Човекът сянка

41

Запознай ме с новините.

В кабинета на заместник-директор Джоунс съм. Обади ми се да отида при него, за да го запозная с развитието на случая. Спира ме, когато стигам до Томи Агилера.

— Чакай малко — Агилера? В момента е цивилен, нали?

— Той е добър, сър. Наистина, наистина добър. — Идея си нямаш, казвам си наум.

— Знам, че е добър. Не това е проблемът. — Изглежда кисел. Сякаш смуче лимон. — Този път ще ти се размине, Смоуки. В бъдеще обаче, ако искаш да вкарваш външни хора, първо ще дойдеш да ме питаш.

— Да, сър.

— Продължавай.

Довършвам с посещението си при доктор Чайлд. Джоунс обмисля чутото известно време, след което преплита пръстите на ръцете си върху бюрото.

— Чакай да видим дали съм разбрал всичко правилно. Убил е две жени. За всяка от тях ти е изпратил видеозапис. Има партньор. Обсебен е от теб до такава степен, че се е промъкнал в дома ти и е сложил подслушвателни устройства на телефона и колата ти. Инициирал е лични нападения над екипа ти и се е заканил, че в бъдеще ще последват още. Търси нови потенциални убийци, които да включи в отбора, с който работи. Не е този, за когото се смята. Дотук всичко ли съм разбрал?

— Да, сър.

— Разполагаш с отпечатъци и вероятно с ДНК. Знаеш какъв е стилът му на работа… а най-добрата ти следа в момента е да търсиш други сайтове, в които може да се е регистрирал. Прав ли съм?

— Много добро обобщение, сър. Искам да отвърна на удара по два начина, но ми трябва вашето разрешение.

— Слушам те.

— Искам да отнеса всичко това до медиите.

Очите на Джоунс просветват изненадани. Ние не обичаме медиите. Ако сме принудени или ако смятаме, че ще са ни от полза, работим с тях. Усещам, че този път е такъв. Просто трябва да го убедя.

— Защо?

— По две причини. Първата е от съображения за безопасност. Тъй като едва сега започваме да придобиваме по-ясна картина за него, не знаем колко време ще ни отнеме, за да го заловим. Трябва да предупредим хората. Време е.

Заместник-директорът кима сърдит.

— Каква е втората причина?

— Доктор Чайлд каза, че ако Джак-младши разбере какво е истинското съдържание на буркана, ще бъде разтърсен. Много сериозно. Дори може да излезе от равновесие. Трябва да направим точно това, сър. Досега действа като машина. Това е единственото парченце информация, която имаме, а той — не. Добро оръжие е. Искам да го използвам.

— Може да експлодира, Смоуки. Нямам предвид цялата тази извратена постановка, която играе. Имам предвид, че може да излезе от релси и да се нахвърли право върху теб.

— Да, сър. Възможно е. Тогава ще го хванем.

Джоунс ме поглежда с поглед, който не мога да разгадая. Става и отива до прозореца. Обърнат е с гръб към мен, когато заговаря.

— Обсебен е от теб… — Обръща се. — Искам да си много, много внимателна. Искам… — колебае се. — Не искам още един Джоузеф Сандс. Никога вече.

Изгубвам дар слово. Защото усещам емоциите, които струят от заместник-директора Джоунс.

— Познавам те, откакто постъпи на работа в Бюрото, Смоуки. Откакто беше млада, ентусиазирана и с жълто около устата. Загрижен съм за теб. Ясно ли е?

Виждам болката в очите му.

— Да, сър. Ще внимавам.

Болката изчезва, скрива се някъде навътре. Позволява ми да я видя, защото иска да знам, че е там. Наясно съм, че вероятно това е единственият път, в който ми я показва, и аз съм му благодарна за това.

— Какъв е вторият начин, по който искаш да отвърнеш на удара?

— Ако успеем да намерим вероятна жертва, искам да заложим капан. Ще трябва да действаме бързо.

— Когато и ако се отвори подобна възможност, първо ела да поговориш с мен.

— Да, сър.

Връщам се в офиса и Лио ме посреща с лист хартия.

— Приключиха претърсването — съобщава той. — Появи се едно име със същите потребителско име и парола.

Странно, мисля си, че не са го променили.

— Давай подробностите.

Хлапето поглежда листа.

— Името на жената е Лиона Уотърс. Има личен сайт, който се казва… — поглежда ме и ме дарява с изморена усмивка — „Касиди Пиячката на сперма“. Живее в Санта Моника.

— Има ли адрес?

— Разпечатах го. — Подава ми листа.

— Какво искаш да направим, сладкишче?

— Какво каза Бари?

— Намерили са още една разписка от унищожител на вредители — избоботва Алън. — Същите простотии като предния път.

— Значи такъв е стилът му на работа.

— Явно.

— Нещо друго?

— Не. Криминолозите на Бари още не са приключили.

— Ето какво ще направим. Двете с Кали ще отидем да посетим госпожица Уотърс. Искам да проверя обстановката и да придобия представа за какво става въпрос. След това ще изработим план. Алън, искам да поддържаш връзка с Бари и с Джийн за ДНК резултатите. Ако има нещо ново, веднага ми се обади.

— Нямаш ядове.

— Ние какво да правим през това време? — пита Джеймс.

— Гледайте мръсни снимки — отвръщам аз и посочвам към фотографиите от секс партита, които са пускали в софтуера за лицево разпознаване. Щракам с пръсти. — Кали. Поддържаш ли още връзка с онзи от Канал 4?

— Брадли? — Дарява ме с много неприлична усмивка. — Е… вече не спим заедно, но си говорим от време на време.

— Добре. Искам да му се обадиш. Ще оповестим случая. Искам да дойде тук възможно най-бързо. Искам да бъдем излъчени в новините в шест.

Кали повдига вежди.

— Вече?

Споделям ѝ аргументите си. Тя ги обмисля и кима.

— Това ще го разтърси… което е супер. — Поглежда ме замислена. — Разбира се, след това ще те погне.

— Нима вече не е. Така поне ще бъдем готови за него.

— Веднага ще се обадя на Брадли.

Офисът прилича на кошер, на който сега не съм нужна, затова се възползвам от времето, за да си проверя електронната поща. Заповядала съм на всички да проверяват своите на половин час, а не съм имала достъп до моята от няколко часа.

Виждам нещо, което ме кара да се изпъна на стола си. Темата гласи: Поздрави от Тъмнокосата курва!

Кликвам два пъти върху писмото. Поздравът е същият, който вече ми е до болка познат.

Здравей, агент Барет!

Предполагам, че вече си видяла последното ми творение. Малката Шарлът Рос. Мале, о, мале, каква малка курвентия беше тя! Разтваряше крака за всеки — независимо дали мъж, или жена. Самостоятелно или групово. Интересното е, че аз бях единственият, за когото не ги разтвори доброволно.

Не че имаше някакво значение.

Още една курва пукна. А ти… ти не си и на милиметър по-близо. Обезкуражи ли се вече, агент Барет? Осъзнаваш ли, че си под моята класа?

В този ред на мисли, моля те, не се стеснявай да махнеш проследяващото устройство от колата си и бръмбара от телефона си.

— Мамка му — гневя се аз.

С кого смяташ, че си имаш работа, агент Барет? Аплодирам усилията ти, но наистина ли мислиш, че ще ме заловиш по този начин? Знаех, че в един момент ще ги откриеш. Можеш да отпратиш своя господин Агилера или да го задържиш. Каквото и да сториш, няма да се приближиш повече до мен.

Вървя уверено по пътя си. Следвам стъпките на своя предшественик и продължавам свещената му мисия. Събирам свои собствени сувенири, които да предам на идните поколения.

Наблюдавам следващата си жертва, докато си говорим. Ах, каква сладка прасковка е тя. Но да не забравяме, че красотата е на една кожа разстояние. Погледни се, агент Барет. Белязана си, да, но носиш в себе си красотата на ловец. Моята бъдеща жертва е красива външно. Но вътрешно?

Поредната курва.

Имам още някои изненади за теб.

Ще поддържаме връзка. Засега работи, работи, работи.

Знам, че ще го сториш.

От Ада,

Джак-младши

Самодоволството му ме вбесява. Е, аз също имам съобщение, което да ти пратя, психопат такъв. То ще изтрие доволната ти усмивка, която не мога да видя, но знам, че е там.

— Свързах се с Брадли, сладкишче — провиква се Кали.

Затварям електронната си поща.

— И?

Усмихва се.

— Мисля, че си подмокри гащите. Ще дойде до половин час.

— Добре. Обади се на рецепцията и им кажи да го пратят в конферентната зала на втория етаж.

Верен на думата си, Брадли Къмингс пристига двадесет и пет минути по-късно. Не се е променил от последния път, в който го видях. Груба красота и безупречен костюм. Висок. Кали ми е разказвала с най-дълбоки подробности за невероятния животински секс, който са правили.

— Доста е добър — казвала ми е тя.

Брадли работи по класическия начин — той и камерата.

— Благодаря ти, че дойде, Брад.

— Кали ме запозна с историята. Никой себеуважаващ се журналист не би пропуснал подобно нещо. Как искаш да го направим?

— Ще ти осигуря всички подробности извън кадър. След това можеш да ми задаваш каквито въпроси желаеш пред камерата.

— Звучи ми добре.

— Имам едно условие, Брад. Материалът трябва да се появи по новините в шест.

— Повярвай ми, това няма да е проблем.

— Добре. Има още нещо — самата аз трябва да предам определена част от информацията по този случай пред камерата. Ще разбереш какво имам предвид, когато стигнем дотам. Много е важно да излезе от мен, а не от някой друг.

Брадли ме поглежда неспокойно.

— Какво ще кажеш да си искрена с мен, Смоуки? Става ли?

— Ако питаш дали те използвам, отговорът ми е да. Но… — вдигам показалец — всичко, което ще ти кажа, е самата истина. Репортажът ти ще е базиран на нея. По този начин ще направиш две полезни неща: ще предупредиш потенциалните жертви и ще ми дадеш шанс да вбеся убиеца. Затова е важно аз да споделя тази информация. Мисли за нашия човек като за ръчна граната, Брад. Аз ще съм тази, която ще му махне иглата. — Свивам рамене. — А който дърпа иглата, се подлага на риска да бъде пометен от експлозията.

Къмингс ме поглежда в очите, търси лъжата в тях.

— Добре. Имам ти доверие. Слушам те.

През следващите двадесет минути го запознавам със случилото се през последните пет дни. Той си върши работата добре, води си бележки, записва си интересни въпроси. Когато приключвам, се отпуска на стола си.

— Уха — е неговият отговор. — Това наистина е… нещо. Предполагам, че информацията, която искаш да споделиш, се отнася за съдържанието на буркана.

— Точно така. Една от причините да държа аз да съм тази, която ще изрече думите, е, че така ще го вбеся. Определено ще поиска да изкара гнева си на мен.

— О, да — отвръща замислен Брадли. — Е, да започваме тогава.

Брад е истински професионалист пред камерата. Въпросите му са точни и целенасочени, но не са нападателни. Стигаме до най-важния момент.

— Специален агент Барет, спомена, че разполагаш с изключително важна информация относно съдържанието на буркана, който убиецът ти е изпратил. Би ли споделила с нас?

— Разбира се, Брад. Бурканът беше отворен и анализиран от нашите специалисти. Резултатите са, че плътта в него не е човешка. Тя е кравешка.

— Какво означава това?

Обръщам се право към камерата.

— Означава, че той не е този, за когото се представя. Не е потомък на Джак Изкормвача. Вероятно вярва, че е. Съмнявам се да е наясно какво е имало в буркана. — Клатя глава. — В интерес на истината, е жалко. Живее в лъжа, а дори не го знае.

— Благодаря ти, агент Барет.

Брад си тръгва повече от щастлив. Обещава, че ще излъчи материала в шест и в единадесет и едва успява да се удържи да не хукне да бяга.

— Мина добре — отбелязва Кали. — Бях забравила колко е красив този мъж. Май трябва да му звънна.

— Този път не искам всички подробности.

— Не е шега работа. — Млъква за миг. — Това ще го разяри, сладкишче. Имам предвид Джак-младши. Може да се развилнее.

Дарявам я с мрачна усмивка.

— Надявам се. Да вървим да видим госпожица Уотърс.

Взимаме служебен автомобил, тъй като искам да съм сигурна, че не сме следени. Колите на всички от екипа ми бяха проверени за проследяващи устройства, но въпреки това е възможно.

На път към Лиона Уотърс се обаждам на Томи Агилера и му разказвам за имейла.

— Единият от тях трябва да е бил там снощи. Или тази сутрин. Също така са добре информирани за хората, които познаваш. Такива като мен.

— Да. Това е засега, Томи. Ще ти се обадя по-късно, ако нямаш нищо против. Трябва да се отървем от бръмбара и джипиес тракера.

— Няма да е необходимо.

— Защо?

— Защото ще продължа да ти пазя гърба, Смоуки. Вече ти казах снощи. Ти си ми приоритет. Работата не е приключила, докато не го заловиш и не се уверя, че си в безопасност.

Искам да се възпротивя, но в интерес на истината, част от мен се надяваше да каже нещо такова.

— Продължавам да те пазя, Смоуки.

Пътуването ни се оказва по-дълго от очакваното благодарение на пътен инцидент на магистралата — някакъв ван се е врязал в мантинелата. Произшествието не е сериозно, но сеирджийството както винаги си е на ниво. Пристигаме около два часа следобед. Лиона Уотърс живее в апартамент в много приятна жилищна сграда и в не толкова приятен квартал. Санта Моника е доста цветна в това отношение. Много от кварталите ѝ могат да се причислят към средната, че дори и към високата класа, но много други са западнали като останалата част от Лос Анджелис. Това е един от най-големите проблеми на града и той кара хората да се местят постоянно, за да избягат от лапите на този разрастващ се рак. Като че ли той винаги ги застига.

Паркираме и отиваме при входа на сградата. Вратите са заключени и за да влезе човек, трябва да въведе код за достъп. На рецепцията има охранител. Чукам на стъклото, за да го накарам да погледне към нас. Той ме дарява с най-добрия си отегчен поглед, докато не му размахвам документите си. Полита от стола си, все едно е катапултирал, и се спуска към нас, за да ни отвори.

Вижда белезите на лицето ми и се спира за миг, за да се опули насреща ми. След това поглежда Кали. Очите му я обхождат от глава до пети, като най-голямо внимание обръщат на бюста ѝ.

— Какво става, госпожо?

— Дошли сме да проведем разпит…?

— Рики — съобщава ни името си мъжът и облизва устни. Изпънал се е като струна. Изглежда в края на четиридесетте си години. Личи, че някога е имал хубава фигура, но се е отпуснал. Лицето му е набръчкано и изморено. Не е човек, който се наслаждава на живота.

— Искаме да разпитаме един от живеещите в сградата. Нищо сериозно.

— Нуждаете ли се от помощ, госпожо? Кой от живеещите?

— Опасявам се, че това е поверителна информация, Рики. Разбираш, нали?

Мъжът кима, опитва се да изглежда важен.

— О, да, госпожо. Естествено. Разбирам. Асансьорите са ей там. Кажете ми, ако се нуждаете от нещо. — Хвърля още един бърз поглед към циците на Кали.

— Ще го сторя, благодаря. — Всъщност няма, казвам си наум.

Качваме се в асансьора.

— Гаден дребен човечец — възмущава се Кали, докато пътуваме към третия етаж.

— Не думай.

Излизаме. Стрелките ни водят към апартамент 314. Почуквам на вратата и след малко тя се отваря.

Жената, която застава на прага, се опулва насреща ми и аз ѝ отвръщам със същото. Двете сме загубили дар слово. Кали нарушава неловката тишина.

— Да не би да имаш сестра, за която не знам, сладкишче?

Нямам, но въпросът е много уместен. Двете с Лиона Уотърс приличаме на роднини. Височината ни е почти същата. Нейните чупки в ханша и оскъдният бюст са като моите. Същата дълга, тъмна, гъста коса. Лицата ни си приличат. Същият нос. Различен цвят на очите. Няма ги и белезите, разбира се. Въпреки изумлението ми изпитвам неудобство. Мисля, че е съвсем ясно защо Джак-младши е избрал точно тази жена.

— Лиона Уотърс? — питам аз.

Очите ѝ се стрелкат между мен и Кали.

— Да…

Показвам документите си.

— Аз съм специален агент Смоуки Барет от ФБР.

Тя се намръщва.

— Загазила ли съм?

— Не, госпожо. Аз оглавявам отдел „Жестоки престъпления“ в лосанджелиското подразделение. Преследваме мъж, който е изнасилил, измъчвал и убил най-малко две жени. Смятаме, че вие може да сте следващата му жертва. — Веднага минавам на темата, нямаме никакво време за губене.

Уотърс остава без думи. Очите ѝ се ококорват.

— Това някаква шега ли е?

— Не, госпожо. Ще ми се да беше, но не е. Може ли да влезем.

Отнема ѝ секунда, но най-накрая успява да се вземе в ръце. Отстъпва навътре.

Влизаме в апартамента и веднага съм привлечена от неговата изисканост. Красив е и много женствен. Прилича точно на дом на една истинска жена.

Уотърс ни прави знак да се разположим на дивана. Тя сяда срещу нас на един от фотьойлите.

— Това… наистина ли се случва? Казвате, че някакъв побъркан иска да ме убие?

— Той е много опасен човек. Вече уби две други жени. Набелязва такива, които имат аматьорски порносайтове. Измъчва ги, изнасилва ги и ги убива. След това обезобразява телата им. Смята се за потомък на Джак Изкормвача.

Продължавам да обяснявам бързо и яростно, като че ли за да предотвратя съмненията и колебанията ѝ. Тактиката ми явно сработва, защото Уотърс бързо пребледнява.

— Какво ви кара да мислите, че е избрал мен?

— Той следва модел. Регистрира се в тези сайтове. Досега го е правил с всяка от жените, които уби. Избира си потребителско име и парола, които са свързани с темата за Джак Изкормвача. Намерихме една от тези комбинации във вашата листа с абонати. — Посочвам себе си. — Той ме мрази, госпожице Уотърс. Обсебен е от мен. Не виждате ли приликата ни?

Жената се колебае, докато ме оглежда от глава до пети.

— Да. Разбира се, че виждам. — Млъква за миг. — Той ли… той ли ви стори това? — Сочи към лицето ми.

— Не. Друг беше.

— Не искам да съм груба, но това не вдъхва много доверие.

Дарявам я с лека усмивка. Искам да види, че не съм обидена.

— Разбираемо е. Но мъжът, който ми стори това, ме хвана неподготвена. Точно това се опитваме да избегнем тук. Той няма да знае, че сме по следите му.

Озарява я прозрение.

— Разбирам. Искате да му заложите капан, нали?

— Да.

— С мен за примамка?

— Не точно. Вие ще сте примамката — трябва да го накараме да вярва в това. Но ролята ви ще бъде изиграна от агент. Не мога да поемам рискове и да застрашавам живота ви. Ще е нужно да използваме апартамента ви. Ще трябва да го напуснете за известно време.

В погледа ѝ се появява нещо, което не мога да разчета. Уотърс става и тръгва нанякъде. За момент застива с гръб към нас. Когато отново се обръща, за да ни погледне, на лицето ѝ е изписана решителност.

— Знаете ли на колко години съм? — пита ни тя.

— Ами… не — отговарям аз.

— На двадесет и девет. — Сочи се с ръка. — Не съм зле за двадесет и девет годишна, нали?

— Не. Не сте.

— На осемнадесет се омъжих за първия мъж, с когото правих секс. Смятах, че е любовта на живота ми, най-добрият човек на света. Бях готова да направя всичко за него. За известно време. Тогава чаровният принц се промени. През следващите седем години ме биеше. О, никога не ми счупи кост. Никога не остави белези по лицето ми. Прекалено умен беше. Но знаеше как да ме наранява. И да ме унижава. — Погледите ни се срещат. — Знаете ли какъв е сексът с такъв мъж? Изнасилване. Няма значение дали си омъжена за него, или не. Той те изнасилва. — Уотърс поклаща глава и поглежда настрани. — Отне ми дълго време, за да порасна. Седем години. През първите шест дори не ми беше минало през ум да го изоставя. Нито веднъж. Убеждаваше ме, че ми причинява това, защото вината е моя. И защото има право да го прави.

— Какво се промени? — пита Кали.

Мисля, че вече знаем накъде върви разказа и какво е общото с настоящото положение. Въпреки това Уотърс трябва да излее душата си пред нас и за да получим онова, което желаем, ще трябва да я изслушаме.

Жената свива рамене, а очите ѝ стават като от камък.

— Както вече споменах, просто пораснах. Знаех, че той е умен и не оставя следи. Затова говорих с няколко полицаи. Те ми казаха, че ще е изключително трудно да докажа тормоза. — Усмихва се. — Затова монтирах камера и записах всичко. Позволих му да ме набие за последен път, да ме нарани, да ме унижи. Предадох записа на ченгетата и повдигнах обвинения. Адвокатът му се опита да изкара видеото фалшиво, но… — Свива рамене. — Съдията отхвърли тази възможност. Съпругът ми отиде в затвора, а аз продадох всичко, което имахме, и се преместих в Лос Анджелис. — Обхваща с жест апартамента. — Всичко това е мое. Предполагам, че не одобрявате професията, с която си вадя хляба. Не ми пука. Всичко това е мое и вече не съм под чехъла му. — Жената сяда и ни поглежда. — Какво исках да кажа: тогава си обещах, че никога вече няма да позволя на никой мъж да ме контролира. Никога. Така че, ако желаете да използвате апартамента ми, за да заловите този психопат, ще ви съдействам. Докрай. Но няма да напусна дома си. — Отпуска се на фотьойла и скръства ръце. Самата решителност.

Погледът ми се спира върху нея доста дълго време. Тя издържа изпитанието, без да потрепне. Това не ми харесва. Никак. Виждам, че няма да се пречупи. Предавам се.

— Добре, госпожице Уотърс. Ако успея да накарам шефа ми да се разпише, ще го направим по вашия начин.

— Наричай ме Лиона, агент Барет. Така… — навежда се напред, изглежда едновременно ужасена и развълнувана — какъв е планът?

Развълнувана съм. Лиона не е имала посещения от унищожител на вредители, което означава, че още не са направили разузнаването си. Може да се случи по всяко време. Днес, утре. Сигурна съм, че ще е скоро.

Драконът вилнее вътре в мен, надушва кръв.

Говорих със заместник-директора Джоунс и му казах от какво имам нужда. След доста ругатни се съгласи. Двете с Кали все още сме в дневната на Лиона, този път държим чаши с кафе, които тя ни предложи. Чакаме да пристигнат двама агенти и двама офицери от SWAT отряда на лосанджелиската полиция. Всички ще дойдат по различно време. Не искаме да привлечем вниманието на убийците, в случай че някой от тях наблюдава мястото.

Лиона отива в домашния си офис. Казва ни, че трябва да отговори на някои имейли.

— Знаеш ли — започва Кали, — не ми харесва това, което прави, но тя ми харесва. Силна е.

Дарявам я с крива усмивка.

— Аз също я харесвам. Ще ми се да не беше настояла да остане тук. Но не мога да ѝ го отрека. Смела и корава е.

Кали отпива от кафето си, замислила се е за нещо.

— Какви смяташ са шансовете ни?

— Не знам, Кали. След като я видях, съм убедена, че сме на правилна следа. Тя е в списъка. Само я виж. — Намръщвам се отвратена. — Вероятно я е избрал, за да може да си ме представя, когато я изнасилва и убива.

— Всичко това е прекалено зловещо, сладкишче. Може да те накара да повярваш в теорията за двойниците[22].

Мобилният ми иззвънява.

— Да — отговарям.

Баритонът на Алън избоботва в ухото ми.

— Просто исках да те запозная с новините. Джийн каза, че ДНК-то върви по-бавно, отколкото е очаквал. Ще има някакви резултати около десет или по-късно тази вечер.

— Тук попаднахме на надеждна следа. — Разказвам му за Лиона Уотърс и за плана ни.

— Вероятно това са добри новини — отвръща той. — Може би ще хванем шибаняците.

— Стискай палци. Ще ви държа в течение. — Затварям и си поглеждам часовника. — Проклятие. Как лети времето. — Поглеждам Кали. — Почти шест часът е.

— Време за вечерните новини — отвръща тя.

— Време е да вбесим този психар.