътния си поглед и измърморва нещо.

— Вината си е твоя. Слушайте — обръщам се към всички. — Кали, Алън, вие ще бъдете с мен на паркинга. Лио, Джеймс, искам да продължите да работите над задачите си.

Двамата кимат в отговор.

— Да вървим.

Сапьорът показва значката си.

— Реджи Ганц. — Изглежда в края на двадесетте си години. Изглежда отегчен, но погледът му е сериозен.

— Специален агент Барет. Покажи ми какво носиш.

Мъжът ме отвежда до задната част на вана на сапьорите и отваря вратата. Взима един лаптоп и нещо, което прилича на голяма филмова камера.

— Първата ни играчка е тази — портативен цифров рентген. Показва съдържанието на пакета на екрана на лаптопа. Тъй като каза, че пратката ще бъде донесена от трета страна, няма нужда да се безпокоим, че може да се активира от движение. Изпращачът не би искал да се взриви на път за тук.

— Има логика.

— С това ще направим рентгенов анализ. После ще използваме бомбаджията. Ще натъркам памучни тампони в пакета, които ще сложим в машината. Той ще засече елементите, ако въобще съществуват такива, чрез спектрометрията. Благодарение на тези две неща ще получим доста добра представа дали става въпрос за бомба, или не.

Кимам одобрително.

— Не знаем кога ще пристигне, затова ще се наложи да се разположите удобно.

Ганц козирува и без да изрече и дума, се връща при вана. Същински Господин Лаконичен.

Премислям нещата в главата си. Куриерът ще донесе пратката и ще бъде задържан за проверка. Пакетът ще бъде проверен от Реджи и след като установи, че е чист, Алън, Кали и аз ще го занесем по най-бързия начин в лабораторията на криминолозите. Те ще го претърсят за отпечатъци и ще се опитат да намерят и най-малката частичка, която може да ни донесе някакъв напредък. Ще се направят снимки. Чак тогава ще получим съдържанието му.

Тази процедури си има своите предимства и недостатъци. Нещо, което е отнело минути или часове за извършителя, понякога бива проверявано от нас с дни. Ние винаги сме по-бавни. Но също така намираме всичко, което извършителят е оставил, независимо колко микроскопично е то. Нашите възможности в днешно време са наистина плашещи. Престъпниците трябва да носят скафандри, за да са сигурни, че няма да оставят никакви следи след себе си. Дори тогава обаче ще разберем, че са носили скафандри.

Дори липсата на улики ни навежда на определени изводи. Като например факта, че извършителят има определени познания за полицията и процедурите на криминолозите. Дава ни насоки за методологията и психологията си. Дали той или тя са интелигентни, сдържани, търпеливи или припрени, страстни или луди? Уликите или тяхната липса ни подсказват всичко това.

— Хей — казва Алън и сочи. — Мисля, че идва.

Един куриерски ван ни приближава. Той отбива пред сградата и спира. Шофьорът е млад мъж с руса коса и рядка брада, който ни гледа с огромно притеснение. Не го виня. Вероятно не е свикнал да бъде посрещан от подобна група сериозни и страшни физиономии. Отивам от неговата страна на вана и му правя знак да си свали прозореца.

— ФБР — показвам му документите си. — Носите пратка за този адрес, нали?

— Ъгх, да. Отзад е. За какво е всичко това?

— Пратката е улика, сър. Господин…?

— А? О, Джед. Джедедая Патерсън.

— Господин Патерсън, ще ви помоля да излезете от вана. Пратката е изпратена от престъпник, когото преследваме.

Устата му направо зейва.

— Наистина?

— Да. Налага се да ви снемем отпечатъци, сър. Бихте ли излезли от вана?

— Да ми снемете отпечатъци? Защо?

Насилвам се да остана спокойна.

— Ще търсим отпечатъци по пакета. Трябва да сме наясно кои са вашите и кои на престъпника.

Лампата му светва.

— О… аха, чатнах.

— Бихте ли излезли от вана? — Търпението ми започва да се изчерпва. Бързо. Вероятно той също го усеща, защото отваря вратата и слиза.

— Благодаря ви, господин Патерсън. Моля да отидете при агент Уошингтън, той ще ви снеме отпечатъците.

Соча към Алън и виждам как Джед Патерсън го поглежда плахо.

— Не се безпокойте — успокоявам го, но в същото време ми иде да се изсмея, — голям е, но е лош само с лошите момчета.

Мъжът облизва устни и продължава да гледа плахо човека планина.

— Щом казвате. — Отива при Алън, който го вкарва вътре за процедурата.

Вече мога да се съсредоточа върху пакета. Реджи Ганц е застанал до вана заедно с оборудването си. Продължава да изглежда отегчен.

— Готова ли си да купонясваме? — пита ме той.

— Давай — нареждам му.

Той отива в задната част на куриерския ван и отваря вратите. Късметът е на наша страна, вътре има само три пакета. Веднага намира този, който ни трябва. Адресиран е до мен.

Наблюдавам как Реджи пуска лаптопа и мобилния рентген. Секунди по-късно вече виждаме съдържанието на пакета на екрана.

— Прилича на бутилка с течност… и може би писмо… и нещо друго, плоско и кръгло. Може да е компактдиск. Това е всичко. Трябва да включа бомбаджията. Да се уверя, че течността не е опасна.

— Възможно ли е?

— Не. Всички течни експлозиви са нестабилни. Вероятно, ако беше такъв, вече щеше да е експлодирал. — Свива рамене. — Само дето в нашия екип не предполагаме каквото и да било.

Радвам се, че Реджи е тук, но смятам, че е луд да върши тази работа.

— Направи го — казвам му.

Той изважда памучен тампон и натърква пакета с него. След това го слага в бомбаджията. Спектрометрията веднага се задейства. След няколко минути ме поглежда.

— Всичко ми изглежда чисто. Бих казал, че е безопасно да отвориш пакета.

— Благодаря ти, Реджи.

— Няма проблем. — Прозява се. Клатя глава, докато го гледам да се тътри към вана, нарамил оборудването си. На този свят има всякакви хора.

Оставам сама с пакета. Оглеждам го. Не е голям. Въпреки това има достатъчно място, за да побере онова, което е вътре: нещо с размерите на бурканче от сладко, писмо и компактдиск. Вероятно компактдиск. Искам да погледна. Желанието ме изгаря.

Отивам в предната част на вана. Алън се връща с Джед Патерсън, чиито пръсти са черни от мастилото. Обръщам се към Алън.

— Пакетът е чист — съобщавам му. — Да го занесем в лабораторията.

— Считай го за сторено — казва Кали.

Всички изгаряме от желание да разберем какво има вътре.

Когато ни вижда, Джийн Сайкс, шефът на криминолозите, придобива смирено изражение.

— Здрасти, Смоуки. С колко време разполагам?

Ухилвам му се.

— Стига де, Джийн. Откога не сме се виждали?

— Ами, от вчера?

— Аха.

Мъжът въздиша.

— За какво става въпрос.

— Пакетът е доставен чрез куриер и определено е от нашия човек. Сапьорите го провериха, което означава, че външната част на кутията е обработена. Също така снехме отпечатъците на шофьора, за да можем да го елиминираме.

— Знаеш ли какво съдържа?

— Сапьорът го прегледа на рентген. Има някакъв буркан, писмо и вероятно компактдиск. Но не можем да бъдем на сто процента сигурни, докато не отворим пакета.

— Откъде знаеш, че е от вашия престъпник?

— Защото ни каза, че ще ни го изпрати на тази дата.

— Много мило от негова страна. — Джийн обмисля известно време информацията. — Вече ходи на едно от местопрестъпленията на този престъпник, нали?

— Да.

— Нещо излезе ли оттам?

Казвам му за отпечатъците по леглото на Ани.

Криминологът се чеше по главата и мисли. Започва да се губи в проблема.

— Искам да се постараеш над това, Джийн. Също така ми трябва възможно най-бързо.

— Разбира се, ще го проверя основно. Ще изследвам кутията, съдържанието и адреса поотделно. Каза, че е внимателен, затова не очаквам да намерим пластични или видими отпечатъци. Но понякога можем да се изненадаме.

На едно местопрестъпление могат да се намерят три вида отпечатъци: пластични, видими и латентни. Пластичните и видимите са ни любими. Пластичните се образуват, когато извършителят остави следа в мека повърхност като восък, маджун или сапун. Видимите се образуват, когато извършителят е изцапан с кръв и остави отпечатъка си на друга повърхност. Тези отпечатъци буквално могат да се забележат с просто око. Най-често срещаните са латентните или така наречените невидими отпечатъци. За да ги намерим, трябва да се постараем доста и понякога технологията за свалянето им е истинско изкуство.

Джийн е артист. Ако има нещо, той ще го намери.

— Няма нужда да ти казвам, Джийн, че ако има компактдиск вътре, искам да запишеш съдържанието му, преди да направиш нещо, което може да го повреди. — Свалянето на латентни отпечатъци може да наложи употребата на химикали и топлина. Те са способни да повредят компактдиска и да попречат за извличането на информацията от него.

Джийн ме поглежда сърдито.

— Моля те, Смоуки. С кого си мислиш, че си имаш работа?

Ухилвам се.

— Съжалявам. — Подавам му още два плика с доказателства, всеки от които съдържа последната ни кореспонденция с Джак-младши. — Като приключиш с пакета, провери и тези. От същия престъпник са.

Джийн се намръщва.

— Нещо друго? — пита саркастично.

— Ще имаш удоволствието да се насладиш на помощта ми, сладкишче — намесва се Кали. Криминологът я поглежда недоволно.

— Имаме срокове, Джийн. Онзи ни каза, че ще убие отново.

Мъжът изведнъж става много сериозен.

— Считай работата за свършена.

Влизам в офиса и намирам Алън на телефона. Говори бързо. Нещо го е развълнувало. Държи досието на Ани в ръката си.

— Трябва ми потвърждение, Джени. Искам да съм сигурен на сто процента. Да. — Неспокойно се удря по крака, докато чака. — Наистина? Добре, благодаря ти. — Затваря телефона, става на крака и идва при мен. — Помниш ли, че ти казах, че нещо ме безпокои?

— Да.

— Става въпрос за уликите, които взехме от апартамента ѝ. — Отваря папката, намира нещо в нея и ми го показва. — Разписка за унищожител на вредители, който е инспектирал апартамента ѝ пет дни, преди да бъде убита.

— Е, и?

— В повечето сгради като нейната не се справят с унищожаването на вредителите индивидуално.

— Това не е особено сериозно основание, но продължавай.

— Да, аз също така смятах, но откакто видях разписката, нещо в нея постоянно ме глождеше.

— Изплюй камъчето, Алън.

— Извинявай. Става въпрос за написаното на нея. — Взима един бележник от бюрото си и зачита от него: — Ритъм опа круву. Имам предвид… какво, по дяволите, значи това? След което е името на човека: Звятуебоц Матиъс.

— Странно име.

— Това са анаграми, нали? — пита Джеймс.

Алън го поглежда изненадан.

— Точно така. Как се… няма значение. — Обръща се към мен и ми показва бележника. — Виж: Ритъм опа круву. Размени буквите и ще получиш: Умри, тъпа курво.

Стомахът ми се свива.

— След това Звятуебоц Матиъс — ако разбъркаме буквите, получаваме… — Отново ми показва бележника.

Аз съм твоят убиец.

— Той се подиграва с нея — измърморва Джеймс. — Казва ѝ пряко, че ще умре и че той ще го направи. Тя така и не се е усетила.

Знам, че трябва да се разгневя, но гневът го няма. Започвам да свиквам с игричките им. Поглеждам Алън.

— Доста добра работа.

Той свива рамене.

— Винаги съм си падал по анаграмите. И дребните детайли.

— Да бе, да бе, невероятен си — дразни го Джеймс. — Въпросът е какво точно означава това и как може да ни помогне.

— Защо не ми кажеш ти, задник? — скастря го Алън.

Джеймс не обръща внимание на обидата. Само кима и се замисля.

— Не мисля, че го е направил, за да злорадства. Мисля, че е отишъл да разузнае. Да се запознае добре с мястото.

— Или за да потвърди вече известната му информация — казвам аз. — Може би е бил там и преди и е искал да се увери, че нищо не се е променило.

— Искал е да попие всеки детайл — констатира Алън. — Има логика, при тези момчета всичко има логика. Те са умни и внимателни. Планират с финес.

— Може би стилът им е такъв — казвам аз. Усещам натрупващото се в мен вълнение. — Ако успеем да разберем нещо за следващата им жертва — каквото и да е — може би ще хванем разузнавача. — Обръщам се към Лио. — Докъде стигна с твоята част?

Хлапето се намръщва.

— Опасявам се, че нямам добри новини. IP-то не е статично. Успяхме да го проследим, но се озовахме в задънена улица.

— Как така?

— Използвал е киберкафе. Това е кафене, където можеш да използваш интернет. Напълно анонимно.

— Проклятие. Нещо друго? Въобще?

— Не.

— Искам всички да си сложите умните шапки и да се потрудите.

Телефонът звъни. Отговаря Алън, провежда разговор и затваря.

— Обадиха се от лабораторията. Готови са за теб — казва ми.

Слизам с асансьора четири етажа надолу и когато влизам в лабораторията, Джийн и Кали водят оживен разговор.

— Внимавай — казвам ѝ, — ще ти надуе главата.

Джийн се обръща към мен.

— Тъкмо казвах на агент Торн за последните постижения в идентифицирането на митохондриалната ДНК.

— Изключително увлекателна тема — изрича с възможно най-сухия си глас Кали.

Криминологът се намръщва.

— О, я се разкарай — скастря я той. — Не се дръж така, Кали. Ти беше една от най-добрите ми стажантки.

Тя се ухилва и ми намига.

Вдигам чашата с кафето си, сякаш им казвам „Наздраве“.

— Винаги съм била с високо мнение за теб, Джийн. В този ред на мисли какво имаш за мен?

Криминологът отново поглежда Кали намръщен, а тя му се плези. Най-накрая се обръща към мен с въздишка.

— Няма никакви веществени улики. Имам предвид, че не открих никакви отпечатъци, влакна, косми, тъкани или каквото и да било друго. Но попаднах на нещо много интересно. Нещо за престъпника, за което и самият той не знае.

Наострям уши.

— Какво имаш предвид?

— Почакай и ще видиш, Смоуки. За да го разбереш, първо трябва да прочетеш писмото. — Подава ми го. — Давай.

Не обичам, когато хората са потайни, но Джийн е един от най-добрите криминолози в страната. Може би дори в целия свят. А и Кали ми кима одобрително.

— Струва си чакането, сладкишче.

Зачитам писмото.

Здравей, агент Барет!

Умирам си да разбера дали приказката за Рони Барнс ти хареса? Опасявам се, че не е най-умното момче на света, но е перфектен за даване за пример. Чудиш се, знам. Колко други Ронита има? За твое съжаление, ще те оставя да продължиш да се чудиш.

Между другото, видях те да влизаш в онова стрелбище, когато се върна от Сан Франциско. Трябва да споделя, че се РАЗВЪЛНУВАХ! Винаги е удоволствие, когато гамбитът даде такива невероятни резултати. Опонентът ми вече е в пълно бойно снаряжение и готов за бой. Това е нещо, което кара кръвта във вените ми да закипи! И ти ли се чувстваш по същия начин? Сърцето ти бие ли силно? Сетивата ти изострени ли са?

— Той те следи, сладкишче.

— Да. Ще трябва да направим нещо по въпроса.

В момента изглеждаш различна, агент Барет. По-опасна. Вече не криеш белезите, от които се срамуваше толкова дълго.

Браво на теб. И на мен. Защото вече можем да махнем детските ръкавици. Вече можем да направим играта си наистина интересна!

Изпратих ти две неща. Едното от тях, а именно съдържанието на буркана, изисква обяснение, за да можеш да го разбереш напълно.

Нека си поговорим за Ани Чапман. Известна още като Тъмната Ани. Името познато ли ти е, агент Барет? Трябва да е. Тя е била втората жертва на моя предшественик.

Бедната душа Ани Чапман. Невинаги е била мръсна курва, да знаеш. Изчакала е съпругът ѝ да умре, преди да започне да си разтваря краката за пари. Много обидно. Когато моят предшественик я убил, той изрязал един цирей от кожата на обществото.

Тя била втората убита, но също така първата, от която скъпият Джак си взел сувенир. Изрязал матката, горната част на вагината и две трети от пикочния ѝ мехур.

Разбира се, съществуват много различни теории по темата. Всички те са грешни. Никой не е бил достатъчно прозорлив, за да разбере плана на предшественика ми. Сега ще ти го споделя, затова ме слушай внимателно:

Джак знаел, че неговата кръвна линия, както предшествениците му, така и потомците му, е необикновена. Бил наясно, че произлиза от древни хищници. Първите ловци. Онези, които били над добитъка, наречен човечество. Знаел, че е негов дълг да предаде познанията и могъществото си на бъдещите поколения, за да ги запознае със своята свята мисия.

Затова взел много сувенири. Взимал части от курвите и ги консервирал, за да може да ги съхрани. Повелята му била да се предават от поколение на поколение, за да си спомняме какво е започнал.

Казах ти, че ще ти предоставя доказателство за твърденията си, агент Барет. Аз съм човек на думата си. Изпратил съм ти един от свещените сувенири. Запазената матка на Ани Чапман.

Вече се вдъхнови, нали? Направи тестовете си. Когато си готова с тях, мисля, че ще ти стане доста трудно да спиш през нощта. Защото ще знаеш, че там някъде е потомъкът на Човека сянка.

— Истина ли е това, което казва, Джийн? В буркана наистина ли има матка?

Криминологът се усмихва. Поредната му потайна усмивка.

— Ще стигнем и дотам. Довърши си писмото.

Човекът сянка. Оригиналът. Да, ти познаваш много имитатори, специален агент Барет, нали? Хора, които живеят в сенките и убиват в тях. Моят прародител е бил роден в сенките. Той е бил рожба на мрака.

Обичал е сенките и сенките… те също са го обичали. Бил е най-чистото им дете.

Но започнах да се отклонявам.

Изпращам ти още един компактдиск. Аз продължих мисията на моя предшественик. Прочистих земята от още една курва, изрязах още един цирей.

— Проклятие — изричам аз.

Наслаждавай се. Доста се гордея с работата си.

Това е всичко засега, агент Барет. Можеш да бъдеш сигурна, че ще продължим да поддържаме връзка. Вероятно по доста по-личен начин. Една седмица. Тик-так, тик-так.

От Ада,

Джак-младши

Оставям писмото и поглеждам Джийн.

— Изплюй камъчето.

Той потрива ръце.

— След като прочетох писмото, се заех веднага с буркана. Направих някои основни проверки и така го открих.

— Кое?

Джийн остава мълчалив за известно време, за да бъде отговорът му още по-ефектен.

— В този буркан няма човешка тъкан, Смоуки. Ако трябва да предположа, мнението ми е, че вътре има кравешка тъкан.

Шокът ме оставя безмълвна за момент.

— Майка му стара!

Джийн се ухилва.

— Да. Нашето момче смята, че разполага с наследство от Джак Изкормвача. Само че не е така. Има си парче консервирана кравешка плът. Целият му светоглед е изграден около една лъжа.

Умът ми препуска.

— Значи всичко това са пълни глупости. Глупости, с които някой му е напълнил главата. Той не е потомък на Изкормвача. Той е…

— Поредният убиец — довършва мисълта ми Кали и запърхва с мигли. — Не е зле, а? Не разполагаме с веществени доказателства, за да идентифицираме нашите момчета, но и откритото не е малко.

— Чудесна работа. Можеш ли да надпишеш всичко и да подготвиш доклад?

— Разбира се. Ще е готов тази вечер.

— Супер. Уха. — Обръщам се към Кали. — Трябва да споделим тази информация с останалите от екипа. — Тръгваме да излизаме.

— А… Агент Барет?

Обръщам се и виждам нещо, което Джийн държи в облечената си в ръкавица ръка.

О, мамка му.

Заради всичкото вълнение съм забравила за него. Компактдиска. Радостта ми от напредъка веднага се изпарява.

Време е да гледаме следващото убийство.