Човекът сянка

42

Брад е красив и сериозен, докато предава специалния си репортаж.

— Мнозина си спомнят специален агент Смоуки Барет от случилото се миналата година. В една ужасна нощ един от серийните убийци, които тя преследваше, мъж на име Джоузеф Сандс, отне живота на семейството ѝ. Агент Барет успя да остане жива, но на цената на обезобразено лице и смъртта на близките ѝ. Въпреки личната си трагедия тя отново е на работа. Понастоящем преследва мъж, известен като Джак-младши. Той твърди, че е потомък на Джак Изкормвача…

Брад съобщава основното, без да вкарва никакви украшения. Няма нужда да го прави. Истината е достатъчно отвратителна. Лицето ми се появява към края на репортажа, за да разкрия какво е истинското съдържание на буркана. Гледам се без никаква емоция. Свикнала съм с белезите си. Съмнявам се зрителите да не им обърнат внимание.

— ФБР предупреждава жените в тази професия да вземат сериозни мерки. — Брад изчита списъка с предохранителните мерки, които му подготвихме и които смятаме, че тези жени трябва да изпълнят. Той поглежда драматично към камерата. — Бъдете бдителни и внимателни. Животът ви може да е в опасност.

Репортажът свършва.

— Свършил е чудесна работа — казва Кали. — Ти също, сладкишче.

— Опитваш се да го вбесиш, нали?

Гласът идва зад нас. Толкова се бяхме вглъбили в репортажа, че не бяхме забелязали, че Лиона е излязла от офиса си.

— Да — отвръщам аз. — Опитвам се.

Тя ме дарява с усмивка, която е изпълнена с възхищение.

— Ти си доста различен човек, агент Барет. Ако аз бях преживяла онова, което… — Поклаща глава.

— Не съм убедена, Лиона. Ти си преминала през своя собствена версия. Продължила си напред.

Едно почукване на вратата ни кара да застинем. Лиона се напряга.

— Стой тук — казвам ѝ аз и изваждам пистолета си.

Отивам до вратата.

— Да? — питам.

— Специален агент Барет? Агенти Декър и Маккълоу заедно с двама служители от SWAT.

Поглеждам през шпионката. Разпознавам Декър.

— Изчакайте. — Отварям вратата и те влизат.

Инструкциите ми бяха да са облечени в цивилни дрехи и те са ги изпълнили. Става ми смешно, че всичките изглеждат по един и същи начин: дънки и риза. Дори облечени в нормални дрехи, те пак носят униформа. Хубавото е, че на пръв поглед въобще не приличат на служители на реда.

— Всички ли сте запознати със ситуацията? — питам аз, когато се разполагаме в дневната.

Следва припев от „Да, госпожо.“

— Добре. Залагаме капан, господа. Нашите престъпници убиха два пъти. Умни са — наистина много умни. Работят прецизно, много уверено и нахъсано. Запознати сме със стила им на работа от предните им жертви: единият от тях разузнава, като се представя за унищожител на вредители. Надяваме се тук да се случи същото. Не подценявайте престъпниците ни, господа. Ако някой от тях извади нож, той не го прави, за да сплашва — определено има намерение да го използва. Онзи, който се появи тук, трябва да бъде заловен жив, за да ни отведе до другия извършител. — Соча Лиона. — Това е госпожица Уотърс. Сигурни сме, че тя е избрана за негова жертва.

Виждам ги как я оглеждат. Преценяват я. Единият от SWAT я гледа непрофесионално, сексуално дори. Това ме огорчава и вбесява. Заставам пред него и забивам пръст в гърдите му достатъчно силно, за да оставя синина след себе си.

— Очаквам всеки от вас да работи изключително професионално. Трябва да сте наясно, че помолих госпожица Уотърс да се оттегли, докато протича тази операция. Тя отказа и сама изяви желание да участва. — Приближавам се още повече до полицая, за да му покажа колко съм ядосана. Прошепвам: — Ако тази жена бъде наранена, защото си мислил с оная си работа, ще те изям жив, разбра ли?

В погледа на мъжа се появява искрено извинение. Той кима.

— Какъв е планът, госпожо? — Въпросът е зададен от агент Декър и отново ни връща към работата.

Прогонвам гнева си.

— Ще действаме просто. Един на покрива. Един пред асансьора. Двама тук с мен и агент Торн. Този на покрива ще ни уведомява за всеки, който влезе в сградата. Този до асансьора ще може да потвърди дали влезлият в сградата ще слезе на нашия етаж. Тези, които остават тук, ще са готови за контакта. Разполагаш ли с необходимото оборудване? — питам Декър.

— Да, госпожо. Слушалки и микрофони. Оръжия.

— Както и снайпер за покрива — казва единият от SWAT.

Кимам.

— Добре. Искам да наблегна на следното: важно е да не привличате внимание към себе си. Разполагаме с доказателства, че единият или двамата от нашите престъпници ме следят. Ако някой от тях заподозре нещо, ще си плюят на петите. — Поглеждам всеки от присъстващите. — Някакви въпроси?

Всички отговарят с „не“.

— Заемете позиции. Стойте нащрек, но също така се подгответе за дълго чакане.