Човекът сянка

37

Връщаме се в офиса.

— Имам добри и лоши новини — съобщавам аз.

— Какви са добрите новини? — пита Алън.

Предавам им съдържанието на писмото и завършвам с онова, което Джийн беше намерил в буркана. Лио и Алън се опулват насреща ми. Погледът на Джеймс е някак си отнесен. Почти мога да чуя мислите му.

— Значи — започва той — някой го е накарал да вярва на това. Този някой или е смятал, че всичко е истина, или е искал той да смята, че всичко е истина.

— Може би сам си е създал тази фантазия — предполага Лио. — Защо е необходимо да е намесен и друг човек?

— Защото нивото на заблуда, на което трябва да работи умът му, за да създаде подобна фантазия, щеше да му попречи да е толкова организиран и компетентен. Помисли си.

Кали кима.

— Съгласна съм, сладкишче. За да си създаде сам подобни убеждения и след това да забрави, че ги е създал… Не мисля, че би бил много в час. Щеше здраво да е затънал в своя свят.

Намесвам се:

— Смятам, че направихме сериозен пробив. Още нещо. Сега вече не търсим само него, а и онзи, който му е втълпил тези убеждения. — Обръщам се към Алън. — Обади се веднага на доктор Чайлд. Предай му всичко това. Звънни му на домашния, ако не го откриеш в офиса му. Кажи му, че искам да го видя утре сутринта. Това е един от случаите, в които профайлърът може да бъде полезен.

— Заемам се.

— Нашият човек започва да се дъни — казвам аз. — Освен това се изпусна, че ме следи.

Алън вдига поглед разтревожен.

— Какво?

— Пише го в писмото. Когато се върнахме от Сан Франциско, отидох на стрелбището. Пише, че ме е видял да влизам там. Което си е лош ход от негова страна.

— Трябва да си много, много внимателна, сладкишче.

Усмихвам се.

— Не се тревожи, Кали. Имам намерение да се обадя на един стар приятел, за да ми помогне. Бивш агент на тайните служби. Ще го накарам да ме следи.

Тя кима.

— Ще го играе твоя сянка и така ще забележи, ако някой друг също те следи.

— Аха. Приятелят ми е много добър. Също така ще намери всякакви проследяващи устройства и бръмбари по колата ми, ако има такива. Ще го накарам да провери и къщата ми. Ще ги оставя по местата им, ако ги намерим. Ще знаем къде са, но той няма да знае, че ние знаем.

— Забеляза ли, че използваш „той“, а не „те“? — пита ме Джеймс.

Поглеждам го изненадана. Не бях забелязала.

— Предполагам, защото все повече и повече се убеждавам, че основният е „той“. Има един Джак-младши. Другият е временен. Усещам го. Вижте случая с Рони Барнс. Джак го е използвал и го е захвърлил. Казва го и в писмото си — търси си други убийци, които да обучава.

— Това повдига въпроса относно престъпник номер две от апартамента на Ани — казва Джеймс. — Жив ли е още? Или е мъртъв като Барнс?

— Няма как да знаем… но си мисля, че е жив.

— Съгласен съм — потвърждава Алън. — Помислете. Започнал е нещо с Ани, нещо, което е планирал от известно време. Не е искал да се бави, като започне да обучава ново другарче за убиване по средата на шоуто.

Поглеждам ги всичките.

— Наваксваме, хора.

Джеймс се е опулил насреща ми.

— Стига хвалене — казва той. — Какви са лошите новини?

Вдигам компактдиска.

— Той ни изпрати и това. Убил е отново.

В офиса настъпва пълна тишина. Лио става и протяга ръка за диска.

— Да приключваме по-бързо.

Давам му го.

— Действай.

Лаптопът му вече е включен. Слага компактдиска в него. Миг по-късно видеото започва.

Този път има текст в началото — бели букви на черен фон: Тази смърт е извършена с любезното съдействие на http://www.darkhairedslut.com[18].

— Запомни адреса — казвам на Лио.

На екрана се появява завързана за легло и бореща се да се освободи гола жена. Ситуацията е същата като при Ани. По моя преценка е на по-малко от двадесет и пет години. Видът ѝ е доста естествен. Имам предвид, че не си е увеличавала гърдите — освен ако не ги е увеличила до настоящите им размери, което е доста съмнително. Все още има безупречното тяло на млада жена, която не е раждала. Косата ѝ е дълга, гъста и тъмна. Поредната брюнетка, явно ги предпочита. Очите ѝ са ясна картина на чувствата ѝ в момента. Паника, ужас, отчаяние.

Джак-младши се появява пред камерата, облечен е в същия костюм, който носеше при убийството на Ани. Маха към обектива и отново имам чувството, че се усмихва. Усмивката му е за всички нас. Обожава да записва престъпленията си, особено когато ние ще му бъдем публика. Не ни дава дори намек за истинската си самоличност. Излиза от кадър. Миг по-късно започва музиката. Силна е, почти оглушителна.

Ще ми се всички да бяха калифорнийки…[19]

Приближава се до жената и килва глава на едната, а после и на другата страна, докато я оглежда. Вдига оръжието си. Този път не е нож. Бухалка е. Започва да танцува, да подскача и да размахва бухалката — пуска злото в себе си да се лее в ритъма на музиката. Прави няколко лъжливи движения, за да ужаси още повече жертвата си. Очите ѝ направо ще изскочат от орбитите си, а лицето ѝ почервенява, когато се опитва да изкрещи през запушената си уста.

В този момент — точно както беше и при видеото на Ани, започва монтажът. Джак върши всичко с непоколебима бруталност. Няма нищо медицинско или изкусно в действията му — когато се приготвя да удари с бухалката, той я вдига нависоко, а когато я стоварва, влага силата на цялото си тяло в удара. Чупи костите на жената, превръща ги на прах. Всеки път, в който тя припада, Джак спира и я шамаросва, за да я събуди. Иска тя да е там с него, да е наясно със случващото се. Иска да усети всяка една минута.

Оставя бухалката и я яхва. Изнасилването започва. То е брутално. Иска да разтърси счупените ѝ кости, иска чукането му да ѝ причини най-лошата болка, която някога е изпитвала. Всеки път, в който тя припадне, той я събужда. Тази жена се събужда отново и отново в най-ужасния си кошмар.

Изнасилването приключва и след него се появява скалпел. Показва ѝ го. Хваща я за брадичката и я кара да го погледне, да разбере какво следва. Очите ѝ проследяват острието и не се отлепят от него, докато се насочва към корема ѝ. Виждам как лудостта се прокрадва в нея, когато той започва да ѝ прави дисекция, докато е още жива. Поглеждам Лио. Позеленял и ужасен е, но се държи. Вече е станал по-силен, превърнал се е в нещо, което не може да промени.

След като жертвата му вече е мъртва и изкормена, Джак-младши става. Гледа тялото ѝ доста дълго време. Имам чувството, че някой я е накарал да глътне бомба, която е експлодирала в нея. Джак поглежда камерата и вдига палци към нас. С това видеото свършва.

— Смяташ се за много забавен — мърморя си разгневена под носа. — Продължавай да се усмихваш, шибаняк.

Думите ми са също толкова безсилни, колкото сме и ние.

Разбира се, част от мен е наясно, че той никога не се усмихва наистина. Не е способен на това.

Всички в офиса мълчат и се опитват да асимилират видяното. Разделят го на части.

Справят се с него.

— Провери онзи сайт, Лио. Да разберем коя е тази жена.

— Заемам се — отвръща тихо той. Застива. — Как… как е възможно някой да направи подобно нещо? — Въпросът му е към нас. Очите му се забиват в мен и молят за отговор. Обмислям добре онова, което ще му отговоря.

— Правят го, защото го обожават. Това е техният секс и нуждата им за него е по-голяма от нашата, по-настоятелна. По-силна е от нуждата на всеки наркоман. Съществуват много различни причини, поради които е възможно да са се превърнали в това, което са. Но основното е, че обожават това, което правят. Страстно. — Поглеждам Джеймс. — Какво беше онова определение, което използваше за такива?

— Сексуални месояди.

— Точно така.

Лио потреперва.

— Не е това, което си представях. Имам предвид цялата тази работа.

— Повярвай ми, наясно съм. Много хора смятат, че е вълнуващо да преследваш серийни убийци, изнасилвачи на бебета или други чудовища. Не е вълнуващо. Унищожително е. Не се събуждаш сутрин с думите: „Боже, о, боже, нямам търпение да пипна този тип“. Събуждаш се, поглеждаш се в огледалото и се опитваш да не се чувстваш виновен, че още не си го хванал. Опитваш се да не мислиш, че ще убие още някого, защото не си го заловил. — Поклащам глава. — Не е вълнуващо. Унищожително е да си отговорен за смъртта на жертвите.

Лио ме гледа известно време, след което прави онова, на което е учен, когато се изправи лице в лице с ужаса — обръща се към компютъра си и продължава да работи. След минута намира търсеното.

— Разполагам с адреса на собственика на www.darkhairedslut.com. Апартамент в „Уудленд Хилс“.

— Имаш ли име?

— Не, съжалявам. Регистриран е на фирма. Вероятно на едноличен търговец.

— Алън, обади се на полицейския участък в този район. Кажи им да го проверят. Ако се окаже, че жената е там, искам да обезопасят мястото и да ни се обадят. Никой не трябва да влиза или да излиза.

— Ясно.

— Не става ясно от видеото — казва Джеймс. — Поне за мен.

Намръщвам се въпросително насреща му.

— Какво имаш предвид?

— Че са двама убийци, а не един.

Поглеждам го изненадана и кимам. Прав е. Забележката му е изключително точна. Ако Джак-младши е имал компания, това не се вижда с просто око.

— Но въпреки това двамата са били там — казва Джеймс. — Усещам го.

Отново го поглеждам и отново кимам. Черният влак продължава да се движи, тъдъ-тъдъ и пуф-паф, двамата не сме слезли от него.

Обръщам се към Лио.

— Искам да погледнем сайта на жената.

Кали изглежда учудена или поне се опитва.

— Никога не съм предполагала, че ще ми се възлага задачата да сърфирам в порносайтове, Смоуки. Това е вторият път.

— Да, обикновено го правиш само у дома.

— Много забавно.

Това е опит да се разведри обстановката, но определено не е успешен. Образите все още са прекалено ярки.

— Ето — казва Лио.

Преместваме столовете си, за да видим по-ясно сайта, който е заредил на екрана. Фонът е светлокафяв. Виждаме снимка на жената, която Джак-младши уби на видеото, облечена е само с прашки. Задникът ѝ е обърнат към нас в добре познатата ни апетитна поза. Тя наднича през рамо и се усмихва съблазнително, докато единият ѝ пръст ни казва „ела тук“. Прилича на жена, която се снима в порно, но също така е красива и жива, истинско човешко същество. За разлика от онова, което видяхме на видеото.

аз съм тъмнокоса курва, гласи логото в горната част на екрана. Вдясно от снимката ѝ има други, по-малки фотографии. Макар основното да е само намекнато, посланието е ясно. Тук не става въпрос за еротично позиране или голи снимки. Виждаме цензурирани снимки на орален секс, анален секс, секс с жени, групов секс. Дребният шрифт потвърждава подозренията ми: Обичам да лапам курове и да гълтам сперма, живея за груповото чукане и чукането в задника, а и си УМИРАМ да лижа ПУТКИ!

— Многостранно развита млада жена — отбелязва Кали.

Поклащам глава.

— Ужас.

По-нататък става ясно, че жената предлага шоу пред камера на живо и че организира секс партита за феновете си. Разбира се, само за абонати.

Лио ни показва още две страници, които ни отвеждат до поканата за регистрация.

— Сега какво? — питам аз. — Не бих използвала кредитната си карта тук.

— Не мисля, че ще се наложи — отвръща хлапето. — Имам предчувствие.

Кликва върху линка, който гласи вход за абонати. На екрана се появява кутийка, която изисква потребителско име и парола.

— Обзалагам се, че е използвал същите потребителско име и парола, както и в сайта на приятелката ти — джаке беше името, а паролата отада. — Лио въвежда думите, докато обяснява всичко това, и цъка върху бутона ОК. Появява се страница, която гласи: Добре дошли в зоната ми за специални абонати! — Воала!

— Браво на теб.

Лио скролва страницата надолу, която всъщност представлява меню на предлаганите услуги. Неща като лични снимки, моите видео клипове, моите изпълнения пред камера, моите приятелки аматьорки. Погледът ми е привлечен от снимки от секс партитата на абонатите.

— Чудя се… — започвам аз.

— Какво, сладкишче? — пита Кали.

— Партитата на абонатите… Чудя се дали би устоял на подобна възможност. Да прави секс с нея, като знае, че съвсем скоро ще я убие — това е нещо, което определено би направил.

— Така би повишил възбудата си от предстоящия акт. Чувството за сила, което изпитва.

Това е нещо обичайно за серийните убийци — проследяването, наблюдението, планирането. Тези неща са също толкова опияняващи за тях, колкото и финалът.

— Мисля, че има голяма вероятност да си права — намесва се Джеймс. — Можем да изтеглим всички снимки, да отделим лицата на всички мъже и да ги проверим в базата с данни. — Свива рамене. — Тя още не е толкова добра, но си струва да опитаме.

Всеки, който смята, че в службите на реда е много забавно, въобще не разбира тази част от работата ни. Най-вероятно ще се озовем в задънена улица, но трябва да сме методични. Хвърляме мрежите и въдиците си като същински рибари. Не само една, а много, и то отново и отново. Търсим отпечатъци, една мрежа. Заповед за списъка с абонати, друга. Лицево разпознаване, още една. Отново и отново ние хвърляме мрежи и ги вадим, най-често празни. Не е важно какво ще хванем — акула или дребна риба, стига те да ни отведат до убиеца. Работата ни е като надпревара на костенурки, но стъпките ни са дори по-малки.

— Направете го. Двамата с Лио.

Отивам при Алън.

— Обади ли се на лосанджелиската полиция?

— Да. Ще се срещнем там.

— Успя ли да се свържеш с доктор Чайлд?

— Да. В началото беше доста сърдит, но след като му разказах какво се е случило днес, веднага се заинтересува. Иска тази вечер да му изпратим копие от доклада и каза, че утре сутринта ще е готов да се срещнете.

— Добре. Кали, вземи доклада от Джийн и се погрижи да стигне до доктор Чайлд.

Тя се насочва към телефона, а Алън към вратата. Отивам до бюрото си и претърсвам наоколо, за да намеря бележника си. Започвам да разлиствам страниците, докато не попадам на номера, който ми трябва.

Томи Агилера. Бивш агент на тайните служби, който в момента работи като частен охранител. Запознахме се по време на случай на един сенаторски син, който си падаше по изнасилвания и убийства. Наложи се Томи да го застреля и в последвалата политическа буря моите показания бяха единственото нещо, което му помогна да запази работата си. Тогава ми каза, че ако някога имам нужда от каквото и да е, да му се обадя, като наблегна на „каквото и да е“ и „някога“.

Набирам номера, докато си мисля за него. Много, много сериозен мъж. С физиономия, която винаги е трудна за разчитане. Говори меко и тихо, но не като срамежлив човек. По-скоро с мекотата на змия, която е убедена в способностите си да напада.

Отговаря след четвъртото позвъняване.

— Томи е на телефона. — Гласът му е точно такъв, какъвто го помня.

— Здрасти, Томи. Обажда се Смоуки Барет.

Пауза.

— Здрасти, Смоуки. Как си?

Знам, че Томи просто се държи учтиво. Не че не му пука как съм. Просто не е човек, който си пада по общите приказки.

— Нуждая се от помощта ти за нещо, Томи.

— Слушам те.

Обяснявам му всичко, запознавам го с Джак-младши, разказвам му как е бил в къщата ми и ме е следил.

— Има голяма вероятност да те следи електронно.

— Може, но ако наистина е така, искам да знам. А и не желая да му показвам, че знам.

Мълчим за момент.

— Разбирам — отговаря Томи. — Искаш да те следя.

— Да.

— Кога?

— Първо искам да провериш автомобила и къщата ми за проследяващи и подслушвателни устройства. После искам да се превърнеш в моя сянка. Това може да е нашата възможност да го пипнем. Може би тук ще сбърка. — Колебая се за миг. — По дяволите. Трябва да ти кажа нещо. Всъщност са двама.

— Работят заедно?

— Да.

— Кога искаш да започна? — В гласа му няма колебание.

— Тази вечер ще се прибера у дома около единадесет часа. Имаш ли нещо против да се срещнем тогава?

— Не. Ще се видим там. Не се притеснявай, ако ти се налага да закъснееш. Ще те изчакам.

— Благодаря ти, Томи. Наистина оценявам помощта ти.

— Длъжник съм ти, Смоуки. Ще се видим довечера.

Затварям. Томи определено не е човек на празните приказки.

Виждам, че Кали също приключва своя телефонен разговор.

— Е? — питам я аз.

— Свързах се с Джийн, сладкишче. Веднага ще изпрати копие от доклада на доктор Чайлд.

— Колко време ще ви отнеме да си приготвите нещата, Кали?

Тя вдига вежди изненадана.

— Ако Джийн вече не ги е приготвил, ще ми трябва… половин час?

— Отивай при него и чакай. Ако се окаже, че имаме местопрестъпление, искам двамата да се заемете, преди да пуснем криминолозите на лосанджелиската полиция. Това е първата ни възможност да видим нещата от първа ръка.

— Разбрано, сладкишче — отвръща Кали и излита през вратата.

Тогава ме озарява. Едно от моите прозрения. Не бива да се изненадвам. Набрала съм инерция и всичките ми сетива са на максимум.

— Слушайте, Джеймс, Лио — казвам развълнувана. — Кажете ми какво мислите за това. — Сядам и те ме даряват с цялото си внимание. — Двата пъти, в които са убили, са се регистрирали в уебсайтове, нали?

— Да.

— Двата пъти са използвали същото потребителско име и парола. Така че…

Лио се опулва насреща ми.

— Да! Възможно е вече да са избрали следващата си жертва и да са се регистрирали в сайта ѝ… може би със същите потребителско име и парола. Или, ако не със същите, то поне с нещо сходно до темата с Изкормвача.

Ухилвам се.

— Точно така. Не мисля, че съществуват чак толкова много компании, които се занимават с плащания в сайтове за възрастни.

— Не, не са. Около десетина са.

— Трябва да се свържем с всяка една от тях, Джеймс. Заемете се с Лио. Нека потърсят в системите си за тези потребителско име и парола или някакви техни вариации. След това да ни изпратят уебсайта. Налага се да извадим някои хора от леглата им.

Джеймс ме поглежда със зловещо възхищение.

— Умно. Много умно.

— Ето затова аз съм шефката и получавам големите пари.

Липсата на заядлив отговор от негова страна си е направо комплимент.

Обаждам се на Алън по мобилния.

— Имаме местопрестъпление, Смоуки — съобщава ми той.

— Кой работи по случая в лосанджелиската полиция?

— Бари Франклин. Той иска да говори с теб.

— Дай ми го.

След кратка пауза чувам гласа на Бари. Не е щастлив.

— Смоуки, защо ни е отказан достъп до нашето местопрестъпление?

— Не е точно така, Бари. Въобще не е така. Просто това е първата ни възможност да разгледаме прясно местопрестъпление на нашия престъпник. Знаеш как стоят нещата.

Пауза, последвана от въздишка.

— Да, наясно съм. Мога ли поне да вляза? Знаеш, че няма да прецакам нищо.

— Разбира се. Би ли ми дал отново Алън?

— Да.

— Значи за него няма проблем да ни пусне пред тях? — пита Алън.

— Аха. След около пет минути тръгвам с Кали и Джийн. Ще се видим там.

— Разбрах ѝ името, Смоуки. Казвала се е Шарлът Рос.

— Благодаря ти — затварям.

Шарлът Рос. Разкрепостена, да. Със съмнителни морални ценности може би.

Никоя от тези отличителни черти обаче не заслужава да бъде наказана с измъчване, изнасилване и смърт.